БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-29

Водещ: Медийната новина на седмицата е безспорно изборът на генерален директор на БНР. По същата процедура ще бъде избран шефът на Сан Стефанов 29, решиха още вчера надзорниците. Имаше интрига, натиск или подкрепа направи безспорен избора на г-н Валери Тодоров. Осем от деветимата надзорници вдигнаха ръката си за него. Деветия отсъстващ е по уважителни причини. Този избор бе направен под натиск, каза председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ако действително е имало натиск, защо той се е поддал, репликира новия стар генерален директор Валери Тодоров. Какво всъщност се случи! За първи път имаше обществено изслушване и явно гласуване на надзорниците. Всеки за когото този избор е важен, можеше да чуе и да види всичко, даже и мотивите на избиращите. Безспорно процедурата беше прозрачна и демократична. СЕМ даже организира и дискусия на която по думите на надзорника Мария Стефанова, духат бе пуснат от бутилката. Всъщност всеки от кандидатите можеше да избере как убеди членовете на СЕМ, че държи БНР да остане обществена медия. В крайна сметка или преодоляваш страха си и излизаш на сцената или цял живот оставаш зад кулисите. Вероятно това е което се случи. Доста хора останаха зад кулисите, но това не е новина. Макар, че доц. Георги Лозанов предпочете да нарече тази традиция двойственост! Дали наистина, цитирам –цената на страха през 2010 се нарича Валери Тодоров? Ето на този въпрос ще потърсим отговор днес в „Клубът на журналистите”. С председателя на СЕМ ще се чуем по телефона, а до мен вече в студиото е и новият генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, който вчера получи втория си тригодишен управленски мандат. Старата къща вярвам, че са мнозинство хората, които смятаме, че за свободата на словото трябва да се говори. Това е един от най-големите не материални активи на Драган Цанков, който вече признава и най-яростните ни критици. Инак винаги сме свикнали да спорим, да отстояваме позициите си, не вярвам да спрем да го правим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Зойка Ескимова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Записа е повреден: 
Георги Лозанов: …колегия с публичен дебат. За това даже предложиха колегите и те се съгласиха да удължим сроковете. Така, че да дадем терен на дискусията. И в това отношение така абсолютно категорично беше, като чели позицията на хората в радиото. Разбира се може да се предполага, че има и хора, които са мислили и по друг начин, но те не са се възползвали от възможността да изразят своето мнение. А това е много важно! Защото журналистиката има ангажимент, освен разбира се да изразява своите послания и да се грижи за медийната територия, особено на която са тези послания, особено когато става дума за обществени медии.
Водещ: Надявам се, че ще влезете сега в диалог, защото ритуалността на вчерашния ден не позволи, добър ден на новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Усещахте ли подкрепата на колегията и как изглежда тя, за вас?
Валери Тодоров: Изискванията за подкрепа беше едно от условията на СЕМ, тези видове, различни видове подкрепа бяха изразени, беше подкрепа от моя страна от дружеството на журналистите, от синдикатите, от външна подкрепа Съюза на писателите, Съюза на художниците, Съюза на журналистите, имам предвид централата и т.н. Дори от Асоциацията на българските радио оператори, АБРО. Така, че смятам една такава подкрепа е също един знак, който е търсен, след като той е изискване на СЕМ и представен. Смятам, че между подкрепа и натиск много голяма разлика, но до колкото разбирам това което е казал г-н Лозанов, е така, алегорията имам в предвид една позитивна подкрепа, един позитивен натиск. Друг е въпроса как това в публичното пространство е тълкувано.
Водещ: Има ли спор? Подкрепа или натиск, доц. Лозанов!
Георги Лозанов: Не, не е това спора разбира се. От всичките така форми на подкрепа, аз специално държа особено на тази, която, на хората, които работят в радиото. Не случайно се връщахме често към 2001 година, голямата криза в радиото, когато аз самия бях свидетел и така участник в опита да се осуети един избор, който беше срещу очакването на хората, които работят в радиото. Смятам, че това е важен урок, за да е ясно, че генералния директор трябва да се избира в този диалог, с хората, които са вътре в радиото, така да се каже с вас. И аз търсих този диалог и извън формалното изразяване на подкрепа с… протокол, които се събраха действително, а в дискусиите на живо, така да се каже през собствения глас и през собствения аргумент.
Водещ: Казахте, опитът да бъде осуетен един избор! Всъщност това тогава през 2001 избор ли беше или тежък компромис, професионален компромис?
Георги Лозанов: Е, то тогава ако говорим за това, че беше наложена една кандидатура извън желанието на работещите в радиото, мина през избор, но този избор, пак казвам не беше съобразен с очакванията на хората в радиото. Вижте, за да може да работи една медия, административното тяло, така шефа и в крайна сметка, трябва да е част като от тази медия. И в този смисъл да е разпознат от колегията, иначе се превръща в един изразител на политическа и чужда на медията воля. И конфликта е неминуем, независимо дали ще бъде преглътнат или както тогава ще се превърне в повод за стачка.
Водещ: …надзорниците, сред мотивите за избора си откроихте като много важна подкрепата на хората от радиото. До колко това е проблем за свободата на словото, искам да ви попитам?! Знаем правилата, журналистите не бива да бъдем зависими от нищо друго освен от интереса на обществото, за което в крайна сметка работим и което ни плаща…
Георги Лозанов: За кое, не ви разбрах, кое, къде са рисковете на словото?!
Водещ: До колко една подкрепа създава зависимост на журналистите?!
Георги Лозанов: Сега, аз не бих, не бих казал зависимост, аз смятам, че журналистите трябва да се грижат и за самата медия, така да се каже, да участват в нейното правене. А пък част от това е и ръководството и. И то не само…, а като дух, като стил на ръководството, като идеи. Така, че те трябва да се намесват в това. Обществената медия е обществен не само в диалога с аудиторията, а и във вътрешния си колегиален диалог. Така, че за мене тези избори са много важни, да се събужда този колегиален диалог. Важни са и да стават, дори да водят до конфликти, аз не се плаша от конфликти, … смятам, че те създават драматургията на мисленето и взимането на решения. Иначе става цялата работа много, какво да кажа, …шумна, а вътрешно празна.
Водещ: Нека да чуем и г-н Тодоров.
Валери Тодоров: Личния… ако аз, има недоволство, значи ръководството не се справя, ако е стабилно значи лошо, има застой, къде е истината. Ако журналистите не възразяват, значи те са под натиск и т.н. Разбира те ли, това са конструкции, които носят много рисков смисъл, за това според мен свободата на изразяване, радиото е много директна медия между журналиста и публиката има само един микрофон. Така, че дори и когато предстоеше този конкурс, ние дадохме възможност да се изразят мнения отвън и мнения отвътре от страна на колегите, не са изразявани, за да дадем възможност именно обществото да изрази оценката си на онова, което е направено. Не бих искал да фаворитизираме, нито една от силите, в този смисъл и аз съм признателен на г-н Лозанов, че не съм негов фаворит, както той се изрази. От друга страна, благодаря много, че независимо от това, че не съм негов фаворит е гласувал за мен, надявам се по съвест. Така, че изключително важно е наистина да се чуват повече позиции, повече мнение, независимо от това дали ги приемаме или не. И бих искал да подчертая нещо друго! Важното е, че човек когато не е съгласен и аз уважавам позицията на доц. Лозанов, той говори със своя глас, изразява свое виждане, за разлика от много неща, които четем и които имат анонимен характер. Всеки журналисти трябва да има достойнството да изрази позицията си лично, за да може в обратния смисъл да също първо лице, единствено число мнението на другия.
Водещ: Да направим спора още по-прозрачен, до колкото това разбира се е спор. Дори да оборим слуховете и подозренията във формите, за които вече стана дума, остават ли притеснения след този избор доц. Лозанов и репликата ви за името на страха, предизвика бурни дискусии в колегията, обществото? Моля ви, пояснете се!
Георги Лозанов: Да, вижте, аз казах следното нещо! Хората, които присъстваха там, вие бяхте там също. Има яснота и то ще излезе и в протокола на сайта на СЕМ. Казах, че вероятно може да се мисли, че има други мнения, но работата е, че ако има други мнения, трябва да имаш, така да се каже вътрешния характер, характера да ги изразиш по време на тези публични дискусии. За да може, те да окажат влияние върху избора. Щом не са изразени и тогава, това е пасив, който ще понесе самата колегия, ако тя има в нея други позиции. И за това казах, ако някой от страх не е изразил мнението си, то тогава нищо друго не може да се случи, освен да е избран не във връзка с неговото мнение.
Валери Тодоров: Аз бих също казал две думи на тази тема! Страхът, от къде дойде страхът! Колегите се безпокояха, че може да се повтори сценария, който вече веднъж, в който те бяха съучастници през 2001 година, когато имаше един обявен конкурс, тогава беше казано, че никой от кандидатите, до колкото си спомням, надявам се, че и доц. Лозанов си спомня, че никой от кандидатите няма ясна визия за радиото. Оказа се, че аз визия има посочено номинирано уж, това доведе до кризата в радиото. Опитите да се повтори един такъв сценарии. Т.е подозренията, мнението, че може да се повтори такъв сценарии. Всъщност предизвикаха реакцията на колегите. Така, че нека да не възпроизвеждаме от тук нататък страхове, да даваме увереност, точни и ясни сигнали за онова, което се случва.
Водещ: За натиска, подкрепата и диалогът ще…
Георги Лозанов: Нека да кажем така!
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Въпроса е освен да имаш мнение, да имаш характера да го изразяваш. И ако…
Водещ: И да го направиш от първо лице, единствено число.
Георги Лозанов: Иначе не можеш да очакваш, че то ще стане част от медията, в която работиш.
Водещ: Нека да продължим след малко, разчитам на това доц. Лозанов, за натиска и подкрепата!
Георги Лозанов: Понеже аз пътувам и ми е малко сложно положението, очаквате пак ли да се включа.
Водещ: Да, очаквам да ви наберем след малко.
Георги Лозанов: Добре, добре.
Водещ: Редът по който стъпват политиците, които създават правилата, по който работим в медиите, е много тънък. От една страна от тях зависи медийната регулация, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, доц. Лозанов, надявам се чуваме? Как ще…
Георги Лозанов: Чувам ви да.
Водещ: Как ще коментирате наложеното вето от президента за промяна в медийното законодателство, тази промяна, която предвижда редуциране на състава на СЕМ?
Георги Лозанов: Струва ми се, че твърде политизирана намесата в този случай на президента, защото става дума за един възприет подход към регулаторите. Сега прав или крив, той се извършва не само по отношение на СЕМ, а по-отношение и на други регулатори, което не е има… на президента. Така, че става доста прозрачен конкретния… ресорни и които…. очевидно. Някакви политически ангажимент./…/
Водещ: Какво прави една медия обществена, има ли истински разговор сред експертите и как да ангажираме хората с тази тема?
Георги Лозанов: За обществената медия ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Ало.
Водещ: Да, да, да.
Георги Лозанов: Според мене има изключително важен разговор и той става все по-важен, защото така е в цифровизацията, няма съмнение, че ще има голяма разлика в политиките на комерсиалните медии на обществените медии. Т.е. комерсиалните медии наистина ще отидат във все по-комерсиални формати и ролята на обществените медии, ще падне в много по-голяма степен от тях самите. Значи през прехода, точно в това отношение имаше сближаване на програмните политики, самия преход. В самия преход бяха продаваеми така да се каже, обществено значимите теми, всичко на около се сменяше и хората се интересуваха от това. Сега когато…
Водещ: Да. Може би връзката тука май… Май връзката ни изневерява!
Георги Лозанов: Исках да кажа, когато постепенно все пак се наложат едни традиционни характеристики на демокрацията, това което е ангажимент на обществените медии, ще бъде …остров в цялата медийна публичност. Така, че хората ще усетят какво значи да имат обществена медия и която наистина се грижи за техните права, а не само за интересите на по-големите аудитории.
Водещ: Какво липсва на БНР?
Георги Лозанов: А, аз какво да кажа, смятам, че по начало трябва да се търси един нов модел на правене на обществена медия в България. …много години, защото в БНР и БНТ до голяма степен е запазен начина пирамидалната и /…/ структура на /…/ Така, че ми се струва, като се почне от финансирането и стигне до това, че организация на медията, че трябва, всичко това да се пренареди. И тогава действително обществото ще усети разликата между обществените медии и останалите. Сега ние все водим някакви дебати, защото не можеш да имаш ясна видимост на това, кое същинската обществена медия, а от там и привилегиите в обществото.
Водещ: Може би за това е важно да има…
Георги Лозанов: Така, че аз разчитам на един нов закон в това отношение напълно. Сега обществения характер на медията как се получава? На базата на персоналните възможности и … от журналисти… Обществената медия трябва самата тя да е устроена така. И ние само даваме пример, пък казва защо да не е обществена медия. Ето този или онзи прави предавания и послания с обществена функция. Това е така, но това е едната страна на въпроса. Другата е как сортирана медията.
Водещ: Т.е. вие имате забележки по отношение на структурата, еми може би ще ги обсъдите, защото предстои отчета на г-н Тодоров да разгледате в СЕМ.
Георги Лозанов: Да, ама това не е свързано с г-н Тодоров или конкретното ръководство. Това е свързано с модела, който е изградена медията. Като се почне от финансирането и свърши до начина, по който тя е структурирана. Сега тука има един дебат за обединение на двете медии и т.н. Но аз предпочитам да говорим тогава когато законодателя, когато /…/ законодателя, защото той е този който трябва да реши на това ниво проблемите.
Водещ: Смятате ли, че наистина втория мандат както казахте вчера е много добър за не популярни мерки?
Георги Лозанов: Не, аз го казах на ръба на шегата разбира се и … на иронията. Но няма съмнение, защото при първия мандат, първо човек навлиза в една сфера и пипа по-внимателно, по така притеснено, а и после си мисли за това, че има право на втори мандат и се грижи и включително за подкрепата в медията. Докато втория мандат има, тогава единствено идеите и резултатите са харчат по, който той може да бъде оценяван.
Водещ: Ами да, благодаря ви. За съжаление не можахме много да разчитаме на тази телефонна връзка. Благодаря ви. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме разговора с новоизбрания генерален директор г-н Валери Тодоров. Какво ще направи старата къща, по-близко до хората?
Валери Тодоров: Първо ако ми позволите, структурата на националното радио не се различава съществено от структурата на която и да било медия, тъй като това са сходни технологии, независимо дали медията е обществена или търговска. Аз съм готов да споря, не е логично да водим задочен спор с доц. Лозанов. Но все пак…
Водещ: Това е по вина на телефоните.
Валери Тодоров: Да. Но бих искал да подчертая пирамидална структура има всички медии, независимо от техния характер. Смесеното финансиране е изключително разпространено в европейските практики, то става по различен начин. Т.е. БНР е обществена медия със смесено финансиране, част от приходите са от бюджета, друга част са от наши собствени приходи, реклама, техники, продуцентски дейности и т.н. Не искам да влизам в детайли. Така, че в правилата на Съвета на Европа е изрично записано, че характера на медията не зависи от начина на нейното финансиране. Така, че тук да говорим за социализъм, за социалистически модели, според мене е некоректно, тъй като начина на управление на медията и начина на цялостния мениджмънт като процес, като конкретни прояви, коренно е различен. През последните няколко години бяха направени редица промени, които пък разделят функциите на, административните структури и на творческите, има директор, има главен продуцент всяка програма, има отделните направления. И на продуцентско начало през последните години, въвеждането на много нова техника и технология ни позволиха да постигнем резултатите, които така и обществото отбелязва и аудиторията. Ние удвоихме обхвата, слушаемостта на всички програми, времетраенето на слушане. Същевременно успяхме дейности, които до сега са били на дотации, да станат печеливши. Нашите музикални състави, за които толкова се говори, повечето от тях са водещи в областите, в които работят. Не говоря за програмите, вижте дори програма „Христо Ботев”, която в началото на този мандат например нямаше нито един ардиес на своите предаватели, т.е. тя не беше разпознавана в отделните региони, дори и в София не беше разпознавана.
Водещ: Когато хората си пуснат радиото, не се изписваше „Христо Ботев”, да го кажем с по-прости думички!
Валери Тодоров: Да, нито чистота, тъй като ние работим с много честоти. Важно е когато пътувате да ви прехвърлят от една чистота на друга и да ви обозначават програмата която слушате, дори това нямаше. Не ви говоря, не се връщам към темата за пишещите машини, да не се връщам към бюрата. Ето виждате, дори това студио в което се намираме, в момента то е студио, което работи повече от 30 години. А скоро вие ще влезете в новия студиен комплекс, с нова техника, с нови технологии.
Водещ: Това е хубавата страна на въпроса. Но след малко ще продължим в „Клубът на журналистите” за непопулярните мерки, които предстои да бъдат взети.
Водещ: При вчерашният избор на новия генерален директор на БНР в СЕМ имаше една безспорна тема и тя беше, че втория мандат е много подходящ за непопулярни и тежки решения. Някой от предстоящите реформи са лесни, други трудни г-н Тодоров. Да кажем нещо за трудните!
Валери Тодоров: За трудните.
Водещ: Да.
Валери Тодоров: Ние не сме бягали от трудните през първия мандат и не сме предприемали реформи, които да доведат до моето преизбиране. А сме се движили по логиката на онова което трябва да се направи и което ни предстои. Така, че тежки решения имаше. За ваша информация на три етапа са предприемани до сега антикризисни мерки, напомням ви, че първия път от нас беше поискано 12% съкращение, ние показахме, че с оптимизациите, с преструктурирането реалните икономии са 18%. Благодарение на това, че ние ефективно внедрихме и бързо с кратки срокове новите технологии, ние в момента в условията на криза не се налага да инвестираме големи средства, а вече сме принудени да го правим. По същия начин ние предприехме реформа в развитието на предавателната мрежа в УКВ обхвата, за да пестим средства от скъпите излъчвания на средни и на къси вълни. А това са важни излъчвания, независимо от това какви оценки се дават в публичното пространство, те се дават от не специалисти. Така, е именно предприетите изпреварващи мерки ни позволиха, ние сега в условията на криза да не чувстваме този остър финансов недостиг и натиск, защото реално през последните години има не дофинансиране, а дори по норматива който са част програма.
Водещ: Как да го обясним по-просто така, че наистина хората да ни разберат. Ние произвеждаме една програма и тя трябва да струва нещо, нали така?
Валери Тодоров: Да. Хайде да…
Водещ: Къде продаваме?!
Валери Тодоров: Първо казах, обществените медии се финансират по така нареченото смесено финансиране, т.е. собствени приходи и бюджетна субсидия. Бюджетна субсидия се формира върху час програма, излъчена програма. Дори разбирате, че има предавания с различна степен на сложност, т.е. с различни разходни показатели. Едно е предаване с два души, друго е сложно конферентно предаване, с подвижна радио станция, допълнителни връзки, с предавания включени от чужбина и т.н. Така, че очевидно … може да се премине към програмно, разходно планиране, т.е. да се отчитат реалните разходи. Освен това, вече казах, че през последните години, дори по този показател час програма, ние имаме недофинансиране. Миналата година към това се добави минус 10% от бюджета, тази година минус 22%. Въпреки всичко, националното радио се справя. А националното радио е една от най-големите медии, най-голямата обществена медия. Това са десет програми, това са шест музикални състава. Ние излъчваме на 11 езика за цял свят. И при това всички наши програми са денонощни. Беше казано сега при защитата на виждания, че не може да се прави денонощна програма с трима-четирима души. Ето вие сте трима души в момента, нека преценете дали можете да правите денонощна програма. Все пак трябва да почивате в свободното от работа време. Така, че всяка технология изисква и кадрово и финансово и техническо осигуряване. И не бива да се спекулира по такъв начин. Ние повечето наши структури, работят в силно оптимизиран състав. Когато регионалните ни програми преминаха на 24-часово излъчване, ние съкратихме хора, обединихме екипи, променихме организацията и ще продължим в тази посока, като облекчаваме така недостига на средства, чрез въвеждането на новите технологии. Именно новите технологии са по-силното средство. И вчера ми зададоха този въпрос! Ето, ние получаваме фонд работна заплата върху 981 души, а ние сме 1451, ако не се лъжа и двама. От години вече ние водим преговори с Министерство на финансите, т.е. да се признае реалната ситуация, бюджетната субсидия да се получава върху реалното състояние на нещата, а не върху зададен показател. При това тази бройка е получен след едно драстично съкращение на реални бройки. След кризата в радиото, са увеличени назначенията. Но повечето от хората са с постоянни договори. Съкращаване на хора води обезщетение, до спорове и икономията е обратен знак. В пъти разходите по един такъв процес, ще се окажат по-големи от това безсмислено доказване, че трябва на всяка цена да съкращаваме хора. Голямото перо, сред техниките и технологиите, внедряването на технологиите, управляването на тези ресурси е голямата възможност медията действително да оцелява, да се развива в условията на криза. Нещо което ние правим, не искам да звучи като комплимент на усилията то до сега, но това е факт. Благодарение на това, в радиото има стабилност. Не знам дали това е лоша дума или не, но има финансова стабилност, всички приоритети се изпълняват и надявам се и публиката е оценила онова което правим, още повече, че ние сме внедрили две, два вида цифрово излъчване, много преди да почне цифровизацията в страната. Виждате дори интернет, развитието на интернет ресурсите, по отношение на техниката и технологиите също резултатите са очевидни. Има и още един проблем, свързан с техническото развитие, то е свързан и с конкурентната среда. Ние изпитваме проблеми с унифицирането на техниката и технологиите, тъй като правят се открити поръчки обществени сега, един екип не може да бъде някои от студийните комплекси, един екип не може да бъде прехвърлен дори при екстремни обстоятелства, защото техниката и технологиите са различни. Ето виждате, това пречи на оптимизацията, за това ние възприехме една линия на оптимизиране и унифициране на техниката и технологиите. Надяваме се този процес да завърши в рамките на предстоящия мандат, който ще ни даде също сериозни икономии на усилия и на хора и ще даде една друга перспектива, защото ето сега тези нови шест студийни комплекса, които ние внедряваме от есента на миналата година, ще могат от части от секунда да става взаимно заменяеми. Те работят по една и съща технология и могат за части от секундите да бъдат превключени. Ето ви, ако пресметнем, аз казах и вчера на колегите. Ако пресметнем икономията от 100 души, които ще съкратим, ако няма нали претенции към нас от страна на съкратените и ви сметна само технологиите, какви ресурси могат да бъдат икономисани, вие ще видите разликите. При това подчертавам и това е най-важното, при разговорите по този въпрос. Много лесно се съкращават и унищожават кадри, много трудно се създават. Вие виждате сами този процес. Идеята е, чрез техниката и технологията, хората да придобият допълнителна квалификация, чрез разширяване на вътрешните обеми и функции на медията, тя да изпълнява обществения си характер. Защото изискванията на Съвета на Европа и на европейски медийни практики, обществени медии да дават максимален брой програми върху всички възможни платформи за приемане, тъй като това е обществената поръчка на държавата към нас.
Водещ: Вчера след като благодарихте на надзорниците от СЕМ, които абсолютно единодушно ви избраха, благодарихте и на управленския си екип. Това значи ли, че няма да има промени в него?
Валери Тодоров: Не, промени ще има и в управленския екип и в организацията, и в структурата. Така, че аз не съм търсил до сега подобни решения, благодаря на колегите са ме разбира ли. Има ли сме и тежки решения, които имат и силно изразен личен характер за някои от колегите. Но ние имаме куража, имам решимостта и категоричността да извършим следващите промени.
Водещ: Очевидно, че ще има промяна, тя къде ще я сложите в графата, в трудни или графата лесни?
Валери Тодоров: Има два вида, популярни и непопулярни мерки,най-разпространените. Опитите отвън да ни се налагат модели и така предположи ми действия, които трябва да бъдат направени, аз ги поставям сред популиските мерки. А не популярните мерки, които ще вземем ще бъдат резултат от обсъждане от анализ на ситуацията. Така сме правили до сега и разчитам, че както и преди, колкото и да са тежки тези решения ще имат подкрепата на колегите.
Водещ: Най-трудното което ви предстои да направите? Да ни накарате да направим, ако искате така да ви попитам!
Валери Тодоров: Най-трудното ще бъде резкият преход към новите технологии, който например Програма „Христо Ботев” ще стане близкия месец и вижте ще почувствате колко е тежко това.
Водещ: Всъщност уважаеми слушатели, да ви кажа хората не отказват, техниката отказва и това има предвид г-н Тодоров, че хората, които не познават техниката, ще имат още по-големи проблеми с нея. За това става дума
Валери Тодоров: Квалификацията, преквалифиакцията, функционалните способности на всеки от колегите разглеждат като, за съжаление работна единица, но и като човек с творчески възможности. Именно разширяването на тези възможности, придобиването на самочувствие чрез новите технологии, това ще бъде един според мен изключително важен процес, който ще дава отпечатък върху предстоящи управленски мандат.
Водещ: И за да разширим малко територията, какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Валери Тодоров: Могат да мислят, могат да обсъждат, да отхвърлят думите, които са само думи и да пренасят смисловата тежест от думите към решенията, защото аз смятам, че много е лесно да се говори, че ние сме или в социализма, или капитализма или в не знам друго състояние по така, по политическата скала. Но най-важното за една медия, тя да чувства своята аудитория и да проверява чувствата си върху аудиторията и да даде възможност на аудиторията да прояви чувства си върху нея. Ние имаме тези възможности, работим с преките телефони в открит диалог с аудиторията, новите технологии ще отварят още повече тези възможности. Така, че за нас критерия е не са нито политиците, нито регулаторите, нито надзорниците, а публиката. За това важно е да се говори критично, за това аз уважавам всички мнения, оценени като добри, лоши, критични или /…/, всичко това е полза. Така както опита във всяка сфера е изключително ценен и всеки човек на работното си място е изключително важен в една такава технология или една магия, която наричаме радио. Благодаря.
Водещ: Важното е да продължим да говорим и да говорим критично. Ето имаме някакви гаранции, получихме някакви гаранции за това. Новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Сега един завой. Завой с цел равнение може би в „Клубът на журналистите”, равнение какво говорим и пишем ние и какво говорят и пишат колегите ни по света. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Миналата година българи си избраха Бойко Борисов, плещест бивш полицейски началник за премиер. Телевизионните новини сега показват предимно полицейски операции с ярки имена, като „Октопод” в които се арестуват хора със зловещи прякори като „Трактора”. Дали България е полицейска държава, на този въпрос търси отговор „Икономист”. Разбира се новият стил се харесва на обикновеният българин. Най-голямото предизвикателство е да се опазят пазителите на закона, когато се създаде строга нормативна рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити за реформиране на разнибитената съдебна система в България в общи линии бяха безплодни. Арестите на някои фигури са едно, а действителното осъждането на престъпниците по прозрачен начин, съвсем друго. Повечето големи медии са по тънали, с потънали в мрак собственици, а журналистите уязвими от натиск и незначително влияние. Телевизионните новини изглеждат като трейлър на гангесрски филм, но правосъдието и шоубизнеса са различни неща. Все тематики, за които се надявам, че говорим и, че ще продължим да говорим. Гаранция, гаранция можем би трябва да търсим в прозрачния избор, който бе направен и който не бе оспорен макар, че се появи тезата за това, че изборът е бил предрешен. Важното е, че имаше прозрачност, важното е, че коментираме тази тема в „Клубът на журналистите”. Тук поставяме точката, зареди изневярата на съвременните технологии, които не ни разрешиха да се свържем с г-жа Мария Стефанова, един от надзорниците в СЕМ. Много ми се щеше да я попитам, дали духът след като беше пуснат от бутилката се върна обратно в нея и сега нещата са наред или не, но ще го направим някой друг път. Хубав ден от всички ни.