Топ 5 около продажбата на “24 часа” и “Труд”

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 19.12.2010

Мина се почти седмица от сделката за вестниците. "24 часа" и "Труд" бяха продадени от ВАЦ (Медийна компания България) и купени от "БГ Приватинвест". Последната пък е собственост на Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Миноритарни собственици върху заглавията и имуществото на пресгрупата са Любомир Павлов и Огнян Донев.

Ето и по-интересните коментари и публикации от последните дни:

Петьо Блъсков в предаването "Отпечатъци" (видео на БиТиВи)
същественото започва в 35:20
Петьо Блъсков е човекът, който основа "24 часа" през 1990 г. и по-късно доведе ВАЦ в България

Накъде след ВАЦ? (анализ на "Капитал")
Гледната точка на конкурентна група, участник на медийния пазар

Кой купува "Труд и 24 часа" (разработка в блога "Биволъ")
Теории за произхода на парите по сделката

Новите собственици обявиха за приоритет Интернет (статия на "Дневник")
Няколко думи за това накъде тръгват изданията

Борсата ще направи още по-независими "24 часа” и "Труд" (интервю на "24 часа")
събеседник – Огнян Донев, който има идеи за листване на БФБ.

Оригинална публикация

Сбогом ВАЦ, няма да ни липсвате!

glasove.com I Явор ДАЧКОВ I 15.12.2010

Новината за продажбата на българските издания на ВАЦ е важна поне от няколко гледни точки. Аз ще се спра само на две от тях, които се отнасят до миналото и бъдещето. С ВАЦ си отива една епоха на журналистиката на прехода, което означава, че някакъв етап от този преход със сигурност е завършен. Друг е въпросът как ще оценим тази епоха и приноса на вестниците “Труд” и “24 часа” за развитието на България. Предполагам, че тези дни отвсякъде ще чуем суперлативи. Моят отговор е по-скоро негативен. Вестниците “Труд” и “24 часа” имаха сериозен принос за това преходът днес да изглежда такъв, какъвто го преживяват повечето българи – отвратителен. Двете издания на ВАЦ имаха чудесната възможност да наложат стандартите на честната и свободна журналистика, но не го направиха. Точно обратното – до голяма степен те изиграха роля за развитието на медиите такива, каквито ги познаваме днес. Конюнктурни, винаги със силните на деня и непременно пошли.

„Труд” и 24 часа всъщност бяха жълти вестници, които имат наглата претенция да са ужасно сериозни и именно този фалш и това тяхно лицемерие отвориха огромната ниша за днешните най-масови вестници в България като “Уикенд”, “Шоу” и “Галерия”.

Същевременно тиражът на ВАЦ-овите издания се срина, и то не само заради световната конюнктура и икономическата криза, а заради реалния отлив на читатели, които са направили съзнателен избор и са предпочели повече да не плащат, за да ги лъжат. Казвам, че “Труд” и “24 часа” имаха много добра възможност, защото техни издатели бяха чужденци, чийто бизнес не е така радикално зависим от българските политици, колкото българския, а двете издания дълго време се радваха на рекламен монопол в България. Така че можеха да си позволят далеч по-смело и принципно поведение предвид финансовата си независимост. Но както вече казах, не се случи нито едното, нито другото. Двете медии наложиха журналистически стил, който се оказа изключително заразителен: в началото на всяко управление неговите политически лидери се хвалят безкритично, в края на първата година се появяват критични публикации, в средата на втората започва обстрел на отделни членове на кабинета или на цели групи по интереси, които са се оформили в управляващото мнозинство, а към края на мандата излизат много смели журналистически разследвания за скандали в управлението, което се изкарва по-черно от самия дявол, както се изразяваше Тодор Живков. Без никакъв свян медиите, които държат подобно поведение, се втурват към новия победител на поредните избори и машината се завърта отново.

Въпреки че беше германски издател, ВАЦ не наложи принципите на немската журналистика, а заложи на комунистическия модел на управление, който сигурно е изглеждал най-сигурен. Преди няколко години имах възможност да посетя редакцията на “Берлинер Цайтунг”, едно от най-големите издания на социалистически Берлин, което след обединението на Германия бе попаднало в ръцете на западногермански мениджъри. Първата им работа била да уволнят журналистите, доносници на ЩАЗИ, които съставлявали около 70% от редакционния екип. У нас за шеф на едното издание на ВАЦ бе оставен Тошо Тошев, който има агентурен псевдоним от ДС, а начело на “24 часа” беше сложена изключително посредствена журналистка с големи амбиции, каквато е Венелина Гочева, и моделът на поведение на журналистите в медиите бе предопределен. ВАЦ-овите издания бяха такива, каквито са и техните главни редактори. С повече вкус и усет към интригата и слагачеството и много далеч от професионализма на журналиста. Между другото, и Тошо Тошев, и Венелина Гочева пишат изключително слаби текстове. Двамата са точно толкова отговорни за безобразията, които се случиха в даден период от време, колкото и политиците, защото те имаха не по-малка власт от тях. И нещо повече, бяха призвани да бъдат коректив на политиците. Вместо това се превърнаха в техен обслужващ персонал и нека да подсетя – тяхното поведение се оказа изключително заразително. Сега големите фирми и телевизии се държат така, както се държаха преди десет години ВАЦ, но има една съществена разлика – плурализмът днес е много по-голям и човек може все пак да прави макар и малък избор и да се добира до повече информация, благодарение най-вече на интернет. Преди десет години ВАЦ бяха вездесъщи и участваха активно в политическото инженерство в България, от чиито резултати всички сме потърпевши. Тогава тиражите им бяха многократно по-високи, а влиянието огромно. Десет години по-късно продажбата им бе неизбежна след плачевните резултати от катастрофални тиражи, които до голяма степен се дължат и на разочарованието на техните читатели.

Друг е въпросът дали ВАЦ бяха най-добрият образец на западен инвеститор. Моят отговор е отрицателен, и то не само защото името на Бодо Хомбах, бивш политик социалдемократ от Германия и настоящ изпълнителен директор на групировката, бе замесено в грандиозни корупционни скандали. Самите ВАЦ не се ползват с добро име в Германия. Във времето има редица публикации, които ги изобличават в нечистоплътни отношения със съмнителни бизнесмени и дори с КГБ. Новината, че ВАЦ вече не е в България, е добра. Дори много добра.

И тук следват няколко изречения за другия аспект на това събитие, свързан с настоящето и бъдещето. Засега и тук има добра новина. Купувачите са бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов. Това прозвуча изненадващо дори и за най-посветените в медийните клюки в България, както и за мнозина политически играчи, които са си правили различни сметки около предстоящата продажба на вестниците. За купувачи бяха спрягани най-различни личности и фирми, като се започне от „Газпром”, мине се през медийния олигарх Красимир Гергов и се свърши с една нова медийна и твърде амбициозна групировка, свързана с ДПС. Добрата новина е, че “Труд” и “24 часа” не попаднаха в тези ръце, което силно би нарушило и без това много крехкия баланс на силите в медиите. Имаше риск да се създаде опасен медиен монопол, който би се превърнал в мощно оръжие за груба политическа намеса.

Сега това не е така, силите не са съсредоточени в една посока, а сред споменатите кандидат-купувачи имената на двамата бизнесмени като че ли звучат най-добре в днешния български контекст. Друго предимство е, че тук собствеността е напълно прозрачна и ясна, а единият от двамата нови издатели има опит в медийния бизнес. Остава да им пожелаем да направят това, което техните предшественици не успяха, защото и в двата вестника има много добри журналисти, които просто трябва да бъдат мотивирани и освободени да упражняват професията си. Да се надяваме, че това ще се случи.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"

Оригинална публикация

Семинар: “Social Networks and Online Communications”, част от LSPR, лектор Светлана Ставрева

Начало: Сряда, 22 Декември 2010 г. – 18:30 часа
Край: Сряда, 22 Декември 2010 г. – 21:30 часа
Място: София, офис на Юнайтед Партнърс, ул. "Кирил и Методий" №120
Достъп: Такса участие
Организатор: London School of PR (LSPR)

Семинар на тема: "Social Networks and Online Communications", част от London School of PR, с лектор Светлана Ставрева, Мениджър Kомуникации, IBM Централна и Източна Европа, ще се проведе на 22 декември 2010 г.

Теми, включени в семинара:

• Новите медии в полза на бизнеса
• Използване на социални мрежи в ПР комуникацията, ангажирането на основни групи и управление на репутацията
• Ключови уебсайтове за социални мрежи: влиянието на блоговете
• Мрежово ориентирани подходи и средства за комуникация
• Кризи и контрол на уебсайтове в социалните мрежи
• Примери

За LSPR: London School of PR е част от David Game Media Group и има представителства в повече от 20 страни. Предлага много високо ниво на специализирано и сертифицирано обучение в сферата на PR, Интегрирани Маркетингови Комуникации и Управление на Репутацията. Участниците добиват завършена представа за основната концепция и съвременните течения в областта на PR, както и умението да прилагат тези знания във всички сфери на бизнеса.

Биография на лектора:

Родена в София. Завършва руска гимназия при руското посолство в София и УНСС с две специалности – “Логистика” и “Икономическа журналистика”. Продължава със специализация по “ПР и реклама” към Софийския университет, притежава и диплома по маркетинг от The Chartered Institute of Marketing във Великобритания.
Пет години живее в Куба и има афинитет към guerilla методите в ПР. Започва работа като журналист във вестник “Орбита”. Пише и за в-к “Направи сам” и сп. “Компютър за Вас”. По същото време (в продължение на 7 години) е външен редактор на седмично ток–шоу за транспортна култура в Българското национално радио. Преминава през отдел "Медии" във Фондация “Отворено общество”. През 1995 г. спечелва конкурс за ПР мениджър в IBM България. През 1999 г. става Мениджър Интегрирани маркетинг комуникации.
През 2004 година се премества в централата на IBМ за Източна Европа и Близкия Изток във Виена – първоначално отговаря за връзките с медиите на IBM в страните от Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка, в последствие става Мениджър Комуникации за развиващите се пазари на IBM в страните от Централна и Източна Европа, Близкия Изток, Австрия и Швейцария.
От 2009 година живее и работи в Прага, където е поела комуникациите на IBM за Централна и Източна Европа – регион, покриващ на 30 държави, включително Русия, Турция, Балтийския регион.
Говори свободно английски, испански, руски, и не така свободно – немски и чешки. Разбира есперанто. Редовен член е на СБЖ, БДВО и IPRA. Член на журито на IPRA.
Лицензиран автомобилен състезател и правоспособен капитан на малки плавателни съдове до 10 бруто регистър тона.

За повече информация:

Ивета Емилова e-mail: iveta.emilova@united-partners.com,
Елена Брайкова e-mail: elena.braykova@united-partners.com
тел.: 02 832 33 44

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1194