“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 13.11.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.11.2010

Водещ: Добрата новина вече е новина за първа страница. Колкото и невероятно да звучи, така мислят все повече колеги. Независимо че това не беше тиражирано като новина след връчване на наградите „Черноризец Храбър” за добра журналистика тази седмица. Всъщност все по-често започваме разговор за медиите, които спазват етичния кодекс и останалите. Дали ще започнем и един разговор за това всички медии ли са под един знаменател. Вярно е, че някои не особено естетични начини за изразяване, наречени за по-голяма яснота чалга, носят печалби, но дали освен печалби тези начини на изразяване не носят и мисловен, и етичен дефицит? Как се промениха в последните години българските медии, обикновено отговорите идват след подобни церемонии. Краят на годината е време на равносметки и награди. В журналистическата гилдия вече се раздадоха отличията „Черноризец Храбър”. Отразяването медиите обаче бе вяло, въпреки присъствието на ключови държавни фигури на церемонията, заключиха някои колеги. Може би причината е в конкуренцията и нежеланието за признаване на постиженията между медиите, а може би не е. наградите „Черноризец Храбър” се връчват от Съюза на издателите в България и за всяка категория имаше по трима номинирани. Всъщност едно от най-честите пожелания към медиите е да зачитат дневния ред на хората – обаче дали пък не е дошло време да си зададем въпроса кой определя този дневен ред и дали това са наистина журналистите. Свободно ли е българското слово? Днес ще започнем един разговор за съвременните стандарти в българската журналистика, след като поредните статуетки „Черноризец Храбър” отидоха при своите притежатели. Очаквайте да чуете какво мислят Венелина Гочева, зам.-председател на Съюза на издателите и главен редактор на в. „24 часа”; Славка Бозукова, главен редактор на в. „Стандарт”, и Дияна Тенчева от в. „Труд”, която спечели наградата в най-оспорваната категория за журналистическо разследване.
Оказа ли влияние кризата на наградите „Черноризец Храбър”? добър ден на Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа” и зам.-председател на Съюза на издателите.
Венелина Гочева: Аз бях силно изненадана, че за първи път толкова много колеги сами предложиха своите материали, сами искаха да участват след две години пауза. Всъщност „Черноризец Храбър” почти две години, когато нямаше криза, не се проведе. Но през този период всъщност ние изчиствахме правилата, дадохме възможност на журналистите сами да преценяват кой от техните колеги или самите те, кой материал би могъл да участва в „Черноризец Храбър”. Книгата на колежката Румяна Угърчинска например, откри един нов раздел в „Черноризец Храбър”. Тя предложи тази книга, над която 10 години е работила „Истината за атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ” за участие в „Черноризец Храбър”. И тогава всъщност ние се огледахме и видяхме, че тази година 2010 е уникална за репортерите в България. От вестниците те започнаха да пишат, колкото и да ви е странно, да пишат романи, да пишат… техните разследвания се появиха в книги. И то със съвсем сериозни тиражи. Любен Дилов син беше направил един анализ на книгоиздаването и се оказа, книгата на Слави Ангелов, който си подели с Румяна Угърчинска първата награда, е издадена в невероятния тираж на два пъти по 20 хил. Това е уникално за България. И това е книгата му, неговото вестникарско разследване за отвличанията в България. Слави ми напомни нещо, което и аз бях забравила на церемонията онзи ден на 9 ноември във военния клуб. Тази книга се появи след една негова публикация и аз му казах: добре е историята да бъде разказана на книга и да остане. И тогава той каза: аз ще направя тази книга, ако се съгласят хората, които са били отвличани, да разкажат за едно от най-страшните събития в живота си. И така се появи тази книга. Т.е. има един нов момент. Седем или осем колеги за една година са издали книги. Тяхната работа от вестника се е пренесла в едно книжно тяло и мисля, че удължава живота на вестникарската хартия.
Водещ: Това обаче разбира се може да бъде и добра и лоша новина. Нека да я коментираме. Добра новина е, че има книга, има интерес към нея, т.е. разследването продължава в друг вид, но лошата би могла да е, че на журналистите им е тясна медията за разследването.
Венелина Гочева: Не, просто разказваш една история и това остава повече, знаете ли, това остава по-дълго, не сте ли съгласна? Например за разследване получи награда колежката Дияна Тенчева от в. „Труд”, едно великолепно разследване, което се бори с разследването на (…) Николов за съдийските имоти по морето. Нейното разследване обаче свали един зам.-министър на здравеопазването за стволовите клетки.
Водещ: Да, да, за конфликт на интереси.
Венелина Гочева: И освен това, ако ми позволите, понеже наблюдавах и видях гласуването на академията „Черноризец Храбър”, аз мога ли да кажа как тя се формира? Тя се формира няколко часа преди самото гласуване. Значи ние имаме един борд на главните редактори и един борд със Съюза на издателите. И всъщност часове преди финалното гласуване се тегли жребий и всъщност част от главните редактори и част от издателите гласуват за номинациите. Това, което ми направи впечатление е, че за първи път имахме много ясно изразени победители. Това означава, че това са колеги, които наистина са забелязани и трудът им се оценява. За първи път имахме една церемония, в която преобладаваше наистина не съперничеството, а…
Водещ: Колегиалният дух.
Венелина Гочева: Да. Защото досега другият проблем, дори лично моят, ако щете като представител на голям вестник, е било лекото пренебрегване на журналистите в големи издания. А всъщност ние за първи път наистина се борихме професионално. Но това изисква много време. (…) И много бих искала да кажа това, което… със съжаление коментирахме, че за първи път не се радвам (…) нито един глас, (…) на един човек който си е отишъл (…). Много повече, ако това се беше случило приживе. (…) който вестник „Политика” (…) хора. И Радостина малко преди да умре да направи един фонд, който (…) Това което се опитвах да кажа за, много важно, че ако всъщност (…) в България направи историята истинската, журналистика, без емоция, без омраза. Това наистина ще бъде първото (…) с който започват всички до бре разказни в кратки истории. Вместо да видим това което най-много (…) в момента България, в нашата професия има доста омраза, не знам да ли я усещате.
Водещ: Само отразяваме или променяме, само хроникьори или нещо повече сме днес, ние журналистите. Наградата за обществена кампания в медиите, отиде при вестник „Стандарт” за кампанията „Милост за децата”. Честито на главния редактор на вестник „Стандарт”. Г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Благодаря ви. Да това е специална награда, която в рамките на всеки един конкурс (…), Управителният съвет в лицето на всички собственици на вестници, членове на Съюза на издателите и личното председателство на уважаеми колега Тошо Тошев се дава за съществен принос в една функция обществена на медията, конкретна кампания. Тази година, за втора поредна година „Стандарт” взима кампанията. Предишната беше за „Не сте сами” сега е „Милост за децата”. За мене това е едно директно доказателство, че журналистиката в 21-ви век, е не просто както вие казвате само, за да отразява, а тя е и за да променя човешки съдби. В същото време да променя и закони, които биха били в посока по-добри съдби. Само в нашата кампания имаме над 18 закона, които успяхме да променим и това което мога да кажа, че е наградата за мене е голямо признание, но също така и един тъжен факт, че всъщност голяма част от променените съдби стават благодарение на медиите, а не на институциите в държавата. Но пък не мога да кажа, че ние нямахме добра работа с изпълнителната и местна власт, ние нямаше как да успеем по някакъв начин да ги накараме те бързо да прокарат законите, примерно промените в НПК-то, които касаят много по-голям затвор при убийство за дете. Училищните наредби, които касаят една по-добра сигурност за живота на децата. Наредбите на Столична община, които касаят по-голям обръч от мястото на заведения, които се пушат и се раздават алкохол от училищата. Т.е. неща, които все са свързани със здравето и по-доброто бъдеще на децата ни.
Водещ: Всъщност като чели за подобни неща не се налага да има разследваща журналистика. Това е нашето ежедневие. Как излизаме, как излизаме от него?!
Славка Бозукова: Ми това е много болен въпрос. За съжаление в момента в който ние започнахме кампанията, която веднага мога да кажа, че няма как да спре, защото в крайна сметка това е кампания за бъдещето на всички наши наследници. Се оказа, че има страшно много хора, които се обаждат по телефона и искат да им се помогне. Независимо от това, че има все пак ограничен кръг на възможността на медията да помага. Но те са абсолютно изискващи, за да направим всичко възможно и това е наистина тежко, когато виждаш, че това е реалността, ти трябва да помогнеш, да видиш, че не си човека който можеш веднага да помогнеш. А в същото време не можеш да стоиш безучастен и да гледаш как малодушието на едни чиновници, примерно спира един документ въз основа на който може да бъде присъден един орган. Или пък бави документ, който може да даде животворната инжекция. И си казваш в крайна сметка може би наистина ние имаме нужда по някакъв начин за малко повече ценности и тази икономическа криза, която всички говорим, че в момента търпим, може би е много по-малкото зло от тази цяла духовна криза, която в момента ни е превърнала в едни доста бездушни същества.
Водещ: Нека опитаме да направим една прогноза! До кога българският журналист ще трябва да бъде застъпник за изпълнение на правилата, които са приети в обществото! Защото ако един журналист не се обади за един липсващ подпис, както казахте и за хиляди други неща, администрацията като чели не се вълнува особено?!
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че е хубаво, че журналистиката в България е такава. Тя наистина реално е работеща четвърта власт. Не знам дали е четвърта или първа, но във всеки случай наречена четвърта, тя изпълнява своята функция, наистина на обществена потребност и коректив на властта. И за това за мене е много болно в последно време, всичките нападки, които се получават от различни хора, включително и от политици по отношения на неопетнеността на журналистиката. Защото в целият 20 годишен преход, ние видяхме изключително опетнени политици в държавата. И нямаме нужда в момента, заедно с опетняването на изпълнителната и на съдебната и на останалите власти, да започнем да говорим и за опетняване на журналистиката. Защото в момента в който кажем „Ние нямаме журналистика и нямаме сериозна медия, която да бъде медиатор между хората и решаването на техните проблеми”, то тогава кой ще се ангажира с тези социални функции.
Водещ: За толкова години преход, научихме ли се ние журналистите да не са мразим, готови ли сме да започнем един по принципен разговор. Защо не всички медии приемат етичния кодекс, но пък всички журналисти се чудим как и защо международните организации ни оценяват, като не особено свободни. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: За толкова години преход, ние журналистите научихме се да се конкурираме без да се мразим, според главния редактор на „24 часа” Венелина Гочева!
Венелина Гочева: Моята позиция е била винаги (…) , аз искам да покажа, че в конкуренцията аз съм добра, не че другия е по-лош. За съжаление в последно време, това са колеги от (…) два отбора. Единия отбор подкрепя отбора на едната страна, другия на другата. Нещо което ние (…) точно в последните 15 години, да създадем правила, да създадем правила които правила, когато ти пишеш за някого или за нещо, да го питаш, да попиташ за медията му, нали това е най-елементарното, освен класическата ни задача да търсим повече от два източника…
Водещ: Да, да разбира се.
Венелина Гочева: Да, да така е. В последно време, това което ме притеснява е, че спокойно много материали за един човек, без да бъде попитан за мнението му. Само за (…)
Водещ: Дали само етичния кодекс е достатъчен да ни помага в такива ситуации?
Венелина Гочева: Въобще не е достатъчен. Всъщност реално може би още много време, заедно още едно поколение, както в страната, така и в (…)
Водещ: Дали до тогава някой няма да направи закон за печата?
Венелина Гочева: Ами аз мисля, че ние прекалено много се страхуваме от Закон за печата. Аз смятам, че трябва да спазваме въобще закони, защото когато някой каже „Трябва Закон за печата” и всички ние в един глас казвам „Не ни трябва!”, това означава цензура, това означава намаление на правата на журналиста. Аз смятам, че трябва да спазваме закони и Закон за печата, дори някой се сети да го напише и да гласува, той все пак няма да реши проблемите, чисто моралните проблеми на професията.
Водещ: Дали наистина собствениците на издания в България излязоха на светло след последните промени?
Венелина Гочева: Аз бих ви попитала, кои са собствениците така на медии в България, които имат (…) оглеждайки се, аз виждам само читателите на вестник „24 часа” и вестникарска (…) на Германия, но те наистина се занимават само с (…) и нищо друго. И аз си мисля, че поне 90% успяхме да изкараме на светло тези, които управляват вестникарския и издателски бизнес. Малко са (…), че все още към нас са се присъединили електронните медии и се съмнявам, че ще успеем да направим това в сферата на интернет изданията. А мисля, че това е изключително важно. Но факта, че колегите, които издават вестниците, в България, но те са главно членове на Съюза на издателите. Това е както се казва белия бизнес. Аз мисля, че проблема е извън този Съюз на издателите.
Водещ: Да.
Венелина Гочева: …истинските издатели, т.е. от сега човек може спокойно да влезе в интернет и да види кой издава „24 часа”, „Стандарт”, „Новинар” и т.н. И мисля, че това наистина са реалните хора, убедена съм в това. И си мисля, че в крайна сметка върви именно в България една успоредна група медии, която, тя не е подписала етичния кодекс, не е част от Съюза на издателите и всъщност ние не можем да носим отговорност за тези колеги. За съжаление аз мисля, че това трябва да бъде доброволно, да не зависи от това дали членуваш в едно (…) или не, просто да имаш моралното така право и да бъдеш честен пред читателите, пред рекламодатели, да кажеш аз съм издателя, аз (…) тази медия. Иначе останалото според мене е страх. Да поемеш отговорността да бъдеш издател, собственик на медия.
Водещ: Как се промениха медиите и коя новина е новина добрата или лошата, питам г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Аз смятам, че с идването на края на прехода, където постепенно започва промяната на целия политически и икономически елит, по същия начин ние вървим в една много сериозна трансформация. Защото само ако си спомните, че през 90-те години налагането на етикета журналистиката, беше това което е новина, е само лошата новина. Това което е черно, то се слага на първа страница. Хубавите, добрите примери, те се стихват назад. Това нещо отдавна вече не е така. Аз себе си съдя по развитието на „Стандарт”, може да ви прозвучи не скромно, но аз наистина отчитаме като изпълнителни директори, един доста сериозен ръст на развитието на вестника и смятам, че до голяма степен за това, че „Стандарт” налага добрите новини на първа страница, добрите практики. Хората, които вече са уморени от прехода, имат нуждата да прочетат нещо позитивно, което да ги зареди, от колкото поредната мърсотия, която да ги обезвери.
Водещ: До колко наистина имаме възможност да бъдем четвърта или както казвате първа власт, при положение, че от години наред, непрекъснато потъваме на долу в скалата „свобода на словото”. На различните международни организации, които правят тези класации?
Славка Бозукова: Аз да ви кажа, не знам до колко са обективни тези класации, не мога да ги анализирам. Но това което мога да кажа е, че всичко зависи от вътрешната нагласа на журналистиката. Защото до голяма степен нивото на журналистиката в момента е много по-голямо от това което беше в, което ние извървяхме в последните години. Аз съм съгласна, че има медии и медии и вие сте права, че не можем да ги сложим под един знаменател. Но когато имаш един преход, който е завладян от мутри и чалга култура, как може в този момент да не процъфтяват изцяло жълтите вестници! Смисъл културата е такава, затова е много по-трудно е в момента да избият сериозните вестници, които могат да дадат една малко по да кажем, не толкова пикантна и скучна в определена степен информация. Но аз не мога да кажа, че в България журналистиката е много по-зависима от колкото в другите държави. Разбира се, че всички политици, които са на власт, обясняват не говорят много с медиите. В момента в който ги свалят от власт, те започват да обясняват как медиите започват да слугуват на следващата власт. Но това до голяма степен е проблем на самите политици, от колкото на нас журналистите. И смятам, че журналистиката трябва малко по малко наистина да даде малко по-заден ход на политиците, защото не това е дневния ред на обществото.
Водещ: Всъщност като чели най-често обвиненията към журналистиката са, че не следва дневния ред на хората, а и тези обвинения както казвате идват от политиците, току що паднали от власт! Как, как може да бъдат оборени?
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че могат да бъда оборено с това, че медийния пазар е един от най-конкурентния пазар в България. Там като си представим броя на вестниците, радиостанциите и телевизиите в България. Конкуренцията е абсолютно жестока, що се отнася до печатните медии, това са над 22 ежедневника, които имаме на пазар. Единствено аудиторията е тази която казва „Този вестник дали ще остане или няма да остане”, не зависи какво си мислят политика „X” или депутата „Y”. Ако хората хо четат и го искат тоя вестник и той има тираж, това означава, че той е напипал пулса на обществото. И никой не може да каже, защо вестника пише за единия или другия. Когато обаче всъщност защитават изцяло само корпоративни интереси и всъщност се пишат неща, които изглеждат необективни, тогава нормално е, че просто тиража намалява.
Водещ: Готови ли сме за една кампания, медиите не сме под един знаменател. Все пак и добрите и лошите журналистически прояви са оценяват заедно от организациите, които определят степента на свободата на словото у нас!
Славка Бозукова: Аз с две ръце бих подкрепила подобна кампания, защото смятам, че наистина е изключително важно обществото да има едни силни медии, които да бъде независими и които наистина да бъдат, коректив на властта. И в същото време това да бъдат медиите с активна гражданска позиция. И да се знае, че това наистина са сериозните медии на които може да се довери човек и на които може да им се вярва!
Водещ: Достатъчен ли ни е само етичния кодекс, като коректив на поведението ни или може би трябва да помислим и в друга посока?!
Славка Бозукова: Вярно е, че всеки един който е недоволен от една от публикации се жали в Етичната комисия. Но до голяма степен, в крайна сметка това е негова право. Но няма случаи в Етичната комисия на печатните медии, в който един сигнал да не е разгледан, да не се е взело съответно от становище по него, да не е бил известен вестника, той да не е предприел действия. Т.е. това е работеща структура и аз смятам, че там нещата няма какво повече да се променят.
Водещ: Тя всъщност е работеща, проблемът е, че не всички медии са приели този етичен кодекс!
Славка Бозукова: Ами това може би трябва да се реши с кампанията, която вие казвате, защото като има медии, медии и някои медии са просто извън от всички съюзи, то как биха могли да бъдат задължени да приемат, да приемат тези разпоредби! Аз обаче искам да кажа, че може би понеже сега отново се говори, затова, че сме нахвърля някакъв Закон за печата, който работни групи, които работят. А може би там се предвижда нещо в тази посока и на последното заседание, на което ние направихме с Георги Лозанов, той ни каза, че това е предстоящо в следващите месеци, като писане. Така, че може в някакъв следващ разговор, може да коментираме и предложенията, които изникнат.
Водещ: И последно да ви попитам. До колко решението за повече прозрачност в собствеността на българските медии, наистина ще осигури тази прозрачност?!
Славка Бозукова: Ами ние сме изкарали до край прозрачността, т.е. до физически лица. Ние не сме изкарали до офшорните фирми, които са в незнайни. Така, че мисля, че това осигурява една изключително голям процент на знанието кой седи зад медията. Но в същото време, аз искам да кажа, че най-важното е наистина какво, как се чувстват и как мислят екипите и журналистите. Защото вие знаете, че независимо кой е отгоре, ако няма екипа, който да има ясната мисъл, че той работи в името на една обществена активна позиция, то нищо друго няма значение.
Водещ: Лесно ли се прави разследване днес по време на криза. След малко ще го разберем от Дияна Тенчева от вестник „Труд”, останете с нас.
Водещ: Всеизвестна истина е, че една от най-големите награди в журналистиката е тази за репортерско разследване, черноризецът за разследване тази година отиде при Дияна Тенчева при вестник „Труд”. Здравейте и честито.
Дияна Тенчева: Благодаря ви и добър ден на вас и вашите слушатели. Благодаря.
Водещ: Как се правят разследвания за здравеопазването? Една от години болна тема!
Дияна Тенчева: По принцип и в повечето случаите получаваме сигнали от няколко от засегнатите страни, дали пациент, дали доктор, дали медицински специалист или някой запознат. В случая наградата, която аз получих беше за разследване със стволови клетки, които без ефект се присаждаха на пациенти с гръбначни неврологични заболявания в столичната болница „Св. Иван Рилски”. И в този случаи сигналът до нас достигна и бе подаден от медицински специалисти, доктор който беше запознат с това което се случва в болницата и няколко месеца подред ние работихме усърдно, изяснявахме с, изяснявахме случая, търсихме всички страни. Докато открием за какво всъщност става дума.
Водещ: За конфликт на интереси и за един заместник министър който си отиде!
Дияна Тенчева: Да. След разследване, след месеците на ред търсене на всичките страни, стана ясно, че фирмата която предлага това вливане на стволови клетки, в нея участва и синът на тогавашния заместник здравен министър д-р Матей Матеев. Затова когато ние тръгнахме да търсим другата страна в случая, принципалът на здравното заведение, Министерство на здравеопазването, първо така добре обмислихме дали трябва да ги търсим, защото това означаваше проверката да направи самият Матей Матеев, тъй като той беше с ресор „Болнична помощ”. Затова се обърнахме към Здравната каса. Няколко месеца така работихме с нея, от там настояваха да изчакаме новото сключване на договорите с болниците, да се случи, след това да тръгнат регулярните проверки и по този начин, без да се подават сигнали към хората, които извършват вливането на стволови клетки, да направи те своята проверка. Но така или иначе те ни отвърнаха, че всъщност, те не са отговорни за трансплантациите и ние решихме да публикуваме това което ден, след ден бяхме научили от всички засегнати страни. Хора започнаха да се обаждат, майки на деца да разказват как са събирали пари, тъй като децата им са с тежки диагнози и това е една от надеждите им. Давали са някои за една процедура по 3000 лева, други за по две процедури, съответно 6000 лева. Защото когато видиш, че детето ти не се оправя, ти улавяш всяка възможност.
Водещ: Да.
Дияна Тенчева: И… Да.
Водещ: Нямам как да не ви попитам, пробиваемо ли е вече мълчанието на чиновника, защото това е един класически пример?
Дияна Тенчева: Ами, очевидно е пробиваемо, защото, щом този материал излезе, бе публикуван, получи се отзвук, няколко дни след това бе свикана цяла пресконференция на дружеството на Неврохирурзите в България, които да казват, че това ли не е някакъв удар. Но самият факт, че никъде по света няма доказателство, че тази терапия води то 100% ефект, беше достатъчен каквото и те да казват, пациенти и засегнали и самото общество да разбере, че тази терапия не дава 100% ефект. Тези пари не е ясно, за какво се дават, а още по-неясно е какви стволови клетки са били вливани, от къде са се взимали, филтрирали ли са се, какво количество се е поставяло на пациентите, как се е поставяло. Тъй като няма утвърдена методика по което това да става, т.е. вършило се е нещо без никой да знае какво точно е ставало и след този материал, Министерство на здравеопазването спря извършването на такива процедури.
Водещ: Разследването безспорно е най-трудния и за издържане във финансово отношение жарнат в нашата професия, то страда ли от кризата?
Дияна Тенчева: Ами кризата оказва влияние навсякъде, както виждаме и в последните месеци и седмици все по-често чуваме за не навременно оказана лекарска помощ, зареди орязването на лимити, за не, оказана помощ, която не е трябвало по този начин да бъде оказана, за лекарски грешки да си го кажем в прав текст. Защото може би лекарското съсловие е поставено в едни условия в момента на притиснати от към финансова страна, ядосани са може би на това което се случва, че няма промени, цикли се на едно място. И това намира и отражение и върху работата им и вие виждате всеки ден, все повече и повече материали има за пострадали, след лечение пациенти.
Водещ: Очаквате ли бум на разследвания за, на медицинските практики?
Дияна Тенчева: Ами не мога да се ангажирам с такава прогноза, но както виждате все по-често и по-често излизат такива материали. Последния случай е за пострадала жена, след операция за отстраняване на полипи в носната кухина, която след това оставя инвалид за цял живот. Тя е с нарушени умствени функции, парализирана и всичко това след като тя е отишла да и бъде извършена една съвсем рутинна операция, като отстраняването на тези полипи в носната кухина. И се стига до фатални резултати, нейният живот вече няма да е същия. Тя е инвалид, тя не е ясно как са засегнати умствените функции, нормален човек ли е. И така.
Водещ: Всъщност единственото което можем да правим е да продължим тези разследвания с идеята наистина да няма такава категория мълчанието на чиновника?!
Дияна Тенчева: Ами ние журналистите си вършим работата, както виждате. Не виждам страх, нито един от колегите, всеки си върши съвестно работата, дава 100% от себе си, поне това правим ние екипът на вестник „Труд” и вършим това което е и наше призвание. Защото професията изисква 100% ти да даваш всичко от себе си, всеки ден по всяко време.
Водещ: Да търсиш истината.
Дияна Тенчева: Да търсиш истината, да.
Водещ: Дияна Тенчева от вестник труд, пред „Клубът на журналистите”!
Водещ: Вече споменахме днес, че международните организации оценяват свободата на словото, а не разделението, кои медии спазват етичния кодекс и кои не. Продължаваме с коментарите на главните редактори на вестниците „24 часа” и „Стандарт”, Венелина Гочева и Славка Бозукова за кампаниите в българските медии, които превръщат журналистите в нещо повече от обикновени хроникьори.
Венелина Гочева: Аз съм много виновна пред мои колеги, защото наистина не участвахме в така номинирането на награди (…). Аз мисля, че сме един от вестниците, които наистина работи много сериозно в така сферата, на обществената дейност, това е „24 часа”. А между другото, преди три дни, така започна другата наша кампания, ако си спомняте „Достойните България”. Това е идея, която абсолютно е нормална, обикновени хора, номинират други нормални обикновени хора за нещо което са направили добро. (…) „24 часа” и (…). Така, че мисля, че медиите отдавна дават много повече от това което, което всъщност да се купува всеки ден и на една, бутката, бутката за вестниците. „24 часа” промени Закона за движение по пътищата, ако спомняте с една наша кампания. Оказа се, че в България никой не проверява хората, които ползват наркотици, дали са добри шофьори, дали са опасни, те са опасни на пътя. Всъщност „24 часа” промени и сега, в момента не мога да се сетя закон, но точно тоя Ангелов, със своето разследване за отвличането, (…) в затвора обричане на доживотен затвор. Значи всъщност вестниците правят малко повече от това, което са, което са всеки ден на това пак казвам, на бутката срещу своите 90 стотинки. „24 часа” е (…) в България и аз много благодаря на нашите читатели, защото така заедно оцеляваме на пазара.
Водещ: Всъщност за толкова години преход, научихме ли се на истинска конкуренция по между си, ние медиите?
Венелина Гочева: Зависи, аз се чувствам много уютно в конкуренцията примерно с националното радио, с Дарик радио, със „Стандарт”, с „Труд”. Мисля, че конкуренцията медии, които не спазват правилата на играта.
Водещ: От тази гледна точка готови ли сме някои медии, в България, на една кампания медиите не под един знаменател?!
Венелина Гочева: Няма нужда затова нещо да се правят кампании, иначе то трябва да се вижда и трябва да се усеща.
Водещ: Въпросът е дали се вижда и дали се усеща или тука приложима старата максима, всички хаймани да кажем?!
Венелина Гочева: Е това е най-лесното да кажем, всички журналисти лъжат или всички вестници и медии са пожълтели, или всички медии и вестници обслужват правителства или всички медии и вестници обслужват Алексей Петров или Яне Янева, нали това е много лесно да каже. Но аз смятам, че ако (…) спазваме, пак ви казвам правилата, правилата на начина живот, който трябва да водим, хората просто трябва да бъдат честни. И мисля, че ако ние сме честни и си вършим професионално работата, мисля, че просто дали ще живеем на вестникарска хартия, дали ще живеем в интернет или книга. Когато разказваме добре вестникарските истории, историите за живота, хората ще ни (…).
Водещ: По-лесно ли е на печатните медии, все пак за електронните има закон, а за печатните не?!
Славка Бозукова: Ами то има два аспекта. Значи първото нещо което, по отношение Закона за печата, ние 20 години правим Закон за печата, това което смятам, че беше необходимо и направихме още като Съюз на изданията, че внесохме едни промени, с което искаме пълна регламентация и прозрачност на хората, които са собственици на медиите, за да може да има по някакъв начин гарантирано обществен интереси. Но от друга страна искам да ви кажа, че медиите в посока на кризата, са изключително в момента ударени. Защото до голяма степен от една страна населението сви продажбите, които водят до по-малко пазаруване, включително и на вестници. Второ рекламния пазар беше толкова ударен, че в рамките на последната година, ще забележи едно спадане в рамките на 40%, което може би ще бъде може би толкова колкото беше намаляването на 2009 спрямо 2008 година. И в тоя аспект, ние печатните медии, сме доста по не превилигировани от електронните. Защото за електронните медии съществуват достатъчно облекчения по отношение на Закона за обществените поръчки, които ги няма в частните медии и нямаме възможност бързо да се възползваме, пък в усвояването на европейските пари, които са по информационните програми.
Водещ: Нека да поговорим малко и за онази стара прогноза, която все още не се сбъдна, че вестниците, няма да ги има!
Славка Бозукова: Да, затова нещо вече се говори от 10 години.
Водещ: Да, даже и повече може би!
Славка Бозукова: С голяма степен със стартирането и дума на интернет, американците защитаваха в голяма степен първоначално тази позиция. Но това което мога да кажа е, че в България пазара, както обикновено се развива с 5-10 години закъснение, от това което се случва на запад. И за съжаление в България също има изключително насищане на информационното пространство, но отново то е представено в един вид, особени агенти, които си имат своята специфика, но не и своята задълбоченост. Затова аз смятам, че вестниците няма да изчезнат. Нещо повече, вестниците ще продължат, но ще останат тези, които не разчитат на новините, защото това в крайна сметка това вече е приоритет на информационните агенции, а разчитат главно на изработките, на даването на всички гледни точки и на отстояването на позиции, които защитават защитени през призмата на обществения интерес.
Водещ: Още един въпрос, така виси в пространството. Платен или безплатен достъп в интернет до медиите?
Славка Бозукова: Вестник „Стандарт” е един от вестниците, които най-ранно пусна електронното си издание, това стана още през 2000 година и ние рискувахме за разлика от всички останали и пуснахме 100% онлайн издание в интернет, разбира се с притеснението дали това няма по някакъв начин да удари печатното издание. Оказа се, че това са печатното издание, електронното издание имат едно коренно различни таргети. Тъй като в печатното издание са аудиторията над 30-35 години, да каже, че по-голямата е между 35 и 45 и нагоре. Докато в електронното издание, четат предимно млади хора, които за съжаление много от тях не си купуват вестници. Второто нещо което е, четат го всички българи зад граница. Което е естествения начин за голям достъп за информация на българите, които са в чужбина. И смятам, че този който реши да заключи сайта си, просто никой няма да влезе, никой няма да го плати, защото има достатъчно много други сайтове, които са отворени. А пък дали тези сайтове, ще изместят, колко ще изместят хартиените копия зависи наистина от културата на четене на вестника на младото поколение.
Водещ: Можем ли да говорим вече за това, че те не са научени да си купуват вестници, не само, че не си купуват?!
Славка Бозукова: Да, можем да говорим, че наистина голяма част от тях, които не се занимават предимно с, не работят още. Те просто нямат чувството за купуване на вестници. Но пък от друга страна, те са изключивно будни и интелигентни и прехвърлят страшно много сайтове на ден, от където пък те си набавят своята информация. Затова смятам, че всеки един уважаващ се себе си вестник, трябва да допълва електронното с хартиеното издание.
Водещ: И тъй като започнахме с размисъл по темата, дали добрата новина вече е новина за първа страница. Накрая да проверим, какво мислят Венелина Гочева и Славка Бозукова. Отпада ли вече правилото, че добрата новина не е новина.
Венелина Гочева: Аз мисля, че това правило много отдавна остаря. Просто някой път, това е удобно за политици, които искат да обяснят, защото новините затова което не са свършили са свършили лошо (…) на първите страници. Мисля, че отдавна и всички медии, и електронни и печатни медии, когато има добра новина, тя е на първа страница! Няма добри и лоши новини, според мен има важни новини за хората, които биха им били полезни. Примерно ако днес, т.е. ако преди два дни гледахте (…) новините са еднакви, не защото са слаби вестници, а защото новината примерно за отпуските, които (…) от отпуските, която беше обявено от социалния министър за незаконна, тя просто е важна новина. И всъщност силата на вестника и на медиите от тук нататък е да разкажат тази новина. Да я кажат, кое е важното за хората, да им помогна да се ориентират. И в това пак казвам, от тук нататък на вестниците силата ще бъде добре разказано, честно, почтено, пълната новинарска история. Новината да я оставим за радиото.
Славка Бозукова: Аз лично смятам, че този разговор не е в никакъв случай не е много позитивен, защото смятам, че в самите медии трябва да извървим един много дълъг път към това да успеем да кажем на хората, че ние сме тия хора, които искаме само да вземем лошото и да покажем в тях. За да могат да се отворят наистина да бъдат много по-спокойни говорейки с журналистите. Но това е нещо което ние трябва да извървим като много дълъг път. От нас се иска наистина да запазим своята независимост и да можем да останем в помощ на обществото за всякакви други кампании, които и от тук нататък ще се направят.
Водещ: Всъщност оказва се, че освен дефиниция, лошата новина е новина, това вече се превръща и в травма на журналистиката, не говоря само за българската, а по принцип!
Славка Бозукова: Точно така е и смятам, че който не го разбере максимално бързо, той просто ще загуби позиция в пазара!
Водещ: Ами това е, да не потъваме повече в скалата на свободата на словото, само това можем да си пожелаем като извод след връчване на поредните награди „Черноризец храбър за българската журналистика”. Хубав ден от нас Жанет Николова, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.

Leave a Reply