БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 30.10.2010

Водещ: Ако гледате само картината от новинарските хроники без звук и се опитате да изтриете всичко което знаете за политическия живот, като нищо бихте решили, че най-често присъстващите в новините репортери са политиците! И тази седмица, те продължиха да си задават чрез журналистите въпроси един към друг. Хронологията на седмицата се вписаха още арест на журналист и необходимост от защита на семейната чест на друг колега. Дали подобни случки ни дават повод за Българската журналистика да се говори, че не е свободна. Точно преди седем дни в това студио коментирахме поредното дъно, 70-то място в класацията за свободата на словото на Репортери без граници. В Европейския парламент пък дискутират нарастващата политизация и моделите на финансиране на обществените медии. Разбира се поводът е финансовата криза и недостатъчното финансиране. Какво коментираме ние? 30 анонимни решават дали имаме свободно слово. Това е днес позицията по повод състоянието на четвъртата власт във вестник „Труд”. Разбира се колегите са се постарали да потърсят отговор на въпроса, кой е определил дали имаме свобода на словото от Репортери без граници, чието изследване току що ви цитирах. Иначе пред радио Дойче Веле експерт от Репортери без граници каза „Единствените, които инвестират в българските медии, изглежда са хора, които имат някакви връзки с организираната престъпност. Проблемът със свободата на медиите остава”, това е мнението на Оливие Базил, ръководител на белгийския клон на Репортери без граници. Кои са европейските правила за поведение в професията, достатъчен ли е етичния кодекс за решаване на конфликти? Обикновено разговорът за правилата в професията започва с някой шумен скандал и завършва с въпроса „Вие Закон за печата ли искате и рестриктивни правила за електронните медии?”. Какво липсва в този разговор? Очаквайте да чуете днес коментара на Александър Андреев от Дойче Веле, Силвия Великова от Програма „Хоризонт” на БНР, Радомир Чолаков от работната група пишеща новия медиен закон и Румен Леонидов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Бушнаков, Иво Георгиев, Галя Траянова, Цвети Николова и аз, Ирен Филева.
Водещ: Една от събитията на седмицата, което не можем да отличим като нещо изключително е това, че за пореден път политиците си задаваха въпроси чрез журналистите един към друг. Дали това е как да кажа в правилата на професията или не, с усмивка казвам добър ден на Сашо Андреев от Дойче Веле. Здравейте. Г-н Андреев дали се чуваме? Добър ден г-н Андреев. Не, връзката е прекъснала очевидно. Да започнем, ще възстановим разбира се връзката, но да започнем с гостите в студиото, но да тръгнем от събитието на седмицата. Добър ден на Силвия Великова от Програма „Хоризонт”.
Силвия Великова: Добър ден.
Водещ: Айде да се опитаме да пласираме събитията на седмицата!
Силвия Великова: О, даже не съм се замислила какви са били събитията на седмицата, смисъл за да ги класирам. Не знам, много, нищо ново не се случи. Продължи това говорене за което ти говориш, някакви хора да задават въпроси, вместо да отговарят, други да коментират, вместо да разследват. Нищо ново под слънцето.
Водещ: Г-н Леонидов, Румен Леонидов, добър ден и на вас.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ: Може ли да откроите нещо?
Румен Леонидов: Това което най-дълго време се очаква, че президента ще прави партия или формация, това едва ли е някаква новина, но по-скоро има голямо бълбукане около това, че оставаме без президент за една година и това, че някакви хора от ляво, от дясно се събират щом им замирише на избори се втурват отново да атакуват парламента. Изглежда, ако трябва да се забрани тая наркомания, трябва да се забрани въобще парламентарния живот, който влезе вътре, после вече излезе не може да преживява без този, без тази дрога наречена парламентарно присъствие.
Водещ: Сега ми подават сигнал от апаратната, че имаме повече шанс с телефонната връзка. Добър ден на Сашо Андреев.
Александър Андреев: Добър ден.
Водещ: Случва ли се немските политици…
Александър Андреев: Много зле ви чувам.
Водещ: За съжаление как да кажа, това е телекомуникационния фонд в България, може би това е причината. Случва ли се в Германия политиците да си задават чрез журналистите въпроси един към друг?
Александър Андреев: Случва се разбира се, естествено е, че се случва и се знае определени издания, телевизионни програми, радия до кого са по-близки, особено когато трябва някои дискусионна тема да се подхвърли в общественото пространство, то става по този начин. Разбира се въпросите, поне на мене не ми се е случвало да видя, никога от интимен разобличаващ или прочие булеварден характер.
Водещ: Някак си не можем да ги причислим към жълтата преса, разбирам. Пред Радио Дойче Веле експерт от Репортери без граници каза, че единствените, които инвестират в българските медии, изглежда са хора, които имат някакви връзки с организираната престъпност. Ако в Германия такова изказване бъде направено за медиите, какво ще се случи?
Александър Андреев: Ами ще стане голям скандал, но по-скоро даже няма да стане скандал, никой няма да му обърне внимание, защото това би прозвучало абсурдно на тукашния терен. Тука прозрачността на медиите, собствеността на медиите е абсолютно прозрачна на частните. Тъй, че едва ли има някакво място за такива дискусии, по-скоро с германската медийна собственост извън граница се получават има няма възпаления, инвестициите на /…/ в Австрия или в Сърбия, включително и в България. Но тук специално наистина е съвсем прозрачно чии са медиите и каква политика водят, ако водят някаква и защо я водят по този начин. Исках да кажа, понеже вие започнахте с това дали си задава въпроси, аз, както и много други хора сме смутени, шокирани от тематиката която се налага в българските медии, тези дни и знаете какво имам в предвид. Та ми хрумна, че тука имаше един удивителен консенс, нагласен консенсус в медиите да не се говори за сексуалната ориентация на сегашния външен министър Гидо Вестервеле, преди той самият да отвори тема за това. Т.е. това беше една публична тайна, пазена 15 години може би, за която никой не отваряше дума, включително булевардните издания, защото се смяташе, че това си е негова частна работа. Ако иска той да говори, ще говори.
Водещ: Достатъчно ли се дискутират, имате поглед върху медиите и в България, и в Германия, достатъчно ли в България се дискутират правилата в професията или обикновено започваме да говорим за тях след шумен скандал и после завършваме с констатацията „Закон за печата” дали ни трябва?! Но средата като чели липсва.
Александър Андреев: Разбира се, че няма дискусия достатъчно. Аз от няколкото случая от които съм се занимавал с преподавателска дейност в Факултета по журналистика в София, мисля, че има преки впечатления за какво точно става дума. Много талантливи, много способни студенти и студентки, но без никаква професионално морална ориентация. В България има колеги и организации, които се опитват вече години, ако не и десетилетия наред да внесат някакъв ред, да го /…/, моралните и професионалните задължения на гилдията. Но техните гласове остават гласове в пустиня, още повече, че за всичките тези десетилетия в професията навлизаха непрекъснато недобре подготвени, необучени, да не каже необразовани и неграмотни хора, защото глада за евтината медийна храна, която се харчи на българския пазар нарастваше непрекъснато и именно такива хора бяха нужни да я произвеждат. В момента тенденцията е друга, знаете българските медии, както и медиите в други страни по света имат големи трудности, особено печатните. И си мисля, че това може пък да се окаже оздравителен процес.
Водещ: Имате ли усещането, че някой направлява медиите в България?
Александър Андреев: Някой като точно определена фигура или сила, не. Но за съжаление голяма част от медиите през, в икономически капан и щат, не щат, както като редакционна политика, така и като авторски материали, това което прави отделния журналист. Те обслужват определени поръчки. Медиите в България, голяма част от тях се намират в едно менгеме според мен, от едната страна са икономическите, икономическата принуда на собственици, издатели, спонсори и рекламодатели, а от другата страна ги притиска все по-деградиращия вкус на тяхната публика, който налага тяхна все по-стремителна булевардизация.
Водещ: Но пък в крайна сметка, те са скачени съдове и медиите някак си би трябвало да носят в себе си по органичен начин отговорността за тази публика!
Александър Андреев: Определено, напълно съм съгласен с вас. Просто българските медии една част от тях, пак казвам има и сериозни издания, радия, които работят срещу течението, плуват срещу течението. Но като чели в голяма част от българските медии изобщо отсъства самосъзнанието, че тази публика би трябвало да бъде и водена, и малко образована и малко напътствана.
Водещ: Нека ви върна отново към външния министър и мълчанието около него. Това как се случи в Германия, как медиите решиха да се държат по този начин?
Александър Андреев: Ами, широко разпространено, особено в нашите професионални среди е категоричното убеждение, че такива неща са лична работа на всеки човек, независимо той колко високо е в политическата или икономическата йерархия. И никой не би си позволил само зареди евтината сензация и еднодневния си тираж или там зрителска, слушателска квота да наруши този принцип, защото после ще бъде като прокажен, ще бъде презрян в цялата гилдия. Вече когато, в Германия вече има няколко политици, които официално са обявили своята хомосексуална ориентация и /…/ и кмета на Берлин, Воверайт. Когато те сами го направят или когато се показват в на обществени места с партньорите си, когато пътуват с тях зад граница, това вече е тема на медиите, но темата се обсъжда пак според мене по един много възпитан, хуманен начин с огромно уважение към тези хора, за които, които се мерят по това което правят като професионалисти, а не по онова което правят в спалнята си.
Водещ: Благодаря за този коментар на Александър Андреев, от радио Дойче Веле. А ние продължаваме с коментар в студиото. Такъв, такова съгласие в нашата професия може ли да се случи? Силвия!
Силвия Великова: Е не, разбира се, защото трябва да си продадеш вестника. Аз слушайки и Сашо Андреев, това си мислих, като съм по събитие и слушам как разсъждават колегите, с които сме там и как ние всички по един и същи начин възприемаме една случка и като отворя вестниците или като видя интерпретацията в другите медии. Тук ще се съглася с едно изказване на Бойко Борисов от преди време, че като само прочетеш и видиш какво се излъчва, разбираш кой го е продиктувал. Така, че /…/ прекалено много зависими от това, кой е собственика, кой е задал политиката. Факта, че можеш да пишеш за един човек, независимо от това дали той е обвиняем, не е името му, а прякора му. От друга страна да говориш с него на „ти”, като с приятел. Това са двете крайности, които наблюдавам. Означава, че няма да говорим, че хората могат да очакват от всички медии обективно, безпристрастно, неутрално отношение от страна медиите.
Водещ: Г-н Леонидов, може ли въобще да се случи такова нещо в България и след колко време?
Румен Леонидов: Ами това което каза Сашо, много е тъжно за България, тъй като показа колко сме изостанали въобще като медия, като общество, като развитие на нацията. Аз като приложен националист, който не съм фашизиран и не съм нормален националист, патриот, много ме боли от тая работа, но това е. Това е все едно да знаеш, че си роден на село и ходил до 18 години по така, по голяма нужда навънка в двора и да не си го признаеш. Явно цялото общество или средната класа, де да знам. Равнището на развитието на европейското общество, на германците, германеца, на средния германец, неговото възпитание не позволява да се бъркаш в неща, които са интимни. Всички друго може да мине като критика, тука политика, /…/ политик /…/, той вика „Ти си педераст”. И това не е жълт вестник, а това са политици. След което се прави една шумотевица, всички знаем или подозираме еди кой си има други наклонности, какво от това, това е твой проблем. Но когато политиците се замерят с поставени лица по този начин, това вече какво да говорим. И за това, пресата какво да възпитава? Чалгата кой я въведе в България, народа го иска и ние си казваме, не, не ще слушаме Бранс, няма да слушаме нито Бетове, нито Бранс. Защо не слушат българска музика от едно време, когато беше забранявана или… не искат, искат това да слуша. Искат клюки, за това и нещо повече, политиците клекнаха на жълтите вестници. Видяхте какво става по време на изборите.
Водещ: Интервюта на водещи политици по жълтите…
Румен Леонидов: Сега гледам единия жълт вестник, удря по Цветанов, разкатава му майката, другият пък жълт вестник, пълна защита. Ама четири-пет страници! Е и едното е тъпо, и другото е тъпо, защото си има ред, ако Цветанов има незаконни доходи, а той явно узаконени. Но никой не говори какво става с тия 10, 1 млн. долара или 1 млн. лева ли е, 1 млн. евро ли беше общински. Това се замълча. Онзи ден виждам в интернет, слава богу, че ги има като по-свободна медия. Колеги от един от сайтовете изваждат статия срещу шефа на Народното събрание в София, Иванов. В което, преди три години са описали колко съмнителни са неговите доходи. Ако има съдебна система, ако има прокуратура, той отдавна вече да е зад решетките или поне да е проверен и да се докаже, че тоя човек има там някакви дарения от запад, от изток, от роднини. Защото така става, каквото и да ми казват, аз мога да кажа, тези пари са ми докарани от някакъв приятел от Америка, даде ми за 10 години, 2 млн. долара и аз въртя бизнес, какво, купил съм апартамент. Т.е. на цялата тази какафония, ние не може да възпитаваме никого. Защото средата в която живеем, и работим е такава, че тя ни бута, сваля ни назад. Там в Германия знаели всичките, кои са собствениците. У нас още тепърва след нова година ще трябва всеки да си каже. Абе това е все едно приказките на Бойко, че ще вземе апартаментите и вилите на тези, които са ги направили. Никой не е толкова тъп от тези хора, да ти се остави някакви луфтове, че тя тази собственост е прехвърлена, прехвърляна, прехвърляна. Има някакви физически лица, някакви сдружения и толкоз. Но този експерт в Германия, който е казал, че инвестира, да. По-скоро сивата, аз не знам дали организираната престъпност, защото тя вече, /…/ всичко е организирана до такава степен, че е престъпно. Не можеш да си платиш телефона, не можеш да си смениш парното, всичко е така организирано, че е престъпно наистина. Но има няколко големи основни, не знам колко са на брой, не съм такъв спец и не искам да бъда икономически групи, които излъчват партийни отряди и те непрекъснато се боричкат. И това което казва Трактора, че философски, с които страшно шашна публиката. Ами след големия хаус, винаги настъпва нов ред, закон на физиката. Какъв нов ред ще бъде в блатото в което живеем. Най-много тези утайки, политически и човешки, да си разместят местата. За какъв нов ред ми говори този противен до доказване на противното човек? И стоят едни хора, като борба срещу Бойко, други пък викат, абе не те са мутри. В края на краищата кой избира тия хора, кой избира хората, които назначиха, дадоха такава огромна национална и международна задача на трактора! Кой избра Бойко? Ние го избрахме. Ние сме утайките същите и това как да му го кажеш на простака. Като му кажеш, той казва „Абе ти какво се правиш, ти не си по-умен от мене”. А той не иска да те чуе. И аз напоследък въобще отказвам да ги коментирам тия неща, даже и не ги слушам. Даже и вкъщи имаме спорове, какво ще стане с Цветанов, какво ще…Не ме интересува какво ще стане с Цветанов. Какво ме интересува! Не мога да вярвам на никого, преди видя истината, а истината се покрива и залива непрекъснато. Аз като човек който, /…/ дори интуиция съм проявявал между редовете да намеря някакво решение. Иначе това е отчайваща работата. И какво да възпитавам, цял живот да възпитавам кого? Единствено мога да си възпитам децата, да ги направя същите идиоти като мен и които да се борят за истината. И накрая да се окаже, че истина няма! Така, че обществото не желае да бъде възпитавано, то не желае да се променя, то не протестира, то не използва гражданските права, то дори не рипа! Само ако го засегнат, тогава! И сега лекарите ту ще стачкуват, ту няма да стачкуват. Абе единия министър ми говори, не ходете в университета, в СУ как така се говори въобще, не знам. После ми казва Леонидов, не персонално, но ти вече си за пенсия, ще се пенсионираш може би след 15 години, има спокойни има време, няма да те оставим на улицата. Сега после ми каза, не, още утре си на улицата, каквото искаш прави, трябва да се пенсионираш по-бавно в по-малко пари, трябва да живееш още толкова време зареди мен! Пълен хаус, единия министър казва едно, другия казва съвсем друго. След което безполовата опозиция, така потрива ръчички и вика „Сега, ние може ще дойдем есента, пролетта”. Като дойдете какво ще направите? Нали бяха толкова години, когато имаше пари, когато имаше, нямаше световна криза, когато имаше инвестиции, когато парите бяха в излишък, вместо да направят реформата в здравеопазването, вместо да го направят в образованието. Вместо да направят истински реформи, ама това е. Сега виж, народа го е казал много добре! Гърбавия само гроба го оправя, нищо друго, то не може да стане. Не може от тоя боклук да стане нещо друго. Те възпроизвеждат боклуци, захранват ни с шоу програми….
Водещ: Имате ли усещането, че политиците са репортери?
Румен Леонидов: Ами да, те са повече от репортери. Те се държат като долни репортери на жълти издания. Даже в жълтите издания има много по-интересни текстове, ако четете внимателно, някой път интервюта, с които не са пипани. Особено за миналото, /…/ как между редовете изкачат например така, четох едно интервю с Йордан Василев, мой приятел на Блага Димитрова, вдовеца, критик. И той казва, така само с две думи ще съобщя. Как са се сетили за Волен Сидеров, да го направят главен редактор? И Данчо си вика, как се сети! Ами вика, Блага, слушахме Свободна Европа, там Дойче Веле, Свободна Европа помня, че едно момче никой не го знае, едни остри неща, едни страхотни неща. След което вика аз, като станах главен редактор кой, кой да взема за заместник, Волен Сидеров. Си викам на акъла, а бе Данчо, когато трябваше да подписваме писмата за връщането имената на турците, аз бях всеки ден у вас. Бях през цялото време, когато трябваше да спасяваме от смърт, от гладна смърт поета, който не знам дали е жив, Петър Манолов. Викаха ни в Държавна сигурност, правиха очни ставки и т.н. Как пък се сети за един, който никога не е бил между нас? Как пък се сети точно за него. И съм благодарен на тоя жълт вестник, защото Данчо вече е абсолютно не си спомня за това кое е говорил и какво трябва да се говори и как да не се говори. Така, че в този смисъл, там дори има повече неща, които човек може да научи. Защо трябва да го чете непрекъснато, купуваш една буца хартия, разгръщащ всичко и четеш едно интервю. Ако го няма, може би затова пък можеш да прочетеш стихове, там вече има в някои стихове, има полезни съвети за градината. Как да си сготвиш киселото зеле.
Силвия Великова: …и да се лекуваш без да ходиш на лекар!
Румен Леонидов: Или да, как да повярваш на някоя гледачка, която е втората Ванга.
Водещ: От друга страна може би все пак си заслужава разговора за правилата в професията. Хайде да не казвам да започне, защото няма много белези за това, че е започнал. Но хайде, нека да продължи. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Добър ден сега на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ: Радвам се, че сте отново гост в „Клубът на журналистите”. Говорим си за това, достатъчно ли се дискутират правилата в професията и не липсва ли нещо основно от този разговор, дали въобще е започнал този разговор, на фона на случващото се, че политиците съвсем спокойно могат да бъдат сбъркани с журналисти.
Радомир Чолаков: Ами слушах г-н Леонидов и как да кажа, трудно човек не може да не подпише под неговите думи. Аз в случая може би по-скоро като юрист следва да говоря и да ги погледната неща, и изобщо винаги гледам от тази гледна точка, може би професионално деформация. Та се питах всичко ли пък е толкова апокалиптично, нали ще ми се да има някакъв изход и може би да го търсим, в този смисъл сте права, че може би малко по-често да говорим за правилата, защото ясно е, че фактическото положение такова, каквото е, не ни харесва. На никой не му харесва!
Водещ: Може би нямахте възможност в началото на предаването да чуете пък това което каза Александър Андреев от Дойче Веле, той напомни случаи, в които журналистите са взимали решение да не коментират, как да кажа, някои своеобразности на техни политици, докато самите политици не го обявяват пред обществото. Такова нещо може ли да се случи у нас и дали трябва да се търси връзката в прозрачността на собствеността на медиите в Германия?! Аз знам, че темата прозрачност на собствеността в българските медии ви е любима!
Радомир Чолаков: Не знам дали може да се случи такова нещо в България. Може би вие трябва да ми кажете, журналистите! Аз също понякога съм си мислил, че има някакви такива текущи силни скандали, които, ако медиите изобщо не им обръщат внимание, много по-бързо ще се решават съответните въпроси. Но вижте мисля, че сме си говорили и преди. В България се случват прекалено много неща, има прекалено много медии. И напоследък знаете ли, започнал съм да си мисля, че самото количество на медии започва да произвежда ниско качество. На скоро ми казаха, не знам дали е вярно, но ако е вярно е много страшно, защото е много логично, да е било така. Голям български политик в началото на прехода бил казал „Искам да има в България много медии, за да може да са бедни, за да може да ги контролираме”. И ако това е било така, пак ви казвам, то някак си развитието сочи, че като чели може да е била вярна тая мисъл. Смисъл, наистина да е било казано.
Водещ: Не, тя мисълта хубаво, нека да си съществува, но мисълта…
Радомир Чолаков: Защото ситуацията е точно такава. Ние имаме много медии, бедни медии, които са боричкат за малко рекламни постъпления, за малко спонсорски постъпления и в крайна сметка бъдейки бедни, те изпадат в различни зависимости. Ние, де да знам, някак си не можахме да изградим стабилна медийна система, може би защото самата мисъл, че все пак медиите трябва да подлежат на известна регулация, на известна регламентация, в началото на 90-те години беше еретично. И в крайна сметка ако се замислим по дългите причиноследствени връзки, каквото посееш, това ще пожънеш. Значи ако не си искал, преди 20 години да има регулация и регламентация, сега няма защо да се сърдиш и да викаш, ама то няма регулация, няма регламентация. Колкото до собствеността на медиите, вие сте права. Аз изпитвам някакво такова малко съвсем мъничко удовлетворение, че все пак Народното събрание прие и ако забелязахте без абсолютно никакви, дебати практически, смисъл с пълен консенсус предложенията на Съюза на издателите за изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения, то е много дълго име, с което се задължават всички издатели на вестници и на книги да си публикуват имената на физическите собственици. Сега нали много хора ще кажа, ама какво от това, много важно, ама те ще се скрият, ама то нали въпреки това може с /…/ и може не знам си какво. Не мога да спра, как да ви кажа, така да изпитвам удовлетворение, когато понякога макар и дребнички положителни неща се случват, защото дай боже днеска едно дребно положително нещо, утре едно дребно положително нещо. Има една мисъл, която много обичам, тя е на Владимир /…/, той някъде беше казал „Задача на правото е не да направи света рай, а да му попречи преждевременно да стане ад”. Ние понеже някак така винаги се стремим към едно райско състояние, ние искаме всичко изведнъж тотално да е хубаво. Пропускаме може би тези дребни стъпки, които трябва да правим. Една по една, лека по лека, за да започне да се оправят нещата.
Водещ: Няма как да не ги.
Радомир Чолаков: Света да не бъде този ад, за който говори г-н Леонидов. Аз съм абсолютно съгласен.
Румен Леонидов: Това е моят вътрешен ад, той от вънка е всичко прекрасно. Хубаво е да има правила, още по-хубаво е те да се прилагат. Лошото е, че не се, ни живеем в една шизофрения, медийна шизофрения. Всеки ден ни будят с Цветан Цветанов, той през ден се явява пред телевизиите, не искам да я гледам телевизията. Искам нещо друго да гледаме. Станеш нещо най-елементарно във Враца, някой се спънал, паднал или го ударили. Веднага новина, дори и в националното радио се е случвало. Което е изумително. Първата новина „Какво е станало във Враца, някакъв кютюк са го ударили или той е ударил”. Това ли е божественото, това ли е реда естественото, това е реда на нещата, това е добротата, това ли е част от парченцето рай? Не и няма да каже, оставете тия боклуци да правят каквото искат, другите внимавайте, дръжте се по… понеже след като жълтите вестници поеха политически функции и тука, хората около този вестник, на който му правим така реклама „Галерия”, осъзнаха, че най-добре е да има много масово и също да се прокарват идеи. Там научих нещо което вие като юрист, сигурно ще го потвърдите. Едва ли може би го знаете, защото сте юрист. Един от проекта на „Галерия” в началото, като тръгна прочетох, че там има една точка от Наказателния правилник, че човек когато е под, под прикритие работи, нищо от неговите деяния не може да бъде подсъдно, т.е. да си убиеш човек, да окрадеш или изнасилиш и като повториш още веднъж тия престъпления, ти работиш тайно, ти си мутра, ти си престъпник и трябва да бъдеш. И от тогава разбрах, че този процес е абсолютно не, ще фалира, няма да стана нищо от него. Или друга, скоро дадох един здравен вестник една бележка, че е страшно уредно да се движиш така в транспорта, градския или пък не в личния и да говориш по мобилния. Защото прехвърлянето от антена на антена, тези магнитно електрически полета те удрят и може да получиш и мозъчен, при напрежение в мозъка, можеш да получиш всичко, дори и рак. И се оказа, че това е табу! Тази тема, а защо на всяка кутия цигари пише, че е забранено, т.е. че не се препоръчва, че е опасно, а нито една медия в България сериозна не смее да каже „Абе дайте поне съветите, не говорете много дълго, не ги дръжте около бъбрека, не ги дръжте около джобовете си, защото младите мъже ще станат стерилни, жените ще получат рак на гърдата, говорете по-малко, не говорете в движение”. Защо това също, това свобода на медиите ли е, аз не знам, не знам юридически проблем ли е, какъв е проблема, аз съм объркан. Виждам, че нямам желание дори да ги коментирам работите, защото казвате парченце по парченце! Всичко което говоря сега изглежда екстремизъм. Добре моя живот свършва, все едно. Но аз не виждам да остава друга среда след време, да знам след 10-20-15 години, децата дали няма да живеят в същата какафония, същото това което сме гледали. Щом се появи някакви странни проблеми, започват единия мириси срещу другия, президента срещу министър председателят или да кажем онзи ден, в началото на септември имаше филм, документален филм по Георги Стоев! Един млад режисьор, намерил пари, не знам кой му ги е дал, какви заеми е взел в Дома на киното. И ми вика ела заповядай, вие бяхте познати. Поканил съм 303 души. Викам ще дойдат 30. Дойдоха 60 или 80, момчето и коктейлче някакво направил. На коктейла не остана никой, като видяха филма и даже, аз се чудих, че един от столичните вестници е имало съобщение такова малко, че той издава, че имал такъв филм и това е. Тотално мълчание, тотално мълчание, защото в продължение на два часа, книгите на Георги Стоев се преразказани по начин илюстрирани с визии, в които всичко е, включително и от купил е права от различни телевизии и два часа, които не повече от час има чувството, че си жив, защото много бързо минава времето и излизаш като застрелян. За първи път премиера, никой не ръкопляска, за първи път виждам на коктейла да останат 15 души, всичко изчезна от страх. А нито една медия не съобщи! Защото там се визира и се казва, точно кой е, ако това не е вярно, нека живите, които са, които са живи герои да съдят и автора и който искат. Но каква свобода на печата, какви шест стотинки.
Силвия Великова: Може ли да опонирам!
Водещ: Да, да може.
Силвия Великова: Г-н Леонидов, не може да очакваме от журналистите да решат всички проблеми на държавата и ако във Враца е имало убийство, да не го кажем, то става убийство. Какво е да кажем, че синдикатите и работодателите спорят за някакви пари, каква е алтернативата на това, за да не кажем, че се е случило това. Това е проблем?
Румен Леонидов: Ами това убийство, въобще не ми дреме за това убийство, това за кого го интересуват, тия сводки са абсолютно ненужни. Всеки ден стават, това, че синдикати се хванали за гуша за гуша, това е по-интересно за всички.
Силвия Великова: В какъв смисъл, ако…
Румен Леонидов: Смисъл, че се решават…
Силвия Великова: Смисъл, че продължават да се държат гуша за гуша вече един месец и пенсионерите не разбират какво следва от това?!
Румен Леонидов: Ами тогава някой да кажа, че както рече тук колегата, ние не сме гласували за синдикатите и не искаме те да определят политиката…
Силвия Великова: Не сме гласували и за работодателите?
Румен Леонидов: За работодателите сме гласували.
Силвия Великова: Не, не сме.
Водещ: Нека…
Радомир Чолаков: Може ли да се включа към…
Румен Леонидов: След като работим за тях, гласували сме.
Силвия Великова: Мисля, че малко надценяваме ролята на журналистите, те няма как да регулират живота ни!
Румен Леонидов: Не, въобще няма как, аз не казвам, че журналистите са виновни!
Силвия Великова: И това дали пушиш или не пушиш не зависи от това дали четеш надписите?!
Румен Леонидов: Говорих за медиите, медиите като продукт на …
Силвия Великова: На, началниците си.
Водещ: Да, нека да чуем и г-н Чолаков!
Радомир Чолаков: Да, ако може да помогна, макар, че едва ли моето мнение, кой знае колко меродавно. Но аз съм съгласен пак с г-н Леонидов, че новината за убийство във Враца самата по себе си е извадена от контекста, не носи нищо! Не мене ми се струва, че медиите имат една задача, която обаче за съжаление те отдавана я забравиха и тя е да поддържат, да стимулират и развиват обществения дебат до степен в която, обществото може да взима решения. Защото вижте, в крайна сметка смисъла на обществото, пък и смисъла на медиите е да седнем на една маса, на медийната маса, да го кажем така, да обсъдим някакви наши общи проблеми и да стигнем до общо решение, което да е добро. Въпроса е, че и на мене ми се струва, че ние в България и в медиите в частно не можем да проведем дискусия, в която да стигнем до резултат и да кажем „Ето това е добро за обществото, това не е добро за обществото”. Между другото, примера който даде г-н Леонидов с агентите под прикритие, не ми е тема, но просто косвено съм, как да кажа, съм я следил в Германия, когато аз живеех там. Тогава започна тази тема за агенция под прикритие, може или не може и при какви условия може да има такива агенти. Да ви кажа там дискусията се вдигна някъде около две години, преди да се приеме съответната законова там промяна и беше решено, че да може да има агенти под прикритие, но те носят наказателна отговорност и което е най-важното, всичко което те са придобили по време на участието си в престъпната група, става автоматична собственост на държавата. Значи обществото след две годишна дискусия, ама уверявам ви, това беше дискусия всеки божи ден, било в един вестник, било в друг вестник, в списания, в медия, в специализиран форум, специализирани сайтове или както щете. Най-накрая намериха златното сечение и стигнаха, така общоприемливо правило, което после беше материализирано в закон, окей нали. За разследване на престъпността ще ни трябват агенти под прикритие, но тези хора трябва да се подчиняват въпреки всичко на средните правила. Първо, второ, трето, четвърто! И по нататък нещата тръгват и някак си проблемите започват да им се решават. В случая, ние сме приели някаква норма, че ще има агенти под прикритие, без да сме водили дискусията и изведнъж се оказва, че агенти под прикритие, те са страшно богати хора и всички викат, ами забогатял е, какво да правим нали. От където се увеличава усещането ни са фустрация, т.е. това което искам да кажа, че медиите според мене изневериха на основната си функция и по дългото причинно следствена логика в момента страдат от това, основната си функция да поддържат обществения дебат и да предлагат на обществото решение или да му помагат на обществото да взима решение. Защото вижте, в крайна сметка за какво трябва да купя аз днеска вестник и да дам един лев? Значи аз трябва да получа нещо като гражданин, и мога да получа две неща! Или участие, усещането, че участвам в просветен дебат или някакво евтино шоу. И ако не участвам в осветен дебат, значи шоу.
Силвия Великова: Ама как да участвате в осветен дебат, когато този дебат?
Радомир Чолаков: Моля!
Силвия Великова: Ама как да участвате в просветен дебат, когато този дебат не се води от просветени хора, а медиите просто отразяват този дебат. Извинявайте, какъв е този разговор, който върви между президента и вътрешния министър, какво просветено да има в него?!
Водещ: Нали, те просто си дават…
Радомир Чолаков: …вижте, ама не само президента и…
Силвия Великова: Ами добре и Яне Янев, можем да сложим!
Радомир Чолаков: … или Яне Янев в тази държава.
Силвия Великова: Е как не са, това са първите хора в държавата!
Радомир Чолаков: Не, значи първите, как да го кажа. Задача на медиите…
Силвия Великова: Ама не може да очакваме медиите да направят нещо с хора, които се държат като непросветени, защото непросветени!
Радомир Чолаков: Не, медиите са длъжни да показват алтернатива.
Силвия Великова: Т.е. да превеждаме на…
Радомир Чолаков: Не, не медиите са длъжни да показват алтернативни гледни точки, алтернативните мнения, защото винаги има алтернатива в живота. Винаги има и хумни хора. Вижте, дайте да подценяваме обществото!
Водещ: Ние не го подценяваме…
Радомир Чолаков: Винаги има умни хора, задача на медиите е да ги намерят. Но понеже на медиите име е по-лесно да висят в парламента и да /…/ да отразяват нали това, което някой в парламента казва, за това сме на тоя хау.
Водещ: Ама…
Румен Леонидов: Медията..
Водещ: Не може…
Силвия Великова: Кое е алтернативната гледна точка, да кажем на държавния глава или на вътрешния министър, подскажете, наистина помогнете ни да я представим на слушателите и на зрителите. Опасявам се, че не се сещам!
Радомир Чолаков: Не, не за мене много по-важен беше въпроса, който постави г-н Леонидов, как в България нормативно или законово е уреден статута на агент под прикритие.
Силвия Великова: Ами аз тука ще се намеся като съдебен репортер да ви кажа, че ако Алексей Петров не беше подсъдим, обвиняем в момента, нямаше да си задаваме с вас въпроса как е уреден статута на агента под прикритие? Нали така?
Водещ: Има причинно следствие?
Силвия Великова: И още повече е хубаво да не си задаваме този въпрос, защото агента под прикритие, за това е агент под прикритие, защото не трябва да си говорим за него и да не знаем, че се казва Алексей Петров. Това също е част от изкривения дебат който водим. Аз не мога така с категоричност да кажа, дали така както казва г-н Леонидов, че цитирайки този адвокат знам, че имаше дебат около приемането на тази фигура в Наказателно процесуалния кодекс през 2006 година. Знам, че амнистия за всички престъпление е не осигурена, този адвокат все пак представлява Алексей Петрова и това е защитна теза, тъй като това е тезата в съда, че Алексей Петров не е вършил престъпления, защото е бил агент под прикритие, но това е много дълга тема. И тя е тема, защото става дума за Алексей Петров, а не за агент под прикритие…
Румен Леонидов: Ставаше дума за обществения дебат, както каза, той винаги… трябва, обществени дебати и това, че културата на, здравостта на демокрацията в Германия е светлинни години преди нашите.
Силвия Великова: И за това, както казахте вие преди това, в Германия няма как да има дебат, получава ли Яне Янев любовни или праща СМС, защото това какво правиш е твой…
Румен Леонидов: Не, защото журналистите са решили да не го коментират, а защото германеца не се бърка в тези работи.
Силвия Великова: Точно така, за това става дума.
Водещ: …да не говорим, че това съвпадна с…
Силвия Великова: Става дума за години разлика!
Румен Леонидов: И искам да направя следната скоба. Когато говорим въобще за медии, също бъркаме да генерализираме и аз ако така излиза, си правят само отвод. Самия факт, че се води в национална медия тоя разговор, самият факт, че „Хоризонт” в това отношение се държи изключително точно и абсолютно като обществена медия, дори националната телевизия в новините не пропуска нито един, никакъв вид /…/ към правителството, обратно информиран, не от желание за сензация. Това показва, че поне в тези електронни медии, но не може да не забележиш една от основните телевизии е на страната на правителство и категорично работи срещу дадена група, друга която не е удобна. Това личи, това личи на хора, които са вече деформирани от медийната болест като мен и много бързо забелязвам нейните симптоми. Но сигурно, сигурно направете го този закон, поне да имаме основание за някакви права около, които да се въртим. Сега, че няма да се спазва, няма. Колко моралния кодекс, който беше въведен и който… Етичния… който ме уволниха от поглед, само защото не съм се съгласил със статия написана в „Труд” и рязко съм реагирал, понеже такъв ми е характера. Но ме уволниха, но не само мен, трима души. Това какви етични, какви не етични работи, заминаваш си и това е.
Водещ: Г-н Чолаков до къде стигна работата по медийния закон?
Радомир Чолаков: Ами по медийния закон работата върви на приливи и отливи. Но аз да ви кажа, ставам напоследък оптимист, макар, че така нали след като бяха проведени обществените дискусии, обществени реакции…
Водещ: Като казахте приливи и отливи, та се сетих така цитата на финансовия министър. С пари ли е свързано или не?
Радомир Чолаков: Е, с пари най-вероятно, смисъл да. Винаги когато има такава мисъл, когато ви говорят… да знаете, че става дума за пари. Но на такава последните обсъждания, които направи работната група, мисля, че се получи откровен разговор, защото в крайна сметка всички членове са професионалисти, всички се въртим 10-20 години в този бизнес. Знаем проблемите, знаем защо възникнаха проблемите. И наистина в момента в цялото медийно пространство ситуацията е тежка, защото говори се, че рекламния пазар за последната една година е намалял с 30%. Значи ако е бил примерно 180 млн. в момента е 110. Т.е. парите не стигат, медиите са много, стават все повече и започват, както си позволих одеве да го спомена това нещо, започват едни зависимости, защото медиите се блъскат на един и същи пазар, то просто няма място. От където пада качеството и от където започват нали да се правят тези компромиси, с които ние очевидно не сме съгласни и няма как да сме съгласни. Та въпроса е, че цялото медийно пространство, не говорим само за печатни медии – електронни, радия, телевизии, интернет ако щете, така се борят за съществуване. И следващата година ще имам някакви /…/ битки, които ще са много страшни. В крайна сметка ще се отразят върху качеството, ще отразят върху качеството и заплащането на журналистическия труд. И може би е дошло време наистина, честно да седнем и да кажем нали, какво правим, изобщо какво става в тази страна. Вижте, ние от 20 години сме на вълната на идеологията на Ласафер, смисъл всеки да прави каквото си иска, той пазара ще реши. Виждаме, че няма сфера в България, която в момента да не е в криза, именно зареди тази Ласафер идеология. Нали дай там всеки ще си прави каквото си иска, нали пък пазара най-накрая ще разясни всичко. Оказа се, че не е така. Държавата била глупава, тя нямала право да се меси, видяхме хиляди, хиляди частни бизнесмени, които се оказаха точно толкова глупави и които си фалираха бизнесите. Така, че въпроса е пак да се върна на основната си тема, в състояние ли сме ние да проведем дебат по която и да е тема, в която да решим, кое за нас българите е добро и кое не е добро. И да вземем решенията, ако трябва да се изменят някакви закони, ако трябва да се въвеждат някакви правила.
Водещ: Да или не?
Радомир Чолаков: В крайна сметка, за да стане добро?!
Водещ: В състояние ли сме или не?
Радомир Чолаков: Аз мисля, че има хора, които са в състояние. Има достатъчно умни хора, които виждат в България каква е ситуацията, нали във всяка отделна сфера, ако щете медии, ако щете пенсионна реформа, ако щете здравна реформа.
Водещ: Ако трябва вие да предложите, решение за как да кажа, Закона за електронните медии или както ще го кръстите по-късно, решение на натрупаните проблеми, какво ще е това решение?!
Радомир Чолаков: На кой от всички проблеми например? За обществените медии ли?
Водещ: Да, за обществените медии! Ето в момента в Европейския парламента върви въпроса за начините на финансиране на обществени медии!
Радомир Чолаков: Аз от 15 години предлагам нещо което е възприето между другото в цялото европейско законодателство, което не се приема и знам, че или рано или късно ще се приеме или просто няма да има обществени медии. И то е нещо много просто! Обществените медии трябва да имат отделна регулация, трябва да имат отделен закон, устройстван за българско радио и българска телевизия и тези две медии, без относително дали се обединяват или не се обединяват, това няма никакво значение, трябва да получат програмни съвети, в които да бъдат излъчени по легитимен начин хора, на чието мнение ние държим и които уважаваме, които хора да формулират програмната им задача, за да получат по този начин тези две медии, обществената легитимност на програмите, която в момента им липсва. Това ще ги стабилизира, това ще им даде легитимност, от там нататък вече въпроса за финансирането е вторичен, защото ако вие имате легитимно формирано обществена задача, обществото ще знае, защо си дава парите по един или друг начин.
Водещ: Мога ли да ви задам един въпрос. Всъщност какво ви липсва от обществените медии, като информация?
Радомир Чолаков: Липсва устойчивата им структура. Значи вие знаете, аз все пак така работил съм в обществени медии и знам до каква степен под крехката обществена външност понякога могат да се взимат субективни решения. Това е възможно, нали знаем, че е възможно и се е случвало. Значи както казах, задача на правото не е да превърне света в рай, а да му попречи да се превърне в ад. Това, че в момента ситуацията на обществените медии относително изглежда спокойна, не означава, че утре не може да бъде в ситуация, в която те да бъдат реално инструментизирани не добри обществени цели. Аз бих искал като гражданин, тази опасност да бъде минимизирана докато е време. Това е!
Водещ: А кои ще са тези…
Радомир Чолаков: Ако обществото не иска или медиите не искат, или ако гилдията не иска, окей. Но утре да не излизате пак на стачка, вие в радиото!
Силвия Великова: Е какво е лошото на стачката всъщност!
Радомир Чолаков: Не, не казвам само.
Силвия Великова: Както казвам, демократична…
Радомир Чолаков: Казвам, това значи криза, това означава криза, това означава, че нещо не е било както трябва, нещо се е случило не наред.
Водещ: Да, но факт, че е имало стачка не значи, че нещата са наред с регламентите и са спазени морално етичните правила. Все пак се е намерило някой, който да каже, че царят е гол!
Радомир Чолаков: Понеже ми искате моето мнение, аз ви казах мое частно мнение. Вие не сте съгласни, окей!
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Но пак ви казвам, тоя разговор го говорим 15 години, очевидно ще го говорим докато сме живи. И както каза г-н Леонидов за трети път го цитирам вече, но ми харесаха просто някои от неговите разсъждения. Ако ние сме отговорни за децата ни, дайте да видим какво да им оставим. Ние вече не сме отговорни и за това! Ние искаме да се забавляваме до смърт, както е казал /…/, добре ще се забавляваме до смърт.
Силвия Великова: Но знаете ли, казвате го в ефира точно на медия, която не се забавлява до смърт и се опитва да прави сериозна журналистика.
Радомир Чолаков: Не, не ние говорим за медиите въобще!
Силвия Великова: Да, но понеже говорихме и в частност и за радиото и телевизията, не можем да бъдем сложени в групата на забавляващите се до смърт и събиращи пари за дечица под формата шоу със СМС-и, наистина тука се опитваме да правим някакви неща, с малко пари. Не знам, вие защо смятате, че някакви програмни съвет, могат да отразяват обществото такова какво то иска да бъде. Медиите защото, всичко е саботирано, някой може да иска г-н Леонидов да е в нашия програмен, друг да не го харесва…
Румен Леонидов: В никакъв случай няма да…
Силвия Великова: Абсолютно, разбирате ли, много е сложно да се допитаме до обществото, кои да са фигурите.
Водещ: Всъщност едно от важните неща, които като чели трябва да бъдат…
Радомир Чолаков: А кой формулира програмната задача, работещите в медиите, журналистите ли?! Не ви ли намирисва на узурпация някаква или не?! Вие сте окей…
Водещ: Къде видяхте узурпация? Смисъл, че… няма такова нещо, но когато имаше узурпация, имаше и стачка.
Радомир Чолаков: Не, не, понеже ние сме вътре, ние ще определяме. Ами ако сме вънка. Вижте има и нещо друго, знаете ли. Как да го кажа, ние малко разсаждаме субективно пак. Закона се прави не когато си на власт, не с презумцията аз ще съм на власт и аз ще съм добре, закона се прави с презумцията, че може и да не сме добре, може да сме отвън. Разбирате ли, то е като приказка за стълбата, ако си горе е хубаво нали, нали ти си принцип по рождения, боговете са ти братя, ама ако си долу?! Значи не бива никога да се изхожда завареното положение, в което някой член на обществото е добре и ние по случайност сме попадна ли в групата на тези, които са добре, защото утре може да се окажем в групата на тези, които са зле.
Водещ: Ама вие говорите за мотивацията на политиците, които делегират права да се пише закон, ние говорим за журналистите и за правилата, които трябва да регулират тяхната дейност.
Радомир Чолаков: Така.
Водещ: Смисъл, че е хубаво да се подчертае, за да не се объркат нещата.
Радомир Чолаков: Вижте, аз продължавам да смятам, че ние сме едно цяло и сме в една лодка, както беше казал, ами политиците не са някакви извънземни хора и ние журналистите не сме извънземни хора. Нали не сме, екстериториални някакви враждуващи гилдии. Нали в крайна сметка…
Водещ: Но е добре винаги да сме на една ръка разстояние поне!
Радомир Чолаков: Това така, това е така. Извън всякакво съмнение. Но в крайна сметка, темата на разговора беше, че нещо в развитието на медиите в България ни смущава и ние си задаваме въпроса, как да го променим.
Водещ: Защо нямаме манталитета, ние журналистите да зачитаме личната територия на политиците, политиците да зачитат личната територия на журналистите и до колко това може да бъде регулирано в един закон?
Радомир Чолаков: Ами това едва ли може да бъде регулирано в закон, да ви кажа. Това е въпрос пак на лична култура, може би на обществена култура и на известен професионализъм в крайна сметка. Мисля, че сме си говорили с вас и преди от всички, пет или шест основни журналистически въпроса в така нашата журналистика, най-важния въпрос е кой?! А по всички учебници най-важния въпрос е защо? Ако не се лъжа. За нас е важно кой казва нещо, ние се нахвърляме върху него и започваме да анализираме личните му субективни човешки качества, ама нали кой е тоя бе, той ли бе, ама тоя аз го знам бе, а не защо! Одеве беше даден примера с един политик, да го анализираме или да не го анализираме, да го коментираме или да не го коментираме, ама вижте. В Германия изобщо Западна Европа, когато някой политик каже нещо или направи някакво предложение, първия въпрос е защо той го прави, какъв интерес той защитава и в край сметка се проследява биографията на той какви предложения е направил за доброто на обществото. И няма никакво значение наистина, личните му сексуални или там някакви, може да имат, но много посредствено и много косвено. До колкото те влияят върху процеса на взимане на решение, в главата му!
Водещ: Коя ще е следващата дискусия, която ще организира работната група, обещавали сте няколко такива дискусии по време на работата?!
Радомир Чолаков: В края на ноември.
Водещ: В края на ноември. Благодаря на Радомир Чолаков. Нека да продължим и ние в студиото. Ми въпроса защо, ще влезе ли в закона?
Силвия Великова: Ама то въпроса „Защо?” всъщност според мене е по-страшния въпрос от въпроса „Кой?”. Защото когато е „Защо?” ти търсиш подтекста, търсиш втората линия, търсиш нещо друго. Защо Първанов пита това, защото иска да уязви Цветанов, а не защото иска да получи отговори. Защото всъщност въпросите, които формулира Първанов във времето са получавали отговори, но той сега иска да ги насочи към Цветанов с определена цел. Или защо Цветанов внушава, че Първанов се е срещал с Пешо Сумиста, ами защото иска да го компрометира. Какво…
Румен Леонидов: Никъде няма доказателства за това, аз вчера в колата слушах въпросите на президента. И викам, защо не си отговориш, направо отговори. Както ги задаваш, кажи знам, че си ходил там, имам доказателства, знам кой спонсорира партиите и ГЕРБ включително, знам кой го назначи, Костов и там. Знам всичко знам и му казвам защото, вие предизвиквате така… той задава въпроса и се хили, после чака някой да го отговори. Ония вика пък, ти си говорител на …
Силвия Великова: Ти пък си говорител на Алексей Петров, да.
Румен Леонидов: Каква журналистика, когато самите хора почват да се отвращават от политиката. Ние все пак колкото и да не искаме да сме, на ничая страна и да сме обективни, занимават ни с кофти материя. Ние тя материя трябва да отразим някак си, трябва да я коментираме и се занимаваме. Ето и тогава вече проблема за професионализма на журналиста, за неговата съвест остават на втори, трети, пети план. На не говорим за битието му, да не говорим, че той иска да напише нещо за… няма кой да го пусне…
Водещ: Да, абсолютно.
Румен Леонидов: И по пресконференции се правят, мои познати правят пресконференция в БТА, за това, че Сърбия не трябва да бъде приета в ЕС, докато не си промени отношението към българските малци, това защото има много хора, защото това е, че те нямат право да го, да бъде собственик на тая територия, защото ние Ньойския договор е ликвидирал, той е дал на Югославия и няма Югославия. Всички са, нито един журналист не отиде, никой не дойде. Така, че за какво да дойде, за какво да идва.
Силвия Великова: А те през това време са някъде да записват какво казва Първанов, Цветанов и Бойко Борисов, това е проблем и собственика искат да бъдат там.
Румен Леонидов: И цели сериозен проблем, който е много сериозен за нашите малцинства за това и те чакат, чакат тези хора, някой от нашата преса, някой политик да каже. Вижте какво, или се оправяйте там или няма да ви пуснем в Сърбия, защото вие сте големи националисти, но искаме просто патриотичното да се…
Водещ: Ама вие виждате, че с Турция нещата бяха изродени с някакви тениски, с някакви якета.
Румен Леонидов: Да, там е много ясно, че трябва да върнат тези земи.
Водещ: /…/ от самите политици бива на глежирани!
Румен Леонидов: Такива политиците, които се явяват с фланелки, които поставят наистина правилно въпрос, макар и по грешен начин, трябва много добре да е ясно, да не правят от това джангър, защото ние нямаме документите. Голяма част от собствениците нямат, загубени са натурални актове, как да платиш на някого или дайте 2 млрд. ние ще си ги разпределим. Кой ще ти ги даде?
Водещ: Ама нали видяхте как беше отразено събитието. С тениската, а не с познания…
Румен Леонидов: Точно така, проблема е същия какъвто е със Сърбия.
Водещ: За съжаление …
Румен Леонидов: Но нека да има закони… няма да има несъвършен закон, но аз не се надявам, че този който правят в момента, ще реши проблемите с медиите в България. Но обезсмисля се въобще човек да се занимава с журналистика, особено ако е в частна медия. Защото там командва главния редактор, той го командват други хора и по този начин… аз затова пак казвам съвсем честно, обективно, защото се намираме в национална медия. Никой не ни е затворил устата, нито ни е предупредил да не говориш, като ме карат, ме изслушват и никой не казва „Прекаляваш или не прекаляваш”. Прекаляването става за моя сметка, хората казват „Тоя прекали”.
Силвия Великова: А именно всъщност това е оценката, това е най-важното.
Водещ: Не, може би прекалено оптимистична би била тази теория. Да пожелаем този нов закон да разграничи по някакъв начин рейтинг от доверие, защото доверието в БНР е традиционно голямо, то се цитира и в Европа, а не случайно и в Европа търсят решение за стабилност на обществените си медии и препоръчвате парламентите, правителствата и регулаторните органи, да започнат дебат за бъдещото на обществените електронни медии, като акцентират върху деполитизирането на проблемските им структури. С това пожелание.
Румен Леонидов: …препоръчват ли го да национализираме всички частни медии, да станат като националното радио и телевизия…
Водещ: Не, такива неща не препоръчват. Това ще бъде…
Румен Леонидов: Това ще бъде хубава идея, да се даде на Атака, те веднага ще препоръчат!
Водещ: Това ще бъбе българският прочете най-вероятно. Благодаря ви за гостуването и за коментара. Силвия Великова Програма „Хоризонт” на БНР и Румен Леонидов. Хубав ден от всички ни, Иво Георгиев, Руслан…, Цвети Николова, Валя Траянова и от мен Ирен Филева.