БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 15.01.2011

Водещ: Ако погледнем на делата, като на документи, то изминалата седмица освен подслушването ни донесе и доста вестни за съвременния Андрешко. Когато няма пари за култура, танцуват феновете на чалгата. Един гръмна камера на КАТ, проблем му била, доносничела за нарушение. Друг заплаши, че ще си гръмне бензиностанцията, не искал данъчните да знаят колко гориво продава. И ако по света властта папарака, папаракът не знам как да го нарека, нашият си папарак. Този който танцува със СРС-та може би, един раздава, разпространява. Така. Сигурно е обаче едно, ако има борса за подслушвани четива, цената би трябвало рязко да е паднала, защото предлагането е огромно, а търсенето нищожно. Отвъд заинтересованите политически среди и дилърите. А някои оптимисти казват наздраве, изкуството ще ни спаси от тирани. Не знам дали това е някаква крайна и отчаяна форма на оптимизъм. Като хора реалисти обаче днес „Клубът на журналистите” заедно с колегите Галя Крайчовска от БНТ, Мила Вачева от „24 часа”, очакваме и Ростислава Генчева от бТВ. Ще коментираме, може ли изкуството да ни спаси от лепката тирания на СРС цитатите. И като свършиха парите за култура, какво ще показваме, какво ще разказваме и пишем. Що е то делегиран бюджет? Каква точно промяна ще се извърши с финансирането на културните институции? Вижда ли се стратегическата цел в далечината или има само мъгла? Защото обикновено журналистите контролират властта. Дали този модел е на път да бъде демонтиран и по отношение на тези журналисти, които се занимават с култура. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Ваня Новакова, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева.
Водещ: СРС до СРС и по средата няколко храбри дела на Андрешко. Това ни завеща тази седмица. Добър ден на колегите Мила Вачева – „24 часа” и Галя Крайчовска от БНТ. Всъщност може ли да има нещо друго, като събитие през седмицата, нещо малко по-различни?!
Галя Крайчовска: Добър ден, веднага се сетих за заглавие на нов филм от твоя анонс „Танцуващия със СРС-та”…
Водещ: Може да се направи такъв нов. На вниманието на Кевин Костнър.
Галя Крайчовска: Няма български вариант, мисля, че достатъчно имаше герои, актьори през тази седмица. За съжаление те загърбват другите неща, но като стана въпрос тука за чалга, че в това време танцуват чалгаджиите! Може би трябва леко да вземем и пример от тях, че на тях не им трябват много пари, наистина правят големи и скъпи клипове и се радват на това, но могат и с много малко. Така, че трябва и зрители, и слушатели, а и хората, които правят култура да се научат да правят и с по-малко, по-хубави неща. Наистина пари няма!
Водещ: Да, да се действа. Мила на къде да се действа?
Мила Вачева: Мисля, че … научават, да действат и с по-малко пари, защото сега притиснати от кризата, изведнъж се оказа, че могат да вадят качествени хубави спектакли. Да пълнят салоните, е защо не го правихме преди две години това нещо, защо сега имам театрален бум. Защото всеки който е притиснат в ъгъла би имал, от безпаричие, било от някаква друг вид наси…. във вид на реформа примерно, трябва да се измъкне от този ъгъл и виждам, че театралите се хванаха за косите, като героя … и като Мюнхаузен и сами се измъкват нагоре от тази криза и заедно с това измъкват и нас зрителите. Защото ако няма хубава книга, ако няма хубав спектакъл, хубав филм, ние самите ще затъваме дълбоко в една духовна криза. А когато заговорихме, така за срс-та, понеже с това ни почна темата… сериал. Разбирате един вестник издава извънредно издание, нали. И аз вече започвам да гледам на това, като на роман с продължение. За какво ми е да чета криминално романи, когато мога да чета срс-та с продължение. Нали или да гледам такива сериали. И много се смях на малкия Иванчо, тази постоянна рубрика в „24 часа”, който последния път си разменя с баща си следните реплики! Така хубаво предаване на Росен Петрова „Нека говорят с Росен Петров”, сега баща му казва, ще има нов вид предаване „Нека слушат с Цветан Цветанов”. Така, че в цялата тази история, българина проявява чувство за хумор и много бързо слага оценка на всичко това което става.
Галя Крайчовска: И фолклора разцъфна отново в нова светлина!
Водещ: Всъщност, да, това е възход на вицовете. И може би от възход на вицовете към възход в някакви по-малко, по-трудни жанрове. А всъщност какво, какъв репортаж ти се прави Мила? За какво ти се прави репортаж, примерно пред театралния сезон, салон, търси се билети или нещо друго или е рано за такъв.
Мила Вачева: Хубавото което ми се иска да ми се случи, то може да ми се случи скоро, направи един репортаж от раздаването на наградите … в България. Ние знаем, че неговия председател безкрайно дейния Христо Мутафчиев получи тежък инсулт и въпреки, че се възстановява и да му пожелаем все по-бързо да се възстановява. Съюза някак си се без оглави, загуби този двигател който беше Христо. Но въпреки това, хората около него и благодарение на неговото вече телефонно управление от болницата и стегнаха и отново ще има Награди ИКАР. И ще има голяма конкуренция за наградите ИКАР и просто ми се ще, когато се случат тези награди, да има червен килим, да има блясък, да има цветя, да има усмихнати хора, да има за какво да се наградим, без да се скараме на тия награди и всички взаимно да се радват на успехите си. Много ми се прави подобно нещо.
Водещ: Малко утопично изглежда обаче, май?!
Мила Вачева: Защо, защо? Награди ще има, ще се случи!
Водещ: Да, да, ще се случи, ама за други…
Галя Крайчовска: …червения килим, само искам да продължа. Ти си много права и на мен ми се иска това да стане, но това също трябва и самите актьори да си го направят. Миналата година за първи път видях актриси, актьори облечени красиво, официално така като за такъв случай. Какво им пречи, това не е въпрос толкова до пари. Веднъж в година можем да намериш начин, да изглеждаш бляскаво, защото това се отразява и на самочувствието ти, това как те, зрителите как те възприемат. Защо могат фолкаджийките да изглеждат така и да се поддържат. Наистина те имат много повече пари, но нека да не им се дават актрисите и певиците, защото те си дадоха, особено певците, аз имам една теория, че те си дадоха тази ниша, поп певците особено освободиха една ниша, в която много бързо се зае от така лесно смилаемата музика.
Водещ: И понеже заговорихме, Мила ти цитира Христо Мутафчиев. Няма как да не ви попитам, как се почувствахте след така неговата оценка за работата на журналистите, че предъвкваме едно сурово месо, което не можем да преглътнем. Имаше разбира се в този образ, в този образ вграден, са вградени срс-та?!
Мила Вачева: Ами аз имам един колега, който някой път като кажем, на … това вече сме го писали и той вика „То затова се нарича дописка, защото всеки път се дописва”. Много с право ни се скара. Вестника е продукт на вчерашния ден до някъде, нали. Особено във фона на развитието на електронните медии и ние няма как да избягаме от новината, новините са такива каквито са. И глозгаме ги, какво да направим, дъвчем ги от тук от там, опитвайки се, разчопляме ги както би казал премиера. Разчопкваме ги, разчопкваме ги. Обаче това е предимството и силата на телевизията и на вестника, за разлика от електронната медия, че ние можем да намерим друга посока към новината, която вече е обиколила света, докато ние още сядаме на компютрите да напишем тая новина, тя вече се знае. И затова стремежа на „24 часа” специално и на колектива в който аз работя, е да намерим нашата новина, другия ъгъл към добре позната новина. Да намерим новината зад новината и наистина не просто да предъвкваме това което знаят всички, а да поднесем десерт към него, нещо различно, нещо ново неочаквано от читателя и това което ми прави впечатление, че гледайки и в електронното ни издание, най-много се четат човешките истории. Защото в една човешка история, примерно ето както как един човек изхранва трите си деца с една заплата и с помощите, се отразяват съдбата на всички подобни на него хора, било с едно, било с пет или 13 деца, съдбата им е една и съща, как да свържат двата края, как да се справят с тоя живот и да бъдат заедно с това оптимисти и да възпитат добре децата си. И като разкажеш една такава история и се казва много повече, от колкото с една статистика.
Водещ: Да, защото цифрите са доста сухи. Сега се сетих, че в това семейство много добре могат да ползват книгите, защото са много хора и през много ръце минава една книга, разбира се, това е горчива ирония… твоя коментар за месото и вкуса му?!
Галя Крайчовска: Няма как да не го предъвкваме, получава се един порочен кръг, защото ако не се обръща достатъчно внимание, хората ще кажат „Вие не ни давате информация, нали това е вашата роля”. От друго страна пък, като започнем да показваме всичко, казвате едно и също нали „Защо трябва това да се предъвква”. Наистина аз така вчера казах „Добре, защото толкова много внимание отделяме на това”, но няма как да не го правим. Може би едно частно издание може да си позволи да каже „Аз не обръщам внимание на това” и ми е много любопитно какъв ще бъде рейтинга и какво ще се случи с тази телевизия или с вестник, който не обръща внимание на всичко това. Защото това си е един трилър в предизборно време и са си намерили подходяща…
Водещ: Предизборните времена са едно доста разтегливо понятие. Може ли това месо да бъде сготвено, кой трябва да го сготви, останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: В „Клубът на журналистите” претопляме един стар цитат, коментарът за дейността ни направен от Христо Мутафчиев за това, че предъвкваме пък едно сурово месо, което не можем да преглътнем. Та въпросът ми е, може ли да се сготви това месо?
Мила Вачева: Ох, нека да не вкарваме кулинарната тематика и в нашата професия, защото вчера бях в една книжарница и на многото, много хубави прекрасни книги имам чувството, че всичко надграбва кулинарните книги! Всичко вече е сготвено, просто имам чувството, че има някоя книга, сигурно, … с готвим камъчета. Просто кулинарията е вид култура разбира се, и тя е част от нашия живот. Но да оставим това и да си влезем в нашата професия. Това ни е работата в края на краищата на журналистите, това сурово месо по някакъв начин да го сготвим за читатели, за слушателите, за зрителите. И това сме учили, това трябва да го умеем. И когато при нас попадне една история, колкото и тя да е сурова, ние и въпрос на нашия талант умение и възможност да видим в нея потенциала и да поднесем интересно на почитателите си. И това ние е занаята, затова колкото и някой да си мисли, че от улицата може да влезеш в студиото и да станеш журналисти, не е точно така. На един журналист му трябва и усет към нещата, умение да работи с хора, умение да поднесе историята, да надникне зад суровия къс месо и да види в него потенциала за бъдеща /…/, нали или друг вид изискан специалитет. На всеки от нас ни се случвало такова нещо. На мен самата в професията, съм тръгнала към някаква тема, без да разбера потенциала, но разговаряйки с хората, виждам че зад тази история се крие нещо много по-дълбоко, нещо много по-мъдро. Скоро направих едно много тежко за мене интервю, с майката на Андрей Баташов, който почина преди 40 дни. Отидох със страшна болка, първо защото много харесвах Баташов, той много знам, че това е един изключително в момент уязвим и наранен човек. И как да подходиш към този човек, как едновременно да не направиш нещо, така лепкаво и сълзливо и същевременно да покаже и истинската дълбочина на загубата на един такъв голям човек. И аз го направих, направих според мен един добър текст, само защото успях да разговарям с тази жена, като с майка, майка с майка. Като човек който е загубил близкия си, за да запази една дистанция, да запази уважение към мъката и затова се получи един разговор, който след това ми се обадиха доста хора, че ги е разчувствало. И така, не, не мога да кажа, че съм сготвила нейната мъка, защото би прозвучало ужасно цинично, но съм опитала от това, което ми е поднесла съдбата като журналист, да направя нещо което да бъде, да докосне сърцето пък на читателя.
Галя Крайчовска: Да, това е другия вариант, да оставим месото и да кажем „Ние сме вегетарианци, ето ви това месо тука, ако искате си го пригответе, но ние ще ви предложим едно страхотно вегетарианско ястие, което ще ви донесе…”
Водещ: Галя, как се почувства, като чу, че рокът е загинал, може би така трябваше да станеш погребален агент…
Галя Крайчовска: Но аз не съм съгласна с това, че рокът е загинал. Между другото…
Водещ: Да, да, „24 часа’… Мила ме гледа тука… .в студиото, „Рокът бил мъртъв – глупости, това е музиката на свободата и докато има свободни хора или които искат да станат такива, ще е жив” казва Евгени …
Галя Крайчовска: Евгени … е много прави и наистина много млади хора виждам, че правят рок групи, те знаят много по-добре дори от нашето поколение музиката от началото, от зората на рок движението. И няма как да е мъртъв рока. Наистина масово не се слуша рок, за съжаление. Но пък има много рок клубове в София, вече има в други градове, което е добре, защото преди две-три години, в провинцията изобщо нямаше такива рок клубове, единствено чалга. Но вече има и рок клубове, има и джаз, и джаз вече се слуша. Латиното, което също не трябва да пренебрегваме. Така, че е доста пъстра музикалната сцена.
Водещ: Сурово ли е местото или не е сурово, по отношение на музиката?
Галя Крайчовска: По отношение на музиката, по опушено! Така можем да го определим, но има вече много варианти.
Водещ: Това, че…
Мила Вачева: Искам да допълня нещо по темата!
Водещ: Да.
Мила Вачева: Любен Дилов пое едно известно списание и така се опитва да го промени, и първия брой под ръководството на Дилов е посветен на диското! И каза, че това са го направили тоя брой посветен на диското, защото диското е такъв, едно такова явление, което е разделило хората един от друг и те са започнали да подскачат поотделно и това е променило съдбата на света. И следващия брой обаче, иска да го посвети на рока, но не смее, защото е много сложно и трудно явление е рока! Но към Джулаиморнинг, ще се опитат да изкарат един брой посветен на рока. А същевременно България, се заражда движение, което иска да обяви Джулай Морнинг за национален празник. И за пръв път ще има според него национален празник, посветен на една песен или провокиран от една песен.
Галя Крайчовска: Да, Георги Мърхолев се зае с тази задача и мисля, че може да се получи много добре.
Водещ: Национален празник да бъде Джулаиморнинг, това малко трудно ще стане с оглед, така натрупания опит напоследък от го-хо-хо и нол-хо-хо?! Защото това също беше една капка сурово месо, /…/ покрай празниците май подценихме, отстранихме това блюдо от масата си?!
Галя Крайчовска: Не, доста внимание му обърнахме и на го-хо-хо…
Водещ: Ами в студиото вече влезе и Ростислава Генчева от бТВ. Здравейте.
Ростислава Генчева: Добър ден и от мен.
Водещ: Здравейте. А започнахме тука разговора в началото с една мечта. Какъв репортаж за култура си мечтаеш да направиш?
Ростислава Генчева: Безпроблемен. Смисъл такъв, отразяват ми се премиери, отразяват ми се концерти и не ми се занимава с проблемите на българската култура. За съжаление обаче нещата не са точно така!
Водещ: Що е то делегиран бюджет и какво ще донесе на културата у нас, след малко продължаваме с коментара, останете.
Водещ: И така, продължаваме в студиото разговора с Мила Вачева, Галя Крайчовска и Ростислава Генчева, на тема култура. Културата като чели обръща перспективата за един делегиран бюджет, какво се крие зад него и вижда ли се някаква стратегия в далечината или и там е мългата?! От къде да започнем!
Ростислава Генчева: За мен проблема с делегираните бюджети не е чак толкова голям, проблемът според мен тръгна много отдавна, когато започнахме да приемаме едни куп неработещи закони в културата и според мен всичко, което в момента се случва е обречено на провал, не за друго, а защото закона за… не е работещ. И докато той не проработи, просто това няма как да се случи. И най-тъжното е, че така серията правителства, след промените които имахме и министрите на културата, някак много тъжно ми е да го кажа, но според мен мислиха за момента. В момента да отчетат някаква дейност и не мислиха след това как ще се работи с тези закони.
Водещ: И всъщност това доведе до такова натрупване. Дали е хубаво да направим репортаж на тема „министър ходи на театър, министър ходи на кино” или това не може да се случи?
Галя Крайчовска: Не, случва се. Министъра беше на „Хъшове”. Така, че има, дори и министър председателя беше на „Хъшове”, отидоха да гледат масово, което е добре. но след това вече какво се случва, след като отиде един министър на театър. Може би трябва министъра да отиде и на всички други изкуства, да провери какво се случва, защото за мен делегирания бюджет няма нищо лошо, но трябва малко да се разпределят нещата, да не си ги разпределяме така както преди 30-40 години. Защото наистина, хубаво е да има филхармония, но хубаво е да има и други изкуства, който вече навлязоха, вече сме в 21-ви век. Трябва малко да преразпределим нещата. Но за мен това е доста тромава машина Министерството на културата, който и да дойде там, не знам защо така се получава, ето и актьори, художници застават начело на министерството, но може би това вече зависи от по-долните нива. И крайно време е да бъдат разчупени неща, дали в Министерството на културата!
Ростислава Генчева: Според мен по-важното е министъра на финансите да е ходил на театър, преди да стане министър на финансите, защото може да му се случи да отиде докато е министър на финансите на театър, но едва ли ще е наясно какво ще се случва в театъра. Включително и за концертите говорим, включително и така за изложбените зали. Това абдикиране на държавата от културата, така безотговорното, години наред отказване, че културата е ценна и че трябва да се пази, се отрази както на публиката, така и в медиите. Факт е, че най-трудно и най-тежко е за така журналистите занимаващи се с култура, да отстояват това, че това е важно, когато на дневен ред много по, така извадените напред проблеми, политически, икономически, криминални дори.
Водещ: Нека да поразсъждаваме над един цитат, няма да цитирам точно. Финансовия министър, който каза, че вложените пари в култура не променят живота на хората, докато вложените пари в магистрали, го променят! Та ми се ще да поразсъждаваме, какво ще се случи временния Андрешко, който гърми камерите на КАТ, ако той е ходил някога на театър?
Мила Вачева: Значи да не помни.
Галя Крайчовска: Актьорски…
Водещ: Може би ще извика телевизионен екип, за да заснеме акта.
Ростислава Генчева: Но магистралите, аз наистина свалям шапка на това правителство, че много внимание им обръщат и то беше крайно време да се случи, но пък живота не е само магистрали, наистина магистралите помагат за туризма, за много други неща. Но пък културата много ти променя живота и точно министър който е ходил в Ковен Гардън да го каже, малко ми е странно, защото той е ходил, повече на вън е ходил на театъра и… колкото в България.
Мила Вачева: Бих ползвал тази магистрала да отида да гледам по-бързо една постановка в Пловдив примерно, ако пловдивския театър има интересно представление, защо не да отида.
Ростислава Генчева: А Пловдив има много силни и страхотен, от няколко години директор и много интересни неща. не случайно там Мариус Куркенски и Камен Донев си правят новите неща.
Мила Вачева: …нов директор, директора на Смоленския театър, стана директор на Пловдивския театър. Директор на пловдивския театър, прави „Пълна лудница” предаването по бТВ. И там може да очакваме промени!
Водещ: Може да има и там промени, да. Там делегиран бюджет сигурно няма…
Мила Вачева: …там са добре. Ако има делегиран бюджет, там са добре, защото показват една добра посещаемост, едни добри приходи от билети, а нали от това всъщност зависи как ще ти изчислят делегираният бюджет, от това колкото си по-добър, толкова повече пари трябва да имаш, трупата ти. И тук идват някои напрежения с делегираните бюджети, те би трябвало да стимулират трупата да играе по-добре. Но все пак трябва да се стъпи върху някакво равнище, за да станеш по-добър, да поканиш по-добър режисьор, да поканиш по-добър актьор. Ако ти до сега в тази година примерно си имал по-скромни приходи, с какво да започнеш, това е все едно да имам 100 лева и с тези 100 лева да направиш постановка, която да ти донесе милиони, горе долу така се получава, с делегираните бюджети. Има известни опасности, но според мене няма начин цялата трупа да не поеме риск, за да дръпне напред. Просто това го изисква пазара, това го изисква механизма, това го изисква всичко, това го изисква, ако щете натиска на г-н Дянков върху изкуството! Трябва да има някаква съпротива.
Ростислава Генчева: Аз не знам до колко трябва да има съпротива срещу реформата, смисъл такъв, че тази реформа в театъра…
Мила Вачева: Съпротива срещу натиска на системата, на финансите, срещу това, не срещу…
Ростислава Генчева: Трябва просто да се измисли, трябва да се оправи този закон за … трябва да се оправи механизма за финансирането на българска култура. Да стане по-лесно даването на пари за българска култура, от така частни инвеститори, от външни инвеститори, да се влязат в някакви програми от европейски, в които наистина могат да се ползват. Аз не знам до колко Министерство на културата работи с такива програми, но факт е, че има хора, които биха искали да дадат и няма механизма по който да го направят. Този закон за /…/ още когато беше приеман, беше ясно, че ако станеш /…/ на България, ще станеш пишман. За съжаление нито, той не е приет много скоро, мисля че по времето на … тя беше вносител и малко преди да, преди изборите всъщност беше приет. От тогава никой не го пипна този закон, никакви промени не се случват с него. Това културно лото което трябваше да се случи, не се случи. Държавата не може да дава безкрай пари за културата, факт е, ние сме една малка държава… с малък пазар, то е ясно. Въпроса е следния, че няма как да се иска по някакъв начин да се избиват пари, тя да стане печеливша. Това е повече от ясно. Въпроса е обаче да се измисли начин, по който тя да се финансира…
Водещ: Да има ясна стратегия, която да е по един прозрачен начин обсъдена, може би ще има страхотна публика за едно срс в което двама министри си говорят за култура?!
Ростислава Генчева: Ама то го има, ние го виждаме по телевизора?!
Водещ: Не, не двама министри си говорят за култура и това е срс и то изключително успех ще има този сюжет!
Ростислава Генчева: И това към Социална мрежа, както има филма и „Танцуващия със срс-та” също ще има голям успех.
Мила Вачева: Ами за да стигне темата за културата до ушите на министър председателя, може би двама министри си говорят за култура, подслушват се взаимно и това излиза в някой вестник. Така ще стане и може би тогава той ще разчита, точно този проблем!
Водещ: Хубав сценарий написахме, той е доста фантастичен разбира се.
Ростислава Генчева: Но може би трябва да се подкрепя, като си говорим и за бюджетите, да се подкрепя ръководство, което прави с малко пари, хубави неща. Както беше в Музикалния театър, Марио Николов направи „Царицата на …” доста успешен и интересен спектакъл с много малко пари, защото аз знам как там станаха неща и малко след това го махнаха Марио Николов, нали имаше временно изпълняващ, друг директор. Защо когато той прави успешен спектакъл?
Водещ: Ами защото тука липсва срс, който да обясни нещата най-вероятно.
Ростислава Генчева: Да, за да проследим нишката, кой с кого е говорил, как е говорил.
Водещ: Как беше да разчопкаме?! Да тука ни липсва срс-то за да разчопкаме неща!
Мила Вачева: Колеги, обаче погледнете какво става от друга страна! Народния театър прави американски сезон, пет американски пиеси, защо?! Ами защото по някакъв начин тази голяма и могъща страна ни дава пари да правим, изкуство, ами естествено, че ще подкрепят своето изкуство. Какво друго се случва. Идват англичани да ни…
Водещ: Те вчера дойда, те вчера дойдоха, да.
Мила Вачева: И утре половината театрални … отива да гледа как се играе Стратиев на английски, където там е преведен от най-добрия преводач, човек с награди за публицистика, играят аткьори, които са от BBC телевизия. Изобщо…
Водещ: …критика се изказва по един невероятно начин за…
Мила Вачева: … и много добри изказвания. И те казват „Нали открихме българския /…/” нали в Англия пиша. Но освен това… е от подкрепено от човек който е носител на оскар, който е дал лични пари да се играе Стратиев в Лондон. От друга страна, кои станаха най-добрите изложби в България, скулпторите на /…/ дойдоха благодарение на Френския културен институт нали. Сега белгийската изложба, която гледаме на /…/ благодарение на Белгия. Когато Испания беше председател, също гледахме дали… значи можем да поемем големи изложби, големи културни събития, но нали както го казва Ростислава, трябва да намерим начин или да ни внасят изкуство или по някакъв начини ние да намираме парите, да си уреждаме… Ето, снощи се откри една изложба, една българка която рисувала Аляска. И кой отива на откриването на изложбата, американския посланик лично се хваща човека, петък вечер, отива да открива дебютна изложба на една българска художничка, само защото е рисувала Аляска!
Галя Крайчовска: Аз много мислих за темата на този разговор, преди да дойде тук в студиото и нещо, две неща, които на мен ми направиха така се сетих от на първо четене, много ми е тъжно напоследък от тези награди, които се раздават от път и на път на български творци, които наистина изнемогват, те са вече възрастни, болни с минимални пенсии и някак си изкупва министъра на културата вината на всички министри на културата, давайки им там някаква малка наградка и това се почна да се дават на килограм тези награди. Ние вече журналистите не можем да ги отразим, защото по 10-15 човека на един повод се изброяват, че им е дадена награда. Много тъжно това, че тези хора са докарани до там. Не знам до колко, защо е необходимо министъра на културата да ходи само по Коледа в този дом за дейци на културата! Винаги Министерство на културата ми изпраща един имейл, много тъжен. Аз съм разговаряла с тези хора, дори сме правили преки включвания на Коледа, там живеят голяма част от българските актьори, български оперни певци, които са останали без семейства и не могат да се грижат за себе си. Много ми е тъжно, че това са забравени хора, това са хората, които са писали духовната история на България преди 20 години, не чак толкова отдавна. И са доведени до такова състояние.
Водещ: Смени ли се текста на имейла?!
Галя Крайчовска: Не, този имейл го получавам през всички правителство…
Ростислава Генчева: Лошото е, че има много повече, те пак са добре в този дом, има актьори, които те не могат да си платят тока, да не говорим за парното. Те изключват всичко и живеят на студено, на тъмно, защото…
Галя Крайчовска: Ето тук, това показва до колко държавата ни държи на културата си. От там като тръгнем вече няма какво да коментираме. Тук не става въпрос дори за пари, тука става въпрос за уважението. Много е тъжно това което се случва в българската култура, аз отразих не малко погребения. Разделихме се с изключителни хора, в последствие започнахме да се разделяме с много млади хора, които дори не са стигнали върха на своята кариера. Защо? Защото просто нямат възможността да се развиват. Тук не става въпрос за пари, наистина не става въпрос за пари…
Водещ: А за манталитета на Андрешко и за представата, че той е положителен герой май?!
Галя Крайчовска: И стигаме до Несебър, случая в Несебър. Няма какво да коментираме повече, това трябваше да се случи в Несебър, много отдавна. Но не знам как ще обясним на света цялата тази подписка за излизането от Юнеско! Как навлязохме в световните медии, не знам.
Водещ: Ами може то просто звучи толкова безумно, че никой не го е приел за истина или е решил, че това е някакъв журналистически експеримент.
Мила Вачева: Ама вижте, това потвърждава твоите думи за Андрешконското мислене. Защото ЮНЕСКО пари не дава, какво казват несебърджии „Ние сме в ЮНЕСКО, ама ЮНЕСКО тука да изсипе едни милиони, та всичко да цъфне и да върже благодарение на парите, нали на ЮНЕСКО”. И тъй като се вижда, че ЮНЕСКО пари не дава, славата и престижи да си там, не ги топли, по някакъв начин да си там. Те не разбират, че туристите идва не зареди техните надстроени къщи, зареди това което могат да видят от останалия техния уникален град и затова, Андрешкенското мислене ражда тази подписка!
Водещ: Добре, стара ли е вече максимата, хляб и зрелища или в нашия случая, хляба хубаво, ама зрелищата под формата на срс-та?!
Ростислава Генчева: Е хляб и зрелища винаги ще си бъде актуално…
Галя Крайчовска: Но то няма нищо общо с културата!
Мила Вачева: Само, че хляба е ки…
Ростислава Генчева: Истински зрелища не е култура обаче, зрелище си има, винаги се намират пари за такива неща.
Водещ: Всъщност напоследък, как напоследък, не напоследък последните години има така забележително желание за по-масови прояви, културни на площада. Дали тази, площадност, това желание на политиците да подпомагат подобни площадни занимания ще доведе до нещо добро?!
Ростислава Генчева: За съжаление това малко подбива, особено тези площадни концерти толкова подбиват цената на другите концерти, защото ти отиваш, виждаш любимите си изпълнители безплатно, те са на един метър от теб, защо после да ходиш на концерт в клуб да ги чуеш!
Галя Крайчовска: Аз част от … между другото, ето тази година направихме с /…/ фест, това е една отдавнашна мечта, моя и на Максим и на Весела, която ние три години се опитвахме по някакъв начин да реализираме. Факт е, че една американска фондация намери парите и ни ги даде. И ние направихме един концерт, който беше на площада пред Народния театър на 18 септември. Над 8000 човека дойдоха на този концерт, не очаквахме толкова много. Тук не става въпрос за това, класическата музика да излезе само навън, тука става въпрос затова да дадеш пряката връзка на хората с едни наистина големи така и утвърдили се творци. Гости на концерта бяха Филип Кутев, Веско Панталеев, /…/ мисля, че тези имена по някакъв начин говорят достатъчно сами за себе си, за нивото на концерта със Софийска филхармония беше… не мисля, че има лошо в така публичните големите, откритите на площадните изяви. Въпроса е за качеството на тези изяви.
Водещ: И за американската фондация.
Галя Крайчовска: Ние да, може би да.
Водещ: Защото въпроса не е в ябълката, а в наследството?!
Мила Вачева: Аз искам да продължа мисълта на Галя, за това че после трябва да се тиражира, освен след площада, трябва да имаш мотив да си купиш плочата, диска, книгата, това което ти е било поднесено безплатно. Правих разговор с един нашумял български писател, който живее в Америка /…/ и той каза, че никога в живота си не е теглил музика, не е чел безплатна книга в интернет и не е теглил безплатно филм. За всичко си е плащал, защото това е труд, който трябва да бъде ценен. И наскоро си купил на диск българския филм „Оркестър без име” и някакъв приятел му го поискал да го гледа, „Не, иди си го купи!” защото това, че ти си го купиш тоя диск, ще подпомогнеш тези хора, които са го снимали тоя филм…
Водещ: Обаче после стана ясно колко се подпомага!
Галя Крайчовска: Ми затова има индустрия, затова при нас не е индустрия, защото ние не разсъждаваме, нямаме го това… мислене. Защото обезценява се труда на този, който излиза на сцената. Защото Елтън Джон прави безплатни концерти, но само благотворителни, Мадона също. При тях няма тази площадна дейност е свързана единствено с благотворителност. Никой не излиза просто ей така да си хвърли труда!
Водещ: Останете с нас, продължаваме след мъничко.
Водещ: Наградата за журналистика на ЕП ще бъде връчена за четвърти път през тази година, тя отново ще бъде присъдена на журналисти, които са работили по важни европейски теми или са допринесли за по-доброто разбиране на европейските институции, а журналистите могат да подават своите кандидатури онлайн от днес 15 януари. Добър ден на Теодор Стойчев от ЕП.
Теодор Стойчев: Добър ден.
Водещ: И сега очакваме да чуем още подробности!
Теодор Стойчев: Ами наградата вече, както казахте за четвърти път ще се връчи, тя става все по-популярна и по-популярна и това което ни радва, че все повече и повече журналисти знаят за нея и подават своите кандидатури. Нещото което правилата остава същите както преди, съответно … отворена за журналисти, които трябва да бъдат жители или съответно гражданин на някои от държавите членки на ЕС и съответно да са публикували или излъчили материали, свързани както казахте с някои важни европейски теми в период април 2010 година, март 2011 година. И това са най-общо условията и естествено това което се търси е наистина качествена журналистика.
Водещ: Миналата година бяха отличени журналистически работи по отношение, как да кажа, някои неблагополучия на определени етнически групи. Можете ли да прогнозирате тази година какво ще впечатли европейците? Един културен…
Теодор Стойчев: По никакъв начин, по никакъв начин, миналата година наистина се получи така малко случайно и в някои от материалите наистина беше засегнат и Турция. Просто наистина журито което е съставено в голямата си част от журналисти и от членове на ЕП, просто прецени, че наистина това са най-качествени материали, които бяха представени миналата година. Което от друга страна показва, че и в крайна сметка, някои от тях бяха и критични към ЕС и европейските институции. Ние … материали, които съответно да възхваляват европейската… европейските институции и парламента в частност, а наистина се търси качествен журналистика. Това беше едно от доказателствата за точно за това. Примерно полският /…/ който спечели за наградата за печатни медии, публикува… която се радва също на много сериозни успехи. И се оказа, че този материал е част от тази книга. Така, че наистина се търси качествена журналистика.
Водещ: Търси се качествена журналистика, дано да се намери. Благодаря на Теодор Стойчев, а ние се връщаме обратно в студиото с опит за една прогноза. Културната тематика може ли да бъде част от една качествена журналистика, която да бъде оценена в Европа?
Теодор Стойчев: Аз много се надявам…
Мила Вачева: А защо не. Аз мисля, че журналисти, които пишат за култура са подготвени хора, поне ходят на театър, на кино, четат и това е едно мъничко предимство.
Ростислава Генчева: Просто това е езика на културата е по международен, така че има по-голям шанс.
Водещ: Обаче забелязвам колко сте лаконични! Така оптимизмът е пожелателен, по-скоро от колкото вярвате в него…
Ростислава Генчева: Самият факт, че между другото, че няма награда за журналистика за култура, мисля тук у нас, мисля че е достатъчен факт.
Мила Вачева: Има златно перо!
Ростислава Генчева: Да, ама тя е пак частна награда, между другото. Това не е …
Мила Вачева: И Рицар на книгата, също е частна награда.
Галя Крайчовска: Има и държавни, но пак се размиват, Министерството на културата дава на килограм едни такива награди за 24 май. Но наистина…
Ростислава Генчева: …
Мила Вачева: Е и за книга нещо. Попадаме, попадаме тук таме!
Ростислава Генчева: Но няма така за култура, за журналистически постижения в културата.
Мила Вачева: Както викаше Баба … умря циганката която ме хвалеше, да се похвалим смаички.
Водещ: Не, сега защо самички ще се хвалим. Всички имаме в редакциите си телефони. Ами дайте да направим една равносметка защо звънят тези телефони. При нас много често телефоните звънят, за да ни питат тази постановка, къде ще бъде или този концерт, кога беше. При вас защо звънят телефоните? И защо де, нека така да попитам и защо?!
Мила Вачева: Често звънят и по тези проблеми и аз отчитам, че явно не съм сложила точни час на постановката или не съм точния адрес на галерията. И се поправям следващия път, но много често хората звънят и с така развълнувани, най вече с това, че тяхното читалище го затварят, че няма субсидии, че не стигат парите, че нямат нови книги. Обикновено се обаждат хора от по-малки градове с доста така сериозна липса от … до културата. Рядко са ни звънели софиянци, признавам.
Ростислава Генчева: На мене звънят обикновено от гилдиите различните гилдии, когато има проблем с Министерство на културата. И това…
Мила Вачева: Е това е част от работата ни, нали. Но случайно така позвънявания…
Галя Крайчовска: Обажда ли са ми се хора, които от някое училище или читалище, които са направили някаква постановка или някаква изложба и аз имам грях към тези хора, защото никога не остава време и място точно за такива неща, а е хубаво да ги показваме.
Мила Вачева: Точно по същия проблем щях да кажа и аз, че ако имаме една изложба на Дечко Узунов, примерно и ми се обадят от една читалище с такъв ентусиазъм са направили нещо, с голяма прискърбие при липса, при наличието на само една дописка ми се налага да избирам.
Галя Крайчовска: И не е в тяхна полза, но няма как.
Ростислава Генчева: На мен все повече не ми се налага да избирам, защото мястото за културата в комерсиалните телевизии е доста малко напоследък, изместено от всички проблеми, които се случват в тази държава, които не са маловажни в никакъв случай, но аз си мисля, че все още имаме шанса да имаме публика която да има нужда от някакъв друг живот.
Водещ: Хайде да се опитаме да направим едно пожелание към Андрешко. Те така двама отличих събирателни образа. Единия който, на когото пречеше камерата на КАТ и другия който каза, че щял да си вдигне във въздуха бензиностанцията. Какво да им кажем на тия хора?
Галя Крайчовска: Ми Андрешко да слезе от каручка, крайно време е да слезе от тая каручка. И да знае, че няма безплатен обяд!
Мила Вачева: Освен това можем всички ние да се посъветваме, да си препрочетем Елин Пелин!
Водещ: Само…
Ростислава Генчева: Е като начало… да започнат с нещо.
Мила Вачева: Защото имаше мисля по бТВ или „Господари на ефира” ако не се лъжа, едно кошмарно предаване на деца, които не знаят кой е Ботев, кой е Левски! Пък Елин Пелин, ще е въпрос с толкова повишена трудност, че…
Галя Крайчовска: Тъжното е, че децата ни, езика на децата ни все повече обеднява. Аз имам син който ходи на уроци по български език и скоро ми се наложи да прочета една серия от есета, които е писал и които са писали в този курс. Много е тъжно, но факт, децата ни използват много малко думи. И това е в следствие на това, че не четат.
Ростислава Генчева: …доста заместителни, компютърни, доста заместители на истинските думи, но от компютърния жаргон.
Галя Крайчовска: Липса на въображения, липса на въображение и липса на език, до това води…
Водещ: То няма как да има въображение, при положение се гледа Картун Нетлърк или…
Ростислава Генчева: Няма лошо, аз съм аниматор. Картун Нетлърк е добра програма, която по някакъв начин така те прави социален. Защото децата говорят само затова…
Водещ: Ростислава Генчева която е адски благородна.
Ростислава Генчева: Но разбирам го това, те имат нужда, те имат нужда и от този свят. Но не знам, проблема е, че книгите които им предлагаме, аз не знам дали родителите всъщност им предлагат книги на тези деца. Защото самите те не четат!
Водещ: Предлагат им, предлагат им. Но като чели има мода затова, че четенето не е на мода.
Мила Вачева: Напротив, не съм съгласна! Четенето е на мода и забележете какви са книжарниците вече.
Водещ: Това го каза „24 часа”!
Галя Крайчовска: Книжарници има само в големите градове!
Водещ: А премиера каза, че на мода е пушенето! Няма лошо в това.
Галя Крайчовска: Ето сега започва малкото голямо чете от февруари, само да ви напомня по БНТ…
Мила Вачева: Миналия път бяхме медиен партньор, надявам се и тая година да мога да ви помагам с каквото мога, за малкото голямо четене. Но пак ще цитирам Захари /…/ който написа една детска книжка, „Приказки” се казва коледна книжка. И ние, даде да я прочета, прочетох я за пет минутки, тя е с много красиви илюстрации, с много малко текст и виждам, че откраднал от тук от там по нещо, но така вплетено в така много любопитна история. И ме гледа той с един големи учудени очи и вика „Кой ще е чете тая книга, децата ли, възрастните за кога е тази книга” и аз казвам, че това е книга за преживяване, за съвместно четене. Защото вътре има образ който прилича на Пинокои, образ който прилича на Малката кибритопродавачка и ако я четеш заедно с детето си, ти можеш да му разкажеш още една приказка върху тази приказка. И ако мисля, че ако правим така, ще бъде добре за въображението на деца. Нали.
Водещ: Всъщност, ако ние накараме децата си прочета днес една книга и утре пак, и това се превърне в относително по-траен навик, просто в други ден може да има по-малко Андрешковци.
Ростислава Генчева: Но наистина аз съм съгласна, че четат младите, скоро ми бяха на гости трима млади хора, които четат и пишат освен това. Те се опитват да пишат и те ми казаха „А какво смятате, че тези средното поколение четат ли? Не, те седят вечер на ракийка и салатка и гледат някоя програма, така от тези по-лъскавите” и са много прави.
Галя Крайчовска: Искам само, малко не е за край, това което ще ви кажа, но последнот е изследване ПИЗА което е европейско изследване за справянето и адаптацията на младото поколение между 15 годишните е ужасно за България. Оказва се, че 15-годишните ни всъщност могат да четат, нито разбират, нито могат да боравят с информацията която прочитат. Т.е. те не адаптивни и колкото да си говорим, ние все пак се срещаме с хора, които се занимават с култура, с изкуство, които пишат и които четат! Но за съжаление болшинството, така извода не е много радостен. Много тъжен.
Водещ: Ами освен да пожелаем, вземете за малко джойстика от ръцете на децата си, дайте им една книга, в това време и ако може някой добър вълшебник да вземе срс-та от ръцете на политиците, просто ще стане такъв живот, че само се викам „Дано”!