БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 5.11.2011

Водещ: С доста европейски медийни новини и почти пълна липса на вътрешни ще запомним отивашната си седмица без да броим разбира се вечния дефицит на пари и нуждата от орязване, което в крайна сметка по един или друг начин стига и до медиите. Колко са важни медиите за Европа? Ето това очаквайте да научавате в „Клубът на журналистите” всяка седмица в новата ни рубрика „Новини от Европа”. Да започнем веднага без излишни предисловия. Обширен колективно изработен доклад относно медийната политика и регулацията в 14 европейски страни беше подготвен в рамките на проекта „Mediadem”, при разглеждане на европейските медийни политики, оценяване и утвърждаване на свободата и независимостта на медиите в съвременната демократична система. Докладът разглежда конфигурацията на европейския медиен пейзаж като се спира на основните инструменти на регулация и оценява степента на прилагането на различни медийни стратегии за провеждането на демократична политика по включването и проучването на въпросните страни. Пълният доклад – линк към него по-скоро, очаквайте да намерите в понеделник на сайта на програмата в предаването „Клубът на журналистите”. Евро комисарят по цифровите технологии и зам.председател на Европейската комисия Нели Крус свика работна група на високо ниво, която да обсъди и излезе с препоръки относно спазването, защитата и подкрепата на свободата на словото и медийния плурализъм в Европа. Основните насоки, в които ще се работи са защита на независимостта на медиите чрез ограничаване на влиянието на частни и търговски интереси, ограничаване на съществуващите или потенциално законови заплахи срещу правата на журналистите и упражняването на професията им в страните членки на ЕС, определяне ролята и засилване независимостта на медийните регулатори, ограничаване на монопола върху собствеността на медиите и последствията за свободата на словото, плурализма и независимостта на журналистите. Според евро комисарят Нели Крус свободата на словото е един от най-важните елементи на нашите демократични общества, залегнал в европейските договори и хартата на основните човешки права. Медийната свобода и плурализъм не трябва обаче да останат само на хартия, а да се прилагат и на практика. В Брюксел се проведе годишна конференция, посветена на цифровото радио, организирано от ЕС за радио и телевизия. Повече днес очакваме да научим от колегата Мая Пеловска, експерт по международно сътрудничество. Изпълнителният комитет на ЮНЕСКО предлага 13 февруари да стане световен ден на радиото. Новината потвърди Госпожа Райна Константинова – директор на радио департамента в EBU пред „Клубът на журналистите”
Райна Константинова: Генералната асамблея на ЮНЕСКО е одобрила нашето предложение за световен ден на радиото, който ще се празнува всяка година на 13 февруари. В началото на декември на Генералната асамблея на обединените нации в Ню Йорк ще бъде гласувано като предложение на Обединените нации. Значи то ще дойде от ЮНЕСКО. 13 февруари е денят, в който за първи път е имало излъчване на радиото на Обединените нации.
Водещ:
Така се решава веднъж за винаги конфликтът „Маркон и Попов”.
Райна Константинова: Значи цялата дискусия е била заради това – едните искали да бъде денят на Маркони, другите на Попов. Денят, в който е излъчен на Хърбърд Уелс „Войната на световете” като най-голямото събитие в историята на радиото. Именно те са решили, понеже всяко едно от тях има противоречиви версии, и са решили денят, в който е било първото излъчване на радиото на Обединените нации.
Водещ: С пожелание да няма война на световете.
Райна Константинова: Ами, да. С пожелание амплитудата сега да е в горна фаза.
Водещ: Разбира се, още за специалната награда, с която бе удостоена Госпожа Райна Константинова за цялостен принос – една новина, за която много се знаеше от медийната общност, но самата тя не знаеше до последния момент и за стойността на такова едно прикриване на подобен факт, ще научите днес още в „Клубът на журналистите”. Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се обявиха против плановете на гръцкото правителство да класифицира журналистите, работещи в обществените, радио и телевизионни оператори в националните телеграфни агенции като държавни служители. Да работиш в обществена медия не означава, че си държавен служител. Дори напротив – журналистите са отговорни пред обществото и за това те трябва да са политически и икономически независими от правителството, заяви председателят на Европейската федерация на журналистите Анри Къонинг и добави „Това би уронило доверието на журналистиката на една страна членка на ЕС, още повече, че в настоящия момент гръцката общественост има защо да настоява за точна, достоверна и безпристрастна информация.” Защо подобна нагласа е важно да имаме, ще се опитаме да разберем след малко от преподавателя в „Софийски университет” от факултета по журналистика д-р Светлана Станкова, която очакваме да се включи пряко в ефир. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Валя Новакова, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Освен с европейски новини, от които ще научаваме в „Клубът на журналистите” колко важни са медиите за Европа, разбира се и други нови неща сме приготвили. Бързаме натам. Натам значи повече гледни точки, за да можем да намерим заедно истината. Добър ден казвам на преподавателя във факултета по журналистика в „Софийски университет” д-р Светлана Станкова. Здравейте!
Светлана Станкова: Здравейте, добър ден и на Вас, и на Вашите слушатели.
Водещ:Много е важно, като че ли някак да говорим повече, защото журналистическата общност май се отучи от това. Безспорно този диалог е много важен. Показват ни го на европейска територия. Не е лошо и ние да опитаме. Та, сега тръгваме към водещите вестникарски заглавия с Ваша помощ и с преразказ на най-важното според Вашите студенти, които днес се опитват от вестникарските заглавия да разберат какъв е дневният ред. Та, какъв е дневният ред?
Светлана Станкова: Тъкмо приключихме с преглеждането на пресата от деня. Моите студенти са единодушни, че най-важният въпрос в международен план по отношение на редакционната международна политика на медиите, които разгледахме, разбира се е ситуацията в Гърция. Тя е застъпена в повечето вестници. Докато в международен план е отгласът от току що приключилите избори. Във вътрешен план – отгласът от току що приключилите избори 2011.
Водещ:Всъщност стана ли дума за това – имате ли коментари на факта, че едно много сериозно журналистическо разследване остана без политическа реакция, без политически коментар? Говорим за купуването на гласове и показването на екрана, че един глас може да струва 60 лева.
Светлана Станкова:Ами тъкмо това беше илюстрация за теорията на дневния ред, която ние разглеждаме с магистрите от програмата „Международна журналистика”. Реално същността на тази теория я предавам с две думи. Тя е пренасяне на дневен ред от медии към публичност, към политика. Защо тук нямаше непрекъснатост във веригата? Т.е. тези разследвания, които бяха показвани, те за почнаха да влизат в публичността, но там се скъса веригата. Те трябваше да влязат в политическия дневен ред, трябваше да има въпроси защо няма наказани, какви са всички заведени дела. Въпросът, който беше зададен на пресконференцията след изборната нощ беше един плах въпрос, на който премиерът отговори „Кълна се аз един лев не съм дал за купуване на гласове и нашата партия има най-евтината кампания” Въпросите „защо” не ги чухме. И в такъв смисъл тези прекрасни разследвания потънаха. Там беше казано „а”, но не последва „б”.
Водещ:Всъщност, може би това е и основната причина експертите все по-често да дават обобщената оценка, че дневният ред на медиите не е дневният ред на хората, макар че медиите правят това, което зависи от тях. Както казахте – къса се нишката. Как тя да бъде продължена по нежелание да бъдат коментирани подобни въпроси?
Светлана Станкова:Няма как да бъде продължена след като този дневен ред към момента е манипулиран и сме цензурирани. Това разбира се е извод, който излиза след среща на премиера с журналистката Илияна Беновска – да се мислят мерки, които да освободят медията от цензурата и монопола. Тогава, когато дневният ред на хората не влиза в медиите, а в медиите влиза дневният ред на политиците, имаме едно преобръщане на формулата и тогава тя не работи за хората.
Водещ:И всъщност тогава се къса нишката между хората и медиите. Тази нишка, която много държим да я има – доверие се казва.
Светлана Станкова: Онази нишка, която прави медиите четвърта власт, която прави медиите регулатор, която прави медиите ретранслатор на всички нередности, които би трябвало да бъдат решени. Без да изземат разбира се институционалните правомощия. Но самият факт, че медиите се намесват там, където има нерешени проблеми, означава, че институциите не са си на мястото.
Водещ:Всъщност в последната година си правих труда да питам, да задавам един въпрос – възможен ли е у нас „Уотъргейт”? Ще си направя труда да извадя всичко казано до тук, но според Вас – днес, тук и сега възможно ли е да има „Уотъргейт” в България?
Светлана Станкова: Възможно е да има, стига да има кой да го плати. Ясно е, че разследващата журналистика, нали тук го казвам не само от гл.т. на монопол, но разследващата журналистика е изключително скъпо занимание, изключително дълго занимание, докато медийните монополи искат бърза възвръщаемост. Докато там, докъдето те имат възвръщаемост.
Водещ:Дали е достатъчно обаче само да има кой да го плати, кой да го направи, защото днес малко по-късно ще поговорим с Надя Обретенова. Пак Ви връщам на онова сензационно в кавички разкритие колко струва българският глас. Разследването е факт, но какво от това?
Светлана Станкова: Би трябвало да се появи и, пак казвам, следващата брънка от веригата. Да има осъдени, да има заведени дела. Тук моите студенти дадоха пример с разкритие на овчар, който продал 6 гласа за по 6лв и бил осъден на обществено полезен труд. В наказателния кодекс текстът е, че глобата е от 100 до 300 лева. Тези мерки категорично не биха спрели изборните брокери.
Водещ: Да де, но прокурорката, която можеше да постанови 72 часа арест на разпознати, видени от екрана брокери, не го направи.
Светлана Станкова: Освободи ги след 24 часа с мотива, че сега…
Водещ:След като изтече полицейската мярка. Всъщност тя не наложи мярка.
Светлана Станкова:Факт. Ами една наша колежка беше казала, че това е все едно да отучваш вълка да яде месо.
Водещ:Да, беше много интересна и формулировката, за да няма напрежение между първи и втори тур. За това не е бил наложен 72 часов.
Светлана Станкова:Ами самият факт, че министър на вътрешните работи оглавява предизборен щаб за мен е оксиморон.
Водещ:Също тук казвате го, защото отбелязвате по този начин липса на коментари, така ли?
Светлана Станкова:Не само това. Тук има много техники, които биха могли да бъдат използвани в изборна ситуация и ресурс, който би могъл да бъде използван. Хипотети8чно говоря.
Водещ: Да. Вие освен, че говорите хипотетично, днес във вестниците няма нито ред по тази тема. Има ли нещо различно, без да броим Пол Анкър, което впечатли Вашите студенти?
Светлана Станкова:Ами това, което ги впечатли, което е разбираемо, всички оферти за студентския празник, които бяха грейнали на втора страница на „Монитор”, поправете ме, ако бъркам.
Водещ: Там е.
Светлана Станкова: Да.
Водещ:Обаче пък на първа страница в „Стандарт” също има град, който кани студенти за 30 лева, няма да му кажа името.
Светлана Станкова: Така е. Нормално е да се очаква, че това за студентите е нормална и търсена тема.
Водещ: Благодаря Ви! Госпожа Светлана Станкова, д-р Светлана Станкова, преподавател във факултета по журналистика на „Софийски университет” за това какво мислят студентите за днешните вестникарски заглавия и за медийните теми от седмицата. Госпожа Райна Константинова някога беше директор на „Радио България” в БНР. После кандидатства за генерален директор, но НСРТ избра друг. По-паметливите сигурно помнят, че тогава мнозина от хората, работещи в радиото, изразиха протеста си срещу политическата мотивация при избора. С радост тогава някак медийната общност намери сили да подкрепи всички, за които свободата на словото беше ценност. Разбира се от това нищо не последва, защото Госпожа Константинова така или иначе не стана генерален директорѝ на БНР, но оглави радио отдела в ЕС. Защо Ви припомням всичко това? Ами припомням Ви го, защото страшно много хора в медийните среди имаше, които знаеха, че предстои Госпожа Константинова да бъде удостоена с една много голяма награда, но никой от тях не си позволи да развали тайната. И така. С радост разбира се честитим от „Клубът на журналистите” специалната награда на директора на радио департамент в ЕС за радио и телевизия Госпожа Райна Константинова. Тя беше връчена по време на откриване на годишната среща на ръководителите на културните радио станции в Европа.
Райна Константинова: Значи тази награда за мен означава преди всичко едно много голямо признание за радиото. За радиото като медия, за радиото като форум за демократичен дебат, за радиото като май че единствената медия, която единствена прави култура. Събира хората с емоция, която е достоверна. И радиото, което премина последните 15-20 години през един много труден период заради новите технологии. То беше изправено пред истинско предизвикателство. Не толкова от телевизията и от екраните, които са навсякъде, колкото от необходимостта да променим начина, по който то ще продуцира. И трябва да кажем, че негова чест е за всички хора, които работят за радиото. То наистина в момента е много силно. То е на 24 платформи. Т.е. много по-достъпно, много по-близо до хората. То е 24 часа и разбира се за разлика от телевизията е просто по-евтино като продукция. Приемам тази награда на най-големия Европейски фестивал за радио и телевизионни програми като един артистичен и професионален поклон към радиото.
Водещ:Всъщност вероятно Вашите колеги страшно много Ви уважават, за да опазят тази тайна тъй дълго време.
Райна Константинова: Много се учудих. Обикновено в нашите среди тайни няма. Но бяха решили да ме изненадат и успяха. Трябва да кажа – една от най-приятните изненади в професионалния ми живот. Предишната беше, когато колегите от радиото решиха да ми дадат „…” – една награда, която аз много високо ценя, както и цялата си работа в БНР.
Водещ:Всъщност радиото е доверие. Как се работи за това доверие? И изобщо в съвременния свят как медиите трябва да печелят доверието на хората, забравяйки за рейтинга си понякога?
Райна Константинова: Трябва да направим уговорката, че рейтингът е една чисто математическа категория. Тя е важна за рекламодатели, тя е важна за ситуационния мениджмънт. Когато говорим за обществено, когато говорим за общественото радио, както и за обществената телевизия, някой път цифрите не са толкова важни. Ако Вие правите една културна програма, не можете да очаквате много високи рейтинги и те никъде не са налични. Примерно „…” има около 20% пазарен дял, но това е ролята на обществените медии. И Вие сте съвсем права. Обществените медии в този смисъл, както и въобще медиите са като банките. Те може да са бедни, може да са богати. Нямат ли доверие – нямат нищо. И тези хора, които работят вътре и тези хора, от които зависи решението, трябва да знаят това много добре. Просто като молитва всяка сутрин. А как се запазва доверие? Ами с това, което се нарича качество. Това е истината, точността, надеждност, компетентност, уважение, безпристрастност и т.н. Оригиналност, иновативност, достъпност и увличане на хората. Радиото очевидно има рецепта, нашето радио – българското има рецепта за това.
Водещ: Все по-често обаче експерти говорят за това, че трябва да има някакви по-известни правила за това как да се опазва съдържанието от рейтинга, защото често то става жертва на рейтинга.
Райна Константинова:Ами точно така е. Всичко това би могло да се уреди по правилата. Да речем – финансирането, което е болният въпрос, не може да зависи от рейтинга за определени типове програми, или за определени типове канали. Защото, както казах – рейтингът е за рекламодателите и изискванията към един комерсиален канал и към един обществен канал са съвършено различни. Комерсиалните канали не могат да си позволят да речем едно живо предаване. Онази вечер имаше излъчване от евро радиото на живо от концерта на Cold play. Имахме 30 радио станции в Европа, които го предаваха на живо. Нито една комерсиална не можеше да си позволи това. Те даже нямат и средства. И т.н. Просто това са различни инструменти и това, заради което обществените медии живеят, е съдържанието. Аз винаги настоявам, че дори радиото днес е много зависимо от технологическото обновление, както и телевизията разбира се, но радиото най-вече в цифровата ера. Слушателите ще Ви следват заради съдържанието. Съдържанието е всичко – то е бъдещето. Те ще Ви слушат и на най-мизерното си малко транзисторче, както казвахме на времето, ако Вие наистина им казвате това, което те искат да чуят и го казвате по начин, по който те разбират и който ги увлича.
Водещ:Все по-често се случва на международни форуми радио общността да има известни препоръки, които не са поименно насочени към финансовите министри на страните, но на практика са към тях. До колко те чуват тези препоръки?
Райна Константинова: Ами трябва да започнем с това, че управлението, общо казано на медиите, в Европа е прерогатив на националното законодателство. В Европа финансирането на обществените медии е различно. Има такива, които са финансирани от държавния бюджет, има такива, които са финансирани от такса, т.е. хората плащат, за да ги слушат. И в момента има дискусии кой е трайният модел за финансиране. Ние държим, че лицензионната такса е тази, защото първо – това прави медията независима от политическите сили и второ – защото ангажира самата медия с отговорност пред нейните слушатели. Разбира се в страните със стабилна демокрация бих споменала тук Холандия, Испания – финансирането е от държавния бюджет и те имат три годишни планирания на бюджета, които никоя следваща политическа сила, ако правителството се смени, няма да бъде изкушена да намали. И разбира се има културата за програмна независимост на медията. В моменти на финансова криза финансовите министри свирят първа цигулка. Това е навсякъде, но те трябва да знаят, че независимостта на обществените медии е като барометър на демократичното развитие на една страна. Толкова важна, колкото са важни болниците, колкото е важен транспортът, колкото е важна сигурността.
Водещ:Всъщност въпросът е да бъде намерена мярката, която обаче дали в условия на криза се намира?
Райна Константинова: Ами трудно е, но се намира. Всъщност ние в момента нямаме случаи, в които финансирането на обществените медии да е спряло. Същото в редица документи правителствата са поели ангажимент да осигурят стабилно финансиране на своите обществени медии, без които просто няма обществено събитие.
Водещ:В колко от европейските страни има рестрикции спрямо бюджета – намаляване на бюджета на обществените медии за радио да кажем?
Райна Константинова: Аз в момента не разполагам с точни цифри, нито бих могла да Ви ги дам, но мога да Ви кажа, че картината е различна. Има страни, в които повишение – Франция например. Но то е планирано в закона. Значи задължително всички получават повишение, което е равно на инфлацията. И това е влязло в закона за бюджета. Има страни, в които зависимост от стратегиите на обществените медии получават целево финансиране, за да развиват да речем дигиталните си платформи, цифровите си платформи. Има страни, в които има намаление, Словакия например, на бюджетните средства. Има страни, в които хората не плащат лицензионни такси в размера, в който се очаква да платят. Тогава те получават една държавна субсидия, в зависимост от възможностите или получават възможност да имат повече реклами, за да могат наистина да се развиват стабилно. Да, разбрах, че се намалява бюджетът на БНР.
Водещ: Слушате ли БНР? Кое е последното, което слушахте?
Райна Константинова: За последен път слушах едно прекрасно издание на радио енциклопедията по „Христо Ботев”. Нямам много време да слушам, но когато мога с удоволствие го правя. Искам да Ви поздравя за тази прекрасна интернет страница, където имате за целия web сайт, който е много богат и много раздвижен. За да мога да дам едно меродавно мнение, трябва да изслушам всички програми и по-дълго време, и повече. Но аз намирам от това, което чувам, че то има едно модерно звучене, че то говори не за специалисти, че то говори със своя език, че в него има една топлота, че в него има искреност. Това, което фактически по интернет за другите медии може да се каже е, че те като че ли живеят в една друга реалност. Не е това проблемът в обществото в момента, върху което те фокусират. Имат твърде много жълто, твърде много несъществено. Няма ги истинските усилия да се стигне до истинския проблем. Или да се обедини по някакъв начин, хората да се обединят около нещо. Това радиото запази. Много ми харесва звукът, много ми харесва начинът, по който Вие говорите и най-вече тази искреност, която трябва да се запази. Истината означава истинност. Истината в крайна сметка е спасителна. Тя може да – както е известната мантра – „Новините може да са добри. Новините може да са лоши – ние ще Ви кажем истината!” Ето това е, което създава доверието. Всички страни преминават и особено в последните 2 години през много трудни периоди. Така че никъде не е лесно, но медиите са за това – „Ето я едната страна, ето я и другата страна. Ние ще Ви кажем истината и ще Ви я кажем така, че да я разберете. И ще Ви я кажем така, че Вие да се идентифицирате в това, което искате да се направи”. Малко повече вливам в крайна сметка вяра във вас самите, защото имат мисия хората, които работят в медиите.
Водещ:Госпожа Райна Константинова – директор на радио департамента в ЕС за радио и телевизия пред „Клубът на журналистите”. „Истината е спасителна” – дали? Новините може да са лоши и добри, но ние трябва да ги поднасяме. В Брюксел се проведе годишната конференция, посветена на цифровото радио, организирана от ЕС за радио и телевизия. Повече днес ще ни каже Мая Пеловска, експерт в дирекция „Международно сътрудничество” на БНР. Всъщност като се заговори за цифровизация, често бъркаме дигитализация с цифровизация. Значат едно и също, но просто цифровизация е българската думичка. Това уточнихме първо с Мая. Разбира се няма как да не започнем разсъждения на тема има ли стара и нова Европа по отношение на цифровизацията?
Мая Пеловска: Има до толкова, доколкото няколко страни в Европа, а именно Великобритания, Норвегия, Швейцария и Дания са много напред в цифровизацията и по-конкретно говорим за цифрово излъчване на радио от 1995 година. Това са страни като Норвегия и Швеция например. Германия тази година от август месец също стартира изцяло цифрово излъчване на радио, което покрива територията на цялата страна. В готовност са Холандия, Белгия, Швеция, вече и Чехия. Франция, която също е една от старите страни членки на ЕС, обаче не влиза в списъка на стара Европа по отношение на цифровизацията. Влиза до толкова, доколкото има приета стратегия за цифрово радио излъчване, но там нищо не се случва по, да кажем, административно бюрократични причини. И всички останали държави, които не споменах, очевидно са в частта Нова Европа по отношение на цифровизацията. При нас нещата сега започват да се развиват. В законово отношение вече има няколко разпоредби, които да са в синхрон с европейските директиви, но на практика все още нищо не се е случило. Спомнете си скандалите около изграждането на Multiplex, които всъщност така и не са се изградили все още в България. Европейските институции излязоха с конкретен срок за окончателното прекратяване на аналогово излъчване и минаването към изцяло цифрово излъчване за телевизиите в цяла Европа. Срокът е до 2012 година. А за България, тъй като нямаме никаква готовност да минем към цифрово телевизионно излъчване, този срок беше удължен до 2015 година. Що се отнася до радиото – ние сме доста по-напред от телевизията, говоря за БНР. Ако имаше някаква стратегия на ниво радио и някакви срокове, ние можехме веднага да започнем да излъчваме цифрово. Даже в момента програма „Хоризонт” и програма „Христо Ботев” се излъчват през платформата на Mtel, т.е. можете да слушате „Христо Ботев” и „Хоризонт” от мобилния си телефон. Също така имаме програми, качени на сателит. Това също е вид цифрово излъчване. И естествено най-много хора слушат радио от аналоговия сигнал. Може би тук трябва да кажа, че разликата е в това, че и цифровото, и аналоговото излъчване се разпространяват в определени радио честоти, но технологията на цифровото излъчване дава възможност на една честота да се качат повече програми. Т.е. ако сега на една честота се излъчва един радио сигнал, една програма, един канал, както искате го кажете, то след въвеждането на цифровата технология на същата тази честота могат да се излъчат два, три, четири – до осем канала или програми. Но вече, колкото е по-голям броят на програмите, това ще бъде за сметка на качеството на получавания сигнал и на това, което хората слушат. Съответно като излъчваш аналогов сигнал, трябва да имаш аналогов радио приемник или телевизионен приемник, а като излъчваш цифров сигнал, трябва да имаш цифров радио приемник или телевизионен приемник. За телевизията този проблем е решен с произвеждането, създаването на едни приставки или декодери, които се монтират към традиционния телевизор и той вече може да получава цифровия сигнал. За радиото се работи в други посоки. Даже последните тенденции – те са много интересни. В Брюксел имаше демонстрации на т.нар. хибридно радио. Това са радио приемници, които могат едновременно да приемат аналогов сигнал, цифров сигнал и през интернет да се включат към определен радио канал. Т.е. за потребителя няма значение. Той иска да си слуша еди кое си радио, това му е любимото, завърта копчето, а пък дали приемникът го хваща аналогово, цифрово или през интернет – него не го е грижа изобщо. От гледна точка на потребителя това, което той трябва да знае, ако си зададе въпроса защо трябва да имам цифров радио приемник, т.е. защо е необходимо радиото или телевизията да премине към цифрово излъчване – отговорът е следният. Защото ще може да получава от 2 пъти до 8 пъти по-голям брой програми, радио или телевизионни програми с по-добро качество както на звука, така и на картината. Що се отнася до радиото – цифровизацията позволява да се обогати звукът, който идва през радиото, защото до сега радиото винаги традиционно е било само звук, с допълнително съдържание. Какво означава допълнителното съдържание? Имате радио приемник – този хибриден радио приемник, за който преди малко споменах, който не само, че хваща различните видове вълнички, ами има и екранче. Разбира се трябва да има студио, което да излъчва тази информация. Разбира се това е ясно. Но на това екранче примерно текат надписи „в момента слушате еди кое си радио предаване. Гости в студиото са еди кои си. Водещ на предаването е един кой си”. Т.е. това е една допълнителна информация, която тече паралелно с основната информация, т.е. самото радио предаване. Също така могат да се изпращат снимки, кратки видео материали. Може пък съдържанието, което тече на това екранче, информацията да няма нищо общо с предаването, което слушате в момента. Вие си слушате някакво предаване, а на екранчето Ви тече да речем информация за прогнозата на времето или задръстванията в София. Ето това са предимствата от гледна точка на потребителя да има цифровото радио. И разбира се, че качеството на звука ще бъде много по-високо от традиционното.
Водещ:Безспорно това са много предизвикателства, за които трябва да има някаква обща позиция. Какво препоръчва радио общността на евро експертите?
Мая Пеловска: Има нарастваща нужда от обновяване на законодателството и създаване на стратегия на общностно ниво относно цифровизацията на раядиото, като едновременно с това призоваха към изграждане на конкретни национални политики за цифровизацията на радиото. Т.е. това да цифровизираме радиото е наш личен избор, както казахте, на раядио общността, за да сме в крак с технологиите, за да се представи по-качествено съдържание и по-голям избор на съдържание на слушателя. И като казах съдържание, преди да довърша другата си мисъл, искам да отворя една скоба. Тази конференция в Брюксел всъщност наблегна точно на това как новите технологии променят правенето на радио, т.е. съдържанието на радио програмите, защото всичките тези допълнителни нови съдържания, всичките тези образи, надписи, които текат, каквото щете – това изисква човек, който да го прави. Това изисква промяна в естеството на редакторската работа, в журналистическите умения. Също така – фактът, че можеш на една честота вече да излъчваш не една програма, ами три – ами ти, ако нямаш три програми с какво ще ги напълниш? Нали трябва да ги напълниш с оригинално съдържание. И това пак седят хора зад него. Точно по тази причина беше очертана и една от другите основни тенденции по време на тази конференция в Брюксел. Все повече се върви към това да се създават силно профилирани програми. Не просто музикална програма, музикален канал, музикално радио, а да речем музикално радио, което пуска само музика от 80-те и 90-те. Друго, което пуска само джаз музика. Сътрудничество е другата ключова дума, която излезе на преден план по време на дискусиите на колегите от Европа, а именно сътрудничество между операторите, радио операторите, телевизионните оператори и институциите на национално и европейско ниво. Т.е. тези, които управляват, за да можем ние да кажем какво искаме и те да го напишат в съответните закони. Също така трябва да се осъществи сътрудничество между обществените и търговските оператори, защото всеки си гони своя интерес, а пък за да тръгне един multiplex, на него трябва да се качат, както казахме, много канали, иначе той няма да е оперативен. Ами не може едното радио или едната телевизия да даде 10 канала. И ето така multiplex вече ще е рентабилен финансово. И за това частните и търговските оператори трябва да си загърбят търканията и да работят заедно, за да стане цифровизацията и то пълната цифровизация възможна. Друго сътрудничество е между радио и телевизионните оператори – в случая повече радио, и производителите на моторни превозни средства. Какво имам в предвид? Знае се от статистиките – радиото се слуша най-много в къщи и в колата. Да не кажа, че вече повече в колата, отколкото вкъщи. За това е абсолютно задължително, за да имате хубаво радио, всички коли да се оборудват, производителите на коли да оборудват своите автомобили с цифрови радио приемници, но това е нещо много елементарно, обаче без това няма как да стане.
Водещ: Какви са пък европейските планове за Интернет?
Мая Пеловска: По думите на Райна Константинова – директор на радио департамента на ЕС за радио и телевизия, и наш дългогодишен колега, в Интернет има информация, която не може да се прочете и в следващите 57 хиляди години. В този смисъл радиото ти дава много повече от тази информация, защото тя ти дава оценка, тя ти дава и отношение. И няма нужда да четеш 57 хиляди години, за да разбереш какво се случва с живота около теб. Интернет, ако приемем, че интернет е технология за връзка и пренос на данни, радиото е нещо много повече от това. Радиото е човешки допир, радиото е емоция, радиото е едно въображаемо пространство, в което ти можеш да израснеш, да постигнеш едно личностно израстване. Не може да има място за сравнение с радиото и телевизията, ако щете – така наречените традиционни медии, с традиционните оператори и Интернет. Просто това да две различни неща. Или по-точно Интернет е само едно средство за препредаване на информация. Една информация се извършва през Интернет, все едно дали е радио програма или телевизионна програма. Примерно 5 хиляди потребители желаят да видят или да чуят тази програма, обаче капацитетът на сървъра, който е сложена тази програма е до 4 хиляди. Значи останалите хиляда няма да имат никакъв достъп до тази радио програма. Да не говорим за финансовата страна на въпроса, защото както знаем да слушаш радио и да гледаш телевизия е безплатно – поне в България все още, а пък Интернет се плаща. Радиото и телевизията са много по-общодостъпни медии от Интернет. Вече споменах и човешкия фактор, който не е за пренебрегване. Това, че ти дава топлотата, емоцията, оценката, предизвиква те да коментираш, да мислиш и т.н.
Водещ: Мая Пеловска – експерт в дирекция „Международно сътрудничество” пред „Клубът на журналистите”. И така, разбрахме, че не само у нас, но и в Европа е модно да се създават силно профилирани програми. Важното е обаче, че медийните експерти намират сили да дискутират тези въпроси, защото е важен балансът. Не е достатъчно multiplex да са рентабилни. Но трябва да има и медии, за които освен музика и новини, трябва да има и култура. Да не четем 57 хиляди години, за да разберем, че днес, тук и сега, се издават книги, играят се спектакли, има музика. Нерентабилни инак събития в днешната ни пазарна икономика, но все пак събития, които могат да оставят драскотина в паметта ни, която да ни помогне да намерим по-доброто решение в живота си. Сега за коментар търсим и Надя Обретенова от БНТ.
Надя Обретенова: Ефектът лично за мен беше поразителен. Ако така позволите да си споделя с Вас точно по този начин. Широк и много голям отзвук сред нашите зрители, сред колеги, които споделяха с нас, че такова разследване не са виждали и ни поздравяваха за смелостта и особено на колегата ни Росен Цветков. И поразителен за това, че нито една политическа сила не си позволи да коментира този факт, който ние изкарахме на яве и никой от нашата политическа класа – нито управляващи, нито опозиция се осмели да коментира това, което се видя на екрана.
Водещ:А институциите какво се осмелиха да направят?
Надя Обретенова: МВР мигновено започна разследване. Вие може би вече знаете, че Росен предостави всички записи, които направи със скрита камера на разследващите. Успя да разкаже и да разпознае хората от тези кадри. Да не навлизам в детайли, защото се страхувам да не притесним полицаите, които все още разследват по този случай. За мен има един обаче много притеснителен факт. Прокурорката от Несебър, от районната прокуратура в Несебър, която беше натоварена и е натоварена с надзор над това полицейско разследване, не наложи мярка на задържане под стража на тримата души, които безспорно бяха разпознати от моя колега Росен Цветков. Те бяха задържани от полицията за 24 часа с полицейско разпореждане и тя след това не наложи единственият възможен в закона 72 часов срок, в който тези хора могат да останат в ареста и през това време да продължават следствените действия и да се поиска тяхната мярка за неотклонение. При едно такова много сериозно престъпление, което се наказва от Наказателния кодекс доста сериозно, аз смятам, че беше прекалено лежерно от нейна страна да си позволи да остави тези хора на свобода. Както тя ми обясни, за да не създава напрежение между първия и втория тур. Бих си позволила да коментирам, защото като журналист мога да го направя, че много по-притеснително е и много по-голямо напрежение се създаде от това, че тези хора бяха на свобода, защото нашият екип успя да ги види на същото място.
Водещ: До колко по-силна би била нашата журналистическа позиция, ако би била обща?
Надя Обретенова: Безспорно би била много по-силна. Знаем каква голяма сила сме ние журналистите макар рядко да се обединяваме за каузи. И струва ми се, че понякога институциите са тези, които ни обединяват за каузи и ми се струва, че някои се прикрепват към тях, някои лицемерно само и само, за да бъдат част от общия фон и да не звучи като проява на лошо възпитание това, че те не са се включили. Няма да назовавам кои са тези каузи, защото рискувам просто да обидя хората, които са се ангажирали с тях, които са ги измислили и безспорно са с много благородни мотиви. Но когато става въпрос за такова наистина престъпление, за доказване на нещо, за което абсолютно всички говорим, смятам че гилдията леко така страхливо и с едно пренебрежително намигване, като чели реагира по отношение на наистина голямото разследване, което направи „По света и у нас”, защото само за тези, които не са проследили отново да повторя, че то се подготвяше от 10 месеца. Нашата работа по конкретното купуване на глас започна през месец януари 2011 година. С цялата подготовка, по същия начин, по който действат брокерите на гласове. Ние не пропуснахме нито един детайл от тяхната работа. И показахме, че всъщност това да разкриеш кой е купувачът на гласове, никак не е сложна работа. Просто трябва малко повече воля и малко повече усилия, за да може да свършено от органите, на които е приизвано да свършат това. А по отношение на колегите журналисти, които някак си не подкрепиха това разследване по този начин, по който аз си представях, че това би трябвало да стане, искам да кажа, че трябва да бъдем малко по-смели. Защото само по този начин може да променяме нещата в нашия живот.
Водещ:От тук насетне каква е прогнозата за реакцията на институциите?
Надя Обретенова: Ами моята прогноза е, аз понеже си общувам с разследващите, говоря си с хората, които се заминвата с разследването ма този вид изборна търговия, прогнозата ми е, че този път ще успят да бръкнат малко по-надълбоко, просто защото са изложени – не само защото не си вършат добре работата, ами защото са изложени на показ. Ние ги следим. Следим всяка една тяхна стъпка. И не защото искаме да ги контролираме по някакъв начин, а просто искаме да разберем какъв ще бъде финалът и какъв ще бъде завършекът на това разследване, което направихме ние, нищо, че то се нарича журналистическо. Смятам, че то би трябвало да има същия ефект като едно полицейско разследване разбира се. Мисля, че тези хора ще си получат заслуженото. Лошото е, че те са една много пренебрежима малка част от голямата изборна търговия. Мога само да кажа, че в Бургас по мои лични наблюдения, като че ли се води едно от най-добрите разследвания като цяло на този вид изборна търговия. Там полицейските органи успяха да бръкнат много по-надълбоко. Да, разбира се, че там изборната търговия по морето е с много по-големи размери, но струва ми се, че там има малко повече воля.
Водещ:Какво се случи между другото, когато излязоха първите кадри, защото професионалното око можеше да забележи сериозното напрежение при преките включвания?
Надя Обретенова: Ами ние очаквахме да се случи какво ли не. Въпреки че не се бяхме защитили до такава степен, че например да държим Росен под охрана, за да не го нападнат разгневени провържаници или хора, които са участвали в тази изборна търговия. В никакъв случай не ни беше страх чак толкова много, но наистина имаше едно голямо напрежение. До последния момент гласът на Росен не беше купен, въпреки че той беше част от тази схема. Вече се беше превърнал в част от нея. Това стана в самия ден на изборите и наистина имаше напрежение в целия ни екип, защото зад това, което правеше Росен, имаше много солиден гръб, БНТ беше зад него и това е много важно да се знае, че телевизията в лицето на хората, които отговарят за правенето на новините, в лицето на екипа, който беше в Бургас – и аз бях част от него, знаехме какво прави той и всичко това беше под нашия контрол. Тези хора, които се занимаваха с това, бяха шокирани от нашите разкрития и именно за това не реагираха бурно и не реагираха по някакъв настъпателен начин спрямо Росен и спрямо колегите, които учасваха в този журналистически експеримент.
Водещ: В такива случаи помага или пречи по-скоро ефира?
Надя Обретенова: Огромна защита. Аз съм попадала в ситуация и мога от моя личен опит да споделя. На предишните парламентарни избори аз, ако помните, мисля, че Вие помнихте, успях да фалшифицирам едно удостоверение за гласуване на друго място и да гласувам два пъти. Знам какво е да се защитава медията, защото тогава имаше много буреносна реакция от ЦИК. Искаха да спрат излъчването на материалите, искаха да бъде дадена на прокуратурата заради това, че БНТ показва как може да се направи изборна фалшификация. Но знам какво е да чуеш успокоителния глас на редактора, на шефа на новините, на шефа на дирекция „Информация” и той да ти каже, че е зад гърба ти.
Водещ: Надя Обретенова пред „Клубът на журналистите”. Ами не знам, аз не познавам човек, който одобрява купуването на гласове, но както стана ясно – ние журналистите тази седмица не познаваме и политик, който да иска да се изкаже по този въпрос. Всъщност това е много важно, защото в крайна сметка се появяват следните заглавия – „Българи или свободни”. С тази статия гръцки всекидневник започна дебата в гръцкото общество по повод евентуалното провеждане на референдум. Всъщност проблемът е, че решенията не ги взимат хората. Хората имат желание да чуят политическите коментари, но както стана ясно, тази седмица политически коментари дали купуването и продаването на гласове е престъпление, не чухме.