в. Янтра Днес, Велико Търново | 2009-11-05

Интервю с Маргарит Съливан, американски специалист по връзки с медиите.

В САЩ заради кризата големите вестници намалиха тиражите си, но регионалните ги увеличиха
Маргарит Сьливан е американски специалист по връзки с медиите. Тя е директор на Центъра за международна медийна помощ към Националната фондация за демокрация (НФД) във Вашингтон. Има богат опит като журналист и е специалист по връзки с медиите както в САЩ, така и в чужбина. Провеждала е обучения по въпросите на комуникацията с пресата по целия свят и е автор на книгата „Отговорната пресслужба: Ръководство за връзки с обществеността", която е преведена на повече от 20 езика.
Маргарит Съливан е била изпълнителен директор на Американската национална комисия за ЮНЕСКО, а преди това е била и вицепрезидент на изследователски институт към НФД.
Маргарит Съливан беше основен лектор на семинара в хотел „Винплас" в Арбанаси с представители на правителствените пресслужби от България и Македония, форумът се организира от Центъра за развитие на медиите в София.

- Г-жо Съливан, Вие сте световно признат медиен специалист. Какво показват наблюденията ви за отражението на глобалната икономическа и финансова криза върху медиите?

- В САЩ основният въпрос е оцеляването на печатните издания на национално ниво. Кризата се отрази върху рекламата, която драстично намаля във вестниците. Това от своя страна
повлия пагубно върху приходите в печатните издания. Тиражите се свиха. Много вестници затвориха и журналистите, работещи в тях, останаха на улицата.
Това се дължи не само на кризата, но и на обстоятелството, че средствата от реклама вече се прехвърлят в други мели и и най-вече в интернет. Там човек може безплатно да прочете много и всякакъв вид новини и именно затова печатните медии се свиват непрекъснато. Това е драматичен ефект не само за вестниците в САЩ. но и в много части на света.
Но хората не се отказват от новините на хартия. Сериозни издания като „Ню Морк Таймс"’ и „Вашингтон поуст" направиха съкращения на журналисти и редуцираха тиражите, докато тиражите на регионалните вестници силно се увеличиха. Разбира се интересът към скандала доминира, хората обичат да четат пикантни истории.

- Променя ли се качеството на журналистиката днес?

- Когато се зараждаше медийния бизнес, новините бяха по-сериозни, докато сега са по-лековати. Едно време в университетите се учихме как да правим добра журналистика, а сега според мен журналистите трябва да се учат как да поднасят новините в своите блогове в интернет. Има сериозно намаляване на качеството на журналистиката. Отново опираме до въпроса, че обществото трябва да бъде научено да търси сериозна и качествена журналистика, а не жьлтото и повърхностната журналистика. Проблем понякога е, че поднасянето на новините не е достатъчно интересно, пълно е със статистики и сухи данни. Новините трябва да се поднасят на аудиторията така, че да дават отговор как даденото събитие би рефлектирало върху човека, прочел новината, а не самата новина да е сама за себе си, че нещо се случило.

- Защо все повече се очертава тенденция за пожълтяване на пресата и медиите като цяло?

- Винаги е имало интерес към жълтата преса. Това, което се продава, са по-сензационните истории. Скандали и секс винаги са се продавали. Важно е аудиторията, публиката да се образова, за да се научи да разграничава сериозната от лошата преса. Това изисква сериозна работа. Но навсякъде по света има такава тенденция към сензационната новина. Когато почина Майкъл Джексън, от пьрвите страници на вестниците бяха изместени много други по-важни събития, новините по телевизиите показваха само това.
Не трябва да обвиняваме само и единствено журналистите и медиите за пожълтяването. Трябва да има търсене на добра журналистите от страна на аудиторията. За съжаление сериозните новини намаляват за сметка на сензационните.

- Къса се връзката между пресаташетата на институциите и журналистите. Какви грешки се допускат, за да няма чуваемост между двете страни?

- Нямам конкретен поглед над България, но в световен мащаб наблюдавам липса на механизъм на работа, по която трябва да работят пресаташетата на правителството. Те трябва да бъдат част от екипа, който взема решенията в самата институция. В много случаи министрите работят на едно ниво, пресаташетата – на друго. Много често PR-те се превръщат в поставки на микрофони по пресконференции и нямат никаква представа какво работят шефовете им. Връзката с медиите в този случай не е част от целия процес на държавно управление.

- В много случаи PR-те канализират и укриват информация и журналистите получават по-малко, отколкото министрите и други ръководители на институции са склонни да дадат. Какво да правим в този случай?

- Става въпрос вероятно за самозабравили се и надценяващи се пресаташета. Не се отказвайте да търсите информация, звънете и говорете директно с министрите и останалите ръководители.
В условията на демокрация най-важното е хората да бъдат надлежно и своевременно уведомявани за нещата, така че да могат да направят своя информиран избор. Затова връзката с медиите е изключително важна. Трябва да има диалог с хората и той става чрез медиите, но не с платена и лакейна журналистика.

- Г-жо Съливан, вие сте били личен медиен съветник на някои от първите дами на САЩ. Какво ги съветвахте?

- Бях медиен съветник на г-жа Куел, съпругата на вицепрезидента на Джордж Буш – баща. Първата и втората дама трябва да показват подкрепа и съпричастност към каузите на съпрузите си. Не сме имали грандиозни скандали с първите дами на САЩ и до някъде затова сме помагали и медийните съветници.

- В Националния исторически музей във Вашингтон има специална зала „Лейдис рум", в която са подредени вещи на президентските и вицепрезидентските съпруги на САЩ. Защо американците отделят толкова голям означение на първите дами?

- Ние, американците определено се интересуваме от живота на нашите лидери. Не бих могла да назова точната причина защо проявяваме интерес към президентските семейства, но това е факт. Всичко е започнало с интереса към Елинор Рузвелт – първата дама, възбудила такъв интерес. Много често първите дами работят по проекти, които са от значение за американския народ. Президентските и вицепрезидентските съпруги имат свои платформи и теми, по които работят. Например Мишел Обама се е отдала на популяризирането на здравословното хранене сред американците. Мисля, че тя е първата президентска съпруга в историята на САЩ, която създава зеленчукова градина в Белия дом. Лора Буш имаше специфичен интерес към образованието и библиотеките. Тя е основател на панаир на книгата първоначално на щатско равнище, но след като Джордж Буш стана президент, проектът на първата дама се разви в национален мащаб.

- Коя е най-добрата първа дама на Америка?

- Не мога да посоча само една фаворитка. Всяка една от президентските съпруги си има своите силни страни. Със сигурност мога да кажа, че в момента Мишел Обама е добра първа дама, както сме имали такива и в миналото. Напоследък- президентските съпруги стават все по-активни в сравнение с времената в началото на миналия век.

стр. 1, 2