БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-13 

Водещ: Цяла седмица електронните медии чакаха да се появяват еврокръпките на Законът на радиото и телевизията, за да се разбере наистина ли има нов частен горски покрай хармонизирането на правилата ни с европейските. Още миналата седмица чухте в клуба на журналистите двете тези, тази на приемащите на закона, че това е нормално и обратната, на експертите, че е нелепо контролният орган СЕМ да приема заявки за глоби на медии от частно сдружение с открити медийни интереси. Пак покрай цифровизацията, едно неформално статукво отвоюва за пореден път правото си да раздава моркови за някои медии с частен капитал и може би тояги за обществените. Наистина ли ще имаме генно модифицирани организации в медийната регулация, само бъдещето ще каже. Както пише в класиката, някой са равни, а други са по-равни. Какво прозира под тази реалност, ами може би чушкопека или 9-ти септември, като символ на една класова революция. Това, че за едни тя е с положителен, а за други с отрицателен знак, не променя реалността. Още по-малко, особеното равенство на медийното статукво. А още не са се изказали продуцентите, обещаха да го направят в понеделник. Любопитно е в коя група, ще ги пратят коментарите, на експертите или на създателите на новите правила. Не е за пренебрегване фактът, че както звездите изгряват на запад и залязват на изток, така се случва и с интереса на реалити форматите. А това е заявка за промяна. Вече научихме, че започват снимките на пилотните серии на нов български ситком в Хърватска, безспорно добра новина за всички, които се чудят къде да се денят по време на безкрайните турски сериали. Доста медийни въпросителни остават за идващата седмица. Новината на седмицата обаче безспорно беше за операциите с морски имена. Май там става дума за ГМО, само че под формата на – цитирам – нещо като частно МВР. Какво разбрахме от тези морски сюжети, ще коментираме днес с доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и Иво Никодимов, от БНТ1. По телефона ще чуем и коментара на Слави Ангелов от „24 часа”. Кинаджиите знаят колко много може да постигне звукът, за това и се допитват до радиохората, „Светът на звука”. Как се казва отворения клас, който се провежда в момента в Софийския университет, за него се надявам да говорим след малко с г-н Силвен Жир, програмен директор на Радио „АРТЕ” и Митко Новков, участници в събитието. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Полина Петрова, Владо Тошев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: И така обичайният съботен хаус промени малко реда на „Клубът на журналистите”. Разчитахме да чуем г-н Силвен Жир, главен директор на Радио „АРТЕ” и Митко Новков, които участват в „Светът на звука”. Така се казва отворения клас, който се провежда в момента в Софийския университет, вероятно просто събитието продължава и това не им разрешава да стигнат до нашата радио кола, която ги очаква там. Но пък ние започваме с новината на седмицата, която безспорно беше за операциите с морски имена. Май и там става дума за ГМО, само че под формата на – цитирам – нещо като частно МВР. Какво разбрахме от тези морски сюжети, след малко към нас очаквам да се присъедини Никодимов от Канал 1 на БНТ. Очаквам да чуем какво мисли и разследващият журналист от „24 часа” Слави Ангелов. Ние обаче започваме с принципа…
Записа е повреден!
Тотка Монова: …определения за разследваща журналистика има буквално от края на 19-ти век. Като в първата история на английската журналистика е издадена 1859 година, директно е записано, че основната функция на журналистиката е контрола. Даже там има и такова изречение за контрол на парламента. Това което ми прави впечатление, че от последните години вървят отново дебати, какво разследваща журналистика и те са свързани предимно с това, до колко големите медийни корпорации влияят изобщо върху свободата на словото и свободата на медиите. И до колко традиционната журналистика, която познаваме, има възможност да бъде качествена журналистика. Защото все пак разследващата журналистика е част от качествената журналистика. Направи ми впечатление, опит да се прецизират понятията, тука основните, цитирам един преподавател от „Голдсмит” колежа в Лондонския университет, той е бил шеф на катедра „Комуникации и медии”. Става дума за Хуго Де Бърг, който казва, че непрекъснато има опит от страна на различни институции да смесват понятията разследващата журналистика, сензационна журналистика и опозиционна журналистика. Като се размива предмета, какво се изследва. И в тази посока има много разсъждения, разбира се преди всичко, за да определим типа журналистика в едно общество, трябва горе долу да са ясни параметрите, що за общество е това? Направи ми впечатление, че няколко години подред през месец май Фрийдъм Хаус когато изнесе списъка, за това на кое място се намира България по скалата „свободни медии”. Ние непрекъснато падаме надолу…
Водещ: Опресняваме уменията си по биография, защото винаги се намираме до някоя африканска държава!
Тотка Монова: Да. Значи тази година изпаднахме до 75-76 място.
Водещ: Така научихме повече за Того.
Тотка Монова: И това което според мене е тревожно, а някак си недостига до общественото съзнание, до гражданското общество и не забелязах да има някакви реакции в тази посока, включително от повечето неправителствени организации. Нас ни извадиха от страните със свободни медии и ни сложиха в групата страни с частично свободни медии, т.е. ние официално се твърди, че медиите у нас са вече частично свободни. Значи при едни частично свободни медии, проблема с разследващата и сензационната журналистика и това размиване на границите, кое таблоид, кое булевардна преса, кое е жълта преса! Що за вестник е „Уикенд”? Защо цялата полемика за досиетата мина през „Уикенд” последните две години? На 4-ти юли „Уикенд” излезе със 17 политически текстове, точно в навечерието на изборите. Броих ги специално, направи ми силно впечатление. Говоря за политически текстове, които спокойно могат да бъдат, да попаднат в един качествен вестник. Значи те нямат нищо общо към разказите на фолк певиците и на Азис, включително едно огромно интервю с президента Желев. Изобщо това смилане на границите и опита да се обясни, че това е видите ли е бъдещето на журналистиката, защото хората искат едно такова размиване на границите, искат да смесват забавление и новина. Мисля, че това е една доста опасна тенденция.
Водещ: Но не иска ГМО, нали така?
Тотка Монова: Но не искат ГМО, ама аз мисля, че и информацията какво точно е ГМО, какво се прави и какво ядем от години, а не тук от последните месеци, е също…
Водещ: Доста размита!
Тотка Монова: Доста размита и много неясна така, за по-голямата част от хората. По принцип за разследващата журналистика мога да дам разбира се работни дефиниции. Ето една съвсем работна, на Алън Ръс Бридж, Ръст Бриджър който се смята за един от корифеите в жарна. Той оглавява групата на разследващите журналисти през 90-те години във вестник „Гардиан”. И той казва, че разследващата журналистика трябва преди всичко да я различаваме по това какви са характеристиките на обекта, който се изследва. И това е основното което я различава от сензационната журналистика. Тука буквално цитирам, той казва, че няма никаква обществена значимост поредните разкрития за любовните лудории на някой играч на крикет, или ръгбист или там лице от шоубизнеса. Но това го цитирам, точно той казва, но ако депутатите разискват проблеми в парламента, но не разкриват, че за да разискват тези проблеми им се плаща пари, то това вече е удар в сърцето на демокрацията и това вече е от обществена значимост. Значи първото е, дали става дума за обществена значима, общо взето до три са сведени характеристиките на разследващата журналистика на Хуго Де Бърг. Първо, че журналистите се стремят да се доберат до истина, която е завоалирана или се укрива от институциите, от институциите, т.е. разследващата журналистика за разлика от сензационната, булевардната, опозиционната и т.н., има пряко отношение към управлението, към политическата власт. Второ той казва, че разкритията са винаги в обществен интерес. Трето, това е много важно. Разследващата журналистика започва там където свършва възможността журналиста да набива информация по традиционните методи. Американците са много по-директни, там в учебниците пише, че разследващата журналистика върви на границата на закона и много често. Освен, че е много скъпа, много често тя използва класически методи на разузнаването на шпионажа, за да добере, за да се добере до информацията. И навсякъде това е подчертано, че тези методи са оправдани, включително подслушване, шантаж, снимане със скрита камера, ако има значим обществен интерес. Тука е разликата!
Водещ: Тука не е точно така.
Тотка Монова: Да, дали това е поръчка, дали е купено, дали са корпоративни интереси! Тука на мене нещо ми се губи, нашата разследваща журналистика. Защото виждаме една битка между групировки, а къде са гражданите, нали къде е обществения интерес. И накрая ако усилията са успешни, значи тези разследвания стигайки до политици, адвокати и полицаи, това е много важен елемент, разкритията, пак казвам ако са успешни, те принуждават тези институции да действат, макар най-често да не желаят и обикновено така за успешни публикации или репортаж от разследваща журналистика се смятат тези, които са довели до създаване на закон или налагане на контрол.
Водещ: Да. Как коментираме срещата на журналист с чук, която ни предложи тази седмица? Ние разбира се, ще се свържем към 1 и 15 с продуцента на „Госпадари на ефира”, Джуди Халваджиян, но как да я коментираме тази среща! Като сензация, като особен рефлекс при среща с разследваща журналистика или?
Тотка Монова: Лично според мен, като трайно формирани нагласи в обществото за всичките тези 20 години, че определени кръгове, хора са извън закона.
Водещ: Д…момент.
Тотка Монова: Да, правилата важат за гражданите, за някакво огромно мнозинство, но за определени хора, не! И когато журналиста, как да се каже, прекрачва тази граница и прави опит да ги сложи редом с гражданите или най-малкото да им покаже, че законите важат и за тях, реагират по този начин. Мисля, че е много така симптоматично, твърде неприятно.
Водещ: Е каква четвърта власт е тогава журналистът който се среща с чука, когато търси истината?!
Тотка Монова: Ами никаква четвърта власт не е в тази позиция. Тука искам да направя едно разграничение, когато се говори, че журналистиката или медиите като цяло не попадат винаги в полето на това което в Западна Европа традиционно разбират като качествена журналистика, а качествена най, интерпретации на факти. Не мисля, че вината е на конкретните журналисти. Мисля, че в последните години, особено след последното преразпределение на пазара и закупуването на медии на едро, вестници, телевизионни програми. Прекалено много външни фактори влияят върху редакционната и публикационната политика. И всъщност, може да е парадоксално, но мисля, че в определени частни медии свободата на журналиста е много по-ограничена. И там много повече се налагат предписания, какво може и какво не може, кой може да говори и кой не може, за кого може да се пише и за кого не може, от колкото да кажем в Националното радио. Което е много така симптоматично също, но според мен проблемът е, че това в общия информационен поток не може да се улови от публиката, от аудиторията. Много ясно се виждат корпоративните интереси примерно от хора като мен, които това правят, всеки ден изчитам поне десетина вестника. Но това е интернет и вечерта от седем часа почна да следя емисиите, та до десет и тогава вече…
Водещ: И не правете това вкъщи, тука следва предупреждение.
Тотка Монова: И тогава вече много ясно се вижда. Когато това проследява няколко месеца или когато има в навечерие на избори, тогава просто натрапчиво се пораждат въпроси, на които няма отговор. Защо определени фигури излизат в медийното пространство…
Водещ: Други не излизат!
Тотка Монова: Други не излизат. Ми феномена последния от изборите е Яне Янев, който през април вдигна 41% рейтинг, веднага се нареди специално за април и май, втори, след Бойко Борисов. Това са…
Водещ: Макар, че аз помня тези коментари, че напрактика Яне Янев казваше нещата, които казваше един друг депутат, но феноменът отиде при Янев. Бъдещето на разследващата журналистика, какво ще бъде от тук насетне, останете да чуете коментарите в „Клубът на журналистите”.
Водещ: Нещо като генно модифициран организъм пуснат без разрешение лъсна след първата серия на операциите с морски имена „Октопод”. Алексей Петров имал нещо като частно МВР, край на цитата. Готови ли бяхме да чуем, че царят е гол? Добър ден на Иво Никодимов от БНТ1.
Иво Никодимов: Добър ден, кой е царят?
Водещ: Ми аз като детето, да кажа Алексей Петров, може би, не знам.
Иво Никодимов: Ми сега, според мене може би все е още е полуоблечен, надявам се да го видим чисто гол. В преносния смисъл разбира се! Интересно беше вчера, когато слушахме редица свидетелски показания, част от тях прочетени от прокуратурата, друга част от адвокатите в съдебната зала и то по една такава съдебна процедура, която искането за мярка не отклонение, което всеки юрист знае, че е началото на едно разследване срещу някаква, срещу някакъв извършител на някакво престъпление.
Водещ: Имаше и медийни образи обаче, в интернет, веднага след операцията. Имаше нещо като репортажи, така ли да го наречем?
Иво Никодимов: Да, може би нещо като репортажи от една страна. От друга страна не трябва да отричаме, че този път имаше и наистина сериозни журналистически разработки по темата, защото много от нас хората, които отразяваме подземния свят, много от нас хората, които се занимаваме с криминална журналистика сме били свидетели през дълги години за много неща. За много неща сме говори, много неща ние самите сме разследвали до толкова, до колкото може журналистиката да разследва. И някак в случая бяхме подготвени с бекграунд. Нещо което много рядко се случва! Бекграунда беше вътре в нас, в главите ни, той просто излизаше. Освен това за първи път, ние успяваме да се срещнем с хора и да се чуем с хора, които реално дават показания срещу този човек.
Водещ: Не са маскирани, не са скрити!
Иво Никодимов: Не са скрити, не са маскирани, с хора които се чуваме и…снощи например аз провел разговор с един човек, който каза „Да, аз днеска отидох и дадох показания срещу Алексей Петров”. Защото аз…
Тотка Монова: Не го е страх?!
Иво Никодимов: Защото аз знам, че този човек наистина преди време пострада от Алексей Петров и когато той писа тогава до МВР, до един по, по, по-бивш министър и до един по-бивш президент дори, цялата държавна машина се стовари върху този човек, който си позволи да каже на тогавашната държава, че този човек го изнудва, че Алексей Петров, т.е. един човек каза на тогавашната държава „Алексей Петров ме изнудва”. И тогавашната държава вместо да защити човекът който е изнудван от Алексей Петров, смаза човекът който Алексей Петров изнудва. Само с една жалба на Алексей Петров срещу него. Което всъщност казва, до къде са се простирали пипалата на този „Октопод” и че той всъщност не е просто едно морско животно.
Водещ: Да, имам още един въпрос по отношение на избора на името на операцията, но нека сега да кажем добър ден на Слави Ангелов от вестник „24 часа”. Здравейте.
Слави Ангелов: Здравейте.
Водещ: Защо разследващите репортери не бързат да коментират операциите с морски имена според вас?
Слави Ангелов: Ми вижте първо, при тази операция „Октопод” за мен, за разследващата журналистика не можем да говорим, защото е твърдо късно. Разследваща журналистика трябваше да се прояви много преди операцията „Октопод”, защото всички тези неща, които се случиха сега са известни от дълги години. Ние например в редакцията разполагаме с показанията на един вече, тука станал доста известен плевенски бизнесмен, който е пострадал от Алексей Петров от може би пет-шест години. Въобще почти всички неща, които се случиха като операция, се знаеха, т.е. няма нищо изненадващо.
Водещ: Той…
Слави Ангелов: Смисъл журналистиката трябваше много отдавна да си свърши работата по този случай, с този човек и самия факт, че това не се е случило, налага някои определения за… в момента да говорим за разследващата журналистика е просто несериозно.
Водещ: Кой написа тогава сценария на операцията „Октопод”, журналистите или някой друг?
Слави Ангелов: Не, просто дойде момента явно, това нещо да се случи.
Водещ: Дойде му времето!
Слави Ангелов: Да, но твърде късно, пак ви казвам. Така, че всички знаем за какво става въпрос. Някои неприятни събития, които се случиха и с наши колеги. И сега в този смисъл, това дело е изключително важно, защото то ще бъде показателно за всичко което ще се случва в държавата. Защото това което каза Бойко Борисов онзи ден, че сме във война, както той се изрази е много точен случая. Много е важно как ще завърши това дело. Ще има ли доказателства, защото това ще бъде показателно за всякакви подобни операции, които ще се случват в бъдеще. Защото в момента няма практика изградена добра в държавата за защита на свидетелите, които са изключително важни и от практиката, международната практика, знаете от години показва, че това е най-силното оръжие срещу мафията. За това видяхте какво стана с Маргините, тази седмица на делото. Абсолютно пълен, смешен провал. Просто прокурорите станаха жалки в съдебната зала, когато извикаха човека и той започна да говори едни общи приказки по делото срещу Маргините. За това дело е изключително важно, то е ключово и ще покаже въобще как ще се случват нещата с организираната престъпност в следващите години.
Водещ: Според вас какво разбраха хора от „Октопод”, освен едно смутно усещане за познато, може би свързано с един сериал. Името на операцията преднамерено ли е избрано?
Слави Ангелов: Ами най-вероятно, да макар, че снощи имаше една годишнина от създаването на ГДБОП, на която Бойко Борисов се пошегува, че там измислят твърде смешни имена на операции и ги посъветва да отидат в детските градини и да започнат вече да наричат операциите си, Смехурко,… и т.н. Това в кръга на шегата. Да, явно нарочно трябва да предизвика някакъв ефект, по принцип имената на операциите и на разработките от години, имаше поне такава практика в МВР, да се измислят на името на човека срещу, когото е тази разработка, той беше оприличаван на някого. В случая не е точно така, но действително става въпрос за една организация, за която всички знаят от години, че случват всички тези неща, че се мачкат бизнесмени, че се взема бизнесмени. И най-противното в тази история е, че имаме някакъв човек, който е доцент, а пък също се оказва, че прави такива неща. Уж има някакъв вестник, но няма, уж има някаква партия, но няма. Нещата са твърде показни и твърде дразнещи.
Водещ: Да и лоялен гражданин, по едно време такъв беше!
Слави Ангелов: Ами да, и лоялен гражданин.
Водещ: Добре, ами благодаря ви за този коментар. Сега Иво Никодимов ще попитам. Случайно ли е избрано името „Октопод”? Трябва ли да ни връща към сериала или към така факта, че на кино добрите винаги побеждават накрая!
Иво Никодимов: Според мен случайни неща няма. Аз успях да се чуя и с още един свидетел, който също вчера е подавал показания и който е разказал, как Алексей Петров е дал едни пари, с които са се купили едни гласове. Благодарение на което в българския парламент е влязла една парламентарна група.
Водещ: Ако ни слушат прокурорите, предполагам ще ни чакат на изхода.
Иво Никодимов: Те прокурорите знаят тези показания. Аз попитах този човек дали е съгласен да разкаже това което знае за личност Алексей Петров в едно интервю, само че това интервю да бъде направено с детектор на лъжата, тъй като аз предполагам, че този човек пък от страна на защитата на Алексей Петров, ще бъде атакуван, че прави това, защото има някакъв личен интерес. Най-интересното е, че този човек веднага се съгласи да разкаже това, което може при детектор на лъжата и това да бъде едно журналистическо интервю с него, но при едно условие! Ако след една седмица, снощното решение на съда бъде потвърдено. Т.е. той поне по някакъв начин да е гарантирал своята безопасност и неприкосновеност, защото и във вчерашните показания видяхме как хора са заплашвани със смърт, как на една жена са и казали, че ако тя не даде парите, които искат, ще я изпратят проститутка в Амстердам, за да си ги изкара. Има показания на хора, които казва, че в офиса на Левски Спартак, сега „Лев Инс” са държани няколко дни, докато не подпишат документи, за да си продадат имуществото на безценица. До там е стигнала тази група. Така, че в никакъв случай не можем да говорим, че името „Октопод” е случайно.
Водещ: Добре, какво да кажем за следващото, имаше едно за скариди, нещо по-дребно ли ще бъде?
Иво Никодимов: Не, това по-скоро може би беше някаква шега да питаме дали другите ще бъдат скариди, раци и калмари. Предвид животинския свят под водата. Но е хубаво, защото това означава, че ние се опитваме наистина да влезем по на дълбоко, под повърхността на събитията и да търсим техните неща, защото може би много пъти сме се опарвали, че е имало такива операции, безшумни, задържани са едни хора, някой от тях разбира се оставали за дълго време в затвора и на тяхно място са се настанявали други. Така, че просто събитията са продължавали, сменили са се само техните главни герои. И по тази причина може би ние се опитваме да питаме, какво се случва с другите животински обитатели.
Водещ: Аз искам да ви върна обаче към началото на тази операция, когато се появиха на живо тигри, леопарди и някакъв крокодил?!
Тотка Монова: Трактори!
Водещ: Даже… А, трактора беше друго.
Иво Никодимов: Значи, те са собственост на…
Водещ: Даже и жерав беше споменат, разбира се това е…
Тотка Монова: …в началото беше крокодила.
Иво Никодимов: Те са собственост, тези…
Водещ: Не, тигъра беше в началото!
Тотка Монова: Тигъра ли беше!
Иво Никодимов: Тези екзотични животни са собственост на двамата братя които според разследването са източвали Кремиковци и вчера единия от тях, даже обясни в съдебната зала, че ги е събирал от различни зоологически градини, от различни зоопаркове, за да ги спаси от глад. И разказа, че нали 12 000 лева давал месечно за конюшнята, не знам си колко хиляди за изхранване на леопардите и на крокодилите. Той човека от самарянство ги е събирал вкъщи.
Водещ: Леопарда ми се струва, че беше в една клетка в ЦУМ, преди това?!
Иво Никодимов: Възможно е. Да и да, този леопард е. Възможно да е и този леопард. Той пък може да го е дал там малко, да му се порадват децата, знае ли човек.
Тотка Монова: Нона Йотова изпя една песен около него, докато беше в ЦУМ, в едни стъклени клетки.
Иво Никодимов: Еми сега Нона Йотова, така е една добра певица, която лично аз уважавам и наистина бих отишъл в ЦУМ да я слушам.
Водещ: Ето как се вплете по един много органичен начин бих казала сензацията в едно разследване, за да стане ясно какви са тези хора и кои са били те. Говорихме в началото г-жи Манова за един карцер! Може би точно сега му е времето, да дадем това определение, защото то ще постави някак нещата на местата им?!
Тотка Монова: Значи става дума за едно определение на Джон Пилджър, който е известен журналист в Англия и разследващ, има книги. Неговото име много нашумява още от времето на Виетнамската война. Той дава това определение 99-та година, като възразява срещу масовата употреба на тема разследваща журналистика в този вид, в който тя се употребява според него, в последното десетилетие. Казва, че разследващата журналистика е вид тафтология, защото по принцип всеки журналист трябва непрекъснато това да прави, т.е. само това да прави. И всеки един аналитичен, интерпретативен, анализиращ текст всъщност е едно малко разследване. Т.е. за да бъде направен качествен анализ на факти, на социална ситуация, то е просто неизбежно да има някакъв по-дълъг или по кратък период разследване. Проучване на документи, интервюта и т.н. И това, тука цитирам неговото мнение, но на мене много ми хареса това определение. Той въвежда понятието „корпоративен карцер”! Той казва, че съвременната журналистика в последното десетилетие в резултат на големите медийни конгломерати тези транснационални корпорации, свързано е и със собствеността на журналистиката. За нас това е много актуално, защото сме много малък медиен пазар и всъщност кой владее медиите, те чужди ли са, български ли са и т.н. От съществено значение. Той казва, че медийната стратегия на тези конгломерати, залагат на две неща, особено за телевизиите, той подчертава особено за телевизията. В праймтайма или най-много се отделя на забавни програми и шоута в най-различни формати. При нас свидетели сме на това, може да прибавим и турските сериали! И оставят едни малки блокове около 30 минути, това са новини, изобщо формулата е новини плюс забавни програми…
Водещ: Хляб и зрелища…
Тотка Монова: И в резултат на непрекъснатото разширяване на времето за тези забавни формати и реалити шоута и т.н., се изтласква това което той нарича класическа журналистика, т.е. интерпретативната и аналитичната. Т.е. тази журналистика, чиято основна цел е да отговаря на въпросите как и защо? Значи ние имаме една мозайка от информация, може да сме! Мисля, че българската журналистика е перфектен образец за качествена регистрираща журналистика. Просто според мене почти няма нещо значимо в тези 20 години преход, който да не е регистрирано. Въпроса е обаче, защо се случва, къде е генезиса. И всъщност той казва, че този корпоративен карцер в крайна сметка има за цел да изолира населението! Т.е. населението не стига до причините на нещата, то разполага с всяка нова информация колкото по сензационно е поднесена разбира се и с картина в телевизионните репортажи, ефективна, ефектна е, помни се няколко дни, след това се застъпва със следващата ефективна операция, ако говорим за нашите репортажи. И то просто, самото забравя, разбира се това не са медийни експерти, хора толкова обременени с ежедневие и с бит, особено при нас, да си задава въпроса „Кой стои зад това? Защо се случва Кой организира? Защо не го прекратява?”. Включително според мене ако в момента се направи една социологическа анкета, малко хора са се замислили върху въпроса, това което представителите на правителството казват, официално, че има около 300 души престъпен контингент, който стои така в основата на организираната и крупна престъпност. И 70 хил. души армия, която ни пази от тази престъпност. Е тя не може да се справи с тези 300 души! Ние се подигравахме много на времето с говоренето на Жорш Ганчев, той ги наричаше „бандюги”. И казваше, че бандюгите в България не могат да напълнят националния стадион „Васил Левски” и казваше, че една България толкова малка, която по хоризонтала и вертикала можем за един ден да я минем, просто няма никакъв проблем да си прибере бандюгите на стадиона. Само, че тя не иска да го направи! И сега, според мен стигаме до този въпрос. За мене наистина не бих определил точно сензационна журналистика, по-скоро шокиращи факти са изнесени. Това, което и Иво каза! Но не мисля, че така възможностите на колегията е да отговори мисля, че бариерите са отвън. Може би Иво, понеже е вътре в професията, може да каже. Мене ме интересува отговор на двата най-важни въпроса. Защо това се случва, вече 20 години? Ето това което каза колегата от „23 часа”, знае ли преди пет години, кой определя кога да дойде времето това да стане публично достояние, кой стои зад това? Мене много ме, кой разрешава това да се случва или да не се случва? Кой разрешава или не разрешава 70 хил. души полиция да не прибере 300 души престъпност? Само едно нещо. Покойния професор Марко Семов, беше си я свалил от централното фое на нашия факултет. Студентите бяха направили преди години, една карта на София и с флагчета бяха обозначили всички места на които можеш да си купиш дрога и долу беше написано, каква дрога, на каква цена и телефона, ГСМ кой ти я достави, за колко минути. Той беше потресен и я взе и каза, че ще я носи някъде по инстанции. Значи не е възможно студентите да знаят това и да направят тази карта, и в същото време да се занимава неправителствен сектор, тука отивам в друга тема! Нали майките, сдружението, форума бгмама, нали нахлуването на дрогата в училищата. Е това кой го контролира, това защо не се спира?!
Водещ: Иво, може би тука е времето за една ирония, кога ние журналистите?
Тотка Монова: Значи кой пречи, кой казва?
Водещ: Кога ние журналистите ще поискаме МВР да ни следи в интернет, за да може нашите разследвания да завършат с прокурорски постановления?
Иво Никодимов: Ми то, не би трябвало ние да го искаме.
Водещ: А, да.
Тотка Монова: Те си ни следят!
Водещ: Казах горчива ирония!
Иво Никодимов: Това си е работа и на МВР, и на прокуратурата. Нали да внимава какво правим ние, сега лошото е нали, че Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния, Наказателното ни законодателство въобще е доста кофти. Така, че ако нещо е написано във вестника, по него прокуратурата може да се съзира, но ако е казано в радиото и телевизионния ефир, не може!
Тотка Монова: Защо?
Иво Никодимов: Еми… защото така пише в закона.
Водещ: Така пише в закона.
Тотка Монова: То не е публикация.
Водещ: Не е.
Иво Никодимов: Еми извинете, но закона ни е писан 68-ма година! Нали разбирате тогава каква роля е имало радиото и какво роля е имала телевизията. Нали, лошото обаче, че радиото и телевизията като медии започват да се променят и да се развиват в края на 90-те години. Тогава когато всъщност по време на правителството на Иван Костов, както каза вчера в съдебната зала, героят на седмицата в кавички Алексей Петров. Е възникнала оперативната необходимост, той като офицер да бъде внедрен в Кремиковци, Левски Спартак, такси компании софийски и т.н., за да изпълнява там задачи на Национална служба Сигурност. Която тогава е била в състава на МВР. Пак тогава се създава и прословутия закон, който регулира дейността на националните електронни медии.
Водещ: Това обаче…
Иво Никодимов: Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Това обаче звучи като сценарий на холивудска продукция само, че там този сценарий е на кино, а при нас май…
Иво Никодимов: Той нямаше да звучи като сценарий на холивудска продукция, ако този закон създаден тогава през 98-ма година, 97-98 година. Беше създаден така, че той да регулира по пазарни механизми продукта който националните електронни медии и частни или държавни, без значение обществени по-скоро, създават. Знаете той какво направи с рекламата, той дори забрани излъчването на реклама в праймтайма на Националната телевизия, докато не стартира първата частна национална телевизия. Защо? Защото ние трябваше да дадем едни пари, да осигурим приток на едни пари в една бъдеща частна национална телевизия. Тогава естествено се получава това за което…
Тотка Монова: Това за корпоративен карцер!
Иво Никодимов: Да, говорим и сега. Този корпоративен карцер в който вече телевизиите се принуждават наистина онези, които са най-атрактивни и най-гледани продукции да ги, с цел финансиране да ги изкарат в най-гледаното време. А всъщност от стандартни за нашите географски ширини пояс на публицистиката и журналистиката, който беше във вечерните часове, ние да го изместим в сутрешните блокове.
Тотка Монова: И в събота и неделя!
Иво Никодимов: И в събота и неделя, то дори вече в неделя отпадна, защото нали предавания тип „Всяка неделя” и т.н. отдавна ги няма в ефира. Нали, т.е. дори се смята, че такъв тип предавания от 2 часа и половина и т.н., няма кой да го гледа.
Водещ: И за да допълним мозайката, да кажете…
Иво Никодимов: Нали това са други глупости на търкала, както се казва.
Водещ: Обикновено тези неща и тези операции се случват петък, нали така по правило/
Тотка Монова: Да, общо взето.
Иво Никодимов: Е не, този път се случи във вторник!
Водещ: Защо имаше разлика? Това е въпроса.
Иво Никодимов: Ами не, аз не смятам, че някой задължително ги планират да бъдат в петък или във вторник, или в неделя. В случая просто те са преценили, това си е вече работа на разследващите, кога за тях ще бъде най-ефективно да проведат една такава операция. Нали хубавото е, че в момента издирват само един единствен, Митьо Полицая. Който е контролирал всъщност публичните домове в София.
Водещ: Иначе хубав прякор има.
Тотка Монова: Няма начин да не е знаел.
Иво Никодимов: Димитър Митов се казва, иначе дали е бил полицай преди или не, и защо си му казват Митьо, Митко Полицая. Лично аз не мога да разбера. Но вижте сега, хубав линеен, от селскостопанска техника не му е трактор, не е булдозер, не е трактор. Значи човека може би е имал, по отношение на друженички от древната професия, е имал все пак някаква така по снизходително отношение и не е минавал като валяк през тях.
Водещ: Продължаваме след малко. Останете с нас.
Водещ: И така, когато дойдат журналистите, някои продължават да посягат към чуковете. Тука правя една пауза, защото очаквам всеки момент да осъществим връзка с продуцента Джуди Халваджиян. Който разбира се не е в България и това създава известни затруднения.
Иво Никодимов: Това зареди онзи чук във Велико Търново ли?
Водещ: Зареди онзи чук. Ние се смеем, разбира се да кажа, че не е смешно. Просто е тъжно и за да не плачем, защото е по-неудобно да плачем, зареди това се смеем. Но като чели се позагуби този образ в резултат на тази операция „Октопод”. Макар, че има прилики!
Иво Никодимов: Виж сега, аз съм се срещал с валяк. С чук не, но с валяк. На времето две депутатски съпруги решиха да си мерят влиянието, хем бяха съпруги на депутати на една и съща политическа партия. Едната на Александър Йорданов, другата на Александър Джеров. Едната се казва Лили Джерова, другата се казва Валерия Александрова. Искаха, едната отговаряше за образованието в Столична община, на г-н Джеров съпругата, а Валерия Александрова отговаряше за училищата по култура в Министерство на културата. И искаха да извадят Националната гимназия за древни езици и култура от сградата на 12-то училище и да я преместят някъде, не е ясно къде. Е това беше война между тези две съпруги, като Лили Джеров, която все пак е съпруга на юрист, беше си позволила дори да наруши заповед на министъра на културата и на министъра на образованието, съвместна заповед и беше разрешила на своя глава, да се разшири приема на ученици в 12-то училище, което е общинско. С което направи физически невъзможно…
Водещ: Пренасели училището!
Иво Никодимов: Да, съществуването на двете училища в една сграда. И тогава когато аз отидох да я питам, защо е направила това, тази жена която е около 120 килограма, всеки може да бъде толкова, с тяло затисна вратата, за да не мога да и задам този въпрос. Не използва чук, но това беше едно насилие върху моята личност. Значи това са неща, които се случват когато искаш да разбереш, защо се случва нещо, тогава когато задаваш правилния въпрос и смешни са такива реакции. Че хората вместо да застанат, защо пък Валерия Александрова, каквото и да я попиташ, колкото и неудобен въпрос да и беше зададен, тя имаше смелостта и доблестта да каже, каква е нейната позиция. Дори в случая в който тя да речем имаше някакъв личен конфликт с Величка Варянова тогава, пък директорката на друго елитно училище в София. Та, нали този човек от Велико Търново, вместо да застане и да каже, ами аз понеже, обаче, защото. Той решава, че трябва да употреби чук върху главата на репортера. Ми това е безумие! Сега вярно, че аз ако съм на мястото на окръжния прокурор, веднага ще го задържа за 72 часа да прекара в ареста, ей така, за да види какво е там. Не за друго, защото няма основание да го задържат за повече от 72 часа. Тука въпроса е и защо, разбира се Окръжната прокуратура във Велико Търново мълчи по темата.
Водещ: Тук обаче става ясно, когато другите институции не си вършат работата и когато журналистите се опитват да ги накарат да ги вършат, се срещат с чукове. Лошото е, че други институции пък не си вършат работата по отношение на тези чукове, защото това е някакво безумие.
Иво Никодимов: Ама как искаш някой да започне да си върши работата, като заговорихме за „Господари на ефира”, еми точно там гледахме репортажите за поведението на един български митрополит, какъвто е пловдивския. Ами извинявайте много обаче, защо този човек още е в лоното на Българската православна църква. След тези репортажи, които излъчиха в „Господари на ефира”. Едно предаване, което е шоу!
Водещ: И след като репортерите на едно шоу предаване се срещат с чукове, какво остава за останалите?!
Иво Никодимов: Е, сега нали тоя…
Тотка Монова: Това не е ли защитна реакция.
Иво Никодимов: Ако не искаш да те чуят.
Тотка Монова: Не, не, да сложиш изключително сериозни неща в едно шоу, това пак част от това разминаване на границите, като форма на самосъхранение.
Иво Никодимов: Сега Халваджиян е човек който изключително много разбира от телевизия, аз в това отношение адски много го уважавам и във всички други отношения разбира се. И той успява да намери изключително добрата формула да съчетае атракцията, шоуто със сериозните неща! Макар и както виждате, един случай, но го хваща. И там това което много ми харесва, когато се направи нещо, не се забравя, то се следи какво се случва след това.
Тотка Монова: Дори след половин година.
Иво Никодимов: Да, дори след половин година. Защото ние много пъти, много правилно каза и г-жа Тотева, много пъти отразяваме нещо, казвам нещо и след това спираме до там, и не се връщаме към този случай след 3-4 месеца, за да видим какво е станало, например с този човек който, с когото нещо се е случило.
Водещ: Ми може би информационния повод тука действа като спъващо устройство?
Иво Никодимов: Ми не и толкова информационния повод колкото, че…
Водещ: Е сега имаме възможност да чуем Джуди Халваджиян, добър ден.
Джуди Халваджиян: Добър ден.
Водещ: Когато дойдат журналистите, някой продължават да посягат към чуковете, ако властите си бяха свършили работата, какво щеше да се случи с чука? Нека така да ви попитам и уравнението вярно ли е?
Джуди Халваджиян: Ами не точно властите, значи тука проблема, аз го казах много пъти тази седмица. Проблема, смисъл тази случка стана благодарение на това,ч е прокуратурата във Велико Търново не си е свършила работата. Значи от две години, над 60 семейства, които се обърнаха в последствие към нас, от две години тези хора се мъчат нещо да направят, подават сигнали в прокуратурата във Велико Търново и от там тишина. Никой не прави нищо, за да обърне внимание, поне един човек. 60 семейства, е как е възможно в една държава, когато едни 60 семейства се надигнат и казват, че имат проблем, никой да не ги взима на сериозно. Аз не мога да разбера!
Водещ: Искам да кажа, че току що коментирахме с Иво Никодимов от БНТ, че прокуратурата не си е свършила работата и по повод репортера, който пострадал чука май!
Иво Никодимов: Защото аз попитах, защо прокуратурата не е задържала чука поне за 72 часа и тоя чук се случва в ареста!
Джуди Халваджиян: Ама вие, след като пак се връщам и ви казвам, че в рамките на две години, никой нищо не е направил. Тези хора в нашия репортаж казват, че какво ли не са правили в рамките на тези две години и никой не им обръща внимание. И казват, че няма измама. И най-много те морално са били излъгани, не знам си какво си. Това е абсурдно, значи искам да чуя мнението на някой от прокуратурата във Велико Търново. Но тишината говори всичко. Какво да ви кажа.
Тотка Монова: Ами трябва да му разрешат!
Водещ: Да.
Джуди Халваджиян: А това, че смисъл се стигна до този чук, в крайна сметка ние за това сме медия, да се опитваме по всякакъв начин да провокираме по някакъв начин, след като институциите не си вършат работата. Да, той…
Водещ: Е ако може да не срещаме с чукове, ще е по-хубаво!
Джуди Халваджиян: Е разбира се. Смисъл за късмет на нищо сериозно не е станало, освен този удар. Но в крайна сметка трябва да се разбере, че дори някой който се опитва дори да посегне на журналист, не да го удари с чук. Това нещо трябва да се надигнат всичко и да се борим срещу това нещо. Това е абсурдно и не мога да разбера как в момента трябваше прокуратурата и главния прокурор да се задействат и да разберат какво се случва в прокуратурата във Велико Търново. Този Христо Чапанов, който всички го знаят, че от толкова години лъжел хората, как е възможно да стои и да продължава да си строи някакви сгради и да взима парите на хората. Това е абсурдно нещо.
Водещ: Е, да се надяваме, че този абсурд ще се разнищи покрай чука. Горчива ирония разбира се.
Джуди Халваджиян: Ама ето вижте колко е семпло, вижте колко е семпло.
Водещ: Да, да. То е абсурдно, не е семпло!
Джуди Халваджиян: Не, не, това което искам да кажа е семпло. Хората не вярват на институцията или на държавата, в случая в прокуратурата във Велико Търново и се обръщат към нас, към господари на ефира. Значи това какво ви говори, говори ви, че няма държава. Държавата не си върши работата! Държавата не контролира прокуратурата във Велико Търново какво се случва и т.н. И след този репортаж и след всичко това което се случи, шума който се надигна въпреки всичко, аз не съм чул да е станало. Този човек беше задържан за 24 часа, браво на полицията, тука мога да кажа „браво” за бързата реакция, така се прави. Но какво от това, от тук нататък, той е пуснат малко след това по някакви здравословни причини. Смисъл здравословните причини ги знаем на всички, които влизат, нали са арестувани. Така, че… ето пак да се върна, нас това няма да ни спре, този чук няма да ни спре. Ние продължаваме да ровим, продължаваме да търсим истината и така, че ние това което трябва да си свършим, ние ще си го свършим.
Водещ: Моля ви дайте каска на репортера!
Джуди Халваджиян: Проблема е… да каска, вече ще бъде с каска. Като ходи да го търси втори път!
Иво Никодимов: И бронежилетка!
Джуди Халваджиян: И това явно ще трябва.
Водещ: Искам още една минута да ви задържа на телефона, защото след седмица чакане, еврокръпките в Закона за радиото и телевизията, вече са факт. В понеделник ще давате пресконференция! Вашия коментар за тези промени?
Джуди Халваджиян: Ами промените, в смисъл за съжаление аз няма да бъда на тази пресконференция, защото ще продължа да бъда тук в Милано още няколко дена. Но моето мнение е, че в крайна сметка управляващите решиха да услужат на медиите и на телевизиите, не разбира се на продуцентите, защото в крайна сметка явно комфорта който може да имало, да подсигури телевизиите на управляващите е явно по-голям от това което може да направи един продуцент.
Водещ: С други думи вие влизате в отбора на опонентите на този така променен закон!
Джуди Халваджиян: Не, не ние не сме, продуцентите не са и не искат да бъдат някакви опоненти или опозиция на управляващите, но в крайна сметка, закона не стана това което искахме благодарение на това което ви казвам. Смисъл телевизиите натиснаха управляващите и управляващите казаха „Окей, след като телевизиите ни казах, че ще имаме медиен комфорт, ние сме с тях”. Ето това е основния проблем, но ние ще се борим това да не е така, защото не може в крайна сметка неща които, смисъл бяха ни обещани на първо четене, на 25% от външните продукции, които трябваше да бъдат… бяха приети на първо четене разбира се, след това цялото това нещо отиде на 12, ама реално тея 12% са 6%, защото става въпрос в закона за 50% от времето. Така, че в крайна сметка ние от 10% външна продукция, която имахме преди, вече имаме 6%, но тя дори не е шест, защото там не е казано точно, че трябва да бъде българска външна продукция, ами е казано европейска. И то е пожелателно. Ако телевизиите решат. Така, че…
Водещ: Разбирам ви, благодаря ви за…
Джуди Халваджиян: Но не, не, ние ще се борим от нататък, няма да ги оставим нещата така, но както и да е.
Водещ: Поне в тази борба няма да ви трябват каски и бронежилетки, благодаря ви за това участие.
Джуди Халваджиян: Да.
Водещ: А сега ние накрая да кажем, сега разследващата журналистика какво бъдеще има при положение, че за най-елементарните неща се оказва, че трябват каски, бронежилетки?!
Иво Никодимов: Както казахме, всъщност всеки журналист е разследващ. Така, че журналистиката по същество е разследваща и не трябва да я определяме на разследваща или на не разследваща. Със сигурност обаче, тези които се занимаваме с таз дейност, с тази професия, трябва да бъдем изключително морални и наистина когато обвиняваме някой, да сме сигурни, че той е виновен. Да сме си проверили нещата, за да не цапаме професията. Защото това, че има случай на цапане на професията, е в наш ущърб.
Водещ: Да, защото всички влизаме под един знаменател.
Иво Никодимов: Така е, така е. Така, че според мен бъдещето на журналистиката е по-важното и да се надяваме, че никой няма да се опита да забие чук в устата на журналистите.
Водещ: Да.
Иво Никодимов: Защото тогава вече, тогава вече наистина ще замълчат всички.
Водещ: Г-жо Монова?!
Тотка Монова: Ами пожелателно, но аз не съм много оптимистично настроена. Защото от 15 години си задавам един въпрос, не съм политолог, бродирам текстове както се казва, но пък за да анализираш текстове, трябва да ги четеш ред по ред. И тогава излизат много интересни факти и четенето между редовете… значи продължавам да си пазя едно интервю от 94 или 95 година, не можах вчера да си намеря тази по-старата папка с изрезки. Вестник „Експрес” когато излизаше. Тогава вестник „Експрес” направи едно голямо интервю с Мирослав Дърмов, който беше депутат и който беше председател на парламентарната група по Национална сигурност. Значи говорим за председател на парламентарна група…
Иво Никодимов: Комисия!
Тотка Монова: Комисия, да комисия, извинете. А той беше в групата на ДПС депутат. Огромно интервю със снимка, бекграунд и това което аз си извадих като две изречения, които много ме потресоха, защото аз го кажа или вие, може да звучи като риторичен въпрос, нормално. Но да го каже председател на комисия в парламента, значи той каза „Аз не знам къде е центърът на властта и не знам кой фактически управлява България”. И аз във всичките до, вече сме 2010 година, продължавам да си задавам този въпрос, защото което изчитам, то не ме прави особено така оптимистично настроена. Прави впечатление реакцията и на част от колегията, на разследвания на външни автори чужденци, примерно на Юрген Рот как се посрещна книгата. Това което Ален Менк в Новото средновековие пише, там има едни много неприятни редове за България.
Водещ: Да не говорим за това, че…
Тотка Монова: Значи той за Юрген Рот…
Иво Никодимов: Бил сложил малко настрани, защото точно там е проблема където говорим за морала. Но например това което от вчера пак от съдебната зала мога да цитирам, на въпроса „Кой управлява?” и къде е центърът на властта? Ами единият от свидетелите срещу Алексей Петров казва, че до лятото решенията са се взимали от Сергей Станишев, Петър Димитров, Младен Червеняков, Росен Карадимов и неофициално с активното съдействие и участие на Алексей Петров.
Тотка Монова: Това може би е първото конкретно назоваване на имена.
Водещ: По притеснителното обаче беше, че той беше наречен лоялен гражданин, а по-късно влезе като…
Иво Никодимов: Не, той беше наречен лоялен гражданин, според мене леко с ирония, леко с чувство за хумор, но зареди това, че беше предал нещо което е излязло от държавата. Сега друг е въпросът обаче и ние ще разберем колко такива материали са извадени от неговия офис в Басейн Спартак.
Водещ: И дано това някога да го разберем. Благодаря ви за това участие. Точно минута и половина, точно половин минута остава до 13:30 часа. Хубав ден на всички ни.