www.capital.bg I 29.07.2010

Една от важните теми в дискусията беше концентрацията на медийна собственост

"Сега действащият медиен закон е като индианско одеало. Всички промени и кръпки през годините го лишиха от основна цел", с тези думи председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов откри публичният дебат за нов медиен закон в Министерски съвет. Той ще се проведе днес и утре, като идеята е експертната група, която ще работи по новите текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересовани страни и да ги вземе под внимание, когато започне да обсъжда промените.

Първият ден беше отделен за коментари около обхвата на закона, тоест дали да е само за електронните медии или да се концентрира върху регулацията на медийното съдържание, без значение каква е технологията на преноса.

"В аналоговата ера винаги обвързвахме програмата с честотата, в цифровата среда това не е определящо", обърна внимание Георги Лозанов, който водеше дискусията и в качеството си на председател на работната група, която ще пише нов закон. Той постави въпроса дали и интернет трябва да попада в обхвата на медийния закон, долкото е среда за аудио-визуални услуги.

Тази идея се посрещна с възражение от страна на Сдружението за електронни комуникации, което обединява телекомуникационните оператори извън големите три – МTel, Globul и Vivacom. По думите им опитите за регулация на интернет пространството са довели до повече отрицателни, отколкото положителни резултати.

Има ли нужда от допълнителни разпоредби за продуктовото позициониране?

Председателят на работната група Георги Лозанов обясни, че основният принцип, който ще залегне в новия медиен закон, ще бъде либерализирането на регулацията, като под този термин се разбира предимно повече свобода за бизнеса и за медийните доставчици по отношение на форматите на реклама. Европейската аудио-визуална директива, от чиято база тръгват всички промени в сегашния закон, разрешава продуктовото позициониране в редакционната част на предаванията. Доц. Лозанов насочи дебата в посока дали има нужда от допълнителни разпоредби, които например да съобразяват възможността за позициониране на продукти с жанра на предаването.

Позицията на Българската асоциация на рекламодателите и Националния съвет по саморегулация, които представляваха бизнеса на дискусията, беше, че и сега действащият закон задава добра рамка по отношение на търговските съобщения. Тяхното убеждение е, че медийният закон трябва да задава само общите положения, докато подробностите следва да са уредят от етичните кодекси на бизнеса.

Председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) Асен Асенов обърна внимание, че забраната в сегашния закон да се споменават имена на компании и марки в актуалните и новинарски предавания е неприемлива, още повече когато става дума за обществено-полезни проекти на фирмите. "Електронните медии не отразяват обществено значимите кампании, а в същото време представят книги, концерти и изложби. Тази неравнопоставеност действа демотивиращо за бизнеса", обоснова се той.

Ще се слеят ли СЕМ и КРС?

Във втората част на дебата, която предизвика повече дискусии, се обсъдиха идеите за евентуално сливане между двата регулатора на медийния пазар в момента – Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС), процесът по лицензиране и регистрация на медийните доставчици и как да се гарантира плурализма на средата.

Председателят на КРС Веселин Божков заяви категорична позиция против сливането на двата органа с мотива, че "не бива да се пипа една добре работеща система". Той изтъкна, че единственият конвергентен регулатор в Европа е Ofcom във Великобритания и припомни, че Европейската комисия е заявила, че не препоръчва на млада демокрация като България да съсредоточава контрола върху преноса и съдържанието в един орган. "Конвергенцията е еволюционен, а не революционен подход, не сме узрели за него", допълни още Божков.

Елена Вълкова от Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО), която защитава интересите на частните електронни медии, заяви, че организацията няма категорично становище по отношение на сливането на регулаторите. Но подчерта, че регулаторната среда се нуждае от сериозна реформа. Едната да е в посока на съдържанието. "Има положително развитие в нашата комуникация със СЕМ напоследък, но те акцентират върху административната си функция да констатират и наказват, а не да излизат с превантивни становища", обясни Велкова. Тя допълни, че другият пункт, който изисква генерална промяна е т.нар. обвързано лицензиране между СЕМ и КРС, при което неефективно и неконструктивно се разменят документи от едната институция в другата.

Идеята в новия медиен закон да има специални текстове, които да ограничават възможността за концентрация на медийната собственост (или това е условие колко телевизии можеш да притежаваш, или ако притежаваш определен брой вестници, то можеш ли да притежаваш телевизия) беше оспорена от представителя на Нова българска медийна група (собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7) Александър Ангелов. Неговите аргументи бяха, че това противоречи на принципа за либерализация на медийния пазар и че има отделен закон за защита на конкуренцията, който урежда този проблем. Ангелов добави, че подобни ограничения не са предвидени и от европейската директива за аудио-визуални услуги.

Той беше подкрепен във виждането си и от АБРО, които заявиха, че т.нар. конгломератна концентрация (когато притежаваш медии от различен тип – бел.ред.) не следва да се регламентира в медийния закон, а е в обхвата на закона за защита на конкуренцията. Те предложиха и да се преосмисли забраната доставчик на медийна услуга да не може да бъде оператор на мултиплекс.

Дебатите за промените в медийния закон продължават и утре, като във фокус на обсъжданията този път ще бъдат обществените медии БНТ и БНР. Очаква се да се коментират проблемите с финансирането им, какви са обществените им функции и как ще се гарантира изпълнението на обществените им задачи през програмата. Повече по темата четете в съботния брой на "Капитал".

Оригинална публикация

в. Труд | Таня ДЖОЕВА | 28.07.2010

Да се слеят ли БНТ и БНР? Как да се финансират медиите? Кой да гарантира интересите на доставчиците на медийни услуги и кой да се грижи за потребителите на тези услуги?

Изброените въпроси, които засягат милионна публика, са ефектно опаковани в желание да се приеме нов, съвременен закон за медиите. През юни бе направена работна група за изготвяне на проектозакон, който да отмени сегашния Закон за радио и телевизия. Дискусията по основни правила в него почва утре в Гранитната зала на МС. Амбицията за нов закон за медиите е похвална. Недоумение обаче буди фактът, че идеята за обединение на БНТ и БНР е на дневен ред, въпреки че през последните месеци не увлече привърженици. Точно обратното предложението на шефа на СЕМ доц. Георги Лозанов предизвика остро недоволство в двете медии и бе поставено под обстрел в гилдията.
Българската национална телевизия и Българското национално радио като две в едно.
Дали ключовата дума към идеята не е лобизъм?
Още повече, че двете национални медии вече са били под обща шапка.
През 1971 г. Партията решава единствените тогава национални медии да се слеят в Комитет за телевизия и радио като част от изпълнителната власт. Шест години по-късно те пак са разделени. Но след още 9 г. напъните за силен политически контрол върху медийното съдържание се подновяват. И те са обединени отново в КТР. Промяната слага край на експеримента.
Днес, 20 г. по-късно, духът на Живковия комитет възкръсна. На "Драган Цанков" 4 имат и друга шега, която чудесно илюстрира отношението на колегите към предложението на доц. Георги Лозанов. Един от аргументите в защита на неговата идея гласи, че в резултат на сливането ще се получи по-силен бранд. Името на общата структура, с други думи, ще е една, ударна и запомняща се. Е, като слеем БНТ и БНР, може да се получи БТР, тоест бронетранспортьор, шегуват се журналистите. В шегата, плъзнала из коридорите, обаче се усеща горчиво опасение за вмешателство и разрастващо се желание за политически контрол.
Европейският опит и кацането на Марс
Разбира се, за последните 20 г. медиите претърпяха революционна промяна. Интернет и цифровизацията несъмнено променят техния облик. Затова въпросът за сливането на обществените медии се поставя и в европейските държави – въпрос, допълнително засилен от финансови проблеми. Гъвкавост, спестяване на разходи са аргументи, с които идеята си пробива път. Но само в две страни – Португалия и Естония, където завършва без видим успех. В първите 3 г. сливането изисква инвестиции. Естонците за жалост и днес не могат да се похвалят с положителни финансови резултати.
В Унгария заради фалита на обществените медии те се сдобиват с обща шапка, но като гаранция срещу променливи политически настроения мандатите на директорите са девет години!
У нас, да припомним, генералните директори се избират за три години. Краткият срок е като застраховка на властта срещу непослушание. Сега се прокрадва идеята те да бъдат подчинени на културния министър и да се назначават от изпълнителната власт. Което със сигурност би ги направило силно зависими от властта и партийните интереси.
В Швеция парламентът навреме се отказа да експериментира с нови структури. Дебатът в скандинавската държава е поучителен с извода, че сливането би унищожило плурализма. И проектът е спрян. Наистина, що за обществени медии бихме имали без различни гледни точки, извинете.
"БНТ и БНР не са просто някакви фирми за производство на стоки за пазара. В момент на сложна и продължителна финансова криза, на огромни технологични промени, на нови и непознати медийни субекти, нарастващи разходи и конкуренция, проектите за мащабни промени са длъжни да бъдат точно, ясно и конкретно дефинирани – почти като сценарий за кацане на Марс", смята Райна Константинова, директор на отдела за радио в Европейския съюз.
Интересите у нас и новини по матрица
Родният сценарий обаче е далече от прецизността на космическо кацане. Идеите дотук са с насипно състояние, а зад бъркотията прозират интереси, различни от обществените. Те са лични и корпоративни.
Първият въпрос, на който авторите на проекта и членове на работната група би трябвало да отговорят, е колко ще струва обединението и какво време ще бъде прахосано за съкращаване на едни администрации, създаване на други и т. н. Колко журналисти ще бъдат съкратени, а после ще се търсят нови. Отговорите не бива да се изчерпват с общи фрази. Има опасение, че вместо до икономии, скрояването на общата шапка може да доведе до раздуване на щата и повече
разходи.
Срещу идеята за сливане работят редица сериозни основания {виж карето с най-важните от тях). Например страхът, че в резултат на необмислени ходове кризата от БНТ (която е в дългове) ще се пренесе в БНР. Страхът не е напразен. Телевизията е по-скъпата медия и инвестициите ще се насочат към нея. Радиото ще се окаже в губеща позиция. Жалко, защото в последните години то се утвърди като пример за стабилност и успешно развитие, признат от Европейския съюз за радио и телевизия.
За 3 г. БНР пусна две нови регионални станции в София и Видин, на старт е и трета в Бургас. Сигналът му се чува и на места, където няма телевизия и частни радиостанции след нови 68 У KB предаватели. А с въвеждането на цифровите формати изглежда настъпи интереси на частни конкуренти…
Към технологичното обновление се прибавя и влиянието на БНР върху растящата му аудитория. Влияние, което се дължи на многобразието от позиции и на гласовете, изчистени от влиянието на чалгакултурата.
Загадка е как ще се управляват програмите в БНР, ако се реализира проектът "Лозанов". Сега една администрация отговаря за четири програми. Да речем, че моделът бъде разрушен. Какво ще дойде на негово място? Четири администрации? Всяка програма има продуценти, които решават творческите въпроси. Занапред как ще бъде? Задава се необозрим хаос, ако всяка програма по всеки въпрос пита така наречената "шапка"… Ако се слеят новинарските екипи на БНТ и БНР, ще гледаме новини по матрица. Не, благодаря.
Накратко сливането на обществени медии по модела на Би Би Си хем не води до създаването на второ Би Би Си, хем отнема години. Време, през което обществените медии ще губят влияние за сметка на частните.
Изглежда това е целта на готвената промяна…
Парите и СЕМ
Друга спорна идея е как да се финансират медиите. БНТ и БНР получават пари от бюджета и от собствени приходи. Сега се предлага създаването на фонд за обществени медии, отворен… за всички. Предложението за фонд, пред който да кандидатстват медийни проекти с обществено значение, е добро. Но парите във фонда би трябвало да се дават само на частни медии и в случай, че проектът не се родее с изданията на "Биг брадър"… БНТ и БНР пък да запазят обществения си характер с помощта на смесеното финансиране.
И съдбата на СЕМ е вързана с проекта. СЕМ ли ще решава на кого на даде пари от фонда и на кого – не?
Ако се слеят БНТ и БНР в Национална радио-телевизионна компания (НРТК), подобна съдба би следвало да сполети СЕМ и Комитета за регулиране на съобщенията. В противен случай прекалено много стават органите, които регулират медиите без ясна полза за обществото, което им плаща.
Позицията на управляващите засега е неясна. Официално ГЕРБ не стои зад предложенията, които възбудиха страховете. Проектът е като рожба на експерти, загрижени за обществената полза. Нещо, което изглежда все по-съмнително.
***
Две в едно
В подкрепа на запазването на самостоятелното съществуване на БНР и БНР могат да бъдат изброени редица аргументи. Ето по-важните от тях:
• БНТ и БНР имат над половин век самостоятелно развитие като национални обществени медии. Радиото печели аудитория от 75 г., телевизията -от 50 г.
• Съществуват разлики в програмното, технологичното и финансовото състояние на двете медии. Въпреки конкуренцията БНР успя да се запази като лидер на медийния пазар. Радиото е финансово стабилно, въпреки че получи с 9 милиона лева по-малко от предвидената субсидия. БНТ отстъпва по пазарен дял пред частните национални телевизии. "Сан Стефано"се зарази от финансовата криза на държавата.
• Толкова тежка структурна реформа се предприема в нормална бизнес среда, а не по време на сериозна финансова криза.
• Условия за успешен финал на мащабното преобразуване е подкрепата на хората, които работят в медиите. Засега такава липсва.

Стр. 17

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 28.07.2010 

Днес е 190-ата седмица, в която Кеворк Кеворкян е на страниците на “Труд" с рубриката си “Приказки за телевизията". От края на 2006 г. неговите анализи са едни от най-четените и най-коментираните (справка – електронното издание на вестника ни). И това не е случайно.
Кеворкян четвърт век, с малки изключения, беше автор и водещ на легендарната “Всяка неделя". В допитване до зрителите през 2004 г. тя бе посочена като най-доброто предаване, а Кеворкян за най-добрия водещ в 45-годишната история на БНТ. Тези резултати бяха потвърдени в проучване за 50-годишния юбилей на телевизията. А през последните години той доказа, че е виртуоз не само пред камерата, а и като пишещ журналист.
Миналата седмица бе доста бурна, 211 коментара на скромната ми дописка не са шега.
От тях 161 са общо взето в подкрепа на автора. 50 – против. Това число заслужава внимание. Зад него се крият 23 читатели: един е повторил 9 пъти мнението си, друг 6 пъти, трети – 5 пъти, двама по 4 пъти, и пр. Аз все още разбирам и от веднъж.
В краен случай трябва да ми се повтаря два пъти. Все пак – благодаря.
***
И какво видях през седмицата? Ето какво.
В първия момент помислих, че Гена Трайкова е нападната от комар – както се случи с една азиатска говорителка, която се принуди да глътне насекомото, за да защити професионалната чест на телевизията си. Слава Богу, Гена не се наложи да го прави, нямаше и комар в студиото й – само директно включване от Русе за тамошните комари. Но ефектът беше същият. Как се развиха събитията?
Гена анонсира репортерката Кристина Владимирова, и преди да е задала въпроса си, тя рече: “Надежди има…" И прекъсна започнатото изречение.
А пък Гена погледна като онази азиатска говорителка и след мъничка пауза попита: “Има ли надежда за край на кошмара на русенци с комарите?"
Стана ясно, че въпросите са предварително уточнени. Така е днес – всичко предварително се изпипва, уговаря, шлифова, излъсква – дори за сърбежите от русенските комари.
Водя дело срещу една добре известна ви телевизионна цветарка и понеже се крие като плъх изисках от телевизията длъжностната му характеристика. И там срещнах нещо изумително.
Ето какво е било едно от задълженията на този храбрец: “Да репетира всичко текстове от 5 до 7 пъти, преди да излезе в ефир."
Да репетира от 5 до 7 пъти тъпите думички, които ще ръси в ефир! Иначе си дава вид, че е много важна персона, че от него зависи дали слънцето да изгрее или не. А пък се оказва, че е един нищо и никакъв комар. Толкова елементарен, че въпросното слънце със сигурност го отбягва.
Разбира се, иначе Гена си върши добре работата, от доста време е и редактор на “Би Ти Ви Репортерите", една от най-солидните рубрики на Би Ти Ви. Кристина очевидно също притежава качества. Обаче едно просто изречение трябва да се репетира, няма как. Това е голямо бреме за тези момичета – и за всички в занаята, макар че може би все още не го осъзнават.
Два дни по-късно Венелин Петков също не успя навреме да омеси едно изречение. Някаква клета дискотека в Балчик била прекалено шумна, Венелин трябваше да съобщи за това важно събитие, но неизвестно защо се разколеба, погледна листа пред себе си и накрая се реши да каже, че дискотеката била шумна “от късна вечер до ранни зори". Просто изречение, но му тежеше като окови от федерален затвор за особено опасни престъпници. Тези обикновени, но предварително съчинени фрази са адът на иначе способни водещи. И Венелин не смее да импровизира, а иначе вече е отличен журналист, с чудесни перспективи пред себе си. И той, и Гена, и мнозина други имат и още едно качество – не са заразени от налудно-натрапчивите мании за важност на хора като онзи плъх, за който стана дума.
***
Доста странни реплики се чуха през седмицата – не особено смислени, и досадни като ухапвания на комар.
Например покрай неразбориите около проекта “Горна Арда" научихме невероятни подробности, бяха направени нови открития – няма спор, историята на българския преход изобилства с открития, всяка нова чета политици колумбовци все открива някакви америки.
Българската история сякаш се пише със симпатично мастило. Решаваш да видиш какво е било по-рано, отгръщаш назад страниците напосоки – а те са празни, трябва да се взираш в бели листа. Написаното/казаното е отлетяло с изсъхването на мастилото. При това, колкото и да нагряваш по-късно страниците с ултравиолетова лампа, нищо не се появява, нищичко.
И повечето политици сякаш са създадени по подобен начин – изглежда в материала, от който са омесени и в който нечистите примеси са далеч над нормата, има и немалка доза симпатично мастило. И, хоп, няма ги – идват от мъглата и след време изчезват, разтварят се отново в нея. И това време става все по-кратко.
…
Едно особено ухапване – тази ли е точната дума? – долетя чак от Рим.
Бойко откри там плоча в църквата “Свети свети Виконтий и Анастасий" – жест към паметта на папа Йоан-Павел Втори, който предостави този храм на българската общност за извършване на богослужения.
В Рим имаше вече подобна плоча – поставена в базиликата “Санта Мария Маджоре" преди близо три десетилетия. И подписана, както следва – “От признателния български народ".
Сега освен признателния народ се е подписал и Бойко. (И то не със симпатично мастило.) Живков не е бил толкова умен, за да го стори. Обаче съветниците му със сигурност са били по-схватливи от тези на Б. Б.
Не е моя работа всъщност, но не е уместно човек да ръси името си, където му падне.
…
Между другото.
Бях във Враца на 2 юни 1980 година, за да излъчвам второто, извънсофийско издание на “Всяка неделя". И по някое време, може би час преди началото на програмата, в хотелската ми стая нахълта директорът на продукция Георги Петков, за да ми каже, че на площада е направен атентат срещу Живков, който бил в града заради Ботевите тържества на Околчица. “Хайде, де" – рекох аз и реших, че Гошо се шегува. В нашия екип си подхвърляхме доста волности. Репортерът Емо Розов например беше накарал една уредничка да пусне пропуск за влизане в телевизията на Александър Солженицин, който по онова време си траеше нейде из Северна Америка. Тъй че изобщо не повярвах на Гошо.
И по-късно също не повярвах на версията за “атентата" – понеже на два пъти разговарях във “Всяка неделя" с “атентатора" Цветан Килограмски. Веднъж веднага след промените през 1989 година, и втори път през 2004 година. И двата пъти Килограмски твърдеше, че просто е искал да предаде писмо на Живков, нищо повече.
През 1980 година Живков беше вече 26 години на власт, ако се брои от времето, когато е станал първи секретар на комунистическата партия.
А в наши дни, още на първата година от властването на Бойко, една жена скочи с детето си срещу колата му в кърджалийското село Кирково.
Нищо особено не искам да кажа.
…
Константин Караджов (Би Ти Ви, 21 юли) направи отличен репортаж за посещението на премиера в Кирково.
И там имаше ухапвания от комари. Един симпатичен мъж зададе извънредно смислен въпрос и додаде: “С висше образование съм, но не мога да разбера какво правите."
А комарът му отговори, зъъ-зъъ: “Ами ти, като си с висше образование, няма да гледаш тютюн бе, човек. Нали си с висше? Мисли тогава нещо с главата."
Малкото клакьори се захилиха, но телевизионната публика със сигурност е потънала в земята от срам. Това беше рядко безтактна реплика на земеделския министър Найденов.
Репортажът не скри опита на Шерие Юсейн от с. Фотиново да се добере до премиера.
А той пропусна една възможност – в стила на грубовато-симпатичния пиар, който го задоволява засега, да спечели още малко лустро. Или е преценил, че няма шансове, не съм сигурен. Но не се спря да разговаря с Шерие.
Все едно, в Кирково се случи нещо важно.
Ние не познаваме България, взираме се предимно в София и големите градове, нямаме очи за истинския български живот, а той вече е ужасен. И е живян от неизменно добри, почтени и кротки хора. Виновни единствено за това, че допускат да бъдат анимализирани до краен предел. И може би изобщо не допускат, че с търпението си анимализират, в крайна сметка, и държавата.
Караджов наистина е добър репортер, но беше допуснал и една досадна грешка. Във въведението му към срещата в Кирково тамошните хора бяха лаконично наречени “местните". Надявам се, че това е един невинен пропуск. Иначе, ако не е така, следващото определение за хората от покрайнините ще бъде “аборигените". А още по-късно – “белите остатъци" в една циганска държава, и пр.
Истината за България може да бъде видяна в Кирково и, разбира се, навсякъде другаде в подобни селища. А не по морското крайбрежие, където всичко вече е гротескно до краен предел.
Драмите по морето тепърва започват и това е неизбежно, понеже там дълго време властваше един безразсъден, алчен разум. Безумията се състояха главно по време на мандата на царя, писах вече за това, и под разсеяния му поглед. Сетих се за него, понеже тия дни, около мораториума за имотите му, отново повториха фрагмент от скорошното му интервю по Би Ти Ви, в който с половин уста – да не би случайно да споменат К.К.! – стана дума за първото ми интервю с него през февруари 1990 година. Усукванията на царя вече са ви втръснали, обаче сега той надхвърли себе си. Пак го питаха дали е имал имуществени претенции към България – и той взе, че отговори по онзи нелеп начин, който вече владее виртуозно. Навремето искал да каже, че няма претенции за пропуснати ползи заради това, че имотите му били отнети. Ново двайсет. Това са успели да измислят за 5 години гламавите адвокати край него. Ах, ти, царю честити, лихварю сладък!
Чудна държава сме.
Пластичните хирурзи започнаха да се появяват по рекламни билбордове. В резултат силиконовите цици масово започнаха да се пукат.
Държавата отпуснала над 4 милиона за реклама на българския туризъм – и по морето започнаха да гърмят хладилниците и помпените станции.
Когато един премиер се оправдава, че не е лихвар и очаква да му повярваме, какво очаквате от спекулантите край морето, които искат да изкормят живота за един сезон. Вместо да си купят по един агрегат за 4-5 хиляди лева. Там войната тепърва започва. Един актьор беше споменал, че Холивуд е публичният дом на американската мечта. Ако побутнем малко тази фраза, бихме могли да кажем, че нашето крайбрежие твърде скоро ще се превърне в клоаката на една от българските мечти.
Изглежда нищо у нас вече не може да бъде направено, без да бъде непрекъснато наблюдавано извънредно внимателно. Нашият девиз може би трябва да бъде “Пикай и покажи" – както в Америка наричат извънболничната терапия, при която веднъж месечно се изследва урината на обвиняемия за употреба на наркотици…
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Анализи". Предишната бе прочетена от 12 981 души и бе коментирана от 211 от тях.

Стр. 16

в. Монитор | 28.07.2010

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж е австралиец, базирал разследващата си организация в Швеция.

Възможно ли е Wikileaks да измести традиционните медии? Въпросът добива все по-голяма актуалност, след като базираната в Швеция организация публикувала в сайта си 91 000 документи, съдържащи информация за войната в Афганистан.
За тези, които не знаят, уточняваме, че Wikileaks е система за масово публикуване на тайна информация от анонимен източник. Съществува от декември 2006 г. и е базирана в Швеция.
Тези дни около името на Wikileaks се зашумя, след като въпросните 91 000 документи бяха споделени първо с "Ню Йорк таймс", с лондонския "Гардиън" и германското списание "Шпигел".
Схемата показва как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха, разпространи БТА. Но показва също, че традиционните медии все още имат ключова роля в новините.
Въпросът е дали Wikileaks е журналистика – термин, чиято гъвкавост бе изпробвана от организации, публикуващи материали в блоговете и Туитър, докато световната мрежа заплашва финансирането на традиционните медии и отслабва контрола им върху публикуването на новини.
"Не знам как да нарека това, което Wikileaks прави," заяви Пол Стайгър, главен редактор на организацията за разследваща журналистика "ПроПублика" и бивш отговорен редактор на "Уолстрийт джърнъл". – Те са ново явление." И докато вестници като "Ню Йорк таймс" се придържат към класическите новини, основателят на Wikileaks Джулиън Асанж казва пред "Шпигел": "Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите. И да мачкам негодниците."
Wikileaks публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция. Тя например пусна в обръщение видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., при която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс..
Заради това видео Wikileaks обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака. Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка, макар че, честно казано, традиционните медии търпят подобни обвинения от столетия.
В последния случай Wikileaks привлече внимание към афганистанските документи, като ограничи първоначалното им разпространение до традиционните средства за информация. Решението им да подхванат темата с документите гарантира, че тяхното въздействие ще се усети по целия свят. Броени минути след публикуването им линкове към материалите се появиха в Туитър, блогърите започнаха дискусии по тях, а новинарските сайтове препредадоха историите.
"Колкото по-важно и по-голямо е изтичането на информация, толкова по-малък е шансът то да бъде отразено както трябва, ако бъде обнародвано незабавно и за всички," заяви на пресконференция в понеделник в Асанж. Wikileaks сподели материала с традиционните вестници месец преди публикацията, като им даде време да проучат документите.

ДОСИЕ

Създателят на Wikileaks Джулиън Асанж няма дом, отсяда при приятели по света. Неговата мрежа включва 800 доброволци и 10 000 "поддръжници".
Wikileaks разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията, съобщи "Ню Йорк таймс".
Страницата на Wikileaks в Туитър посочва местоположението й като "навсякъде". Австралиецът Асанж и колегите му използват кодирани комуникации и подозират, че са следени.
В известен смисъл Wikileaks разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини. Експертите по журналистика наричат това "краудсорсинг" – да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер.

Стр. 23

в. Република | 28.07.2010

Бойко Борисов обяви бойкотира в. "Сега" заради спонсора му "Овергаз" вчера сутрин по Българското национално радио (БНР). "Не го чета аз този вестник, откакто разбрах, че спонсорът отгоре е "Овергаз". Да – ето виждам, всеки ден карикатурите са с мен в този вестник. Нека хората го отворят и видят, че отгоре в дясната до заглавието страната пише "Овeргаз", сиреч – основният спонсор, а това именно е и главният посредник в продажбата на газ", аргументира се Борисов, въпреки че дружеството излиза на свободния пазар догодина.
РЕПУБЛИКА потърси за коментар членове на Съюза на издателите в България. Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев каза, че не е чул изказването на премиера и не желае да го коментара. "Нямам радио, не съм чул нищо по темата. Да живее обаче вестник РЕПУБЛИКА", обясни Тошев.
"В чужбина съм, нямам представа какво се случва днес в България. Трябва да чуя цялото изказване, за да давам оценки", разясни и Венелина Гочева, главен редактор на в. "24 часа".

Стр. 2

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 27.07.2010

Единият прилича на Вин Дизел с очила. Другият също е с цайси, но е повече тип басист от "Акага". Третият пък е нещо като българска версия на Едуард Нортън.

Сравненията в случая са полезни и необходими, защото спасяват тримата водещи на новото ток-шоу на TV7 от пълна анонимност. Тук се крие най-големият минус и същевременно най-голям потенциал на предаването “5400”, продуцирано от бившата “градска легенда” Виолета Сечкова и нейния режисьор Иван Радев.

Константин Лунгов, Ники Тодоров и Краси Москов са абсолютни дебютанти като водещи на скъпоструващо шоу с огромно студио, ефектен декор и солиден екип автори и организатори. Гладът за нови лица в тв пространството е по-силен отвсякога. Повечето телевизии и продуцентски компании са във видима финансова, а оттам и идейна криза. Изтърканите физиономии на повечето лица предизвикват все по-голямо раздразнение.

На този фон рискът, който TV7 поема с “5400”, е сериозен. От друга страна, това е единственият шанс телевизията да успее да се открои сред общото ниво от изтъркани тв жанрове, водещи, гости и прочие клишета.

Впрочем, навремето точно същите пълни новобранци бяха и Иван и Андрей, стартирали своя “Сблъсък” от невзрачната кабеларка “Ден” и постепенно еволюирали до едни от най-успешните и търсени продуценти в българския телевизионен бизнес.

Тримата водещи на “5400” – новите Иван и Андрей, умножени по 1.5

“5400” впечатлява с без съмнение най-добрата начална заставка, правена за тукашно шоу някога. Студиото е мащабно – до такава степен, че публиката чак се губи в него. Изглежда малко неуютно, а зрителите – недостатъчно. Декорът е модерен, дори леко футуристичен.

В един от най-свежите моменти (предшестващ коментарите на заглавия от печата) зрителите замерят тримата водещи с топки от вестници. Има и други попадения, които придават небрежен и алтернативен привкус на шоуто.

Как се справят Константин, Ники и Краси? Със сигурност по-добре, отколкото анонимността им предполага. Четенето на текста от аутокюто (стегнат и забавен, напълно в традициите на “Междинна станция” на Иван и Андрей и Old School на Нико Тупарев) им се удава доста повече, отколкото на Камелия, например, или пък на ранния Азис.

В разговорите със събеседници и тримата показват достатъчно бърза и адекватна реакция. Не се знае доколко това е заслуга на редакторите, които им говорят в ушите, но няма и значение – важното е, че диалозите вървят стегнато, без излишно губене на време, а от гостите се изтръгва максимална информация в минута.

Колкото до самите гости – на този етап те не са нещо качествено различно от до болка познатите муцуни, които се въртят в другите предавания. Наличието на трима водещи обаче осезаемо разнообразява комуникацията в студиото. Засега Косьо, Ники и Краси по-скоро се допълват, отколкото да се конкурират или да си пречат.

Репортажите извън студиото? Засега са по-скоро оригинални, отколкото интересни. Подборът на темите също не е такъв, че да привлича някакво по-специално внимание, открояващо предаването от общия поток.

Това обикновено са неща, които всяко предаване подобрява, набирайки скорост. Проблем пред “5400” по-скоро е слабият му PR, недостатъчното лансиране както в рамките на самата TV7, така и в информационни канали извън нея.

Какво например пречи всяко прекъсване на Формула 1, която се излъчва само по тази телевизия, да започва с кратък анонс за шоуто същия ден? Нима таргетът не е почти един и същ?

Програмата на всяка медия има достатъчно ресурси, за да наложи подобно амбициозно шоу, както и физиономиите, имената и личностите на водещите му. В това отношение TV7 – иначе без съмнение най-смелият и амбициозен канал в момента, търпи най-сериозна критика.

Дали “5400” ще стане новия “Сблъсък” или новите “Градски легенди” или няма да успее да се наложи в силната конкуренция на късния неделен следобед – това ще стане ясно най-рано наесен. Дотогава ще ни остане удоволствието да гледаме едно атрактивно шоу, направено с хъс и настроение. В момента то е сред редките примери ако не за надхвърлени, то поне за изравнени очаквания и липса на големи разочарования.

Оригинална публикация

СБЖ I 27.07.2010

3 в 1 била сделката в Бургас, включваща вестниците „Черноморски фар” и „Фактор” и Фар ТВ. Така ДПС отдалеч започва подготовка за избори 2011, смятат журналисти в черноморския град.

Нова порция медии си напазарували бившата шефка на тотото Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, съобщиха източници на Frognews.bg в Бургас. Този път сделката била в черноморския град, където медийното семейство прибавило нови апетитни хапки към медийната си империя. Информацията се потвърждава и в кратка дописка от 23 юли 2010 в он лайн изданието на "Български фактор".

Въпросната сделка всъщност била 3 в 1, твърдят запознати и посочват, че закупените вестници са „Черноморски фар” и бургаският „Фактор”, а към тях се прибавяла и Фар ТВ. Съвсем скоро Кръстева и Пеевски щели напълно официално да встъпят в качеството си на издатели. За продажбата, която била финализирана наскоро, започнало да се говори още през зимата. Засега не е известно дали и печатницата, която бившите вече собственици Галентин Влахов и Сие държат, също влиза в сделката. Междувременно всички служители на "Черноморски фар" били „поканени” да подпишат молби за доброволно напускане с уговорката, че впоследствие ще бъде взето решение за съдбата на всеки един персонално. Със сигурност обаче било известно името на новата главна редакторка на „Черноморски фар”, витаят слухове. Тя щяла да е журналистката Катя Касабова, изгонена преди време главна редакторка на вестник „Десант”, дъщерен на телевизия СКАТ. Касабова дефилирала „на бял кон”, готвейки се да „коли и беси” в медията, опасяват се нейни колеги.

Свидетели разказват още, че новият собственик Делян Пеевски се появил пред подчинените си, връчил известна сума пари и обявил, че това са средствата, които ще се харчат до Нова година, когато трябвало да бъдат върнати с печалба.

„ДПС се окопава медийно достатъчно навреме преди изборите догодина”, твърдят запознати с медийната ситуация в Бургас и околността и въпреки че все още не са наясно дали въпросната сделка е извършена лично от Кръстева и Пеевски или от областния координатор на ДПС, смятат, че движението ще държи да запази традиционното силното си представяне на избори в региона и на предстоящия през 2011 местен вот, а Ирен Кръстева окончателно щяла да затвърди славата си на най-могъщата медийна императрица в България.

Оригинална публикация

в. Република | Гергана КУЦЕВА | 19.07.2010

В последните две седмици темата за лобизма е една от водещите във вътрешнополитическите новини. Тя беше пусната в медиите от самите политици, които превърнаха "лобизъм" в удобно понятие за дискредитиране на политическите противници. Оказа се, че почти всички закони или техни изменения, обсъждани в последно време са " лобистки" и депутатите масово са " лобисти". А това означава, че масово вземат пари, за да прокарват текстове. Съвсем логично се заговори и за Закон за лобизма. Като негов инициатор председателят на парламента Цецка Цачева вярно отбеляза, в репортаж за "Дарик" от 12 юли, че "честата употреба на понятието извиква потребност от създаването на такъв закон и че в момента няма легално понятие що е то лобизъм и с неговия смисъл се правят различни асоциации". Според нея " особено натежават тези с негативен оттенък, т.е. едва ли не е задължително зад лобизма да се крият частни интереси".
Лошото е, че честата публична употреба на определени понятия без ясна дефиниция девалвира определени ценности. Подобен пример за девалвация на работата на цяла професионална гилдия като публичните комуникатори е честата употреба на PR. Точно както PR в масовото съзнание е домогване до незаслужена и/или измамна публичност, така и лобизъм се приравнява откровено с корупция. С две думи лобизмът се превръща в по-мръсна работа и от PR-a в България. Любопитното е, че иначе и двете съвсем легални дейности биват заклеймени още в зародиш у нас. Проблемът отчасти се корени в самата професионална среда (и в двата случая недооформена и нерядко със съмнителни професионални качества и стандарти), но и в медийните публикации, където двете понятия неизменно присъстват с обратен знак и напоследък се употребяват заедно, т. е. " прави се лобизъм с привлекателна PR опаковка".
В медиите тази седмица имаме няколко примера как различни политици се упражняват в създаването на дефиниция какво е лобизъм. Според Б. Борисов лобизъм е " опит за вмешателство", " натиск", " да защитаваш нечии интереси" ("Панорама", 9 юли по БНТ). Антон Кутев от БСП го дефинира като " реализация на определени интереси", а според Павел Димитров от ГЕРБ "лобизъм – това е нещо много положително, в интерес на гражданите и обществото" ("Тази сутрин", БТВ, 15 юли).
Няма нищо лошо в подобна дискусия, но докато все още няма законови рамки, които да разграничат понятията " лобиране", " клиентелизъм" и " корупция" мисля, че медиите, като арена на този дебат, следва да бъдат по-акуратни към употребата им и да ограничат тенденцията към тяхната взаимозаменяемост.

Стр. 8

в. 24 часа | Йоанна ИЛИЕВА | 26.07.2010

"Нямам време да чета вестници, информирам се от интернет. Този отговор се чуваше често от кандидатстудентите по журналистика на устния изпит в УНСС, състоял се вчера. Темата за икономическата криза поизпоти кандидатите, докато коментираха фактите за България и антикризисните мерки на правителството. Повече ги затрудни обаче въпросът "Какво представлява Лисабонският договор?" Само няколко души знаеха отговора.
Младежите признаха, че са очаквали по-лесни въпроси. "Не можах да се сетя навреме какво е Лисабонският договор. Откъде да знам, че ще ме питат и за Европейския съюз?", отсече притеснено момиче.
На устния изпит се явиха 173-ма кандидати, получили оценка, не по-ниска от 4,00 на писмения. Те се борят за 50 места. Конкуренцията тази година е помалка в сравнение с миналата. Момчетата имат по-голям шанс, защото по традиция са по-малко от момичетата, а местата са по 25 за всеки пол.

Стр. 7

в. Пари | Ани КОДЖАИВАНОВА I 26.07.2010

Фирмените събития вече са нещо обичайно. Дотолкова обичайно, че най-често са скучни и отегчителни, защото си приличат и рядко успяват да блеснат с някаква оригиналност. Може би заради липсата на въображение от страна на компаниите, организиращи събития, а и на самите клиенти се залага предимно на стандартните процедури – презентация, музика, коктейл… Всичко обаче се променя, ако просто сменим средата. Например вместо на земята събитието се случи във… въздуха.
Иновативната концепция се нарича Dinner in the Sky и срещу сумата от 9 хил. EUR предлага уникална вечеря на платформа, издигната от кран на близо 50 метра над земята. Мобилната гонструкция позволява това да се случи във всяка една точка на България, като единственото условие е да има около 300 кв. м чисто пространство.

Летящият белгиец

Оригиналната идея е на белгиеца Дейвид Гизел, собственик на фирма за строителна логистика и фен на екстремните спортове, но атракцията се предлага вече в над 30 страни в Европа чрез фирми партньори. У нас това са две компании – Right Rental и 24-7 Event Company, които са и собственици на платформата.
Засега в България това се е случвало само два пъти – в София за рождения ден на "Глобул", както и в Пловдив, когато вечеря в небето беше организирана и за участниците в третия сезон на "ВИП брадър".

Резервирай ми облаче

Обикновено хората търсят "Вечеря в небето" като действащ ресторант и искат да запазят места за него като нещо непознато и екзотично. "Тази услуга в България ще бъде предложена след година-две, когато планираме платформата да заработи като ресторант. В момента търсим правилните локални и партньори. Сега тя се предлага само за корпоративни клиенти, като гамата от събития е много широка – пресконференции, конференции, тиймбилдинг, представяне на продукти, ВИП или работни вечери, тестинг на храни и напитки и каквото друго се сетите. Специален екип може да разработи креативна концепция за всеки клиент", казва Калоян Лалев от 24-7 Event company. Друг вариант е платформата да се наеме и за сватба, но засега това още не се е случвало на родна почва.

Нещо витае във въздуха…

Платформата има 22 места, които са монтирани около правоъгълна маса. Гостите, разбира се, са пристегнати с колани, подобно на екстремните атракциони в лунапарковете. По средата на платформата са разположени храната или техниката за презентацията (зависи каква е целта ви) и персоналът, който ви обслужва – до петима души: готвачи, сервитьор, фотограф и др. Кранът издига платформата на височина между 40 и 50 метра и…Voila! Локацията почти няма значение, но практиката в Европа показва, че най-предпочитани са туристически комплекси, паркове, крайбрежията или просто над улиците на града – навсякъде, откъдето се открива красива гледка.
Вечерята във въздуха е най-атрактивният вариант. Готви се направо горе, като не е разрешено да се ползва открит огън поради съображения за сигурност, но може да се готви на електричество или барбекю с газ. За улеснение компаниите собственици работят с кетърингова компания, но разбира се, се съобразяват с индивидуалните желания на клиентите.

Екcтpитe

Предлагат се и други екстри според нуждите на събитието – ефектно осветление, озвучаване, TV екрани, както и съдействие по цялостното организиране на събитието. Ако е студено, Dinner in the Sky предлага и система за отопление с инфрачервени лъчи.
Допълнително се предлага и още една платформа, на която може да бъде настанена някаква атракция – диджей, музикална банда или пък продукт, който компанията иска да представи – например автомобил. Друг плюс за компаниите е възможността за реклама на клиента благодарение на поставения отдолу транспарант, на който може да се сложи неговото фирмено лого.

Стр. 16