БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.12.2010

Водещ: Обикновено журналистите контролират властта. Но пътя е този модел да бъде окончателно демонтиран не само у нас. Променят ли се отношенията между различните власти. Променят ли се правилата, по които работят медиите.р егулация или саморегулация? Възможен ли е днес нов Уотъргейт? Къде е мястото на гражданската журналистика и кое е журналистика? Безспорно случая Уикилийкс е о собено шумен, но дали това е журналистика? Защо журналистите залагат капани на политиците, даде ли отговор Верту аферата за депутати на този въпрос? Предизвикателство ли е за медиите взетото решение за отлагане на цифровизацията? От телевизора и с интервюта ли се управлява България? Как се променят нагласите на хората – повече от новините или от дискусиите? Станаха ли политиците журналисти? Свободно ли е българското слово? И какво се случва с коментарите в българските медии. Има ли запомнящи се разследвания? Какви граници очертават класациите на Репортери без граници. Защо попаднахме на 70-то място? Какво се случва с разследващата журналистика? И изобщо какво се случи в медиите за една година, какво не се случи? Ще има ли нов медиен закон, очаквайте коментара на доц. Георги Лозанов. Как медиите започнаха да променят обществените нагласи, какво ново да очакваме от новините на БНТ, в студиото вече е и Добрина Чешмеджиева. Какви изненади да очакваме от т.нар. нови медии – опит за прогноза ще направим с Ели Александрова, експерт във фондация Медийна демокрация. Обикновено журналистите контролират властта, на път ли е този модел да бъде окончателно демонтриран? 2010 ли е годината, която ще даде този отговор?
В "Клубът на журналистите" добър ден на доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ.
Георги Лозанов: Добър ден.
Водещ: И на Добрина Чешмееджиева от БНТ 1, шеф на новините вече.
Добрина Чешмеджиева: Добър ден.
Водещ: Да ви попитам в началото, защото б езспорно това е най-шумната медийна тема – Уикилийкс. Възможен ли е нов Уотъргейт?
Георги Лозанов: Аз да се намеся пръв, макар че новинарите тук са може би по-наясно,т ака да се каже. Но аз не знам какви са последствията, така да се каже. Вероятно ще Има и последствия, които още не са прогнозирани, не са се проявили, тъй като това е централен сюжет и дълго време ще бъде такъв. Не мисля, че ще се разминем просто с поредния скандал. Защото има нещо общо и глобално, което засяга цялата тази история. Много дълго време, векове наред, дори така да кажа, е създадено твърдото убеждение, даже се е превърнало в морал, това че се управлява чрез тайни. Това, че за да управляваш, за да така да се каже трябва да пазиш тайни, опазването на тези тайни е част от властта, властта се заявява и се гарантира честта и. Тая работа чисто вече технологично започва да се преформулира. Властта все по-малко ще може да се управлява чрез тайни. Това беше ясно още когато интернет започна да има такова голямо влияние не само върху комуникациите, върху останалите отношения и върху мисленето. И това е първата история, която заявява това, което преди беше концепт, теза, го заявява като практика. Огромен масив от тайни и сега са явности. И какво да кажа, може би като човек, който е институционално принадлежащ и т.н. би трябвало да имам друго отношение, но мен някак си дълбоко това ме радва.
Водещ: Обаче това не е ли и предизвикателство за медиите? Защото аз не мисля, че това е журналистика – публикуването на тайни.
Георги Лозанов: Не, разбира се, че не е журналистика, но няма никакво съмнение, че ако традиционните медии не се бяха превърнали в канал на тази информация, те нямаше да добият това значение като влияние върху мисленето, върху общественото мнение и т.н. просто аз искам да кажа, че много по-важно от това какво пише в тези грами и в тези разменени информации, какво съдържат те е това, че въобще вече да пазиш информация в тайна е трудно. Така че това за мен е същинската страна на този проблем. Иначе вече вътре може да влезе в детайлите на самата така да се каже загубила своята секретност информация и да се види това по какъв н ачин политически тук или таме ще повлияе, макар че това, което аз чета, което четох тогава, когато всичко това излезе, доста ми се стори близко до акъла и до това, което вече знаем. Нямаше нещо, което да е много шокиращо и изненадващо. Просто малко е като някаква …
Водещ: Предизвестеност?
Георги Лозанов: Не, като някакво заклинание на властта. Тя за да се чувства власт загражда едно парче от информация и казва – това е тайна.даже няма значение какво точно съдържа таз информация. Въпроса е да има тайна, защото така се възпроизвежда властта. Както в, извинявам се за свободната аналогия, но както в рая дървото на познанието няма данни, че се е различавало от другите дървета, но просто единственото дърво, за което Господ е казал, че няма да го берете този плод. Горе долу и с тази информация е така. Не е много по-различна от другата явна информация, но е казано, че това е тайна информация.
Добрина Чешмеджиева: Абсолютно съм съгласна, защото смятам, че от една страна това, което като съдържание беше публикувано в Уикилийкс, то наистина не е изненадващо, но то по някакъв начин поне за мен на ляво дава в мелницата на тази теория, че има едни много важни хора, които много тайно се срещат и решават някакви важни въпроси. Но по някакъв начин аз си спомням часовете, два или три часа преди публикуването на Уикилийкс на всичките тези секретни документи, а зси спомням как бях на работа и как започнаха да валят тревожни съобщения от всякакви европейски столици и лидери, колко са притеснени те за това, което ще се случи, колко страшни неща могат да се случат. В крайна сметка нищо толкова чак страшно не се случи, освен че малко неприятности се създадоха за Адриан Асандж. Но смятам, че по някакъв начин политиците харесаха тази игра. На тях им харесва самото мислене, самото усещане, ние сме вършили нещо тайно, ние наистина сме участвали в това, сега вие ще разберете какво ли ще последва, смятам че те не искаха да пада този ореол на тайнствеността в голяма част от начина, по който се прави световната политика.
Водещ: Обаче ако това традиционна медия го беше поднесла какво щеше да се случи? А не хакера, както го наричат напоследък, Асандж?
Георги Лозанов: Ами какво щеше да се случи – не би трябвало нищо по-различно да се случи, защото тя в крайна сметка мина през традиционна медия, независимо от това, че се позовава на интернет източник, така да се каже. Но това е един голям друг дебат, който ние тука сме водили, за това ако се огласи тайна, класифицирана информация, да не носи отговорността този, който я е огласил, а този, който я е издал. Ние имаме склонност по този начин да се охранява информация, като се стоварва върху журналистите основно отговорността за това нещо, което е секретна информация да се превърне в явна. Макар че често пъти това не е самоочевидно. Ти можеш да издадеш, така да се каже, държавна тайна въобще без да знаеш, че това е държавна тайна. За това е абсолютно нормално този, който трябва да я пази, той да носи отговорността ако някой друг я е издал. Така че действително онова, ако беше минало през традиционна медия можеше да има процеси, съдени журналисти и да имат журналистите големи неприятности.
Водещ: Което разбира се поставя на дневен ред като че ли понятието за правилата, по които се р азвива журналистиката – писаните и неписаните.
Георги Лозанов: Ами … журналистиката това е един честен нагон на професията колкото се може по-голяма информация да даде на своята аудитория журналиста, да каже, а не да играе на страната на институциите, които и да са те, за да им пази тайните. И така още повече аз споменах това, че това самото се преформулира вече, че трябва властта да се пази непременно през тайни и че това е, как да кажа, част от властта и даже от неговото достойнство. Това е съвсем друга тема. Тази идеализация на разузнавачите, които ги има навсякъде и в някакъв смисъл това действително е така. Но това … вижте, те са едно неизбежно зло, те не са добро. Това е тъй като те така или иначе действат в нарушение на човешки права, за да си вършат работата. Но да ги превръщаме, да патетизираме тяхната роля и то до толкова, че чрез тази роля тук в България специално да се опитваме да оправдаваме Държавна сигурност и нейното място в онова общество, което се разигра също като сюжет тук напоследък е вече граничи с абсурда. Така че и при този скандал даже тази нагласа, че разузнавачите, тези герои, са герои, започва да се разклаща по някакъв начин, което мен също ме радва.
Добрина Чешмеджиева: Освен това само да вметна, че специално ако говорим за нашите медии тук и начина, по който ние запознахме българската аудитория с ефекта Уикилийкс, всеки вкъщи вече почти има интернет и той може да си прочете материалите там, където иска. Медиите тук смятам, че тяхната роля и това, което беше интересно е да повдигнат въпросите и да се говори не толкова за фактите вътре, а за ефекта от тези факти. Но аз съм абсолютно съгласна, че не смятам, че вътер имаше някаква кой знае каква изненада специално за България например, това което излезе за страната ни, ние трябва да сме големи наивници ако си мислим, че някой не следи как се развиват нещата с подземния свят, с организираната престъпност, с корупцията, с отношенията с колегите…
Георги Лозанов: Абе добре, че пак не се о бидихме, защото обикновено като излязат някакви …
Добрина Чешмеджиева: Да, мъжки го приехме.
Георги Лозанов: Да, ние много се обиждаме и започваме да ругаем света. Сещам се последния път… но ние се обиждаме главно заради изкуство. Заради секретна информация изглежда не, защото последния път се обидихме заради една тоалетна чиния. За една автоинсталация. От нея се обидихме. Тука тоя път действително мъжки го..
Добрина Чешмеджиева: Явно по някакъв начин ни хареса, че … може би щяхме да бъдем разочаровани ако не присъствахме.
Водещ: Може би защото това се отнасяше до една избрана, представителна част от обществото ни, а не до всички. Докато инсталацията – там нямаше … тя беше за всички.
Георги Лозанов: Да. А освен това и за другите там не бяха много хубаво… така да се каже никой не щади много в тази дипломатическа поща…
Водещ: В смисъл, че (?) нещата , за това си дойдоха по местата. Какво се случи за една година и какво не се случи? Останете с нас, за да разберете след малко.

/…/
Георги Лозанов: … от държавата, но от друга страна играят в конкурентни отношения с частните медии на рекламния пазар и въобще на медийния терен и за това ако искаме лоялност и равнопоставеност на конкуренцията, абсолютно задължително трябва да бъдат регулирани чрез общи текстове частните медии и обществените. Да ги разделим в два закона, един начин фактически да се капсулира и маргинализира обществените медии, като да бъдат извадени от голямата медия.
Водещ: Но от друга страна няма да бъдат непрекъснато виновни за това, че са финансирани от държавата, защото това е винаги едно обвинение към нас, че ние нямаме нищо общо…
Георги Лозанов: Даже независимо дали са в един закон или в два, те са финансирани от държавата и това е нормално. Даже сега последните европейски документи отново в новата цифрова среда поставят акцент върху изключителната роля на обществените медии. Въобще обществените медии не са заплашени от недоверие, нито политическо, нито на ниво законодателство.и така да се каже да го омаловажават. Аз съм говорил за това , включително и в това студио, че в цифрата ситуация, ролята на обществените медии нараства, а не обратното и се зарадвах, че видях, че има потвърждение в европейския дебат по този въпрос.
Водещ: Мен ми се струва след кратката анкета, която направих сред колегите, че без претенцията за изчерпателност или достоверност, че като че ли всички са обединени около становището, че мястото, където се променят нагласи на хора стана Референдум. Това е едно от най-отличилите се медийни събития на годината. Ще се съгласите ли с мен?
Георги Лозанов: Ами аз …
Водещ: Аз умишлено не се обръщам към Добрина.
Георги Лозанов: Аз влизам в някакъв конфликт с институционалната си роля, ако давам оценки наконкретни предавания и журналисти. Особено пък в такава куртоазна сега ситуация, когато…
Водещ: Тя е срещу вас.
Георги Лозанов: Сеаг да се хвалим ще бъде … може да не прозвучи достатъчно искрено, пък аз наистина харесвам това предаване и за това по-хубаво да не се впускам в оценки.
Водещ: Трудно ли се прави, Доби? Как се роди идеята за Референдум?
Добрина Чешмеджиева: Идеята за Референдум е нещо, което се е родило преди аз да стана част от екипа. Предаването има автор и продуцент, това е Робърт Ковачев, който дълго работи върху тази концепция с други колеги в телевизията. Смятам, че … аз също не искам да давам някаква висока оценка, защото това.. не знам, изглежда ми прекалено…
Водещ: Всеки брой е сам за себе си.
Добрина Чешмеджиева: Изглежда ми напудрено и най-малкото не е необходимо. Аз се радвам с това, че съм успяла да запазя качеството си когато изляза от работното си място да се превръщам в зрител. Аз гледам всякакви неща и смятам, че трябва да Има различни формати, различни предавания. Не смятам, че всички трябва да правят такъв тип предавания. Понякога то е успешно, понякога е много добро, понякога е много гледано, понякога не чак толкова. Интересното е, че това предаване се прави трудно, защото най-важното нещо в него е да намериш точните хора, да се формулира точно въпроса е едната сложност, в която ние водим непрекъснати разговори зс Алфа Рисърч, които правят социологическото изследване и ние трябва д анамерим най-добрия вариант, който да е добър и за социолозите, защото те имат определени принципи, от които не трябва да излизат. Но да е добър и за нас. И най-трудното е да намериш хората. Имаме двама редактори, Татяна Тасева основно се занимава с търсенето, намирането на интересни гледни точки и още един редактор. Ние сме като съдържание много малък екип. Това сме хорат,а които решаваме каква да е темата и търсим точните събеседници. Но само ще ви дам един пример. Едно от най-гледаните предавния тази година е предаването ни за 62-годишната жена, която роди близнаци. То не е политически скандал, то не е за бюджета, то не е за парите, а една човешка история, която явно впечатли хората, допадна им да изразят мнение. Предаването наистина се получи добре, защото ние успяхме наистина за първи път тогава да вкараме в студио и да покажем на аудиторията човека, който беше направил това инвитро оплождане. Лекаря, който избра Референдум, за да дойде, не му беше лесно, защото там имаше доста противници на това. Все едно, няма да влизам в самия казус. За мен Референдум е добър тогава, когато той поставя във вторник вечер темата, която в момента хората най-често обсъждат, докато си пият кафето, докато се срещат с приятели, докато вечерят заедно. Това смятам, че го прави интересно. Че то няма твърдия профил – ние сега ще правим само политически дебати, ние сега ще каним само фолк певици и шоумени. Дискусията е смесена, но на мен честно казано най-много ми допада когато тя е смесена. Когато има и хората, които правят законите и тези, които търпят последствията от тях, различни гледни точки. Това го прави любопитно.
Георги Лозанов: Нека да кажем, че може би това е като модел, това е вярната представа за обществена медия, Референдум, като територия, през която да минават основните дебати в обществото. Това е част от мисията, важната мисия на о бществената медия – да представя тия факти.
Добрина Чешмеджиева: И само още нещо да допълня, защото много пъти ние сме си говорили в нашия малък сплотен екип – когато хората казват – това се е получило добре или коментират ефекта от предаването – това всъщност е най-простата формула, по която се прави едно телевизионно предаване. Имаш една теза, имаш контратеза и просто сблъскваш две гледни точки. Просто може би във времето, търсейки различен формат, търсейки различна част от обществото, много п редавания по някакъв начин напуснаха този дискусионен елемент, но той не е нищо уникално. Това е класиката в жанра публицистика. Имаше …
Георги Лозанов: То уникалността по някакъв начин се носи от заглавието. Това усещане за пряка демокрация. За това, че в… аз за това казвам – обществената медия трябва да е един непрестанен референдум. Действително не в смисъла на предаването, а в смисъл на това да дава възможност на хората да защитят позициите си, да си формират позицията те самите по основните въпроси, независимо от това, че имат своите представители във властта, които от тяхно име да решават.
Водещ: А как би изглеждала обществената мисия в законодателен, в юридически текст написана? Обществената мисия на обществените медии? Дали това е възможно да се случи?
Георги Лозанов: Абсолют но възможно е, освен това е правено, даже в някои страни е и задължително. Защото …
Водещ: Да, те се дават за пример.
Георги Лозанов: Да, защото ние трябва да можем да се формулираме сега в България, в този момент какви са очакванията. Разбира се хем достатъчно общо , хем конкретно изпълнимо, формиране на очакванията към обществената медия. Сега това някак си се оставя да се разбира от само себе си и заради това започва винаги да бъде смътно до къде е обществената функция на медиите, от къде престава да бъде, дали тя изпълнява, така ли трябва да се изпълнява, обществената функция значи ли непременно да е скучна или пък огато стане скучна престава да бъде гледана или слушана, това не е ли напускане на обществената функция и т.н. Ние се въртим в един кръг, малко омагьосан на въпроси около обществените медии, задавани вече 15 години и изхода от този кръг е само ясно, на базата разбира се на публичен дебат да се по точки да се изясни какво представлява обществената мисия, което означава техните очаквания основни към двете медии. Аз в това отношение направих един о пит и представих един текст във вестник Култура, струва ми се, че вестник Култура е специализирано издание за такъв тип дебати, очаквайки да се чуят и други гледни точки, защото формулирането на тази обществена мисия е много … трябва така да се каже тя самата да мине през много голям обществен дебат, за да се стигне накрая до нещо, което да носи в себе си действително усещането за това, че това обществото го е пожелало, не персонални визии. Но вместо да се чуят други идеи за обществената мисия, аз чух по-скоро разни към мен самия недоволства и критики, което също е хубаво, разбира се и правилно, но то не придвижва много напред дебата з аобществената мисия.
Водещ: Всъщност този дебат се върна много отдавна. Защо до сега не успя да завърши? И отложената цифровизация има ли нещо общо с това?
Георги Лозанов: Не, знаете ли каква е истината, колкото и да е странна и в някакъв смисъл и аз самия се изненадвам от нея, но ясно да се каже, че трябва да се формулира обществена мисия и да започне такъв дебат никога не е правен. Въобще не искам да се самоутешавам, че аз имам някакви особени заслуги и роля, но просто сега пишейки закона аз започнах да казвам – айде най-после, ама до сега не беше просто като че ли възниквало това. Най-общо се говори за това каква обществена мисия, каква трябва да бъде, каква е по света, но формулирането и за България по точки, което се свежда въпроса…
Водещ: Коя е първа точка?
Георги Лозанов: Вижте, когато се видят обществените мисии на другите обществени телевизии и радио програми, не мога да кажа дума радиа, както и да е, множествено число, се вижда, че те имат много общи неща, не се открива топлата вода, и заедно с това има отделни елементи, които идват от горещите проблеми на обществото. И за мен контрола на властта и корупцията като програмни линии би трябвало да е една от водещите точки на тази обществена мисия за България в момента. Законово основание така да се каже и законова защита на критическата позиция по отношение на властта на тези медии, на разследващата журналистика, тези линии да бъдат още от там пожелани, така да се каже, от обществото. Моето , аз го казвам, защото аз мисля така, но аз съм в себе си убеден, че това ще бъде и очакването, ако се направи анкета, ако се направи социология. Ето, Алфа Рисърч, няма значение, тези обществени мисии когато се стигне до това да бъде формулирана в закон накрая, тя преди това трябва да бъде тествана, включително социологически сред аудиторията на тези медии, за да се види какво от … разбира се хората няма как да я измислят, но те могат да подкрепят едни такива идеи и да не подкрепят други, това трябва да се направи. Този референдум, за който говорим и който се прави в предаването Референдум, на първия Референдум на обществената медия така да се каже трябва да е за нея самата, за собствената и мисия. И от там нататък вече ще се … когато то се запише в текст, след това всяка година обществените медии ще трябва да дават отчет пред обществото по какъв начин са реализирали тази мисия. След това пък да се види колко струва реализацията на тази мисия. След това как се определя бюджета. И т.н. , всичко да почне да се подпасява, за да почне да излиза.
Водещ: Но без да се стига до обсъждане на конкретни предавания, защото имаше и такъв прочит на написаното от вас?
Георги Лозанов: Кои конкретни предавания, не можах да разбера?
Водещ: Това беше един от прочитите, че всяко предаване ще се финансира според нивото на изпълнимост на обществената си мисия.
Георги Лозанов: Не. Единственото, което е всички те програмни линии, които реализират мисията, на базата на това ще се изчислява бюджета на телевизията, а не предаването да се финансира според това до колко изпълнява мисията.
Водещ: Което е доста по-различно.
Георги Лозанов: Ами да, разбира се, различно. Сега е доста трудно да се каже как се определя бюджета. Доста трудно. Малко с поглед, вперен в тавана общо взето. И се вижда, сега БНТ беше и за съжаление до голяма степен все още стои във финансова криза тъкмо защото всичко това тръгва от един нереалистичен бюджет. И лошо изпълнен, включително и от държавата. Но въобще за да се знае данъкоплатеца, то н али това е цялата работа, да е с чувството, че той финансира нещо, което знае какво е и иска да го прави. Защото аз съм абсолютно убеден, че ако…
Водещ: Тук обаче има заложен един конфликт – данъкоплатеца никога не желае да дава повече.
Георги Лозанов: Нищо подобно. Аз съм абсолютно убеден, че ако се попитат хората какво биха искали да чуят и да гледат и т.н. и ако им се каже, че обществените медии са за това – да изпълнят тези техни потребности, те ще имат ясно съзнание, че част от бюджета е от данъците, трябва д аотиде за това. Сигурен съм, че няма да има никаква съпротива. Съпротивата идва по един и същи начин, винаги става скандал, когато се заговори за такси, което е добра практика, защото те казват – още отгоре.
Добрина Чешмеджиева: Но иначе аз говоря на базата на абсолютно реалния си опит – това, че всеки от нас когато е в нюзрума и трябва да вдига телефони, а з не смятам, че хората не …. на хората им липсва това усещане, че … защото най-често, не знам при вас как е в радиото, но при нас някой се обажда и казва – спрели са ни тока от 2 часа, аз ви плащам заплатите и искам сега вие да ми кажете защо са ни спрели това и да ги направите тези на 2 стотинки. Но някак си хората имат … аз по никакъв начин не искам да се отделям от тяхното усещане за това, че телевизията или радиото трябва да изпълнява тази обществена функция и парите идват от държавата и чрез събирането на тези данъци и за това много пъти съм се чудила – а защо аз не мога да кажа на хората – да, така е, но аз плащам на вашия баща пенсията и когато утре някой има нужда от помощ в болница, аз плащам, защото ние сме хората, които си плащат всеки месец всички издръжки, данъци и сме абсолютно коректни по автоматичния принцип.
Георги Лозанов: Разбирам това, но според мен това са екзотични дебати. По същество хората нямат вътрешна съпротива за това, че трябв ада се поддържат обществените медии И че те трябва да съществуват в една държава. Мисля,ч е това общо място, по отношение на което … не е там дебата. Дебата е вече какво точно трябва да правят, колко струва това нещо, дали изпълняват функцията си и т.н. Но по същество аз винаги съм забелязвал една цялостна готовност, с изключение на екзотични мнения, България да има обществени медии и те разбира се да се финансират частично …
Водещ: Лошото е, че тези екзотични мнения доста често се появяват и според някои експерти те са, как ги нарича Радомир Чолаков, … китайската капка Или индианската капка.
Добрина Чешмеджиева: Китайска, най-вероятно.
Георги Лозанов: Е, сега, няма значение. Но те пък имат хубава страна тези екзотични мнения, че това притиска обществените медии да се развиват, да търсят лицето си, да се защитават в добрия смисъл на думата със собствените си продукти и т.н. Вижте, обществената медия тъкмо защото е обществена трябва да е непрестанно обект на обществен контрол, на обществено обсъждане и обществено недоволство .
Водещ: И по възможност да не е през 3 месеца на обществена продажба.
Добрина Чешмеджиева: Има нещо друго, което според мен също е важно. И това е обществената функция, изпълнена обаче по един може би малко странно ще се и зразя, по-бляскав начин. Това на мен ми се иска. Ето днес аз когато идвах насам гледах имаме едно ново предаване, което се казва Малки истории, то се занимава със социални теми. То е направено хубаво. То е хубаво. То разглежда теми, които на някого са близки, на друг не толкова, това е едно предаване за мен класически пример за това как може да се изпълнява една обществена функция, защото то се концентрира върху конкретни човешки истории и те се коментират и от институции и т.н. Но то е красиво. Направено е добре. Това разбира е старо клише да се каже, че за да правиш хубава телевизия ти трябват добри пари, това смятам, че няма никой, който не го разбира, защото хубава телевизия не се прави с една маса и два стола. Аз не вярвам в това, не го харесвам, не го приемам, смятам, че това , че ти си обществена медия и трябва да разглеждаш и имаш предаване за фоклор и предаване като това, което споменах и различни, не значи че те трябва да изглеждат н аправени с малко пари.
Георги Лозанов: Трябва нещо повече да кажем. Въвеждането на … техническите нововъведения, високия професионализъм и качеството на продукта са задфължителни точки в обществената функция, които са записани за всички медии. Така че това е много важно за качествено, професионално, а и да води играта в професионално отношение обществените медии. Изключително технологично и т.н., защото това им е част от функцията. Част от функцията им е не само те самите да са, а въобще да променят средата в определена посока. Абсолютно клише има освен това, което трябва да се разбива, а то се разбива чрез практика, а не чрез говорене, че изпълнението на обществената мисия е досадно. Така …
Добрина Чешмеджиева:
Водещ: Няма как да е досадно.
Георги Лозанов: Да, не е досадно, да не говорим в обществата в п реход като нашето, където според мен най-продаваеми са теми, пряко свързани и съдържание, пряко свързано със социалния живот, с гражданския дебат, което пък е център на обществената мисия. И даже за това дълго време много трудно беше да се разграничи обществената медия в България, защото и частните медии играеха на същия съдържателен терен. Сега, разбира се вече се търсят по-комерсиални форми, особено след реалитата, почна…
Водещ: И техния залез.
Георги Лозанов: Да, и техния залез. Нещо друго ще дойде, но почнаха да се (?) програмно. Но в началото частните телевизии бяха едни малки БНТ-та. Нека да го кажем така като начин на мислене, като програмиране, пък даже и като кадри, които мин аваха от там, а част от кадрите идваха и от радиото, разбира се.
Водещ: Какво да очакваме от бъдещето – останете с нас, за да чуете след малко.

Безспорно когато стане дума за нови медии става дума за Facebook, за Twitter. До колко тези нови медии могат да променят обществени нагласи и там ли е мястото на т.нар. гражданска журналистика? Какво ще се случи в идващата година? Опит за прогноза сега искам да опитаме да направим с Ели Александрова, експерт от фондация Медийна демокрация. Добър ден.
Ели Александрова: Добър ден.
Водещ: Като че ли коледния дух поникна във Facebook, в Twitter на двата полюса. Това изненада ли е?
Ели Александрова: По никакъв начин. Facebook абсолютно винаги е бил противоречива територия и още в началото,когато започнахме да правим изследванията през миналата година забелязахме тенденцията, че като цяло негативните каузи, негативния вот събира вниманието на повече потребители. Така че по никакъв начин този полюс не е нещо ново и мнозинството от хората като че ли са привлечени повече от фразите, които отричат нещо – дадено явление или човек, така че това не е по никакъв начин нещо ново.
Водещ: Но пък Няма ли противоречие между това, че там като че ли изказват мнения хора, които оби1ат по принцип да си изказват мнението, а обществената Нагласа е различна?
Ели Александрова: Ами това е територия, в която всеки може да к аже и напише каквото си иска. Всъщност значимото може би е това кои каузи и какви явления събират повече внимание там, тъй като всичко наистина там има абсолютно всякакъв вид съдържание, изречено от всякакъв вид хора. Може би значимите каузи са тези, които привличат по-голямо внимание. И може би също така голяма степен отражение на това Има и в традиционните медии, тъй като някои от групите във Facebook предизвикват такъв обществен отзвук, че остават не само в рамките на сайта. Биват широко дискутирани и извън него.
Водещ: А всъщност традиционните медии не биха ли могли по някакъв начин да заявят присъствието си във Facebook, очаквате ли нещо подобно да се случи?
Ели Александрова: Не ви разбрах, изивинявайте, да увеличат присъствието си? Разбира се, вече това е.. има такава тенденция и от началото на годината, има много предавания от традиционните медии, които събират почитатели в социалната мрежа. Има много профили на телевизии, които също събират вота на много от потребителите на сайта. Така че има такова взаимодействие между традиционните и новите медии, които най-вероятно ще продължи и ще се задълбочи.
Водещ: От тази гледна точка не е ли много формално делението нови и стари медии?
Ели Александрова: На мен ми се струва, че се случват все по-сериозна конвергенция между двете понятия и че в много близко бъдеще може би разликите между двете ще бъдат много несъществени.
Водещ: Какъв е резултата между признаващите Дядо Коледа и отричащите го във Facebook?
Ели Александрова: Ами трудно е да измерим такава тенденция, разбира се. Предстоят ни много хубави празници и това, че има хора, които по някакъв начин се чувстват негативно към случващото се около тях е нещо нормално. Но като цяло разбира се групите около Коледа и изобщо за Коледа във Facebook са много. На мен лично най-голямо впечатление ми правят благотворителните каузи, които са традиционни за това време от годината.
Водещ: И изобщо за българската изява във Facebook можем да кажем, че от нея пострада само Джордж Майкъл май.
Ели Александрова: Ами от българската изява във Facebook за сега не бих казала, че има сериозно пострадали хора като цяло. Но случват се интересни неща там и може би по отношение специално на политическата, това което предстои следващата година като изборна, ще бъде интересно да наблюдаваме, така че това раздвижване в него, което се случва около избори е нещо, което заслужава интереса на всякакви анализатори. Тази година нямаше такива изборни мобилизации, така че предполагам следващата ще бъде много По-интересна.
Водещ: Безспорно ще следим тази тема. Благодаря на Ели Александрова. И така, да оставим страданията на Джордж Майкъл, за които той не подозира.
Георги Лозанов: Тя го каза, Дядо Коледа е много хубаво, че всяка година той го отнася, повече или по-малко, не мога да разбера защо, но си мисля, че това е свързано с трупане на неадресиран негативизъм. Нашата някак си публична среда ли да кажа, произвежда повече негативизъм от колкото дори (?) елити, които по начало не са долюбвани, които в някаква степен всички принадлежим и го усещаме, професионални елити, политически и всякакви , но и те не са достатъчни, за да могат дафокусират събудения негаитивизъм. Та така, и накрая вече и фестивални персонажи попадат под него.
Добрина Чешмеджиева: Има също така нещо интересно, като говорихем за Facebook, защото Референдум например е предаване, което е в непрекъсната връзка със своите зрители и приятели във Facebook, огромна част от … ние дори понякога сме в ситуация – хора, това ли да направим или това, за вас кое е по-интересно. Ние сме зависими от тяхното усещане за дискусията, те след това винаги Ни пишат дали се е получило добре, как е. Тоест това вече го има. аз искам много да направим същото за новините,а з съм фен на Facebook, харесвам го, не се страхувеам, не съм от онези, които се притесняват, че някой влиза в личното пространство, защото доброволно има неща, които искам да споделя и да прочета. Но негативизма, за който вие говорите – наскоро влязох, за да погледна колко групи има, нещо ми трябваше да проверя за точкови системи, пенсионна реформа и там има сигурно 15 групи – не, как не ви е срам, но тези групи съществуват и от долу има по 100 човека, 15 човека….
Водещ: И те са независими една от друга…
Добрина Чешмеджиева: Има не, но няма … това е може би допълнение към това, което казахте вие. Хората казват не, но повече не им се занимава. Не искат да влизат в този разговор, не искат да мислят защо са казали не.
Водещ: Част от обществената функция ли ще бъде обществените медии да се сливат с т.нар. нови медии?
Георги Лозанов: Не, то това не е… не знам дали е част от обществената функция, но е някак неизбежно. Д аже когато сега обсъждахме новия закон за медиите…
Водещ: Защото имаше преди 2 години мисля дискусия в Германия дали обществените медии трябва да пръскат пари за развиване на сайтове, да кажем. Този спор вече отминал?
Георги Лозанов: Да, и то много е много бито. Той не е свързан толкова с възгледа и философия за вид на медия, защото тя няма никакво съмнение, че праговете между различните медии в новата комуникативна среда изчезват. То смисъла на цифровизацията, която толкова говорим е намаляването на тия прагове. Аз даже си позволих да предложа на групата, която пише закона вече да не говорим за медийни пазари, а за един общ пазар на аудио-визуални медийни услуги, който да включи всичко, но още не сме готови за подобна генерализация, макар че тенденцията е очевидно там. И вече на този пазар да търсим границата, концентрациите и т.н. Защото ето интернет става инструмент за влияние на общественото мнение. До скоро не беше. До скоро беше хайд парк – всеки си говори каквото иска.
Добрина Чешмеджиева: Неформално се говореше, точно така.
Георги Лозанов: Така, но сега все повече почва да бъде. Освен това той не може да го направи все още сам, винаги го прави чрез традиционната медия. И се получава един …
Добрина Чешмеджиева: В случая Уикилийкс.
Георги Лозанов: Да. И се получава за сега в момента една сглобка, която все повече движи комуникацията.
Водещ: Но парадокса си е парадокс. Ако медия традиционна беше направила това, което направи Уикилийкс, вие сам казахте – щеше да има дела.
Добрина Чешмеджиева: Но има нещо друго, което е предизвикателство, много бързо искам да го кажа, към традиционните медии. Начина, по който ти играеш и се показваш в това пространство, защото на мен ми прави впечатление покрай това, че искам да развием повече нашата страница във Facebook, нашите репортажи в YouTube, Vbox. Ти не можеш да сложиш всичко там, защото вие за това говорихте – ти трябва да сложиш интересния репортаж, различното, странното, защото иначе ти можеш да качиш всеки друг репортаж и никой няма дори да има едно харесване. Аз ще си позволя да кажа нещо, което е на базата на този мой опит, понеже се говореше и за избори. Смятам, че до голяма степен не е силно да се каже, че изборите ще ги спечели този, който успее да спечели това пространство с някакъв нетрадиционен поглед. Защото това са хората, които са активни, но които слабо се интересуват и е много интересно ще успее ли някой да ги заинтригува, влизайки там и подлагайки се на този експеримент.
Георги Лозанов: Още и миналите избори интернет вече беше станал аргумент във формирането на вота, но и следващата…
Водещ: Но като че ли по-скоро като желание и като …
Георги Лозанов: … особено по отношение на определени части от обществото, особено по отношение на реализация на критически нагласи, защото традиционните медии така или иначе пазят един друг тон.
Водещ: А обществените медии…
Добрина Чешмеджиева: Само най-общо казано можеш да видиш точно кой какво мисли за теб.
Георги Лозанов: Аз няколко пъти разбирам подтекста на въпроса за това, че в интернет няма тази регулация, която има в … а пък те все повече разпространяват едно и също съдържание – едното е регулирано , докато другото не е. Това е една симетрия, която постепенно ще изчезва. Но в момента още обществото не е готово за това да влезе регулаторно, с регулаторните танкове в интернет. Той се преживява като комуникативен остров на свободата. И то на моята собствена свобода. Не на говорещите другите, както е п оотношение на традиционните медии. Когато говорим за свобода на словото по отношение на традиционните медии общо взето се разбират на първо място привилегии на журналистите. Когато се говори за свобода на словото в интернет се разбира моето говорене, говоренето на аудиторията. И за това там много по-сложно ще бъде създаването на обществена критична маса, която е за регулация в интернет.
Водещ: Но пък от друга страна традиционните медии могат да благодарят на интернет, защото само така могат да поставят изискванията си за повече свобода като че ли.
Георги Лозанов: Да, друг режим на свобода е, и разбира се от там пък и друг режим на липса на отговорност към казаното, което е обратната страна. Има хора, които се чувстват пострадали от интернет, като почнем от политиците, които винаги са най- в това отношение изнежени. Но и не само политици, всякакви други хора. Има които са пострадали, съвсем непрестанно идват жалби за интернет, ние отговаряме на всяка една жалба, нека даг о кажа и на слушателите. Имаме такава практика. Няма нито една жалба, на която не е отговорено или сигнал. И на тях отговаряме малко бланкетно, че СЕМ не се занимава с интернет. Сега, мога да сложа една плашеща запетайка и да кажа – все още. Но някакво изравнение на регулациите ще има, тъй като до колкото традиционната медия влиза в интернет, тя носи със себе си регулация.
Водещ: Като традиционна медия.
Георги Лозанов: Да. Така да се каже вие ще ги заразите това пространство с регулация.
Водещ: Пак ние ще излезем виновни.
Георги Лозанов: Не, това не е вина, това е добре, тази асиметрия така или иначе трябва. Мисля регулацията по отношение на традиционните медии все повече трябва да олеква, а пък някаква регулация трябва да се пренесе и в интернет.
Водещ: И понеже сме в сезона, в който поднасяте новини, горе долу миналата година по това време казахте, че ще ни сливате. Ще ни сливате ли?
Георги Лозанов: Не, хубава работа. Първо аз никого не мога да слея, второ (?)… Трето това за съжаление беше една тема,, сега си давам сметка, която много деформира дебата за обществения закон, за това аз без да се о тказвам от собствените си позиции до голяма степен я оттеглих като зона на дебата. Предполагам, че в някакъв по-сетнешен етап ще възникне отново, но много по-важни неща са тези, за които сега говорим. За обществената мисия, тя да бъде формулирана. А как точно институционално, дали администрацията ще е обща или ще са две администрации, дали администрацията ще има по-големи управленчески функции или ще бъде повече услуга, това са въпроси, които се преживяват доста болезнено, а са доста дребни. По-скоро искам аз да се възползвам от това, защото разбрах, че моя стар приятел и колега от СЕМ Стефан Димитров е станал директор на програма Христо Ботев, да го поздравя, да му пожелая да направи от програмата една още по-добра обществена медия за култура. Няма нищо, което повече да си отиват две понятия от култура и обществени медии. Радвам се, че Стефан е на тая пресечна точка застанал.
Водещ: Аз съм в позицията на притеснения. Само да попитам накрая Добрина – Дядо Коледа става ли за Референдум?
Добрина Чешмеджиева: Да, става. Дядо Коледа е нашия герой. Героя на това, което ще се случва следващите седмици. Иска ми се всички хора да се чувстват по-спокойни, да не ги взимаме, да не го удряме много на емоции, които смятам, че много често ни пречи. Има място за всички, всеки от нас трябва да се чувства спокоен и да има самочувствието.
Водещ: Не воювайте с Дядо Коледа. Радвайте му се. Това е пожеланието от всички ни.