БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.08.2010 

Весела Ванева, журналист от вестник „Труд”, Велислава Пеева, журналист от електронното издание „Медиапул”

Водещ: И тази седмица жегата присъстваше трайно в икономическите новини. Наистина ли се вдигат цените или просто нямаме за какво да пишем и говорим през лятото, как по темата пишат по света? Какви са приликите и разликите? Отвън нещата с днешна дата изглеждат така – България е най-бедната, но не най-активната страна в ЕС, пилешкото ни месо е по-скъпо от това в Полша и Великобритания. Ако ви трябват яйца, бързо тръгвайте към Румъния и Холандия и вярвайте на европейската статистическа служба. Ако се отдалечим от хладилника, може би ще открием разликите и в цената на тока и горивата. Ако към уравнението добавим и традиционните отклонения в качеството на предлаганите стоки и услуги е доста съмнителни дали това уравнение може да бъде решено. Традиция стана в горещите летни дни да бъдат обсъждани цените на енергоносителите. Тази година за журналистите имаше и чудесна гледка на задъхващите се от жега морски курорти, които заприличаха на дискотека заради липсата на ток. Разбира се, спасение беше обещано. Дори вчера стана ясно колко ще ни струва. Дали обаче тази сметка, заверена от финансовия министър няма да претърпи корекции във времето? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова и аз, Ирен Филева.
Нямаме за какво да говорим и пишем през лятото или вече можем да твърдим, че има нова традиция, ново клише – цените се вдигат през лятото? Добър ден на Весела Ванева, от вестник „Труд”.
Весела Ванева: Здравейте.
Водещ: Здравейте. Влияем ли ние журналистите на цените и как?
Весела Ванева: Ами, хайде да оставим на страна малко журналистите и да видим какво се случва обективно. Обективно „Булгаргаз” беше длъжен като дружество да ни съобщи като прогноза какво има да се случва с цената на природния газ от 1 октомври. Това не го е решил нито МС, нито някой друг, това е записано в закона. „Булгаргаз” не винаги прави това, трябва да ги го признае. Не винаги го прави, може би защото се притеснява, че едни такива прогнози плашат потребителите твърде преждевременно. Но нека да напомним – това го изисква законът. И по някой път „Булгаргаз” спазва това изискване, друг път не го спазва. Предполагам, че сериозни санкции не са предвидени. Поне не ми е известно някога това дружество да е било санкционирано, защото не си е съобщило страшната прогноза. А всъщност, когато ставаше дума за лавинообразно поскъпване на енергийни цени от 1 юли. Помните, тази дискусия започна още от април, пък май, пък юни. Най-накрая разбрахме какви ще са новите цени от 1 юли. Тогава „Булгаргаз” пое ангажимента, пое ангажимента пред правителството, пое ангажимента пред българския бизнес, пое ангажимента пред синдикати и крайни потребители, че ще дава прогнози – ще дава прогнози всеки месец, както се изисква…
Водещ: В закона.
Весела Ванева: … в закона. Значи, в закона не е всеки месец, но се изисква един месец преди те да оповестят искането си, да бъде направена прогноза. И този един месец беше сега, в средата на август настъпи спрямо предстоящото увеличение от 1 октомври. Та „Булгаргаз” обеща да прави тези прогнози и просто дружеството спази своето обещание. То изчисли, че към средата на август параметрите показват предстоящо поскъпване. И сега вече мога да отговоря на въпроса – „журналистите ли са виновни”. Ами, очевидно, когато „Булгаргаз” изпрати съобщение, журналистът има две възможности – или да съобщи, или да не съобщи. И по-разумното е, разбира се, да съобщи.
Водещ: Това му е работата.
Весела Ванева: Първо, че това му е работата. И второ, няма никакъв смисъл една такава прогноза, която вече законът, всички фактори в този процес са решили, че е важно да бъде оповестена, журналистът от някакви, примерно от страх, от някакви други съображения да не я оповести тази прогноза. Ето това се случи. Просто „Булгаргаз” изпълни своето законово задължение – направи прогнозата, направи своите изчисления, оповести ги и ние го тиражирахме, като малко или повече помогнахме на нашата аудитория да се ориентира в това, което се случва. Ето това е всичко.
Водещ: И сега оттук-насетне всички започнаха да се съобразяват с тази прогноза.
Весела Ванева: Точно така.
Водещ: И някак превантивно и те да обявяват своите прогнози за своите цени.
Весела Ванева: Да, така трябва.
Водещ: И това са неща, които по никакъв начин не ги описваме ние различно от колегите си по света, нали така?
Весела Ванева: Да. Нормално е. Значи, това, което нас сериозно ни различава от други потребители или участници в тази обществена комуникация, това, което ни отличава от, да речем, от западноевропейския свят или централноевропейския свят, това е, че що се отнася конкретно за природния газ, а като казвам природния газ, веднага мислете за потребителите на централно парно, това е, че в България има само една тръба за доставка. Няколко доставчика, но само една тръба. Когато нямате диверсификация на доставките, когато нямате разнообразие, когато нямате възможност да избирате от кого да купите, то тогава проблемът на чисто пазарното поведение става по-сериозен. И това е причината у нас държавата да има много по-важна роля при определяне на правилата и цените на природния газ и съответно на топлоенергията. Ако задълбочим разговора, ще стигнем, че това влияе и на цените на електроенергията, през комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия. При нас това се обсъжда много по-сериозно – ролята на държавата, отколкото в Централна Европа или Западна Европа. Просто различен е пазарът. При нас той е все още с характеристиките на естествения монопол, докато в други географски дължини е с по-ясни характеристики на либерализиран пазар.
Водещ: Всъщност това много ясно можем да го обясним, ако се върнем във времето назад, в онази студена зима, когато нямаше газ и се чакаше газ от други страни. Спешно и пожарно се поръчваха количества, подписваха се едни договори, чакаше се да дойде газ, но той просто нямаше от къде да дойде и ние журналистите открихме липсата на тръби за целта.
Весела Ванева: Да. За държавата в лицето на държавното дружество „Булгаргаз”, „Булгартрансгаз” – оператора на тръбите, за принципала икономическото министерство, за самото правителство това, че няма тръби, не е новина. Всъщност…
Водещ: Е, оказа се, че за тях е новина, тогава.
Весела Ванева: Ами, може би парадоксално, но липсата на тръби също има дълбоко икономическо обяснение. До промените в България е било най-изгодно да има точно толкова тръби и не повече. След като се случват промените, те застигат България заедно с много други страни, започва един глобален преход в региона. И оттам възниква въпросът – а не може ли да се появят алтернативни тръби. Значи, този въпрос – той не е нов. Аз се сблъсках с него 93, 94, 95-а година. Над него разсъждаваха експерти отвъд Океана, от Западна Европа, от Киев, от Москва, от всякъде. Но макар, че много карти с много тръбопроводи бяха начертани тогава, нямаше икономическа причина тези проекти да се сбъднат. Просто не се връзваше икономиката, както казват жаргонно експертите. Или казано по-директно, цената на газа, който би пристигал по едни такива алтернативни тръби, идваше доста висока. И аз ще ви дам едно сравнение. В същата онази зима – януари 2009 година, България получи неголеми количества газ от Гърция. Значи, обичайно Гърция получава руски газ през българска територия. Но тогава, заради кризата, ние купихме газ от Гърция. Зимно време, да, Гърция – тя си има постоянни потребности от природен газ, но тогава имаше възможност да ни продаде газ. Оказа се, че този газ първо, също е руски. И второ, идва точно на двойно по-висока цена, отколкото обичайния газ, без криза, идва по тръбите от Русия. И тези два фактора присъстват непрекъснато в съзнанието на експертите, които водят преговори за алтернативните доставки. Ние си мислим може би, че получавайки газ от Гърция, получаваме някакъв алтернативен на руския газ, но не. Той се оказа същия, но за съжаление двойно по-скъп. Ето това е една от сложнотиите, когато се разсъждава за диверсификация, за разнообразяване на доставките.
Водещ: Ако обаче имаше повече журналистически коментари по повод липсата на тръби, това би ли променило нещо?
Весела Ванева: Ами, аз ще се върна на фактора – икономическа логика. Значи, ако може да се докаже, ако е доказуемо, ще може и да се популяризира една такава сметка – че доставката по алтернативна тръба ще излезе по-евтино, то да. Тук ролята на журналистите очевидно ще бъде много сериозна. Но ако не е доказуемо, че този газ, който ще идва, ще е по-изгоден, по-прозрачен, с по-прозрачни договори, с по-ясни и прозрачни цени, то е много сложно да разчитаме, че с една пропагандна акция в подкрепа на алтернативните трасета, ще помогнем на обществото. Това, което може би недостатъчно сме популяризирали, това са възможностите за собствен добив на газ – една много специализирана област. Специалистите в нея не винаги имат причини да разказват за кухнята си. В същото време самите компании, които правят такъв добив, те нямат интерес да предлагат бог знае колко по-евтино гориво. Защото те казват – след като на този пазар горивото има някаква цена по дългосрочните договори с Русия например, обяснете ни защо ние, нашият добив да го продаваме значително по-евтино. Да речем, ползваме при добива българска работна ръка, съобразяваме се с по-късите разстояния за пренос, всичко това добре. Да речем, цената ще бъде с 10%. Но на какво основание, например държавата или наши контрагенти ще ни принуждава да продаваме този добив с 30%, да кажем по-евтино. Няма сила, която в пазарни условия да може да принуди един, една компания, която добива газ, да върши такива неща.
Водещ: Разбира се, това е въпрос на концесионен договор.
Весела Ванева: Да. И на регулация от ДКЕВР.
Водещ: Доколко, да кажем, разбрахме тази седмица имаше доста новини около факта, че ще се добива газ у нас. Доколко ясни станаха поне няколко параметъра в тази посока?
Весела Ванева: Ами, доколкото аз знам, всичко се очаква. Знаете, че важните параметри в областта на природния газ са под завесата на търговската тайна. Значи, когато човек е отстрани на този бизнес, той би желал да знае повече, но когато влезе в този бизнес, както виждаме от време на време определени, включително български компании влизат в този бизнес, те тогава започват да защитават позицията на търговската тайна. Очевидно в тази ситуация държавата, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и ДКЕВР са тези, които носят отговорността обществото да знае достатъчно.
Водещ: Доколко ние имаме оръжие в лицето на достъпа до обществена информация, за да разкрием някоя подробност поне?
Весела Ванева: Значи, преди няколко месеца се опитах да ползвам този закон, във връзка с един въпрос към „Булгаргаз”. И беше много забавен отговорът, който получих от дружеството. Там написаха така – посоченият от вас закон не третира тематиката, с която ние се занимаваме, но предвид дългогодишното добро партньорство с медията, ние ще ви отговорим и следваше някакво текстче, което отговаряше на моя въпрос. Тоест когато става дума за търговска тайна, директното прилагане на Закона за достъп до обществена информация е много трудно и обикновено, хайде да не кажа обикновено, но много често завършва с такива писма – че просто не попада в обсега на закона въпросната информация. Но във всички случаи, особено въпросите, които ние всяка седмица на практика задаваме в ДКЕВР, ще направя едно уточнение всяка седмица без август, защото август е така отпускарски месец и включително държавната комисия си почива до известна степен от нашите въпроси, но в останалото време и към министерството. Това са всъщност двете институции, които са в състояние да правят нещо по създаване на прозрачност в цените и в условията, по които ние ползваме тези енергоресурси.
Водещ: Доколко това е възможно и доколко примерно фактът, че Вальо, вече всички знаят, че е Топлото, променя по отношение на прозрачността нещата?
Весела Ванева: Да, сложен въпрос. В края на краищата пресмятането на цени е дълъг, сложен процес. Хората, които го правят, имат свои правила, по които го правят. Тези правила невинаги са дори разбираеми за широка публика. Оставям настрана изобщо въпроса доколко те са обосновани. Защото винаги, когато един въпрос се решава от тесен кръг експерти, те приемат някакви очевидности и е възможно с години нашите цени да зависят от такива очевидности. Аз ще ви дам конкретен пример. Преди малко споменах тази взаимна зависимост. Значи, цената на електроенергията, получавана при производството на топлинна енергия от топлофикациите. Може би ще се изненадате, но това е една от най-скъпите енергии, които ние използваме. Тя е по-скъпа дори от вятърната електроенергия. И когато ние, така, питаме – ама защо толкова скъпо се заплаща тази електроенергия на топлофикациите и съответно след това отива в сметките на крайните потребители, сметките им за ток, на нас ни отговарят – ами, това е единственият начин да накараме топлофикациите ефективно да изгарят природния газ. В противен случай те не инвестират в когенерационни мощности, мощности за едновременно производство на електрическа и топлинна енергия и доста по-неефективно горят този скъп ресурс природен газ. И тук вече започва големият спор, ние така периодично си го водим с държавната комисия – е добре, но това поощрение, размерът на това поощрение колко голям трябва да бъде. Защото с това поощрение може да се направи точно обратното, тоест топлофикациите с малка инвестиция да взимат много, много пари и крайният потребител на електрическа енергия да покрива каквато и сметка да му представят пред очите. Ето това са тънките баланси, които тесните групи експерти правят. Каквото имат добрината да качат в интернет и до каквото ние със злина и не винаги с приятелски тон успеем да добием от тяхната работа, успяваме да представим пред обществеността. Но със сигурност, както правенето на тези сметки, така и добиването на информация за тях, в момента е съпроводено с битки. Факт.
Водещ: Наистина ли се вдигат цените или просто няма за какво да говорим и пишем? Ето това е темата днес в „Клубът на журналистите”. Хляб ще поскъпне – стана трайно новинарско клише. Оказа се, че това клише има силата да влияе не само на нашата борса, но и на световните, при което трайно и всички опити на експертите с цифри да победят паниката се оказаха безуспешни. Веднага се намери нов мотив за поскъпването – пожарът в Москва и забраната за износ на зърно. Освен банка, дали вече и борсови цени да не се обявят с вестник. Шегата настрана. Добър ден на Велислава Пеева от „Медиапул”.
Велислава Пеева: Здравейте.
Водещ: Доколко нашите журналистически коментари и новини могат да влияят на цените и кои са приликите и разликите на нашите коментари и новини с тези на колегите от другите страни?
Велислава Пеева: Ами, до известна степен сте права наистина, че нашите коментари могат да влияят на цените, независимо дали става въпрос за зърно, независимо дали става въпрос за нашите борси или световните, защото в крайна сметка се всява една психоза, настроения у производители, у търговци, у потребители се създават очаквания и те преглъщат наистина по-лесно едни такива повишения на цените на зърното, хляба, както станахме свидетели в последните дни. Така изведнъж се създаде психозата. Буквално за два дни се вдигнаха цените на хляба по най-различни мотиви, включително световните борси, които естествено обикновените потребители няма как да проследят, особено в по-малките населени места.
Водещ: Но все пак има прилика между нашите коментари и коментарите по света. Те са в една и съща посока – паниката е излишна. Но е факт.
Велислава Пеева: Паниката е излишна, но е факт. И това е едно настроение, поне на което аз съм била свидетел през последните години. така, създава се настроение в потребителя и той е готов, примерно казва се реколтата е лоша, хлябът ще поскъпне, запасявайте се и той просто го приема. Така, действа абсолютно първосигнално и инстинктивно.
Водещ: А всъщност по този начин повишава потреблението и естествено цените скачат.
Велислава Пеева: Факт. Така е, да.
Водещ: Доколко нашите коментари и новини могат да бъдат повод процесите да станат по-прозрачни?
Велислава Пеева: Естествено, че могат да бъдат, така, една основателна причина всички тези процеси да бъдат по-прозрачни, особено когато се търсят най-различни компетентни и експертни мнения, включително такива от страна на държавната администрация, контролни и отговорни органи. В този ред на мисли смятам, че беше доста добро, така, изявлението, което министърът на земеделието и храните направи в последните дни, че това рязко поскъпване на цените на хляба действително е спекулативно. Защото не може толкова бързо да се отрази по веригата покупки – доставки и от там насетне, нали, да пристигне зърно, да се смели на брашно и да влезе толкова бързо в търговската мрежа.
Водещ: Нека се опитаме да направим една хипотетична прогноза. Вчера земеделският министър обяви, че стоките, които ще отговарят на БДС като сирене, като мляко и ще са истински, разбира се, ще бъдат двойно по-скъпи. Това се предвижда да се случи до 40 дни технологично. Дали няма да се случи по-рано, е моят въпрос?
Велислава Пеева: Ами, напълно възможно е да се случи, защото между впрочем така както вчера беше обявено, че все още месният стандарт, така наречения „Стара планина” се тества лабораторно, аз точно преди три дни станах свидетел в една голяма верига за хранителни и други продукти, така наречените хипермаркети как на витрината с месните продукти се мъдреха кюфтета и кебапчета с лого „Стара планина”, независимо, че вчера стана ясно, че такова лого не е създадено все още. Но просто, ето пак за това говорим – казва се има такова лого, има такъв стандарт, цената ще е по-висока и автоматично това се появява на пазара.
Водещ: Да. Но за това не са виновни журналистите, нали?
Велислава Пеева: О, не. В никакъв случай не бих казала, че са виновни журналистите. По-скоро действително тук е нашата отговорност ние да информираме обществото, да обясняваме всички тези процеси, за да може потребителят действително като отиде в магазина днес и види такова лого, каквото аз видях преди три дни, да каже „А, не. Това е нещо съмнително”. Защото вчера министърът каза или там месопреработвателите казаха, че това лого все още се изработва, че все още се тества дали първите произведени продукти по стандарт „Стара планина” отговарят действително на този стандарт преди да се появят на пазара. Значи, една фирма вече се възползва от това настроение на потребителя, че ще има месен стандарт, че този стандарт ще е по-скъп и се възползва от това.
Водещ: Да. Въпросът е потребителят да знае, че това не отговаря на истината. Различават ли се по нещо коментарите на нашите колеги от чужбина в такива ситуации от нашите?
Велислава Пеева: Ами, не мисля. Защото в крайна сметка ние освен журналисти сме и потребители. И естествено сме засегнати от всички тези процеси. Защото ние не само ги отразяваме, ние ги съпреживяваме така или иначе.
Водещ: Да, и все пак ги коментираме. Достатъчно ли са коментарите? Кое е повече всъщност – коментарите или отговорите на безкрайните въпроси, които задаваме?
Велислава Пеева: Ами, всъщност, ако трябва да съм честна, мисля, че в последно време, така, по-малко са коментарите, повече са въпросите, отговорите, които очакваме и които ни се дават и които до известна степен се повтарят от страна на държавната администрация или потребителски организации. Така че просто мисля, че наистина и журналистите трябва повече да коментираме това, което на нас ни прави впечатление, освен да задаваме въпроси и просто да предаваме отговорите, които ни дават. Мисля, че трябва да ги анализираме тези отговори.
Водещ: Още повече, когато липсват отговори и само се поставят въпроси.
Велислава Пеева: Да, разбира се. Естествено.
Водещ: Голям ли е процентът на отговорите, които оставят без отговор по отношение на икономическата тематика в журналистиката?
Велислава Пеева: Ами, мисля, че да, съществено. Не бих могла да се анализирам какъв точно като процентно отношение, но мисля, че е съществен по различни теми. Независимо дали става въпрос за зърно, за месо или за други такива икономически тематики. Мисля, че все още въпросите са повече, отколкото точните и ясните отговори. Защото в интерес на истината – да, поставят се въпроси, да, дават се някакви отговори. Доколко те са задоволителни е друг въпрос.
Водещ: Но при всички случаи това осигурява малко повечко прозрачност.
Велислава Пеева: Да, да. Защото когато питаме, включително когато отсреща грубо казано ни се шикалкави, става ясно на слушателя, читателя, зрителя всъщност, че там има нещо мътно и това е повод за още въпроси.
Водещ: Дали това променя нещата обаче? Дали започна да променя нещата? Нека да преформулирам въпроса.
Велислава Пеева: Ами, всъщност честно казано все още аз лично не мога да усетя някаква съществена промяна, по отношение на даването на кристално чисти отговори, такива, които да задоволяват журналистите и потребителите съответно. Все още, така, витае някаква тайнственост, уклончивостта. Дали това се дължи на нежелание от страна на отсрещната страна да отговаря ясно на тези въпроси или по други причини, лично аз не се наемам да коментирам.
Водещ: Разбира се, ние предпочитаме да получим истински отговори, а не такива, които са в името на PR-изявите.
Велислава Пеева: Така е, да, така е. Но действително си мисля, че много често получаваме действително такива отговори и се завъртаме в един омагьосан кръг.
Водещ: Ами, да си пожелаем да коментираме по-често, за да започнат да се променят нещата, така както примерно се случва по света.
Велислава Пеева: Да се надяваме наистина. Би било много добре. Аз специално като журналист и като обикновен гражданин много бих желала това да се случва.
Водещ: Колко време мина от грандиозното откритие – какво точно сирене ядем, какво точно мляко ядем до въвеждането на стандарт?
Велислава Пеева: Ами, знаете ли, всъщност това грандиозно откритие, то е в кавички, защото…
Водещ: Разбира се
Велислава Пеева:… ние това си го знаем. Има друг момент. Значи, тук става въпрос, според мен, за психологическите нагласи у човека – готов ли е да плати истинската цена за истинския продукт. Защото от години назад си говорим как естествено не е нормално да имаш кайма пакетчето, което 250 гр. да струва левче или дори по-евтино, каквито фрапантни случаи се дават за 40 ст. в различни вериги, при положение, че цената на месото е около 10 лв. Нали, това всеки нормален човек с основно образование може да сметне, че няма как това да е истинско месо. Или то ще е извън срок на годност, и т.н. Нали, не говоря за случаите, в който големите хранителни вериги правят огромни намаления заради изтичането на срока на годност. Което е нормална практика.
Водещ: Но е истина, че когато ние журналистите започнахме доста шумно да обсъждаме този въпрос, нещата като че ли започнаха да се променят. Е, не с темповете, с които бихме желали, но все пак тръгнаха към промяна.
Велислава Пеева: Ами, вижте, докато има потребител, който е готов да плати някаква смешна цена за някакъв продукт, който не е ясно какъв е, поради икономически причини, разбира се. Аз съм пределно наясно, че голяма част от хората просто нямат възможност да си купят истински качествен хранителен продукт и предпочитат да купуват тези сурогатни продукти, които им се предлагат, заради тяхната покупателна способност. Съгласете се, че един пенсионер със 150 лв. пенсия няма как да си купува редовно в седмицата месо чисто от 10 лв., салам качествен, чиято цена е 21 лв. и т.н., сирене от 8-9 лв. Защото и в момента има такива продукти, които те са наистина качествени, те са на високи цени, те са на фирми, които са сертифицирани по различните системи, които отговарят за качествено производство, те имат включително разрешително за износ към ЕС, което значи, че те наистина произвеждат качествени продукти. Те в момента също ги предлагат на българския пазар. Но когато пенсионерът в общия случай отиде в магазина и види сирене от 4 лв. и сирене от 8 лв., той автоматично купува това от 4 лв. Защото това от 8 лв. не му е по джоба. И оттук-насетне дали това сирене от 8 лв. ще носи БДС някакъв или кебапчето от 9 лв. ще пише на него Стара планина или няма да пише, пенсионерът, който не може да си позволи по-скъп и качествен продукт, ще продължи да си купува по-евтиния. Защото в крайна сметка въвеждането на този стандарт, който не е задължителен, той е доброволен, няма да измести евтините и по-некачествени продукти от пазара.
Водещ: Благодаря за този коментар на колегата Велислава Пеева от „Медиапул”.
Водещ: Наистина ли цените се качват през лятото или ние няма за какво да пишем и говорим и доколко е в нашите възможности на журналисти при решаването на уравнението коя е истинската цена да вкараме вътре и качеството, сега ще се опитаме да свържем паниката на световните борси и да я върнем обратно към енергоносителите, които са абсолютно ясни и прозрачни за Весела Ванева от вестник „Труд”. Та, силата на заглавието. Какво може да направи едно заглавие? Докато слушахме музика си говорехме за товa, че имаше едно изключително сполучливо заглавие, когато направихме откритие, че сиренето се правя не от мляко, а от едни други неща. Та тези други работи, онези работи, всъщност това заглавие като че ли беше капката, която преля търпението на потребителя и промени нещата. Какво заглавие трябва да има по отношение на енергоносителите, така щото тръбите да ни стигат и политиците да знаят кои тръби от къде минават?
Весела Ванева: Ами, може би доброто заглавие е „Бъдете активни”. Значи, когато човек получи сметка било за ток, било за парно, било за вода, било за нещо друго. Ако не я разбира или в нея има нещо, което го шокира, потърсете начин да си го изясните. Питайте компанията. Ако компанията не е достатъчно отзивчива, питайте медиите, питайте потребителските съюзи. Просто бъдете активни. Защото дори, когато компаниите не съзнават, че това е в техен интерес, това е истинския интерес на всички участници на пазара. Крайният потребител по същество би трябвало да диктува целия пазар. Не би било добре за целия пазар, ако крайният потребител например е мързелив. И винаги съм смятала, че хората, които ни се обаждат в редакцията, хората, които внимателно и активно си наблюдават сметките, това са едни от най-полезните хора, що се отнася до конкретния пазар. Просто те вършат работата, включително до известна степен на институциите.
Водещ: А нашата работа е да хванем техните сигнали и да ги върнем максимално бързо до естествения монополист или икономически субект, който нарушава някакви правила.
Весела Ванева: Много е важно в нашата работа да посочим, че някъде има проблем. Защото моят опит това показва – много често компанията, която извършва дадена услуга по една или друга причина не смята, че нещо създава проблем. А всъщност проблемът там, където се създава – при крайния потребител, може да бъде дори много сериозен. И ако я няма тази обратна връзка, ако човекът, пак казвам поради безверие, поради претовареност от проблеми, поради дори чист мързел, защото дори това е човешко, остави всичко това настрана, проблемът скоро няма да бъде решен. И биткаджийството в добрия смисъл на думата е това, което прави света около нас по-добър. Биткаджийството по правилата, цивилизовано, нямам предвид бухалки. Имам предвид отстояване на принципи, отстояване на законност, отстояване на права. Защото доста често се случва да забравим,че имаме права като граждани, като потребители, като хора, които се радват на този свят.
Водещ: Доколко обаче можем въобще да говорим за прозрачност при естествени монополи.
Весела Ванева: Ами,много хубав въпрос. Първо, нека да кажем на нашите слушатели кога става въобще дума за естествен монопол, по какво да различаваме един доставчик дали е естествен монополист или просто по някакъв начин е станал монополист или въобще няма нищо общо с монополизма. Значи, когато една стока или услуга се доставя по материална мрежа и под никакъв друг начин не може да бъде доставена, под материална мрежа се има предвид проводници, тръби или казано най-така на достъпен език – когато е ясно, че електроенергията не може да се носи в кофи, тогава доставчикът има характеристиките на естествен монополист. И в тези случаи държавата е тази, която би трябвало да замести регулацията от пазара. Значи, ако сиренето може да бъде докарано дори от Франция, тогава не е необходимо държавата да регулира цената на сиренето. Да, държавата, министърът добре би било да отправят послания по отношение на този пазар, когато има някакви проблеми на него, но не се налага, няма логика, пазарна логика няма тази цена да се регулира от държавата. При естествените монополисти по цял свят, така, пазарните икономики са разбрали, че е правилно да има държавна регулация, просто защото там сме зависими от тази единична материална мрежа. Разнообразяването на тази мрежа често пъти води силно оскъпяване на продукта, че просто не си струва. Няма никакъв смисъл да се прави до тръбата на „Булгартрансгаз” втора национална тръба, само за да бъдат двечки и да можем да избираме между двете. Ще се окаже, че двете може да се наговорят, тогава трябва да направим три. Тогава ще стане много сложна ситуацията. По-разумно е този, който държи тръбата да бъде регулиран от държавата – неговите цени, условията по предоставяне на услугите да бъдат регулирани от държавата. И ако тя си върши добре работата, а примерно не влезе в някакви тайни договорености с естествения монополист, то тогава и крайният потребител ще има някакви приемливи условия и цени.
Водещ: Обаче се оказва, че държавата сега някак няма да може да санкционира главния виновник за дискотечния токов режим по морето?
Весела Ванева: Да не би да знаете кой е главният виновник, защото аз не знам?
Водещ: Не. Разбира се, че не знаем. Няма кой да ни каже.
Весела Ванева: Значи, аз тези дни доста разсъждавах. Исках за себе си да разбера кой е виновен. Доста разсъждавах и стигнах до извода, че основният виновник за дискотеката по морето е липсата на организация, неспазването на правила. Значи, през годините, когато от голямата НЕК се отделиха електроразпределителните дружества, после те бяха приватизирани, после изведнъж се оказа, че май не си говорят помежду си, защото единият взима парите, а отговорността да се изградят големите електропроводи остава при другия. Така взаимната обиденост на компаниите вътре и липсата на правила, които ясно и недвусмислено определят отговорностите на тези компании, според мен, ето това е виновникът за дискотеката по морето. И не съм единственият човек, вече доста такива коментари се чуха – това, което се случи е всяко зло за добро. То показа къде са слабите места, какво трябва да се промени не само в жиците, но в и хартията, в документите, ако трябва и в законите, за да може това, което стана по морето да не стане в някакъв следващ момент в цялата страна. Това е изключително важно за всеки от нас.
Водещ: Доколко обаче това ще се случи? Ние сме длъжни да сме оптимисти, но…
Весела Ванева: Значи, да. Аз пак казвам, без битка нещата не стават. Ето сега се заговори за тези ТЕЦ-ове, които заради липса на сероочистващи инсталации ще трябва да бъдат затворени и това се изисква от нашето присъединяване към ЕС. Още тогава ние сме били наясно по тези въпроси. за сигурността на електроснадябването трябва да се полагат системни грижи. Нашата работа е, и ние се стараем да я вършим – дано да я вършим добре, да питаме.
Водещ: И да коментираме обаче.
Весела Ванева: Да. Да питаме, да настояваме, да коментираме, да анализираме, да търсим алтернативни мнения за това, дали мерките, които се взимат са навременно и дали ще дадат необходимия резултат.
Водещ:… Сезонът за обявяване на по-високи прогнозни цени. Това е обективната истина, която журналистите поднасяме на хората. Доколко бихме могли обаче някак да определим, да определим някаква крайна точка на тези очаквания и да предизвикаме въпросните очакващи да спазват правилата? Продължаваме разговора в студиото с Весела Ванева от вестник „Труд”. Кога трябва да дойде реализмът на тези очаквания?
Весела Ванева: Ако става дума за това, кога „Булгаргаз” ще обяви окончателните си прогнози, защото това са предварителните прогнози – в средата на септември чакаме окончателната прогноза, а в края на септември чакаме окончателното решение какво ще се случи с цената на природния газ от 1 октомври. Така опитът ни учи, че да се гадае какво ще стане с цената на природния газ от 1 октомври, няма голям смисъл, просто защото имаше едни изменения в наредбата за цените на природния газ, поради което стана възможно примерно пазарните фактори да предполагат една цена, а да бъде утвърдена съвсем друга, въз основа на съображения например, че тази цена не е поносима и така.
Водещ: И накрая да има заглавия „Вместо 5 – 3%”.
Весела Ванева: Да. Това е възможно, но според същата тази наредба въпросната разлика, тя не се опрощава, да го кажем така, на потребителите. Изведнъж се оказва, че потребителят, без да му го пише в сметката задлъжнява в бъдещ период. Значи, казва се така „Булгаргаз” сега няма да получи необходимото повишение на цената, това, което се получава по сметка, а ще получи по-малко и в резултат на това ще получи като приход примерно 78 млн. лв. по-малко. Но тези 78 – те му се дължат в някакъв бъдещ период. Кога ще настъпи бъдещият период също не е ясно. Би трябвало до две тримесечния, но забелязваме, че това май няма да се спази и така увисва един меч от тавана кога ще се наложи тази сметка да бъде платена. Значи, на нас във фактурите ни не пише, че ние с нещо сме задлъжнели пред „Булгаргаз”, но като цяло „Булгаргаз” тези пари си ги чака и в някакъв момент ДКЕВР би трябвало да ги вкара в крайната цена. Ето това са неизвестни, част от неизвестните, защото има още доста неизвестни ри пресмятането на цената, поради което е много трудно да се каже какво ще стане от 1 октомври. Със сигурност държавната комисия ще се опитва да натиска надолу цените, защото за всички е ясно, че в навечерието на новия отоплителен сезон няма никаква логика да се вдигат отново цените на топлинната енергия. Дали ще бъдат намалени, аз силно се съмнявам. Да, за София например имаше от 1 юли едно увеличение с около 18%. Много сериозни, така, сметки ще трябва да се правят в навечерието на новия отоплителен сезон. Защото всъщност не точно цената, а събираемостта е това, което основно тормози топлофикационните дружества.
Водещ: Но пък от своя страна те достатъчно тормозят хората, от които трябва да си съберат вземанията. Защото за толкова години не можа да бъде измислена система, въпреки хилядите журналистически коментари, новини, репортажи няма начин да има контрол.
Весела Ванева: Да, определено. Моят опит показва, че хората, които са доволни от топлофикационните услуги, има такива хора – те живеят в сгради, където никой от съседите не краде парно. И обратното, хора, които са принудени да плащат, тук и с принудата има проблем, но хора, които получават огромни сметки – примерно за двустаен апартамент 400 лв. на месец, това са хора, които са съвестни, тоест те имат прибори по радиаторите си, за разлика от примерно комшии, които са си направили подово отопление от отклоненията на вертикалния щранг, но на това подово отопление никой не е сложил топломер. И изведнъж се получават едни баснословни сметки на входа. Имам, познавам наши читатели, които целият блок се е отказал от услугите на „Топлофикация”, просто защото свестните, коректните потребители получават баснословни сметки, а в жилищата на некоректните никой не може да влезе, за да удостовери, че те крадат парно. Ето това е много сериозен, тежък проблем, който и до момента няма решение.
Водещ: Всъщност той се отнася не само до топлофикациите, той се отнася и до електроразпределение и до ВиК. Както се казва българинът обича да слага една и съща обица на тъй наречените естествени монополисти. Доколко въобще има решение този въпрос, защото тези загуби влизат в нашите сметки?
Весела Ванева: Ами, при електроснабдяването и ВиК имам, така, наблюдения, че кражбите по-лесно се откриват. При централното топлоснабдяване проблемът е допълнително усложнен от наличието на вътрешна отоплителна инсталация, която е единна за цялата сграда. От липсата на ред в етажната собственост. Значи, човекът просто като реши да си направи нелегално подово отопление от Топлофикация, той затваря крана на общата абонатна станция, прокарва си тръбите, заварява си ги и никой друг не може да му каже.
Водещ: Обаче аз се сещам за нещо друго. Дали не пропуснахме преди години, когато вървеше кампанията за тези индивидуални топломери, които по-късно се оказаха не много търговски уред. Дали тогава не пропуснахме да попитаме за батериите?
Весела Ванева: Ами, знаете ли, понеже аз и тогава се занимавах с тази проблематика. Факт е, че хората тогава, хората, представителите на различните фирми, които доставяха уредите, споменаваха този фактор. Значи, не го изтъкваха, но го споменаваха. Една от фирмите казваше, че тяхната батерия е сменяема, други фирма казваха, че техните батерии са сменяеми, но е икономически неизгодно да се сменят и затова се подменя целият уред. Трети казваха, че просто техните батерии не се сменят, сменя се целият уред и т.н. Но тогава за всички потребители въпросът беше някак си – е, след 10 години я камилата-я камиларя. Какво ще му мислим от сега за след 10 годни. Но ето на, тези 10 години вече изтичат. Значи, аз съм разговаряла с представители на фирмите, на които предстои да сменят, защото пак казвам, не на всички фирми им предстои това, 2011-2012 година са сезоните, в които този въпрос ще стои действително на дневен ред. Значи, масовото поставяне на да речем топломери на разпределители, беше 2002 година. Направете сметка 2002 плюс 9 години. Това е за гаранция.
Водещ: Нека да попитам така, ако тогава бяхме задали по-шумно този въпрос ние, журналистите дали сега щяхме да припяваме онзи хит на ФСБ „Пак ще се срещнем след 10 години”?
Весела Ванева: Значи, може би да. Нека да кажа няколко неща, свързани с този шум. Първо, че тогава имаше доста спорни въпроси. Тогава този елемент от нашия бит – индивидуалният разпределител или топломер, както е най-лесно да бъде наречен. Обаче специалистите много ненавиждат това, защото веднага излиза въпросът – а като мери, какво измерва всъщност и се оказва, че не мери в мерни единици, което си е нонсенс, абсурдно е. мери други неща. Та тогава трябваше много, много да се обяснява. Тоест това колко години работи батерията остана в страни на акцента, че принудително… Значи, нека да не забравяме – законът задължи всички потребители да закупят това. И нека не забравяме, че инвестицията хич не беше малка. Да, на електрониката цените падат и в момента цените, които се предлагат и са много съпоставими, и то за много по-напреднали прибори, отколкото бяха по онова време. Ако човек или съответно етажната собственост реши да купи от предишния вид, ако въобще фирмата ги предлага, те са много по-евтини. Така че да, може би, ако сме знаели… Но така връщайки се назад за всяко нещо може да кажем – ако сме знаели от напред.
Водещ: Да. Ами, дано. Разделяме се с пожелание винаги да успяваме да зададем точните въпроси и пожеланието за хубав, по възможност малко по-хладен летен следобед. Пожеланието е от всички ни – Ралица Неделчева, Илия Тенев, Галя Траянова и от мен, Ирен Филева.