Добър ден на медийния експерт Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ: Към медийната врява от седмицата можем ли да причислим амбициите на продуцентите, занимаващи се с реалити сюжети да бъде променено медийното законодателство и наистина ли тези промени трябва да трупат рейтинг?
Радомир Чолаков: На мен честно казано ми се говореше днес наистина за медийния скандал на седмицата, който във всички случаи е откритото писмо на г-н Доган.
Водещ: И до него ще стигнем. Обаче първо нека поговорим принципно за правилата. Защото май това рядко се случва и като че ли трябва да се случва по-често.
Радомир Чолаков: Ами вижте, аз даже бих казал, че малко повече говорим за правилата от колкото трябва или за законодателството. Не знам дали сте забелязала, но винаги, когато някъде възникне проблем, винаги някой казва – абе законодателството ни не е наред, ще трябав да променяме законодателството. Аз и друг път свъм го казвал, че гласовете, които непрекъснато твърдят, че трябва да се променя законодателството, те са гласове, които обикновено искат да прикрият някаква немощ на изпълнителната власт или някаква немощ на отговорните административни фактори да решат просто проблемите. Много лесно е за един чиновник вместо да реши един проблем, да започне да твърди, че има проблеми в законодателството, с което проблема се прехвърля в законодателния орган, който както знаем се състои от 240 души, които не носят отговорност, могат да го протакат във времето, могат да го решават или да не го решават. И струва ми се, че по тоя начин се замърчкват въпросите. Има хиляди неща, които мгоат да се решат в България за 2-3 дена, но ние винаги казваме, че има законодателен проблем, за да не ги решим.
Водещ: Обаче къде отидоха медиите в резултат на цифровизацията и къде останаха правилата, които регламентират дейността им.
Радомир Чолаков: Ами аз да попитам къде отиде цифровизацията? Не знам дали си спомняте, че миналата година бяха издадени два лиценза за цифрови мултиплекси, беше променено законодателството в края на мандата на Тройната коалиция, на форс мажор. Не знам дали си спомняте, но през месеците април и май на 2009г. Медийните закони бяха променени 5 пъти. 5 пъти. За да може да се създадели условия за бърза цифровизация. След което в рамките на 1 седмица в периода на изборите бяха дадени два лиценза, за цифрови мултиплекса, общо 5 мултиплекса, къде са тези мултиплекси? Къде е цифровизацията? Аз мога да ви кажа, че тези лицензи бяха издадени абсолютно незаконно и абсолютно противоконстуционно.
Водещ: Е те за това бяха отменени.
Радомир Чолаков: Не бяха, не. Още не са. Айде къде са тия мултиплекси, къде са милионите инвестиции, къде са тия, дето щяха тука… мед и масло щеше да тече от ефира и да има по 100 програми. Къде са? Някой просто не може да го направи, казвам ви. Иска, ама не може. Не му е виновно законодателството. Този същия си промени законодателството 5 пъти за 4 седмици. И не може да го направи.
Водещ: Да, и тогава имаше и съмнения, спомняте си сигурно как търсехме промените, защото те бяха в един по-конспиративен режим…
Радомир Чолаков: Да. Ето виждате…
Водещ: Но това е зад гърба ни. Самите медии сами по себе си полагат някакви усилия, на тях до колко липсата на законодателство им пречи?
Радомир Чолаков: Знаете ли, аз напоследък стигам до извода, че всъщност това, което на всички пречи е справедливост. И някакви честни прозрачни условия за работа. Вижте, какво да ви кажа, когато бихме казали, че законодателството не е добро и трябва да се промени в някаква посока, може би трябва да кажем в каква посока иска да се промени то. Ерго какво ние искаме да се случи. Сега, аз откровено да ви кажа, все пак от 20-тина години се занимавам с тази материя. Вярно е, че медийното законодателство е зле скроено. То беше грешно изработено, грешно измислено, силово наложено. Но за изминалите години медиите някак си се понагласиха. Имах да ви кажа една драма, чисто човешка. Преди 10 години започнах на всеки форум, на Който участвам, на който има представители на ведомстовто по съобщенията да искам, за Бога, на магистралата да слушам нормално радио. Аз не искам промени в медийното законодателство. Искам да слушам нормално радио. Значи като хвана една станция, да не ми се намесват още 20. В момента се връщам от Бургас за София и да ви кажа радиото, което слушам само два пъти се наложи да му сменя станцията, което значи, че има някакво положително развитие. Утре ще бъда в Родопите, ще видим там каква е ситуацията. Та ако говорим за някакъв регламент, за раздаване на лицензи, регламент за някакви отношения между държавта и медиите, мисля, че първо че лицензите вече са раздадени и няма какво да се раздава повече. В момента явно става някакво вътрешно преструктуриране на пазара, обединяват се веригите, окрупняват се медиите, стабилизират се финансово между другото…
Водещ: ЕТо за това да ви попитам, нещо и за собствеността все пак. И за откритостта на тази собственост? Или това е мисия невъзможна?
Радомир Чолаков: А, не, …
Водещ: Говорили сме с вас, но…
Радомир Чолаков: Говорили сме, да, и наистина нека пак да кажем – тя собствеността е ясна. Има я в търговския регистър.
Водещ: За всички ли е ясна?
Радомир Чолаков: Да. За всички е ясна. С изключение примерно в печатните медии за 2-3 парцала в малки градове в провинцията, които са безотносителни към медийната среда.
Водещ: Трябва ли да Има изключения?
Радомир Чолаков: Ама вижте, то пак е въпрос на воля на изпълнителната власт. Примерно министъра на културата може да направи така,ч е въпросните 2-3 вестничета, на които не са им ясни собствениците… тоест … те са ясни, ама не са ги отпечатали. Та на въпросните 2-3 вестничета министъра на културата ако реши, за 2 седмици може да ги спука от глоби и да ги накара да си кажат. Не е … проблема, пак искам да го подчертая, колежке, е на воля на изпълнителната власт да приложи действащите закони.
Водещ: А как да бъде мотивирана изпълнителната власт да прояви воля и да приложи тези закони?
Радомир Чолаков: С натиск.
Водещ: От къде да дойде този натиск?
Радомир Чолаков: От нас.
Водещ: Как да го направим?
Радомир Чолаков: ЕТо така. Говорим си с вас… Не, вижте, знаете ли, то може би… де да знам, и от възрастта ли човек започва да помъдрява, но … напоследък започнах да си поставям малки цели, малки задачи, някакви конкретни неща, които като ме дразнят бих искал да бъдат променени. Опитвам се да събера известна обществена енергия, излизам в медиите. Примерно преди Нова година не знам дали си спомняш, тогавашните промени на медийния закон за радиото и телевизията имаше еднамного странна разпоредба, че БНТ може да прави копрограми с частни физически лица.
Водещ: Имаше, да.
Радомир Чолаков: Имаше. Написахме няколко статии, упражнихме известен натиск и в крайна сметка тази разпоредба падна. Няма я. БНТ съжалявам, няма да прави частни копрограми с частни физически лица.
Водещ: А това, което днес сте написали за авторскит права и фирмите, които ги.. тоест сдруженията, които се разпореждат с тях по един доста непрозрачен начин, между другото тема и на "Клубът на журналистите" от преди няколко броя. Смятате ли, че там може да има промяна? Може да има прозрачност?
Радомир Чолаков: Може да има, разбира се, може да има.защото … вижте, аз съм го казал днеска. Електронните медии в България в голямата си част плащат едни (?) за авторски права, които аз твърдя, че за БНТ и БНР сумарно са 2млн.лева годишно, най-малко.
Водещ: Като Имате предвид,ч е БНР е един доста голям продуцент, да не кажа най-големия продуцент.
Радомир Чолаков: Така, включително, най-големия продуцент. Апропо … вие тези пари ги плащате на едни авторски дружества, които трябва да ги очисляват между авторите и продуцентите…
Водещ: Обаче тези сдружения… те казват, че не било морално.
Радомир Чолаков: Кое не е морално?
Водещ: Ами радиото да участва.
Радомир Чолаков: Най-големия платец не е морално да знае къде му отиват парите?
Водещ: Така казаха, да.
Радомир Чолаков: Аха. Еми… чудесно, вие съгласна ли сте с това?
Водещ: Ами разбира се, че не.
Радомир Чолаков: Ами ето, виждате ли. Значи става въпрос за капчица здрав разум. Става дума за една група хора, между другото те са ми и приятели, ние ги знаем поименно, като говорим за анонимност. Няма анонимност тука. Хора, които са в медийния, в музикалния сектор от последните 20 години и които използват едно несъвършенство в закона за авторското право, в което се казва, че ползвателите на авторски права, ако кажем в случая радиата, които ползватмузика, трябва да плащат авторски очисления и понеже не могат да ги платят на Майкъл Джексън или на Мадона или на Андрю Лойд Уебър, ги плащат на едни дружества посредници, които после се разплащат с авторите. Та значи дупката в законодателството е, че пише,ч е има такива дружества, но не пише как трябва да функционират те. Поради което тези дружества оставят едни огромни черни кутии, в които потъват едни огромни пари, ние искаме да видим бележката, с която Андрю Лойд Уебър си е получил парите от България.
Водещ: Но тъй като няма предвидена санкция за отчетност на тези сдружения, тази бележка с вас няма да я видим. Аз съм склонна да се обзаложим.
Радомир Чолаков: Ето в момента тука вече ще се съглася с вас. Наистина това е вече законодателен проблем. Има просто една празнота в закона за авторското право, още 1993 допусната, и съм съгласен, че ето, това е един законодателен проблем, който трябва да се реши на законодателно ниво, закона трявбва да се промени, може да се промени, ясно е как трябва да се промени. И аз не виждам какво има да го коментираме тука. Както радиото дава примерно половин или един милион лева годишно за авторите, радиото националното може да отиде при министър-председателя и при министъра на културата и да каже – искаме вие да направите регламента, според който ние да видим тези държавни пари стигнаха ли до адресатите си. Какво неморално има, какво нелогично, какво… какво има да го усукваме изобщо. Разбирате ли? Ей такива някакви малки проблеми, те са много големи във финансово изражение и за хиляди автори между другото това е огромен проблем. Но да кажем на фона на обществените сътресения това е един нищожно малък проблем, който можем да го решим нанистина за една седмица.
Водещ: Така е, лошото е, че това не се случва. Надявам се след малко да ви е интересно да научите още подробности за най-шумния медиен скандал на седмИцата от Валерия Велева.
Радомир Чолаков: Аз много държа, защото имам отношение към него в две качества и ще съм ви много признателен ако мога да взема отношение.
Водещ: Аз също ще ви бъда благодарна да чуя коментара ви.
Добър ден на Валерия Велева от в.Труд.
Валерия Велева: Добър ден.
Водещ: Какво трябва да е здравословното разстояние между журналистите и политиците? Нека от тук да започнем.
Валерия Велева: Достатъчно голямо, за да може журналистите при всички удари върху политиците да могат ад се изправят и да продължават да вървят напред.
Водещ: Днес Труд публикува хронологията на скандала. Защо се казва, че новината за хонорара от 1.5 млн. е дошла докато сте били в отпуск?
Валерия Велева: Защото аз наистина бях в отпуск.
Водещ: В смисъл защо това е важно.
Валерия Велева: Защото до колкото разбирам г-н Доган в писмото, което той е изпратил сезира, че аз съм авторката на информацията. Аз съм авторката на Коментара във връзка с тази информация.
Водещ: Да, той излезе в сряда мисля.
Валерия Велева: Да, точно така. Защото писмото на г-н Доган не дойде след публикуването на информацията, а дойде след публикуването на коментара.
Водещ: Този път няма да искате интервю от Доган, а съд. Защо?
Валерия Велева: Този път ще се срещна с г-н Доган в съда. Заради клеветите и инсинуациите, които той публикува в своето писмо.
Водещ: Как ще стане доказването на факта, че писмото е до вас?
Валерия Велева: Това е вече… вижте, това е елементарно. Няма … разбира се, че той си е оставил една вратичка, за да може да се измъкне. Но аз смятам, че това не е толкова.. този въпрос съществен. Съществен е въпроса за това, че един политик си позволява да държи безпрецедентен тон с опит за заплахи към един журналист и това нещо се случва във време, в което ние сме вече членове на ЕС. Тогава, когато всички ние трябав да спазваме демократичните норми., така че това е нещо, което всички журналисти трябва да обърнат и към себе си. И искам да ви кажа, че аз съм била безкрайно критична към всички български политици, към Жан Виденов, към Иван Костов, към Симеон Сакскобургготски. Те би трябвало да ме обесят за моите коментари.
Водещ: Искам да ви помоля да коментирате един въпрос от това въпросно писмо. „Защото не ти платихме, нали”. Как го разбирате, как го коментирате, как го тълкувате?
Валерия Велева: Не ви разбрах, прощавайте.
Водещ: ”Защото не ти платихме, нали”. Цитирам ви еидн въпрос…
Валерия Велева: Ами точно това е клеветата.
Водещ: И тя има как да бъде оборена в съда, според вас?
Валерия Велева: Разбира се. Просто той трябва да докаже.
Водещ: Нещо за виртуалната реалност да се създават новини, за това да кажете…
Валерия Велева: Ами той продължава да… според мен това е опит той да се оправдае за това, че са взети тези пари, че е взел тези пари.
Водещ: Всъщност до сега никой не опроверга таиз информация, нали?
Валерия Велева: Точно така, до сега никой не е опровергал тази информация.
Водещ: Дали не е дошло времето да се регламентират специалните пратки, които пристигат в журналистическите пощенски кутии и да е добре да знаем кои са ни източниците, за да не попадаме в схеми?
Валерия Велева: Аз не мога да разбера какво значи специалните пратки да бъдат регламентирани. Нашите източници са публични, според етичния кодекс, и ние сме длъжни да ги оповестяваме.
Водещ: Не винаги са публични. Понякога се получават…
Валерия Велева: В случая източника за доходите на г-н Доган е публичен. Това е неговия договор. Който ние цитирахме.
Водещ: Да. Нека сега да включим в нашия разговор и медийния експерт Радомир Чолаков. Сега с радост бих чула и вашия коментар, г-н Чолаков, безспорно това е медийния скандал на седмицата.
Радомир Чолаков: О, да, и на мен ми се струва, че той ще има много дългосрочни последствия и ще отеква дълго време и в учебниците по журналистика включително. Вижте, аз имах възможност да кажа на Валерия Велева лично, сега с още по-голямо удоволствие ще го кажа публично. Аз изказвам истинските си адмирации към нейната статия. За мен това, което Валерия написа като политически анализ и като политически коментар е може би един от най-добрите десет текста на последните 20 години. Искам да ви направя … искам да ви обърна внимание, че в момента никой не се занимава с обстоятелството и някак си на никой не му прави впечатление, че г-н Ахмед Доган реагира публично не на информацията, че той е получил консултантски договор за 1 млн.лева, а на един политически коментар. Има нещо в този коментар, което него го е извадило от кожата, не информацията, а мнението. Ние с вас знаем от памтивека, основно журналистическо правило. Фактите са свещени, коментарите са свободни.
Водещ: Така е, да. Така би трябвало да бъде.
Радомир Чолаков: Никой не Коментира факта, всички в момента коментират нещо, което повечето не са и чели, а аз ги съветвам много бързо да го направят. и то е политическия коментар или личното мнение на журналиста, на гражданката Валерия Велева. Според мен започна веднага една много странна подмяна и много ние медиите я правим тази подмяна, Валя Велева бива обвинявана за това, че има мнение за това що за човек е Ахмед Доган. Извинявайте, но няма как да сме съгласни с това нещо.
Водещ: Защо се получава това обаче?
Радомир Чолаков: Ще кажа нещо еретично може би< защото новината, че един политик е получил комисионен договор няма нищо изненадващо. Ние някак си толкова сме свикнали, че си казваме – еми хубаво, да, е то е ясно, ние всички го знаем, какво толкова. Но виж, обвинението на един политик срещу един журналист, че евентуално има там нещо скрито и задно – охо, ето това е вече новината и ние сега с ехвърляме върху твърдението на политика срещу журналиста, без да разберем какво точно е направил журналиста и какво точно ни е казал. Впрочем не знам дали това е новина чак, но все пак временно заемам длъжността председател на комисията за журналистическа етика в печатните медии и съм помолил колегите в понеделник да се съберем, за да анализираме казуса. На мен ми се струва, че е много наложително етичната комисия да вземе отношениеточно по този въпрос и да изрази позицията на журналистическата гилдия по казуса. Валерия Велева не е поканена, няма да участва в тази комисия. Но ако мога само да вметна и още нещо. Не бих и препоръчал, ето правя го публично, да съди Ахмед Доган. Това е етичен въпрос, който според мен гилдията има достатъчно ресурси да реши сама и да остави нещата на правилната плоскост. Първо не ни отива да се влачим по съдилищата. Второ, тези дела се доказват със свидетели. Аз нямам доверие в случая, че няма да има лъжесвидетелстване.
Водещ: Ами благодаря ви за този коментар. Ние наистина ще очакваме новини от етичната комисия в понеделник, която ще излезе със становище, надявам се, по този случай. Зблагодаря на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Дай Боже, да. Но моля ви, много ви моля, става дума за мнение на граждани. Не може гражданин да бъде изтезаван за това, че има мнение. Дайте да видим кой е факта. И да дълбаем върху факта, не върху мнението.
Водещ: Ами лошото е, че факта се загуби в резултат на коментарите. Благодаря. Радомир Чолаков.
Добър ден на Галя Прокопиева от в.Капитал.
Галя Прокопиева: Здравейте.
Водещ: Да кажете и вие вашия коментар за медийния скандал на седмицата?
Галя Прокопиева: Аз се замислих, исках да ви направя знак да попитам Радо Чолаков дали има намерение да направи открито заседанието на етичната комисия, защото това ще е една много интересна дискусия и аз намирам факта, че комисията заседава на закрити заседания за недобър. Защото тези … първо журналистиката жестоко страда последните години от липса на доверие. То до голяма степен не е и неоснователно. И начина да направим разграничението между добри и лоши практики в журналистиката е да говорим за конкретни казуси с аргументи – защо това е добро и зщао другото не е добро. И за това смятам… но това е друг разговор, който бих провела и с него и с колегите, че тези заседания трябва да са открити и да бъдат отразявани по-активно в медиите.
Водещ: Ето сега ще можем да попитаме г-н Чолаков, Галя Прокопиева ви предлага, г-н Чолаков, да направите открито това заседание в поенделник? Открито за медиите?
Радомир Чолаков: Ами да ви кажа като нищо. В понеденик едва ли имаме готовност, в понеделник ще се съберем с колегите, за да нахвърляме мнения, но като нищо можем да продължим с едно открито заседание във вторник.
Водещ: Ами ние щ е следим това заседание. Благодаря ви за бързата…
Радомир Чолаков: Благодаря ви и аз.
Водещ: В "Клубът на журналистите" сме с Галя Прокопиева от в.Капитал. може ли да се опитаме да отгатнем какви ще бъдат наистина антикризисните мерки, 10 дни говорим и никой не ги знае. Защо така се получава?
Галя Прокопиева: Ами те са толкова очевидни какви трябва да бъдат. В същото време са неудобни, някак си политически са неудобни. Не е политически продаваемо да намаляш заплати, да свиваш бюджети, да се отказваш от разходи. И това е по същество проблема. Въпроса е дали правителството в лицето и на премиера, защото той до голяма степен в крайна сметка явно ще има думата, ще прояви достатъчно смелост да вземе мерките, които трябва. Или ще потърси компромисен вариант. Сега, избора какъв е. Има 2 варианта. По-здравословния и дългосрочно добрия е точно това, което казвма –да се съкратят разходите, да се свият заплатите в бюджтната сфера. Това са едни много големи неефективни дейности, които ни се трупат н аглавите на всички работещи и ние ги издържаме с данъците си. Дългосрочно това трябва да се реши, за да можем в момента всички, които работиМ, аз говоря за хора и за фирми, ние в мометна изкарваме много трудно доход, защото има криза и т.н И за да може цялата тая икономика по-бързо да се възстанови трябва да бъдем облекчени. Горе долу по същество това е. Избора на политците да направтя това, да бъдат намразени от определени слоеве, да си загубят рейтинга. Или това, което вероятно също ще се случи, защото вече стана твърде късно – да вдигнат данъци и да си съберат повече приходи. И най-лесния данък от тази гледна точка и най-правилно в крайна сметка да бъде вдигнат е ДДС. Тоест аз съвсем не изключвам ДДС да бъде вдигнат. Защото ако всичко това, за което говорим беше направнео преди 6 месеца, каквато беше заявката на правителството, сега вероятно щяхме да преминем през тези месеци без да се налага да се вдигат данъците. Но бюджета, той е много близко до семейния бюджет, той е.. как да каж, една и съща е логиката. Има приход, разход, разликата е или спестяване или дефицит.
Водещ: Не можеш да харчиш повече от колкото имаш. По просто казано.
Галя Прокопиева: Не, то може, ама трябва да се взимат заеми и т.н. Но в момента ние не можем да си го позволим, защото искаме да кандидатстваме за еврозоната и съответно трябва да Покажем, че сме финансово стабилни. Това е проблема. Но няма приходи, намаляха заради кризата. Никой не свива разходите и ето го въпроса.
Водещ: Но снощи като че ли се прояви едно колебание по отношение на еврозоната. Дали това няма да бъде големия компромис?
Галя Прокопиева: Ами тук вече не зависи от нас, за жалост. Нямаше… поне моето усещане е, че това сди беше доста ясна цел на това правителство и правилно, защото това е дългосрочно решение за стабилността на България. Но за жалост в самия ЕС текат други процеси, заради които може би ние няма да успеем и все по-вероятно така изглежда, и проблема е знаете с Гърция, която е член на еврозоната, но не спазваше финансовтие правила. Направи това, което ние сега се опитваме да не направим. Големи дефицит и т.н. и в момента тя се тълкйува като едва ли не заплаха за еврозоната и вътре самите страни членки нямат огромно желание да приемат нови държави. Особено такива… гръцки тип.
Водещ: Колебливи по отношение н аспазването на правила, нека така да го наречем. И понеже си говорим за стандарти вжурналистиката няма как да не ви попитам, сигурно на вашето издание му е по-трудно да пише за тези неща?
Галя Прокопиева: За икономика ли? Не, защо?
Водещ: Да. Ами … как намирате баланса, бягате от подозрението в конфликт на интереси…
Галя Прокопиева: Не, дефинирайте ми подозрението, за да ви Отговоря.
Водещ: Ами все пак вашия съпруг е в Съюза на работодателите.
Галя Прокопиева: Ами това е публична организация. Като ходят да заседават ги снимат непрекъснато,…
Водещ: Всички.
Галя Прокопиева: Всички, да. Позициите ги има на хартия. В същото време от както го има Капитал, ние сме вестник на частното предприемачество. Аз тотално не виждам конфликт в това. Напротив, доста легитимност и пишем в интерес на предприемачеството.
Водещ: Искам да кажа, че когато нещо е обявено, то тогава няма място за подозрения може би. Това имам предвид.
Галя Прокопиева: Да, не, просто аз нямам никакъв вид притеснение. Даже не знам какво ме питате. От гледна точка на това… искам да ви кажа, че достъпа ни до информация за това какво се обсъжда е доста еднакъв с всички други медии. Ние просто сме смея да твърдя най-добрия екип, който разбира най-много от тези теми. Така че това е, което ни помага.
Водещ: Разбира се, че това е нещо, което е хубаво да се знае, защото иначе остават… знаете, много лесно поникват подозренията, в нашите среди особено.
Галя Прокопиева: Ние говорим за публична политика. В смисъл ако можете да ни заподозрете в нещо, … нашата позиция винаги е била, че трябва държавата да не изземва много от данъкоплатците… още от първия брой на Капитал е така. Така че доста сме консистентни и няма какво да се размине.
Водещ: Нека сега да се опитаме да кажем, кой беше изслушан в тези 10 дни по отношение на тези рестрикции? Имаше ли неизслушани страни?
Галя Прокопиева: От кого?
Водещ: От всичките слушания, които се правеха, непрекъснато излизаха новини еднодневки, които днес излиза едно, утре ние се отказваме от това едно.
Галя Прокопиева: Вижте, за мен притеснителното в целия тоя процес е, че някак си не е ясен центъра, в който се вземат решенията. От една страна имаме правителството с неговия финансов министър и икономически екип. От друга, това е нормално, има т.нар. тристранен съвет, на който се събират позицията на правителството, на синдикатите и работодателите и се консултират. Добре, но в самото правителство някак си усещанието ни в последния месец, че не е съвсем ясно кой има последната дума. И е проблем, когато финансовия министър е на позиция да кажем да не се вдигат осигуровките, докато социалния е на позиция да се вдигат. Накрая става доста непрозрачно кой казва какво да бъде.
Водещ: А, мисля, че е прозрачно. Даже си мисля, че…
Галя Прокопиева: Да, ок, но не прозрачно по каква логика. И няма никаква прогнозируемост каква е политиката на това правителство. А това за мен е в момента най-големия проблем в икономическата политика, защото тя трябва да е ясна в каква посока върви. Инвеститорите искат да знаят на къде вървим. И за това е много ключово в тези дни, в крайна сметка като се види пакета, какво ще покаже. Завиваме ли в някаква друга посока или оставаме на това, с което Бойко Борисов дойде на власт и представяйки своя икономически екип, което е по-скоро по-либеералната позиция, по-малко Намеса на държавата, повече пазар и т.н. Това не изключва, пак казвам, стимуЛи за икономиката в момент на криза.
Водещ: Многото и разнородна информация не влезе лив ролята на цензура. Това е обратната страна на цензурата. Много и взаимопротиворечаща си информация?
Галя Прокопиева: То в случая по принцип няма лошо да имат дебат за такива неща. Това не е някакъв скандал от типа Доган взел ли е един пари и като почнем да приказваме да се покрие истината. Напротив, тия решения за икономиката никак не са лесни. И в другите държави не са лесни. И е чудесно ако има хора, които обаче с капацитет И сравнително разбиране да могат да го обсъждат това, публично да изложат пред хората позиция и да се вземе информирано решение. Така че не виждам проблем. Проблема е, че първо компетентността на водене на разговор е сравнително ниска. Натиска, как да кажа, популисткия натиск е много голям. Ако ето примера с НДК ще дам. Пуска се от правителството вероятно, че е възможен варианта да се продаде НДК, за да вземем едни пари, за да не намаляме примерно чак толкова много някакви заплати. И веднага настава някакъв такъв вой по медиите, директора на НДК Христо Друмев, който е такъв от не знам, вече може би сигурно над 40 години, веднага организира едни статии тука, почваме да кълнем, че това е свещена социалистическа собственост. И хоп, се оказва, че не е много приемливо да продаваме НДК. Тоест тук приватизацията разглежда ли се сериозно като вариант за приходи или не. Аз за такава последователност говоря за… Така че ако има нещо проблем в твърде многото говореен, то е, че то има качеството да променя посоката на правителството. Иначе.
Водещ: Но пък от друга страна журналистите разбира се не могат да пропуснат тези събития и са длъжни да ги цитират.
Галя Прокопиева: Естествено. Ама то това ни е работата. Ние трябва да даваме възможност тия позиции да стигат до публиката.
Водещ: Така че да се стига наистина до един дебат и дастава ясно поне за какво става дума.
Галя Прокопиева: Няма лошо, само да има спокойствие, че накрая ще се вземат умни решения, нека да сме сменили 100 варианта.
Водещ: Имаме обаче колебания май.
Галя Прокопиева: Ами … да видим.
Водещ: В "Клубът на журналистите" сме с Галя Прокопиева от Капитал и сега ще се опитаме да направим една връка между медийния скандал на седмицата и факта, че все още не се знае кои са тези антикризисни мерки и кой в крайна сметка ще плати цената, защото някой трябва да я плати тази цена. Нека да тръгнем от там, какво би се случило ако в друга европейска страна излезеше новината за това, че депутат е получил хонорар от 1.5млн.
Галя Прокопиева: Ами зависи предполагам от европейската страна.
Водещ: Добре, нека да е по- на запад.
Галя Прокопиева: Е, разбира се, че би трябвало да има реакция, в зависимост от позицията му да бъде отстранен, включително би трябвало да има някакво наказателно преследване за такова нещо. Защото това е в крайна сметка злоупотреба с влияние, с власт. Така че .. то това и тука трябва да се случи, нищо че не сме западноевропейска. Ако Доган, а той беше мандатоносител в момента, в който е взел тези пари, за да одобри конкретен инвестиционен проект, това е ачик подкуп. Трябва да има начин това да бъде наказуемо и някак си това е разликата между нормалните държави и другите, в които няма мощ на закона.
Водещ: А на нас ни се налага да дискутираме отворени писма. Дали ние не сме виновни, че преекспонираме темата?
Галя Прокопиева: Ами за мен те са два различни скандала и двата си имат своята стойност. Не е преескпонирана темата и за писмото до Валерия Велева. Не знам всъщност дали не е, някак си на журналистите пък е толкова нормално да ни е интересна тази тема. Но оставам с впечастление, че и с майка ми примерно говорих, и тя се беше заслушала. Така че не е съвсем безинтересна, защото това е съвършено друга тема. Тя е за качеството на журналистиката и почтеността на журналистиката е тази тема. И тя е не по-малко болезнена също в момента. Така че съвършено два паралелни скандала, не бива да подценяваме едното или другото.
Водещ: Обаче защо все така се случва, че политиците като дойдат на власт Много обичат да казват, че носят оставките си в джоба. А после какво се случва с този джоб, че никога не бъркат в него?
Галя Прокопиева: Е не знам, аз не съм била..
Водещ: Ние ли някак си не успяваме да ги поощрим в тази дейност?
Галя Прокопиева: Кого имате предвид в случая?
Водещ: Политиците.
Галя Прокопиева: По принцип ли?
Водещ: Да, по принцип>
Галя Прокопиева: Не знам, аз съм си мислела, че е интересно да се изследва какво става в главата на някой, който изведнъж се оказва с много власт, защото очевидно настъпват някакви трансформации по начина, по който се взимат решения. Въпрос на личен морал от една страна. А и това е, на нас не ни работят добре… основния проблем на България и той е много пряко свързано и с икономическия просперитет междудругото, защото има такива изследвания, че в крайна сметка ако всичко е при равни други условия, страните се настигат една друга като икономическистандарт. Само че ако имат добри институции> България това го няма. 20 години нямаме. Медиите ни не са качествени, със слаби медии как да накараш политиците ад бъдат отговорни.
Водещ: Какво прави медиите слаби?
Галя Прокопиева: Ами това е някаква много дълга друга тема. Но първо пак качество на някакъв вид гражданско общество. Второ – другите институции< защото като няма правораздаване не могат да бъдат различени да кажем криминалите от нормалните песронажи. И не може да се очаква това да го направят медиите. Това е ясно.
Водещ: След като и МВР не може да го направи… значи медиите още по-малко.
Галя Прокопиева: Да, може да разследваме, но в крайна сметка ето ви, вие виждате с един коментар за Доган какво чудо изригва отсреща, представете си,ч е ние не можем да кажем – този е престъпник. Това трябва да го каже съд. И съответно медиите са слаби в това да Помагат да се разграничават събитията по качество, дали това едно събития е престъпление или е правилно нещо да се случи. Така че всичко е толкова навързано и се потапяме едни други. Не знам дали ясно отговорих… това е едната страна за медиите.
Водещ: В случая Батко лесно се обяснява. Батко е добре.
Галя Прокопиева: В случая Батко искам да ви кажа, че съвсем не се случи така лесно, защото сега сме забравили всички, освен може би ние в редакцията на Капитал.
Водещ: Е, не сте.
Галя Прокопиева: Ние Батко го публикувахме, около 3 седмици Батко не представляваше интерес за никоя друга медия. В тези 3 седмици сега се сещам, министър Гагаузов, който беше пряко засегнат обвини Капитал отново в конфликт на интереси, защото не знам си какво издателя искал да прави. За това пускали тази статия… понеже ме питахте преди малко и сега ми изникна как седеше на стола при Бареков и ръсеше тези неща срещу Капитал. Никоя друга медия първо не се включи да подкрепи разследването, да защити Капитал..
Водещ: Не бих била склонна да кажа никоя..
Галя Прокопиева: Момент да ви кажа какво се случи.. извинявайте, може би вие, да, искам да кажа чисто масово нищо. И тогава по някакво странно стечение… а, и точно бяхме получили едно писмо от МФ, защото ние ги запитахме – проверете, има ли там конфликт на интереси, корупция и т.н., и вътршения им одит каза – не, всичко е наред. Аз много ясно го помня. И в този момент ние си седяхме с колегата и казвам – край, приключи случая, и по някакво странно стечение на обстоятелствата Румен Петков, тогава вътрешен министър направи някакъв арест, ако помните с подкуп във фонда и всички вестници извадиха Капитал от преди 3 седмици и така стана случая Батко.
Водещ: Да, така беше.
Галя Прокопиева: И два дни по-късно пък ЕК спря фондовете и това е.
Водещ: Да. И ОЛАФ не платиха авторски права на Иван Михалев, шегата на страна разбира се.
Галя Прокопиева: Не, то не е и хубаво някак си, аз се чувствах малко виновно даже, но..
Водещ: Как медиите могат да създадат обществена нетърпимост към конфликта на интереси? По силите ли ни е?
Галя Прокопиева: Не могат само медиите. Това е колективно..
Водещ: Е, оптимизъм е това. Прекомерен отпимизъм, но пък …
Галя Прокопиева: Еми като се пише за тези неща. Нека се върнем пак към Батко, преди този случай конфликт на интереси не беше много Популярно понятие и ако помните самия премиер Станишев тогава каза – ние такива неща не сме се съобразявали.
Водещ: Сега не закъсняваме ли с коментарите за търговия с политическо влияние?
Галя Прокопиева: Да, …
Водещ: По-рядко го наричаме този хонорар от 1.5млн., за който пак да подчертая, нищо не е отречено, ние не го наричаме с истинското му име – търговия с политически интереси. Защото той сам по себе си е това.
Галя Прокопиева: Да, то може да има между другото много имена. Ако щете народното рушвет, до търговия с политически интереси. Едно по едно, то така трябва да става, случай след слуай да поставя граници на търпимост.
Водещ: Могат ли да направят повече неща медиите и гражданското общество заедно? Научаваме ли се да общуваме с гражданското общество по-добре? Ето случая миналата неделя с хората, които не обичат тютюнев дим. Мисля, че това беше едно сътрудничество между медии и гражданско общество. Разбира се, слаб опит.
Галя Прокопиева: За мен медиите трябва да си дадат сметка, че вече не са някакви монополисти, които могат да се наричат медиите. И медия може да бъде един т30-годишен младеж с достатъчно атрактивен блог в интернет. Който в същото време е представител на гражданското общество. Няма такива граници между медиите и гражданското общество за мен. А тези, които си мислят, че има и че от тях зависи да чуят или да не чуят гражданското общество са си заминали като медии.
Водещ: Тоест тези граници на разширяване биха ни помогнали повече?
Галя Прокопиева: Ами да. За качеството на … защото пак казвам, много е вредно усещането, че държиш власт. От тебе зависи какво ще пуснеш в ефир, дали ще обърнеш внимание на тази гражданка да и направим статия или не. И слава Богу това вече просто не е така. Защото много голяма част от дебата, все по-голяма част от дебата се измества в интернет. И дали ще е в сайта на вестник Капитал или в.Дневник, които са от нашата група, или пак казвам, в блога нечий, или в БГ Мама…
Водещ: Или в Сега или в… да.
Галя Прокопиева: Извинете, Бг Мама не е медия ли, но тя е толкова влиятелна медия по някакъв начин и канал. Така че… това е, просто журналистите трябва… даже нека да не говорим за медии, а за професионалните журналисти, трябва да бъдат много по-адекватни, да чуват, да за интерактивни, да са непрекъснато във връзка. Това е, което ние сами за себе си трябва да извършим. Иначе просто няма да ни четат.
Водещ: Ами дано в понеделНик бъде отворено за медиите това събиране на етичната комисия за печатните медии и дано да има позиция. Смятате ли, понеже започнахме с това и тъй като се роди новината в това студио, смятате ли, че това би било добре за българската журналистика?
Галя Прокопиева: Да. Аз смятам, че ако тоя разговор се състои и е публичен и всеки си каже аргументите ние може да не се съгласим с Труд примерно или Стандарт да са на друго мнение, няма значение. Въпроса е, че в центъра на вниманието ще бъде разговора – допустимо ли е да се поддържат такива и такива отношения между журналист и политик. И следващия път, това е като с допустимо ли е Доган да вземе пари. Следващия път, когато се поятви такъв казус отново, как да кажа, общественото мнение ще е по-малко търпимо. Надявам се.
Водещ: Да, би могло и така да се…
Галя Прокопиева: А и би имало смяна в самите журналисти. Аз в случая даже не коментирам колежката Велева, но казвам, че по принцип това е разговора.
Водещ: Такъв трябва да бъде разговора. Благодаря ви за този коментар.
Галя Прокопиева: Аз благодаря, че ме поканихте.
Водещ: Накрая само да ви кажа, че Дейли Телеграф е безспорния победител в британските прес награди на 2010. Вестника събра в нощта на церемониите повече призове сред всички национални всекидневници. И заслужено бе коронован за най-добра медия заради публикациите на Уил Левис, разкриващи огромните разходи на депутати, които разтърсиха обществеността на острова. Статиите му предизвикаха политически сътресения, които доведоха до оставки на депутати и повлияха на резултатите от изборите. Последното го разбирайте като пожелание за хубав слънчев следобяд. И не забравяйте да чуете образа, който е сътворил днес във в.Сега Христо Комарнитски. Той е нарисувал Доган с шапка Бос, така пише. Има димяща цигара в устата му, а в ръката си държи Черноризец храбър. Бъдете храбри.
