БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.11.2011

Водещ: Какво се случва в Съюза на издателите? Случващото се прозира ли във вестникарските публикации? Дойде ли му времето да заговорим за закон за печата не като за ерес? Синдикатите се разгневиха. Има ли и други гневни и ще има ли и други гневни? Горещите синдикални теми от седмицата ще коментираме с колегите Дина Христова от вестник „Сега” и Лили Филипова от „24 часа”. Има ли медийни клишета за домашното насилие? С кого трябва да работят гражданските организации – с репортерите или с редакторите? Това са въпросите. Отговорите ще търсим днес в „Клубът на журналистите”. Добре дошли Ви казваме Руслан Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Започваме с медийните новини от света, които по-късно ще сверим с тези, които идват от нас. Очаква се услугата online радио архив на BBC да започне да работи в рамките на следващите 12 месеца. В момента BBC работи върху това. Общественият оператор е в процес на цифровизиране на аудио и телевизионните си архиви. В момента около 20 часа на седмица от архива на BBC, Радио 4, се добавя. Процесът върви със сравнително малки разходи за данъкоплатеца, а сайтът ще предоставя свободно пространство за съдържанието и на други разпространители. Германската медийна индустрия се обяви за единно законодателство за телевизионни и интернет медии, като следствие от новите конкурентни отношения и бизнес модели, нахлуващи в телевизионния сектор от интернет. Традиционните оператори са обект на строго регламентирано излъчване, докато интернет доставчиците се радват на много по-голяма свобода, отбелязаха водещи мениджъри в сектора при откриването на конференция в Мюнхен. Чрез хибридни телевизори и сет топ приемници с достъп до интернет, смартфони и таблети, и други мултимедийни устройства, двата отделни някога свята на телевизионното излъчване и на интернет се сливат. Доставчиците на съдържание могат директно да достигнат до телевизионните екрани чрез интернет, без да се налага да влизат в преговори с кабелните оператори или с платформи за платена телевизия. Традиционните телевизионни оператори изразиха мнението, че по-строгите правила ги поставят в неравностойно положение. Съвсем в друга посока е медийната новина от Франция. Там под егидата на бившия аудио визуален съвет музикантската гилдия и работещите в сферата на радиото се договориха за нови мерки в подкрепа на по-засиленото присъствие на френската песен в радио ефира. Сред най-важните мерки – удължава се от 6 на 9 месеца периодът, в който една музикална продукция се класифицира като нова. Което ще позволи нейното по-продължително присъствие в ефира. От 1 януари догодина френският аудио визуален съвет ще отчита като излъчена френска музика единствено песните с времетраене 2 минути. До сега изискването е било за минимум 1 минута. Изключение разбира се правят само случаите, в които общото времетраене на песента е по-малка от 2 минути. Нови ограничения за чуждестранната собственост върху радио програмите – това пък в Русия. С решение от 10 ноември чуждестранни и чуждестранно контролирани предприятия няма да получават разрешение да основават радио канали или да придобиват над 50% от акциите в радио канал, който излъчва за повече от половината от териториалните жители на страната. И последно – по-строги правила за защита на данните в ЕС препоръчва комисарят по правосъдието Вивиан Рединг и немския министър за защита на потребителите Айгнер. Те обединяват усилията си в тази посока. Работна група по член 19, по конвенцията за човешките права дискутира дали да не бъде направено публично представяне на закона за печатните медии в Германия. Доста сензационна новина. Дали ще я потвърди или не? Радомир Чолаков от вестникарска група „България”. Добър ден.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ:Закон за печата – това не е ли вече ерес или има промяна в нагласите?
Радомир Чолаков: Ами струва ми се, че започва да не е вече ерес. Нека да кажем малко предисторията, за да не бързаме да казваме „пишат закон за печата” или някакви други такива неверни сензации, които само стресират българската публика. Факт е, че – значи аз съм член на сдружението на юристите на издателите в Германия и на предишната сбирка ме помолиха колегите да споделя впечатление от ситуацията на печатните медии в България. Започнаха разбира се с това, че в България няма закон за печата. Думата „закон за печата” е табу. След което казах какви проблеми имаме. Примерно имаме проблеми с разпространението, имаме проблеми със собствеността на издателствата. При което колегите много учудено ме попитаха „Добре де, ако казвате, че имате проблеми с тези неща и не искате да имате закон за печата, как смятате да ги решите?” Нали, ако имаш проблем с разпространението, проблемът се решава чрез закон за печата. Поне в Германия е решен по този начин. И така. Общо взето доста се позабавляваха. Ние казваме, че не искаме нещо, което може да и реши проблемите и същевременно се оплакваме, че имаме проблеми. И тогава просто така спонтанно се роди идеята „Дайте да преведем един от немските закони за печата, да се покаже на българската публика и да се попита кой не го харесва, защо не го харесва и какво точно не му харесва.” И ако продължаваме да не го харесваме, завършвам, ако продължаваме да не го харесваме, как смятаме да си решим проблемите, които смятаме, че имаме? Това е.
Водещ:Ами може би с дебнене…
Радомир Чолаков: Институционално предизвикателство. Нека да го приемем като институционално предизвикателство.
Водещ: Другото е дебнене по вестникарските сергии кой вестник е скрит и кой е показан отгоре, което разбира се е доста несериозно занимание. Да Ви попитам какво пише в немския закон, защото Вие го познавате? Какво пише за редакционните политики?
Радомир Чолаков: Е, за редакционните политики нищо не пише, да Ви кажа в немските закони. В немските закони пише, че трябва да има отговорен редактор – лице, което е отговорно за съдържанието на вестника. Но редакционната политика разбира се всяко издание си я определя само. Вижте, те са такива. Немският закон за печата, ако можем да го кажем така, той е структурен закон. Той определя параметрите на вестникарския бизнес. Как се печата вестника, как му се слага каре, как хората си пишат имената, които го издават, как е ясно кой е собственикът, процедурите по разпространение. Примерно задължение по всеки разпространител на вестника да няма право да откаже да разпространи вестник. Механизми за формиране на цена и на брак. Чисто такива структурни въпроси, които регламентират бизнеса като цяло. Няма съдържателни изисквания, ако това имате в предвид. Няма СЕМ.
Водещ:Това имах в предвид разбира се.
Радомир Чолаков: Няма такова нещо.
Водещ:Няма такова нещо.
Радомир Чолаков: Печатът е абсолютно свободен.
Водещ: Как у нас се наема вестникарска сергия?
Радомир Чолаков: Това е, както се казва, въпрос за 1 милион долара.
Водещ:Нямам един милион долара. Мога ли да помоля за отговор обаче?
Радомир Чолаков: Значи общините обикновено в някакви периоди правят планове за поставяне на така наречените едностайни обекти, обявяват ги на търг или на конкурс в зависимост от решението на съответния общински съвет, явяват се някакви хора, които печелят. Обикновено с най-висока цена. След което поставят будки и започват да продават вестници, гащи, чорапи. Няма в българската общинска практика разлика между будка за фъстъци, будка за вестници, будка за гащи.
Водещ:И при това положение не кандидатствам за 1 милион долара, обаче имам отговор на въпроса има ли монопол при разпространението на вестниците и отговорът е много кратък и ясен – да. За това ли става дума?
Радомир Чолаков: Вижте…
Водещ:То е недоказуемо разбира се.
Радомир Чолаков: Да. Недоказуемо е. Има усещане в бизнеса и това се познава по начина на разпространение на вестниците, че някой разпространител контролира доста голяма част от разпространението на вестници. Говори се за някакви порядъци между 60 и 70%. Истината е, че за монопола в същинския смисъл, едва ли може да се говори именно поради тази причина, че будките във всяка община са отдадени под наем на местни хора обикновено. Разрешителните са относително кратки. Общините нямат практика да дават разрешение за будки за повече от 1 година, максимум 2 години. Което значи, че разпространителят на вестници от София така или иначе е поставен в зависимост от притежателите на будките в Разград, Пещера или както щете. Така че този „монопол” е малко крехък и неустойчив. Утре да кажем, ако…
Водещ: Но пък е доста рентабилен.
Радомир Чолаков: Моля?
Водещ:Но пък е доста рентабилен.
Радомир Чолаков: Знаете ли? Боя се, че не. Боя се, че не, защото рентабилност на будка на вестници…
Водещ:Не в прекия – в преносен смисъл на думата обаче. Рентабилен не за тези, които осъществяват дейността и продават вестниците, а за тези, които разрешават.
Радомир Чолаков: Вижте, знаете ли, от германска гледна точка, хубаво е човек от време на време – как да кажа – или да идва в Европа или да се запознава с европейските практики, за да му се избистри малко главата. Значи това, което колегите казват, германските колеги, с които разговарям тези дни, това, което най-много ги учудва именно при структурата на така наречения монопол на разпространението в България е, че той е обусловен политически. Няма икономическа логика. Разбирате ли? Някой започва да монополизира или да заграбва, или да сключва договори с будки, будки, будки, нито една, от които сама по себе си не е рентабилна като икономически обект. Т.е. някаква политическа цел стои отзад. „Дай да установим контрол върху разпространението – може би с намерението някой ден да установим контрол върху съдържанията.” Значи, вижте това, което колегите в Европа казват, ако един бизнес модел няма икономическа логика, той рано или късно ще се провали. Но, вижте, в България, както и преди сме говорили, никога няма да спрат опитите някой да стане господар на нещо. Ако няма икономическа логика, това няма да се случи.
Водещ:Нека да Ви питам така – понеже казахте „усещане” има бизнесът, кой има полза от това да има усещане в бизнеса, а не да има правила в бизнеса?Защото, ако тръгнем по този път, крачката до овладяване на редакционните политики вече е съвсем мъничка.
Радомир Чолаков: Съвсем мъничка е така е. Права сте. Ами кой има интерес? Нека да отговоря така – във всеки случай журналистите, хората, които си вадят хляба от медиите, нямат интерес.
Водещ: Категорично нямат.
Радомир Чолаков: Нямат интерес да няма правила. Сега, все ми струва, че хората, които си вадят хляба от медиите, са малко повече. Те са мнозинство в сравнение с хората, които искат да нямат свободни медии.
Водещ:Защо обаче са мълчаливи и дали са мълчаливи?
Радомир Чолаков: На това Вие трябва да отговорите. Извинявайте.
Водещ:А, не, аз, както виждате не мълча. Даже си поисках 1 милион. Дадох отговори и чакам един милион сега.
Радомир Чолаков: Не може вечно да се питаме защо мълчим. Не знам.
Водещ:Предполагам, че няма мълчаливо да подминете следващия ми въпрос. Кога този закон за печатните медии да го чакаме да бъде представен в България? Печатните медии в Германия.
Радомир Чолаков: Ами говорихме за началото на следващата година, но нека пак да кажа – това е просто, как да кажа, хора, които са добронамерени. Вероятно ще организираме една конференция, не /…/, не с фондации и не с европейски програми, кръгли маси. Желанието просто на групата, която се оформи, е да съберем мислещи хора, да се покаже един закон, да се види какво е чудо аджеба закон за печатът. Толкоз ли е страшно?
Водещ:Политици ще поканите ли?
Радомир Чолаков: Да, вероятно да. Защо не? Медийната комисия задължително. Изобщо всеки, който проявява интерес към темата. Въпросът е да зададем въпроса „Кой се страхува от закон за печата и какво толкова страшно има в този закон?”
Водещ:Ами, не знам. Вие трябва да кажете кой се страхува от закона от печата.
Радомир Чолаков: Защото нека пак да го кажа, вижте, ако има някакъв обществен проблем… Впрочем това важи за здравеопазване, образования, за каквото щете. Ако някъде обществото съзира проблем в регламентирането на отношенията помежду си, трябва да ги регламентира в някакъв вписан текст. Вписаният текст се нарича закон. Ако ние смятаме, че има някакви напрежения или някакви опасения в сферата на печатните медии, сяда се и се пише закон. Това е решението.
Водещ:Между другото понеже заговорихме за това дали прозират някои влияния в редакционните политики, сега, без да Ви казвам имената на вестниците, ще Ви прочета две водещи заглавия и ще Ви помоля за коментар. Едното заглавие: „Според план за енергийна ефективност 20% подарък от държавата за хибридни коли.” Това е едното заглавие. Другото е: „ГЕРБ пак внесе лобистка поправка да няма ДДС за електромобили.”
Радомир Чолаков: Защо трябва да виждаме лобизъм? Защо да не видим различни гледни точки. В крайна сметка двете заглавия, ако правилно разбирам контекста, са диаметрално противоположни.
Водещ:Така е.
Радомир Чолаков: Това не подпомага ли обществения дебат? Нека, да. Едното издание има такава позиция или да кажем такова мнение. Така са разчели предложението. Другото го разчита по обратния начин.
Водещ:Ето сега ще Ви подскажа и подзаглавията. „Наливат 1,566 милиарда за нов авто парк” е едното заглавие. Това е към подаръка. Другото заглавие: „Преференцията ще стимулира единствено бизнеса на няколко автомобилни вносители и китайските возила на един човек”.
Радомир Чолаков: Да. Не знам да Ви кажа. За мен това е израз на плурализъм, честно. Нека да има различни гледни точки. Лошото щеше да бъде, ако двете заглавия бяха идентични. Така, както са диаметрално противоположни, това значи, че в България има демокрация.
Водещ:И последно да Ви питам – кой пише вестникарските заглавия – политиците или журналистите?
Радомир Чолаков: Журналистите.
Водещ:И друг път съм Ви питала.
Радомир Чолаков: Вижте, аз съм убеден, че ги пишат журналистите. Знам, че ги пишат журналистите. Сега, ако някои отделни журналисти се влияят и позволяват заглавията да им ги пишат политиците – много пъти сме го говорили това нещо с Вас. Рано или късно просто вестниците губят доверия, журналистите губят доверие и човек пък в крайна сметка си избира дали да има позиция в този живот или да няма.
Водещ:Случващото се в Съюза на издателите има ли някакво отношение към работата на самите журналисти според Вас?
Радомир Чолаков: Не знам. Не бих казал. Не. Не виждам как, как да кажа, една неправителствена организация на издатели, която все пак е констатирана да събира издатели с противоположни бизнес интереси впрочем, за да обсъждат някакви въпроси от общ интерес, може да повлияе върху изданията. Впрочем, винаги това е било ясно. Много ясно изразявано от всички членове на Съюза на издателите, че съюз, като форум, никога не се е занимавал с редакционна политика и никога, аз впрочем от 10 години следя работата му отблизо и наистина мога да Ви гарантирам, че никога – дори в най-вътрешния кръг, не са се обсъждали редакционни въпроси на отделните издания. Разпространението – да. Взаимоотношения в държавата – да. Но редакционна политика на едно или друго издание – това е било табу.
Водещ: Крайъгълен камък ли да вестникарските будки?
Радомир Чолаков: Как да кажа.
Водещ:Или досадна подробност?
Радомир Чолаков: Крайъгълен камък, знаете ли? Крайъгълен камък е доставката на вестника до отдалечените краища на България. От моя гледна точка, доколкото познавам бизнеса. Значи аз мисля, че го казвах по друг повод във Вашето предаване, в един малък град в България, крайдунавски, да не му казвам името, ежедневно се продават 17 вестника – всякакви. Нали разбирате, че няма никаква икономическа логика да се доставят изобщо вестници в този град, защото от 18 вестника търговската отстъпка е някъде около 2 лева. Значи този, който взима вестниците от областният център, за да ги откара до този краен градец на България, евентуално може да изкара 2 лева. Така че проблемът е в пътя, в транспорта на вестника. Защото много скоро, ако не се реши този проблем и издателите не намерят съвместни начини да оптимизират превоза на вестниците, е напълно възможно много големи части от България да останат без вестници и то по обективни икономически причини, а не защото някой ги е монополизирал.
Водещ:Обаче дали тези обективни причини не са предизвикани с изящната практика да се крият някои издания и да се отказват потребителите да ги търсят?
Радомир Чолаков: Вижте, истината е, че печатният бизнес е в криза. Няма защо да крия това нещо. Интернетът, новите медии, новите технологии просто разсипват старите медии. И това е факт. Сега по-скоро тук въпросът е до колко някой не до там добри търговски практики ускоряват този процес. Общо взето в Германия също се говори, че печатните медии са в криза, но знаете ли? Много е интересно да наблюдаваш хора, представени от 100 издателства, като започнем „Шпрингер”, „Бурда” – всички просто. В момент на криза те се сплотяват. В момент на криза те търсят общите решения. Общи икономически решения. В момент на криза в България, като че ли всеки започва да изпада в паника и да се спасява по единично, което допълнително ускорява процесите на разпад.
Водещ:Всъщност европейските медийни експерти все по-често повтарят, че свободата на словото зависи от оцеляването на вестниците и си заслужава да се направи такова усилие.
Радомир Чолаков: Така е. Аз съм твърдо убеден, че свободата на словото в класическия смисъл, в който я разбираме, се крепи именно върху сериозния ежедневен вестник. И загубим ли тази медия – мисля, че ще имаме големи проблеми, защото виждате телевизията все повече отива в сферата на развлекателното. Интернетът е силно партикуларизиран от пространството. Там просто много трудно се създава /…/. В смисъла на старото понятие на граждански форум. Така че наистина сте абсолютно права и съм съгласен с Вас. Трябва да положим всички усилия, каквото и да коства това, за постигане на съгласие и за стабилизиране на вестниците.
Водещ:Ами началото на годината да очакваме представянето на закона за печата на немските медии.
Радомир Чолаков: Искаме да поговорим. Нека да поговорим, а пък сега, ако имаме добро желание, ако се формира обща воля, ако можем да възприемем някои решения – ок.
Водещ: Радомир Чолаков, благодаря Ви. Радомир Чолаков от вестникарска група „България” пред „Клубът на журналистите” за перспективата немският закон за печата да бъде представен и обсъден у нас. Така щото да си отговорим първо на въпроса ерес ли е да има такъв закон и до колко той би помогнал за вестниците, които са в криза, не само у нас, но и в Европа. Безспорна тема на за седмицата е синдикалното напрежение или по-скоро синдикалните декларации. „Подкрепа” вече напуснаха тристранното партнъорство. КНСБ се готвят утре да вземат такова решение. Общо синдикатите се разгневиха. Може би това е заглавието и въпросът е има ли други гневни. Добър ден сега на колегите Дина Христова от вестник „Сега”.
Дина Христова:Добър ден.
Водещ: И на Лили Филипова от вестник „24 часа”. Тя ни гостува по телефона. Здравейте, Лили.
Лили Филипова:Здравейте.
Водещ:И така. Синдикатите се разгневиха. Ще има ли и други гневни?
Дина Христова: Аз ли да почна?
Водещ:Ами да. Който иска.
Дина Христова: Ами ще има със сигурност. Те вече дадоха заявка – военни, полицаи традиционно. Още никой не е представил официално промените, но аз така имам едни страхове, че най-вероятно нещо се готви за тъй наречените тежки категории труд, защото не вярвам, че правителството ще сложи такава тежка промяна за трета категория труд. Ще остави договореното не променяне на условията за тежките категории до 2014 година. Истината е, че ние всъщност чакаме окончателния вариант. Нещо, което за пръв път се случва, не само в България, а вероятно в целия свят – да съсипва съдбите на толкова хора и в крайна сметка да го направиш без никой да излезе, без никой да кажа „Променяме това, това и това.” И изобщо да се покажат всички видове промени, които се гласят. Прави се подмолно, тайно, с финтиране на диалога със социалните партнъори чрез внасянето директно в парламента от депутати. Дори самите депутати не смеят да излязат с лицата си и да кажат какво точно предлагат и защо го предлагат. Изобщо доста грозна стъпка на това правителство. И случайно или не тя се прави само месец след изборите и каквото и да обясняват, че не бива да се политизира, че всичко е заради икономическата обстановка в страната, аз съм убедена, че не е така. Беше съвсем умишлено изчакано да минат изборите, защото още от лятото бяха трусовете в световните икономики и още тогава имаше сигнали, че нещата не вървят на добре.
Водещ: Лили?
Лили Филипова: Аз също смятам, че недоволни ще има и този път на площада ще излязат не само тези категории, които спомена Дина – ще излязат много други хора, работещи хора, които още са далеч от пенсия, защото мисля, че на хората им омръзна тази откровена подигравка от страна на управляващите с тях, защото това, което трябва да се случва в едно нормално гражданско общество е когато има споразумение, такова, каквото беше подписано миналата година между правителство, синдикати и работодатели, с конкретни параметри за една пенсионна реформа, то трябва да се спазва. И хората, малко или много, бяха решили, бяха приели това, за което се разбраха социалните партнъори и бяха решили, че всъщност това правителство ще се държи наистина джентълменски. Нещо, което виждаме, че не само не се случва, ами се нарушава брутално. Именно просто броени дни след изборите. Това е едното нещо, което според мен е недопустимо. Второ нещо е това, за което и Дина спомена, че правителството не играе открито, действа подмолно чрез депутати или група депутати – тези поправки ще бъдат внесени. И третото нещо, което не е за подценяване – не може пенсионна реформа да се прави през бюджета. Да се прави с поправки в закона за бюджета. Пенсионната реформа е нещо, което се прави с перспектива 20-30 години. За проблемите на дефицита на НОИ се говори в последните 10 години. Миналата година, когато се подписа, през 2010 година, споразумението между правителството, синдикати и работодатели, тези проблеми се знаеха много ясно. Тогава не стигна смелостта на управляващите и сега те използват набраната инерция и доверието, което спечелиха на изборите, за да направят възможно най-непопулярната крачка. Не че те нямат основания, но не може толкова драстични реформи да се правят от днес за утре. Има други начини.
Водещ:Да Ви попитам, това нов подход ли е? Обикновено при такива промени се даваше един по-лош вариант и после всички въздъхвахме, когато се правеше крачка назад. Сега обаче нещата са променени. Първо се заговори за една година повече трудов стаж, от вчера се говори вече за две. Това нов етап ли е? Нов подход ли е към проблема?
Лили Филипова: Ами според мен не е нов подход. Пробват се различни варианти и напълно възможно е да се говори за две и в последния момент отново да се свали на една година с идеята, че правителството прави някакъв жест на разбиране. Но всъщност това няма абсолютно никакво значение. Така или иначе стъпката е достатъчно драстична. Дали ще бъде една или две, след две години – това всъщност няма никакво значение. Това е една и съща… Просто това няма никакво значение за хората, които ще бъдат засегнати.
Водещ:Въпрос и към двете Ви – какво стана с телефоните, когато новината плъзна? Дина?Редакционните телефони.
Дина Христова: Ами аз лично не знам какво стана, защото когато новината плъзна, ние всъщност бяхме на мястото на събитието на тристранките в парламента, където тези неща се дебатираха, така че не знам да са звънели. Но лично на форума на „Сега” – той разбира се се подпали. Подпали се в голяма степен от недоволни за това, че на военни, на полицаи отново се запазват едни доста сериозни привилегии. Аз лично страхотно уважавам тези професии. Имам много близко семейство, където мъжът едва е оцелял, наръган от бандит наистина, но смятам, че тези привилегии не бива да се получават за сметка на други категории хора. Т.е. от 60 хиляди примерно полицаи, в най-лошия случай може би на стотина наистина ще бъдат поставени в опасност. Нека да се замислим наистина за техните семейства. Нека да се знае, че когато съпругът Ви работи на такова място, ако нещо, не дай си Боже, му се случи, Вие ще бъдете до живот уредени, така да се каже. Децата Ви, Вие. Но това нещо да става по друг начин. Чрез застраховки, чрез други механизми, а не да има /…/, защото аз подозирам, че дори самите тези хора вероятно са доста недоволни като гледат, че на някои техни колеги най-големият страх в професията е да не ги хваната като взимат подкуп. А в същото време един ден те ще получат същите права, същите привилегии, каквито биха получили те като са гонили наистина бандити, докато животът им е бил в опасност. За това смятам, че дори и там им и привърженици, и противопоставящи се на тази оравлниловка, ѝкоято съществува. Според мен там би трябвало да се сложи минимална възраст. Не може да се пенсионират средно на 50 години военните и полицаите, а в същото време пенсиите да са им средно около 500 лева, докато на обикновените хора да са малко над 280 лева. Не може да ги сравняват с ранното пенсиониране при минъори, при работещите под земята, защото тези хора изпълняват сравнително по-тежки условия при излизането си в пенсия, сравнено с тази категория държавни служители. Така че това ужасно много дразни хората, че отново се натоварва една категория хора. Има статистика. НОИ водят страхотни статистики. От тях могат да се извадят абсолютно всякакви неща. Ами трета категория труд, т.е. хората, които работят до последно, без да се възползват от каквито и да е други възможности за по-ранно пенсиониране със стаж в тежки професии, смесен стаж, инвалидизации и т.н., ами те са само около 41% от всички. 57% някъде минават през смесено осигурителен стаж, който също може да им свали възрастта за пенсиониране. Инвалидните пенсии растат главоломно. Вече са 40% от ново отпуснатите инвалидни пенсии. Там трябва да се търсят резервите всъщност. От там да се започнат мерките. Иначе да – никой не отрича, че промени трябва да има. Но те, както каза Лили, не може да се правят две седмици преди новата година. Не могат да се правят толкова драстично. Лично синдикатите имат голям грях към хората според мен, че миналата година те излязоха на улицата при едно предложение, което наистина трябваше да се оспори – увеличаването на стажа не с три години, а с по година, което създава тъй наречения казус – една група хора никога да не успят да се пенсионират, защото винаги следващите нови условия ще ги засегнат. Тогава БСК излязоха с едно предложение, което на мен ми се стори най-логично от всички, които излязоха. Три месеца стаж – три месеца възраст. Става безболезнено. В годината си го изпълняваш. Така или иначе вдигането на стажа там, където го няма, ще доведе до по-дълго работене като възраст и това щеше да се получи безболезнено. Можеше да се започне от 2012 година. Да – 2021 година, аз дори на бас съм се хващала с депутати, че още от догодина ще започнем пенсионна реформа, които ме убеждаваха как „не, ние имаме дългосрочен план”, как няма да се променя и т.н. Така че синдикатите от тази гледна точка имат грях към хората, че те натиснаха за едни неизпълнимо меки условия. Това е факт. Но не може с една година да вдигаш след две седмици на хората възрастта и да им разбираш съдбата, живота, сметките, да не говорим, че това е едно поколение, което чакаше до 2009 година да изпълни условията от предишната пенсионна реформа и сега отново няма да може да се пенсионира.
Водещ: Лили, чува ли Ви някой като пишете тези неща и кой главно Ви чете?
Лили Филипова: Ами хората, които очевидно са засегнати и те не остават в никакъв случай равнодушни. Аз искам към това, което каза Дина, да добавя още нещо, свързано с финансовите параметри. Нещо, с което мисля, че управляващите много спекулират. Значи те твърдят, че, Дянков специално и неговият заместник, че ако не се пенсионират 90 000 души през 2012 година, умножено по 12 месеца и не вземат средна пенсия 300 лева, ще бъдат икономисани към 300 милиона лева. Освен това се има в предвид, че примерно една част от хората ще останат на работа и от тях ще дойдат още 100 милиона лева от осигурителни вноски и така те правят една елементарна сметка, че с тази стъпка от догодина в НОИ ще влязат допълнително 400 милиона лева. Всъщност тази сметка много експерти вече обърнаха внимание, че тя е направена без кръчмар, защото от тези 90 000 души, голяма част от тези 90 000 пенсии годишно, голяма част от тях са инвалидни и всъщност повишаването на пенсионната възраст тях няма да ги спре. Точно обратното – интересът към инвалидните пенсии, към освидетелстването от ТЕЛК, ще се засили през следващата година и всъщност този икономически ефект, към който правителството е така стремглаво устремено, няма да се получи. Така че всъщност имаме една просто така гола амбиция на бюджета, една сметка без кръчмар и едно безумно унижение и откровена подигравка с хората.
Водещ:И понеже заговорихте за кръчмар, сега да Ви питам и за една прогноза. Ще влязат ли синдикатите в ролята на горския?
Лили Филипова: Аз смятам, че синдикатите ще излязат, но не съм много убедена в техния успех. Просто имам известни резерви. Тяхното поведение през последните години не е много убедително. Просто не е напълно принципно. Не е напълно принципно. Имам известни основания да смятам, че те ще направят някаква отстъпка.
Водещ:Дина?
Дина Христова: Освен това тяхното намерение е в момента те да излязат в дена, в който нещата се дебатират в Народното събрание. Както стана ясно, намерението на управляващите е да го вкарат между първо и второ четене в друг закон – закон в бюджета на ДОО. Което означава, че това нещо ще мине само с едно гласуване. А протест в деня, в който това гласуване ще бъде, е абсолютно безсмислен и абсолютно неефективен. Тогава абсолютно няма да се случи, каквото и да било. Ако ще не 20 000, както миналата година изкараха КНСБ, ако ще и 2 милиона да извадят на улицата, изборите минаха – другите са през 2013 година. Миналата година си беше предизборна. Още тогава трябваше.
Водещ:До колко има смисъл и до колко медиите могат да направят нещо, при положение, че им остава да се хващат само на бас разни депутати? Останете с нас, ще продължим след малко. Ще успеят ли медиите наистина, не да догонят вятъра, ами да предизвикат един обществен дебат по този въпрос, защото очевидно е, че синдикатите имат проблем с графиците, но пък репортерите, които се хващат на бас, като че ли не са фактор, който да ни навява оптимизъм? Дина? Изобщо този бас е спечелен – то е ясно, ама дали печалбата е дадена или някой друг път? „Татко ще ми купи колело, ама някой друг път”.
Дина Христова:Някой друг път ще бъде. Лошото е, че спечелих този бас, честно казано. Щеше ми се да не съм такъв реалист в случая. По-скоро да беше песимистично. Големият проблем в случая е твърдата позиция на правителството да го направи това нещо, независимо от всички предупреждения. Лили вече спомена за това как всички тръгват да се инвалидизират, да търсят всякакви начини на пенсиониране. Пак статистиката на НОИ ще ползвам. През 2010 година, когато се заговори за пенсионната реформа, в края на годината имаше такъв бум на пенсионери, че в крайна сметка 15 000 и повече от плана са хората, излезли в пенсия от миналата година. Натам върви. В момента прогнозите на НОИ са същите и за 2011 година. 15 000 повече пенсионери спрямо плана. Това означава, че в никакъв случай догодина няма да има ефект в НОИ, за да може да се каже, че с тези пари, виждате ли, които ще спестим, ние ще подарим по 9 лева на хората с най-ниски пенсии. Когато го казах това нещо на зам.министъра Владислав Горанов, той абсолютно директно, съвсем нагло според мен, ми заяви „Може сметките ни да не са съвсем точни, да не са такива, но ние това трябва да го направим.” И въпросът приключи. Аз пак казвам – нямам против, че беше безумно изнесена пенсионната реформа във времето, но ето сега дават пример с Франция, която си е изтеглила от 2018, но за 2013, а не за след 2 седмици. Там вдигат пенсионната възраст от 60 на 62 години. Между другото малцина знаят и си дават сметка, че пенсионната възраст в България е 65 години, защото това е възрастта, на която всеки може да се пенсионира при минимум 15 години реален трудов стаж. Т.е. в тези години не влизат майчинство, военна служба и т.н. Така че най-вероятно тази година също ще се вдигне. Ако управляващите не ги вдигнат от 65 на 66 години, това означава, че съвсем ще натоварят най-честните към системата. Защото идеята всъщност е осигурителния принос. Когато се пенсионират на 65 години с 15 години стаж, този осигурителен принос е по-нисък, отколкото, ако човек се пенсионира на 60 години с 40 години трудов стаж. Това е важното. Да се стимулира осигурителният принос, участието в системата. Сега последно се оказа – първо Дянков обясняваше как работили 2-3 години над пенсионна възраст, след като стана ясно, че не е така и че средната пенсионна възраст всъщност в България няма и 60 години като се включат всички ранни пенсионирания. Сега се оказа, че всъщност той е имал в предвид, че хората се пенсионират и започват да работят. Да, започват да работят.
Водещ: Защото пенсиите са ниски.
Дина Христова:На една част са ниски, само че от около 130 хиляди работещи осигурени пенсионери – ами 16 хиляди през 2009 година са в бюджетния сектор. 26 хиляди са били в бюджетния през 2009. Това са същите тези хора, които седят там и работят след пенсия и взимат пари от бюджета. А останалите 20 хиляди са в охраната. Това отново са същите тези ранно пенсионирали се военни и полицаи, които са отишли там.
Водещ:И ако зададем въпроса, колко от тези изброени хора имат някакви политически обвързаности, то тогава нещата ще придобият друг при вкус. Да оставим обаче това на страна. Кой ползва статистиките, Лили, и помагат ли статистиките за вземане на решения? Или от тях стават чудесни журналистически коментари, но не и управленски решения?
Лили Филипова:Статистиката е нещо, което може прекрасно и брилянтно да се използва за различни цели. Просто статистиката у нас се използва – тя се чете, както Дяволът чете Евангелието. Всеки, пречупил едни данни през собствената си призма, може да направи най-различни интерпретации. Аз, за съжаление, също така като Дина не съм много оптимистично настроена за изхода от тази битка. Битката ми се струва с предизвестен край. Още повече, че всъщност ние виждаме една цялостна… Този елемент – вдигането на пенсионната възраст, е част от една цялостна стратегия за орязване на социални придобивки. Имам в предвид другата идея, която разбуни обществото – именно махането на класа за прослужено време. Нещо, което знаем, че в момента се дебатира не само в рамките на държавната администрация, а и по принцип.
Водещ:Но това пък е един доста ловък ход, защото „разделяй и владей” сработва незабавно.
Лили Филипова:Ами в случая аз не виждам кои ще бъдат разделените. Кои са разделените в случая?
Водещ:Ами…
Лили Филипова:Няма разделени. Просто едно, съжалявам, че малко ще мина в страни, но искам да кажа, че махането на класа за прослужено време дава перфектна възможност за субективна оценка за работодателя, за работника. Тъй като всъщност изключва обективната възможност с натрупването на повече опит и повече стаж ти да получаваш увеличение механично на работната заплата. Така че всъщност, не знам, виждаме, че ощетената категория не е една. Те са работещите, но в различни възрастови категории и по различни признаци.
Водещ:И така. Обединяваме се около едно заглавие, което заедно с Дина написахте „Дяволът чете Евангелието”. Нека сега да се замислим върху подзаглавието. Това е платно с масло, скица или карикатура.
Дина Христова:Ако беше карикатура щеше да е много хубаво.
Лили Филипова:Ако беше карикатура, щеше да е прекрасно, звучи весело, но карикатурата предполага и някаква закачка. А на мен ми е доста трудно да открия веселите елементи на цялата тази история.
Водещ:Всъщност в мрежите, във www.facebook.com мрежата има един нов виц. „90 на 60 на 90” – това била любимата мярка на финансовия министър. Пенсионираш се на 90, с 60 години трудов стаж и 90 лева пенсия.
Лили Филипова:Прекрасно. Това е просто прекрасно.
Дина Христова:Има един проблем. Обаче Дянков не е сметнал ужасните условия на пазара на труда в последните 20 години, така че за съжаление българите и за 100 години няма да могат да направят даже и 40 години трудов стаж. Така че от само себе си тази криза на пазара на труда ще реши проблемите според мен, демографските проблеми на бъдещите управници, защото просто много малко хора ще успеят да изпълнят изискванията за стаж, за да могат да се пенсионират на време. Било то на 65 години, на 63 жените или колкото ги направят там. Това е другото, което всички предупреждават Дянков, но той разбира се си го пуска между ушите. Че не можеш ти да вдигаш с една година възрастта за пенсиониране, когато на пазара имаш 300 000 работни места по-малко, когато една четвърт от младежите са ти безработни, когато за тях няма в момента работни места, съответно те след време няма да могат да изпълнят условията за пенсия, няма да могат да излязат от пазара на труда. Но между впрочем, Лили спомена за цял пакет от отнемане на права и пропусна да спомене нещо, което тя първа видя – че увеличаването на периода, върху който ще се изчисляват всички обезщетения, което също е една абсолютна гавра, тя също е идея на финансовото министерство, твърдо и категорично доказано, като цялата идея е да се намалят обезщетенията, защото в НАП просто не могат да осъществяват контрол. Всичко тръгна от това, че миналата година бяха хванати едни 220 осигурители, които бяха източили с дълготрайни болнични НОИ с около 13 милиона, като основната схема беше, че тези осигурители регистрираха с една година назад трудови договори. А трудовите договори, ако не знае Дянков, се регистрират в НАП, което е на негово подчинение, а според кодекса на труда това не трябва да става повече от 3 дни назад. От НАП просто не успяха да хванат този начин…
Водещ:А пък от друга страна кой ще отговори сега на въпроса – 240 или 270 ще бъде майчинството?
Дина Христова: 240.
Лили Филипова:240. За съжаление. Ако мога аз да кажа, защото аз много го изстрадах това движение напред и назад. Значи първо стана ясно, че… Т.е. министърът обяви по някакъв много странен и изненадващ за нас начин, че ще има увеличени от 240 на 270. В същия този ден пресцентъра опроверга неговото съобщения. Три дни по-късно на тристранка не друг, а синдикатите обявиха, че всъщност говорим за 270 лева и нито лев по-малко. И след това всъщност стана ясно, че всичко това са празни надежди. И последно майчинските ще бъдат 240 лева.
Дина Христова:Още търсят пари за тях обаче.
Лили Филипова:Да продължават да търсят.
Водещ:Стискаме си ръка за заглавие „Дяволът чете Евангелието”, подзаглавие скица и можем да започнем така „Авторът е искал да каже, че ние няма да действаме”.
Лили Филипова:Точно така, да.
Водещ: Сега последно сериозно искам да Ви попитам – има ли случаи, в които се оказва, че тези Ваши коментари или тези Ваши информации нямат вестникарско място?
Лили Филипова:Ами за щастие мога да кажа, че вестникарско място има и на тези информации се обръща подобаващо внимание, заради което и ние можем да вникваме в дълбочина и имаме мотив да продължаваме да ровим.
Водещ:Вестите, пуснати в мрежата, как се развиват? Бурно?
Лили Филипова:Ами бурно разбира се. Да.
Водещ:Дина?
Дина Христова:Аз твърдо не мога да се оплача от някакво орязване на място за тези новини и самият факт, че през последната седмица вестник „Сега” е с по две- три страници, запълнени с този проблем – означава, че няма цензура. Ако това е подтекстът на въпроса. Официалната тема в българските медии има сериозно място според мен и управляващите някак си не могат да го овладеят.
Водещ: Но пък, така естественият рейтинг на подобна тематика ли е този, който спасява нещата в тази посока?
Дина Христова:Не.Не мисля. Това си е тема, която вълнува всички. Вълнува и работодателите, като такива. Вълнува и хората, така че винаги социалната тематика е била в основата на всички медийни издания.
Водещ: Лили, ще се сбъдне ли прогнозата, че като застудее и българинът излиза навън?
Лили Филипова: Очевидно да, колкото и да неприятно да ми е. Мисля, че отново вървим към ноемврийски леден дъжд и дори сняг вече, и протести навън, защото просто е неизбежно. Друг е въпросът какъв ще бъде резултатът от поредните ноемврийски протести.
Водещ:И всъщност скачането ще бъде не цветово, с по съвсем прагматични причини.
Дина Христова:Да, този път едва ли ще има някакъв политически при вкус в тези протести, защото според мен управляващите наистина вече прекалиха. Най-страшното в цялото нещо е, че с отнемането на тези права, тотално се срива стимулът изобщо да се осигуряваш. Няма млад човек, който в момента да казва „Аз искам да се осигурявам, за да имам пенсия.” Всеки казва „Аз никога няма да имам пенсия”.
Водещ:Ами може би беше добре всичките тези реформи да вървят успоредно с някакви по-строги регламенти за пенсионните дружества, които в момента събират вноските за доброволно пенсионно осигуряване. Но тяхната доходност е доста различна и спорна.
Лили Филипова:Доходността на пенсионните дружества е нещо, което зависи от много фактори, наистина.
Водещ:Така е, да.
Лили Филипова: На фона на кризата те също пострадаха.
Водещ:Но някак си би трябвало да бъдат част от тази реформа.
Лили Филипова:Те се опитват да бъдат част от тази реформа, доколкото могат. И все пак – да не забравяме, че те правят и бизнес. Но аз мисля, че в това отношение все пак регламентите у нас са достатъчно строги и не мисля, че по някакъв начин частните пенсионни дружества в момента ощетяват, когото и да било. Просто не смятам, че… Не е момента за подобни неща и реално няма проблем, свързан с това.
Водещ:Дина?
Дина Христова: Да, пенсионните дружества действат колкото и както им позволява икономическата обстановка. Регламентите в България наистина са доста сериозни. Доста строги, за да могат съвсем да ти загубят парите. Даже се мисли във варианти, вече не знам до къде стигна този закон – има проекти и предложения за Комисията по финансов надзор за промени, които да им дадат по-голяма свобода за действие за инвестициите.
Водещ: Но това са разбира се подробности на фона на всичките неща, които…
Дина Христова:Това ще видим след 40 години като дойдат пенсиите ни.
Лили Филипова:Първите втори пенсии.
Водещ:Благодаря на колегите Дина Христова от вестник „Сега” и Лили Филипова от „24 часа”. В момента в Пловдив е кръглата маса, организирана от Европейската комисия за превенция на домашното насилие. По интересното обаче – има ли някакви трайни медийни клишета по темата? Защото ако не правят смисъл медиите, няма смисъл от това. Добър ден на Госпожа Стоила Богданова.
Стоила Богданова: Добър ден.
Водещ:Има ли медийни клишета по отношение на насилието?
Стоила Богданова: По отношение на насилието над жени и деца – това, което е темата на кръглата маса, има много медийни клишета. Едното, от които е желанието на медиите да представят по един не етичен начин жертвите на насилие. Ние тук обсъждахме, че усилията на неправителствените организации, на институциите, които са натоварени с това да осъществяват превенции и защита на жертви на насилие, полагат усилия да се срещат с журналистическата общност и да представят проблема. Това, което сеобсъди на тази кръгла маса – че може би е неоходимо да се говори с редакционните колективи, с тези, които определят…
Водещ:Редакторите.
Стоила Богданова: Да, редакторите – тези, които определят редакционната политика, защото проблемът е социално значим и не може да има заглавия от рода на „Всяка четвърта пребита”. Освен това представянето на проблема по този начин затваря жертвите в себе си и те не искат да говорят за това, защото се чувстват унизени пред общността, в която живеят.
Водещ:Притеснявате ли се, че това Ваше желание да общувате с редакторите, които на повечето места се наричат продуценти, да Ви кажа, притеснявате ли се, че може да бъде грешно разтълкувано като желание за влияние върху редакционната политика?
Стоила Богданова: Ами аз лично и така цялата общност не се притесняваме от това, защото ако те са склонни на дискусия и в рамките на диалог да се уточняват тези неща, винаги ще се стигне до едно приемливо решение. Т.е. ние не искаме да се намесваме в редакционната политика. Ние искаме просто да се спазват едни минимални стандарти, когато се съобщава и когато се говори за тези случаи. А такива минимални стандарти има вече предложение да се приемат от Европейската комисия и те да станат задължителни за всички, които по някакъв повод публично коментират и говорят по тези проблеми.
Водещ:Това ли е поводът за оптимизъм? Европейската комисия, която ще дойде като спасител за нас.
Стоила Богданова: Ами не само това. Това, че ние сме отворени за диалог и ди представям, че и хората, които са редактори и продуценти, както Вие ги наричате,ще отговорят по същия начин на нашата покана – за диалог и наистина да се промени тази грешна представа, че хората искат да гледат кръв и насилие, хората искат да бъдат показвани. Деца и жени, които изглеждат не добре, жени, залети с киселина. Хората искат да разберат какъв е проблемът и какъв е начинът всички ние да си отговорим на това с кой, каквото може да съдейства, за да намалим тези случаи.
Водещ:Какъв е интересът към тази кръгла маса? Журналистически?
Стоила Богданова: Имаше местни медии, защото в Пловдив се провежда масата. На национално равнище е разпространен един /…/. Интересът обаче на всички, които работят по проблема, е много голям. Тук присъстват много неправителствени организации, представители на институциите на министерства, представители …
Водещ:Това е чудесно, но нали си спомняне Наполеон какво беше казал? „Ако не се прочете за това, все едно го е нямало.”
Стоила Богданова: Ами, надявам се, че от тук натам много ще се чете. Вие го отразявате. Надявам се, че и медиите, които днес бяха и снимаха, също ще го отразят. Да, аз съм съгласна с Вас, че ако нещо не се отрази медийно, то не се е случило. Но имам и друг оптимизъм, че неправителствените организации, зад които стои реална общност, а не измислена неправителствена организация и които дават услуги – те също го разпространяват и говорят в своите си общности. А много повече са вече механизмите, по които могат да се предадат събития и съобщения.
Водещ:Може би – един редакторски съвет, това с услугите, много лошо звучи. Подвеждащо.
Стоила Богданова: Така ние му казваме,.
Водещ:Подвеждащо. Зная, че е термин, но наистина звучи подвеждащо. Разбира се това беше една усмивка в края на нашия разговор. Благодаря на Госпожа Стоила Богданова. Успех на работата. С интерес ще прочетем утре какво са написали медиите за тази кръгла маса, организирана от ЕК за превенция на домашното насилие. Това беше всичко от днешното издание. Хубав и спокоен ден Ви желаем Вячеслав Бошнаков, Руслан Беров, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева.