БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 1.12.2012

Водещ: В древността хората около моретата винаги са били изкушавани от хоризонта да завладяват нови територии. Така започнало основаването на колонии, които по един eестествен начин приобщавали към себе си нови и нови територии. Ако поставим тази матрица върху непокорните според политиците на власт медии, лесно ще можем да си обясним как несметния брой през последните години нови медии, така и естественият начин, по който те приобщават към себе си други медии. Разпознавате още един много коментиран проблем- концентрацията на собственост в медиите. След това приобщаване на собствеността възниква и душната редакционна прегръдка. Имаме ли промяна, която има за цел да спести време за придобиване преди изборите, когато борбата за рейтингите става особено кръвожадна? Дали хората с икономическа власт не опитват да въведат един нов метод за придобиване на медии? За 23 години Преход публиката претръпна на гръмки фрази до степен, в която често липсата на свобода на медиите се бърка с автоцензурата. Едва ли обаче натискът, който капиталът оказва на медиите, е редно да се вменява като вина на журналистите. Обяснението е съвсем просто – едно от класическите определения за цензура е „намеса в съдържанието на медиите от външни лица” А както за всички става ясно – собствениците никак, ама никак не са външни лица. Още повече, че собствениците не еднократно са се изказвали за медиите си като например за зарзавати. А както сочи един прочит на пазарната икономика за зарзаватите е важно да стават за продаване, а не за ядене. Каквито и да са подробностите по случая „Икономедия” „Алфа банк”ѝ, медиите са една специфична част от обществото. Обявяването на придобиване на собственост няма как да не буди въпроси. Да очакваме ли ново писмо от Нели Круз или това ще бъде представено като сделка отвъд натиска? Ден след поредната знаменита реплика пък на премиера към журналистите „показвайте, не коментирайте!” Или може би пак ще бъдат обвинени журналистите, че се оплакват и излагат страната ни пред чужденците? Ситуацията много прилича на поредния римейк, само че с по-груби средства и не е прав Адам Смит по отношение на медиите. Ръката на пазара никак не е невидима. Нито ръката, нито картелите. И когато евро чиновниците започват да ни дават за пример, без да ни посочват за пример, не трябва да има изненадани. В крайна сметка в конституцията е гарантирано правото на обществото да бъде информирано. Не забавлявано и осведомявано за броя на прерязаните ленти. Последното е тегава материя, нямаща нищо общо нито с журналистиката, нито дори с истината. Кой произвежда наморници за медиите? – е въпрос, на който е редно да се търси смислен отговор. Безспорно обаче медийният спор на седмицата, потънал в мълчание, е този за „Икономедия”. Издателят Теодор Захов след малко ще коментира за „Клубът на журналистите”. какви медийни модели за финансиране да очакваме от САЩ пък ще ни подскаже Рената Велчева, която преди години работеше в програма „Христо Ботев”. Какво прави журналистите свободни, ще коментираме с Лили Маринкова от БНР, Бойко Станкушев и Бойко Василев от БНТ, Радомир Чолаков от Етичната Комисия, Тома Томов, Найо Тицин и колегите, учещи за журналисти в Университета за национално и световно стопанство. Как се опазва свободата в обществените медии, след като много колеги признаха, че БНР е свободна територия, кой още трябва да го признае? И какво още трябва да дава на хората една обществена медия, освен умни коментари и публицистика? Очакваме в студиото генералният директор на БНР господин Валери Тодоров. Днес е и един малко по-особен ден за предаването. Точно преди 5 години беше първият му брой. Ивайло Пеев не само учи журналистика в Университета за национално и световно стопанство, но и е автор в „Клубът на журналистите”. Та той днес ни подготви изненада. До сега все аз влизах в ролята на човека, който опитва да овладее желанието за казване на много неща. Днес обаче съм категорично уволнена. Ивайло просто е сложил издайнически музикален поздрав, както става ясно той е гаранция за ненамеса от моя страна. Благодаря и на преподавателите, и на журналистите в Университета за национално стопанство Петко Тодоров и Стела Константинова. За мен това са минутите на домата, на изчервяване и за радост.
Гражданин: Радвам се, че младото поколение взе да слуша радио и то точно заради такива предавания като „Клубът на журналистите”.
Гражданин: От петте години на пред, за много 5.
Гражданин: Честита 5 годишнина на „Клубът на журналистите”. Това е сериозна медийна възраст и поздравявам екипа на предаването, че толкова време създава сериозни теми, коментира в аудиторията и се отнася критично към случващото се у нас.
Гражданин: Да бъде все така обективна най-вече, да бъде свободно, защото това е един от основните принципи в журналистиката. Свобода и независимост.
Гражданин: Успява да кара необходимото за хората, да кара добродетелите, да вкара ценностите, без да ги лишава от подробната информация.
Гражданин: Аз пожелава още 50 пъти по 5 на предаването, много творческо и лично вдъхновение на целия екип и търсене на истината в дълбочина, което мисля, че предаването го постига.
Гражданин: Истината да я показват чрез глас, който умее да дава повече прозрачност на словото, обективност на човешките истории.
Гражданин: Пожелавам един голям облак от възможности, който винаги да обхваща изцяло предаването.
Гражданин: И на Ирен пожелавам още много пъти по 5 години да работи със същия план и да пази честта на журналистическата професия.
Гражданин: Ирен да е жива и здрава и мотивирана да продължава това, което прави до момента, и да и носи много щастие, защото съм сигурна, че е така.
Гражданин: И най-вече всички да бъдете много здрави, защото това е важно.
Гражданин: Поздравявам ги!
Гражданин: Дано да стане хубаво. Няма за какво! За Ирен винаги!
Водещ: Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Юлиян Бакалов, Марина Димова, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Как се опазва свободата на словото в обществените медии, добър ден на генералния директор на БНР господин Валери Тодоров?
Валери Тодоров: Изглежда лесно, но не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани, защото това понятие засяга и колегите вътре, засяга и онези, които биха посегнали отвън. Свободата на словото аз разбирам като един достоен процес на свободата да бъдеш отговорен, от страна на колегите – да бъдеш обективен, честен, открит, да търсиш всички гледни точки и същевременно да защитаваш тази възможност на всеки от колегите. За съжаление ние станахме свидетели на различни видове медийни войни през годините, в които една група журналисти се опитваше да изолира гласа на друга група. Самите ние като общност платихме и продължаваме да плащаме много скъп данък на този лукс, който си позволиха някои колеги. От друга тежест, която беше прикачена, е чувството на някои от колегите, че една истина е по-голяма, друга по-малка. И една партия е по-права, друга – по-малко. И обслужването на партии, правителства, ситуации също създаде силно недоверие към онова, което е журналистика. Трети фактор беше навлизането на много случайни хора, които се нарекоха свободни журналисти и никой от гилдията не се осмели да попита „защо вие се нарекохте журналисти?” Защото и аз мога да се нарека професор академик, но Вие знаете, че не съм.
Водещ: Има много хора, които вече се кичат с тези титли. Всъщност това е времето, в което става ясна и оценката, като че ли на финансовия министър, как сме с бюджета тази година? Да се шегуваме ли с това или не? Или не е много за шега?
Валери Тодоров: Да.
Водещ: Защото предишните години се прощавахме с едни милиони, сега как стоят нещата?
Валери Тодоров: Ами бюджетът следващата година, поне от това, което мина първо четене, се съчетава с рамките на тази година, която лично мен като мениджър ме тревожи, защото нашият бюджет в момента е на нивото на 2007 година. Цените са нараснали с 30-40%, инфлацията също. Едновременно с това ние сме с 4 програми повече. Със 79 предавателя повече, защото не можем да си позволим лукса да се чуваме само там, където ще ни харесат. Ние трябва да се чуваме във всички райони. Крайгранични, трудно достъпни. Петима жители да има едно селище, те трябва да получават програмите на обществения оператор. Един въпрос, който не се разбира. Някои от политиците смятат, че те ни хранят през бюджета. Смятам за една много голяма грешка по отношение на електронните медии бяха допуснати стратегически две големи грешки. Едната е, когато бяха свалени таксите за радио и телевизия, а това е най-чистата проба, която да позволи на данъкоплатеца да изрази отношението си към двете медии и техните програми. И втората голяма грешка – когато предавателната мрежа изцяло беше предадена на частен оператор. Това не се случи в нито една от източноевропейските страни.
Водещ: Лошото е, че имаше предупреждение, че това се случва, но никой не пожела като че ли да чуе.
Валери Тодоров: Или някой като реши, че това ще ти е бюджетът примерно и той си кара така, и не признава никакви други аргументи. Радиото е една изключително гъвкава медия. Ние като обществена медия коренно се различаваме от търговските медии. Разликата е в това, че търговската медия използва създаден дивидент, за да създаде дивидент за себе си. Докато ние създаваме от себе си този културен дивидент. Ние сме най-големият процент на музика , драматургия. Ние сме единствената медия, която подава информация на чужди езици – 11 чужди езика. Благодарение на нашите музикални формации, които са водещи в своя жанр, формации с биографии от 50-70 години, се създава един солиден пласт култура, който в момента вече влиза, запълва тази празнота в периода на Прехода. Да не говорим, че ние сме единствената медия, която записва, съхранява всички най-културни и обществени събития и ако не го правим ние, ако не го записваме, съхраняваме и възпроизвеждаме – ще изчезне тази част от историята.
Водещ: Всъщност това е част от обществената функция в крайна сметка на една обществена медия. Защото ние не само трябва да информираме, не само трябва да коментираме, може би с извинение трябва да го кажа това, но трябва все пак и други неща да правим.
Валери Тодоров: Знаете ли? У нас се създаде една изключително неграмотна политическа класа през последните години, смея да го твърдя. Защото смятам, че имам някаква грамотност в своята професия и така, не проявявам излишно самочувствие – която идва на власт за известно време, натроши съдовете и след това си отива без дори да е разбрала какво е направила. И за това отношенията, които взимат политиците, трябва да бъде изключително висока от наша страна. Неразбирането за ролята на обществените медии, за мен е една тотална грешка и това неразбиране, за съжаление, се проявява от някои от медиите регулатори. И често пъти от медиите регулатори също произтичат доста нелепи съждения, които показват, че органите, които трябва да извършат регулация, трябва да достигнат нивото на компетентност, за да водят диалог с обществените медиите, казвам го най-отговорно.
Водещ: Ако трябва да сравните проблемите на обществените медии в Европа, защото разбира се Вие следите тези неща, и у нас – какво би било това сравнение? Кои са проблемите на обществените медии в Европа и кои са у нас?
Валери Тодоров: В повечето от страните, от европейските страни обществените медии изпитаха изключителен проблем именно със свободата на словото и независимостта на медиите. На много места правителствата, възползвайки се от икономическата ситуация, от кризата просто прегазиха обществените медии, поставиха удобни свои хора. Мога да кажа най-отговорно, че въпреки упреците, които имам по отношение на финансирането на БНР, у нас беше запазено едно високо ниво на политическа толерантност и правителството, политическите структури нито веднъж не посегнаха към независимостта на обществените медии. И това се цени много високо в Европа. Ето, ще Ви кажа – на последната генерална асамблея на радио комитета беше предложено опитът на БНР, опитът в България да бъде изучен и да бъде включен в трейнингите в програмите за обучение, които извършват на EBU – ЕС за радио и телевизия. Има се в предвид също така и опитът на БНР, което се смята за една от водещите медии в рамките на Съюза. В Съюза се говори много за телевизията, но ще Ви дам един такъв пример. На генералната асамблея на EBU през лятото, една трета от постиженията на организацията бяха с адрес БНР. За това ние имаме причини да имаме високо самочувствие. Още повече, че последното допитване до общественото мнение за рейтинга на България към институциите показа, че БНР се ползва с най-високото доверие сред всички институции. Обърнете внимание – публиката ни оценява като институция, защото ние не сме просто медия. Когато някой се конкурира с нас, трябва да има в предвид, че той се конкурира с нас не като медия, а като институция.
Водещ: За мен е много важна и оценката все пак на колегите. Много колеги тук гласуваха и казаха, когато имат да казвам нещо, идвам в БНР. Това обаче какво значи? Защото става дума за една и съща добра оценка, но пък от друга страна по отношението на финансовия министър към медията, това не се разбира май.
Валери Тодоров: Вижте сега, ние не можем да претендираме за цялата любов. Не можем да искаме да бъдем харесвани от всички. По-важното е да бъдем харесвани от своята аудитория, а не от финансовия министър и аз не бих искал да прехвърляме адреса директно към финансовия министър. Може би той има свои съображения, може би също има свои пристрастия. Може би механично се пренася едно отношение, тъй като може би министърът е работил, не може би – той е работил и живял повече време в САЩ. Там ролята на радиото е много ниска. Особено пък на общественото радио. Докато в Европа, знаете – съвършено обратно. А и България е една уникална страна. В България се слуша страшно много радио. Значи ние сме една, може би водеща страна. В нито една страна от ЕС радиото не е толкова популярно, колкото у нас.
Водещ: Какво направи конкуренцията за радиото? Тя ли направи толкова слушаемо радиото, защото ясно е – раздържавяването тръгна точно от радиото що се отнася до електронните медии.
Валери Тодоров: Колкото и да е неудобно да говорим, много от колегите ползваха и фондовете, и опита, и технологията, и школата, и кадрите на БНР. И за това беше много некрасиво, когато с лекота някои от тях, съжалявам за израза, плюха в кладенеца. И казаха, че това е една консервативна институция, това е… Аз си спомням даже, когато ние представяхме най-новата ни платформа „Бинар”. Това е интернет радио, телевизионна платформа. Един от младежите така естествено каза „ама аз не съм предполагал, че една консервативна институция като радиото може да направи един продукт”. Аз тогава казах „защо решихте, че ние сме консервативна медийна институция?”
Водещ: Клишетата са много…
Валери Тодоров: Да, хора с кратка биография, със скромен опит изведнъж решили, че трябва да дават оценка, че те са първи, най-добрите, най, а ние тук стоим някакви динозаври и не знаем за какво става дума.
Водещ: Нека да включим към разговора и Лили Маринкова. Добър ден, Лили.
Лили Маринкова: Добър ден.
Водещ: Кое е основното предизвикателство пред журналистите днес? Общият знаменател – всички журналисти са маскари? Икономическата криза? Или особеното поведение на политиците, които предпочитат да режат ленти и да дават напътствия? Само да показваме, а не да коментираме.
Лили Маринкова: Оставам с впечатлението, че професията е деградирала, тъй като тази класация, която осигуриха „Репортери без граница” и „Freedom house” действително говори за изпадане в дъното на класацията. От към критериите, които те развиват. Това е как се усеща самата общност. Вие знаете, че това е асоциация за журналисти, които сами са стигнали за това признание.
Водещ: Това от една страна, но от друга страна тези критерии са еднакви за всички и не са правени, така че ние да се изложим пред чужденците.
Лили Маринкова: Да, допускам, че е така. От друга страна в България се съставя представата, че основният проблем е в посоката на… В това взаимоотношение журналисти-премиер. Като причина за това е разбира се самият факт Борисов, който премина през медиите в един фон, който беше да ги завоюва, да ги ухажва и той беше медиен любимец години наред, до своето издигане като министър-председател. И тук вече нещата започнаха да стават по-сложни, тъй като, въпреки че той е най-любимият за интервю, за първи брой, за откриването на някоя рубрика, това не е достатъчно. Най-вече причината се дължи на факта, че Борисов като министър-председател твърде много надделя в личностен, в един авторитарен стил като подцени и изолира множество институции. А да не говорим за тази голяма печалба, която е на практика на вотовете на доверие на правителството или пък грубиянското отношение към тези депутатски питания, които са типични за петъчния преди обед.
Водещ: Аз си мисля, че обаче тази реплика-препоръка към журналистите „показвайте, не коментирайте” е на път все пак да се превърне в препоръка на годината. Между другото тя ме предизвика и да попитам слушателите във Фейсбук какво да правим ние журналистите? И отговорите трябва да кажа, че звучат като коментар. „Овчари се търсят” 10 отговора. „Да работят в кухнята” 7 отговора. „Да копаят” 11 отговора.Тук няма данни за окопаване на картофи ли става дума или за по-обща дейност. „Не цитирайте, не коментирайте, пълна тишина” препоръчват трима. „Къде видяхте журналисти?” питат 2. Останалите отговори препоръчват само да цитираме, да ходим за гъби, да пеем в единен хор и да отразяваме правилно. Обикновено на такива въпроси социалната мрежа отговарят по-активните хора. Може ли да прочетем обаче между редовете и желанието на тези по-активни хора все пак журналистите да коментират?
Лили Маринкова: Разбира се множество от неговите реплики, почти всички се превръщат в тема на обсъждане. Не мога да преценя дали това е едно от най… Тази, която ще спечели палмата на първенството. И това няма особено значение. Дори, ако проблемът е в това ехо на обсъжданите реплики, но колкото и Вие да се радвате на форумите и на реакцията в интернет, би трябвало да кажем, че журналистиката в съвременен план в България има качеството на безобидност, на един хор, който в никакъв случай не може да смути управлението в тези схеми, които уви – съдържат елементи на корупция.
Водещ: Даваме ли си сметка, че сме скачени съдове, защото вчера липсата на…
Лили Маринкова: Не сме скачени, но защото има доброволно служене от страна на журналистите, някои, от които съвършено прилежно се прислагват в хора на това правителство, което е типично за користните бракове. Също така можем да кажем, че един от ужасите на съвременната демокрация тъкмо в това множество на медиите, които представляват – предполагам за слушателите, за зрителите, за читателите нещо много противоречиво и объркващо.
Водещ: Каква трябваше да бъде реакцията ни на вчерашната особена новина за това как една банка ще придобие собственост върху една медийна група? Имам в предвид колегиалната.
Лили Маринкова: Уви не съм запозната дали има въобще такава реакция.
Водещ: Ами няма. Няма. То това за мен това е проблем. За това и питам. Защото неслучайно казах нещо за скачените съдове. Да, ние просто независимо какъв тип медия сме, ние сме скачените съдове в крайна сметка.
Лили Маринкова: Да, така е.
Водещ: Несвободата прелита.
Лили Маринкова: Като си помислите, че самата четвърта власт е символна.
Водещ: Да.
Лили Маринкова: От друга страна би трябвало да кажем, че никой не се дава тази свобода. Тя винаги е въпрос на конкретно отвоюване.
Водещ: И на ограничения и на борба с тези ограничения. Благодаря на Лили Маринкова. Какви журналисти са удобни за политиците, господин Тодоров? Така с известна ирония Ви питам, защото предполагам, че разполагате с такава информация.
Валери Тодоров: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Вие кажете кои са удобни. Лично аз смятам, че журналистиката е неудобна професия. Тя трябва да задава неудобните въпроси, защото има кой да задава удобните. Винаги около всяка власт има приближен кръг, който задава удобните въпроси, предлага удобните отговори. Докато журналистиката предполага да се дават онези въпроси, които няма да ги зададат, няма да бъдат зададени в домашна среда или пък няма да служат в угода на една или друга теза. Смятам, че в този съвременен етап на Прехода, той премина през различни обрати – сега изведнъж журналистиката, която пренесе най-големите тежести, сега понася и най-тежките удари. Застрашена е не свободата на словото, ами е застрашена известността на някои медии. Аз съм съгласен с това, което каза Лили Маринкова. Най-лошото това, което се случи, е доброволното служете. Защото принудителното някак си може да бъде оправдано, въпреки че не бих го оправдал, но доброволното е нещо страшно. И не бих искал това да се случва от нашите микрофони, микрофоните на БНР, защото има някои колеги, които имат приятели, други, които се чувстват по –близки към една теза или към една власт. Ние трябва да създаваме дистанция, да поддържаме тази дистанция, за да се уважаваме самите ние. За онова, което правим. Смятам, че радиото през последните години успя да докаже това доверие, което има към него. Надявам се да го развива и вярвам, че личната свобода и личният кураж на журналиста не могат да бъдат заменени с никоя външна свобода. Вътрешната свобода е най-силният мотив и ако тя присъства, ето – казвал съм го – радиото е най-директната медия. Тук нямате екипи, нямате осветител, нямате оператор, нямате режисъор. Между нас и аудиторията стои един микрофон. Микрофонът показва всичко, което гласът издава – страх, неувереност, неубеденост, предпазливост, колебливост.
Водещ: Дано това по някакъв начин да влезе като оценка, защото 80-то място по степен на свободата на словото е доста, как да кажа?
Валери Тодоров: Вижте, все пак нека да разграничим нещата. 80-то място, то е мястото за целия медиен спектър, за всички медии в България.
Водещ: Да, разбира се.
Валери Тодоров: Но Вие ме питате за обществените медии. Аз смятам,ч е обществените медии, въпреки твърденията…
Водещ: Точно това казвам. Дано това да натежи и да отлепим малко от това 80-то място, защото то наистина звучи обидно.
Валери Тодоров: Да, защото имаше медийни експерти, които твърдяха, че два ли не най-застрашена е свободата в т.нар.държавни медии. Ние получаваме само бюджетна субсидия, но не сме държавни медии. В последствие се оказа, че всъщност най-застрашени са частните медии.
Водещ: Аз мисля, че се промени тази тенденция и изобщо този коментар вече не е толкова актуален.
Валери Тодоров: А дали той имаше основание е въпросът? Ето това е създаването от предпоставени тези, развиването им – те също деформираха медийната среда, защото позволиха под това прикритие да се случва това, което се случи в частния сектор.
Водещ: За съжаление в частния сектор продължава да се случват все лоши неща. Понеже бърза за среща господин Теодор Захов, който е един от издателите на „Икономедия”, нека сега да му кажа на него добър ден и какво се случва, господин Захов?
Теодор Захов: Добър ден. Ами какво се случва? Имаме спор с Алфа банк.
Водещ: Говорите ли си изобщо? С банката?
Теодор Захов: До някаква степен все още, но доста ограничено.
Водещ: Казахте, че сте научили заедно с всички останали. Обикновено взаимоотношението между банка и клиент предполага все пак някаква степен на общуване.
Теодор Захов: Принципно е така, но последните действия на банката са голяма изненада за нас. Още повече, че те идват след действия от наша страна, които би трябвало да доведат по-скоро до радост и благосклонно отношение, а ние имаме втвърдяване и то до крайна степен.
Водещ: Последно длъжници ли сте или не сте?
Теодор Захов: Не според нашето мнение и оценка на юристи също така, не сме длъжници към настоящия момент. Но тук големият въпрос, разбира се стои защо се случва всичко това и защо точно по този начин?
Водещ: Да, каква е вашата теза?
Теодор Захов: Поне ние сме положили огромни усилия, които в края на краищата са сериозни и въпреки това се стига до тук. Като теза на банката е, че тя ще потърси купувач на медията на свободния пазар, така да се каже.
Водещ: Ще потърси или е намерила?
Теодор Захов: Ами…
Водещ: Понеже ви питах за хипотези.
Теодор Захов: Ами хипотеза, според мен да, имат нещо в предвид.
Водещ: Нека сега да чуем в рамките на една минута какви тенденции идват от САЩ, защото както знаете, навсякъде журналистиката и финансовият модел на медиите е проблем, особено по време на икономическа криза. Та какви решения търсят зад океана? Обикновено тези решения по-късно се облагородяват, стъпвайки на европейска земя. Нека сега да чуем заедно от Рената Велчева, колега в програма „Христо Ботев” до преди няколко години, а сега е вече зад океана. Та какви са финансовите решения, които търсят собственици на медии зад океана?
Рената Велчева: Всичките собственици на средства за масова информация – дали ще бъдат телевизии, радио или вестници, особено вестниците са много засегнати, и когато много от вестниците започнаха да правят този модел, да ти дават примерно заглавията на интернет без пари да ги видиш, обаче цялото съдържание – трябва да платиш, това беше един голям риск, който те поеха, защото не бяха сигурни дали читателят ще бъде готов да плати, но се оказа, че ако съдържанието е добро и ако аз намеря информацията полезна, съм готоваѝ да платя за нея. Другото, от което те се самоиздържат, това са разбира се рекламите. Но много големи компании вече предпочитат нещо друго – журналистика на корпорацията или журналистика на бизнеса. Това е една нова тенденция. Но те издават собствени списания или собствени предавания имат, в които те наемат журналисти професионалисти, които да пишат конкретно за техния продукт. Те изпращат тези вестници и тази информация до хора, които биха били техен потенциален клиент. По този начин те смятат, че парите, които са вкарали в една такава дейност, са много по-добре похарчени, отколкото да дават пари на вестници и списания да рекламират до всички. Дали този модел ще успее и дали това ще бъде журналистиката на финансирането на бъдещето не се знае, защото това в момента всички се опитват да разберат кой е най-добрият начин. Но едно нещо е със сигурност, че старият модел няма да работи.
Водещ: Имате ли какво да коментирате? Да не се окаже „Икономедия” собственост на, как да кажа, по тази схема да заработи?
Теодор Захов: Ами правим всичко възможно това да не стане така. Борим се с всички сили и възможности медията да остане свободна и независима, тъй като съзнаваме обществената отговорност, която Капитал и Дневник носят.
Водещ: Между другото вчера сред колегията много се коментираше как може да бъде поставен като особен залог за кредит пред банка редакционната политика?
Теодор Захов: Да, това е наистина забавно. Вижте, тя очевидно ще осигури /…/ по времето на учредяване на кредита в счетоводните записи на фирмата като нематериален дълготраен актив и от там най-вероятно просто е преписвано, за да се свържат всичките активи. И това е леко като анекдот звучи. Не мисля, че е така.
Водещ: Дали ще имате среща с банката и кога да очаквам развитие?
Теодор Захов: Не мога да кажа. Те са задействали процедури. Ние разбира се също сме дали съответните отговори. Не мога да преценя. Не мога да дам прогноза.
Водещ: Благодаря.
Теодор Захов: Но пак казвам, нашият стремеж и усилията са насочени към опазване на независимия глас на медията. И ще бъде жалко, ако това бъде похабено. Ще бъде жалко не само за нас. Ние сме най-малкият проблем. Проблемът е българското общество.
Водещ: Разбира се, че това е проблемът. Благодаря на Теодор Захов, един от издателите на „Икономедия”. Тежък е натискът, господин Тодоров. Не само за нас, но и за всички медии.
Валери Тодоров: Знаете ли, ние в началото, средата на прехода ние само се плашехме от политическия натиск. Той съществуваше, той се прилагаше. Знаете, аз съм си подал оставката като противодействие на този натиск. Но за съжаление нещата сега се изместиха в една по-жестока логика – икономическата. Тъй като не бяха въведени правила, които да определят начина на закупуване и управление на обществените активи, каквито са медиите, сега изведнъж всяка от медиите се превръща в търговска стока, съответно и може да бъде употребена за всякакви цели. За това като примерно започне една война, като тези между двете големи групи, за да разбереш горе долу какво се случва, трябва да си купиш изданията на едната група, изданията на другата група. Ако си разбрал, нали, дано да се почувстваш информиран. Мисля, че, за това Ви казах, че проблем в момента в обществото не е свободата на медиите само или свободата на журналиста, а независимостта на самите медии. И не бива, аз съм го казвал и на колегите, да упрекваме колеги, които работят в една или друга група медии, чиято политика можем да не одобряваме, да прехвърляме върху тях вината за това, което се случва. Необходимо е да бъдат създадени спешно механизми за регулация, които да позволят пълна прозрачност на публичните активи, каквито са и медиите. И тогава, когато знаете кой е собственикът и каква политика би могла да произтече от този собственик, и като познавате самия собственик, тогава вече лесно ще разпознаете един или друг акцент. А така имаше, знаете имаше едно време, бяха много популярни такива телевизионни предавания, когато зад екрана стои един силует и Вие трябва да го познаете. И ние в момента медиите много често изпадаме в тази ситуация да познаем кой стои отзад и не познаваме в повечето случаи.
Водещ: Значи можем да напомняме на политиците по-често, че конституцията защитава правото на хората да бъдат информирани, а не да бъдат забавлявани и това не е лошо да се повтаря по-често. Останете с нас, продължаваме след малко. Добър ден на Бойко Станкушев.
Бойко Станкушев: Добър ден и честит празник Ви желая!
Водещ: Много благодаря. Как успяхте да имате звук от знаменитата реплика, поредна на премиера – „показвайте, но не коментирайте!”
Бойко Станкушев: Защо? Това учудва ли Ви? Мисля, че специално за новинарския екип на БНТ това е нормална практика. Не ни подценявайте, моля Ви се!
Водещ: Как обаче да гледаме на тази реплика? Как да я разбираме?
Бойко Станкушев: 23 години човешката сензорика така се притъпява в едни не напълно нормални условия, че огромната част от аудиторията въобще не си е задава този въпрос, който Вие ми задавате. Това е диагнозата. Много хора се чудят тези дни например как е станало, че фондация Валя Крушкина наградила точно тези хора, които награди. Почти магистрално противоположно на наградите, които да речем „Черноризец храбър” даваше. Проблемна точка на стандартния зрител и слушател – наградените са едва ли не някакви маргинали, защото не са топ лицата от екрана, не са скандални. Това е втората диагноза. Забележете голямата награда получават хора, които в никакъв случай не биха могли да бъдат причислени към статуквото, към слугинажа в журналистиката, а напротив. Блогърите Асен Генов и Косъо Павлов – Комитата. Голямата награда. Другата интересна награда пак за блогър – Иван Бедров. Самата изненада издава болестното състояние на социума. Една държава, член на ЕС, която обаче стремително пропада надолу в класациите, във всички класации, които се правят в света от най-авторитетни организации по отношение на свободата на словото. Не е новина например, че някой в Страсбург спечелил дело за това, че му пречат да говори свободно. Това е ужасното. Не случайно съм сложил във Фейсбук на моя профил снимка на Аристотел и една негова мисъл, която страшно много харесвам, че човешката общност се простира до там, докъдето стига обикновения човешки глас.
Водещ: Ако по традиция в края на годината се сблъскваме за пореден пък с класациите как българинът е най-нещастният в цяла Европа, какво да кажем са самочувствието на журналистите днес?
Бойко Станкушев: Ами те журналистите са българи. Автоцензурата води до материално облагодетелстване.
Водещ: Няма как да не попитам кога звънеше телефонът на Бойко Станкушев повече – сега, когато е на ръководна позиция или преди, когато беше журналист и когато го преследваха, съдиха?
Бойко Станкушев: Честно да ти кажа, тогава,когато ме съдиха. Това продължи 3 години и 3 месеца. Звъняха нормални, загрижени хора и аз тогава, като че ли бях повече оптимист, защото си казах „брей, тези хора н се притесняват, че някой може да подслушва тези разговори, в които те правиха техните квалификации на системата, на така нар. Преход, на това, че очевидно олигарсите не подбират средства, когато трябва да затворят устата на някого”. Сега съм, като че ли малко по-песимист. Ако един човек не иска да го натискат, няма как да го натиснат. За щастие в България сме свидетели на морални победи на колеги, които в съвсем малки, в периферията са си запазили хляба и въпреки това заради куража, заради доблестта, която са проявявали, заради това, че са казвали „не”, са постигали морални победи. Лошото е, че България е на едно от първите места по съдени или преследвани журналисти. От друга страна пък голяма част от тях успяват, слава Богу, в края на краищата да извадят истината на бял свят. И им свалям шапка.
Водещ: Всъщност заслужава ли си по-често да си припомняме, че конституцията защитава правото ни да сме информирани, а не да се забавляваме, като журналисти?
Бойко Станкушев: Ще се върна години назад и ще се сетим кои бяха първите създатели на първите частни медии и ще видите, че те са доминирани от хора, свързани с бившите Специални служби. Говоря и за радио и за телевизия, и т.н. И за печат…
Водещ: Добър ден на Бойко Василев от „Панорама”.
Бойко Василев: Добър ден.
Водещ: Как да коментираме даденото указание от премиера към нас журналистите – „показвайте, не коментирайте”?
Бойко Василев: Да не го коментираме като указание, това е част от политическата риторика и който журналист го разбере като указание за работа, дълбоко ще сбърка. В крайна сметка поведението на журналиста зависи от самия него, начина, по който той се отнася към политиците, е в собствената му глава. От тук нататък всичко останало зависи от него самия.
Водещ: общият знаменател обаче винаги ни подвежда. Като че ли все по-често се случва да казват за нас журналистите, че не си вършим добре работата. Как се излиза от тази мъртва хватка?
Бойко Василев: Винаги трябва да знаем, че не си вършим добре работата. От тази гл.т. искам да честитя юбилея на Вашето предаване.
Водещ: Много благодаря.
Бойко Василев: Което е изключително полезно от тази гл.т. защото то залага на съмнението. Съмнението на журналиста към собствената му работа, съмнението на журналиста към това, което произвежда, старанието му да стигне до истината, съзнанието му, че истината не е окончателна. На това съмнение трябва да наблегнем. То е особено нужно на всички журналисти, но особено липса при българските.
Водещ: Хубаво е понякога даже да си признаваме, че не харесваме домати по медиите или други акции, защото това на практика е външен натиск?
Бойко Василев: Не харесваме домати, защото доматите не са аргумент. Доматите също са политическа реплика. Както репликата за „показвайте, не коментирайте”, така репликата с доматите е част от предизборната кампания. Тя е част от политическата реторика. Това е друг начин да се изрази политическа позиция. Когато обаче за журналисти се говори на едро „тези са такива, онези са такива”, без конкретика, а всъщност с тайно закодираното желание да отразиш някакво партийно мероприятие, ето тук не става. За това аз съм за журналистика, която защитава себе си и собственото си достойнство. Както и от към управляващите, така и от към опозицията.
Водещ: В края на годината по традиция излизат обобщения, класации, разбира се няма изненада – вече не е новина, че българите са най-нещастните европейци. Как са с усещането за щастие и нещастие журналистите?
Бойко Василев: В България винаги нещата изглеждат доста по-лошо, отколкото са в действителност. Част от това е и нашата работа, журналистическата работа.
Водещ: И със свободата на словото ли е така?
Бойко Василев: В свободата на словото не е така. В свободата на словото всички лоши новини са верни. Но от тук нататък въпросът е какво се прави всеки ден в страни от гръмките декларации. Аз смятам, че едно достойно поведение на екран, в ефир, пред вестника, то говори само за себе си. Без гръмките декларации. Но освен това, пак повтарям, важно е съмнението. Важно е желанието ни, волята ни да се погледнем от страни и да кажем по нещо самокритично за журналистиката като започнем от себе си.
Водещ: За последния месец колко политици зад кадър се усъмниха в репортажите от България, които както аз казвам „ги въдворяваш” да гледат „Панорама”?
Бойко Василев: Не се усъмняват. Аргументът – това говори народът, работи чудесно.
Водещ: Което значи, че са пораснали може би.
Бойко Василев: Според мен политиците виждаме в тях неща, които не искаме да виждаме в себе си, виждаме в тях. Всичко е въпрос на сравнение. Виждал съм и доста по-лоши политици от нашите.
Водещ: Нека да включим сега към коментарите и колегата Иван Михалев до скоро в „Капитал”, вече колега на свободна практика.
Иван Михалев: Това е поредната според мен, недопустима намеса на министър-председателя в работата на журналистите. Да, наистина ние имаме свобода на словото, но проблемът е, че нямаме свобода на медиите. Медиите като цяло в България стават все по-зависими от свиващия се рекламен пазар, а пък на него държавата става все по-голям играч. Наскоро пак имаше напътствия към журналистите кого да питат и какво да питат, което не е европейско. Министър-председателят по такъв начин да слогистира журналистите, защото журналистиката е коректив на властта и всяка намеса, дори и с най-добронамерени, дори изречени с чувство за хумор реплики, създава у колегите журналисти усещането за намеса и то за намеса от първия човек в държавата, нали защото в него е концентрирана най-голямата власт. Така че аз да Ви честитя първата петилетка, мисля, че има нужда от такъв тип предаване. То е едно от малкото, може би единственото специализирано предаване за проблемите на медиите, на журналистиката в България. През последните години точно, докато Вие сте правили това предаване, сме свидетели на това как отслабва ролята на медиите като институция. Те все повече се превръщат в обслужващ придатък и все по-малко изпълняват другата си функция да служат на обществото като кучето пазач, както сме го учили едно време във факултета по журналистика.
Водещ: Как е батко?
Иван Михалев: Делото тече. То три пъти имаше фал старт, както се казва. В общи линии има на първо квадратче още, дето се казва „след 5 години може би ще си говорим в по-конкретен план”.
Водещ: Ами батко е добре, както стана ясно. Медиите не са добре. Да напомня – „батко” стана крилата фраза на разследването на Иван Михалев за пътните фондове някога. Да кажа добър ден и на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден. Честит рожден ден!
Водещ: Благодаря Ви. Да Ви питам прилича ли Ви по нещо атаката срещу „Икономедия” на, как да кажа, неблагополучията, през които и Вие минавате?
Радомир Чолаков: Ами не. Може да изглежда така, но останах с впечатление, че става дума за бизнес въпрос. За някакви неуредени финансови взаимоотношения. Предполагам ,че и банките в момента са нервни, както всички стопански субекти.
Водещ: Но медиите са нещо по-особено все пак.
Радомир Чолаков: За съжалени, както каза господин Тодоров одеве, с когото разговаряхте. Той каза няколко умни неща между другото. Едното, от които е, че за съжаление ние в началото на Прехода и в целия Преход пропуснахме възможността да дефинираме медиите като нещо различно от тока. С изключение на обществените.
Водещ: И така, собственици на медии да не се подвеждат, да ги сравняват със зеленчуци например.
Радомир Чолаков: Много свободен, либерален подход възприехме ние към медиите, включително журналистите и в момента берем плодовете. Значи, ако медията е стока, то медията произволно се търгува и свободно се продава, и се купува. И в момента просто виждаме резултатите на една идеологическа наша индоктринация, на която за съжаление не можахме да намерим сили да се противопоставим. И да ги дефинираме като нещо друго.
Водещ: Ами значи тепърва трябва да ги търсим тези неща. Благодаря на Радомир Чолаков. Последно и от Румен Леонидов очаквам някакъв отговор. Как да станем по-свободни, господин Леонидов?
Румен Леонидов: Ами или човек се ражда свободен, или не. Скоро ми се наложи да цепя дърва и виждам, че някои дървета по рождение са неразцепваеми. Така е и когато хленчим и когато плачем върху нашите журналисти, трябва да знаем, че това се прави от личности като Вас, като Лили Маринкова, като Петър Волгин и въпреки че сигурно репликата на министър-председателя е доста нелепа, аз я виждам по-скоро като предупреждение към собствениците на медиите. „Потвърждавайте моите успехи, недейте да карате журналистите да ме плюят”. И самият факт, че най-свободната медия е БНР.
Водещ: Много подтекст намерихте в тази реплика.
Румен Леонидов: Ами гледам да схвана психологията на характера. И не ми се струва, че е толкова важно какво ще ми препоръча министър-председателя, ако аз имам страховете на мишок, който при тропване с крак веднага се разбягва. Така че браво на радиото, браво и на телевизията, националните, защото ако имаше наистина това правителство желание да ни затвори устата, това щеше да стане чрез генералните директори. Слава Богу вашият генерален директор има един доста успешен мандат според мен. Аз съм се учудвал на храбростта Ви да говорите нещата в прав текст, да не заобикаляте проблема, да не го завоалирате, да не бъдете слуги, да не бъдете обслужващ персонал.
Водещ: Ами някак си явно…
Румен Леонидов: Много наши колеги работят с медии, където си вадят хляба, никой не ги запомня и никой не ги знае. Това е друг проблем. Но има, тези, които са в опозиция във в”Сега” да кажем, в бивол, в някои други медии – там има чудесни журналисти, които са толкова аргументирани, че аз, ако съм на власт, ще бъда страшно щастлив те да ми бъдат приятели, защото тяхната безкомпромисност е по-важна, отколкото слагачеството и хвалбите.
Водещ: Благодаря и на Румен Леонидов. Ами господин Тодоров, ето чухте голяма част от оценките за БНР. Да вземем да изнасяме свобода от тук, шегувам се разбира се. Наистина мисля, че трябва по някакъв начин по-често да повтаряме това, че медиите са особена част от обществото и наистина са пазач на обществото, не куче касичка.
Валери Тодоров: Аз бих предложил друг вариант. Нека да не изпадаме в такъв виц, да гледаме вогледалото. Виждаме, че сме най-красивите и най-свободните.
Водещ: и ние искаме да продължим да бъдем.
Валери Тодоров: Това е една неприятна тенденция, ако ние продължим така да казваме „ние сме най-свободните”, защото винаги ще се намери някой, който ще поиска да Ви отнеме тази свобода. Въпросът е не ние непрекъснато да го афишираме, въпросът е да го забелязват другите. Виждам, че те го забелязват, че те го оценяват. За това не е необходимо и ние да го афишираме. Просто свободата е относително понятие. Лично аз смятам в нашата професия е далеч по-важно като аргумент да развиваме професионалните стандарти, когато ние работим по професионалните стандарти – свободата се превръща в един от тези стандарти. Свобода, независимост, обективност, съпоставяне на всички гледни точки, анализ, разполагането им във времето и според обществените настроения, защото ние сме един посредник и ние не бива да прекаляваме също с тази роля от посредник да се превърнем в учител или поучител и т.н. Много е тънка понякога дистанцията в оценката и самооценката.
Водещ: Но за това пък имаме коректива на социалните мрежи. Как виждате социалните мрежи като важна част от радиото?
Валери Тодоров: Радиото е най-близко до социалните мрежи. Радиото е една пресечна точка между традиционната медия и социалните медии. Така че това ни дава много големи възможности и радиото като една изключително гъвкава институция, която позволява прехвърляне върху различни платформи, със сравнително не голяма инвестиция, аз смятам, че това е един изключително важен за нас аргумент да търсим нови средства, нови изразни възможности. Най-важното според мен е, че за щастие радиото се превърна в най-големият защитник на езика, на българския език. Много се промениха изразните средства. В тях навлезе много свободна лексика. И ако ние не защитим езика, правоговора, дори правописа, нищо, че сме електронна медия, смятам, че ще загубим много.
Водещ: Това е важно и за музиката да го кажем, защото ние в това предаване сме коментирали, например в Румъния няма радия, които са с, как да кажа, с извинение за публиката – които нямат чалга формати. Нямат лицензирани такива. При нас има доста. А това са важни неща все пак.
Валери Тодоров: Не е опасна самата чалга, дори като музика. Има е хора, които я харесват. Опасна е чалга културата, защото лекотата, с която може да се измести един автентичен жанр, по същия начин се измества политическата същност.
Водещ: В един момент се превръща в униформа.
Валери Тодоров: Да и когато се променя професионалната идентичност, когато липсата на стандарти се обяснява с липса на средства или с липса на свобода или с Бог знае какви липси, тогава вече става страшно, защото Вие можете да оправдаете всичко. Няма и не бива да има оправдания, когато има дефицит в професионализма. За мен това е изключително важно, а свободата идва като естествен, произтичащ фактор от наличието на стандарти. За това аз бих искал, призовавам колегите – пазете професионализма като гарант на всички останали свободи.
Водещ: И по-често да си припомняме, че свободата е нещо, за което се борим всеки ден. Благодаря Ви за този разговор. Благодаря на всички, които се включиха с мили поздрави. На Фейсбук страницата ни днес говорихме много, молим да ни извините. И се разделяме по традиция с пожеланието „бъдете свободни”.