БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.05.2012
Водещ: Смелостта е устойчивост срещу властта, владение на страха, а не отсъствие на страх, казва Марк Твен. Думите са особено верни за разследващите журналисти. Дали обаче правило номер 1 не си остава на разследващия журналист на оцелее. И тук не става дума само за отразяване на военни конфликти, а и за икономическо оцеляване. Какво като направиш разследване, ако то няма как да стегне до хората. И още – как да правиш разследване, ако не можеш да инвестираш време и средства? Снощи бяха връчени наградите за разследваща журналистика на фондация „Радостина Константинова”. Сигурно си спомняте, миналата година фондацията беше създадена от близки и колеги на Радостина, з ада бъде подкрепена обективната журналистика в България. Защо се получава така, е обективната журналистика да има нужда от подкрепа ще говорим днес в „Клубът на журналистите”. Какво се случва с разследващата журналистика? Конкретното заглавие или самото разследване е важно за обществото? До колко жълто измислени скандални сюжети не създават среда, в която именно обективната журналистика потъва и новините се превръщат в една клюкарска хроника, захранвана от социалните мрежи? Така медиите в крайна сметка, не започнат ли да формират начин на мислене, който трайно изключва интереса на разследвания? До колко станалите традиция лоши новини за свободата на словото не стават поредния балон, който гърмейки ефектно, остава на заден план възможностите да има коментари, разследвания и наистина обективна журналистика? За никого не е тайна, че не свободата е пряко зависима от реалността, в която е вярна максимата „който плаща, поръчва музиката”. Как е по света, защото не само у нас към медиите има апетити за въздействие? В рамките на британското парламентарно разследване Мърдок дори отрича да е използвал медиите си за лобиране в полза на собствените си корпоративни интереси. Но публика разказва точно как е ставало лобирането в полза на сделките за придобиване на BIB. Ако до сега за това лобиране можеше да се съди само чрез анализ на медийното съдържание, сега се вижда и кореспонденция. По този повод коментар на лорд Дейвид Пъкнъм за „Guardian” – „Това е история за една медийна империя, която последователно и умишлено подкопава демокрацията в Обединеното кралство, САЩ, Австралия и другаде. Не просто в стремеж за печалба, но и в стремеж за власт.” Зад димната завеса на свободния пазар една медийна империя се опитва да дестабилизира демократично избрани правителства и независими регулатори в преследване на политически дневен ред. И така – след успеха на първата фаза – диагностиката, предстои по-трудното – предложенията за промени. Какво ще се случи във Великобритания ще разберем. Какво се случва у нас пък ще коментираме днес. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Руслан Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте какво се случва с разследващата журналистика на страницата ни във facebook.com – Клубът на журналистите – БНР. Ня2ма да цитирам изданието, в което се появиха снимки на една от българките, заподозряна в проституция. Едва ли е било кой знае какъв проблем да се заличат личните данни, ако се счита за особено важно някой в България да бъде предупреден какво се е случвало в Гърция, така щото да вземе мерки. До колко публикацията влезе в предизборния сюжет там също е без значение. От значение ли е обаче фактът, че в Гърция имаше дискусия за човешките права, а у нас само във facebook.com? Добър ден на професор Нели Огнянова.
Нели Огнянова: Здравейте.
Водещ:Добър ден и на председателя на етичната комисия за печатни медии Алексей Лазаров.
Алексей Лазаров: Здравейте, само да ви поправя – не съм председател. Обикновен член на етичната комисия.
Водещ:Ами така пише на страницата Ви. Професор Огнянова, дали за свободата на медиите не се съди по подобни публикации? Проблем ли е, че човешките права у нас са нещо луксозно май?
Нели Огнянова: Аз не бих обобщавала за правата изобщо, но факт е, че тази публикация беше много интересна и тъй като мрежата дава възможност много бързо да се видят различни мнения, всъщност, както и Вие забелязахте, след като видях публикацията си помислих, че ще бъде интересно тя да се обсъди точно от хората, които работят в медии и за това си позволих във facebook.com да сложа препратка към тази публикация и да пиша един въпрос. Как мислите? Ако зависи от Вас бихте ли публикували такава публикация? За нашите слушатели, които не са я виждали, става дума за заглавие „Ето българската проститутка в Гърция със спин” и след това на самата публикация имаше година на раждане на това момиче.
Водещ:Снимка.
Нели Огнянова:То е на 25 години, трите имена и снимка. Така че няма никакво съмнение, че по тези данни може да се идентифицира и самото момиче и всички, които четат, цялата аудитория на този вестник на хартиеното и на online изданието при това, което разширява кръга на аудиторията, всички, които четат да се запознаят с лични данни и със здравословното състояние. И понеже вярвам, че развитието на стандартите минава точно през обсъждането на такива казуси, исках да видя различните мнения и всъщност, както и Вие сте забелязали, се получи хубаво обсъждане. Всички, които взеха отношение, си дават сметка, че има правна пречка.
Водещ:Хубаво обсъждане в рамките на facebook.com.
Нели Огнянова:Дори и така да е.
Водещ:Отнякъде трябва да се започне, добре.
Нели Огнянова:Дори и така да е, също така е важно, че между хората , които взеха отношение, има и хора от медиите, т.е. ако утре те попаднат на аналогичен казус, хубаво е такива разговори да се водят и да вървим към общи фондация.
Водещ:До сега етичната комисия по печатни медии не е направила коментари. Може ли за личния Ви коментар да Ви попитам, Господин Лазаров?
Алексей Лазаров:Да, етичната комисия не е разглеждала казуса. За мен наистина е интересен, защото не е толкова еднозначен, така да го кажа. Значи в етичния кодекс от една страна има ограничение на публикуването на личните данни на хората, така че да се предпази тяхната самоличност. В случая и съответно данните за това, че въпросната жена е болна. Всъщност тя най-вероятно не е болна, тя е ХИВ позитивна, което е различна тема. Но има и разрешение от етичния кодекс, той по някакъв начин допуска да се навлиза в личния живот, за да се защити обществения интерес. И доста ясно е определено какво е обществен интерес. Това е информация, която засяга освен други неща и здравето на хората. Значи в случая по-скоро казуса, ако го погледнем откъм Гърция, би изглеждал така. Информацията за тази жена има смисъл да се публикува, за да се защити здравето на хората, които по някакъв начин са имали контакт с нея и може евентуално да са заразени. От към България обаче нещата не седят точно така, защото…
Водещ:Едва ли има огромни групи хора, които ходят в Гърция.
Алексей Лазаров:Да, едва ли има хора, които са заразени от нея и в този случай информацията минава в друга категория, а именно, че тя не защитава здравето на хората.
Водещ:Не в името на защитата на здравето на хората, в името на сензацията по-скоро.
Алексей Лазаров:Точно така и в този смисъл е некоректно от етична гледна точка да бъде публикувано.
Водещ:Професор Огнянова, същия ефект нямаше ли да предизвика една снимка, която е със заличени лични данни? Т.е. личните данни са заличени, а снимката е обработена.
Нели Огнянова:Аз бих споделила с Вашите слушатели интересни аргументи от това обсъждане. И за мен лично бяха интересни аргументите в подкрепа на публикуването. И дори, ако не разсъждаваме за конкретния случай, по принцип можем да разсъждаваме по тези аргументи. Например – имаше такъв аргумент – след като гръцката полиция е обявила информацията, няма проблем една национална българска медия да я публикува. Така ли е? Аз имам мнение и то е, че има разлика между информацията и функциите на полицията и информацията, която разпространяват медиите и функциите на медиите. Т.е. следва, че медиите трябва механично да възпроизвеждат всяка информация, която полицията реши по някакъв начин да разпространява.
Водещ:Все пак за радост медиите имаме етичен кодекс, който по никакъв начин не е свързан с полицията.
Нели Огнянова:Ами нещо повече – имаме закон дори. Не се говори за етичен кодекс, защото става въпрос за такава позиция, но имаме и закон за защита на личните данни и там има изрична разпоредба. Имаше и мнения, че когато някой извършва престъпления като разпространяване на вируси и заболяване, тъй като е престъпник, медиите нямат ограничението да защитават личните данни. Така ли е?
Водещ:Ами няма санкция на съда.
Нели Огнянова:Очевидно не е така по ред причини. Преди всичко, защото дори някой да извърши престъпление, от това не следва, че той остава беззащитен в личната сфера и второ, както Вие посочвате, защото в случая изобщо не знаем дали става въпрос за престъпление. Имаше и други коментари за това, че в публикацията не се засягало по никакъв начин доброто име на момичето. Така ли е? Непременно тук трябва да различим два аспекта. Единият е защита на доброто име, а другият е защита на личната сфера. Т.е. дори да не се засяга доброто име, какъвто в случая не е, но дори да не засяга доброто име, най-добросъвестно да се изнасят факти, попадаме в друг проблем. И именно намеса на лична сфера. И имаше едно много хубаво сравнение за различна публикация по същата тема в американски блог известен, който обаче не извеждаме различните теми, а извеждаме проблема. Той говори за трафик и експлоатация на жени, той говори за ръст на заразяванията с ХИВ, за тенденции, т.е. абсолютно по друг начин този блог избира подход към същата тази информация. И най-накрая разбира се съм длъжна да допълня, че съдът за правата на човека в Страсбург е гледал тук случая за оповестяване на информация на лице в ХИВ и съдът застава точно на тази позиция, която в началото изложи Алексей, че става въпрос за две ценности. Едната ценност е защита на личните данни, другата ценност е защита на обществените интереси. И всеки, който трябва да вземе редакционно решение да публикува, трябва да претегля двете ценности. Мое лично мнение – за мен няма съмнение, че тук публикуването не служи на обществения интерес, така че много точно, както Вие казахте – така наречените клиенти на момичето в България са много ограничен кръг и може би до тях има някакъв друг канал, който би ги насърчил да си направят изследвания.
Водещ :И все пак обществото е хубаво да не се занимава с този проблем. Най-малкото.
Нели Огнянова:Да, това не е канала, средствата и мощта на един национален ежедневник.
Водещ :Господин Лазаров, смятате ли да предложите някакво обсъждане в етичната комисия?
Алексей Лазаров:Ами да, би могло, но се знае, че абсолютно всеки може да се обърне към етичната комисия и да съзира казус, който смята, че нарушава етичния кодекс, така че и Вие, и хората, които слушат са напълно свободни не само за конкретния случай, но за всеки друг, да пишат на етичната комисия.
Водещ :Благодаря на професор Огнянова, Нели Огнянова и на Алексей Лазаров – член на етичната комисия по печатни медии. Нека в разговора включим сега и гостите в студиото. Добър ден на Зоя Димитрова.
Зоя Димитрова:Добър ден.
Водещ:На Христо Христов.
Христо Христов :Здравейте.
Водещ:И на Иван Георгиев от BTV.
Иван Георгиев:Добър ден.
Водещ :Продължава ли правило номер едно в разследващата журналистика – да се оцелее с известна редакция разследването му да види бял свят? Зоя, може би от Вас да започнем?
Зоя Димитрова:Аз не бих обобщила така проблема на разследващата журналистика в България в момента. Проблемите са много по-сериозни от това, което говорим за оцеляване – да оцелеем или не. И те се коренят разбира се в промяната, която се осъществи последните години в медиите и в политиката на издателите в медиите, особено в печатните медии. Защото за тях говорим, тъй като аз съм печатен журналист. За мен проблемът е, че печатните медии се превърнаха повече в бизнес. Да правиш печатна медия се превърна в бизнес, а не в кауза. И това променяне на ценностите се отрази и на качеството на журналистиката в тях. Доверието между читателя и медията изчезна и това се отрази и на тиражите разбира се. То е едно наказание върху печатните медии. Аз искам да кажа малко повече за наградата, която ние връчихме за първи път. От фондация „Разследващата журналистика” като член на журито заедно с Христо. Другите членове бяха Люба Бенатова, Мирела Веселинова и Петъо Блъсков. Посланието на журито беше, тъй като това беше първата голяма награда за разследваща журналистика, посланието на журито беше материалът, който се награждава, да отговаря на класическите критерии за разследваща журналистика. Да отговаря на критериите за обективност, за социална значимост, за ефект и такива бяха двата филма на Иван Георгиев. „Гласове от Пирин” и „Да купиш изборите”. А той покри тези критерии достойно, така че не можем да говорим- вижте колко са относителни нещата. Оказа се, че разследваща журналистика има повече в телевизиите, отколкото в печатните медии, но такъв е моментът сега. Утре може би нещата ще се променят.
Водещ :Честита награда на Иван Георгиев.
Иван Георгиев:Благодаря!
Водещ :Сложно ли е да… Безопасно ли е да се разследва купуване на избори?
Иван Георгиев:Ами аз не бих искал да създавам излишна митология около работата на разследващия журналист. Още повече, че за мен словосъчетанието „разследващ журналист” съдържа някакво повторение в себе си, защото съм дълбоко убеден, че всеки журналист би трябвало да събира информацията си и да бъде честен към източниците, и изобщо да се опитва да бъде честен към професията, да спазва основните права на работа. Най-малкото заради това, че журналистиката в известна степен е и кауза, която поради едни други причини, както каза Госпожа Димитрова, може би се е загубила, но от своята собствена камария мога да кажа, че такъв въпрос, такъв проблем да оцелее едно разследване или не, за мен лично не съществува, защото поне до този момент никога не съм имал проблеми с публикуването на това, което съм правил. Не знам до колко това може би е комплимент в днешно време.
Водещ :А може би е комплимент, Христо, да включим и теб в разговора. Защо вестникарите изоставиха разследванията или просто ние подценяваме техните разследвания?
Христо Христов :Това според мен е момент.
Водещ :Или вестникарите изоставиха вестниците, както в твоя случай?
Христо Христов :Ами вижте, ако трябва да говорим конкретно, имаше определен брой номинации, т.е. кандидатури, и от тези кандидатури не само голямата награда, а и двете специални поущтрения, отидоха при колеги от телевизии и то по една и съща тема. Просто ние като жури решихме, че това е значимият обществен интерес. Иначе имаше и от печатни. Проблемите според мен се свеждат до това, че има известно отстъпление, но в България не е имало никога през тези 23 години някакво развитие на разследващата журналистика в степен примерно, както на Запад се работи в екип. Говоря в екип в големи,т.е. издателите, собствениците, главните редактори да дадат възможност действително на хората, които имат желание и възможности, а и умения да правят такава разследваща журналистика. Моят поглед и моето лично твърдение е, че добрите разследвания са до голяма степен инициатива на самите журналисти, а не на издатели или на редактори.
Водещ :Абсолютно, защото така е редно да бъде.
Христо Христов :Ами западната практика не е така. Там, когато имаш възможност да направиш добро разследване, там ти се дават средства, там ти се дава екип и когато това нещо се направи, ефектът му е в пъти повече, отколкото тук. Освен това през тези 23 години имаше различни инициативи за награди. Някои от тях като наградата за журналистика имаше специалност за разследваща журналистика на покойния Дими Паница. Той я промени 2004 година на „Гражданска доблест”. След това имаше награди, включително и за разследваща журналистика и на „Съюза на издателите”, който се промени. Там също имаше голяма девалвация. Там имаше изключителни битки между издателите кой да спечели и така. В случая трябва да подчертаем и аз, като коректно човек с 23 години опит в журналистиката в това жури, да подчертаем, че ние наистина, тази награда стартира с… Това са едни обективни награди. Вътре в журито имаше спорове, но в крайна сметка не деля това мнение, което го излагаме сега публично. Само ще добавя, че в момента участник в един екип, който подготвя наръчник по разследваща журналистика. Нещо, което сега го казвам. Повечето хора не го знаят, което е съсредоточено върху печатните издания. Казвам го, защото сега покрай тези награди имам един поглед и върху работата на колегите от електронните медии. Така и с този наръчник съм прегледал над 120 материала, между 120 и 160 материала за последните 10 години. Включително и на всички. Получи се много интересно, тъй като в момента приключваме подготовката за издаването на този сборник. Има много силни материали. Включително и през последните години, когато журналистиката е засегната поради икономическата криза, тъй като рекламният пазар се сви и всички собственици се борят за частици от този рекламен пазар. От там девалвира и журналистиката. От там бие виждаме битки на корпоративна основа, поднасяйки тип разследване, което цели удар срещу съответната… Да. Тук наскоро излезе един друг проект, който цели да покаже има ли табута в журналистиката. Той също е интересен. Миналата седмица представихме своя сайт. Една книга, която за мен е много смело журналистическо разследване. Не в класическия смисъл. Това е книгата на Иво Инджев и на Георги Котев „Адреналин”, което е в първото по рода си за мен разследване, което засяга енергетиката и то ядрената енергетика. Нещо, за което многократно българските медии не са давали гласност на факти и това е един пример, който е по в страни, но илюстрира опитите на отделни хора, все пак…
Водещ :Има ли табута? Има ли табута по отношение…
Христо Христов :Не, ние ще се прехвърлим на това, което… Да, има примерно. Това, което беше казано, че върху определени публични фигури, но за мен не е това основният проблем дали има табута или не. Въпросът е, че много се стесни границата между това кой налага цензурата и модела на работа в медиите. И вече тук, като става въпрос дори за поръчкова журналистика, тя не се прави от съответният журналист, а тя се спуска от издателя, от самия собственик вече.
Водещ :Всъщност въпрос на табу ли е фактът, че на много малко места може да се прочете информация за тези награди, Зоя?
Зоя Димитрова:Не, аз мисля, че това е една реакция на медиите, които не са наградени и което си е наша българска черта, но не това е важно за мен. Важното е наградите на формацията да утвърждават качествена журналистика, а аз съм сигурна, че с времето това ще се наложи като практика. Не знам дали си спомняш, но преди 20 години, в края на Живковия период, също се задаваше този въпрос „има ли табута в журналистиката?” Това за мен е много печално, защото изведнъж се оказа, че тези 20 години, в които сме се борили за демократизация на медиите и за медиите като кауза, свободните медии като кауза изведнъж изчезнаха и ние пак си задаваме въпроса има ли табута в медиите. За мен това е много съществен въпрос.
Водещ :А може ли друг въпрос да зададем? Не трябва ли да има табута, ако го съотнесем към гръцкия случай?
Зоя Димитрова:Този въпрос според мен е свързан с отношението на медиите и властта. Ние като класически журналисти сме възпитавани с идеята, че медиите са коректив на властта. Т.е. те не са приятели на властта, те не са довереници на властта – те са коректив на властта. В момента имаме обръщане на ценности. Медиите са довереници, приятели, съмишленици на властта и много жестоки към жертвите и беззащитните. Както изключително съобразяващи се с властта. Това за мен е една тенденция, която не знам до кога ще продължи. Може би още 20 години за напред, за да стигнем до следващото очистване.
Иван Георгиев: Кои ще… Върху медиите тази връзка, защото хората тази връзка я разбират, тя е очевидна, те я виждат с отразяването на едно и също събитие по различен начин или не отразяването на определени събития, речи и хора, смисъл изказвания, интервюта и т.н. Без да влизам в подробности. Има нещо, с което може би много лесно бихме измерили – нещо, което бихме нарекли валентността. Социалната валентност на медиите – т.е. това до колко медиите са фактор, до колко всъщност наистина са този коректив и можем да го намерим в реакциите на материалите, които правим. И вчера стана ясно по време на наградите, че разследването, което колегата Росен Цветков направи от БНТ, въпреки че показа фрапиращи неща около и преди изборите, хората, които бяха показани там, 10 месеца след това са на свобода, продължава разследването.
Водещ :След малко ще имаме възможност да чуем това от Надя Обретенова, защото в момента е в Швеция. Но може би след малко е добре да започнем с отговор на въпроса до колко тези разследвания имат някакъв ефект и до колко са променили, което показват? Останете с нас, продължаваме след малко. Добър ден на Надя Обретенова и честита награда.
Надя Обретенова :Здравейте и благодаря много.
Водещ :Продължава ли да е валидно правилото за разследващия журналист първо да оцелее независимо дали физически или икономически, или да има къде да му излезе разследването?
Надя Обретенова :По-важно е да има кой да му излъчи или да му публикува разследването. Смятам, че ако една солидна медия застане зад гърба на журналиста, който прави разследването, то неминуемо ще има своята публика след това.
Водещ :Почти не остана награда, която да не вземе Вашия филм, но какво иначе се случва с разследващата журналистика?
Надя Обретенова :Като че ли подем. Не много голям разбира се. Но все пак доста съществен. Това, което ми направи впечатление снощи на награждаването е, че и трите разследвания са на изборна тема. И това е изключително показателно. Купуване на избори, изборни туристи, манипулиране на вота. Нещо, което трябва да даде абсолютен дигнал на законодателя, защото е крайно време този закон, изборният закон да бъде направен така, че наистина тези избори и гласове да не могат да бъдат купувани.
Водещ :Ще те попитам не особено професионално –глух ли е законодателят?
Надя Обретенова :Ами да. Има моменти, в които е абсолютно глух. Категорична съм да го твърдя, защото резултатът от нашето разследване е почти нулев, а все още не е влязъл в съда обвинителният акт срещу хората, които ние заловихме, заловихме в кавички разбира се, да продават гласове. Няма никой влязъл в затвора, никой, който да бъде отговорен за това, че гласове в България се купуват и продават.
Водещ :В замяна на това пък Росен беше заплашван. Ти също, доколкото си спомням, на едни предишни избори.
Надя Обретенова :О, да. Дори ЦИК поиска да бъда дадена на прокуратурата заради грешката, която показах, че е допусната при възможността да може да се гласува с едно и също удостоверение на няколко места. И какво се случи? Просто на журналистите беше забранено да гласуват с удостоверение за гласуване на друго място. Проблемът не беше поправен. Той просто беше отстранен. Няма човек – няма проблем.
Водещ :Няма журналист, няма разследване!
Надя Обретенова :Да. Общо взето така беше направено. Смятам обаче, че сега с купуването и с продаването на гласове е абсолютно невъзможно да бъде поправен така законът, че да бъде премахнат като с нож този проблем. Нямат подобен механизъм, така че законодателят трябва да бъде много внимателен. То като че ли не е въпрос на закон, а е въпрос на морал и въпрос на правене на избори в България.
Водещ :Проблем ли е за българската журналистика това масово ожълтяване, този тон на ефектни измислени, полу измислени сюжети? На практика така не се ли формира начин на мислене?
Надя Обретенова :Не знам каква е рецептата. Просто не мога да си дам отговор. Мислех си в началото на появата на жълтата преса и на жълтата журналистика, защото тя се появява дори и на телевизионния екран, че е възможно да се справим с нея. С това да не купуваме подобни издания, да не им обръщаме внимание, да сме непримирими, обаче се оказа, че тази журналистика има своя1та публика и тази публика е доста голяма. Като че ли някой иска просто да чете измислици вместо истини и не мога да си дам отговор на въпроса защо е така. Има … и то е всички журналисти да бъдем максимално обективни и максимално честни, само че не мога да си представя как тези, които поръчват подобна музика, могат да спрат да я поръчват, при положение, че тя носи солидни печалби.
Водещ :Може би това е причината да разгръщаш студени досиета. Заигравам се с новото предаване, което предстои да видим.
Надя Обретенова :По никакъв начин аз няма да навлизам в жълтото. Стремя се аз и целият ми екип да бъдем максимално обективни и да задаваме друг тип въпроси. Защо в България продължават да не се решават бързо делата? Защо има забравени разследвания? Защо има забавени случаи? Защо хора са принудени да прекарат цели си живот, съзнателен, по съдилища и накрая да не виждат никакъв резултат, да няма справедливост? Това е страшната отговорност на държавата, която не знам дали изпълнителната и съдебната власт си дават сметка колко животи съсипват по този начин. Трябва да се говори за това, за да можем ние журналистите да бъдем непримирими към този проблем и да подтикнем законодателят разбира се да се случи най-сетне тази съдебна реформа.
Водещ :Кой е първият случай, който ще представиш?
Надя Обретенова :За едно убийство в Бургас. Медиен, 35 годишен бизнесмен. През 2008 година. Собственикът на фирма „Гранити” –Стоян Стоянов. Както можеш да се досетиш и както могат да се досетят и слушателите, той не е разкрит. Има едни хора в ареста, които стоят вече там 3 години, не е ясно те ли са виновни или не. 4 пъти обвинителният акт се връща от съда и 4 пъти прокуратурата го внася по същия начин отново. Не мога да разбера дали съзнателно съдът връща този обвинителен акт или прокуратурата не си е свършила работата. Просто има нещо, което трябва да се разбере и аз ще се опитам да го разбера в първото си предаване.
Водещ :И вероятно това е прекият отговор на въпроса защо арестите се превърнаха в тема на седмицата. Едни арестувани се търсят, други известни са арестувани. Май това са темите от седмицата.
Надя Обретенова :Под знака на арести и разследвания премина тази седмица. Въпросът е да видим някъде в бъдещето онази друга седмица, в която ще има финал на това разследване, т.е. ще има определена присъда, ще има категоричен съдебен акт и хората, заловени тази седмица са действително виновни и кой е виновен из а източването на ДДС, и за организирани престъпни групи, и за разпространение на наркотици, за бруталните убийства в страната.
Водещ :И за да стигнем до финала, когато има осъдителна присъда, ще бъде добре и арестантите да бъдат в затвора, а не да се издирват.
Надя Обретенова :Ами не е възможно едни хора, за които се знае, че са извършили престъпление, да бъдат по този лекомислен начин пуснати да се измъкнат от ръцете на правосъдието. Не мога да си представя дали в други демократични държави толкова лесно властите позволяват да има подобно измъкване от отговорност. А и нали осъзнавате, че всичкото това е знак към онези следващите престъпници, защото на тяхно място идват следващи, че те няма да бъдат наказани, че те няма да влязат в затвора и ще могат абсолютно безнаказано да вършат това, с което са се захванали. Така възпитаваме цялото поколение.
Водещ :И определено това е по-важното послание, отколкото какво ще пише в един доклад.
Надя Обретенова :Да. Така е, въпреки че докладът също не е без значение, защото той е пък един маркер в европейски мащаб, който показва как страната ни върви напред, по какъв начин се справя и с организираната престъпност, и с овладяването на икономическата престъпност, защото тя определено е много важна, особено в условия на криза.
Водещ :Започнахме и да завършим с оценка на маркерите. Маркерите за свободата на словото, за обективната журналистика в България са не добри. Излишно е да изброявам организации, които ни подреждат на опашката по степен на свободата на словото. Това послание кой трябва да го чуе”? Тези маркери кой трябва да ги види?
…
Следва продължение.
