БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.05.2012

Водещ: Как Веселина Седларска разказа една история от интернет за изборни разплащания в Сливен? Най-често коментирана като скандал от седмицата, но използвана за други цели според нея. Ще чуем заедно след малко днес. Разпада в Синъо. Борсовите котировки за изборни длъжности в Червено, белязаха най-отчетливо отиващата си седмица. Богата обаче и на медийни новини. И в момента продължава работата си 8-мата световна среща на българските медии в Букурещ. След малко очаквам да чуем оценката на генералния директор на БТА Максим Минчев. Къде са българските медии между глобалното и регионалното? В момента се дискутира радиото в ерата на новите медии и технологии. Коментарите очаквам да обобщи генералният директор на БНР Валери Тодоров. На едно от най-големите събития на обществените радио организации в Европа, радио асамблеята в Стокхолм. БНР бе споменато сред водещите обществени радия в Европа. Защо? Ще чуем от директора на дирекция „Международно сътрудничество” Албена Миланова. През седмицата беше представено и изследването на колектив „Телевизията и радиото в условията на цифровия преход” Данните ще коментираме с професор Маргарита Пешева. Актуалните събития тази седмица ще се опитат да подредят и студенти, които учат за журналисти, радио и култура в Югозападния университет в Благоевград. Защо те не намират своите новини в медиите, а журналистите не намират техните новини в реалността? Трудният отговор ще опитаме да намерим с един от преподавателите им – Светлана Станкова. Тя се появи на сцената като кандит, призовавайки да бъде оптимисти. Скептиците я посрещнаха като Волтеровци с отровна ирония. В принципа беше права тя, във фактите те. Дали и така не може да бъде разказа историята за горещия картоф, подхвърлен в интернет за особената политическа търговия в Сливен? Оставаш с впечатлението, че всичко е разделено от тънка корица, където има дежурни критици, интереси и една непроходима сърцевина, която ни приема, ни предава. Хронично модернизиращата си медия от една страна е разклатила неподвижния свод на правилата, поне временно работата да ни стиска да сме храбри. От друга страна го няма оптимизмът или поне така твърдят тези, които учат журналистика. Сякаш някой го преоблече в негативизъм. Форма на социална връзка, бит, култура – любима тема на разговора стана как някой някъде страшно се е изложил. Виж Бай Ганъо и колко абсурдно е преписан в реални виртуални сюжети. Дали няма един ден да преминем от личните си удивления на чужденеца, попаднал в странна действителност, към някакво човешко общуване. Терапия на негативизма. Кой знае? Във facebook.com страницата на културология на Югозападния университет в Благоевград гласовете, чиито студенти ще чуете днес, новина за театрална постановка, номинирана за „Ескер” е харесана един път и толкова. И на facebook.com поставя борсови рекорди и следователите на най-авторитетната социална медия. Дали? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марияна Димова, Никола Попов, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com – „Клубът на журналистите” – БНР. Съвсем нарочно в началото спазваме традицията да се колебаем със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Точно след 15 минути в Букурещ ще чуят това, което аз сега очаквам да ни каже генералният директор на БТА Максим Минчев. Добър ден!
Максим Минчев:Добър ден!
Водещ:Високо вдигнахте летвата с изложбата. Разликите между журналистиката някога и журналистиката днес?
Максим Минчев: Ох, започвате отзад напред.
Водещ:Ами Вие започнахте така.
Максим Минчев:Всеки момент загиваме. В момента в Букурещ вали силен дъжд, значи ще ни върви и по вода. Закрива се осмата световна среща. И ние сме много доволни и като организатори и това е мнението на почти всички участници, които тази година са рекордно голям брой. Започва наистина с една уникална изложба, посветена на българските медии, по-точно на българските вестници, които са излизали в Румъния в средата на 19 век, които употребяват огромна, невероятно голяма роля за Освобождението на България със своя изключително голям дух, българщина и голям професионализъм. Това са вестите на Каравелов, на Христо Ботев, на Раковски, на Стефан Стамболов. Това са уникални издания, които надявам се ще станат достояние на много по-голяма и широк кръг публика, защото те са изключително интересни. Изложбата, в която ние показахме, а именно в Букурещ, ще тръгне из цялата страна. Защо не и там, където имаме големи български общности?
Водещ: Всъщност тя бешпе много цитирана в българските медии, разбира се.
Максим Минчев:Да, тя беше цитирана, защото е уникална, защото за 134 години никой не се е сетил да покаже, да събере заедно и то с помощта на визията, фотографията и текстовете една уникална, уникална – повярвайте ми, част от българската духовна история.
Водещ:Ами може би е новина, че се превърна в послание.
Максим Минчев: Да, надявам се. И от тук вече да се върна към Вашия въпрос – разликите в журналистиката. Разбира се, че има разлика. 150 години не са малко време, но не можем да отречем, че нашите предци, нашите учители по журналистика на чело с Ботев и Каравелов са блестящи публицисти. Голяма част от текстовете, които ние четем в „Дума на българските емигранти”, „Новинар”, „Тъпан”, „Свобода” и да не изреждам всички големи вестници, излизали в Букурещ, Браила – в същото време и във Виена, Белград – образци за журналисти, образци за публицисти. Някои от тези текстове спокойно могат да бъдат използвани и днес. Те са изключително актуални. И да Ви кажа и нещо друго, което е истински притеснително. Голяма част от тези текстове са писани на много добър български език, с много добро спазване на всички журналистически жанрове и ми се ще ние, съвременниците, да не отстъпваме от тези високи стандарти, които – повярвайте ми, нашите предци са ни завещали още от тогава.
Водещ:Всъщност един от най-важните отговори днес тук и сега за нас журналистите май е на къде след 80-тото място? Вие търсихте отговора. Намерихте ли го?
Максим Минчев:Не разбира се. Този отговор не може да се намери лесно, но вчера чрез интересните дебати. Те бяха многопосочни с участието на много хора, на ня1колко места влизахме в ожесточени сблъсъци словесни, но като че ли се обединихме около това, че мястото ни е едновременно заслужено и незаслужено, защото не са ясни критериите, по които ние сме попаднали там. Но достатъчно са много /…/ в нашия занаят и ние като че ли наистина се нуждаем – ние като гилдия, ние като представители на тази динамично променяща се професия, сме длъжни да си потърсим причините за този срив в доверието към българските медии и като че ли най-директният първи отговор беше това, че ние, обществените медии, включително БТА, БНР и БНТ сме готови да инициираме още през есента един голям публичен дебат с участието на всички медии – у нас и по света, за да можем ние като медии сами да потърсим до край отговорите на този изключително важен въпрос. Това е едно решение и ние мисля, че ще успеем да го изпълним в близките няколко месеца.
Водещ:Аз съм сигурна в това. В каква форма са българските медии по света? И това беше дискутирано.
Максим Минчев:Ами вижте, ако присъствате на техните дебати, тази сутрин имаше един такъв „Българските медии по света, пазари и институции” с участие на колеги от Гърция, Испания, Кипър, САЩ – остава човек със смесено впечатление, защото от една страна виждаме голяма част от проблемите на българските медии в България как се пренасят и на вън, опт друга страна виждаме, че всяка една от медиите е в контекста на кризата на собствената си страна, защото кризата е навсякъде всеобща. Как всички по някакъв начин се борят едни за оцеляване, други за увеличаване на своята популярност, аудитория, тиражи, реклами. Трети търсят нови форми за взаимоотношения с общностите, където са там. Много е… Но като българските медии са във форма. Те не продължават да намаляват. Напротив – те се увеличават. Появяват се в нови страни, защото уви – българската /…/ също не намалява. Тя е много голяма и тя се нуждае от тях.
Водещ:Какво ще пожелаете след 8 минути на колегите?
Максим Минчев:С колегите още веднъж ще направим един анализ на всичко това, което се случи през тези 3 дни, а то повярвайте ми се случиха много интересни неща. Дори в момента върви заключителният панел, който е посветен на радиото в ерата на новите медийни технологии, където участват колегите от Националното радио Валери Тодоров и /…/
Водещ:Чакаме го да свърши.
Максим Минчев:От радио Варна, от Канада, от много държави. Много бяха интересни темите. Много бяха. За мен лично беше изключително полезен дебата за българските медии по света като финансиране на аудитории, дебатът за настъплението на сериалите – българските в телевизиите. Също добре се справиха телевизионните продуценти. Говорихме за слабостта на регионалните медии – един въпрос, който някак си незаслужено беше оставен в страни през всичките тези години. За посланията, които медиите правят като национални инициативи, за образа на бизнеса в медиите, за промяна на регулацията, т.е. на закона. Много са интересните неща. Нека да направим един анализ, да видим къде има нужда от продължаване на този дебат.
Водещ: И разбира се ще очаквам да гостувате в студиото на „Клубът на журналистите”.
Максим Минчев:Разбира се.
Водещ:Много Ви благодаря.
Максим Минчев:Ще го направя с голямо удоволствие, но нека да свършим сега това, което започнахме.
Водещ:Много благодаря на генералния директор на БТА, който наистина след 7 минути трябва да закрие срещата. Ние се връщаме към традиционните си колебания със Снежа Спасова за музиката. Да бъдем добри или джиджи-биджи? Тази седмица най-горещият новинарски картоф, макар че е твърде относително споменаването на новинарски картоф, но бяха тайно изтеклите записи за преговори в Сливен. Как един политик ще се откаже от изборите в полза на друг политик. Всъщност това е скандален запис на разговора на двама функционери от БСП, проведен преди последните местни избори. На кратко записът е направен в заведение, на маса седят и разговарят Мартин Славов – председател на общинската организация на БСП и бивш кандидат за кмет от БСП на изборите през 2007, когато губи от Йордан Лечков, и Галин Кънчев – бизнесмен, настоящ общински съветник. На последните избори, не успял кандидат кмет, издигнат от Коалиция. Целта на разговора е Мартин Славов да бъде уговорен да се откаже от кметската надпревара от името на БСП, за да може Галин Кънчев да бъде издигнат от името на партията. Славов си обявява цената – 100 хиляди лева. И така. Веселина Седларска разказа тази история, която е в интернет 2 седмици за тези разплащания и разбира се най-често тази история беше коментирана като скандал от седмицата. Какво е всъщност тя според Веселина Седларска?
Веселина Седларска:Не е точно разследване. Не е и разкритие, както го наричат. Просто този разговор си беше в интернет и героите се само разкриват. Моят принцип е единствено в това, че дадох някаква публичност на нещо, което беше в интернет, но всички се правеха, че го няма – и прокуратурата, и БСП, и това беше дразнещото. Този запис е бил показан на изборната конференция на БСП, която се прави преди конгреса. Човекът, който го е показал, е предложил конференцията да изслуша този запис и тогава да си избере председател и делегати. Не му е било позволено. Очевидно след това някой е решил , че все пак записът трябва да бъде чут и той се появи в един сливенски сайт. Ако нямаше конгрес можеше и да не се извади въобще този запис.
Водещ: Как реагираха медиите?
Веселина Седларска: Колегите знаеха за записа. Бяха по някакъв начин съобщили в своите вестници за това. Прокуратурата и БСП бяха тези, които се правеха, че няма такъв запис. И едва, когато с епояви черно на бяла вече дешифриран разговорът, изведнъж решиха, че все пак има разговори и не могат да се правят повече, че го няма.
Водещ:С какво Ви изненада този запис, ако въобще Ви изненада?
Веселина Седларска:Изненада ме с инфантилният цинизъм, с който си говорят хора, от които зависи нашият живот, хора, които решават как да изглежда града, по какви улици да вървим. Изненада ме езикът, на който си говорят – демонстративно мутрински език. Очевидно това е модно. Да говориш така, като че ли си развит от главата надолу, а не от врата нагоре. Изненада ме с това, че в него нямаше и една дума за проблемите на града.
Водещ:Имаше ли политика в този разговор?
Веселина Седларска:Това си е далавераджийство. Никаква политика не е това. Политика значи да правиш нещо, което променя живота на хората.
Водещ:В Сливен изненадаха ли се?
Веселина Седларска:Отвратени са, погнусени. По-скоро ме изненадваше реакцията на хората – тяхната примиреност. Малко хора чуха целия запис. Всеки казваше, че 10 минути издържах – на 15-та вече повръщах. Хората просто не искаха и да слушат.
Водещ:Това ли е скандалът на седмицата според Вас?
Веселина Седларска:Идеята не беше да става скандал. Обществен интерес беше целта. Само че едно нещо, когато бъде написано, контролът се загубва. То тръгва, води своя живот, всеки започва да го употребява. Изведнъж ГЕРБ забеляза, че на картата на България има и град Сливен. Това не беше го забелязвал ГЕРБ, когато градът беше управляван от техен човек – Йордан Лечков, приятел, когато загубихме милионите от евро фондовете, когато съсипаха улиците на Сливен, разкопаха ги и те са в ужасно състояние и до днес. Изведнъж Сливен стана важен град. Аз съм писала толкова по-тежки и важни неща и никога не е било бръщано внимание. Когато с моят редактор в „Тема”, защото с него съм обсъждала дали да напишем – Калин Първанов, един и добър редактор, и човек, който е наясно със ситуацията в БСП, даже има такъв разговор. Знаем, че има такъв разговор в интернет, но мълчат – какво да правим. Той каза – поне да не мъчлим. Аз много не бях наясно и кога ще е конгресът на БСП, така че малко ми е неудобно да го кажа.
Водещ:Ако трябва да направим класация на събитията на отиващата си седмица?
Веселина Седларска:Номер едно е загубените 40 милиона евро от програмата за развитие на селските райони. Това е скандалът.
Водещ:Другите събития нататък в класацията?
Веселина Седларска:Другите събития са това, което се случва в Гърция и как то би ни засегнало, и какво отношение имаме към него, и дали не вървим към същото след като и левицата и десницата са в такова състояние. Дали и при нас няма да се появят подобни крайни изненади – леви и десни. На трето място поставям това, което се случи в Синята коалиция. По-скоро това, което не се случи.
Водещ:Това прилагате към борсовата информация.
Веселина Седларска:Всъщност разговорът не бива да го подценяваме, защото ако успеете да го изслушате, ако имате нервите два часа почти да слушате това, което си говорят двама мъже – там е цялата картинка на прехода. Всичките 22 години. Там се споменават неща за 90-те години, които сега научавам. Там се говори от Сливен до Лондонското сити какво правят българските пари. Разговорът е безкрайно интересен, но неговият истински смисъл се загубва в една шумотевица и в едно желание да бъде употребено от всеки, които се случва с всяко усилие в България.
Водещ:Тези, които сега учат за журналисти казват, че техните новини ги няма в медиите, но успоредно с това пък те посочват едни новини, които ги няма в действителността.
Веселина Седларска:Изходът е да проумеем, че обикновено новината е това, което се крие. Другото е реклама или пропаганда. Нашата журналистика стана прекалено протоколна. Тя отразява изявления и пресконференции.
Водещ:Веселина Седларска пред „Клубът на журналистите”. На facebook.com страницата ни ще качим линк към записите, защото наистина е важно да не подценяваме този разговор. Тези разговори между политици изобщо. Не слушайте разкази за разговорите, а самите разговори. Цветът е без значение. Вчера гостувах на студенти, които учат радио и култура в Югозападния университет с Благоевград и опитахме с тях да подредим техните новини. В началото разбира се да Ви припомня, че те казват, че техните новини ги няма в медиите, от една страна, но от друга страна пък техните новини ги няма в реалността. Ето, чуйте тяхната класация.
Студент: Има наченки за хората да не живеят в кочина. Съжалявам, че го казах, обаче…
Студент: Аз лично,което не харесвам в новините е това, че постоянно се говори за провал в България. Няма изгледи за нищо по-добро. И искам да чуя в новините, че идват и хубави дни за България. Че имаме бъдеще.
Студент: Предимно има нападки политически. Има един човек, доста забавен, който ходи по различните телевизии напоследък, оплюва Меглена Кунева – Яне Янев и повтаря едно и също. Тези политици искат да получат някаква изява от политиците. На хората вече им омръзна до някъде да слушат такива разговори и то на такъв език.
Студент: Моята класация – аз мога да Ви кажа кое не ми е интересно. Една от водещите новини – за премиера, къде е отишъл , какво е направил, как се е събудил сутринта, какво е пил. Ами не че е незначително, но просто понякога има и по-важни неща.
Студент: Главната новина – имаше интервю с Бойко Борисов по всички телевизии, дори и по радиото вечерта го казаха как той пак е разрешил проблема с нашия велик отбор. Бойко Борисов не трябваше да се намесва и в този спор, както и във футбола, както и навсякъде, защото той казва „Ние даваме парите”. Мен това лично ме дразни. Може би е добър премиер – не знам.
Студент: Избягвам вече да слушам новини, въпреки че уча такава специалност, защото много ме натоварват. Нашите новини днес на мен не ми харесват. Гледам други предавания, но специално новините ги избягвам – това е.
Студент: Аз по принцип съм непушач, но съм твърдо против., Някакъв вид дискриминация. Значи мога да Ви кажа един пример в моя роден град Монтана. Направиха едно такова заведение с един голям надпис – „До тук тютюневия дим” и то имаше само една маса с двама-трима човека на видимо по-голяма възраст.
Студент: Не съм била аз в Лондон, но много хора са ми казвали как пред заведението има място с въженца, оградено, там е за пушачи. Проблемът е не, че приемат такъв закон, и аз понякога се замислям като пушач, че човекът до мен не му е приятно, но това е негов проблем дали му се седи до мен или не. И дори като пушач на мен понякога не ми е приятно като влезна в заведение и да не мога да дишам. Ок няма да пуша на обществени места – ще излизам извън заведението – на мен това не ми пречи. По света това не им пречи на хората – на нас какво ни е? Проблемът не е това, че се въвежда такъв закон. Проблемът е, че повечето хора няма да го разберат. Защо в Лондон това не им пречи и си пушат отгоре на всичкото. Не е да кажеш да са ги ограничили изцяло цигарите. Макар че има и някои недомислици от сорта на това „ако си пушиш в къщи, съседът може да се оплаче”.
Водещ: Добър ден на преподавателя на тези студенти, които току що чухте – Светлана Станкова.
Светлана Станкова: Добър ден.
Водещ:От вчера май нямаме отговор на въпроса къде са техните новини?
Светлана Станкова: И аз останах доста, как да кажа, може би потисната не е точната дума, но разколебана в очакванията къде са техните новини. Къде са нашите новини? Кой определя дневният медиен ред? И мислейки върху това, в крайна сметка си дадох една ясна преценка, че всъщност нашият дневен ред го няма. Определянето на медийния дневен ред не е нещо, което да откриваме тепърва. То има теория, която разбира се в качествената журналистика се прилага и се използва съвсем кратко – четири стъпки са. Най-напред това са прессъобщения от всички институции, след това са големите телеграфни агенции, които пускат всички новини – след това е интернет дневния ред така, както се случи да речем като премятане на темата със скандала в Сливен от интернет във вестник „Преса”, но всъщност ядрото на медийния дневен ред, това, което го формира – всичките тези външни слоеве, както сполучливо нарича /…/ формирането на медийния дневен ред „белене на лук”, та стигайки до сърцевината на лука – ами това са журналистическите норми във всяка една страна, където те се предопределят от куп обстоятелства. И ако нашите журналистически норми, дали определените от собствеността на медиите, дали предопределени от автоцензурата, каквито са наблюденията на организацията „Репортери без граница” са това да отразяваме кой политик на кого какво е казал, т.е. нашите норми да бъдат политиците да се отразяват в медиите, както царицата в огледалото от приказката за Снежанка, къде да намерим тогава новините на студентите?
Водещ: Много или малко са 4 седмици за обелването на един лук – 4 седмици тези записи са били в интернет и за тези 4 седмици нищо не се е случило.
Светлана Станкова:Тъкмо са. Даже според теорията на Максуел /…/ точно толкова е необходимо, за да може една новина да влезе в обществения дневен ред. Реално посоката, функцията, която имат медиите като посредник, е тъкмо тази. Медиите да извадят новината – тя да влезе в обществения дневен ред и от там да влезе в политически дневен ред. При нас тук се къса веригата. Да, има такива неща на много места, те се случват, те се показват, обаче един висш кандидат президент излиза от президентската надпревара след такъв скандал – говоря за Доминик Строс Кан. А тук какво?
Водещ:Ами тук огорчението на Веселина Седларска за това, че някой използва по различен начин това, на което тя е дала гласност.
Светлана Станкова:И аз изпитвам огорчение, че, не знам дали е подходящо да го кажа в ефир, че еталонът за български журналист в моите представи е до такава степен – потресена и омерзена от блестящата работа, която е свършила.
Водещ:След малко отново ще се върнем към реалността, за да чуем обобщение на протичащата в момента дискусия „Радиото в ерата на новите медийни технологии”. Малко неравномерен излезе ритъмът в „Клуба на журналистите” днес, но това е, защото сме амбицирани почти в реално време да уловим първите коментари от 8-та среща на българските медии. Добър ден казвам сега на генералния директор на БНР Валерий Тодоров.
Валерий Тодоров:Добър ден.
Водещ:Радиото в ерата на новите медийни технологии – току що приключи тази дискусия, която водихте вие. Първите коментари.
Валерий Тодоров:Сега е заключителната част на 8-та световна среща.
Водещ:Чухме оценката на Максим Минчев. Сега да чуем и Вашата. От къде да започнем? От срещата или от радиото?
Валерий Тодоров:Нека да започнем все пак от по-голямата – от срещата. Тя събра колеги от цял свят, които работят в различни медии, които имат амбицията посланията им да стигат бързо, обективно до аудиторията, която живее в съответната страна. Разбира се те имат различни проблеми, свързани с финансирането, с достъпа до информация в смисъл, че търсят свои информационни източници, търсят съдействие от нас. Диалогът беше много интересен, тъй като колегите, които работят в чужбина имаха възможност от близо да се запознаят с проблемите, които занимават или изпитват българските медии. Те са свързани с въвеждането на нови програмни продукти и технологии, взаимоотношнието между медиите, конкуренцията, свободата на словото, отношенията с/…/., Важни теми, които по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегвани и от колегите, които живеят в чужбина. Ние пък узнахме повече за колегите, които работят извън България, начина, по който те се финансират, начина, по който мислят, начина , по който търсят обратна връзка с аудиторията. Смятам, че всичко това е полезно, защото излизат конкретни проблеми. Ето, например един от проблемите, който днес се появи беше свързан с факта, че много често медиите се използват за недобросъвестни послания. Те подвеждат нашата аудитория, подвеждат българи, които търсят реализация в чужбина и за това ролята на медиите трябва да бъде изключително отговорна. И това е един процес, който е свързан със саморегулацията, т.е. самите ние да подбираме източниците си, начина си на работа. Да спазваме една етика, защото нашата отговорност като посредници в обществото между властите и хората е изключително голяма.
Водещ:Много е важна и ролята на националните медии. Максим Минчев вече каза за предстоящото събитие, което ще бъде организирано, за да продължим да търсим отговора на въпроса на къде след 80-то място?
Валерий Тодоров:Вижте, аз лично имам малко по-особено мнение за този род класации. Често пъти ние медиите сме подведени от собствената си критичност, преувеличавайки понякога проблеми. Те се преекспонират съответно в анализите и докладите и от тук се получава един затворен кръг. Често пъти информация се събира и от колеги от неправителствения сектор, които смятат, че политиката в една или друга област е недостатъчно енергична и по този начин свободата на словото и оценката на свободата на медиите у нас може да изглежда по различен начин. Проблемите на монополизацията или концентрацията, както искате я наречете – проблем е заради кризата, силно свития пазар, което дава възможност за не добри практики. Но трябва да кажем, че онова, което някога наблюдавахме във вид на пряка политическа намеса върху дейността на медиите – това вече е един изживян етап. По-скоро по-тревожна е възможността чрез икономически лостове да се прокарват влияния – било то политически или други. Това е един проблем, който излезе в условията на криза. Кризата сякаш и занижи критериите по отношение на свободата на словото, независимостта на медиите, някак си с по-леко сърце се приема, че щом е трудно, трябва да приемем, че нещата могат да се случат и така. Въпрос на самокритичност, на самоанализ, на саморегулация в медиите. Ако Вие самият нямате свободата да кажете нещо, то и най-свободната медия няма да Ви го осигури. Поне аз смятам така, защото не мисля, че радиото може да бъде упреквано, че не е свободна медия или че нечий глас може да бъде заглушен. В радиото, казвал съм го преди, между нас и аудиторията, между Вас и аудиторията има само един микрофон. Можете да кажете всичко. И мисля, че колегите са достатъчно силни, за да позволят Вие да пострадате от това, че сте казали всичко.
Водещ:За коя от медиите всъщност новите технологии са добър съюзник? Май радиото, като че ли и в това отношение е доста бързо?
Валерий Тодоров:Ами аз смятам, но слагам знак минус заради възможен субективизъм, че радиото е по-гъвкава медия и то по-бързо от телевизиите внедрява новите технологии. Ако в телевизиите ние виждаме по-скоро нови формати, но две трети от тях всъщност чужди формати, които са внедрени в България, то в радиото и в областта на програмите, техниката, технологиите ние виждаме една повишена енергичност и без да си правим излишен комплимент – смятам, че радиото в това отношение е водеща медия и водеща институция, защото ние сме и културна институция – това, което отбелязаха и колегите с факта, че ние създаваме дивиденти. Ние чрез онова, което записваме, подкрепяме, организираме, ние фактически създаваме културния дивидент, когото могат да ползват колегите. Същевременно чрез нашите музикални състави. Ние създаваме продукция, която предлагаме чрез световните музикални компании за излъчване в другите медии по същия начин чрез обмена в ЕС за радио и телевизия.
Водещ:Всъщност няма нужда да се притеснявате заради субективна оценка. Сега ще чуем напълно обективна оценка, която беше дадена на годишната среща на радио организациите, членове в ЕС за радио и телевизия. Между другото Вие също бяхте там. Ще чуем и последните данни, които излязоха през седмицата за проучването на…
Валерий Тодоров:Само, ако ми позволите, бих искал да кажа на аудиторията, че ние тук сега в заключителната част на срещата представихме един наш нов продукт – това е интернет радиото, който ще позволи вече активната аудитория от различни възрасти да улесни достъпът си до нашите форуми. Едновременно да види съчетаването на различни технологии, съчетаването на аудио и видео, на линейни и нелинейни цифрови възможности и интернет по какъв начин могат да отворят един нов свят, любопитен да се гледа, да се слуша. Което смятам, че ще бъде интересно за аудиторията от всички възрасти. Ето, силата на радиото, което гъвкаво и без огромни инвестиции може да предложи една нова версия като медии, като възприемане.
Водещ:Това е една широка тема. Разбира се разчитам да я коментираме и като се върнете в „Клубът на журналистите”. Благодаря на генералния директор на БНР господин Валерий Тодоров. Добър ден на професор Маргарита Пешева.
Маргарита Пешева: Добър ден.
Водещ:Това е едно много голямо изследване, много сериозно – защо трябва да има такива изследвания?
Маргарита Пешева:България се намира в навечерието на цифровия преход. Този преход трябва да приключи на 1 септември 2013 година. Над 30% от запитаните и участниците в изследването смятат, че след успешното въвеждането на цифровата ефирна телевизия, те ще се откажат от кабелна телевизия. Да се предпочита свободната телевизия през Multiplex, която дава по-добро качество на образа, картината и звука, която е безплатна. От тази гледна точка много е важно да се види какво е влиянието на новите медии, най-вече на интернет върху радиото и телевизията. Данните са особено интересни. В България телевизията се гледа от 3 и ннад 4 часа. Радиото се слуша в по-малки слушателски сесии – между 1 и 2 часа. Аз казвам – данните от това изследване. Разбира се, както знаете, жените са по-активни телевизионни зрителки. Мъжете слушат доста повече радио.
Водещ:Какво значи да се слуша телевизия?
Маргарита Пешева:Сутрешните телевизионни блокове много често се слушат, а не се гледат. Различни са вариантите на кросмедия. Но в самото кросмедийно производство заличава разликите между радио, телевизия, печат и интернет. Неслучайно БНР стартира младежка програма само online и това е много добро управленско решение и много модерно, иновативно само по себе си решение.
Водещ:Какво да кажем за медиите, които вече започнаха сериозно да използват и социалните мрежи? Ето, „Клубът на журналистите” има вече страница във facebook.com, където има изненадваща активност.
Маргарита Пешева:В рамките на този проект имахме едно интересно изследване, проведено от агенция „Медиана” – online поведение на младежката аудитория. 15-29 години. Разбира се данните са национално представителни. Социалните мрежи са изключително популярни. Facebook.com е най-популярната социална мрежа. В България все още блого сферата изостава. При печатните медии най-силните брандове имат и най-силни online страници. Всички изследвания, които до сега направихме, показват, че все още, включително и младежките групи, не са достатъчно добре запознати с видео заявка, с някои от най-новите медии. Над 75% от анкетираните не знаят нищо за цифрово радио, не знаят нищо за цифрова телевизия. Много важно е – ние правим едно второ изследване агенция „Медиана” по отношение какви програми потребителят иска да гледа през Multiplex. Дали той предпочита по… програми, дали предпочита специализирани телевизионни програми, какви специализирани, за да може изследвайки общественото мнение, Multiplex е много скъпа технология и това е един много голям бизнес, да си спомним, че първите Multiplex цифрови във Великобритания и Швеция фалираха. И те фалираха тъкмо по тази причина, тъй като не бяха направени серии от изследвания какво всъщност зрителят иска да гледа.
Водещ:Първоначалните данни какво сочат?
Маргарита Пешева:Няма никакв2о разместване в рейтинга на трите национални телевизионни програми. По отношение на радиото – също няма размествания. Безспорният лидер в Националната радио среда е програма „Хоризонт”. Бих искала да отбележа, че програма „Христо Ботев” е на много висока позиция. Тя имаше 25% рейтинг. Това е много добра позиция. И да обърна внимание, че по-скоро в това изследване се изследва популярността на марките, на медийните марки, а не на слушаемостта. Това показва, че може да не е най-слушаната радио програма „Христо Ботев”, но тя като медийна марка е много популярна и стои далеч преди някои особено слушани частни търговски радио станции.
Водещ:Предполагам, че това има пряка връзка и с доверието все пак.
Маргарита Пешева:Да, има пряка връзка с доверието, както БНР, така и БНТ традиционно през последните 20 години, откакто системно се прави бридж на социология и изследвания в България, се ползват 60 или 80% доверие.
Водещ:Прозира ли клишето „медиите не определят дневния ред на хората”? Това е едно доста дежурно станало към медиите обвинение от експертите?
Маргарита Пешева:В световен мащаб, включително и в България, се засилва корпоративната журналистика. Засилва се така нареченото пазарно ориентирана журналистика. Това са тенденции световни. Те са свързани и с глобализацията и създаването на огромни медийни холдинги, и с медийната концентрация, която е също последица от един от ефектите на глобализацията. Засилването на корпоративната журналистика се усеща у нас и от кризата на печатните медии, тъй като вестникът не е това, което е бил – вестникът не продава вече новини. Той продава реклама. Тази криза на вестника засили корпоративната журналистика, което не означава – аз винаги се опитвам да балансирам и да имам позитивна гледна точка, въпрос на културна политика е държавата да подпомага големите свои медийни марки като популярност, така, както Саркози не позволи на вестник „Le monde” да фалира.
Водещ:Да благодарят ли телевизиите на кризата?
Маргарита Пешева:Истината е, че кризата промени медийния дневен ред. Всяка вечер виждаме колко голямо внимание се отделя на случващото се в Гърция. Всички сме част от целия свят, но всички сме в своето глобално село и винаги си живеем на своята медийна улица. По-скоро телевизията трябва да има мъжеството да отрази кризата обективно и да не засилва страховете на хората. Аз забелязвам много често новините засилват страховете. Но това, което бих искала като финал да кажа, че българският слушател и зрител все още не е готов за цифровия преход.
Водещ: Поредната добра оценка за БНР беше дадена на годишната среща на радио организациите, членуващи в ЕС за радио и телевизия. Каква беше тя? Добър ден на Албена Миланова.
Албена Миланова: Добър ден. Нека първо обясним на слушателите какво е ЕС за радио и телевизия и действително до колко авторитетна и тежка е тази оценка за БНР, която беше дадена. ЕС за радио и телевизия е най-голямата професионална медийна организация в света. В нея членуват 85 радио и телевизионни организации, обществени, с обществен характер. От 56 страни в Европа и Северна Африка. Освен това в ЕС за радио и телевизия членуват и 37 асоциирани членки – Американското обществено радио, Японските радио и телевизия, членове от Китай, от Бразилия. Интересна информация, която получих вчера е, че бразилското радио „Култура” днес в 19 часа ще излъчи програма, вариации за пиано на Боян Воденичаров, която е предложена от БНР на членовете на ЕС за радио и телевизия. ЕС за радио и телевизия е създаден през 1950 година. Доста преди създаването на Европейската икономическа общност и след това ЕС. БНР и БНТ са пълноправни членове на тази асоциация от 1993 година. Така че двете обществени медии на България са тръгнали по своя европейски път доста отдавна. Всяка година директорите на радио организациите се събират, за да обсъдят как се развиват техните радио организации, какъв е общият ни път, какви са основните приоритети в нашето развитие и да обменят мнение за стратегиите, които са набелязали за своето развитие в най-близко време.
Водещ:Всъщност последните години, като че ли предизвикателството е цифровизацията.
Албена Миланова:Да, разбира се. Някои от радията вече са започнали излъчване на цифрови платформи. Основният приоритет е качеството на програмите, привличането на все повече слушатели, обществените радия като едни културни институции, защото първото място, което колегите от Шведското радио ни заведоха, беше тяхната концертна зала, с което те се гордеят. Ние също смятам, че имаме с какво да се гордеем, тъй като БНР има 6 музикални състави, един прекрасен симфоничен оркестър и хора, биг бенд, народен оркестър.
Водещ:И все пак вече нямаме само първо студио. Имаме и други студийни комплекси за записи, които предлагат много добри условия за работа на музикантите.
Албена Миланова:Така е. Създадени бяха и нови концертни студия в нашите регионални радио станции – в Пловдив, във Варна, в Благоевград. Това е още една възможност българската култура и българските изпълнители да бъдат популяризирани в цял свят. Годишно по линия на ЕС за радио и телевизия върви един много сериозен обмен на концерти и класическа музика, не само класическа музика – и джаз, и фолклор, и популярна музика.Миналата година на вълните на БНР и най-вече по програма „Христо Ботев” са излъчени около 600 концерта по линия на този музикален обмен. Ние сме предложили 69 концерта, което значи, че действително нашите музиканти са получили възможността да бъдат чути от една многомилионна аудитория в цял свят.
Водещ:Това ли е основният мотив за добрата оценка за работата на БНР?
Албена Миланова:Това е един от мотивите. Беше отбелязано нашето първенство и нашата лидерска позиция по отношение на радио аудиторията в България, тъй като не във всички страни обществените радия са водещи. При нас това е една трайна тенденция, която се засилва и при наличието на такава сериозна конкуренция колегите от ЕС за радио и телевизия не могат да не отчетат тази водеща позиция на БНР, която успяваме да осъществяваме през последните години.
Водещ: Каква е разликата между разгневи и окупирай? Вчера, докато дискутирахме с тяхната преподавателка госпожа Светлана Станкова и студентите от Югозападния университет в Благоевград, учещи за журналисти, се чудехме всъщност каква е разликата между разгневи и окупирай. Разгневете се, написа Стефан Кесел. Идеята зад Океана /…/ първо Уолстрийт, после други места. Госпожо Станкова?
Светлана Станкова:Продължихме наистина с тази дискусия и всъщност това, до което те достигнаха, беше, че когато разгневяваш, ти се опитваш да взривиш системата. Ти си извън нея – искаш да я сринеш, искаш да я премахнеш. А когато окупираш, ти искаш да я промениш тя да не е това, което е.
Водещ: Което е добро обещание за това, че те все пак ще си намерят новините и ще ги напишат, когато станат журналисти може би.
Светлана Станкова:Да, само че трябва от 3 годишни да ги възпитаваме, че са граждани, че са важни, че са значими и това, което те могат да кажат, има наистина смисъл да бъде изразено. Когато на децата казваме – „Ти си мълчи! Щом са ти се скарали, значи че си виновен!” не можем да очакваме след това, когато станат независими да са хора, които заявяват техния глас. Имам преки впечатления от студентите във Франция, които не гласуваха за Саркози, защото той е премахнал в лекарствения списък, а това е нещо, което те получават безплатно от аптеката, противозачатъчните им хапчета.
Водещ: И хората са имали позиция и са намерили начин да я изразят. Няма да бъде въвеждан нов изпит за кандидат студентите за журналисти. Няма да ги изпитват за гражданско поведение, но задължително трябва да бъдат граждани. И не само кандидатите за журналисти. Всеки един от нас! Хубав и слънчев съботен следобед Ви желаем и оставаме с Queen.