БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.06.2010

Водещ: Ако журналистите бяха законодатели, едва ли вчера американският посланик у нас щеше да попита защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори. Даже ако само някой беше отговорил на журналистите, когато задаваха този въпрос, пак нямаше да се налага в присъствието на посланици издатели, главни редактори, депутати и медийни експерти, събрани от фондация „Конрад Аденауер”, да си разменят реплики кой кой е и има ли групировки, управляващи българските медии. Всъщност май е крайно необходимо някой да научи детето, което казва на царя, че е гол, да каже на издателите. Важно е да се знае кой е собственикът, защото има значение кой говори. Останалото е манипулация и конюнктура. А от нея никой, ама никой няма нужда, дори май вече и леля Мария, която иначе знае всичко за прането. Защото и политиците трябва един ден да свикнат да не се правят на журналисти. Не може те да пишат заглавията и да напътстват медиите да не бъдат критични. Медиите не са пиари на политиците, по-точно не бива да бъдат. Те са от едната страна заедно с хората и така да правят гражданското общество. От другата страна са политиците и ангажираните с икономически интереси. Това е смисълът на журналистиката. Сега е добре освен журналистите това да го проумеят и останалите, от които зависи какви правила създават. Два закона ще правят прозрачни парите на вестниците и телевизиите. Заявените вчера намерения ще коментираме след малко с Весислава Антонова от в. „Капитал”. И той като винаги, когато има някакви критики към медиите отвън, накрая става дума за БНР и БНТ, няма как да не подминем и започналата вече дискусия как да бъдат финансирани обществените медии у нас. След позабравените в миналото екзотични предложения за такси водомер и електромер, отново се заговори за тях. Логично ли е и кой има полза от това? Защото каквото и да си говорим, винаги става дума за един пари, които едните ще дадат, а другите ще вземат. Какви са нашите и какви са европейските правила и какво се прави в криза – ще коментираме с Бойко Станкушев. И тъй като навлизаме вече в сезона на отпуските, ще се опитаме в аванс да коментираме една предстояща медийна дискусия „Испанското председателство на ЕС и българските медии”. Защо предстои да се говори за това ще коментираме с Копринка Червенкова.

Чии пари стоят зад българските медии, дали дойде времето да се получи някакъв отговор на този въпрос, защото журналистите го задаваме много отдавна? Добър ден на Весислава Антонова от в. „Капитал”!
Весислава Антонова: Благодаря за поканата да говоря по тази тема! Тя, нека да кажа, че е любима на „Капитал”. Казвам го с лека ирония, но иначе съвсем сериозно, това е тема, на която ние много държим в секцията „Медии и реклама”…
Водещ: Тя и на нас ни е много любима тази тема.
Весислава Антонова: Честно казано, времето много отдавна би трябвало да е дошло да говорим за прозрачната собственост на медиите. Сега, нека да кажем, че новото правителство и експертната група, която то е одобрило да пише нов медиен закон, имат нова воля и желание в текста на медиен закон, който да регулира не просто радиото и телевизията, да има записани текстове, които по някакъв начин да са свързани и с печатните медии, и да могат да осветляват собствеността в печатните издания, което е изключително необходимо.
Водещ: да, защото който създава мнение няма право да бъде анонимен, нали така?
Весислава Антонова: Точно така, няма право да бъде анонимен. Защото всеки, който е анонимен съществува риска да бъде и манипулативен. Почти го римувахме с теб, Ирен.
Водещ: Да. Трябваше ли американският посланик да зададе въпроса, който журналисти отдавна задават за собствеността на българските медии, за да тръгнем да търсим отговора?
Весислава Антонова: Бих казала, че по-скоро е тъжно американският посланик да ни го казва, защото за пореден път става ясно, че ние не можем сами на себе си да кажем, че секторът ние журналистите и издателите не разчитаме толкова на саморефлексията, а винаги чакаме някой отвън да ни каже. Би трябвало тези времена вече да са отминали и да са много далеч от нас и самите ние да се опитваме да съхраним здравето и свободното изразяване на медиите. Защото в противен случай демократичното общество означава, че не се е случило. Но пък от друга страна, американският посланик. Америка е държава с традиции в свободата на изразяване. Щом дотам сме го докарали да ни го каже американският посланик, значи…
Водещ: От друга страна пък ,ние журналистите да му благодарим, че…
Весислава Антонова: Знаете ли, направи ми впечатление между другото в неговото изказване и в неговия анализ, че е човек, който се е постарал много добре да се запознае със средата. Разбира се един дипломат много рискува, когато се опитва да навлезе в толкова деликатна сфера, да я коментира и да дава оценка на чужда журналистика. Знаете, че дипломатите обикновено не правят това. Но съдейки по детайлите, по някои от детайлите в изказването на този човек, останах с впечатлението, че той доста добре се е подготвил и доста добре се е запознал със ситуацията. Независимо от факта, че в неговия доклад не фигурираха имена, фирми, компании и т.н. Естествено, че няма как да фигурират, защото наистина едно дипломатическо лице, първо, не може да се ангажира да ги споменава и да говори за тях, и второ, не е нужно. В смисъл, ние достатъчно добре познаваме сектора.
Водещ: А и разменените реплики в залата като че ли поставиха нещата на местата им?
Весислава Антонова: Да, разбира се. В смисъл, това, което трябваше да се каже, се каза от хората, които трябва да се каже. Посланикът просто зададе тона и се опита да каже, че това, което се случва с българските медии не е толкова непрозрачно и за диплотатите и за чужденците в тази страна и че когато една медия е манипулативна и несвободна, това се забелязва от всеки интелигентен човек независимо дали той е българин или просто е чужденец и чужд дипломат в дадена страна. Всеки следи достатъчно добре и политическите процеси, и процесите на формиране на журналистиката, доста добре е запознат с изданията. Така че мисля, че тези обвинения бяха доста пресилени към него.
Водещ: Нека направим една прогноза. Ние с теб много отдавна следим реакциите по повод предложението да има текст в медийния закон, който да регулира по някакъв начин или донякъде и вестниците и печатните медии. Докъде се стигна в тази посока, защото имаше отчетливи реакции срещу такъв текст?
Весислава Антонова: Нека да кажем, че реакции срещу този текст на издателите като цяло, на Съюза на издателите изобщо не е имало. Имаше остра реакция срещу изказванията, че трябва да има закон за печата, което абсолютно не е необходимо и… в смисъл, да не навлизаме в този един друг дебат. Но от друга страна, да, наистина имаше известна съпротива, има известна съпротива от страна на един точно определен издател Ирена Кръстева, управителя на Нова българска медийна група. Нека да кажа, че около нея са вестниците „Монитор”, „Политика”, „Телеграф”, това са основните по-тиражни вестници. Има и други регионални и спортни издания, телевизията ББТ. Та Ирена Кръстева, тя е издателката, която може да се каже, че предизвика най-голямо любопитство и интерес у всички най-остри въпроси, защото през последните няколко години, откакто тя придобива медии и начина, по който ги придобива, особено скандално, не е съвсем по правилата, накара хората така да реагират. Тя произведе новината, искам да ви кажа там. Тя каза, че има нов съюз, алтернативен съюз на издателите и покани всички, които искат да участват в него. И също така каза, че няма абсолютно никаква нужда от нов закон за медиите, а пък още повече за закон, в който да се описва собствеността на печатните издания, защото, ето, дори нейната собственост е прозрачна и всеки, който иска да провери, ще види, че тя е едноличен собственик на нейните издания. Та от тази гл.т. има някаква съпротива, но аз не бих казала, че тя е толкова мощна. Това, което мен по-скоро ме притеснява е, че работните групи, които пишат медиен закон, се опитват много отдавна да го пишат. Много отдавна се опитват да регулират пространството, много отдавна се опитват да вкарат професионални текстове, които да гарантират стабилност на развитието на медийния бизнес като такъв, като свободен, като прозрачен, като такъв, какъвто трябва да бъде и е в повечето развити европейски държави. Притеснявам се те да не бъдат отегчени отново. И както аз написах в моя блог към в. „Капитал”, дано не бъдем свидетели на поредния закон за медийни мечтатели. Дано той все пак се случи, защото това е добре не само за нас журналистите и за издателите на вестници и списания, добре е за аудиторията. Така ще бъдем по-искрени, по-откровени към нея и ще й предлагаме журналистика, каквато тя заслужава.
Водещ: По принцип журналистите винаги помагат на гражданското общество, или поне трябва да го правят.
Весислава Антонова: Трябва сега и гражданското общество по някакъв начин да ни подкрепи, да покаже, че има необходимост от такъв тип журналистика.
Водещ: Но това разбира се е един доста бавен и труден процес…
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А дотогава все пак трябва да се напише този медиен закон. Дали…
Весислава Антонова: Оптимистичният вариант е, че той ще се напише през лятото и през есента ще се обсъжда, но песимистичният вариант е, че това може и да не стане и може всичко да отиде в следващата година. А пък ние с тебе като хора, които сме следили медийната проблематика, отлично знаем, че започне ли нещо да се отлага, да се забавя, нещата стават по-лоши и не се получава.
Водещ: При един поставен срок 30 ноември нещата едва ли ще могат да се случат тази година обаче? Защото това е срокът, поставен на работната група да напише закона и да го предложи в МС.
Весислава Антонова: Аз искрено се надявам, че все пак тази работна група би могла да успее, първо, защото като не коментирам някои изключения и пропуски от моя лична гл.т., без да искам да конкретизирам защо в случая, това не е толкова важно, има достатъчно добри експерти, които много пъти са се опитвали да пишат закони, които добре познават добрите световни практики…
Водещ: Но те са вън от тази група.
Весислава Антонова: Ами на работната група към МС всъщност не мисля, че не й стои в правомощията да покани и тези, които разбират, и тези, които могат, и независимо от това, че те не са влезли в един протокол, в един документ чисто формален, биха могли да бъдат поканени от тази работна група по уважителен, достатъчно адекватен начин, зачитайки усилията им и те да помогнат. Нека… аз лично нямам абсолютно никакви притеснения и не искам да говорим с кодове. Едно от имената, които се наложи през последните повече от 10 години…
Водещ: Нели Огнянова.
Весислава Антонова: Е Нели Огнянова, да, която с огромно внимание следи, първо, всички процеси на промяна в Европа, и второ, винаги е участвала в писането на медийни закони. Надявам се, че независимо, че нейното име не фигурира в списък, подписан и подпечатан от Бойко Борисов, има начин тя да бъде поканена и да бъде консултант на този текст по уважаващ персоната й начин.
Водещ: Защото в крайна сметка не са ни много добрите експерти медийни в България.
Весислава Антонова: Факт, така е, не са много добрите ни медийни експерти. Сега, не го казвам от теоретична гл.т., защото на теория много хора могат да бъдат добри. Нека да кажем, че става дума за добри медийни експерти, в смисъл такъв, да не се подхлъзнат по определени политически влияния и отново да бъдем свидетели на един осакатен медиен закон.
Водещ: Или пък медиен закон с име.
Весислава Антонова: И един закон, който пак трябва за пореден път да бъде поправян, защото пак в него нещо не е доогледано и ненаписано.
Водещ: Да, другата много сериозна опасност е да му бъде лепнато някакво име, защото много често и това се случва в медийните закони.
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А това в никакъв случай не помага нито на журналистите, нито на гражданското общество.
Весислава Антонова: Издава незрялост, за жалост, издава незрялост. Не знам колко време и колко усилия още и колко отегчения трябва да преживеем, за да докажем, че всъщност би могло да има един такъв нормален закон.
Водещ: да се надяваме и на обещаните обществени дискусии. Такива обещания чухме в „Клубът на журналистите” миналия път и от Даниела Петрова, която е председател на медийната парламентарна комисия по култура, гражданско общество и медии, и от Радомир Чолаков, който пък е член на работната група, която работи по написването на закона. Дано тези дискусии ангажират и хората, а не само специалистите.
Весислава Антонова: Дано наистина да има широк кръг от експерти, въпреки че дори и включването на прекалено пък много хора, може да забави и да разводни работата на комисията. Но в смисъл, казвайки това, съвсем не приемайте, че не съм привърженик на откритите и сериозни дебати. Естествено, че трябва да има и естествено, че трябва да има прозрачност. Най-малкото поне текстът да бъде слаган в съответен сайт, така че заинтересованите и образовани хора да могат да го прочетат и всеки, който има желание да изрази мнението си, да го направи.
Водещ: Защото наистина е много важно кой говори и какво говори и да е ясно кой е този, който говори.
Весислава Антонова: Точно така. Но ако ми позволиш накрая да кажа. Нямаме нужда дискусиите за медийния закон да бъдат като дискусиите какво е бъдещето на обществената телевизия и общественото радио. Защото не мисля, че те са емблема на журналистически професионализъм и загриженост за това какво се случва в тези медии. Така че дискусията за медийния закон е сериозна дискусия и в нея при всички случаи няма място за придърпване на килимчето към някакви лични казуси да ни се разрешат.
Водещ: Е, ама те по принцип дискусиите винаги са сериозно нещо и на тях няма място за лични казуси, но за съжаление, нещата така се случват…
Весислава Антонова: Може би трябва да има един форум в интернет, където да има текста на закона и всеки да коментира. И за има някой, който да следи този форум. Така може би ще е по-модерно и демократично.
Водещ: Или може би трябва да завършим с горчивата ирония да поканим американския посланик на тези дискусии.
Весислава Антонова: Ами да, той може би ще ни даде добра идея и модерен подход за провеждане на подобен полезен дебат за нов медиен закон и за прозрачна собственост.
Водещ: А и засега има място за оптимизъм, дано той не се изпари бързо-бързо. Благодаря ти, Веси, за този коментар.

Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме по темата. Критики към българските медии, дошли отвън. Вече коментирахме, как да кажа, въпроса, който зададе американския посланик. Сега продължаваме по този коментар с Бойко Станкушев. Добър ден! Трябваше ли американският посланик да повтори въпросите, които ние журналистите отдавна задаваме за собствеността?
Бойко Станкушев: Е, след като толкова отдавна ги задаваме и нищо не се случа, не само американският, но и всички посланици може би трябва да кажат нещо, за да се размърдат нещата. Лично аз съм скептик, че ще се реши проблемът скоро време. Въобще не вярвам, че до края на годината ще се случи това нещо. Както имам и известни притеснения около тази работна група, който ще прави закона. Тя може да е работна, ако работи, но дали е експертна, след като е работна. Едното не следва от другото.
Водещ: Вече коментирахме липсата на един много сериозен експерт.
Бойко Станкушев: Ще си позволя да взема частично отношение по казаното преди малко от колегата Весислава Антонова от в. „Капитал”. Съгласен съм с всичко, което каза тя и считам, че не е забранено и не е срамно гилдията, т.е. ние, когато настъпват така поне привидно съдбовни моменти за медийната регулация, да си казваме много ясно мнението, а не да използваме кодове наистина. Много странно е, че… за мен лично, човекът с най-голям опит, доц. Нели Огнянова не е в тази работна група. Защото първо тя е експерт, това е мое лично мнение, но аз държа да го чуят хората в ефир…
Водещ: Едно допитване до гилдията би…
Бойко Станкушев: Да, много бих искал и премиерът да го чуе. Второ, тя е човек, който има освен експертни качества високи, има чисто морални качества много високи, и третото нещо, много, много голям опит, главно горчив, което е важно. Защото едно общество, едно съсловие, една гилдия, ако не се учат от грешките си, става много лошо. На път сме това да стане.
Водещ: Всъщност авторитетът в гилдията на проф. Нели Огнянова е толкова голям, защото въпросите, които ние журналистите задаваме и не получаваме отговори, обикновено са и на нейния блог. Това е много важно.
Бойко Станкушев: То в нейния блог през последните години практически всичко е написано. Хубавото е, че е написано, хубавото е, че тя е достъпна. Можеш, ако наистина си изкушен, или пък дори ако направо страдаш от тази проблематика, да отидеш, да се посъветваш, да си изкажеш мнението. За съжаление, в България, която 20 години върви нанякъде с претенцията, че се е върнала в Европа, това не е обичайна практика. Както е тежко нарушена комуникацията между журналисти, не казвам медии, между журналисти и политици, тя е мутирала, защото нито едните, нито другите тогава, когато влязат в някакъв диалог са напълно искрени, така е изкривена комуникацията и между експертите и законодателя и изпълнителната власт също така.
Водещ: Всъщност за да бъдем по-ясни, нека да кажем, не може политици да пишат заглавията, нали така?
Бойко Станкушев: Не, не, това ти го каза в началото. Разбира се, не. Просто…
Водещ: Искам да кажа, че тази деформация води до това.
Бойко Станкушев: Да. И значи, най-убийственото е, че автоцензурата се проявява не само в материалите на електронните и печатните медии, ами се проявява дори и в това неформално общуване и комуникация по кафенета и насам-натам между журналисти и силни хора. Те не си говорят истината. Т.е. отношенията не са искрени. Аз го наблюдавам много години това. Патил съм си заради това. Вярвал съм, че ако си кажа мнението, разбира се по подходящия начин с подходящия тон, ще има полза. Оказа се, че няма полза. Няма полза, защото ние практически не сме имали за всичките тези години, или почти не сме имали хора с държавническо отношение там горе.
Водещ: Може би и не сме мотивирали хората да проумеят, че е много важно правилата да са ясни и точни. И не случайно в крайна сметка всяка една Конституция в демократична страна защитава правото на информираност на гражданите си.
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Това не е случайно.
Бойко Станкушев: Да де, ама в България така са разписани и Конституцията, защото тя има много сериозни трески за дялане, и специфичните закони, защото сега говорим нали за медийния закон, че всъщност обслужват, и то по един безпардонен начин интересите на представителите на големи корпорации. Преходът, някои твърдят, че е свършил, да, той свърши като преход от преминаване от централизирана към пазарна икономика, но това не е демократично общество. Дефицитът на принципи означава, че ние не сме демокрация. Не сме. И на все повече хора им става ясно. След няколкото вълни на адска еуфория им става ясно. И наистина, ако иска това правителство и това мнозинство да остане в историята, трябва да рискува, защото не е лесно. Дори когато си най-горе има риск. Да размърда нещата и да създаде условия за преподреждане на всичките сегменти в този пъзел, за да стане той кристално чист и да започне да функционира една нормална медийна регулация. Ние сме свидетели на абсолютна тъпотия да се дискутира трябва ли, не трябва ли, доколко трябва и как да става ясна собствеността на медиите. Ами извинявайте, ако аз утре отида и си купя нов джип мерцедес веднага ще дотупат онези и ще ме питат: абе, ти откъде имаш тези пари. В същото време, ако аз съм Ирена Кръстева и си купя няколко вестника и телевизии, никой няма да дойде да ме пипа.
Водещ: Да, това е нелогично най-малкото.
Бойко Станкушев: Че къде е принципът? Сега, не казвам, че всички трябва, всички срещу Ирена Кръстева. И в неин интерес е да каже как до еди –коя си година тя, която не е имала нищо, изведнъж става магнат. Нищо страшно. Много други хора бяха поставени, от други сектори бяха поставени под микроскоп. И къде с известен успех, къде без успех обаче нещо почна да се прави. Очевидно, че невъзможността да се види, да се опише , да се докаже собствеността на една или друга медия, води до нейната зависимост. Точка.
Водещ: Може би тук работи правилото, неписаното правило за политиците: не воювай с медиите. Или става дума за друго.
Бойко Станкушев: Това е вярно в демократичните страни. В България има една симбиоза между олигарси, политици и собственици на медии. Някои от които са част от олигархията. Определено. И каква прозрачност ще има, няма да има прозрачност. За съм скептик.
Водещ: Всъщност за каква истина може да се говори, след като винаги съществува подозрението в корпоративни интереси и манипулативност.
Бойко Станкушев: Значи за да няма зависимост, първо, медията Х трябва да е ясно какъв й е произходът на парите. Както идват данъчните и те питат: абе ти защо си си купил апартамент за 500 000, пък доходите са ти 500 лв. на месец. Така. Както например и двете обществени, в кавички, медии БНТ и БНР, вашата, също са тежко зависими. Защото всъщност те са медии на изпълнителната власт.
Водещ: Е, не. Не съм съгласна.
Бойко Станкушев: Къде е гаранцията? Извинявай, как се финансирате…
Водещ: Ами ние с имената си…
Бойко Станкушев: Абе вие, аз не ви обиждам имената, обаче вашето финансиране, значи то идва само от една-единствена тръба и това е субсидията. Ако искаш да ми кажеш, че много печелите от реклама, няма да ти повярвам.
Водещ: Е, аз няма да кажа въобще, че много печелим, защото не е истина.
Бойко Станкушев: Записаният в неизпълянващия се закон текст за финансирането ви не работи. Министърът на финансите ти дава или не ти дава еди-колко си пари. Това е в момента дереджето.
Водещ: Той затова е толкова важен, защото…
Бойко Станкушев: Аз не говоря за г-н Дянков или за всичките му предшественици, говоря за… така или иначе ситуацията, в която са нахендрени.
Водещ: Нека след малко да продължим по темата и да направим някакъв паралел в Европа как това се случва и у нас как може да се случи в условията на икономическа криза.
Появят ли се критики отвън към българските медии и задължително става въпрос за начина на финансиране на БНР и БНТ. Бойко Станкушев ми е гост. Защо има такава странна тенденция или навик, или как да го наречем?
Бойко Станкушев: Защото дори и дотолкова доколкото има някакъв закон, хубав-лош, според мене не е достатъчно добър, аз не съм краен критик на действащия закон, но по-лошото е…
Водещ: Всъщност от действащия закон няма нищо, той е кръпки.
Бойко Станкушев: По-лошото е, че той не действа в частта финансиране, въобще не действа. Ние много добре си спомняме, бе общо взето канавата на този закон се появи, за да бъдат обслужени интересите на новопоявили се тогава частни големи медии, телевизии, първата по-специално Би Ти Ви, с обяснението, че по този начин се стимулират чуждите инвеститори и те влизат. Това е вярно. Но с уговорката, че се прави за известен период от време. По този начин бяха редуцирани възможностите за рекламни постъпления на обществените оператори. Това си продължава и досега.
Водещ: Така е, да.
Бойко Станкушев: А през това време големите телевизии се препродадоха по един-два пъти за суми, които са известни в публичното пространство. Друг е въпросът дали са истински.
Водещ: А съвсем трети е дали има платени данъци.
Бойко Станкушев: Така. Крайно време е, първо, това по един елегантен начин, отчитайки интересите и на търговските, и на обществените медии, да бъде прекратено. Второ, да се създаде действащ законов текст, и респективно орган, който да може във всеки един момент да доказва, поемайки отговорност, че произходът на капитала на една, втора или трета медия е еди-какъв си и еди-колко си. И тогава нещата ще се оправят.
Водещ: Обаче, то вече звучи като сатира, такса електромер, такса водомер…
Бойко Станкушев: Да, общо взето този разговор е безсмислен, но в края на краищата е отговорност на законодателя като е законодател това да направи.
Водещ: Дали обаче това е възможно, имайки предвид…
Бойко Станкушев: Отговорност на журналистите е да ги ръчкаме, да ги подсещаме и евентуално да даваме съвети, включително и експертни.
Водещ: Доколко обаче това е европейската практика?
Бойко Станкушев: Ирен, в голяма част от цивилизованите страни има действащи, перфектно действащи обществени медии, някои от които в Европа годишните бюджети са по 1,2 – 1,3 млрд. евро. Те си работят, обществото е доволно, ничии интереси не са накърнени, дори политиците са доволни. Ако всичко това не означава, че няма как да се вземе тертип и да не се изпада в популистко говорене за електромер, водомер и т.н., здраве му кажи.
Водещ: Всъщност може ли този разговор да отиде по-далеч от електромера и водомера?
Бойко Станкушев: Но с тази работна група тука, която гледам, аз не вярвам това да се случи.
Водещ: И дали е възможно да се случи по време на икономическа криза обаче? Защото…
Бойко Станкушев: Икономическата криза не пречи на произвеждането на правилно законодателство. Икономическата криза…
Водещ: Дали това законодателство ще може да заработи?
Бойко Станкушев: Икономическата криза се казва криза, защото има рамка. Започва, протича и свършва. Те нека да си направят едно нормално законодателство, могат да вкарат някакви временни мерки, с уговорката, че те ще действат примерно до деня Х 2011-2012 г., или нещо такова, или да се обвърже с някакъв коефициент. Например, тогава когато, да речем, стигне ръстът на БВП Х. Нещо такова, това е лесно. Да се сложи един ред, и в момента, в който бъде достигнат, да паднат тези временни мерки. Не пречи. Както нормално се прави във всички държавни в криза, включително и в нашата. В това отношение правителството взима едни не лоши мерки. Не виждам конфликт тук.
Водещ: А има ли смисъл да се задава въпросът, в този закон трябва ли да фигурира евентуалното събиране на БНР и БНТ в едно? Защото това също се превърна във, как за кажа, един вид сатира.
Бойко Станкушев: Този въпрос има смисъл, само ако в доказателствената част на субектите, пледиращи в тази посока, бъде ясно изведено, че ще има икономическа полза, нищо друго. Аз не мога да преценя. Струва ми се, че няма да има, че няма да има икономи, че няма да бъде по-щастлив министър Дянков, ако това се случи.
Водещ: Още повече, че ние имаме съвсем различен опит в това отношение. Вярно, че той е стар, но в никакъв случай не бива да бъде забравян. Говоря за Комитета за радио и телевизия.
Бойко Станкушев: Е, това беше в едно друго време. Хем е пример това, което даваш, хем не е. Защото тогава не беше от икономически съображения сложена под една шапка телевизията с радиото, или обратно, хайде телевизията към радиото, защото радиото е по-старо, от някакви идеологически и други, главно според мене те са си правили някакви илюзии тогавашните партийни лидери на комунистическата държава, че така ще контролират по-лесно гилдията.
Водещ: От друга страна няма разлика между идеологически и икономически причини.
Бойко Станкушев: Когато едно уравнение бъде добре решено икономически, то дава и добър идеологически ефект накрая. Хората се научиха да мислят с главите си, гледайки хладилниците си. Това е разликата от преди 20 години. Видяха свят, бих казал, че доста догми са мъртви, доста илюзии са мъртви, това е добре. Ако трябва да отговоря еднозначно, за не бих си позволи експеримент като възстановяване на Комитет за телевизия и радио. Самата процедура ще е скъпа.
Водещ: А доколко пък е възможен вариантът, моделът Би Би Си? Имайки предвид, че ние не разполагаме с британски, а с български политици.
Бойко Станкушев: Значи, бих могъл да започна да говоря за това дали е възможен моделът Би Би Си, ако преди това се случат няколко неща, от които, пак си почвам аз за краставичката, се реши въпросът с произхода на капитала на медиите. Този въпрос не стои в Обединеното Кралство, не стои в САЩ…
Водещ: И гнилото не е в Дания.
Бойко Станкушев: Това е много важно. Можеш да прегрупираш, да обединяваш, да консолидираш определени сегменти и т.н. в един специфичен пазар, ако можеш преди това да ги дефинираш един по един и ако те са ясни и видими. А тек не знам как ще стане това нещо. Това според мене е невъзможно.
Водещ: Сега се сещам един комичен вариант – данъчните да влязат в тази работна група.
Бойко Станкушев: Разбира се, аз съм голям фен на данъчните.
Водещ: Стана вече ясно.
Бойко Станкушев: Не, не, ние говорим ни повече, ни по-малко за намиране и задействане на механизми за прозрачност. Ние в момента имаме нужда от…
Водещ: Операция „Чисти ръце”.
Бойко Станкушев: Чисти ръце. Значи да се почне – гласност, прозрачност, влиза се в действената фаза чисти ръце, неутрализиране на мръсните, изкарване на бял свет и да бъдат пратени там, където им е мястото.
Водещ: За да може да има наистина…
Бойко Станкушев: Ако Бойко Борисов има намеренията, които афишира, значи веднага трябва да почне да строи поне два нови затвора. Защото ако успее, ще възникне проблем къде да ги подреди, където ще имат време да мислят тези хора и разбира се тези, които бъдат осенени от него, да се поправят и да излязат като други.
Водещ: Лошото е, че няма пари в момента дори за това.
Бойко Станкушев: Защо да няма? Строителството е в криза обаче има работна ръка, която не е скъпа. Имаме си строителни материали, всичко. Според мене това ще бъде един облагодетелстващ кризата ход. Да се направят два национални обекта. Ако ще строят примерно „Белене”, защо не направят един хубав затвор там? Ще има работна ръка, ще има всичко.

Водещ: След като американският посланик се изказа, ние сме в очакване на следващите изказващи се посланици, а такива ще има определено. Шегата настрана разбира се. Испанското председателство на ЕС и българските медии, защо предстои една такава дискусия? Сега, първо рязко ще сменим темата, а после ще се върнем на същата. Добър ден на Къдринка Кърдинова от сп. „Тема”!
Къдринка Кърдинова: И от сдружението на испаноговорящите журналисти.
Водещ: Което също не е маловажно. Защо трябва да се говори, защо испанското председателство иска да разбере за българските медии нещо повече?
Къдринка Кърдинова: Инициативата всъщност е на нашето сдружение. Разбира се посолството ни подкрепя. Срещата дискусия ще ни домакинства Информационното бюро на ЕП. Така че целта е да кръстосаме няколко теми. Какво се случва в България и в българските медии през последните 6 месеца, когато е Испанското председателство? В същото време доколко тези български медии са носители на европейски ценности, самите те, не само като отразител на испанското или което и да е друго председателство. Доколко сме в такт с най-демократичната институция в ЕС – ЕП, където има сблъсък на най-различни мнения, където се ражда истината в един такъв открит спор. Дали нашите медии са достатъчно открити за всички гледни точки днес в ситуацията, в която всички се опитваме да оцеляваме. Доколко кризата влияе и как се отразява на независимостта, има ли я въобще тази независимост на медиите и на отделния журналист. Всичко това ще се опитаме да изясним в един много свободен разговор, за който сме поканили широк кръг колеги от всички медии, до които можахме да изпратим покани. И мисля, че това е една тема, която… разбира се, че няма да стигнем до единна истина, това е ясно, но си заслужава да поговорим за нея. Сега, дали посланици ще се изказват по тази тема, или няма да се изказват, защото аз мисля, че по-важното е ние какво ще си кажем, ние журналистите. Разбира се на нашата среща ще присъства испанският посланик. Поканили сме и белгийския посланик, който е следващият, той ще поеме председателството, белгийското председателство от 1 юли. Поканили сме и унгарската посланичка, която пък е следващата. Т.е. посланици ще има, но нека да не акцентираме всичко върху присъствието на посланиците. По-скоро тяхното присъствие за мене е един вид живия контакт с Европа и диалогът, който се опитваме да постигнем с всички тези така условно наречени европейски ценности. Много ги фетишизирахме вече, но ще се опитаме да разберем за какво става дума всъщност в нашата реална медийна среда.
Водещ: Бойко, смяташ ли, че това ще бъде наистина стимул за един сериозен разговор? Изобщо, ще се превърнал ли европейските посланици в България първи приятели на българските журналисти?
Бойко Станкушев: Ами крайно време беше да спрат да се снимат с някакви набедени за политици хора и да се обърнат към по-нормалните. Бих приветствал, аз се чувствам от много отдавна европейски гражданин. Просто считам, че въпросът е риторичен. Много добре би било, Испания е една страна с големи традиции в демократичния печат, с в известен смисъл сходна историческа съдба, хора, които знаят какво е диктатура, знаят какво е потъпкване на човешкото достойнство, знаят какво е да си несвободен, да ни дават съвети. Прекрасно би било.
Водещ: Дали успяваме да се възползваме от тези шансове или ги пропускаме обаче?
Бойко Станкушев: Ще трябва да се опитаме. Ето, Къдринка каза нещо много интересно. Това означава, че може би тези инициативи не са просто лични инициативи на Негово превъзходителство американския посланик, Негово превъзходителство испанския посланик. Може би това издава някаква грижа, която е координирана грижа. И така се прави обикновено, като почнат да се бият децата в детската градина идва лелката и ги разтървава и им казва: не така. Когато тръгнат да ядат с мръсни ръчички, след като са си играли с кофичките, идва пак лелката, и казва измийте си ръчичките и тогава ще папкате. Така трябва. Казвам го разбира се с…
Водещ: Горчива ирония.
Бойко Станкушев: Не знам, аз не мога да се самоопределям дали съм ироничен или самоироничен, обаче това даже е леко, бих казал обидно, защото моята представа преди 20 години за това, което сега трябваше да бъде, не съвпада с действителността. Аз се чувствам много унизен.
Къдринка Кърдинова: Бедата е, че наистина много мислещи хора в България така се чувстват.
Бойко Станкушев: Нашите усилия доникъде не доведоха. Правиха се независими журналистически организации, Свободно слово, Медийна коалиция. Част от тях имаха високо експертно равнище, част от тях участваха много активно с проф. Неили Огнянова, и с доц. Георги Лозанов и с други експерти в правенето на медийни закони…
Водещ: Но всички си останаха едни мечтатели.
Бойко Станкушев: И какво от това? Нищо не се случи.
Водещ: Можел ли да говорим вече за една по-различна тенденция и доколко трябва да включим и гражданското общество, каквото е равнището му в момента, в такава една дискусия и как да го направим?
Бойко Станкушев: То ние не можем да го включим. То ако не се включи само, просто няма смисъл. Аз малко искам да върна…
Водещ: Достатъчно интересно ли обясняваме това, което се случва?
Бойко Станкушев: Аз не мога да си отговоря ние имаме ли гражданско общество, или това са просто все още едни такива недовършени ферментации, нещо фрагментарно се случва, но ако това е гражданско общество, здраве му кажи. Прекалено много конформизъм, пресъобразяване и мълчание има в това нещо, което ние искаме да стане гражданско общество. Няма нетърпимост. Аз съм свидетел, давам пример, бивши социалистически страни, където, уж, трябва, нали, поради сродната ни съдба, последствията, резонансите, проблемите да са еднакви, но не са. Това ако се случи на един поляк, на един унгарец – абсурд е да мълчи. Хората си изказват без страх мнението, свободно. Те за разлика от нас могат да се самоорганизират и го правят. По различни проблеми. Говорят, оказват натиск в рамките на закона разбира се и принуждават политиците да действат по посока защита на обществените интереси.
Водещ: И не чакат да се случи криза, за да реагират, защото при нас реакциите са винаги и само в ситуации на много остра криза.
Бойко Станкушев: Ще цитирам една от десетте си любими пословици. Тя е турска. Турчинът казал: Ех, да имах на българина акъла, ама дето му идва (…). Така е.
Къдринка Кърдинова: Аз си мисля, че тези общества, за които говорим, и полското, и чешкото, те имат една историческа традиция, все пак, която е доста по-различна от нашата. Можем да се върнем в други времена, когато те бяха, и тогава бяха гражданско общество, докато у нас малко другояче са се развили историческите обстоятелства. На мен ми се иска тук обаче да вмъкна, и все пак нека да бъдем малко и самокритични и да си поговорим за ролята на медиите в този наш дълъг преход. Защото в крайна сметка, има разбира се хубави и щастливи изключения, сериозни медии, включително радио „Христо Ботев”, да е живо и здраво, но нека да погледнем какво се случва в телевизионния ефир. Значи, тази чалгизация, която преля и в политиката, нали тръгна оттам, от телевизионния екран. Аз не знам, не мога да кажа, че… далеч съм от тази вечна позиция на политиците да обвиняват за всичко медиите, абсурд, в никакъв случай не съм на това мнение, но има огромно влияние. Това са скачени съдове. Това гражданско общество откъде да се роди, от Биг Брадър или от разни други такива формати, които възпитават плейметки. Просто няма как да се случи. В крайна сметка тази чалгизация завладя не само избирателите, вече завладява и политическата класа. За съжаление, това е резултатът от тези скачени съдове, които някак си не могат да се разкачат.
Водещ: Как да намерим начин да се самоорганизираме? Ето Бойко ти каза, трябва да се самоорганизираме, както тези общества умеят да се самоорганизират. Как да го направим?
Бойко Станкушев: Ами то и в момента, слагайки на масата тази тема в твоето предаване, ти си започнала да го правиш.
Водещ: Е така де, ама много бавно става.
Бойко Станкушев: Е, с този човешки материал е така. Не си правете илюзии. Между другото има една доста видима дори с просто око корелация. Значи тези медии, които имат ясна собственост, са много, много по-малко изкушени, податливи на чалгизирането на ефира и на печата. И обратно. Не ви ли е направило впечатление?
Водещ: Така е, но то е обяснимо, то е логично.
Бойко Станкушев: Да. Фактически ако трябва да говорим с абсолютни стойности, това изобщо не се случва в БНР и БНТ.
Водещ: Когато знаеш кой ти говори, тогава някак си този, който ти говори има повече отговорност.
Бойко Станкушев: Моралната отговорност. Ако един човек стои в сянка, той е някакъв магнат, обаче не иска да каже откъде са му парите, и дори има случаи, в които не се знае кои са реалните собственици, в България има много такива случаи. Т.е. не може да се докаже. И ако кажа в ефир, някой ще ме осъди за клевета, набедяване и кой знае какво, защото аз не мога да докажа това. На тях това им е силата, че когато усетят, че гражданското общество, по-просветени, по-загрижени за народа си политици се опитват да тръгнат по посока прозрачност, било на капитал, било на други работи, те веднага реагират и светкавично предприемат действия, които обаче с в тъмната част на сектора. Те са конспиративни. Винаги когато се започне дебат що-годе енергичен и честен за съдбата на медиите в България, се започват едни някакви много странни действия, свързани с вадене на компромати, с плювни, със заплахи…
Водещ: Значи да очакваме горещо лято?
Бойко Станкушев: Да, да, разбира се. Хората, които ограбиха страната и осакатиха общественото съзнание и за съжаление може би това ще има тежки последствия за по-младото поколение след време, то вече има сериозни видими наченки, тези хора няма лесно да пуснат кокала. Те в момента инвестират, подчертавам, конспиративно, което значи невидимо, в дискредитирането на свободните гласове, на хората, които искат действително да се изработят правила и механизъм за тяхното спазване, и ще има сблъсъци. Ще има много тежи сблъсъци. Аз очаквам още другата седмица да почнат да излизат гадости в тези издания, които не се свенят да ги публикуват.
Къдринка Кърдинова: Аз се притеснявам и за още един чисто практически рефлекс от всичко това, което се случва, включително и от кризата, която настъпва по частни медии, които се опитват да бъдат независими. Наясно сме, че в повечето медии приходите идват от рекламите. Рекламният пазар в момента е много свит. Какво се случва с голяма част от журналистическата колегия, има много съкращения на журналисти…
Бойко Станкушев: Той е свит и манипулиран.
Къдринка Кърдинова: Естествено. И той се насочва там, където…
Бойко Станкушев: То си е от край време така.
Къдринка Кърдинова: И съответно много хора в колегията в момента са под сатъра на очакваното съкращение. За каква независима журналистика в такава ситуация можем да говорим? За мен това е много притеснителна ситуация.
Водещ: Аз сега се сещам за една друга пословица: който слушка папка.
Къдринка Кърдинова: Да, точно, дотам стигаме. А това е много тъжно за реалното положение на свободата на словото.
Бойко Станкушев: От една страна, ще се почнат много активно платени пиарове мощни и кампании за дискредитиране на една или друга личност от тази страна, от която аз имам претенцията, че съм.
Водещ: Да, защото има хора, за които автоцензурата не работи, независимо от икономическата криза… Накрая да кажем, Къдринка, какво се случва в момента?
Къдринка Кърдинова: В момента има един много хубав празник, в института „Сервантес”, тъй като днес е Ден на испанския език. Дойдох в студиото директно от този празник. Той започна с едно изсипване на буквички, изрязани от хартия от прозорците на института. Имаше игра с думи, с един кубчета на едно пано на паважа, салса, испанска кухня и други такива интересни неща. Всичко това до 3 ч, който желае може да се включи.
Водещ: Очевидно ние журналистите трябва да се възползваме от този метод на привличане на вниманието на гражданското общество, защото очевидно трябва и гражданското общество да се включи в този момент в тази дискусия, тъй като наистина е много важно какви ще са правилата за българските медии.