БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.10.2010 

Особено изглежда света на бизнеса от хеликоптера на НАП. И за бизнеса, света на работника изглежда особено – най-вече когато стане дума за осигуровки и заплати. Особено изглежда и бюджета – няколко свята, един бюджет. Единственото еднакво е оценката особен. За всички без изключение. Даже намек за образ храна няма тази година. Само траен отпечатък за проблеми в здравеопазването и пенсионната система и протестите, свързани с това – един състоял се и един несъстоял се. Постната пица е отдавна забравена. Сега има обещание за по-дълбоко бъркане в джоба. Ето това бяха словесните медийни образи по най-горещата тема на седмицата. Разбира се без да броим вота на недоверие. Към него обаче медийния интерес бе значително по-малък от колкото към завалялия първи сняг. Двете събития приключиха рекордно бързо и предварително се знаеше, че снега ще се стопи, а вота няма да мине. Как традиционните медии отразиха тези събития, как беше коментирана темата за бюджета и синдикалните протести и нежеланието на бизнеса да плаща повече за осигуровки. Какви клипове се разменяха и дали коментарите за бюджета не станаха повод за видео коментари. За това ще говорим днес с младите експерти на фондация Медийна демокрация Николета Даскалова, Ели Александрова и Юлия Роне. Защо политиците се чувстват неразбрани, кога се налагат уточнения, опровержение и обяснения пък ще ни каже доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека. Какви въпроси зададоха европейските журналисти на евродепутатите – Ивайло Стефанов беше човека на програма Христо Ботев в тази дискусия, очакваме го всеки момент в студиото. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Едно от най-честите пожелания към медиите е да зачитат дневния ред на хората. Ами как изглежда този дневен ред в отиващата си седмица, на коментари за бюджета, за традиционните медии, за набиращите скорост нетрадиционни медии като Facebook, останалите социални мрежи и медиите за видео обмен. Добър ден на младите експерти на фондация Медийна демокрация Николета Даскалова, Ели Александрова и Юлия Роне. Ами, Николета, с теб да започнем. Ти като че ли следиш т.нар. традиционни медии?
Николета Даскалова: Аз следя новинарските сайтове. Те обаче в много голяма степен се припокриват като дневен ред с традиционните медии, просто нашите изследвания до сега показват наистина такова сходство.
Водещ: И темата на седмицата е?
Николета Даскалова: Темата ако говорим за пикови моменти тук – да, може би има леко разминаване, защото в новинарските сайтове все пак новината, която беше мултиплицирана най-интензивно през последните дни от дните от началото на месец а, това беше бедствието в Унгария, разлива на замърсените води, утайката. Това достигна пиковия момент и в новинарските сайтове, докато същевременно в новинарските емисии на националните медии ми направи впечатление, че тази новина някъде се появяваше около 20-та, 30-та минута, тоест някъде към средата на емисиите, не беше с чак такъв интерес. Докато същевременно новините, които бяха най-важни като че ли за телевизиите специално, това беше обсъждането на протестите, проблемите в здравеопазвнаето, новия министър, изобщо ще има ли протест или няма да има протест. Това беше темата, която се … въпроса, който се задаваше най-често. В крайна сметка видяхме, че здравния протест не се състоя, но се състоя другия протест, който беше отразен подобаващо. И за бюджета, разбира се, дебата с осигуровките, ще скачат ли, няма ли да скачат, с колко процента ще скачат и с колко няма да скачат. Прави впечатление, ако гледаме по отношение на натрупванията на видовете новини, на тематичното разнообразие в новините, че в последно време се наблюдава една тенденция да се говори повече за пари и леко като че ли има спад в темата, която беше номер 1 в продължение на много дълго време – раздаването на правосъдие, криминалните теми, криминалните сюжети. Като че ли има лек спад в тази тематика. И започва все по-интензивно да се говори за другите неща в сферата на управлението, здравеопазването, социалната политика и разпределянето на парите, което в крайна сметка ми се струва, че е една положителна тенденция, защото управлението не се свежда само до раздаване на правосъдие. Все пак това е важно, но не е единственото. Така че има наистина разширяване на чисто тематично разширяване на дневния ред, който ни предлагат медиите и което се оказва много добре за…

/Поради технически причини липсва част от записа/

Юлия Роне: …казва, че категорично не се състоя…
Водещ: Говорим за YouTube, Vbox7 .. как да ги наричаме за повече разбиране?
Юлия Роне: Видео социални мрежи, може би, видео сайтове най-лесно и най-кратко. Любопитното е, че там също аз имам колебания относно понятието дневен ред, защото реално аз отсъствах половин година и когато се завърнах установих, че клиповете, които се качват са абсолютно същите кАкто през 2009, тоест наблюдава се едно своеобразно повторение на клипове и по някакъв начин тов ами напомни за описаната от Цветан Тодоров ситуация в книгата му за завладяването на Америка. Там той говори за културата на маите и за начина, по който времето там се възприема кръгово и по който нищо не може да се случи без то да е било оповестено в миналото вече, без да е вече известно. Мисля, че е много аналогична сиутация наблюдаваме във видео сайтовете, защото реално всички събития, които в момента се коментират там са минали събития, които се качват отново и отново и като цяло това се оказват едни доста консервативни медии. Това беше наистина изненадващото за мен след вече 2 години наблюдение. Изключително трудно е нови теми и сюжети да проникнат там. И другото нещо, което е много ключово, според мен, е залагането, особено големия интерес към личността. Тоест бюджета няма лице. Той не е интересен като тема поради тази причина. Бойко Борисов – да, той е така да се каже героя на видео социалните мрежи, защото е колоритен, предизвиква противоречиви реакции, но той е колоритен именно с тази силно изразена лична позиция. Теми, събития, много трудно си намират път там.
Водещ: Сега нека да сверим часовника си с европейския. Добър ден на колегата Ивайло Стефанов.
Ивайло Стефанов: Добър ден.
Водещ: Защо за евродепутатите беше много важно какво мислят европейските журналисти за бюджета и какви въпроси ще им зададат?
Ивайло Стефанов: Ами както знаем всички всъщност ЕП и ЕС като цяло се опитват да бъдат по-близо до хората, най-общо казано, поне се опитват да го направят. всъщност цялата тази среща, всъщност паневропейски дебат, беше организиран от европейската радио мрежа Евранет, на която БНР също е член и беше по инициатива на журналистите, не на депутатите. Но важното е, че депутатите се бяха съгласили, за да направят този дебат, който беше 4-5 часа, от 4 до 8 българско време…
Водещ: Да, той се предаваше на живо.
Ивайло Стефанов: … и се предаваше на живо. Да, интересното беше, че имаше в екипите, които водеха всъщност интервютата и самите интервюта бяха доста кратки, най-дългото беше може би 15-20 минути, другите бяха от порядъка на 8-10 минути, максимум, колкото беше българското време, но имаше опитни журналисти, които дълго време се занимават с тази проблематика, така и млади деца, които също участваха и говореха с едно споккойствие с всички тези евродепутати. И не само евродепутати, защото в началото участва и белгийския министър на финансите г-н Дидие Рандърс. И въобще по-високопоставени личности.
Водещ: Какви въпроси бяха зададени на евродепутатите?
Ивайло Стефанов: Като цяло дебата беше озаглавен как всъщност ЕС се справя с тази криза и по какъв начин може да се излезе от нея, но различните дебати и самите кратки интервюта бяха разделени по теми, свързани със съответната страна, която всъщност прави Интервюто. Като за пример да речем чешки журналисти от радио Прага говорят с техните евродепутати в ЕП на тема дали Чехия вече е готова да се присъедини към еврозоната или не. Тоест нещо специфично. Гръцките журналисти говорят с техни евродепутати, между другото повечето евродепутати са от различни политически спектър. Едната е от консервативния блок, другата е от социалистическия и говорят за това дали тази европейска солидарност в помощ на Гърция е достатъчна или не. Тоест темите са съобразени с проблемите на всякастрана. Българския дебат беше за отварянето на трудовия пазар за българи и румънци, което знаете, че нашето правителство настоява това да стане от 2011, а не от 2014, както е писано още в предприсъединителните договори за ЕС.
Водещ: По различен начин ли отговарят българските евродепутати от българските депутати?
Ивайло Стефанов: Ами не знам, не мога да преценя, но така отговаряха бих казал нормално, без някакви излишни суперлативи или пък негативизми. Нормално говореха и общо взето бяха на една позиция, въпреки че бяха пак от различни блокове. Това бяха Илияна Йотова и Илияна Иванова, които представят пак двата спектъра.
Водещ: Случва ли се често… случи ли се поне веднъж, по-скоро, някой евродепутат да не даде отговор, както много често у нас се случва?
Ивайло Стефанов: Опитваха се да отговарят. До колкото успях да схвана, защото между другото всички интервюта бяха на съответните езици с моментален превод, тоест всеки разговор беше на съответния език, ние бяхме на български, което успях да схвана това беше, че … не, не се опитваха много да се измъкнат, по-скоро беше тип дебат, не толкова интервю – притиснат до стената, а тип дебат, на който всеки си казва неговото мнение.
Водещ: И ако трябва да обобщим, бюджетите, националните бюджети средство ли са за преодоляване по-лесно на кризата?
Ивайло Стефанов: Ами аз мисля, че като цяло в ЕС има две тенденции – едната е към спестяване на пари, които да помагат евентуално и за бюджетите, това е по-скоро десния политически спектър го предлага, а левия предлага да има повече такси и повече държавно участие, което по тоя начин да се регулират всъщност последствията от прекалената либерализация, според тях.
Водещ: Ами интересен е бил този организиран дебат. Най-интересното за мен е факта, че не е имало желание от страна на евродепутатите да бягат от въпроси.
Ивайло Стефанов: Не, единствено г-н Херман ван Ромпой и г-н Йежи Бузек, който е председател на ЕП бяха записани предварително, но предполагам, че после са имали други ангажименти. Те имаха изказвания, но бяха записани на аудио и на видео файлове.
Водещ: Ясно. Ами сега добър ден и на доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека.
Антоанета Христова: Добър ден.
Водещ: Ами аз ще ви помоля да изследваме бюджета, който няма лице, не представлява интерес като средство за видео обмен, но е хубаво да знаем той ли е тема номер 1 в дневния ред на обществото или не?
Антоанета Христова: Аз тук ще изкажа едно несъгласие. Че бюджета няма лице. Бюджета има много ясно лице и то се казва Симеон Дянков.тогава, когато трябва да говорим за бюджет и за това, че медиите в случая не искат да говорят за него, това означава, че има някакъв психологична съпротива да се споменава и да се говори за Симеон Дянков. Защо това е така можем да съдим и е въпрос на доста интересни анализи. Но бюджета има определено лице…
Водещ: Миналата година имаше неуспешно лице. Може би това е главната причина. Спомянте си ставаше дума за една пица, която беше малка, но налична, с едни спаружени маслинки и изобщо беше много …
Антоанета Христова: Това е така. Интересното може би.. поне аз ако си задам като психолог въпроса защо един човек, защото медията фактически се списва от хора, се опитват да представят проблема, а не човека, който стои зад този проблем. Вероятно е защото на първо място бих била объркана кой е човека, въпреки че лицето е Симеон Дянков ние виждаме, че в целия период на неговото съществуване като министър на финансите, той е подкрепян, той е поддържан, от всякъде обгрижван, от министър-председателя. За това тогава, когато имаме две лица на един проблем, трудно тези две лица се изговарят. На второ място трудно би било да говоря за лицето на бюджета, защото виждаме, че съпротивите срещу него никога не се реализират в реално действие. Съпротивите срещу лицата на определен политик и от този момент в правителството са се реализирали в определен ефект. Този ефект е например махането на Анна-Мария Борисова от (?) на министър на здравеопазването. Или пък преди това имахме поредица от други смени на неуспешни политики. Но независимо от неуспешността или успешността, съпротивите или критиките, както и да го наречем към финансовата политика на България, министър Дянков остава на позиция непоклатима. Тази непоклатима позиция прави така щото в съзнанието да ни изпъкне не той, а този, който гарантира непоклатимостта. И това е Бойко Борисов. Ето за това Бойко Борисов е навсякъде. Аз много дълго време се опитвах да си дам отговор на въпроса кое е това, което определя политиката на България в момента в лицето на министър-председателя, защото аз мисля, че абсолютно никой не тъне в илюзия, че у нас някой друг определя политиката.явно е, че ние зависим от конкретна личност и от нейните особености, за това за нас е много важно да разбираме тази личност. Това е психологически подход, това е … тука ние сме по-компетентни от колкото другите анализатори. Личността на Бойко Борисов след дългите ми опити да открия опорните точки на взимането на решения при него в политиката са може би две основни опорни точки. Първата ще я наречем обществено мнение и всички могат да се съгласят вероятно с това, че той се притеснява от излизането на улицата, от всички възможни публични изяви на недоволство спрямо неговата политика и това на практика го прави слаб.
Водещ: Независимо от всички ползи, които носи един по-популистичен подход при решаването…
Антоанета Христова: Непопулистичния подход в историята на политиците не е доказано, че носи полза. При нито един политик. Казвам това предвид много богатата литература на анализ на политици, които…
Водещ: Е тя тази литература не се чете от политици.
Антоанета Христова: Нищо, за това пък се чете от анализаторите. И за това го казваме. Анализаторите мога да кажа, че популистите никога не са оставали в историята. Но пък те са били харесвани в периода докато са били на власт от хората. Проблема при популистите е било, че бързо тогава, когато са били сваляни са били забравяни. И това е много дълбок вътрешно психичен конфликт, на който е подложен всеки политик. Дали да бъде харесван, дали да бъде обичан от избирателите си или да остане в историята с това, че е дръпнал развитието на историята или е дръпнал развитието на държавата си в определена посока.
Водещ: И втората опорна точка?
Антоанета Христова: Това беше първата. А втората опорна точка разбира се е компетентността или това, към което се съотнася съответния човек, в случая Бойко Борисов като авторитет, като компетентност. Кои са авторитетите за него. Извън авторитетите в личен план, защото винаги всеки човек има авторитети в личен план, за тях няма да коментираме, защото ние преживяваме авторитетите си вличен план вкъщи. Другите авторитети са извън нас. Авторитетите извън нас според мен по това, което наблюдавам е определено финансовия министър. Този авторитет може да бъде дефиниран по различен начин. Може да бъде дефиниран по линия на това, че има определени зависимости,интереси, които обвързват двамата и за това те за себе си взаимно са си авторитети. Може да бъде наистина защото Бойко Борисов смята, че Симеон Дянков е комптетентен. Но както и да го погледнем,независимо от причините, които нас като ползватели не ни интересуват, интересува ни резултата. А резултата е, че имаме две опорни точки и те са обществено мнение и Симеон Дянков.
Водещ: Да. Ами ще продължим след малко с разсъжденията по отношение на бюджета и защо той загуби живописния си облик на храна от миналата година. Останете с нас.

В "Клубът на журналистите" продължаваме да коментираме до колко има съвпадение в дневния ред на обществото според традиционните медии и според другите медии. Нека да кажем няколко думи и за жълтата преса. Ники?
Николета Даскалова: До колкото всички тук имаме някакво любопитство към жълтата преса интересно е, че там проблемите, които тук казахме, че са важни в традиционните медии, специално за бюджета говорим сега, не фигурират толкова силно като проблем в жълтата преса, но все пак е жълта преса, следва един съвсем различен ритъм на представяне на информация, конструира едни съвсем различни разкази, съвсем различни митове, не гони този … няма този новинарски нюх толкова силен, колкото в едни новинарски…
Водещ: Не играе по правилата на новините.
Николета Даскалова: Да, точно. Просто по-различни са с целите. Но там е интереса към парите стои и това е един много стар интерес към парите, и то е интерес към старите пари, към парите от прехода. Просто продължава да ни се дава обяснение, че причината да сме бедни сега е причината е, че през прехода парите бяха разграбени, унищожени. Така че продължава този интерес към сенчестия бизнес до прехода и към възкресяването на мъртвите сенчести герои. Това е нещо, което продължава да се случва, което в крайна сметка създава един наистина романтичен образ на …
Водещ: Но пък ако от една страна кадрите, които НАП засне бяха истинско предизвикателство за нашето въображение, как да коментираме факта, че има героизиране на хората от миналото? Каква е логиката? В жълтата преса.
Николета Даскалова: За героизирането на хората от миналото? Ами това е претенцията.. това е част от прецентията, според мен на жълтата преса да ни каже истината за миналото, да ни каже по начин, който другите, утвърдените, традиционните медии не ни я казвха до сега. Просто това е една претенция да разнищи сюжети, тайни, мистерии, които другите не го правят за нас. И героизирането е част пък от целия акцент на личността, който се случва в жълтата преса. Просто това е присъщо на природата на жълтата преса – да постави акцент на личността, на личното, на скандалното, на любопитното, на драматичното.
Водещ: Сигурно е излишно да си задаваме въпроса дали списващите сценарии за сапунки не проявяват много сериозен интерес към тази преса.
Николета Даскалова: Да, жълтата преса прилича на сериал наистина, има голямо сходство. Но и нещо друго, сега казахме за парите от миналото, които имат пряка връзка с парите сега. Но аз също не съм съгласна, че бюджета няма лице, да, той има лице и наистина лицето е Симеон Дянков и това лице присъства в жълтата преса. Не във всички издания, по последните ми впечатления, но ми направи впечатление, че активно се поддържа един романтичен образ на Симеон Дянков, акцентира се на неговите любовни истории, етикира се много силно като Брад Пит с очила, този образ… макар и с ирония да се споменава, да се слага този етикет, той все пак създава една … в крайна сметка благоприятна представа за един човек с мъжки качества, които традиционно се считат за позитивни. Така че това очовечаване на лицето на бюджета в този любовен образ на Симеон Дянков е в крайна сметка според мен е вид подкрепа за него.
Водещ: Появява ли се във Facebook това лице на бюджета?
Ели Александрова: Лицето на бюджета във Facebook е много бледо. Симеон Дянков е много далеч от хората, генериращи пиково одобрение в социалната мрежа. Неговите фенове в нея са близо 5000 души ,което само за сравнение на фона на подкрепата за премиера, която се измерва с 200 000 потребители в неговия профил, които го харесват е много нищожна.
Водещ: Всъщност последното засичане на феновете на Бойко Борисов във Facebook беше май юни месец и тогава те бяха ?
Ели Александрова: Близо 100 000.
Водещ: А днеска са?
Ели Александрова: Няколко месеца по-късно са близо 200 000.
Водещ: И понеже социолозите ни дадоха отправни точки по отношение на рейтингите на политиците, веднага да сферим техните данни с данните на Facebook, които разбира се не претендират за представителност. Как се справя Цветан Цветанов?
Ели Александрова: Да, само да допълня, че не претендират за представителност, но отново следват тази линия, която обсъдихме за популизма. Абсолютно това е най-голямата подкрепа, която до сега политическа фигура е получавала в социалната мрежа, говоря за българи, разбира се. И негов конкурент между другото в такива места е единствено Слави Трифонов. Само той като фигура се подкрепя от близо 160 000 души, което е малко по-малко от 200 000, но отново в тази сфера. Включително мога да кажа, че има една група, която призовава Слави Трифонов да стане премиер. Тя е по-стара, но също може би е показателна в това отношение.
Водещ: Ами да потърсим психологично обяснение на тези … хайде да започнем от разликата в данните на социолозите и на проявеното от по-активната част от хората във Facebook. Г-жо Христова.
Антоанета Христова: Аз да ви кажа моето мнение е… между другото аз имам профил във Facebook и участвам в него от чисто изследователска гледна точка, много ми е интересно, не съм активна, гледам кой се закача, процедурата на закачане, кой какво казва, какви теми, как се достига до мен даже. Всичко ми е много любопитно. И това, което забелязах от много отдавна предложение за приятелство към Бойко Борисов ми седи в страничната графа за приемане, което аз не съм приела. Истината е, че много искам да я приема. И се съпротивлявам на това. А защо искам да приема – защото искам да вляза и да видя профила на хората, които са вътре. Да видя политиката, която се разиграва вътре в системата. Тоест това предложение да вляза в групата, която е, да кажем, се тълкува и интерпретира като подкрепяща Бойко Борисов, в моето съзнание е любопитство, интерес и анализ. Аз съм дълбоко убедена, че много голям процент от хората, които са влезли в този профил са с моите характеристики. Тоест Facebook не е оценка, не бихме могли да си направим извода от хората, които са влезли в профила на Бойко Борисов и от тази страница, че са хора, които подкрепят неговата политика. Това е въпрос на любопитство, това е въпрос на комуникация. А комуникацията съдържа всичко – и одобрение, и неодобрение, и любопитство, и клюка. Всичко възможно, което ти е интересно просто да се мушне, на тебе нищо не ти струва. Така че това е моя коментар за нарастващия брой на подкрепа. А иначе от гледна точка обаче на политическия психолог резултатите в социологията, последната социология, която виждаме, тези резултати са много разбираеми. Тогава, когато няма алтернатива, когато няма за кой друг човек да гласува, да помисли, че би могъл да му помогне за в бъдеще и да се включи, да му припише доверие, то той седи и просто нищо не прави.
Водещ: Добр,е но ето има едно разминаване. Николета каза, че няма вече интерес към тези, как да кажем, по-криминални сюжети, има интерес към бюджета от една страна… а от друга …
Николета Даскалова: Има, но е леко затихнал. Не е толкова силен, колкото беше.
Водещ: Така. Обаче от друга страна пък ето човека, който се занимава със социалните сюжети и ги определя и пише заглавията в медиите – Бойко Борисов. Но той има по-нисък рейтинг от Цветан Цветанов пък, който се занимава с тези сюжети със затихнал интерес.
Антоанета Христова: Вижте, техния рейтинг разликата в рейтинга е много малка. Тоест прага между единия и другия. За да можем да говорим за разлика. Определено Цветан Цветанов беше много видим и определено той е червената нишка на управлението на Бойко Борисов. За това е естествено тази червена нишка да бъде видима през медиите. Плюс това тази червена нишка се постара много да бъде видима, тоест тя има определена PR политика, която прави видима борбата срещу старите нарушения, корупция, както и да го наречем, грешки в управлението до този момент. Защо Цветан Цветанов е много видим? Защото това е единствения начин и той е единственото лице, чрез което днешната политика може да бъде разбрана и спрямо която може да бъде развита толерантност и разбиране. Ако го нямаме Цветан Цветанов, Бойко Борисов остава само на ниво критика. За това той е изключително важен. Той е този елемент от оценката, който прави така, че когато аз искам да съм критична, а нямам кой друг да избера и съм ужасно объркана в крайна сметка какво да правя. И си казвам – добре де, поне това прави този човек Бойко Борисов. Поне се бори срещу корупцията и срещу престъпността. Това е обяснение, развива моята толерантност и ме прави комфортна да се чувствам не спрямо управлението, спрямо самата себе си, защото това да знам, че нямам изход е много тежко нещо и не би могло да ме накара да мога да спя спокойно. Цветан Цветанов ни кара да спим спокойно, разбирате ли? Но то не е защото той ни кара да спим спокойно, а защото оправдава Бойко Борисов като единствена наша алтернатива в момента.
Водещ: Нека да се върнем към мрежите за видеообмен. Стана дума за това, че има повтаряемост и то с доста задна дата, 2009. Какво се повтаря най-често?
Юлия Роне: Ами най-често се повтарят в интерес на истината клиповете за Бойко Борисов и в този контекст бих искала да споделя едно интересно наблюдение, което ми хрумна сега. Просто според мен се случва едно избледняване на лицата, когато тръгнем от традиционните към новите медии. Защото очевидно както във Facebook Цветан Цветанов не е толкова популярен, колкото показват да кажем социологическите проучвания и броя на статии в традиционните медии, във видео социалнит емрежи е същото. Той там почти не присъства. Тоест има отделни откъси от различни традиционни медии, клипове, които са свалени от там, но по инициатива на самите интернет потребители няма направени клипове. Тоест отново той също там е доста слабо популярен. По същия начин лицето Симеон Дянков – много слабо популярен. Разбира се има нарастване в сравнение със ситуацията, която наблюдавахме на изборите 2009, когато тези фигури напълно отсъстваха. Тоест сега определено има покачване на интереса, но той е слабо забележимо в сравнение с фигурата на Бойко Борисов, която остава доминираща. И тук според мен това може да се обясни с до голяма степен фолклорния характер, отново, на тези видео социални мрежи. Просто защото Бойко Борисов все още е тази притегателна фигура, която привлича около себе си всички сюжети и всички останали лица и взима техните характеристики. По същия начин както да кажем един Крали Марко във фолклора по някакъв начин натрупва и взима образите на всички други герои от вестника като ги интегрира в един епос, на който името дава той. По същия начин според мен Бойко Борисов във видеосоциалните мрежи интегрира и привлича всички останали лица и все още остава водещата фигура на политическия епос, който се разиграва в момента. Това е, което се случва според мен и наистина е много интересно това разминаване между традиционни и нови медии. И това разминаване наинстина, непопулярността на различните фигури.
Водещ: Едно от безспорните явления, които беше наложено точно от тези мрежи за видео обмен беше явлението Кен Ли. Има ли ново такова явление Кен Ли или е абсурд това да се Повтори?
Юлия Роне: Не, в никакъв случай не е абсурд. Това е самата логика на този ти пмедия. Можем веднага да споменем хитове като Съчки събирам, също така песента с лек политически привкус Вахрам Орам или Тройна коалиция, посветени и двете на Бойко Борисов. Това е логиката на тези мрежи. Те залагат на забавното, на неочакваното.
Водещ: Ъндърграунд погледа върху случващото се?
Юлия Роне: Ами да, не чак толкова ъндърграунд, колкото по-скоро чисто фоклорно обиграващия поглед на тези събития. Тук се залага на нещо, което е неочаквано, нетрадиционно, основния термин, който се използва е contagious (заразен). Смисъла на видеото няма значение, колкото по-забавно, колкото по-щуро е това, което се показва, толкова по-голяма е възможността то да се препрати. В случая залагаме не на новината. Този тип медии не търсят новината. За това и темата за дневния ред е толкова проблематична там. Няма я тази тръпка на новото. Тук се залага на емоцията. Емоцията, която е толкова по-силна, колкото повече се повтаря И колкото повече се наслагва. Лавинообразната емоция. Едно видео, което се препраща и става все по-популярно и популярно, независимо от своето съдържание, но което предизвиква бурна емоция на неодобрение, на подигравка и според мен нашите Политици все още нямат умението да боравят с този тип медии. И доказателство за това според мен беше и този химн на полицията, изпят от Веселин Маринов, ние сме го обсъждали и в неформални разговори, защото действително ако той не беше попаднал в този тип медиИ, защото той се разпространи през vbox и през Facebook, той нямаше може би да получи този огромен негативен ефект. Аз обичам да наричам тези медии – медии с часовников механизъм просто защото те са доста непредвидими. И политиците все още не могат да овладеят това. Те не знаят как да го използват.
Водещ: Новина ли беше това, което се случи с този т.нар. хит?
Антоанета Христова: Не е това, което се каза току що, аз съм съгласна с него, че наистина това беше нещо, което е в стила на този доста … той е популярен до някъде изпълнител. Така че то щеше да си мине, да си замине, ако то не беше разпространено по този начин, чрез тези медии. Така ч енапълно съм съгласна, нямаше да получи популярност и нямаше да бъде и новина. Новина е до толкова, до колкото … и то не е новина, това е негативна новина, до толкова до колкото имаме още веднъж.. историята на българската полтика е едно доказателство за дълго, постоянно, продължаващо усещане за подмазване на тези, които биват управлявани на този, който управлява. Този хит беше като метафора на подмазването. Това беше усещането отстани на наблюдателя. За това и той влезе там, защото това е критичен елемент, това е критичен спомен от миналото… това е реминисценция. Това е тежка реминисценция, която ни накара да от една страна да се почувстваме минати от това, че сме си мислели, че нещо се е променило и вече сме в някаква фаза на промяна, в същото време да разберем, че нищо не се е променило. И че може би даже връщаме назад лентата. И тогава фоклора отива, фолклора се показва тогава, когато ние трябва да се справим с конфликта си. Тогава конфликта чрез този фолклор влиза в медиите, които обсъждаме. И нещата не са новина, те са просто реакция на събитието.
Водещ: Но и коментар.
Антоанета Христова: И коментар на събитието, разбира се.
Водещ: Което е доста важно, защото това е една възможност за инициатива от страна на хората. Могат да заявят позиция.
Юлия Роне: Силно емоционален коментар, не аналитичен, а чисто емоционален. Това е много важно, защото новите медии пренебрегват словото, а политическия дискурс за сметка точно на емоцията, на осмиването.
Николета Даскалова: Има и нещо друго, което тук е много важно, когато говорим за емоции и за новината. За коментар има ли го или го няма. Има нещо, което е много общо за всички медии, които забелязвам. Ако има разлика в популярността на отделните фигури, това което е общо за всички медийни канали, традиционни, жълти, нови и т.н. , медиите на потребителите, общото е, че популярността към фигурите като такава стои константна. Дори в новинарския дискурс новините се представят като взаимоотношение на отделни субекти. Ето сега казваме – важно е, че тематичния кръгозор се разширява, управлението започва да се представи с другите проблеми. Но важното е, че не се представи толкова проблемите, колкото се представят отделните фигури. Бойко Борисов, Симеон Дянков, протестиращи, фигурите на опозицията. Но предмета, всъщност политиката като процес, като някакво по-задълбочено познание като че ли не присъства толкова. Като че ли новините са по-празни от към съдържание и по-пълни от към образи, от към зрелищни образи, които създават емоцията. Все пак тази емоция, за която говорим, тя се свързва с определени субекти. Това, което ми направи впечатление като гледах новинарските емисии от изминалата седмица – ами какво видяхме, обсъждане на вот на недоверие със снимката на Бойко Борисов, поддържана от Станишев и другите опозиционери в парламента, видяхме Сидеров с тениска „Атака не иска Турция в ЕС” или нещо от този род, видяхме един раздразнен Бойко Борисов, който каза – абе госпожо имам работа, за това не съм на обсъждането, аз не съм безделник като тях. Виждаме го по-сериозен, виждаме го по-раздразнен, всъщност избрахме го, защото беше готин, но стана ясно, че управлението не е само харизма, има и други по-дълбоки проблеми и сега пак виждаме лицето на тези проблеми през лицето, което избрахме, през …
Водещ: Което обаче вече е променено. По-различен е …
Николета Даскалова: Което вече е променено, което е по-уморено, да, прави ми впечатление, че сега започват да се дискутира, че Бойко Борисов става все по-уморен. И това трябва да ни плаши. Но защо да ни плаши? С ега умората, това е все пак някакъв опит, би трябвало да говори за някакви компетентности и т.н. Не, това ни плаши, защото според мен той беше избран в една много еротизирана среда, публична среда, в която пак казвам, го изхбрахме, защото е готин и харизматичен, и сега тази умора ни плаши, защото тя въвежда асоциация за някаква импотентност. И това се случва, когато фигурите са на преден план. Прекалено персоницифирани, а не политиката като процес, като .. наистина като някаква субстанция не толкова персонифицирана.
Водещ: Какво могат да постигнат традиционните медии така щото да наложат дневния ред на хората, на политиците, и какво могат да постигнат нетрадиционните медии – останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: Какво трупат за политиците нетрадиционните медии? Ето на този въпрос ще опитаме сега да намерим отговор, Facebook е една голяма играчка плачка. Вече има публични личности, политици, които са си изпатили здраво от това, че са си позволили да се шегуват във Facebook. Един такъв политик се лиши от политическата си кариера, ешгувайки се със Сара Пейлин. У нас такава реакция може ли да има или това е силно съмнителен факт?
Ели Александрова: Аз вярвам, че това е може би не първия, но със сигурност не последния политик, на който му се случва да го сполети подобна съдба.
Водещ: По света.
Ели Александрова: По света, разбира се, да. Когато говорим за Facebook говорим за, към момента, 0.5 млрд.активни потребители изобщо по целия свят. За България тези над 1 млн.души, което е 1/3 от потребителите на интернет изобщо. Това е една огромна маса от хора, до които достигат всякакви послания. И ако те са достатъчно провокативни така, че да предизвикат интерес, наистина мащабите на ефекта след това могат да бъдат огромни. Това е един пример. Със сигурност има и много други такива, а тепърва ще ставаме свидетели на далеч повече. Във Facebook интерес генерират не хората,които ни карат да спим спокойно, както беше коментара за Цветан Цветанов, а именно тези, които предизвикват по някакъв начин скандали, по някакъв начин нещо, което е по-различно от нормалното, така да го кажем. Дори девиза на компанията Facebook, тъй като отделно от социалната мрежа има Компания, която генерира много сериозни печалби, девизът на тази компания е – ние правим революционни неща. Така че тепърва …
Водещ: Тарифа за политици имат ли?
Ели Александрова: Няма такава информация, но нищо чудно и това да е факт.
Водещ: По отношение на vbox7 и YouTube и изобщо местата за видеообмен?
Юлия Роне: Ами смятам, че те имат потенциала наистина да създават политически скандали и обществени трусове. Мисля, че в България вече имахме такива примери. Най-яркия такъв пример беше изказването на Ахмед Доган в с.Кочан, което нямаше да стане популярно ако не беше качено във vbox. И от там се разпространи светкавично и до голяма степен според мен повлия и на изборните резултати. Има множество такива прецеденти в САЩ, когато една расистка забележка на сенатора Джордж Алън всъщност му коства мястото по-нататък и до голяма степен отново повлиява на изборните резултати. Друг е въпроса, че тези скандали имат голям отзвук, но се забравят бързо, което за мен е доста тревожно. Това е проблема на новите медии. Там имаме лавинообразен ефект, светкавичен ефект, но много малка памет, според мен. Точно по отношение на такива важни политически въпроси. Защото както вече се спомена, да кажем във Facebook не ни струва нищо да кликнем и да се присъединим към дадена кауза. И реално голяма част от нас са фенове на различни каузи, като, не знам, да спасим тюлените в Япония… Но какво правим по тези каузи е друг, доста съществен въпрос.
Водещ: И дали това е една заявена активна позиция или е просто едно кликане?
Юлия Роне: Според мен е просто едно кликане. Точно защото нищо не ни струва да го направим, точно защото е прекалено лесно, ние ставаме много активни. Но какво постигаме с тази активност? Ние реално не правим нищо. И според мен това е проблема. Вниманието ни се отмества от сериозните политически решения към някакви каузи, които са доста лесно достъпни, които ни карат да се чувстваме отговорни, но които реално не изискват нищо от нас. За това според мен и във vbox и във Facebook, изобщо в целия този тип нови медии е добре малко повече да помислим, да забавим нещата, защото ние много бързо се ангажираме, емоциИте се възпламеняват, но след това по същия бърз начин те си отиват. Според мен трябва да помислим и когато се ангажираме с нещо реално, да го правим.
Водещ: Да очакваме ли тези нови медии да участват съвсем пълноценно в едни предстоящи избори, г-н Христова?
Антоанета Христова: Не мисля, че скоро можем да очакваме влияние на тези медии върху изборни резултати. И то не върху изборни резултати, а в процеса на предизборната кампания. Знам,ч е в последно време темата по принцип интернет, интернет влияния и кампании е много модерна…
Водещ: Е Барак Обама я наложи по един много категоричен начин.
Антоанета Христова: Това казвам,ч е тя е просто модерна, но като че ли не е толкова … това твърдение е валидно за нашите географски ширини. Моето впечатление е, че наистина хората наистина участват в интеренет и в интернет медиите, информират се от тях, любопитно им е да видят какво се случва, лесна им е комуникацията. Но това не е свързано с поведенчески акт, с формиране на нагласи. Поради което аз не смятам,ч е те ще повлияят в скоро време в политическите кампании и съответно в резултатите при политически избори. Знаете ли, даже спомням си бях консултант на една кампания преди година и имаше много сериозно обсъждане в това дали да се използва интернет като канал. Определено смятам,ч е трудно може да бъде използван. Защо – веднага ще ви кажа. Таргет групата на хората, които гласуват обикновено, които са неангажирани в политиката и не се интересуват от политика, се занимават с едни медии, които са много по- в голяма степен политически неактивни. Те са любопитни за тях. И тогава, когаот имаме послание, клип или нещо, което преминава, примерно, давам пример, Дир.бг или някоя друга, чисто и просто ползвана страница, която е любопитна за четене на новини, тази новина политическата се избягва. Минава се по жълтите новини или по общите новини за деня. Хората, които обаче пък са определили другата страна, таргет групата, която е определила интереса си към политиката, тя си клика по политическите теми. Тя знае какво да търси. От тази гледна точка наситеността не ни помага за тази група, която трябва да привлечем, именно неориентираната. Неориентираната си остава неориентирана през интернет, нейния интерес е в друга посока. За това технологията за нейното привличане трябва да бъде различна. Интернет в България все още не играе тази роля.
Водещ: Кого предпочитат да цитират хората като медийни послания, Николета?
Николета Даскалова: Само искам да добавянещо друго. Една от задачите на нашата лаборатория за медиен (?), в която ние трите сме в тази част, е да изследваме точно влиянието на различните медийни канали върху формирането на общественото мнение и за формирането на вота и това нещо ще се прави и следващата година, когато има отново избори. Да, може би не е толкова пряко действащо върху формирането на вота на избирателите, но действа. И тука има нещо много важно и това е въпроса за поколенческата промяна. Да, избирателите, тези които са активни и гласуват, хора които се информират повече от традиционните медии, но все пак има смяна на хората. Има смяна на поколението. Наши наблюдения, наши изследвания върху информационните навици на младите хора показват абсолютна незаинтересованост от пресата, силен интерес към забавните аспекти на телевизията и изключително поглъщане от информационните ресурси в интернет. Така че тази смяна ще я виждаме тепърва все по-интензивно да се случва. Но да, има …
Водещ: Ако трябва да направим облак на цитатите обаче, нека да се върнем на цитатите, този облак кои са в този облак, кои биха били най-цитираните медии? Защото вие правите облак на това медиите кого цитират най-много, кой е човека, за когото е писано най-много, коя е темата, за която е писано най-много. Айде да направим сега един облак на това кои медии цитират хората.
Николета Даскалова: Телевизиите. Телевизиите се цитират много. Тук има една пропускливост, телевизиите се цитират много, телевизиите присъстват обаче много интезнивно и във видео социалните мрежи, ето Юлия може да п отвърди, че телевизията е един от най-мощните генератори…
Водещ: Защото подава готов обект.
Николета Даскалова: Разбира се. Но съдържанието може да е автентично, авторско…
Юлия Роне: Всеки може да излезе от тях и да снима и да направи някакво клипче. Но телевизията си остава много силен.
Николета Даскалова: Така че не толкова медиите, колкото посланията, медийните послания с атрактивен и забавен характер. Те са най-цитираните и най-бързо циркулиращите.
Водещ: Тоест това е тиража.
Антоанета Христова: Това е точно така. Аз също смятам, че телевизиите са най-цитирани от хората, особено като говорим за гласоподаване и това е най-въздействащата медия. Съгласна съм, че наистина младите хора се информират от интернет. Проблема е, че в момента всички кросове в социологията показват, че младите не са активните избиратели. И именно това е логиката ми да кажа, че интернет медия е върху …
Водещ: Рано е да се каже за интернет.
Юлия Роне: Относно цитиранията аз исках само да кажа, че според мен също така е любопитно да се изследва начина, по който различните медии препращат помежду си, защото при нвоите медии виждеаме едно много силно препращане от блоговете към видеосоциалните мрежи и от там към Facebook. Тоест тук налице е един затворен кръг в сферата на новите медии. Докато според мен да кажем телевизиите са по-склонни да правят преглед на печата и прочие, въпреки че и там започва да се наблюдава една пропускливост, тоест все по-често се цитират мнения от незнам, имейли на потребители, на зрители и прочие. Но като цяло новите медии правят един завършен цикъл на циклиране и най-популярните видео клипове всъщност, доказано е чрез много изследвания, стават популярни именно благодарение на цитиране чрез блогове. Блогърите са филтъра, който пресява кои клипове да бъдат популярни.
Водещ: А във Facebook кой пресява?
Ели Александрова: Първо исках да кажа нещо по отношение на това, което и според мен предстои като тенденция. Във Facebook даже наскоро се появи едно приложение, което показва за това как мрежата е спомогнала за осъществяването на някакви проекти. В случая там наскоро имаше пример с изграждането на театър в Кентъки и т.н., пак интернационално говорим. Но когато става въпрос за България и тук имахме един конкретен израз на тази може би зараждаща се тенденция, не толкова факт все още, имайки предвид този протест, когато се върнем назад във времето, 14 януари 2009, той се организира изцяло онлайн и наистина имаше хора,които отидоха да протестират с всичките рискове…
Водещ: От тази организация, разбира се, защото тогава дойдоха и едни други хора.
Ели Александрова: Да, говоря като прецедент за нещо, което се случи за първи път тогава. В смисъл, то се организира онлайн и се случи там физически на място реално.
Водещ: Имаше и образ онлайн също така.
Ели Александрова: Абсолютно да. Но може би това е нещо, което започва сега и както каза и Николета ще ставаме свидетели на негови прояви в бъдеще. Защото това може би беше само началото. За кучето Мима също е достатъчно показателен примера, всички сме информирани може би вече за това, че тази инициатива, която избухна най-вече онлайн тогава, разбира се имаше и много коментари в традиционните медии, но и онлайн имаше наистина много голям мащаб на това, което се случваше, доведе до друга инициатива за промяна на закон, което също е …
Водещ: Въздействие на хората. Можем да кажем, че все пак новите медии са по-полезни на хората, от колкото на политиците, г-жо Христова, за сега?
Антоанета Христова: Да, новите медии са полезни. Всяка медия е полезна. Аз няма да огранича една от друга. Всяка медия има своя таргет и е полезна за хора, които се интересуват от нея. Въпроса е коя ни прави с усещането, че сме свързани. Защото има медии, които наистина ни карат да се чувстваме самотни малко, в повече или по-малко. Определено бих могла да кажа вероятно, че наистина телевизията в момента усещането за свързаност го правят в по-голяма степен. Защото даже и 14-ти миналата година не беше масова толкова, колкото очаквахме да бъде. От тази гледна точка аз бях малко разочарована от слабостта и от ефекта на интернет. На Facebook в случая. Това разочарование ме накара да си мисля, че наистина слаб е все още Facebook, у нас, не навън, у нас. И тъй като 2009-2010 все още … това е малко времево понятие, една година, смея да твърдя, че все още сме на тази фаза, в която ефекта няма да бъде малък, но смисъла на медията е да се чувстваме свързани и наистина според мен да си обменяме информация, която предизвиква повече поведенческа промяна, поведенчески актове. И лично аз залагам повече на тях като лично предпочитание.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Остана ми само да ви пожелая хубав следобед.