“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 14.05.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.05.2011

Водещ: Последните социологически изследвания сочат, че Българското национално радио е добър приятел на вас – слушателите. По-важно все пак от високия рейтинг все пак е доверието, защото колкото и да спорят медийните експерти и по света и у нас, това е едното лице на обществената функция на една медия, колкото и да е трудна за дефиниране. Доверието! И ние всички знаем – доверието трудно се печели, лесно се губи, затова ние тук, в Старата къща, както ни наричат добронамерено колегите, се стараем да не го губим – доверието. Тази седмица стана ясно, че програмите на Българското национално радио ще могат да се слушат напълно безплатно през мобилните телефони. Още преди да бъде обявена новината, имаше стотина, които сами си я откриха. С изпращането на безплатен СМС на номер 124 всеки, независимо от модела на телефона си, ще може да получи линк и така да слуша програмите на Българското национално радио. Това е една нова платформа, която ще даде възможност и на вас, слушателите, да ни станете приятели. Една от амбициите, които си е поставил генералният директор, господин Валерий Тодоров. За това ще поговорим днес, както и за другите нови възможности, които ще предоставим – достъп до електронната ни фонотека, върху която работим, възможността да присъствате на живо на концерти навсякъде в България, вече не само в зали, а и на открито, както и интернет радио. ЬВ крайна сметка Българското национално радио наистина е обществена медия за това е важно да гарантираме пряк и открит безплатен достъп до новини и информация, за културни събития, музика на всички възможни вълни и платформи. Разбира се няма да пропусна да попитам и за свободата на словото. Една тема, която продължава да е особено чувствителна не само за нас, но и за европейците. Наистина вярваме, че е важно кой говори. Темата наистина е актуална и в Европа. За всичко това ще стане дума само след малко. До 13 и 30 още – как медиите у нас отразиха Първия фестивал на науката на открито и как отразиха Българска културна програма в Залцбург. Това ще коментираме след 13 с Анета Йовчева, млад учен химик и Юлия Ацмансторфер. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Дияна Люцканова, Александър Райчев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Изцяло безплатно ще могат да се слушат програмите на Българското национално радио чрез платформа за разпространение на един от мобилните оператори, стана ясно тази седмица. Как ще става това и защо са положени усилия, за да се осъществи този проект? Така ще започне разговорът ни с генералният директор господин Валерий Тодоров. Господин Тодоров, преди две години си пожелахте радиото да бъде приятел на слушателите, а сега има възможност да стане още по-голям приятел, даже и на по-младите слушатели.
Валерий Тодоров: Не, аз мисля, че сега шанс получават слушателите. Слушателите могат да станат приятел на радиото. Така че с тези две добри намерения, ако ги съберем, при тази наша разширяваща се аудитория, аз смятам, че ще успеем.
Водещ:Какво получават хората, когато радиото вече ще им бъде в телефона?
Валерий Тодоров:Първо, това е една мобилност, която ги освобождава от всички видове ограничения. Само ще поясня, че за разлика от вградените приемници, които имат някои мобилни телефони, тук има една комплексна безплатна услуга т.е. изпращайки СМС с номер 124, операторът изпраща линка към Vodaphone Life. От момента, в който вие зареждате безплатно Vodaphone Life в своя телефон вече безплатно получавате и линка в сектора музика към програма „Хоризонт” на Националното радио. Това е само стартова позиция. Предполагам, че до един месец ние ще изчистим всички въпроси и ще качим на мобилна платформа и програма „Христо Ботев” и след това и всички наши седем в момента радио станции. Предстои те да станат осем. Специално обръщам внимание за регионалните радиостанции, защото сега Националните програми могат да се слушат благодарение на мерките, които предприехме навсякъде. Тъй като само през последните година и половина, две ние сме пуснали в действие 77 нови UKV предаватели. Но тук чрез мобилния оператор Мобилтел вие получавате възможност да се откъснете от радио приемника и там където покритието е на лице и с вас е мобилният телефон да слушате безплатно програмата на Националното радио и една особеност, която все пак бих искал да знаят нашите слушатели, че услугата в чужбина ще е платена, тъй като колегите от Мобилтел поясниха, че нямат договори с всички оператори. Не могат да гарантират от тяхно име, че евентуално те биха дали бонуси към тази услуга, така че единствено на територията на страната тази услуга е безплатна, изцяло безплатна за разлика от други услуги. Скоро нашите слушатели ще имат и достъп до сайта на Националното радио. Той е уникален сам по себе си. Това е сайт, това е един голям информационен портал с общите новини на Националното радио, обща лента на новините със страници на отделните ни програми, регионални и национални и с отделни страници с новини и информация на 11 езика. Такъв сайт с това разнообразие от теми е едно много приятно изключение даже за развитите европейски медии с развити технологии. С този проект вече Националното радио може да бъде приемано, в рамките на Националното радио, на дълги, къси, средни FMвълни. Също така сателитно, както знаете, двете Национални програми. Цифрово в два цифрови диапазона – DVBT така наречен телевизионен формат, който ще се използва от телевизията, DRM формат за формат за чужбина, едновременно с това през интернет скоро. Близките месеци нашите слушатели ще получат още една цифрова услуга. Това ще бъде интернет радиото. Нека да не се бърка със слушането на радио в интернет. Това един нов продукт с 6 часа програма на живо и с много активен под кастинг. Там ние ще изкараме нашите музикални фондове, радио драматургия, всичко най-интересно, което е в Националното радио.
Водещ:Всъщност експертите винаги препоръчват да се разпространяват обществените медии на повече платформи, но това звучи доста сухо. Само че ако кажем нещо повече за електронната фонотека и изобщо за фондовете на радиото, които могат да се отворят и за концертите, които могат да се предават от всяка точка по тази технология, може би ще бъдем по-ясни.
Валерий Тодоров: Скоро нашите слушатели ще имат възможност чрез използване на една съвършено нова за страната технология, също през тази модерна услуга да получат достъп до най-интересните концерти с едно изключително високо качество. Знаете, че концертите искат по-високо качество. Но ако до сега ние сме гарантирали това качество от залите, които са съоръжени с необходимата техника, сега вече ще можем да предаваме концерти на открито, т.е. документални записи, които са изключително интересни. Също така ние ще дадем възможност като следваща услуга, следващо мобилно приложение нашите слушатели да могат да получат достъп до демонстрационни версии на някои от нашите архиви. Също така да теглят по заявка, използвайки интернет да получат достъп до всички преки предавания, които ние ще дублираме в ефир и в интернет. Така че Националното радио вече заема изключително сериозна лидерска позиция в областта на новите технологии. Това е, което се случва в момента. С една визуализация на нашите продукти. Искам да напомня, че преди 4 месеца ние пуснахме в световните музикални портали всичко най-ценно, което е създадено през последните години, като наша музикална продукция. Знаете, че само през последната година, ние сме издали 54 диска с музика, драматургия, документалистика и всичко най-интересно в музикалните жанрове може да бъде теглено и през музикалните портали, а сега ще може вече и чрез мобилните платформи. Разширяваме услугите, разширяваме възможностите за приемане. Чрез това изпълняваме една изключително важна мисия за нас като обществена медия – да гарантираме пряк, открит достъп до информация, музика, развлечение на всички възможни платформи за приемане.
Водещ:За още една особено чувствителна тема ще стане дума след малко – защитата на авторските права. Вие сте с „Клубът на журналистите”. Останете с нас. Една обществена медия е длъжна да защитава обществения интерес. Българското национално радио винаги полага усилия да отстоява правата, както на вас – слушателите, така обаче и на авторите, защото за никого не е тайна, че Националното радио е най-големият продуцент. За това темата е важна. Актуалните напоследък станали разговори за данък в чалга музиката. И когато заговорихме за това, че Българското национално радио като културна институция и като един от най-големите продуценти у нас в страната дава нови възможности, може би трябва да отворим една дума и за правата на авторите. До колко на нас ни се разрешава да ги защитаваме?
Валерий Тодоров: По отношение на защитата на правата ние без преувеличение мога да кажа, че сме най-коректните институции.
Водещ:Това е единственото, което не се отрича.
Валерий Тодоров:Да. За съжаление понякога се прилагат и уторнизациите за авторски права, двойни стандарти. Аз и преди съм казвал, и сега го потвърждавам – ние не чувстваме колегите от търговския сектор като конкуренти. По-скоро ги чувстваме като партнъори, тъй като нашите функции са други. Но по отношение на авторските права принципът трябва да бъде един и същ. С всички възможни средства ние да насърчаваме българската, световната, европейската култура и за това когато някоя от медиите не само че не плаща дължимите суми за авторски права, но и получават отстъпки за неплатени суми, това според мен е лоша практика и тя няма да насърчи създаването на правила в бизнеса. Понякога казват за нас „ Ама вие сте държавна медия!” Не, ние сме обществена медия, която получава държавна субсидия, а останалата част от финансирането се добавя със собствени приходи. Но ако един търговски оператор защитава интересите на търговската структура, която представяме, ние представяме всеки от гражданите, всеки данъкоплатец в страната и сме длъжни при договарянето си с партнъорите да защитим правата и на авторите, и на изпълнители, т.е. и правото на данъкоплатеца тази сума да не превишава определените рамки за страната т.е. да има адекватност и това трябва да е задължение на всеки, след като към нас се предявяват претенции, че ние работим с данъкоплатец. Ние, както знаете, сме най-големият медиен партнъор – вие го отбелязахте, ние организираме собствени фестивали, конкурси в ефир, на живо. Ние подкрепяме абсолютно всички най-значими културни и музикални събития в страната като ги записваме, излъчваме, възпроизвеждаме след това чрез издателска дейност, съхраняваме ги. За това не бива увлечението към източването на държавни средства да накърнява тези възможности за възпроизводство на българската култура.
Водещ: Нещо повече, това са неща, които влизат в златния фонд по-късно.
Валерий Тодоров: Да, ние пристъпихме и към цифровизация на архивите. Вие отбелязахте също един важен акцент за електронната фонотека, която създаваме, която е първата стъпка към цифровизацията. Ето, ще ви дам пример – през последните 3 месеца ние сме въвели корекция в нас 176 хиляди заглавия. Във всяко от тези заглавия е описано в нашата фонотека по различен начин, особено за чуждите автори – с различна транскрипция, с различна транслитерация, някъде с превод, другаде с оригинал – оригиналът веднъж написан на френски, на английски – много варианти. За да се справим с този проблем записите трябва да бъдат прослушани, защото може да се окаже, ч е от един и същи автор и от един и същ състав изпълненията могат да са от различни години. При едно такова оформяне това не е отбелязано. И това е един много сериозен проблем за това не искаме да създаваме една единна електронна фонотека за страната, за да може критериите, върху които след това ще се и цифровизира този фонд, да се изгради единна база за всички продуцентски къщи, организации за колективни права. Смятам това за изключително важен въпрос, защото в перспектива с уважението на цифровите технологии ще може за минути, за секунди да се отчита кое произведение колко е звучало и по този начин прецизно ще се отчете правото на отделния автор или изпълнител по отношение на заплащането.
Водещ:На всеки два месеца ние сме длъжни, съобразявайки се с интереса на хората, да изследваме интереса към нас, към другите. Какво се е променило в радио аудиторията за два месеца?
Валерий Тодоров:Ние сме единствената медия, която от 2007 година на сам извършва системни проучвания на своята аудитория. Правим го за свои служебни цели, не за реклама, но мога да кажа с изключително удовлетворение, че след реформите, които предприехме в нашите програми и програмни линии, със смяната на саунда, на основните програми, ще напомня, че през 2007 година за период от 3 месеца в програма „Хоризонт”, програма „Христо Ботев” бяха вкарани – в „Хоризонт” 15, в „Христо Ботев” 14 нови предавания. Сменени бяха музикалните линии. В „Хоризонт” се премина в новини на половин час. Информационните бюлетини бяха превърнати в съобразни информационни магазини с много разнообразна информация. Ние за период от 3 месеца успяхме да удвоим нашата аудитория като подложихме на тотален ребрандинг и всички останали наши програми. Публиката го забеляза, оцени и знаете като извод от последното събиране на рекламните агенции, че БНР е единствената медия, която през последните години безусловно отбелязва динамика на увеличаване на своята аудитория, на своя рейтинг. От последното проучване от месец април вече се вижда, че програма „Хоризонт” е вече категоричен медиен лидер. Едно изследване на екип учени, проект, който представя и доцент Маргарита Пеша, показва че „Хоризонт” е и програмата на десетилетието. Изключително убедително представяне. За София например „Хоризонт” изпитваше една силна конкуренция с друга медия. Вече „Хоризонт” е със значително откъсване и в София, където конкуренцията е най-силна за страната. Откъсването на „Хоризонт”от конкурентите е значително. В много от регионите се конкурират нашите национални с нашите регионални програми. Ще дам пример с радио „Благоевград”, което там пък тенденцията е обратна – „Хоризонт” е на два пъти по-ниска позиция от радио „Благоевград”. Във Варна слушането на „Хоризонт” и радио „Варна” е изравнено и т.н. За разлика от колегите, аз подчертах това и на една пресконференция тези дни, които имат радио вериги, т.е. основната програма е от София и за съответния град се добавя отделна радио програма, всяка от нашите програми е самостоятелна, обществена 24 часова програма.
Водещ:Всъщност това е изложено и като пожелание в европейските перспективи за развитие на обществените медии.
Валерий Тодоров:Да, Европа, не случайно говорим за Европа на регионите, смята се, че регионалната тематика, регионалната медия ще заемат все по-голямо място. Слава Богу, ние оценяваме тази тенденция. Предприехме много мерки, технически, технологични, програмни, организационни за промяна в политика и начин на работа на нашите регионални медии. Тази година също ще преминем през един нов етап на реформи в регионалните ни медии. Надявам се, че тази лидерска позиция, която ние сме извоювали в регионите, ще се разширява. Специално бих подчертал, че това по никакъв начин не го разглеждам като вид конкуренция, съперничество с търговските медии, защото техните функции са други.
Водещ:Вие сте с „Клубът на журналистите”. Останете с нас. След малко ще поговорим с генералния директор на БНР, господин Валерий Тодоров, за свободата на словото. Знаете, в Европа все по-често се говори за свободата на словото, пътят до изработването на единна мярка за свободата на словото е дълъг, но докато го извървим темата няма как да не бъде постоянно актуална. За това следващият ми въпрос към генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров е такъв. Все по-често се говори за свобода на медиите. Слава Богу, аспектите вече казват, че БНР има свобода на словото и понеже перспективата е развитие на регионалните центрове, а пък реалността в живота на другите медии сочи, че те работят много трудно, защото на медийна почва нещата стават наистина много по-трудно, това ли ще е спасителният вариант за свободата на словото? Има ли такива амбиции, такива сили?
Валерий Тодоров: Може би като ръководител на медията не е най-уместно да говоря за свободата на словото и вие трябва да кажете дали се чувствате свободни или не. Мога да кажа обаче, че Националното радио получава изключително висока оценка от международните организации. Знаете, че няколко години подред Държавният департамент на Съединените щати оценява радиото като изключително независима, активна медия с високо доверие. Това са и оценки на други организации. Мога да кажа със задоволство, че когато тази година дойде генералният директор – Ивиц, президента на Европейския съюз за радио и телевизия, те бяха силно впечатлени от техническото, технологично развитие на Националното радио, от начина на работа, от свободата на действие и ние сме посочени в рамките на Европейския съюз за радио, телевизия и видео като една от най-динамично развиващи се медии, което ни дава възможност и позиции да влияем и върху характера, вида на дискусиите в организациите. Аз смятам, че БНР защитава тази позиция, защитила я е през годините. По никакъв начин не искам да присвоявам това право през последните години, но смятам, че с развитието на технологиите, които отвориха много възможности, радиото направи през последните години изключително важни за нас като професионални стъпки. Ако ме питате мен какво мисля за свободата на словото, защото…
Водещ:Няма бивши журналисти.
Валерий Тодоров:Да, няма бивши журналисти. Искам да кажа, че като генерален директор, аз съм казал по този повод, че моята професия е журналист, а не генерален директор, на този пост се чувствам най-вече като журналист, аз не съм почувствал натиск от страна на институциите. Може би, защото радиото винаги достатъчно отлично е защитавало позициите си и нашите взаимоотношения с институциите винаги са били взаимно коректни. Не сме навлизали в техния параметър и те не са навлизали в нашия. Ако трябва да го изкажа в по-прав текст – ние не сме се изживявали като управляваща медия, но не сме искали да ни управляват. Проблемът на някои медии е, че те са влизали в този опасен периметър, за да се превръщат в управляваща медия, след което естествено изпадат в статута на управляема, на управлявани и управляеми. Слава Богу, ние не сме изпадали, не сме слагали, казано иначе, бялата кърпичка. И мога да кажа, от 2007 година като директор, не е имало случаи примерно да ми позвъни някоя високопоставена фигура и да ме пита „Вие защо направихте това, защо казахте това” или „Направете това или онова”. Вие добре знаете по начина на работа на Националното радио, че аз дори да искам, няма как да повлияя. Защото изключително уважавам свободата на изява на всеки от колегите и защото, ако някой спекулира, не е искрен към себе си. Не може автоцензурата да се нарича цензура, защото като влезете в студиото между вас и аудиторията има само един микрофон. Бог високо, цар далече, останалите сами. От вашия кураж, от вашата воля и особено от вашия професионализъм и подготовка за всичко.
Водещ:Ще ви върна към началото. Казахте, че искате слушателите да станат приятели на радиото, което значи, че радиото не трябва да бъде приятел на властта, нали така?
Валерий Тодоров:Не знам, радиото няма нужда да бъде нито приятел, нито враг. Ние сме един посредник между обществото и властта. Ние сме длъжни да защитим и интересите на властта, защото те също са част от гражданското общество, но и на засегнатите от властта – другата страна. И тъй като в нашите ръце е и едно изключително силно оръжие – словото, предавано на големи разстояния с много шум и шумни оценки, особено отговорно за нас е като ангажимент да чувстваме, че трябва не само да равно поставим позициите, но и да получим това отношение, което реално съществува като процеси в гражданското общество. Да ги уловим, да ги покажем, да ги разположим по начин, по който няма да деформира информационната картина. Тук не случайно подчертавам професионализма. Често се случва, че колеги оправдават своя не професионализъм с не свободност в действията. Лично аз съм убеден, че когато човек държи микрофон, особено пък радиото е директна медия, никой не може да му попречи. В един вестник ще ви допишат, възможно е, допуска се. В телевизията ще се среже картинката, но в едно предаване на живо, радиото – две трети от радиото всъщност е публицистика на живо, е директна медия, в която от вашия кураж, от вашата силна ръка, която държи микрофона и го използва като оръжия, ще зависи кого ще защитавате, кого ще браните. Ухото са слушателя е чувствително. То ще разпознае кой е приятел, кой е враг. Лошо е, ако разпознае вашите лични врагове и приятели и опасно е, когато това не съвпадне с тенденциите в обществото. Тогава доверието към вас пада, пада и доверието към медиите, така че всички ние – аз и вие, сме ангажирани с една изключителна отговорност – да не позволим чрез нашия ефир да се деформира истината.
Водещ: От сряда на сам в медиите науката вече има ново лице. Казвам от сряда, защото тогава започна Първият фестивал на науката на открито. Добър ден на Анета Йовчева.
Анета Йовчева: Здравейте!
Водещ:Анета Йовчева е позната на най-верните слушатели като победител в /…/ Това е лаборатория за слава. Едно общество, една група учени се опитват да говорят разбираемо за науката и да запалят повече хора да се занимават с наука. Ами, да кажем за протока с усмивка, че повече за вампирите утре от 11 в докторската градина, Марк Луний – ученият с китарата също ще бъде там по-късно. Ще има много опити на открито, още експлозии, цвят, „Супер героите” са утре. Аз да попитам обаче Анета Йовчева имаше ли молекулен флирт между медиите и вас – младите учени?
Анета Йовчева: Имаше молекулен флирт. Той започна още преди самия фестивал, когато разбраха, че ще се прояви фестивалът. И след като започна фестивалът, мога да кажа, че много медии решиха, че искат да по флиртуват с нас учените.
Водещ:Но така чувствата бяха взаимни като че ли. Много е важно и вие да говорите разбираемо, но и медиите да ви обърнат внимание.
Анета Йовчева:Да, абсолютно. Презентациите са точно натам насочени. Един вид вчера на Феймлаб единият от финалистите говори за катализаторите, тъй като той е химик и той направи аналогия с политиката и химията и какви са катализаторите. На мен ми хрумна следното, че един вид младите учени са катализаторите точно между медиите и науката. Т.е. те помагат на науката по-бързо да стигне до медиите и до всички хора.
Водещ:Защото в крайна сметка е важно да счупим клишето. Наука – няма пари.
Анета Йовчева:Точно, да. Има пари. Стига да ги търсиш.
Водещ: Кое клише е по-стабилно? Това, че няма пари или това, че науката е скучна наука.
Анета Йовчева: Науката е скучна работа. Мисля, че то е много стабилно, което обаче го разбиваме много добре.
Водещ:Всъщност какво се случва тези дни в Докторската градина и колко от хората бяха впечатлени от медийни репортажи и тогава дойдоха?
Анета Йовчева:Ами, значи според мен много от хората, тъй като тези от хората, които бяха първия ден на фестивала можеха да видят как първоначално са само три шатри, като в едната се предлагат билети, който иска да си купи за понички, за сладки неща, а пък другите две са за презентации, за Work shop, т.е. някой ако иска да направи сам опит, може да отиде на някой от Work shop и в един момент още първия ден, когато медиите пуснаха по новините било БНТ, било БТВ, най-вече БНТ и Българското национално радио, които пуснаха новината, че се случват много интересни неща, които пуснаха експерименти от млади учени, които усмихнати до ушите показват цветни реакции. В следващия момент на втория ден вече, в четвъртък, имаше супер много хора, тълпяха се опашки от хора, желаещи да чуят било презентация за молекулите в любовта, било презентации за съня, както беше вчера или Феймлаб финала, който беше и надявам се и тези дни, т.е. днес ще говоря, ще разбия всички митове за вампирите, всички филми и книги, които са навсякъде около нас. Ще се разбият много митове, както утре за героите, за супер героите ще говорим.
Водещ:Твоят супер герой е?
Анета Йовчева: Аз нямам супер герой, но аз ще говоря за Iron man или още Железният човек.
Водещ:Само тук да отбележа, че Анет Йовчева е една много усмихната, крехка дама. Малко не си те представям в духа на Железния човек, но ти можеш всичко. Дойдоха ли ученици, на които предстоят матури, за консултации?
Анета Йовчева: За консултации?
Водещ:Ами, да зададат някой и друг въпрос.
Анета Йовчева:Ами имаше от всяка възраст в интерес на истината и всички наистина задаваха много умни въпроси, като аз съм преподавала на 9 клас. Имаше много от 9 клас и най ми хареса това, че някои от учениците казаха „Ех, колко ми е жал, че не можах да видя лекцията на този човек. Той беше в нашето училище!” Други пък казаха „Аз почвам да уча по-сериозно!” Имаше и такива хора, много по-възрастни, които също бяха там и с голям интерес слушаха и гледаха и например точно темата за любовта и за молекулите, която би била интересна на по-младите, всъщност имаше много по-възрастни жени и мъже, които с такъв интерес слушаха и задаваха след това въпроси и казаха хем че ни подкрепят, хем че ни оборват, тъй като те дълги години са били с любимия си човек. Хубаво е да видиш, че в България има хора от всяка възраст, на които им е интересна науката и са готови да дадат парите примерно, които биха дали за цял ден храна, за да влязат и да слушат за час, час и половина нещо интересно, нещо научно.
Водещ:Да те попитам и нещо друго. Ти беше в … Там се срещнаха финалистите от конкурсите за разбираема наука от всички държави. Ти като наш победител беше там. Има ли разлика в отношението на медиите в България към младите учени и във Великобритания?
Анета Йовчева: Ами…
Водещ:Защото винаги се говори за това как българските медии, изобщо как ние българите сме все на опашката. По този критерий на опашката ли сме?
Анета Йовчева:Ами мисля, че се уравновесяват нещата в интерес на истината. Даже може би нашите медии са по-нахални, смисъл приятно нахални, защото забелязах наистина голям интерес.
Водещ:Те не са нахални, настъпателни са.
Анета Йовчева:Да, настъпателни. Да, аз за това казвам приятно, защото те имат желание точно да отразят нещата, колкото се може и не ги отразяват по скучен начин, което е много хубаво, а не да застанат и просто да изрежат нещата – това ще се случи и т.н. Те показват колко е интересно, имат желание да популяризират всичко, което се случва.
Водещ:Което значи, че и вие добре си вършите работата, защото когато един журналист работи с емоция, това значи, че харесва това, което отразява. Във вашия случай няма лошо.
Анета Йовчева:Да, надяваме се така да е.
Водещ: Ще те върна малко назад. Ти когато кандидатстваше и спечели Феймлаб, представи ако не се лъжа любовта като шизофренията за кастинг. Сравни ги. Сега пак е била намесена любовта, политиката. Това ли са болните теми на учените, изобщо на хората?
Анета Йовчева: Да, значи на учените проблем е тяхната любов към науката и проблем е това, че в политиката клишето е, че няма достатъчно пари- им пречи към любовта към науката. Това са болни теми, това ги интересува тях.
Водещ:Медиите могат ли да бъдат катализатори, така щото тази любов да стане споделена?
Анета Йовчева: Абсолютно. Значи медиите са точно такъв катализатор, защото когато те оптразят дадено събитие, когато те покажат колко е важно – тогава по-бързо се стига до неговото решаване. Точно за това благодарим на медиите, че ги има и че ни помагат.
Водещ:Но пък мога да кажа, че вие дадохте всичката креативност на която бяхте спосособни. Нашите слушатели знаят и вашите опити като репортери. Те са просто фантастични. Да кажем още нещо за другите супер герои, които се очакват, защото това е пък образът на мечтата на учените.
Анета Йовчева:Да, значи ще се говори също за Superman , както знаем. Всички знаем кой е Superman.
Водещ:Не е Бойко Борисов.
Анета Йовчева:Не е. Ще се говори за Superman, ще се говори също за Мистик, т.е. от поредицата X man, т.е. дали е възможно човек да си сменя лика, т.е. да си сменя формата, да става различен човек. Общо взето още герои ще има, наистина още, не мисля да издавам повече, защото в интерес на истината някои от участниците на тази презентация, те още ги крият. Наистина са мистични. Заповядайте утре, мисля, че ще ви хареса.
Водещ:Няколко думи да кажем и за Марк Луний. Това е ученият с китарата, който страхотно обяснява някои зависимости.
Анета Йовчева:Да, точно. Значи вчера той застана пред публиката – той всъщност връчи едната от наградите на Феймлаб и той каза, че нали днес ще има презентация от седем и половина. Ако желаете заповядайте. Той ще направи аналогия между струните на китарата и струнната теория, която се прилага във физиката.
Водещ:Рокаджии, отивайте там!
Анета Йовчева:Абсолютно, да, вчера той застава пред нас и казва „Бях в Лас Вегас, сега съм в България, утре ще отида в Акабул” Той обикаля цяла Европа, въобще навсякъде, обикяла целия свят. Прави турне на китарата и струнната теория.
Водещ:Всъщност Марк Луний работи в патентното ведомство на Великобритания, но всъщност е учен, който прави същото, което и вие правите, само че той го прави малко от по-преди.
Анета Йовчева:Да, той е първият спечелил Феймлаб въобще. Т.е. от както съществува. Страхотен човек е наистина. Просто хубаво е да се сблъскат всички хора с такива учени, с такива весели хора.
Водещ:Много ли е трудно вие учените да проявявате креативност и наистина да използвате в добрия смисъл на думата медиите за катализатор?
Анета Йовчева:Ами, за някои хора е трудно – да, защото не всеки иска да говори за това, с което се занимава. До голяма степен аз имам и преподаватели, които предпочитат да са в лабораторията. Те са пчелички, които работят, които искат да работят в лаборатория, докато има такива, които просто искат да застанат и да говорят за това, което се случва.
Водещ:Сега ще те помоля да си сложиш слушалките, защото следва един доста интересен сюжет. Малко сега отиваме в Залцбург, защото цели три дни Къщата на литературата в Залцбург беше домакин на Български фестивал от четвърти до шести май. Там беше Трио Владигеров. Изобщо много гости имаше и много богата програма имаше. Но за нея и за отношението на медиите към културните прояви в Залцбург сега очаквам да научим повече от Юлия Ацмансторфер, малко трудно ми беше с името – Добър ден! Дали се чуваме, Юлия?
Юлия Ацмансторфер: Чуваме се, да! Добър ден! Радвам се, че фестивалът може да стане сега достояние на българската публика. Добър ден на всички слушатели на програма „Хоризонт” и на „Христо Ботев”. Аз слушам предаването от началото и искам да кажа, че ние българите не винаги сме на опашката и в областта на културата и на музиката България е на върха. Това беше един фестивал, който се организира от 1995 година в Залцбург, което значи, че България е чакала 16 години, за да и се отделят тези три дни и по този случай мога да кажа, че е събитие на десетилетието или на десетилетията. В последните години – 2006 Норвегия е била гост, после Босна, Полша, Турция, Финландия. Сега как беше отразен този фестивал в австрийската преса и в българската преса в Австрия? Съществува вестник за залцбургски новини от 1945 година. Похвално е, че две огромни, прекрасни интервюта намериха място на вестника с Илия Траянов на 26 април беше публикувано интервю и с Владимир Зарев на 27 април. Залцбургските новини са вестник, който е с голямо качество и може да се сравнява с най-добрите, най-качествените вестници в Австрия – /…/ Аз ги казвам на немски, но вие ги разбирате.
Водещ:Той двуезичен ли е?
Юлия Ацмансторфер:Не, „Залцбургските новини” е само на немски. Имаше и много материали и едно интервю с Владимир Зарев, различно от това, което излезе в „Залцбургските новини”, в българското списание – то вече е двуезично. Нарича се „Българите в Австрия”. Така че те също отразиха много подробно фестивала и благодарение на тях всъщност и аз разбрах за фестивала, защото още преди Великден изпратиха по електронната поща покана за фестивала.
Водещ: Има ли разлика между отношението на българските медии към културата и на австрийските? Вие следите по някакъв начин работата и на нашите, и на австрийските медии. Имате поглед върху тях.
Юлия Ацмансторфер: Аз в момента не мога да сравня в детайли работата на австрийските и българските медии спрямо българската култура, но ми е направило впечатление, че България често присъства на страниците на австрийската преса. И сега веднага мога да цитирам и едно интервю или един голям материал за концерт майсторката на виенските филхармонисти – Албена Данаилова, ако не се лъжа така се казва. Тази прекрасна и талантлива българка цигуларка, така че когато има повод за публикации и материали, когато има повод и събития, които трябва да бъдат отразени, австрийската преса ги отразява.
Водещ:Което значи, че България не присъства само с не добрия си облик?
Юлия Ацмансторфер:Което значи, че България присъства с всичките си облици и че България отдавна има прекрасен облик в света на културата.
Водещ:И че просто ние реагираме малко по-чувствително на най-разнообразните класации, чиято опашка е все за нас.
Юлия Ацмансторфер:Не знам кои класации имате в предвид, но в света на класическата музика, света на сериозното изкуство, на българската литература е достатъчно да цитираме Илия Транов и Димитър Динев „България отдавна е голямо име”. Особено първата вечер, когато Димитър Динев беше представен с неговия роман „Ангелски езици”, залата беше препълнена. И включително видях колеги, понеже аз съм учител по музика, срещнах колеги по немски, австрийски германисти, които бяха дошли само заради неговото име. По тази причина понеже Димитър Динев е вътре в учебниците по литература, съвременна немско езична литература.
Водещ:Ами аз се надявам по-често да си говорим за тези неща. Благодаря ви за тази изчерпателна информация. Юлия Ацмансторфер от Залцбург. Ще се радвам и друг път да бъдете наш събеседник. Сега накрая да попитам, да предизвикам Анета Йовчева за нейната креативност. Как могат медиите да бъдат катализатор и за културата според теб?
Анета Йовчева: Как могат да бъдат катализатор за културата?
Водещ:Така щото и там да се счупят трайните клишета „няма пари”.
Анета Йовчева:Ами, не знам. Може би просто трябва да се… Наистина не мога да ти отговоря.
Водещ:Супер герой трябва да има там.
Анета Йовчева:Да, значи има супер много хора, които толкова и просто да звучи, са културни. Т.е. мен ме бяха попитали каква е връзката между култура и наука т.е. културните хора са тези, които познават себе си, които знаят какво искат и знаят, че това, което искат те да постигнат не трябва да пречи на другите да постигнат своите желания. Хората, които се занимават с наука, знаят много за света около себе си и това обогатява тяхната култура. За това, колкото повече знаем за света около себе си, може би така повече ще се обогатим културно. Аз така го разбирам.
Водещ:И колкото по-добронамерени сме един към друг, толкова по-добре. Ние това се опитваме да правим. Важно е да си задаваме въпроса „Какво искам и как да го постигна, така че да не преча на околните”. Благодаря ви, че бяхме заедно. Дияна Люцканова, Цвети Николова, Галя Траянова, Александър Райчев и аз Ирен Филева ви желаем хубав и слънчев съботен следобед! 

Leave a Reply