БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.03.2012
Водещ: Когато гледате филм, може би не си давате сметка, но забелязвате, че героите се возят в определена марка кола, че пият определени напитки и изобщо, че консумират определени марки. Това определено е реклама и неслучайно тази реклама е вече регламентирана с термина „продуктово позициониране”. Докато гледате несъзнателно, трупате рекламни образи. Не зная защо, като се замисля, трудно вадя от съзнанието си обаче спомена за книга, продуктово позиционирана. Но все по-често, докато гледам новини, трупам образи на политики и на популизъм. Никак не е странно обаче, че регламентация на политическото позициониране няма. Едва ли и ще има, защото политиката е особена работа, а популизмът – странен метод. Отвъд клишето капитализмът не е съвършен, но до сега нищо по-добро не е измислено, бихме могли да си кажем – журналистите естествено търсят тезите на опозицията, тъй като властта винаги е с предимство. Дали обаче това не е правило само на хартия. Медийните събития от седмицата биха могли да се вместят в определението „политическо позициониране”. Най-често преди изборите в Русия световните агенции показваха бронираната техника в Москва. След изборите – сълзите на Путин. Имаше и изненада- решението на Медведев часове след победата да обяви, че ще бъде преразгледана законността на задържането на Ходорковски, който пък докато бил в затвора мислел и писал за политика и философия. Вярно е, че руското общество трудно преглъща богаташите, но пък едва ли от писане за политика и философия може да се забогатее, а в затвора обикновено се обеднява. Седмицата бяхме свидетели и на нашенски феномен. Всички искат да спечелим Евровизия, но и демонстрираха омраза срещу чалгата. Нищо, че Софи Маринова няма да представи България с песен в този стил. В нет хейтърите, произлиза от hate – мразя, бяха мнозинство. Дали обаче без анонимността някой би казал на улицата това, което пишеше под многобройните новини за победата на Софи Маринова? И какво ще се случи, ако Софи Маринова успее? Дали това не е прекрасен повод да бъде продуктово позиционирана не само новата ни зала „Армеец”, но и да намалеят критиките ни, че обществото ни не е толерантно? Дали продуктово няма да се позиционира още едно ново отношение към различните българи? Ако не сте чували или чели за Кони, това скоро ще се промени. Случаят „Кони 2012” е клип, гледан от милиони по света в последните 3-4 дни. Иначе конфликтът „Фуганда”, с участието с въпросния Кони, който е ръководител на божията армия за съпротива „Естар” и е доста сериозен. Даже през октомври миналата година американският президент Барак Обама изпраща военни части. Случайно или не – там има петролни залежи. Въпросът е – защо точно сега 30-минутното филмче, предизвикващо към гражданска позиция, ненадейно набира медийна популярност? Дали това не е продуктово позициониране на една политика? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Тази седмица започнахме един експеримент за медийното влияние на така наречените нови медии. В facebook.com и Google+, можете да ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. В twitter.com „Клуб на журналиста”. Просто там има ограничение в броя на знаците. Образите, които наложиха световните агенции, емоциите около избора на песента на Софи Маринова и натрупващия се светкавичен рейтинг на клипа „Кони 2012”, събраха за 6 дни над 1000 читатели. Този експеримент правим с Николай Пенчев, който учи в Мюнхенския университет комуникационни науки и политология. Инак е при нас стажант. До колко така наречените нови медии могат да манипулират общественото мнение? Даваме ли си сметка, когато проявяваме гражданска активност и се включваме в различни, на пръв поглед добри кампании? Дали не сме в ролята на Миманса за политическо позициониране? Дали критичното мислене на традиционните медии няма да намери по-лесно отговорите на многото въпроси, които хората си задават? За кого работи кризата в „Клубът на журналистите” днес. Изборите в Русия – какво се крие зад бронираните машини и сълзите? Ще чуем коментарите на специалните пратеници на БНР Петър Волгин и Цветана Кръстева от БНТ. Евровизия и хейтърство – чия е тази песен, ще попитаме първо на улицата. Как избира журито? Има ли конспирация ще ни каже членът на журито Кристиан Бояджиев и трима журналисти – Бойко Ламбовски от вестник „Сега”, който ще ни каже кои са враговете на Софки и айшета, Георги Делчев от „24 часа”, който днес описва пътят на Софи до победата и Веселина Седларска, която нищо не написа, но иска да напише за омразата към различния. Те ще ни кажат чия е тази песен. Новите медии и възможността да ни манипулират – и по тази тема ще коментираме с Румен Леонидов, който е вече в студиото. Надявам се да ни остане време и за медийните новини от Европа. Ако не се случи обаче, вече ще можете да ги намирате във facebook.com и google +. Казах Ви вече, там ще ги намирате лесно „Клубът на журналистите” – БНР. Там през седмицата ще продължим да качваме акцентите, които да коментираме. Разбира се ще се радваме и Вие да предлагате теми за коментар. Сега, почти като коментар ще прозвучи изборът на Цвети Бахариева – „Отвори очите си.” Добър ден на Петър Волгин.
Петър Волгин:Здравейте.
Водещ:За мъничко ще те отделя от твоето предаване, в което всъщност става дума за Русия, за да кажеш и на нашите слушатели за по-местните образи на изборите в Русия. Първите образи, които наложиха световните агенции, бяха безспорно бронираната техника в центъра на Москва и сълзите в очите на Путин.
Петър Волгин:Сълзите в очите на Путин разбира се бяха една от основните новини. Според мен доста пресилено и как да го кажа – малко като тук в България, когато Ахмед Доган каже една реплика и после тя се коментира 3 седмици. Но при липса на какво друго да се коментира около тези избори, чиито ход беше предизвестен, това е разбираемо. Що се отнася до техниките и до присъствието на органите на реда на московските площади, това разбира се не е изненада. Винаги, когато се случват подобни събития, когато има протести, когато има демонстрация на опозицията, има и страшно много техника за борба с безредиците. Това, което е интересно е, че по време на митингите преди изборите, хората биваха, т.е. не биваха набивани и арестувани. С тях се държаха изключително културно и възпитано. Вече набиването и прибирането започна след изборите, когато явно вече нямаше нужда да се пази някакво прилично поведение.
Водещ:Всъщност ти казваш, че е доста гъвкаво руското законодателство в това отношение.
Петър Волгин: Да, то е така направено, че винаги могат да те приберат. Например, когато се дава заявка за един митинг, тогава властта казва „Да, разбира се, заповядайте, протестирайте, колкото искате.” И хората се събират на някаква демонстрация, стоят, викат, скандират, радват се и никой не ги закача. Ако обаче в един момент решат 10 души или 20 души да отидат до съседната улица, така в този обем – 10-20 души, то тогава те моментално биват обвинявани – напълно законно между другото, че са нарушили правилата и тогава могат да ги арестуват и да им дадат 10 и 15 дена затвор за това, че са нарушили предварителните изисквания. Така че там в това отношение могат да те приберат.
Водещ:По какво си личеше в медиите, че идват избори?
Петър Волгин:Ами много не си личеше. Имам в предвид, че предизборната кампания и дебатите, доколкото ги имаше, не бяха особено интересни, с изключение на тези, в които участваше /…/, защото винаги правеше скандали. Те започнаха едва няколко дена преди изборния ден, но това за… Имам в предвид е телевизиите. Това за Русия не е изненадващо, защото там основните дебати и дискусии бяха най-яростните дискусии, не се водят в телевизиите. Те се водят в интернет, където все пак е доста по-свободно, отколкото на екраните на националните телевизии, защото там няма значение дали една телевизия с национален обхват е държавна или е под контрола на някоя фирма. След като е национална, тя се разбира, че е под контрола на Крема. Така че истинските дискусии и дебати там се водят в интернет. Тъй че, колкото повече това, към което трябва да се стреми опозицията е, колкото може повече хора да имат достъп до интернет, за да могат съответно и да следят изявите на тези хора, които те подкрепят.
Водещ:Всъщност и участието в избори е доста трудна задача.
Петър Волгин:Да, въпреки че сега трябва да кажем, след провежданите протести от месец декември насам, Дмитрий Медведев, все още действащият президент на Руската федерация, направи стъпи за промени в законодателството, защото до този момент, ако човек искаше да се кандидатира за президент, той трябва да събере 2 милиона подписа. Русия е огромна страна наистина, но дори и за такава огромна страна събирането на такова количество подписи е немислимо, освен ако не си действащият министър-председател или действащият президент, или зад теб не стои държавата, или не си милиардер. Сега тази бройка е намалена. Също така по-лесно става и кандидатстването на партиите за парламентарните избори. Така че, ако действително всичко това се случи, можем да очакваме в Русия да има и по-голям плурализъм, по-голяма възможност различни хора и партии да се включат в предизборната надпревара.
Водещ:Как беше коментиран фактът, че Медведев веднага след изборите, часове буквално след това обеща ревизия на законността на задържането на Ходорковски?
Петър Волгин:Това разбира се предизвика интерес, защото Ходорковски се смята за един от лицата на опозицията срещу действащата власт. Даже се смята, че ако тази ревизия бъде направена и Ходорковски бъде освободен, то тогава той ще има много по-голяма роля в зараждащата се нова опозиция. Т.е., въпреки че разбира се руснаците като повечето хора, а там особено силно след 70 години комунизъм, мразят богаташите. Все пак тези руснаци, които са така, както те им викат, там много популярен термин има в момента – „креативния клас”. Та хората, които принадлежат към креативната класа, биха евентуално, биха подкрепили едно изкарване на преден план на Ходорковски, който може би и слушателите знаят – през последните години, откакто е в затвора, се отдава изключително на писане на политико-философски статии, тъй че той не е просто един олигарх, изпаднал в немилост и затворен. Той е явно човек, който се стреми да осмисли всичко това, което се случва в Русия и разбира се това, което тепърва ще се случва.
Водещ:Няма как да не попитам за Гари Каспаров?
Петър Волгин: Ами как да ти кажа? Той вече е човек, на който не се разчита много. Той и не взе участие в дебатите и в митингите през последните месеци. Т.е. той участие в митингите взе, но някак си за него не се говори особено, защото може би той е вече бита карта. Съвсем други са лицата на опозицията в настоящия момент, много по-млади. Средната възраст на хората, които са на преден план, имам предвид хора като Алексей Навал, като Сергей Одалцов – лидер на левия фронт, като /…/ от Движение за солидарност – това са хора на 30-35 години. Така че явно на тях ще се разчита много повече, а Каспаров принадлежи на миналото.
Водещ:Петър Волгин пред „Клубът на журналистите”, а преди да чуем и коментара на Цветана Кръстева от БНТ, да чуем и любимците на новоизбрания президент, група „Любе”. Защо? Можем да се опитаме да отсъдим сега, слушайки песента им /…/. Какво се крие зад медийните образи на бронираната техника преди изборите и след изборните президентски сълзи? Може би на смяна на поколенията в опозицията, усещане за отглеждане на опозиция. Петър Волгин беше в Санкт Петърбург, кореспондентът на БНТ Цветана Кръстева пък в Москва. Различно ли изглеждат процесите от хоризонта на Червения площад? Добър ден на Цветана Кръстева.
Цветана Кръстева: Добър ден. Здравейте.
Водещ:Здравейте. Стана ли ясно последно сълзите от какво бяха?
Цветана Кръстева: Ами аз снощи за пореден път гледах кадрите със сълзите и съвсем не мисля, че те са от вятъра, както беше коментарът на говорителя на Владимир Путин. Има много спекулации на същия този Гари Каспаров, за който Вие споменахте преди малко в интервюто с Петър. Каза, че е протекъл ботоксът на Путин. Това разбира се е в кръга на шегата, но аз си мисля, че те са сълзи от вълнение. Точно защо, дали заради вълнението – все пак трудна предизборна кампания, защото в нея имаше интрига. Аз не съм много съгласна тук с Петър, че не е имало какво да се говори, че те са били предизвестени. Бяха предизвестени до толкова, доколкото наистина Владимир Путин нямаше шанс да не бъде предпочетен кандидат пред тези кандидати, които бяха представени в предизборната битка, но в същото време имаше една голяма интрига, тъй като той ще спечели от първи или от втори тур. Цялата предизборна кампания, последните три месеца – те минаха под знака на гражданските протести, едно силно политизиране на руснаците и самият факт, че Москва не гласува за Владимир Путин, т.е. там събира около 48%, т.е. по-малко от половината жители на столицата са гласували за него. Големите градове, където той не събира големи проценти – това означава, че всъщност среща една сериозна съпротива сред една част от обществото и от населението на Русия.
Водещ: А може би, защото в Москва на собствен гръб се усещат методите на полицията, които описа Волгин.
Цветана Кръстева:Ами не само това.
Водещ:На милицията, пардон. Те нямат полиция, имат милиция.
Цветана Кръстева:Най-вече е полиция, между другото, но това е подробност. Те промениха законът преди година и нещо. Но не мисля, че е само това. Да, хората се дразнят, когато властта не разрешаваше митинги и всъщност най-активното ядро се събираха на неразрешени митинги и те бяха бити, тогава и митингите бяха по-малки. 500-600-3000 максимум души. А сега, когато започнаха да ги разрешават тези митинги, се събираха над 10 хиляди души, 20, че дори се споменаваше за 120 хиляди души. Според мен като цяло една част от обществото, средната класа /…/ за тези хора, които излизат на митингите, но според мен те и според това, което чувам като коментари от моите събеседници там, стана някакво пречупване след 24 септември, когато Владимир Путин и Дмитрий Медведев на конгреса на Единна Русия обявиха, че ще си разменят дефакто местата. Единият отново ще бъде президент, а другият премиер. Защото тези хора, чиито доходи за последните 10 години /…/ с 140%, които вече сами се реализират, имат пари, четат много, пътуват в чужбина – те имат собствено мнение. А в случая се получава, че ги лишават от това мнение. Мисля, че проблемът е по-комплексен. Не е само в /…/
Водещ:Нека да направим един по-необичаен паралел. Сега добър ден на Румен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ:Как изглеждаха тези избори от хоризонта на София?
Румен Леонидов: Ами как? Много близки и свои.
Водещ:Нещо познато, déjà vu. Нещо преживяно.
Румен Леонидов:Сега си мисля за моите приятели, които не съм виждал от доста години. Не съм стъпвал там доста време. За кой са гласували, как са гласували? Да, наистина, там стандартът е по-висок, отколкото всички го признават. Да не говорим за държавните служители, освен новата бизнес класа. Беше важно това, че промените ще станат много бавно. Това, че селото, провинцията, селяните са гласували за Путин предимно, показва, че същия проблем има, както и тук. Не искам да обиждам селяните, всички сме донякъде селяни. В България няма аристокрация. Това, което е имало като буржоазия, не и се даде достъп тези 20 години да управлява. Създадохме нова селска бизнес класа. Но, докато не се промени, докато не си отидем ние от тази страна по естествен път, много трудно ще се промени мисленето. Още ние говорим за колективни права, както и в Русия, а не за индивидуални. Докато ние разсъждаваме така и е по-важно да сме екипът, ние вечно да сме заедно… Колективът може да бъде обединен само от солидарност, но тази солидарност в България не се случва. Общо взето не се случва в недоразвитите страни като у нас. Там, където така нареченото гражданско общество може да крепи различни професии, различни, стига да има кауза, да има някаква справедливост, хората се обединяват – после се разпада. Тук не става дума за онзи колективен дух ние да осъдим някой поет, че е написал нещо или да вземем декларация по правата на човека в Америка. Ние нямаме никакви права примерно. Но не са много големи разликите. Ние сме под силно руско влияние и ще бъде дълго време, тъй като енергийната ни обвързаност е почти вечна. От друга страна мисленето ни е още комунистическо, на преобладаващата част. Даже вече то не е и комунистическо. То е патологично затъпяване, което даже няма и мислене, което още се надяваме на здравата ръка. Минал съм през тези заблуди, признавам си веднага. Като по-млад, по-енергичен и по-тъп трудно преодолях тези заблуди, но това става с четене и самопроверка до каква степен твоите възгледи са съвременни или ти просто искаш да останеш на собственото си развитие и от там да защитаваш на сляпо. Имам и такива приятели. Вчера говорих с един. Не се ли усещаш, че в с тази вРуменост не в културата, не в поезията, не във великата им литература, не в самия дори изстрадал народ, а в политическото едноначалие, което никога не може да бъде друго освен диктатура…
Водещ:Цветана, има ли такива коментари в Русия? Срещна ли такива коментари? И мен всъщност много ме впечатли чувството на хумор, заложен в този термин „офисен планктон”. Нали така се наричат участващите в опозиционните митинги?
Цветана Кръстева: Да, разбира се, че трябва да минат години. Даже може би ние няма да сме живи. Това е една огромна страна, с едно доста разнородно население. Има голяма разлика между големите градове и провинцията, за да се промени мисленето. Защото в провинцията основните медии, които са гледани или слушани по държавните големи телевизии, от които звучи една и съща пропаганда. До интернет имат достъп разбира се вече много повече хора в Русия, но въпреки това Вие не можете да разчитате, че в едно село или в един по-малък град интернетът ще е основната медия за формирането на мнението.
Водещ: Благодаря на Цветана Кръстева за този коментар. Много мислехме с Цвети Бахариева дали да не чуем и руските баби, които ще ходят на Евровизия, за да събират пари за храма си, но решихме, че по-добре е да чуем нашенските бистрешки баби и техните внучки. Моля коментирайте – така помолихме с Николай Пенчев на страницата на facebook.com на „Клубът на журналистите”. Една анкета, която направихме с него на улицата. Та, можете да използвате и цитати, които няма да се срамувате пред майката си или пред детето си. Успехът на тази публикация във facebook.com може да се каже, че е, че нямаше нито един хейтър. По-интересен е фактът, че дали така наречените хейтъри, тези, които мразят и изразяват омразата си в интернет, които разбира се, се развихриха под новините за това, че Софи Маринова ще ни представя на песенния конкурс за Евровизия, та дали те, ако ги срещнем очи в очи, биха казали това, което пишат. Доста време с Николай Пенчев бяхме навън. Ето, чуйте, какви гласове събрахме.
Гражданин:Смятам, че на фона на останалите песни…
Гражданин:Те не може да говори български бе, ужас.
Гражданин:Да обаче пък смятам, че за този фестивал, имаме шанс с тази песен да стигне донякъде за разлика от другите ни парчета, които не могат да пробият въобще.
Гражданин:Аз казвам, че имаме шанс с тази песен,но това не значи че песента е хубава.
Гражданин:Дали тя ни харесва по принцип или не няма значение какво говорим за фестивала. Тази песен кандидатства, за да отиде на Евровизия.
Гражданин:Да, но масовите коментари са доста негативно настроени към това и българите са расисти.
Гражданин:Това не е фестивал за приказки, а за пеене. А това, че хората не са доволни, защото не произвеждат. Да седнат и да напишат по-хубави песни и да ги изпълняват, Футболистите ни всичките ли са българи?
Гражданин:Не, нямам скрупули за това, че тя е от ромски произход и че ще ни представлява на Евровизия.
Гражданин:Разбрах, че е на Софи Маринова, чух я и в първия момент казах, че това е чалга. Когато я видях по телевизията, някак си нейният външен вид и песента и са едно цяло. Мисля, че за Евровизия тя ще влияе с външността си и с екзотичността си, и не бих я слушала в никакъв случай…
Гражданин:Не е за Евровизия реално погледнато.
Гражданин:Не знам, всичко ще се покаже по-натам.
Гражданин: Пишат, че има конфликт между нея и Деси Слава, но…
Гражданин:Ако погледнем песента на Краси Аврамов и я сравним с тази на Софи Маринова, със сигурност песента на Софи Маринова е в пъти по-добра. Да.
Гражданин:Бих казал, че би трябвало да гласуваме, да, въпреки че е от ромски произход изпълнителната. Защо да не я подкрепим? Не знам дали можем да я упреличим точно като чалга, но според мен на Десислава песента също беше хубава. Аз не съм гласувал нито за една песен, ако трябва да бъда честен. Гледах го. Щом е избрана, значи е добра.
Водещ:И тъй като световната конспирация няма как да не включва и заговор в журито, за това ние нямаше как да попитаме как гласува журито. Сега ще ни каже Кристиан Бояджиев, който беше част от него.
Кристиан Бояджиев:Най-важното е да се знае, че /…/ с участието на другите колеги. Всеки, даже се криехме, дори не знаехме какъв е крайният резултат до момента, в който не се разбра кой е победителят от събирането на гласовете от публиката и от журито. Но не знаехме нашата подредба каква е, на журито, генералната. Реално погледнато този продукт има шанс и то доста шансове според мен, но Евровизия е конкурс, който е непредсказуем. Там се събират много интереси – геополитически, стратегически, икономически, естетически. От една песен, от подреждането на едни песни в съответната година, може да бъде знак за модна вълна, която да предстои. Подвижно, танцувално – има нещо хитро измислено в това да се пее на различни езици, приятни фрази – Обичам те. Това е евтино, обаче пък работи. Хората това искат. Тук важното е да се знае, че това не е песен за някакъв конкурс за високо художествено произведение, песен от много висш тип, балада или кой знае какво. За това не участват пък и тези грамадни майстори на музиката, защото форматът е друг, нагласата е друга, очакванията са други.
Журналист:Може ли да приемем, че отново е на мода тази омраза?
Кристиан Бояджиев:В такъв случай трябва да се допитаме до мнението на специалист д-р Николай Михайлов, който освен теолог е и психиатър, защото той може да направи експертиза психиатрична. Това по-скоро ми прилича на диагноза. Много се надявам да не е така. Хората, мразещите, какъвто и контингент да бъде този на мразещите, те еднакво мразят и избраните народни представители. Еднакво мразят и президента, все едно кой е той. Така че това е една прослойка. Надявам се да е прослойка, да не бъде мнозинство, защото иначе нещата наистина са тъжни и ще трябва да си ревизирам мнението изобщо за светогледа.
Водещ:В твоята класация коя беше поставена песента на първо място?
Кристиан Бояджиев: Аз съм привърженик на излизането на резултат, който представлява общ. Важен е крайният резултат. За мен това е победителката, защото максималният брой точки беше 12 и после по схема, която мисля, че беше 12, 10, 8 и след това до 1. Която напомня донякъде една от по-старите системи за оценяване на състезателите на Формула 1. Това е ѝалгоритъм, който не дава възможност с едни по-скоро средни оценки да спечелиш. Все пак трябва да имаш първи места, поне първо и второ, за да може да бъдеш отгоре.
Водещ: Добър ден на Бойко Ламбовски.
Бойко Ламбовски: Добър ден.
Водещ:Враг на Софки и айшета. Тази Ваша публикация събуди много интерес.
Бойко Ламбовски: Може би у нас са с един градус, малко повече хейтърите. Те ползват все повод да се развихрят, а пък това е добър повод. Някой толкова различен, освен това ром, освен това изглеждащ като пряк упрек към идеята за Велика България. И това даде повод не само под тази публикация, а и под много други да се появи един ураган от хейтърство, да се размята. Аз не съм чел всичко внимателно или пък ми се смесва вече с това, което съм чел под други публикации. Целият този шум, който се вдигна, тези страсти около Евровизия, която буди далеч по-малък интерес в страни с повече самочувствие като Франция, Великобритания, Германия, Италия. Това е също плод на някакъв вид дефицит на успех международен, това, че толкова внимание се обръща, това, че веднага се разпалват такива страшни страсти, че ние пак няма да успеем или че не е това изборът, или че друго трябва. Преувеличава се значението на този конкурс, което идва като контрапункт на някакъв комплекс за малоценност. Ние го товарим с всичките си – предисторията на несгоди и беди, и очакваме изведнъж тук да се отвори небето и всички да видят какво пък може величествено да изкара България, и колко тя е значима, и колко тя е грандиозна, което мен /…/, защото действително хората трябва повече внимание да обръщат на семействата си, на работата си.
Водещ:Какво ще се случи обаче, ако Софи Маринова постигне успех?
Бойко Ламбовски:Много ще се радвам лично аз.
Водещ: А какво ще напишат хейтърите?
Бойко Ламбовски: Половината, тъй като те са анонимни хора или горе долу повечето от тя със смачкано самочувствие, половината от тях ще забравят своето хейтърство и ще се преместят в другия лагер. Една част ще се притаи и още повече ще почне да мрази, както Софка, така и себе си.
Водещ: Добър ден на Веселина Седларска.
Веселина Седларска: Добър ден.
Водещ:Колко секунди според Вас е необходимо, за да се изпише в интернет след Софи Маринова, да се подпише първия хейтър?
Веселина Седларска:Ами той сигурно това,което е написал, си го е помислил още преди да го напише, така че отрицателно време сигурно е нужно. Не знам. Аз наистина не разбирам това, което прочетох в интернет под новината, че тя ще представя България на Евровизия. Просто не го разбирам. Но си помислих за малко на какво се дължи. Разум няма разбира се в това. Ние едновременно искаме от ромите да бъдат чисти, да се грижат за живота си, за децата си, да пеят, да учат и когато един такъв човек постига някакъв успех, изведнъж „ама той, нали, не е като нас”. Мисля, че по-скоро става дума за много тежък български комплекс тук. Ние приемаме Софи Маринова в България, Азис приемаме в България, което е още по-сложна личност, но тук става дума за представяне. Нашият тежък комплекс да бъде одобрени от другите, да получим одобрението, несигурните хора, които трябва да получат потвърждение от другия. Едно нещо, което има в почти всеки от нас в някаква степен и в огромна степен у нас като народ – от големите, от силните, от света и от къде на къде там ще отидем с една своя сянката. Нали, сянката в смисъла на ЮНГ – тъмното, това, което искаме да скрием, това, което смятаме, че не е най-доброто от нас. Но тя се оказа най-добра.
Водещ:Какво би станало, ако Софи Маринова постигне успеха, който постигна нейна колежка от същия произход от Сърбия? Сърбия, знаем, спечели Евровизияпреди няколко години.
Веселина Седларска:Ами този път ще бъде не /…/, а ще бъде /…/
Водещ: Добър ден на колегата от „24 часа” Георги Делчев.
Георги Делчев: Добър ден.
Водещ:Какви са коментарите най-общо? Как може да ги обобщите?
Георги Делчев:Ами аз вече се наслушах и особено след Евровизия на доста коментари – освен хубавите, нали е ясно, за нея не може друго яче да се говори. Не може да имаш мнение против песен. Или не я слушаш, но мнение против песен, няма как.
Водещ:Как може да се мрази песен, Господин Леонидов?
Румен Леонидов: А, този, който иска да мрази, всичко може да мрази. Това ни е национална черта – завист и омраза за съжаление.
Водещ:Една фраза на Бойко Ламбовски искам да коментирате – упрек за Велика България.
Румен Леонидов: Много иронично и много точно. Ами нашият национализъм е много горе. Това, което ни внушиха едни парламентарни представители- компресари. Това не е национализъм. Национализъм е да обичаш. Тук се включва и патриотизмът, толерантност. Думата нация – значи всички, всички до един тук цигани, евреи, татари. Всички. Това е нацията и няма как човек да отдели левия си крак, защото той е един организъм или десния крак, или ако си махне тези крака, или очи – то ставаме инвалиди. Духовни инвалиди и нецивилизовани хора. Истината е, че преобладаващата част, не само в интернет, а и в страната е изключително комплексирана и ние, тъй като нямаме лична, индивидуална реализация, много сме нещастни. Защо сме нещастни? Защото не можем да преценим собствените си възможности. Аз не харесвам също тази песен, има един хубав припев, който има някакъв гърч в него, може би с елемент на ориенталско. Но няма никакво значение. Ние сме все още в ориента, независимо, че сме в ЕС. Мисленето ни е доста назадничево, феодално и комплексът, това го забелязвам, циганите, тези, които са по-извисени, по-културни една част от тях, или част от политиците – нито една дума не казват срещу себе си. Те са идеални, нищо не са крали, нямат никаква вина самите те. Докато ние българите сме склонни непрекъснато да се упрекваме, да се подиграваме, да се самоизяждаме, обаче появили се друг противник – веднага се изсипва. За това и тази партия, която не искам да и казвам името, успя, защото имаше враг. И от там думата национализъм вече никога, аз също не смятам, трябва много време да се изживее, за да се разбере че градираме. Какво значи въобще думата национализъм? Това примитивно разсъждение, което са и тези мразлъовци – то е характерно за Балканите.
Водещ:Мразлъовци е хубаво.
Румен Леонидов:Те по този начин, този тип мислене предизвиква бтато убийства на сърби срещу сърби, на христиани срещу христиани, на сърби мохамедани срещу сърби не мохамедани, католици срещу православни. Това е за съжаление мисленето, това е за съжаление ситуацията. /…/ за разлика от Бойко. Не ме натъжава, защото аз нямам нищо общо с тези хора. Ние говорим един и същ език, носим подобна генетична връзка, но аз нямам нищо общо с мнозинството в България, което обича да мрази и което не може да намери хармония със себе си нито с Бог, нито с природата, нито с щастието да се появиш при 5-6 милиарда сперматозоиди ти да се появиш. Въобще такова мислене няма. Всичко е от хладилника до тоалетната, и обратно, и телевизорът.
Водещ:Е, нали помните какъв беше коментарът за последните избори, че този път телевизорът е победил хладилникът.
Румен Леонидов:Да, точно така беше, но понеже има такъв момент на конспирация дали пък някой не се е намерил толкова умен в България…
Водещ:Щях да Ви попитам не подозирате ли някакво политическо позициониране?
Румен Леонидов: Не, ако трябва да трябва да го подозирам, значи трябва да мисля страшно добро за хората, които мислят. Това са две крачки напред. Нещата са много прости. Всички цигани в България са гласували за нея. Тя е класирана на 3-то място от авторитетно жури. Специално исках да видя тези NEWS 5, едни момичета и едно момченце от Добрич. Много са симпатични. Мисля, че песента едва ли щеше да ни представи. Тук има някаква екзотика, екзотичност, която на мен лично не ми пречи. Като националист като българин, който обича България, но е критичен към себе си и към собствения си народ, тъй като колкото повече го хвалим, преобладаващата част, толкова се разразяват подобни страсти. Когато го упрекваш, той си викат – абе това не се отнася за мен. Така че мразлъовците не им обръщам внимание. Много е естествено, когато нямаш друг изход от положението, в което си изпаднал, защото тези млади хора, голяма част от тях нямат бъдеще в България, те нямат ясна професионална реализация, те си стоят на компютрите, влизат непрекъснато, искат да участват по някакъв начин и само трябва да им дадеш ботуши, униформа и те утре са готови.
Водещ:Обаче на улицата е по-различно. На улицата нямаше нито един, който да си признае, че би се подписал като мразлъо.
Румен Леонидов:Защото има микрофон, защото не знае дали не се снима, защото изведнъж излизат на живо, а така през клавишите и през мишката е много по-анонимно.
Водещ:И все пак да попитам. Много ни критикуват за отношението ни към различните българи. Имаме нова зала „Армеец”.
Румен Леонидов:Критикуват ни, защото…
Водещ:Искам да кажа, това не са ли аргументи в полза на…
Румен Леонидов:Ами ако сме си го направили- браво! Но не вярвам. Няма толкова високо мнение на хората, които… Ако това е ход, това ще бъде изключително интересно, Браво! Някой се е сетил специално да вложи чувства и средства, да се направи тази песен, да се глобализират братята цигани, за да гласуват и да изкараме една сензация. Вече почнаха всички съседни страни – „Е, една циганка се явява. Браво!” При това с турски елемент.
Водещ:Румънците обаче ни конкурират.
Румен Леонидов:Няма нищо лошо. Нищо. И те имат доста голяма група. Но на времето правихме една анкета във вестника като работех. Оказа се, че циганите не слушат Азис. Аз имах такива наблюдения, но не бях сигурен. Направихме. Един ром, много добър журналист, отиде при тях, разпитва ги. 90% казаха „въобще не го слушаме.” Въпреки, че би трябвало да се гордеят, да си кажат „ето, нашето момче как порасна!” Не. А оказа се, че…
Водещ:Тези, които казват, че не слушат, го правят.
Румен Леонидов:Всъщност тълпите, които дори са били на стадиона, когато той преди години и се коментираше навсякъде около мен, в трамвая, на пазара, когато отидох да си купя краставица, говореха „снощи в 1 часа той роди на стадиона” и някакви пълни дивотии, за които аз си викам „колко души са, които отиват?” Това са предимно изключително елементарнио хора, които слава Боги обаче не го мразят, че е циганин, а търсят поне лека музика, която ги прави съпричастни. Да щракат с пръсти и да хвърлят гюбеци.
Водещ: След малко ще се занимаем с една друга музика и с един друг подход, който е също може би манипулативен. Останете с нас, за да чуете. Песента, която чухме заедно сега, за по-младите ни слушатели звучи познато. И сега с Николай Пенчев ще им кажем от къде им звучи познато. Връзката е феноменът „Кони 2012”.
Николай Пенчев: Да и за слушателите, които в случая не са научили за този феномен, който се разпространи през последните дни в социалната мрежа, Кони 2012 представлява един кратък 30 минутен филм, който разказва историята на една неправителствена организация, наречена „Invisible children”. На български – невидимите деца. Тя се е заела със задачата да разкаже на целия свят за жестокостите на Джоузеф Кони – ръководителят на Божията армия за съпротива в Уганда. Характерен е със своите жестокости и начините, по които е избивал млади деца и като цяло млади хора в Уганда. Посланието в клипа е ясно изразено – „Нека спрем Кони!” Обаче е създадена и комерсиална компания, която предлага рекламни материали под формата на online магазин. Този филм е направен по един изключително интересен, атрактивен начин, който ни кара да си зададем редица въпроси за обществото, в което живеем. Филм, който за три дни подбуди безпрецедентен брой активисти и изкази от целия свят. Над 60 милиона гледания в по-известните платформи за споделяне на видео клипове.
Водещ:Последните 3-4 дни.
Николай Пенчев:Да и разбира се нарастващ брой и до ден днешен. Следователно няма как да не забележим разпространението на този масов активизъм, така да кажем, в социалните мрежи. Но разбира се, както всяка една подбуждаща огромен интерес новина, тази също се превърна в обект на една масова критика. Тук изникват въпроси, които сега ще се опитаме да разгадаем и ние.
Водещ:Критиката обаче е хубаво да отбележим, че идва по-скоро от блогърите, по-скоро от съответни хора, отколкото от медиите. Медиите засега, както българските, така и чуждите плахо съобщават за Кони.
Николай Пенчев:Да, действително. Като цяло може би масовите коментари бяха наблюдавани в социалните мрежи. Този видео клип стана абсолютен хит във facebook.com и останалите социални мрежи, и тъй като младите хора като цяло използват тази социална мрежа за нещо много повече от форум за мнения, но и за информация…
Водещ:Това е техният новинарски канал.
Николай Пенчев:Да, именно, новинарският канал. Всъщност какво е Вашето мнение, Господин Леонидов? Възможно ли е да съществува един риск за манипулация чрез този клип?
Румен Леонидов: Може, разбира се. След като се, както се казва, се позиционират различни идея, винаги може да се прокара нещо за съжаление. Когато говорим за това, че в нашето общество трябва да изключим тази самота, която ни преследва и да говорим за глобалната цивилизация. Ние все пак не сме… Общо взето спадаме, движим се към едно цивилизовано общество или така наречените народи – цивилизовани. Но винаги една идея, ако тя се приема безрезервно, може да те подведе и не само в този случай. При повечето неща се използват благородни неща, за да се реализират или политици. Даже дори този проблем с шистовия газ, когато … каза, че трябва първо да се види, да се разбере дали има, дали няма и въобще какви са опасностите, там също се използва според мен една част от опозицията да мобилизира свои млади симпатизанти, които да вдигнат справедлив иначе обществен глас, за да спрат и въобще да се забрани това нещо.
Водещ:Имаме ли придобити рефлекси срещу такъв тип манипулация?
Румен Леонидов:Не. Това е въпрос на изграждане, това е въпрос на… Ние сме много наивни.
Водещ: До колко обаче е работа на конвенционалните медии да бъдат по-критични към подобни феномени да го наречем?
Румен Леонидов:Трябва да бъдат по-критични и ,слава Богу, интернет с всичките опасности също да бъде манипулиран през него, и във facebook.com има свобода и критичните. Тук не говорим за злобарите, не говорим за мразлъовците – говорим за критичното мислене. Скоро ми се наложи да гледам сега, покрай спасяването на българските евреи, влизах в различни сайтове, гледах различни публикации. Изведнъж изскочи един факт, на който аз никога не съм обръщал внимание и никога не съм го чувал, че малко преди да бъдат изпратени, запланувани и изпратени евреите ни за Германия или по-скоро за Полша в концлагерите, правителството е питало Англия дали може да ги изпрати в Палестина. Отговорът е бил „не”. Цитира се един английски дипломат. Този факт трябва да се провери. От всичко това, което е съмнително, което дори може да е лъжа. Можем утре, ако не се провери, аз да кажа „ето, така наречените фашисти все пак са мислили нещо важно!” И няма кой да ме опровергае. Докато в интернет това може моментално да стане и би трябвало въобще медиите да учат на собствен разсъдък всеки от нас. Това е самоизграждане, това е гражданско. Имам аз мнение. Искам да го проверя, но това изисква от друга страна, когато срещу теб има човек, независимо дали е млад или по-възрастен, има теза, ти да я чуеш много добре и ако виждаш, че тя е убедителна, да се съгласиш.
Водещ:Нека Ники да каже какви са били коментарите горе долу, защото той доста чете.
Николай Пенчев: Да, общо взето в западните медии излезе тезата, че всъщност този феномен, самият видео клип представлява един експеримент, за да може да бъде остановена реакцията на широката публика и именно по този начин да се създаде един проект, за да може да бъде манипулирано цялостното мислене на обществото.
Водещ:Петрол. Има петрол в Уганда.
Николай Пенчев:Точно. Дали съществуват международни интереси в това, кой стои зад цялата тази история при положение, че разбира се никой от нас не счита, че хора в демократични общества, в които ние живеем, биха могли да възприемат проблемите на едно общество като на Уганда, за да могат да допринесат по някакъв начин за неговото решение.
Водещ:Различни ли бяха българските коментари?
Николай Пенчев:Български коментари, в интерес на истината, за сега има прекалено малко. Повечето от тях, разбира се, бяха оптимистично настроени и агитираха към това да се допринесе към рекламната кампания на този видео клип. Но другите, разглеждащи проблема от една по-критична точка, съответно изказаха контраверсно мнение. А именно, че този клип няма никакъв морал в него, защото чрез една благородна кауза, се опитват даден кръг от хора да профитират по този начин.
Румен Леонидов: Точно така е. За съжаление политиката и особено смесена с корпоративните интереси, използва всички свободни пространства. Интернет е много удобно да се пусне този клип, който манипулира една благородна кауза и изведнъж се оказва, че това ще бъде повод да се намесят еди какви си /…/ за да се сложи ръка. Така беше изиграна и цялата история срещу един диктатор наистина. Просто беше в Ирак със Садам Хюсеин. Оказа се, че няма оръжие, но идеята беше просто да се сложи ръка на петролните кладенци без да се мисли за последствията. Така, сега в Либия ще стане нещо подобно. Но хубаво е, че този клип става обект и на този разговор, който надявам се и българите да схванат. Тези, които са го гледали и които коментират. Тъй като този тип манипулация няма да спре много лесно.
Водещ:Това ли е съвременното политическо позициониране?
Румен Леонидов: За съжаление да. Зад много благородни каузи стоят не благородни амбиции и мисли, за съжаление. Въпросът е как да ги разграничаваме. Това е пак с проба-грешка, проба-грешка, но и с изграждане. Казват, че, пак казвам ние специално, ето, на Запад колко? 6 милиона ли са го гледали? Имаше доста негативни – харесва/ не харесва.
Николай Пенчев:60 милиона.
Румен Леонидов: Вижте сега, колкото и да не харесваме капитализма, колкото и той да е изроден, има хора, които имат собствено мислене и които веднага са усетили този трик, докато при нас не могат да го схванат.
Водещ:Защото ни липсват позитивни послание по-скоро.
Румен Леонидов: Освен това… Се съмняваме и в себе си, и в това, което четем, и в това, което говорим, и в това, което дори в момента приказваме не трябва да се приема едно към едно. Всеки трябва да си го подложи през личния интелект и личната съвест.
Водещ:Да поставим точката на днешното издание. Клипът „Кони” и изобщо интересни неща можете да намерите на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” или на google +. Бъдете активни там, ще Ви бъдем благодарни. Аз завършвам с цитат на Румен Леонидов „Не бъдете мразлъовци!” Хубав съботен следобед от всички ни – Станимир Иванов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и от мен Ирен Филева.