“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 10.09.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.09.2011

Водещ: Ако в началото е словото, за нас журналистите в началото би трябвало да е историята и макар и непреживяно от първо лице да бъде разказана така, защото когато едни и същи истории започнат да се натрупват, ние хората започваме да се замисляме за случващото се около нас и тогава може би имаме шанса да намерим отговор на въпроса защо се случва. Инак разказването на истории би се обезсмислило. Има ли истории около нас, журналистите? Разказваме ли ги? Добре ли ги разказваме? Няма по-подходящ месец от септември, за да си дадем сметка за това. Какви истории разбрахме да разкажем ние, журналистите, на многото септемврийски дати. 6-ти септември, 7-ми септември, 8-ми септември, 9-ти септември, че и 11-ти септември. Има ли политика в тези истории? Има ли политика в така наречените нови медии? Вчера си направих един експеримент. Попитах добрия стар чичо google.com за 9ти септември и за 11-ти септември. С изумление открих, че за 9ти септември получих 70 милиона резултата, а за 11-ти септември – доста по-малко, около 17 милиона. Коментарът е излишен. Това са безпристрастни данни. Защо има толкова много политика? Как коментираме политическите факти и как избираме по какъв начин да ги коментираме? В началото обаче днес ще започнем с истинската история за убийството на Георги Марков, разказана от брат му, защото тя е обвързана към една от многото септемврийски дати – 7ми септември. И така. Набираме брата на Георги Марков Никола. Къде?
Никола Марков: Близко до Милано, на 60 км, в Арона, който се намира на /…/на около 50 км от швейцарската граница. И езерото половината е в Швейцария, половината е в Италия.
Водещ: Какво си спомняте за брат си? За хубавите неща, които заедно сте преживяли?
Никола Марков: Преживяхме много хубави и много лоши неща, но нека говорим за хубавото най-напред. Георги беше един брат, истински бих казал. Между нас имаше една връзка, която продължи до моето бягство от България. Бяхме винаги заедно, въпреки че нашите професии бяха противоположни. Той се отдаде на литература, четиво, писане, аз на търговия. Но това съвсем не ни разделяше и прекарвахме много, много време заедно. Извън това, взаимно си помагахме в тежки финансови години. Специално след 9 септември през 50 година, когато мизериите в България бяха страшни и никога не сме си отказали помощ един на друг. Георги беше много, много ученолюбив за разлика от мен. Обичаше да чете, аз много по-малко. И още през 50 години започна да сътрудничи на списания и вестници в областта на култура, на филми, на театрални пиеси, на много неща. Извън бягството, имигриране бих го нарекъл по-правилно, в Италия най-напред живя при мен, но нямаше никаква перспектива в Италия, тъй като киното беше в голяма криза и замина за Англия, но това не попречи да поддържаме непрекъснато връзки.
Водещ:Вие сте доста различни, а казвате, че връзката помежду Ви е била силна? Защо е била силна?
Никола Марков: Защото живяхме в много тежки години, където никой не можеше сам да се справя. Безработица, липса на храни, липса на средства, без специални привилегии, които не бяха дадени на нашето семейство поради т.нар. партийски произход, защото баща ми е служил във „фашистка”, в България никога не е съществувала фашистка партия, може би комунистите да служат на сталинската армия, но в България се служеше на българската армия.
Водещ:Обсъждаше ли Георги с Вас своите репортажи по-късно?
Никола Марков:Посещавах много често Лондон и репортажите Георги ги пишеше, докато аз правех кафе. За няколко минути, бих казал от 10 до 20 минути, той написваше репортаж от 3 страници, който след това отивахме да изпращаме по пощата на „Дойче Веле” и на „Свободна Европа”, така че аз много добре помня и зная колко лесно за него беше да напише един от репортажите. Той пишеше по един на ден, бих казал по един на час, ей тъй. Сяда и почва да пише, както Ви казах преди малко, докато аз направя кафето в кухнята, той вече е написал репортажа.
Водещ:Какво го мотивираше да ги пише?
Никола Марков:В един от репортажите си той казва „Направиха си държава за тях.” Или както той твърди „Върнахме се в периода на /…/”
Водещ: За един журналист е много важно да има обратната връзка. Как се справяше той с липсата на такава връзка или тя беше само илюзорна липсата и?
Никола Марков:Излизаха хора от България, които казваха истината. Коя беше истината? Че предаванията на Георги Марков се слушаха от Тодор Живков до последния ратай. Книгите, когато излязоха, задочните репортажи, бяха отнесени в България и се продаваха, и се четяха на коли, на парчета, на хартийки, защото беше забранено, беше престъпление да се четат задочните репортажи на Георги Марков. Георги имаше връзка със свои приятели, негови съмишленици, негови съидейници, но знаете какви щяха да бъдат последиците, ако някой станеше на крак, както професор Ликова, да защитят Георги Марков. Професор Ликова беше уволнена от работа, малтретирана за това, че се осмели да каже нещо добро за Георги Марков.
Водещ: За какво си говорихте обикновено?
Никола Марков:Георги имаше едно строго определено становище, което се изразяваше в неговото писане, в един от репортажите. Докато съществува Съветския съюз, България ще бъде робска държава. И така точно стана.
Водещ:Доста книги излязоха, забравени в България в последните години. Какво обаче остана ненаписано?
Никола Марков: Не е казана истината около Георги, защото в много от списанията го правеха агент на всички разузнавания, човек на този, човек на онзи и какви ли не още. Истината за Георги беше една – че самият Тодор Живков го изрази в една от неговите фрази „Талантлив, но не е наш.”
Водещ:Не влагаме ли прекалено много политика. Обикновено, когато правим оценки на такива дати като 9ти септември, 7ми септември?
Никола Марков: Аз бих желал да се даде много повече внимание на Георги Марков като писател, отколкото като – никога не е бил политическа личност, но неговият политически живот, и ако го съдят бъдещите поколения, бих желал да го съдят като литературен деец, като литературна личност, както днес се говори за Вазов, Алеко Константинов, Каралийчев и да не казвам имената на останалите, но както много други писатели, които по една или друга причина трябваше да мълчат дълго време. Как да кажа, струва ми се, че още продължава една кампания за дискредитиране на Георги от страна на, може би, заинтересовани, било политици, било икономисти, било в областта на литературата, където не малко завист и злоба съществува. Аз смятам, че това, което Георги е написал, е написал. Всеки има право на свое мнение и становище, но никой няма право да окалва и да /…/ по този начин, по който са се нахвърляли много кръшкачи в България. Още след падането на режима аз бях в България, където се отвратих от отношението на много драскачи. Не искам да ги назовавам журналисти, защото нямат достойнство да бъдат журналисти. Бях интервюиран от една другарка от един вестник, на която трябва да и кажа „Няма да публикувате нищо без мое разрешение!” Защото изопачаване на интервютата тогава бяха в реда на нещата, добре организирани от бившата ДС. Вие казвате бяло, те пишат черно.
Водещ:Сега нещата предполагам, са вече различни.
Никола Марков:Сега са различни, защото има свобода на израза, свобода на печата, но съвсем не спира охулването на Георги по разни вестничета на разни заинтересовани личности. Както знаете и следствието отиде във властта на /…/, защото има политически интерес да не се търси убиеца на Георги.
Водещ:Казвате „охулване”. Какво имате в предвид?
Никола Марков:Ами охулване разбирам какво ли не. Най-голямата, бих казал, отвратителна новина, която четох във вестника, че Георги Марков е бил пред развод с жена си и че детето не било негово, и че Георги Марков оставил 2 милиона долара в една банка, на което аз писах във вестника на /…/, ако не се лъжа, се казваше, ако обича да ми даде името на банката, за да отида да изтегля пари, защото аз 2 милиона долара не съм виждал на куп. Това нещо и самата съпруга Анабел, която все още се казва Маркова, не можа да понесе и се отказа от България.
Водещ:А това не се ли случва вече и в италианските медии.
Никола Марков:Случва се – охулване, окалване, злоба, завист. Тук, ако четете пресата, по-голям престъпник от Берлускони няма и по-голям светец от някой си друг – няма. И после излезе от калта, че онзи е още по-мръсен от този и т.н. Така че това не ме учудва. То е съществувало винаги и ще продължава да съществува, защото човешката злоба и завист…
Водещ: Кой от всичките репортажи на Георги бихте ни препоръчали днес да го прочетем? Този, който дава някакъв ключ, с който да можем да заключим въпросната злоба и завист, за които говорите.
Никола Марков:Много са, но най-интересното да четете е пресата му с Тодор Живков. В тях се вижда отношението на Георги към режима и ще видите какво е представлявал тогавашния наш велик, на който още има паметник. На един престъпник има паметник в България, но на Георги Марков няма и една паметна плоча. Нищо не е направено в България без негово одобрение, както убийството на брат ми. Той го одобрява. Не го организира той, но той го одобрява, а ние организаторите ги знаем кои са. Знам много добре кой е организирал всичко. Знам много добре как точно, защото може би и Вие знаете, но аз знаех всичко преди да бъде убит Георги и в август 1978 – от 3ти до 18ти аз бях в Лондон при него, за да го предупредя за последен път, че ще бъде убит в най-скоро време. Тази информация получавах чрез двоен агент от София. Директно от организаторите на убийството. И Тодор Живков не го спря. Но, както Ви казах – за него има паметник.
Водещ:Как гледаше брат Ви на тези предупреждения?
Никола Марков: Доста небрежно и последните му думи „Ако искат да ме убият! Да ме убият – те знаят какъв скандал ще стане!” Моят отговор беше „Брат ми, когато ти си мъртъв, какъв ли скандал ще стане, няма да има полза от него!” Добрите спомени останаха с това, че брат ми не загуби живота си напразно. Аз телефонирах на брат ми в Лондон и след дълго звънене, много дълго, може би три или четири минути, звъня телефона, най-накрая той ми отговори и ми каза „…моят доктор е във ваканция!” Това бях последните му думи, които чух от него, докато беше жив. След което вече явно отровата почна на действа. Този ден го помня като един от най-черните ми дни. Беше петък сутринта, в 10 часа. Той вярваше, че никога няма да посегнат на него. Беше убеден.
Водещ: В „Клубът на журналистите” се радвам да кажа добър ден на доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ.
Георги Лозанов: Добър ден.
Водещ: И на братовчеда на писателя Георги Марков, Любен Марков, здравейте!
Любен Марков: Здравейте.
Водещ:Ами да започнем от тук – вървят ли журналистите след митовете? И какви са съвременните митове? Аз изброих няколко септемврийски дати, доцент Лозанов.
Георги Лозанов: Ами, това е така, тежък философски въпрос, по какъв начин въобще в съвременната култура са митовете. И за това трябва да го опростим разбира се и да кажем, че разбира се митът за една бивша или бивш по-добър живот, за това, че назад в близкото минало е било по-добре, отколкото всички промени, които са последвали. Който като всеки мит има и нещо обективно, но така да се каже е свързано с разочарованията на прехода, но това е един много устойчив мит, особено последните години. Това се вижда. И това е един много разяждащ общественото съзнание. И за съжаление минава и през медиите този мит. Не мога да кажа, че медиите в това отношение показаха /…/, макар че – ето във връзка с Тодор Живков, общо взето поне имаше някаква двойнственост в отношението към този факт. Нямаше я тази патетична вълна, която тръгна от това честване. Според мен това беше един голям тест за това дали общественото съзнание вече е променило отношението към един комунистически диктатор, какъвто той беше независимо от отделни човешки характеристики, които могат да бъдат изтъквани негови, до това да се гледа на един национален герой почти, така, както беше чествано. И се направи този тест, който мина и през медиите, и за моя голяма тъга, разочарование, общо взето той се оказа успешен тест. Обществото, ако не да подкрепи, поне не оказа някаква особена съпротива на тази трансформация на 20 години на образа на Тодор Живков. И то не е въпроса в образа на Тодор Живков, а в самия Тодор Живков. Това е емблема на едно цялостно отношение към комунистическото минало.
Водещ:Чухме от брата на Георги Марков, че в крайна сметка, няма една паметна плоча на Георги Марков, но пък има паметник на Тодор Живков, обаче аз се сещам сега за един друг устойчив мит и дали е мит разбира се ще попитам Любен Марков. Митът, че убийството е поръчано за рождения ден на Тодор Живков. Убийството на Георги Марков, на „Ватерло”?
Любен Марков:Не, аз мисля, че това е съвпадения някакво, което се е получило. За мен това е или 3тия или 4тия опит. Цялата 1978 година е годината, в която Георги е получава още от началото големите предупреждения. Предишната година е работено върху неговото движение – от 1976, 1977 е работено вече много сериозно върху неговото движение. И 1976 година мисля, че е взето решението той да бъде ликвидиран.
Водещ:А защо е толкова устойчив митът?
Любен Марков:Ами, вижте, около Георги има много митове.
Водещ:Да, ние говорихме преди да дойдете в студиото. Вие даже сте си правил труда да ги изчислявате в проценти начина на разпространение на тези митове и местата, където се разпространяват тези митове. Разбира се за чест на професията на журналистите – по-малко са журналистите, повече са т.нар. форумци, ако ги съотнесем към тях като към новите медии.
Любен Марков:Ами форумците са последните две-три години. Искам да Ви кажа, че за Георги от 1969 до 1979 година имаше пълно мълчание. От 1989 година до преди три или четири години, до преди вече да се появят форумните, не знам дали да кажа ченгета или нещо подобно, но предполагам, че това са хора, които са вързани с убийците на Георги, в пресата, която излиза, аз до преди 3 или 4 години, бях отделил около 700-800 публикации, от които само около 150 бяха положителни за него. 200 имаше общи информационни и останалите около 400, два или три пъти повече, бяха откровени компромати. Казвам Ви, че… И това нещо е с една такава последователност, защото ние пълним обикновено между 7ми и 11ти септември вестници, радио и телевизия, там по някоя и друга минута, по някоя и друга колонка за положителното на Георги, това, което е направил.
Водещ:Тазгодишната оценка каква е?
Любен Марков:Но искам да кажа, че форумните ченгета и останалите- те почивен ден нямат. Какво да Ви кажа оценката? Като грамофонни плочи – едно и също си говорим. Не знам какво да кажа повече от това, че е убит и че има прекалено много вече факти и обстоятелства и това съм го казал – няма само цветна снимка или филм на извършването на атентата срещу Георги. Няма го признанието на убиеца. Да, ама някой трябва да го потърси. Няма го и оръжието тук примерно, което е и че все някой пречи на разследването, и на прокурорите, и на съдиите.
Водещ:Доцент Лозанов, как една човешка история, защото това безспорно е една човешка история, би могла да накара нас журналистите да поразтурим тези митове? И изобщо не е ли прекалено много политиката?
Георги Лозанов: Вижте, по отношение на Георги Марков, радвам се, че говорим за това, в демократична България така, както живеем сега от поне 20 години, тя колко е демократична е друга тема, това е един исторически ресурс на новото демократично време – съдбата на Георги Марков. Включително и това, което е писал, животът му, защото той е един човек, който се е съпротивлявал. Това нещо, този ресурс до голяма степен се разпилява в митове, в странични неща. Някак си не става важен за обществото. Има календарно отношение към него. Сега вярно, че тук покрай честванията на Тодор Живков, започна и малко повече да се вглеждат в образа на Георги Марков, защото някак си става една асиметрия непоносима.
Водещ:Тук и митът помогна.
Георги Лозанов:Но като цяло ние и без това нямаме своите 68, това е стар разговор. Нямаме достатъчно ясна и неясна десиденстка физиономия на обществото преди 1989 година. И Георги Марков е едно от малкото лица на тогавашната съпротива. Сега, по отношение на него могат да възникнат много въпроси. Както казва Господин Марков форумни ченгета или какво ли не да пускат фалшиви дири, това е на ченгетата номерът и т.н. Да замъгляват цялата работа, да внасят съмнения, защото тези съмнения могат и да имат своите основания, но всичко това трябва да е в много по-голяма степен център на публичността и това, а не в тези маргинални, но доста влияещи така да се каже с подмолно на общественото мнение, каквито са форумите и интернет. И мисля, че в това отношение медиите имат голям дълг. Не случайно Христо Христов стана като, така да се каже, персонален изследовател на Георги Марков. Не за друго, ами просто защото другите изследователи и хората, на които им се иска да се върнат на това, а пък през връщането на Георги Марков е връщане към една друга оценка на миналото. Основният проблем и затова виреят всички тези митове е, че работата на паметта, както се казва и в сферата на теорията, не дава продукт. Т.е. не рационализира миналото и го оставя на фазата на случайни отношение, на фрагментарни преживявания, на това кой как през едни лични маршрути е влизал, защото то все още е близко свързано с нас това минало. И през това някак си се гради представата за него, оценката, паметта, а не през един, какво да кажа, отдалечен вече исторически анализ за това, което направиха в другите страни, Вярно, в Германия оценката на фашизма е 20 години след края на войната. В някакъв смисъл, истинският обществен дебат, но тези 20 години минаха при нас.
Водещ: И тези 20 години минаха, но как ще коментирате факта за 70 милиона резултата за 9ти септември и едва 17 за 11ти септември?
Георги Лозанов: Минаха с обратен знак при нас. Аз си позволих даже да напиша в една статия, че така или иначе след 1989 година общо взето отношението към Тодор Живков беше като към престъпник. Неслучайно отиде на съд., Друг въпрос е какво беше това дело, но все пак имаше присъда 7 години. Може би е силна дума, но такава беше доминиращата обществена нагласа. Сега доминиращата нагласа – 20 години след прехода, е по-скоро като към герой. Което е абсолютен парадокс, но като че ли времето тече назад. Защото по-логично е тогава, когато хората, свързани с него, току що живели този живот да могат да го оценяват през тази лична връзка, а след 20 години да го оценяват през историческа дистанция и през това какъв е бил режимът, през това какво се е случвало в този режим и отново говорим за кърпените чорапи. Показват се вещи, които е придобил като държавен глава, като някаква лична залъга, въобще създава се от едни фрагменти образа, за да може да се скрие същината…
Любен Марков: То не става от само себе си.
Георги Лозанов:Да.
Водещ:Добре. Липсват ли истински човешки истории, които да бъдат разказани от нас журналистите или просто това е дневният ред на хората и по-скоро техният интерес?
Георги Лозанов: Аз не искам да кажем, че това не са човешки истории. Напротив. Според мен нашата журналистика общо взето мина в тази по-скоро западна традиция, на разглеждането на новините през човешката история, ако за това говорите. Но според мен проблемът е в това, което най-предпоставихте като тема – за това, че има една общо взето реставрация на миналото, която минава през митове. И то митът е малко красива дума за тази работа. През едни фалшификации, през едни фалшиви образи, които се генерират, включително често пъти и от медиите или поне в медиите. А медиите винаги са били длъжни да бъдат в някакъв смисъл чистачи на общественото съзнание. Да го чистят от тези…
Любен Марков:Да, ама те го замърсяват в някои случаи.
Георги Лозанов:Да не говорим за медиите като за братска могила – всички заедно. Те са най-различни.
Любен Марков: Говоря в някои случаи.
Водещ: Господин Марков, да Ви попитам, понеже чухме от Никола, братът на Георги Марков, че би искал да гледаме на Георги Марков като на писател и понеже стана дума, тук имаше един диалог зад кадър, дали са поставени негови пиеси? Поставени ли са?
Любен Марков: Поставен е преди 7 или 8 години „Архангел Михаил” в ловешкия театър. Даже един път чух, че е бил на представление в софийския театър.
Водещ:Но е бил със статут на дипломна работа.
Любен Марков:Да. Тогава беше, сега не съм го виждал – Васил Василев, сега е директор на ловешкия театър между другото. Но това е пиеса „Архангел Михаил”, която 1974 година печели първа награда на театралния фестивал в Единбург. А сега в момента се репетира, мисля, че на 10 октомври ще бъде премиера в Народния театър на „Да се провреш под дъгата” и я поставят пак Асен Шопов, който е поставил 1968 година и тогава пиесата е играна само 13 пъти във „Военния театър” с много силен актъорски състав – Васил Михайлов, Роси Чанев, Чочо Попйорданов. Просто. Аз ходих на една репетиция. Поддържам връзки с Асен Шопов, защото Асен е човекът, който две пиеси прави на Георги и двете му ги спират. Комунисти.
Георги Лозанов:Да, това също е свързано с работата на паметта, но вече в сферата на изкуството, защото действително е едно към едно, ако се върнем към литературното наследство на Георги Марков и драматургичното, няма да отговори на очакванията, защото той е свързан, както казах със съпротива, а в онези времена знаците на тази съпротива са били по-други. Сега е всичко вече толкова пъти изказано, изкрещяно, че това може, ако се върнеш просто към него, да се загуби. И за това трябва да се върне през интерпретация. Хубаво е, че Асен Шопов го прави, но аз бих се радвал да видя новите поколения, които да намерят своята гледна точка към Георги Марков. По съвсем друг начин да го представят. За това връщане говоря, а не към връщането към официалните клишета, на които е честването. И така, като че ли, има едно ужасно плашещо „déjà vu”, като че ли сме в 1978 година, когато е убит. Впрочем като стана дума за убийството на Георги Марков, не е толкова важно дали е в чест на рождения ден на Тодор Живков или не, но е важно например какво е участието на Тодор Живков в това.
Водещ:Ами той Никола каза, че всъщност той го е одобрил.
Георги Лозанов:Ами, ето сега, роднините да кажат. Това не е източникът на това говорене, на тази информация. Тя трябва да дойде от едно разследване, от един честен разговор в обществото и то в онези кръгове на обществото, в онези институции, в които имат информацията.
Любен Марков: Ами полицията имат изключителна вина в това нещо, защото в края на краищата и до ден днешен, аз гледам, че истината за Георги Марков чака политическо решение.
Водещ: Това е много сериозна присъда.
Любен Марков:Не. Това е 100%. Аз съм 22 години вътре във всичките, в цялата тази, 95 на 100 от истината я стигнахме 1995 година. И от там нататък всичко беше, даже казвам, преди няколко години беше казано, че не е патриотично да се говори за Георги Марков. А само Ви казвам, че има едно просто аритметично правило.
Водещ:А какво значи „не е патриотично да се говори”?
Любен Марков: Ами не е патриотично, защото така се излагаме пред чужденците, защото ние сме… Защото аз казвам – не съветски разузнавачи, българите са организирали убийство. Мен не ме интересува кой е натиснал спусъка. Мен ме интересува тези, които са подготвили, колко са платили, колко време е струвало това нещо. И това се знае. И Христо го е написал точно. И Ви казвам – това са едни камъчета, които правят грамадата.
Водещ: Това е повече от сигурно, че журналистите дори и да стигнат до истината, дори и да я кажат, както е направил Христо, това, уви, не е достатъчно. Как да се говори за политика от нас журналистите? Останете с нас. Продължаваме след малко. Политика и политиканстване. Доцент Лозанов, как да намерим разликата между двете – смисъл, казвам го метафорично разбира се, ние журналистите?
Георги Лозанов: Ами днес сте решили с трудни въпроси да се занимаваме.
Водещ:Ами, те май не са трудни.
Георги Лозанов:Да, защото те не са трудни, когато са въпрос на професионален рефлекс, рефлекс на съвестта – тогава от само себе си се решават, без да си ги поставя съвестта. Но понеже аз мисля…
Водещ: Това като член в етичния кодекс много трудно може да се формулира.
Георги Лозанов:Да. Има два начина да се пише така споменатото преди – два честни начина. Единият е да пишеш балансирано, да представяш различните гледни точки и да ги оставиш те да се вмъкнат помежду си и в крайна сметка читателят, слушателят или зрителят да направи своя избор. Така, понеже изборът е сравним на свободата, така генерираш свобода в аудиторията. Защитаваш неговата свобода. Другият начин е, особено в границата не на информацията, а на коментара, да заявиш своята позиция и да заявиш, че през тази позиция коментираш политическия свят, лицата му и т.н. От там нататък започват отклоненията от тези две, за мен и двете абсолютно валидни, професионални модела на поведение, когато искаш да скриеш позицията си зад безпристрастност и да манипулираш аудиторията, когато започнеш да изпълняваш PR поръчки и PR в това отношение е големият враг на журналистиката, който да маскираш като журналистика. Когато оставиш самата политика, нейните митове, ако искате, нейните послания, да минават през теб като фуния и да добиват легитимността на журналистическо послание и т.н. знаем ги всички тези отклонения. За това за мен тези два начина на писане, така ги схематизирам, общо взето са някаква гаранция за това политиката да минава по добър начин през медията. В това отношение ние имаме дълъг път през прехода и не много радостен опит особено във връзка с това, че политиката много често през годините в прехода изместваше журналистиката. И журналистиката се превръщаше в нещо като, разполагаше се в ложите и от там задаваше своите въпроси или често пъти своите аплодисменти.
Водещ: Вие безспорно имате опит и доста изследвания зад гърба си в рамките на фондация „Медийна демокрация”. Това се случва по време на избори или това се случва винаги?
Георги Лозанов: По време на избори става по-осезаемо. Разбира се аз сега съм в качеството си на регулаторен орган и съвсем не мога да правя независими така да се каже някакви политически изказвания или дори зависими. Въобще се пазя от това да влизам в политиката в своите анализи, но мога да кажа, че по време на избори има, до сега, колкото съм наблюдавал през годините, една такава схема, по която се движат нещата. Обикновено в края на мандатите нашите медии застават срещу този, който вече ще си отива, на власт е и видимо вече ще напуска сцената, и започват да усещат, сетивата им се разтварят, журналистическите сетива и не само журналистическите, за който идва след това и този следващия е понесен от една вълна. От едно благоразположение, което го носи до към средата или до към края на мандата. И това се повтаря като един цикъл. За мен този цикъл не е много радостен, защото е някак си много в подчинение на властовите отношение. Журналистиката по би ми се искало да я видя от обратната страна, където властта върви – тя да върви в другата посока. Макар че сега при Първанов не се случи така. Президентът, който сега ще си ходи…
Любен Марков: Не е подсъдим. Ако беше подсъдим като Тодор Живков, щяхме да видим какво ще стане.
Георги Лозанов: При Тодор Живков е обратното. Искам да кажа, че сега виждам в това отношение, в този модел някакво разклащане. По отношение на Първанов една малко протоколна ласкавост до края върви и всичко стои малко като един политически фото тапет.
Водещ:Обаче има ли ги другите белези, които изброихте? Има ли някой на гребена на вълната вече качен?
Георги Лозанов:Ами не. В това отношение ми се струва, че има един баланс в нашата журналистика. Няма в момента опит, стръвни опити, както се е случвало, да се открие кой ще бъде победителят и вече да се създават с него друг тип близости.
Водещ:Това безспорно е комплимент, че кристалната топка вече не е…
Георги Лозанов: То може би дори и от това, че все по-=трудни стават категоричните прогнози, мнения. Разбира се в това отношение най-голямата жертва са социолозите, но и не само социолозите, и журналистите. Макар че за мен, няма да се ангажирам с политически хипотези, нямам и право на това, но общо взето ми се струва, че хората са тези кандидати, основните кандидати са добра извадка за щастие. Имат възможности да направят относително мотивиран избор.
Водещ: Всъщност, като че ли няколко пъти подчертахте, че нямате право на политически коментари и не искате да ги правите, защото така е редно, но въпреки всичко намирате начин да ги правите на правото на културата. Какви бяха отзивите във facebook.com, когато поканихте хората на представянето на Вашата книга „Мое дясно” на „Аполония”?
Георги Лозанов:Първо да кажа, че тя събира текстове, които са писани преди поканата ми за влизането ми в СЕМ, защото след това престанах да пиша такива текстове политически. Ами, не знам. Във facebook.com специално аз от скоро влязох на тази територия, след като дълго се чудих дали въобще да го правя, но от чисто медиен интерес. А пък facebook.com в момента е една мощна медия, каквото и да говорим.
Водещ:Третият по големина народ в света.
Георги Лозанов:Да и аз нямам право да стоя зад това, но влязох само, колкото да има поглед и достъп, не толкова да водя активна медийна политика във facebook.com. За съжаление други ангажименти не ми дават тази възможност, а човек или влиза в това и го прави, или гледа да не подвежда аудиторията си, приятелите си, както там се наричаме всички. И аз, само написах една покана, за който е в Созопол и много радостно, защото книгата ми беше представена там за втори път след София, много радостно, че това в един топъл следобед, беше една препълнена задушна зала и какво да кажа – книгата се казва „Мое дясно” и имаше тази солидарност на угрижения десен човек в България. Това се чувстваше.
Водещ: Ако трябва да цитирам Бойко Станкушев – „Какво става с дясното?”
Георги Лозанов:Книгата е за много неща, каквито аз съм писал през годините. Аз съм я писал зад гърба ми, защото това са текстове, които аз съм публикувал ден за ден, по различни поводи. Накрая ги събрах и се оказа, поне аз така си мисля, че добиха една цялост, в някакъв смисъл говорят за нещо. Говорят най-вече за това как оставаш десен, въпреки цялата трудност на дясното политическо представителство през тези години.
Водещ:Всъщност това е личната история.
Георги Лозанов:Да. И за това как дясното се откъсва от политиката и става много повече биографичен факт, свързано с тях самия, в ценностен, в културен смисъл, в емоционален и много по-малко за съжаление като ясна политическа платформа. Но аз си позволих да кажа нещо на представянето. Ще го повторя и тук с едно изречение, ако ми позволите.
Водещ: Разбира се.
Георги Лозанов:Дясното се крепеше тези 20 години преди всичко на тази емоция на голяма част от хората, която беше родена през комунизма – на нетърпимост по-малка или по-голяма, към едно общество, към неговия идеологически фалш, към репресията му и т.н. Всеки биографично го носеше това нещо и колкото и да нямаше политическо представителство дясното, то беше представено през тази наша памет и участие в онзи живот. Само че аз дадох пример там. Една сервитъорка, която решаваше кръстословици, казах и „Кажете ми да Ви помогна младо момиче”. Тя ми каза кое е предишното име на улица „Пиротска”? Тя не беше чувала за „Жданов”. Първо аз страшно се зарадвах и казах и, че можеше и да не чуе никога за Жданов, което сигурно е хубаво, но аз и казах кой е Жданов и го написа тя там, но по-важното е, че това беше абсолютно ясен знак, че ние, които носим емоционалната реакция, негативна, мрачна на онова общество на базата, на която се крепеше дясното тези 20 години, полека отстъпваме място на едни, които няма да носят тази емоция. И тогава то трябва твърдо да стане политическо дясно с всички демократични ценности на тази характеристика.
Водещ:Иначе съдбата на Тодор Живков…
Георги Лозанов:Ще започнат едни безкрайни всенародни чествания.
Водещ:Всъщност нека да си дадем сметка, защото се оказа, че 9ти септември е по-силен дразнител за журналистите, отколкото 11ти септември, който едва ли има разумен човек, който би спорил, какво се случи на 11ти септември.
Георги Лозанов: Вижте, нека да не гледаме чисто количествено на това, защото ако 9ти септември е повод за преоценки и за преосмисляне, няма съмнение, че в границата на нашата собствена история, това е много важен ключ да разбереш какво ти се случва, в крайна сметка там се пречупва гръбнакът на историята в един момент и влизаме в една общо взето историческа катастрофа, която трае много години. Вярно е, че 11ти септември е световна катастрофа и там се пречупва един гръбнак на едно разбиране, ценностно, либерално за света, за което аз продължавам да страдам, защото освен всички жертви и до днес е 11ти септември, даде право на тези, които търсят по-голямо ограничение на човешките права – имаха ресурс да го направят. И то не като външен враг а на територията, вътре в държавите. Но, ако се използва 9ти септември, за да се вгледаме в тази счупена история и после нейното бавно лепене след 1989 година, колко сме залепили вазата.
Водещ:Господин Марков, докато слушахме малко музика, за едно съвпадение заговорихте. Да зададем поредния мит, може би.
Любен Марков:А не, това е публикувано и в книгата на Христо Христов даже пише, че смъртта на Георги Марков съвпада по дата, час и ден на седмицата – понеделник с една разлика от 23 години с първия самолет, който се забива в Манхатън, така че нашата фамилия си е изживяла своя Манхатън 1978 година. Но само искам да се върна с минута на предишната тема, която доцент Лозанов каза. Тази носталгия по миналото, която е, тя е заложена и тя много се връзва с това, че младото поколение не знае кой е Жданов. Тук има едно поставяне. Вижте, толкова години ние сме живели…
Водещ: Доцент Лозанов, ще проверите ли в мониторинга колко пъти в медиите тази година е имало анкети на тема „Кой е Тодор Живков” с млади хора. Има ли смисъл от такова занимание?
Георги Лозанов: Но това е самата истина. Че е паметта и аз за това толкова се борех да вярвам, че правителството сега, макар че още не е започнало изграждането, утвърди проект за изграждане на музей на комунизма. Ако не друго, поне да има едно място тази памет по някакъв начин да се погледне, където младите хора могат да влязат, да има някаква връзка между поколенията с този музей.
Любен Марков: Да няма мит.
Георги Лозанов: Да няма мит., да ги виждаш нещата. Един музей, посветени на жертвите, на радостите, които е имало по онова време, но преди всичко посветен на жертвите на този режим, защото ние, като че ли забравихме, че става дума за един репресивен режим. Режим, който не зачиташе човешките права и това е най-меко казано.
Любен Марков:И който се смяташе за ляв.
Георги Лозанов:Който се смяташе за ляв, да. Като пък лявото винаги е защитавало човешките права срещу някаква именно репресивна политика.
Любен Марков: Това са сбърканите неща. Лявото е трудът, дясното е капиталът.
Георги Лозанов:За това моята книга се казва „Мое дясно”. Смисъл мое дясно, твое ляво – всичкото е много преувеличено.
Водещ: Да. Ами благодаря Ви за този разговор. Какво да прочетем за 11ти ноември и къде да го прочетем, доцент Лозанов? Според Вас?
Георги Лозанов:За 11ти?
Водещ:Септември.
Георги Лозанов: Септември.
Водещ: И по света излязоха много конспиративни теории.
Георги Лозанов:Страшно много неща излязоха. Страшно много се писа за това. Аз вече съм се загубил в това море. Някои от тези, които писаха, вече ги няма, като /…/ например и други хора. Да не казвам име на философ, защото освен всичко друго, 11ти септември, онези удари самолетни, доведоха Западния свят до страхотна криза на интерпретациите, която предхождаше даже финансовата криза. Трудно разбрахме какво е това, защото цялата система за сигурност на западния човек и на…
Водещ:Изведнъж рухна.
Георги Лозанов: Да, защото тя стъпва върху зачитането на човешки живот. Човешкият живот сам по себе си е ценност и ако за теб това не е ценност, включително и собственият ти живот, тогава всичко се преобръща наопаки и за съжаление, според мен, сега 10 години по-късно, не сме намерили онази интерпретация, която аз сега да кажа – ето, това прочетете и ще имате отговор на въпроса какво се случи и какво следва от това, което ни се случи тогава, преди 10 години.
Водещ: Защото братът на Георги Марков ни каза какво да прочетем, кой от задочните репортажи. Препоръча ни тези, които са свързани със срещите на Георги Марков с Тодор Живков, но вероятно трябва да минат повече години след 11ти септември, за да имаме такава отправна точка. Благодаря Ви за този разговор. Много човешки истории бяха разказани след рухването на Близнаците. Добър ден на Бойко Василев от Българската национална телевизия.
Бойко Василев: Добър ден!
Водещ:Има такива дати, които ни карат да се връщаме към такива стари история, да намираме нови и може би го прави, за да намерим отговор на въпроса защо се случват. 10 години по-късно намираме ли го?
Бойко Василев: Случват се, защото светът се движи от тези събития. Една книга напоследък, „Черният лебед”, показва, че всъщност това е правилото на историята. Тя се формира от неочаквани, от никого непредвидени събития с огромни последствия и те ни движат напред. Така че – щем, не щем ще се случват и в бъдеще няма да можем да ги предвиждаме.
Водещ:Но ние журналистика, наша работа е, наша позиция е да обръщаме внимание на това. Аз започнах в началото на предаването с един много странен факт за 9ти септември 70 милиона резултата дава чичо google.com. За 11ти септември – 17 милиона. Как ще коментираш този факт, Бойко?
Бойко Василев: Ами въвела си го на български?
Водещ:Естествено, че съм го въвела на български. Аз търсих българската реакция, не търсих чуждата. Много политика?
Бойко Василев:Не, затваряне към света. Аз си спомням тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски каза, че това е събитие далеч от нас. И парадоксално обаче всичко след това го опроверга. Оказа се, че събитието не е далеч от нас. Оказа се, че то има големи последствия за нас – като почнеш от влизането ни в НАТО, после участието ни в Иран и Афганистан – жертвите, които дадохме, политиката, която водехме, светът, който се промени, европейските фондове и какво ли не. Завърза се една верига, която стигна до нас по много различни начини. Обаче ние не сме го още разбрали. Още не сме свикнали, че светът е много малък. Всичко, което се случва в него, опира до нас пряко. /…/
Водещ:Има някакъв проблем със звука. Ако продължаваш да не чуваш, Бойко, моля те спри да се движиш, за да съумея да ти задам още един въпрос. А той е защо ще правите живо студио за 11ти септември? Няма да стане този… Ще опитаме да възстановим връзката. Да се надяваме, че мобилната клетка ще бъде благосклонна към нас за една – две минути още. Живо предаване ще правите посветено на 11ти септември. Защо? За да намерите отговора или?
Бойко Василев:Искаме да направим това живо предаване просто, за да покажем, че светът е важен. Да върнем светът на българския зрител. Ако забелязвате – това е политика…
Водещ:Да, забелязваме. Но най-вероятно ще го чуем някой друг път, защото се оказа, че мобилната клетка не е наш приятел тази събота. Но да се надяваме, че другата събота ще бъде. Сега Ви желая от името на целия ни екип – Ваня Новакова, Александър Райчев, Мария Рачева, Цвети Бахариева и от мен Ирен Филева хубав и спокоен съботен следобед. 

Не продаваме Нова тв, ще сме тук поне още 10 години

24chasa.bg I Паола ХЮСЕИН I 10.09.2011

От няколко седмици в българските медийни среди усилено се обсъжда как Нова тв се продава. Междувременно у нас пристигна най-големият началник на “Модърн таймс груп” (MTG) – президентът на групировката и неин изпълнителен директор Ханс-Холгер Албрехт. Той коментира слуха за “24 часа”, но всъщност е в България за нещо съвсем друго. За трети път участва в благотворителен мач у нас срещу отбора на премиера Бойко Борисов. Мачът бе в четвъртък вечерта и завърши 1:0 за българския тим, в който играха и Стоичков, Лечков, Любо Пенев и Боримиров.
Албрехт е роден в Брюксел през 1963 г., но израства в Германия. Учил е в университета във Фрайбург, в Йейлския университет в САЩ, а в университета в Бохум, Германия, прави докторат по право. Преди да се присъедини към MTG, работи за “Даймлер-Бенц”, а по-късно и за медийната група CLT. Той е член на борда на международната асоциация за тв награди “Еми” в Ню Йорк.
 
- Г-н Албрехт, вярно ли е, че продавате Нова тв?
- Не. Изобщо нямаме такива намерения. Инвестицията ни е стратегическа, с дългосрочни перспективи. Ние сме предприемачи, а не финансови инвеститори, които искат да продават. Това е само слух.
 
- У нас обаче дори се появиха имената на купувачите. Познавате ли Ирена Кръстева или Дарина Павлова?
- О, дори са дами. Никога не съм ги срещал и не съм чувал за тях. Не съм разговарял с тях, както и с никой друг за подобна сделка. Пак ви казвам, не продаваме.
 
- Защо се появяват такива слухове?
- Няма друга индустрия, в която да има повече слухове от медийната. Медиите обичат да говорят за другите медии. Възможно е това да е просто нечия фантазия или да говорят хора, които чертаят някакви планове. За нас слуховете нямат значение. Оглеждаме и други пазари и правим това, което винаги сме правили – управляваме бизнеса си, и в следващия, поне 10-годишен период, ще бъдем в България.
 
- Още 10 години?
- Може би и повече.
 
- В Швеция обсъждат ли компанията “Модърн таймс груп”, има ли слухове за вас?
- Не, защото, от една страна, те знаят, че България е добро място за нашия бизнес. От друга страна, знаят, че изобщо Източна Европа е доста голяма част от нашата стратегия и ние имаме дългосрочни планове за растеж. Няма нищо специфично около България, просто тя е част от голямата история на MTG.
 
- Световните икономисти казват, че по време на криза е по-добре да се продава, ако бизнесът не върви. От друга страна обаче, е добре да се купува, защото е изгодно. Какво прави MTG?
- По време на последната криза ние купувахме и инвестирахме. Отделихме повече пари за тази цел, защото всяка криза представлява голяма възможност. Предпочитаме да инвестираме дългосрочно, а не да продаваме. Финансово сме доста силни, нямаме никакви дългове и не придобиваме бизнес, за да го даваме под наем. Възможностите, които се отварят по време на криза, за нас са да инвестираме или да придобиваме.
 
- Имате ли намерение да купувате нови медии в България, или да създадете нова?
- Винаги търсим възможности да инвестираме. Ако видим перспектива да го направим в друг вид медия, ще бъде по-скоро в т.нар. кросмедия. Това направихме в скандинавските държави, за да се възползваме от възможностите, които дават новите технологии. Така че ще продължим да търсим, за да инвестираме още в България.
Няма да купуваме вестници, това е сигурно.
 
- Защо?
- Тази сфера не е приоритетна за нас. Преди много време имахме вестникарски бизнес, дори беше листван на борсата. Вестникът, който притежавахме, се казваше “Метро”.
 
- Как Нова тв и телевизиите “Диема” се справят в кризата?
- Не мога да навлизам в подробности, тъй като компанията е листвана на борсата и поради тази причина не мога да ви предоставя детайлна информация. Това, което мога да кажа, е, че каналите се справят добре, над очакванията ни. Дългосрочното ни намерение е да запазим позициите, които имаме.
 
- Рейтингите на Нова тв за миналата година са доста ниски. Какво ще промените, за да увеличите интереса към медията?
- Вече една година подготвяме новата програма. Нови и големи шоупредавания ще стартират съвсем скоро – “Х фактор” тази неделя, а през следващите седмици ще има и други. Наистина променихме доста неща. Рейтингите вече показват, че Нова тв е със стабилен резултат, което е добър знак. Но това е всекидневният живот в една телевизия – веднъж шоуто има добър рейтинг, после – слаб. Свикнали сме и това не е повод за притеснения.
 
- Преди 2 години търсехте българин за шеф на групировката си у нас. Това вече е факт. Какво се промени?
- Винаги държим на местния мениджмънт. Има неща, които няма как да се правят от чужденец. Светлана Василева е чудесна, много сме щастливи, че я открихме. Тя върши прекрасна работа, фокусирала се е върху програмирането в този момент. За нас е перфектният изпълнителен директор.
 
- Защо държите шефът да е българин?
- От тв гледна точка трябва да се съобразяваме с вкуса на зрителите в определена държава. Затова тв пазарите не могат да са еднакви. Например голямо шоу като “Х фактор” се излъчва в много страни, но има детайли, които са присъщи само за определена аудитория и трябва да ги знаеш на 100%. Чужденец трудно ще се справи. Мога да ви кажа, че “Х фактор” е чудесно шоу, но няма как да ви обясня какви са местните интереси, в кои дни е подходящо да се излъчва и защо – ето такива съществени фактори. Така че трябва да разбираш особеностите на даден район. Ние забавляваме хората на местно ниво.
 
- Какво предстои да се случва с Нова тв?
- Няма да кажа всичките ни планове, защото конкуренцията е сериозна. Но три неща са важни. Ще продължим да работим и да инвестираме в продукта и марката Нова. Второто е, че очакваме пазарите да се възстановят, което ще ни е от голяма полза. Третото, което ще е благоприятно за Нова и останалите канали, е, че търсим нови пазари, ще внедряваме технологичните новости, ще има и по-голямо покритие в интернет. Всичко това ще привнесем като опит и в България. Готови сме да посрещнем новото време.
 
- Как възприемате състезанието с Би Ти Ви? Преди време Нова тв я обвини в нелоялна конкуренция за привличане на реклами. Стремежът за повече реклами не е ли нормален за една частна медия?
- Ако си най-големият в една държава, имаш определени граници, поставени от европейските и местните закони. Ако бъдат прекрачени и ние го усетим, трябва открито да заявим своята позиция. Внесли сме жалба в Комисията за защита на конкуренцията и очакваме нейното решение. Имахме подобна ситуация на чешкия пазар, където местният орган постанови, че се провежда нелоялна търговска политика, и взе решение, че тази практика трябва да бъде прекратена. Това се отнася за канал, притежаван от CME. Същото се случи и в Словения, където местната комисия затвори офисите на конкурента и направи разследване.
Така че това не е нещо необичайно. Трябва да има правила на пазара, които да се спазват. Ако това не се прави, ще има и жалби.
 
- Как повлия кризата на цялата компания?
- Коя криза, последната или новата? (Смее се.)Много добре. Ние сме единствената компания в Европа, която расте в кризата. Имаме много добри и солидни приходи. Няма нужда да съкращаваме хора. Запазихме служителите си на повечето места.
 
- Заплатите също ли растат?
- Не, заплатите останаха същите. Но по-важното все пак е човек да не изгуби работата си в кризата. Дори инвестирахме.
 
- Кои са най-успешните дейности на MTG?
- И ефирната ни телевизия, и платените ни канали са доста търсени. Руската ни ефирна тв например е много силна, също и телевизията ни в Чехия. В България разглеждаме успехите на каналите си като едно цяло. Колкото повече и разнообразни канали притежаваш, толкова повече хора гледат телевизия.
 
- Откакто медията стана ваша, всяка година организирате благотворителен мач с известни политици и футболисти. Защо?
- Защото ми харесва да идвам и да играя в него. (Смее се.) Имаме благотворителна инициатива – MTG United for Peace. Организираме турнири за деца в неравностойно положение в държавите, в които имаме телевизии. Победителите в местните надпревари се срещат в Осло за големия финал през октомври. Световната купа на мира е форум, в който чрез футбол децата се запознават с нови приятели от цял свят и научават много за различните култури.
Там, освен във футболния турнир, младите таланти ще бъдат въвлечени и в най-различни образователни дейности в Нобеловия център на мира и в представителството на Червения кръст. Участниците в турнира ще се включат и в традиционната разходка на мира и ще вземат участие в “Училището на толеранса”. В България е организирано по най-добрия начин. Първо се провежда детският турнир, а след това благотворителен мач, в който участват големи знаменитости. Идеята е да направим нещо добро за страните, в които работим. Вършим го по начин, който ни допада – чрез спорт, състезания, игри.
 
- Тук винаги играете с премиера. Защо, за да имате добри връзки с властта ли?
- Не, освен него участват много футболни звезди. Правим го и на други места, например в Барселона – с рок звезди и представители на финансови институции. Също и в Осло сме играли с известни личности. Най-хубавото нещо на футболния терен е, че няма значение дали си министър-председател, или футболист, или нещо друго. Всички са еднакви. Забавляваме се малко, а в същото време е за благотворителност – правим нещо добро.
 
- Вие сте член на борда на международната организация на тв наградите "Еми". Някоя българска продукция има ли шанс да спечели този приз?
- Те са по категории – за документални филми, сериали, детски предавания, шоу програми и други. Мисля, че имате възможност, защото сте креативни и има много добри продукции на местния пазар. Дори започваме да изнасяме концепции за предавания в други държави. Може би ще имате скоро и награда.
 

Есента на ефирните телевизии

в. Капитал I Весислава АНТОНОВА I 10.09.2011

Големите тв канали залагат основно на българските сериали

Зрителите прекарват все по-малко време пред ефирната телевизия, предпочитайки стрийминга в интернет, твърди изследване на центъра за проучвания на Ericsson ConsumerLab. Близо половината от анкетираните (47%) гледат видео в интернет поне един път седмично. В същото време 84% от потребителите гледат традиционна ефирна телевизия поне веднъж на седмица, което е с 3% по-малко спрямо 2010 г. Изследването е проведено сред 13 хиляди души от различни части на света, включително САЩ, Китай, Западна Европа и др.

Видеото по заявка от интернет става все по-популярно, макар и традиционната ефирна телевизия да остава най-предпочитаният начин за гледане на телевизия. Потребителите обаче искат да ползват едновременно и двете, отчитат авторите на анализа. Според проучването социалните мрежи също оказват сериозно влияние на навиците на зрителите. Над 40% от анкетираните признават, че докато гледат телевизия, общуват в социални мрежи с помощта на смартфони и таблети. Това важи особено при гледане на риалити и спортни програми.

Тази тенденциия се отчита и от водещите национални ефирни телевизии в България, които през последните две години положиха сериозни усилия да развиват и сайтовете на каналите. Сайтът на bTV например се нарежда на второ място по обхват на аудиторията в топ 10 на класацията, направена от Gemius. Основните новинарски емисии, сутрешните блокове, сериалите и въобще голяма част от авторското съдържание, създавано всеки ден от телевизионните канали, може да се гледа в сайтовете им, и то минути след като са били излъчени в ефир. Така е с bTV, БНТ, TV7 и "Нова тв".

Въпреки това основната битка между каналите е на базата на програмните им схеми.

Нещо ново, нещо утвърдено

Качеството на телевизията много зависи от рекламния пазар, който за съжаление тази година отчита плах ръст на приходите от 7%, и то вероятно само по измерванията на мониторинговите агенции, които не отчитат различните отстъпки, които се дават. Каналите обаче изпратиха първото шестмесечие на годината с увереност, че есенните им програмни схеми ще привлекат повече зрители пред екраните и респективно повече реклами в паузите между предаванията. Едно от силните им оръжия за привличане на зрители и рекламодатели категорично ще са сериалите. Въпреки свития рекламен пазар и bTV, и "Нова тв", и TV7 демонстрират, че нямат намерение да правят компромис с програмното съдържание и да лишат зрителите от разнообразие.

Директорът продажби на "Нова тв" Красимира Василева обясни, че "въпреки свития рекламен пазар през последните две години MTG като голяма медийна компания продължава да инвестира в нови програмни продукти, защото не може да си позволи да не следва новите пазарни тенденции". И ако се проследи какви са заявките на "Нова тв" за есенния сезон, който започва на 12 септември, съвсем видимо е, че медията ще има изцяло обновена програмна схема.

Изпълнителният директор на TV7 Евелина Колева обясни, че каналът  се фокусира върху специфични пазарни ниши, където смята, че има потенциал. "Предлагаме качествена и интелигентна продукция [например панорама на филмите на Уди Алън] във всеки един аспект. Такъв е изборът ни на продукции, на спорт, на филми, на сериали. Акцент при нас освен  публицистиката е и развитието на спорта като телевизионен продукт за ценители. Имаме права за излъчване на атрактивни мачове от А група на българското първенство по футбол. Продължаваме да излъчваме ексклузивно стартовете от Formula 1"обясни Колева.

bTV, която по принцип разполага с най-голям рекламен бюджет на пазара, обяснимо не прави компромиси с инвестирането в програма.

БНТ все още не коментира програмната си политика за новия тв сезон и все още не е ясно кога ще представи новостите в схемата си. В публичното пространство вече се появи информация, че са започнали снимките на втория сезон на "Под прикритие", беше презентиран четирисерийният филм "Английският съсед", готвят се промени в неделното предаване в "Неделя с…".

Частните телевизии са по-щедри

в информацията за предстоящия сезон.

"Приоритетите ни за тази есен са много и разнообразни. Започваме широк спектър от нови продукции като "Х Factor" (най-голямото музикално шоу в света), "Фермер търси жена", който е изцяло нов формат за нашия пазар, както и "Разбий Иван и Андрей". Обединяващото между тези предавания е, че и трите са базирани на световно успешни международни формати, но освен тях имаме и документалното риалити "Изгубени в България" и комедийния сериал "Етажна собственост", които са продукции по оригинални идеи на български продуценти", коментира пред "Капитал" заместник програмният директор на "Нова тв" Антоний Мангов. Този сезон освен на продукциите в праймтайм "Нова" ще заложи и на предаването "Ники Кънчев под наем", което ще се излъчва през деня, където по мнението на Мангов "традиционно има по-малко оригинални продукции и повечето телевизии залагат на чуждестранни сериали".

TV7, която отскоро функционира като национална ефирна телевизия,  има намерение да затвърди позициите на продукциите, които са се доказали и остават в програмната и схема. "Основен приоритет на TV7 и през новия сезон ще е публицистиката. Лицата на телевизията са силни и още миналия сезон доказаха, че могат да реализират изключително сериозен и атрактивен телевизионен продукт. Затова  например в новия сезон местим "Пряка демокрация" със Стойчо Керев в праймтайм. С нов, по-атрактивен час е и "Панаир на суетата" с Албена Вулева. Много важно за нас като телевизия е ползата за зрителите от информацията, която TV7 предоставя. В нашия ефир е първото и единствено предаване, реализирано изцяло в полза на потребителя – "Баркод", обясни изпълнителният директор на TV7 Евелина Колева.

Есенната схема, обявена от bTV още в началото на лятото, е продължение на успешния сезон на българските сериали, който телевизията разработва още от старта на "Стъклен дом" миналата година. "Освен "Стъклен дом" и "Столичани в повече", стартираме и новата семейна сага "Седем часа разлика". Така ще удовлетворим нарастващия глад за качествени български сериали в праймтайм, който е водещата тенденция на пазара в момента", коментираха от bTV.

Отделно от това телевизията предвижда нововъведения и допълнително разнообразие в делничната и уикенд програмата. "Основен акцент, както винаги, са новините и актуалните ни предавания, които развиваме още повече тази есен – с допълнителна емисия в 17.00 часа и с още два часа с Лора Крумова в новото предаване "Тази събота". И съботният, и неделният блок ще включват новини. Така завършваме линията на сутрешната си програма от понеделник до неделя", обясниха от bTV. Телевизията разчита да разработи още по добре сутрешната си програма с новото предаване от 10.00 часа "Преди обед", в което ще има рубрики на популярни медийни личности, обединени от една водеща, която ще налагат като ново лице в ефир. 

Актуалната тв тенденция обаче си остават българските сериали, които успешно се пребориха с турските. След успеха на "Стъклен дом" по bTV продуцентите от Sia реализираха за БНТ криминалния сериал "Под прикритие", който също спечели интереса на зрителите. От новия сезон ще има нови сериали и в битката на това поле ще се включат и други телевизии.

"Основната тенденция за нас е гарантирането на разнообразна и качествена програма, която да покрива широк спектър от интереси и да не ограничава зрителите само в една посока, както се случваше години наред, когато ефирът на основните телевизии беше подчинен на едно-две предавания", коментира заместник програмният директор на "Нова тв" Антоний Мангов. Според изпълнителния директор на TV7 Евелина Колева основна тенденция е "отварянето на българския телевизионен пазар към телевизионни продукции, произведени в България и предназначени за местния пазар и неговите нужди".

В правилната посока, но…

Според анализаторите и медия директорите телевизиите правилно отчитат интереса на зрителя, но след това се концентрират прекалено много в конкуренцията помежду си относно програмирането и забравят зрителя.

"Каналите първо заставят зрителя да избира в едно и също време едни и същи предавания, които са му интересни. Рекламните блокове също са синхронизирани между отделните канали (дори конкурентни). Всичко това изнервя аудиторията и каналите само губят от това. Изборът едно от всичките или по малко от всичките не е в полза на каналите, а също и на рекламодателите", убеден е изпълнителният  директор на Market Test TGI – България, Ивайло Богомилов. Според него телевизиите "не следят останалата част от аудиторията, които не се интересуват от този тип предавания. Около 1/3 до 1/2 от аудиторията на най-гледаните предавания се формира от група хора,  гледащи заради някой друг в домакинството или защото няма нищо интересно в този момент по останалите канали. Това е голям потенциал за каналите като аудитория, която волно или неволно те пренебрегват", обясни Богомилов.

Директорът на медия агенцията Mindshare Лили Георгиева коментира, че не разбира желанието на двете големи медийни групи (MTG – собствениците на "Нова" и каналите "Диема", CME – собственикът на b Media Group) да се конкурират помежду си с едни и същи формати между двете големи медийни групи. "Това не е в полза на нито една от тях, тъй като взаимно си намаляват рейтингите по този начин", каза Георгиева. 

Според нея е интересно това, което са решили да направят "Нова тв" тази година. "За всеки ден от седмицата имат различна програма. Заложили са на разнообразието. Това е експеримент, който аз поощрявам, тъй като те таргетират младото градско и активно население, което не обича да гледа един и същ сериал всяка вечер", е мнението на Георгиева. По думите и bTV Media Group залагат на по-класическа схема. "Интересен ще бъде стартът на "Седем часа разлика", тъй като на предварителните тестове той показва много добри резултати. Отново залагат и на турските сериали, опитват се да бъдат навсякъде."

Директорът на Mindshare отчита по-засилена активност от БНТ през този сезон по отношение на комуникацията, докато преди инициативата е идвала от медия агенциите. "Сега БНТ се опитват отново да си върнат доверието и интереса на рекламодатели и агенции. Това, че БНТ са изтеглили обявяването на есенната си програмна схема след другите две големи медийни групи е в техен ущърб, тъй като дотогава бюджетите ще бъдат разпределени и БНТ ще останат извън играта. Ако имат нещо интересно, ще е много трудно да убедим рекламодателите да заделят допълнителни средства", категорична е Лили Георгиева.

Отсега е ясно, че битката през новия тв сезон ще е между двете основни медийни групи на пазара – CME и MTG, но държавната БНТ дава заявки, че също ще се включи сериозно в дуела с двете големи медийни групи. За зрителите остава да избират между сериалите и предизборните студиа и после пак между сериалите и развлекателните формати. И всичко това с надеждата, че рекламодателите може да станат мъничко по-щедри.

Оригинална публикация

Загубени в PR-а, намерени в мрежата

в. Капитал I Райна Грудова-де Ланге I 10.09.2011

Колкото и ожесточени да са политическите кампании, те са нищо в сравнение с форумните битки. Коментарите под статиите в електронните формати на вестниците и агенциите са много по-разгорещени, а често разкриват и интересни неща за отношението на избирателите към политиците.

Форумците са своеобразна, макар и много специфична, фокус група – най-често агресивна, негативна (няма политик, за който да преобладават положителните коментари), конспиративна… В същото време анонимността, която онлайн изданията на медиите предоставят, ги превръща в отдушник на мнения, които иначе трудно изплуват в публичното пространство. В крайна сметка се получава нещо като дестилат на политическото подсъзнание на обществото – всичко това, което движи политическия избор, но никой не смее да си признае. Ето защо с началото на настоящата избирателна кампания "АИИ Дейта про"* направи за "Капитал" преглед на форумния имидж на канидидат-президентите. В анализа са включени Волен Сидеров, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Румен Христов и Росен Плевнелиев.

Въпреки че фокус групата не e много представителна (много малка част от аудиторията онлайн пише във форумите), за PR екипите анонимните мнения са нещо като паразитния шум в телевизионния сигнал – дори и слаби, дразнят. И могат да развалят и най-добрата сценография. При телевизора е лесно – той просто се изключва, но при политическите кампании нещата са по-сложни.

Някой политически екипи избират просто да пренебрегнат този анонимен дразнител, други – да се борят усилено с него. И двата подхода обаче може да се окажат погрешни. Първият, защото пропуска да се изправи срещу и да преодолее подмолно ширещите се слухове и менения. Вторият, като отдели твърде много внимание на съпътстващия шум за сметка на съществените характеристики на кандидата.

***

Росен Плевнелиев

Почти половината от коментаторите (43%) са против кандидатурата наРосен Плевнелиев за президент на България. Една част от тях, защото смятат, че мястото му е на министерския пост, който заема понастоящем:"Жалко би било Плевнелиев да стане президент. Това е същото като един пълководец да извади най-добрия си генерал от огъня на битката и да го сложи в канцелария да бие печати и сортира бумаги…" Голяма част смятат, че той ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов: "На всички е ясно, че няма значение какво мисли Плевнелиев. Той ще бъде в ролята на подставено лице, което е обидно както за него, така и за избирателите."Една трета от коментарите (30%) са неутрални. Малко по-малко от тях (27%) са положителните коментари.

Забелязва се огромна разлика в количеството статии и съответно коментари, генерирани преди и след официалното обявяване на Росен Плевнелиев за официален кандидат на ГЕРБ. Преди обявяването му са анализирани 13 статии със 120 коментара в наблюдаваните медии. След 4 септември (датата на официалното обявяване) са генерирани и анализирани 38 статии и 858 коментара. Въпреки тази разлика мнението за него не се променя.

Положителните коментари за Плевнелиев са продиктувани най-вече от работата му като министър. Хората с добро мнение за него почти винаги изтъкват постиженията му със строежите на магистрали, проекта за саниране на жилищни сгради с цел енергийна ефективност, както и проверките му по Черноморието на концесионните договори. Освен тези аргументи се изтъква и представителният му вид, който според положителност настроените читатели е далеч по-приемлив от този на останалите кандидати: "Жалко, че не можем да го клонираме хем за президентството, хем за 2-3 други ресора извън сегашния му – като земеделие, туризъм, ОП "Конкурентоспособност".

Неутралните коментари за Плевнелиев са най-вече на хора, които смятат, че той не е способен да бъде президент заради липсата му на опит в политиката: "Плевнелиев е по-подходящ за премиер. Той е експерт, а не политик. За президент трябва да се предложи някой успешен дипломат или политик."
Негативните коментари са много и от различно естество. Най-често срещаните са мнения относно отношенията му с Бойко Борисов (хората се притесняват от силното влияние на премиера върху Плевнелиев), неяснотите около миналото му (изникват въпроси за забогатяването му, за работата му в Германия в началото на 90-те години ("заминал с червени пари"), за строежа на "Бизнес парк София", коментиращите предполагат минало на партиен активист преди 1989 г.), както и противоречивите изказвания относно желанието му да се кандидатира за президент, което може пак да се отнесе към зависимостта му от премиера.

Решението на Плевнелиев да подаде оставка е прието с равнодушие от хората, които не го подкрепят, и с одобрение от хората, които го подкрепят. За сметка на това отказът на Маргарита Попова да напусне поста на министър на правосъдието е приет с голяма доза съмнение и спекулации относно разминаването в действията на кандидатпрезидентската двойка."Росен за разлика от Калфин, Кунева и Сидеров единствен постъпи мъжки и достойно с морал и си подаде оставката!"

Първият рекламен клип, заснет заедно с официалното обявяване на Росен Плевнелиев за кандидат на ГЕРБ, е приет също с голяма доза съмнение и неодобрение. По-голямата част от коментиралите читатели не харесват клипа заради ниското качество на заснемането, както и явния според тях непрофесионализъм на изказването. Тези, които твърдят обратното, са почти два пъти по-малко. "Как така един час преди номинацията на кандидатпрезидентската им двойка потвърдил, а клиповете готови? Никак не обичам да ме лъжат и правят на баламурник."

Среща се и голяма доза критика на дейността му като министър. Негативните мнения в случая идват от прекалената публичност на действията му, най-вероятно придобита от влиянието на Бойко Борисов и ГЕРБ върху него. Според тях Плевнелиев много говори, а всъщност нищо не е свършил: "Вярно направиха се доста пътища, магистрали но българинът не яде асфалт… Досега са изградили 19 км, започнати преди тях." Критикувани са и договорите за строителство на магистралите, както и проверките по Черноморието.

Силни страни:
- Няма съмнение за подкрепата за него от Борисов, което му прелива рейтинг
- Успехите му като министър на регионалното развитие

Слаби страни:

- Възприема се като пионка на Бойко Борисов
- Експертният му имидж, който той сам насаждаше.

Ивайло Калфин

Над половината от коментаторите на Ивайло Калфин смятат, че той няма шанс да спечели изборите, и се изказват саркастично за него. Любопитно е високото ниво на неутралните коментари (като се има предвид цялостния форумен негативизъм).

Основната критика към Калфин е, че се опитва да се представи за безпартиен, подобно на Меглена Кунева (често изказалите се твърдо заявяват убеждението си, че двамата кандидати ще се борят за един и същ електорат).

Сред коментиралите кандидатурата му обаче има и хора, които разграничават личността на Ивайло Калфин от политическата сила, която го издига за кандидат-президент, а именно: одобряват личността, професионалния опит и идеите му, но не одобряват издигащата го БСП.

Също така имената на Ивайло Калфин и Георги Първанов редовно присъстват в едно изречение, обикновено съдържащо нападки към двамата. Коментарите са насочени предимно към приемствеността на Калфин със сегашния президент – много от коментиралите го описват като "калфа на Гоце": "Достоен наследник на Гоце! Всичките му послания са извън официалните му правомощия, а от тях мирише на руски енергийни комисионни." Следва да се отчете обаче, че повечето от тези коментари са на привърженици на други политически сили.

Не липсват и коментари относно възнаграждението, което Ивайло Калфинполучава като български представител в Европейския парламент, бъдещата му пенсия в България, късния момент, в който е потвърдил намерението си да участва в предстоящия избор за президент на страната. Също неодобрение буди и фактът, че все още не е обявен кандидатът за вицепрезидент на Калфин.

Част от критиките се отнасят и към неговото образование, кариерата му като евродепутат и факта, че не е подал оставка като такъв. Повод за явна критика и подигравателни коментари е и PR кампанията на Калфин, която го направи "член-кооператор в Търговище", което е възприето от повечето хора като евтина реклама и трик, използван от социалистите преди години:"БРАВО! Сега да стане член-кореспондент на Тутраканската селищна система и да ,оди да копа!"

От друга страна, има и коментиращи, които виждат в Калфин политик с международен опит като депутат в Европейския парламент, което допринася за репутацията му. Все пак положителните коментари към него идват основно от привърженици на неговата партия. Друг от факторите, които влияят положително на имиджа му, е и противопоставянето на управляващата ГЕРБ: "Разчитам, че Калфин, президентската институция, ще бъде коректив на правителството на ГЕРБ. За какво ни е президент, който само ръкопляска на правителството и ускорява затъването ни в блатото."

Коментарите около кандидатурата на Калфин разкриват и още един любопитен тренд. Много хора предпочитат партийно подкрепен президент, който да бъде контрапункт на правителството. В това отношение Меглена Кунева губи, тъй като независимостта й (реална или привидна) не й дава достатъчно лостове за въздействие върху ГЕРБ.

Силни страни: 

- Опит в международната политика като все още действащ депутат в Европейския парламент
- Изглежда експертно
- Единственият реален контрапункт на ГЕРБ

Слаби страни:

- Възприемането му като "наследник" на Първанов
- Стремежа да се дистанцира от издигналата го партия
- Еврократската му аура

Меглена Кунева

Огромната част от коментарите за кандидатурата на Меглена Кунева (около 73% от общо 285) изразява неодобрение – читателите критикуват политическото й минало, начина, по който станала еврокомисар по линия на НДСВ, както и факта, че съпругът й е свързан с конкретна политическа партия, докато тя се явява като независим кандидат за президент.

Поради партийните й връзки с НДСВ изникват спекулации около гласовете, които би получила от бившата тройна коалиция при евентуален балотаж."Ако НДСВ я подкрепя като партия и това е единствената партия, която я подкрепя, това не значи ли, че е техен кандидат?" Очевидно е, че засега посланието й, че тя е гражданският кандидат за президент, не намира много отклик при форумците.

Тонът на много от коментарите е саркастичен, много често и откровено злобен. Основа на повечето негативни коментари е бракът й с Андрей Пръмов- син на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Това е основният аргумент за обвиненията, че Кунева е свързана с номенклатурата (много рядко се среща мнението, че все пак баща й е лежал в затвора в Белене). Често срещани са и нападките към нея, свързани с работата й в Брюксел, както и толкова битови въпроси като компенсацията й след напускането на комисията.

Остри критики са изказани и по повод съгласието й да се затворят 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". "Нека не забравяме, че тя каза "Йес" за затварянето на АЕЦ "Козлодуй". 

Много коментирана тема е законността на самото кандидатиране на Меглена Кунева за президент. Според чл.93, ал.2 от Конституцията на България кандидатът за президент "трябва да е живял последните пет години в страната", затова коментарните блокове преливат от свободни тълкувания – дали престоят й в Белгия като еврокомисар се брои за държавна служба, съответно кого е представлявала там, това служебна командировка ли е или не, която логично оправдава неприсъствието й в България.

Бившият еврокомисар събира симпатии с контактите си в европейските институции, които биха могли да бъдат изключително полезни за страната ни. С одобрение се ползва "европейският й имидж".

Силни страни:

- Политическият опит и връзките, които е създала по време на престоя си в Брюксел
- Имиджът й на политик, с който се свързва влизането на България в ЕС
- Излъчването й, което създава впечатление, че би била приета добре в чужбина

Слаби страни:

- Обвързаността й с НДСВ
- Слуховете за връзки с партийни дейци отпреди 1989 г.,
- Еврократската й аура
- Тежестта на решенията, които е взимала като министър

Волен Сидеров

Изглежда, интересът на медиите към Волен Сидеров и изявите му в политическото и обществено пространство затихва. Мониторингът ни откри само 12 статии, посветени на кандидатурата на Сидеров, които са провокирали читателски коментари (62 коментара). В коментарите за Сидеров прави впечатление поляризацията на мненията – читателите или изразяват безрезервна подкрепа за Сидеров, или тотално го отхвърлят и определят за политическа карикатура и фарс.

По-голям е все пак делът на негативните коментари. Причините за това са крайността на разбиранията, призивите и действията на Сидеров. Негативно настроените читатели или се шегуват, или говорят с неприкрит сарказъм за действията и думите на Сидеров. Според други той просто поддържа провокативен имидж и реално не е способен да извърши това, което се заканва да направи: "Прави се националист, за да се добере до властта. Големи приказки, много обещания, но в крайна сметка не прави нищо."

Малцината, които го подкрепят, смятат, че той е решението на проблемите пред България: "Все пак засега Волен е единственият, който защитавабългарските интереси пред монополите, макар и на думи."

Силни страни:

- Малко, но верни привърженици
- Добрите отношения, които поддържа с управляващата партия – ГЕРБ (възприема се като борец срещу "тройната коалиция")
- Армия от форумни поддръжници

Слаби страни:

- Поляризира общественото мнение с действията и възгледите си
- Провокира хората с крайни мнения
- Не е възприеман на сериозно

***

Румен Христов

Като цяло кандидатурата на Румен Христов не предизвиква сериозен медиен интерес и не провокира сериозни дискусии в онлайн пространството. Доминиращото мнение, изразено в читателските коментари, е неодобрение и съмнение в неговата кандидатура. В очите на онлайн аудиторията Румен Христов е неизвестен и "сив кандидат" – политик с бледа политическа кариера и страдащ от липса на лични и професионални качества, които да го откроят от другите кандидати. Според много голяма част от читателите неговата кандидатура е неподходяща и дори безсмислена, като се има предвид кои са опонентите му.

Поведението на СДС и новосформираната коалиция с маргинални десни политически формации зад гърба на ДСБ допълнително кара читателите да изразят своето неодобрение за кандидатурата на Румен Христов.

Сред основните причини за негативното настроение срещу него са и предишните му решения като отговорно лице, които според читателите са били в ущърб на страната (приписва му се решението за връщане на земята, което било навредило на селското стопанство), както и изказванията му след обявяването му за кандидат-президент, които според читателите са неадекватни и несериозни.

В последните дни се разсъждава в посока дали Христов не е подкрепян тайно от Ахмед Доган и ДПС: "Ако исках да гласувам за Румен Христов, щях да гласувам лично за Доган."
Малък е броят на неутралните и положителните коментари за "синия" кандидат, като нито едните, нито другите се открояват с нещо изключително. Според тези форумци Румен Христов просто е по-добър от кандидатите на останалите партии.

Силни страни:

- Абсолютната подкрепа на хората, верни на СДС

Слаби страни:

- Безлична кандидатура
- Слаба политическа кариера и подозрения за близки отношения с ДПС
- Маньоврите около издигането му и разпада на "Синята коалиция"
- Асоциациите с миналата му политическа дейност

*АИИ Дейта Процесинг доставя услуги в сферата на измерването и управлението на репутацията за над 100 международни компании и водещи доставчици на бизнес информация за всички региони в света

Оригинална публикация 

Тръгва телевизията на АТАКА – АЛФА

в. Атака | 09.09.2011

СЕМ даде лиценз на националистите за ефир, който стартира в края на септември

Телевизията на партия АТАКА тръгва от края на септември. Нейното име е АЛФА, а вчера на извънредно заседание СЕМ й даде лиценз. Обществената телевизия ще е с национално покритие, ще се излъчва по кабел и сателит и ще има 24-часова програма. В ръководството са медийният експерт Ани Илинчева, дълги години работила в БНТ, програмен директор на Ефир 2 и на цялата БНТ, член на НСРТ, и художникът Валентин Христов. Екипът на най-новата българска медия се състои от млади хора, амбицирани да докажат как би се развила една партийна телевизия и какви ще са нейните послания към зрителите. АЛФА е единствената политическа електронна медия у нас – подобен еквивалент има само във Великобритания Британската национална партия.
Зрителите ще могат отново да видят на екран лидера на АТАКА Волен Сидеров като автор и водещ на телевизионно предаване. То ще се казва "Политическа академия". Сред известните автори в медията са кинокритикът Александър Грозев и режисьорът Евгени Михайлов, който за първи път ще покаже своите нередактирани репортажи от 1989 г. до днес. Аудиторията ще се срещне и с нови лица. Петя Кузева и Станислав Цанов ще са водещи на ежедневния блок "Държавата днес" от 17 до 20 ч. Те ще разчитат на активния контакт със зрителите чрез телефони в студиото и скайп връзка. Сутрешният блок ще бъде воден от Христина Бозева и Ивелин Николов.
"Основната цел на екипа е да намерим пряк контакт със зрителите и да бъдем в помощ на техните ежедневни проблеми – да ги запознаем с решенията на институциите и възможностите за достъп до тях", заяви Ани Илинчева. Тя определи профила на АЛФА като "информационно образователен". "Ще залагаме освен на информационните модули и на много коментарни и публицистични предавания. Ще търсим различната и вярна гледна точка към събитията от днешния ден, но ще се върнем и в миналото, за да преоткрием историята си. Ще заложим на българско игрално, документално и анимационно кино. Сред по-интересните предавания ще са тези за българските постижения във всички области, предавания за младежите и др. Всяка седмица ще има специално издание, което ще отразява дейността на партията, за което ще работим заедно с колегите от вестник "Атака", допълни Илинчева.
Голям зрителски интерес и високи рейтинги на АЛФА – телевизията на АТАКА, пожелава екипът на вестника на националистите!

Стр. 24

Време е за… политическа реклама

www.trud.bg I 9.09.2011

“После е…е нема каене!” Каква е тази простотия, ще възкликне всеки възпитан човек. Ами, предизборна реклама от братска Македония. Простотия, че и отгоре, но се запомня. А това е основната цел на всяка реклама – да предизвика интерес, за да продаде стоката.

Добрата политическа реклама винаги постига целта си. Независимо какво говорят по-късно анализаторите.

Тези дни премиерът Бойко Борисов от раз зачеркна клипчетата на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев – Маргарита Попова. И правилно, сюжетът им бе изцяло построен в духа на соцриториката – ръкостискания с обикновени граждани, потупвания по раменете. И на фона на всичко това – Плевнелиев и Попова с комсомолски патос обещават, обещават, обещават…

Бойко Борисов не се подведе по клишето “няма лоша реклама” и отсече – сваляте ги, прилягат повече на БСП. От предизборния щаб обясниха, че това били “видео-визитки”, а не предизборни клипове. Истинските филмчета ще са готови до 23 септември, когато започва предизборната кампания. Техен автор, както и на “визитките” , ще е фирмата на Нико Тупарев. И нека музата да е с него, кръстят се в щаба.

В щаба на червения кандидат Ивайло Калфин работят ударно, но тайно по клипа му. Знае се само, че специалистите предложили четири варианта, но нито един от тях не бил одобрен. Задачата им не е от леките – творението им трябва да се хареса и на Калфин, и на соцлидера Сергей Станишев. В момента кандидат-президентът драсва последна редакция под дипляната си с посланията към избирателя. В тях той ще каже за какво е “за”, а за какво – “против”. “Важни са хората, важна е България!” – това е девизът, с който Калфин ще търси подкрепата на гласоподавателя. Клипчето си обаче Калфин ще крие до последно, твърдят от щаба му.

Десницата още пази в тайна рекламните хитрини, с които ще убеждава избирателя, че на 23 октомври трябва да пусне тяхната бюлетина. Известен е само слоганът на кандидата за президент, излъчен от СДС – Румен Христов – “Мога да променя България, от теб зависи”. Сините издадоха и че клипът на президентския им образ се снима, мястото на действието е “цялата страна”, а в кампанията може да декорират фонтаните из градовете в синьо. Там, където общините позволят.

“Синята боя” си звучи като намигване към онези седесари, които ще си спомнят “синьото утро” от зората на демокрацията. Но пък дългото и неособено бляскаво послание на Христов с нищо не напомня на едно от най-запомнящите се рекламни изречения за 22 години демокрация. И днес, като чуем “Той е”, изплува образът на президента (1997-2002) Петър Стоянов.

Лидерът на “Атака” Волен Сидеров още няма клип, тепърва се мисли, казват от партията, въпреки че кампанията започва скоро. Слоганът по новите плакати на националиста, който пак ще се пробва за държавен глава, е “И врагът знае, че съм прав”.

В годините след 1989 г. българинът свикна с шаренията, която неизбежно придружава всеки вот.

Първата “картинка”, която разтърси обществото, бе прословутата “карта с черепите” през 1990 г. Авторът на идеята да се направи карта, на която местата, където по времето на комунизма е имало лагери, да се обозначат с черни черепи, не е известен. Акцията бе проведена в комплект със “синьото утро”, в което София осъмна омазана в синьо. Навсякъде, където можеше, бяха написани лозунги в подкрепа на СДС със светлосиня блажна боя. Политолозите още не са се разбрали колко процента смъкна на СДС тогава тази двойна инициатива.

По същото време БСП се скри зад Катето и Начко, симпатични анимационни герои с полународни носии и ясното послание – забравете кой как ви лъга 45 години, ние сме партията на народа, я си спомнете колко работехте, а как вдигнахте по две вили.

За “Той е” – слогана на Петър Стоянов от кампанията през 1996 г., вече стана дума. Днес мнозина си спомнят и за синята дънкова риза, с която се бе пременил Георги Първанов на плаката от кандидатпрезидентската си кампания от 2001 г. Той носеше посланието – аз съм като вас, ето – ризата ми е дънкова, но не е маркова и това си личи, досущ като вашите.

После дойде модата на билбордовете. Симеон Сакскобургготски благодари от огромните пана на тези, които подкрепиха НДСВ.

Е, с билбордовете се прочу най-много лидерът на РЗС Яне Янев. Но преди той да осее родината с посланията си така, че шофьорите се упътваха – при първото “Яне” наляво, после при второто – надясно, СДС вече прекали с този вид агитация. Това се случи през 1999 г. на местните избори. Особено във Варна, където синият кандидат-кмет Добри Митев “беше навсякъде”. Яне Янев е номер 1 в плакатните хрумки и тази година – измисли слогана “Да уволним Бойко Борисов”, който разпръсна из интернет пространството, качи на билбордове, промуши ни го през ушите от радиостанциите.

Преди Янев да почне да весели населението с идеите си, реализирани на плакати и билбордове, първенството по симпатичност на политическата реклама се държеше от “Гергьовден”. Там измислиха овцете, държащи плакат: “Стига свинщини!”, мозъка, гарниран със заръката “Ползвай го!”, безопасната игла, готова да убоде дебелия задник на този, който не иска да се размърда.

Друга “разтърсваща” реклама принадлежи на “Нов избор” и е от кампанията на тази позабравена формация от парламентарните избори през 1994 г. От плаката на “Нов избор” “гледаха” кадрирани девет бая отпуснати задника, върху които имаше печат “Стар”, а отдолу се четеше “или Нов избор”, за да се получи посланието/внушение – “Стар (задник) или Нов избор”.

Бойко Борисов също се разписа в рекламната част – със слогана “Генерална промяна”, с който искаше доверието на софиянци за кмет на частичните избори през 2005 г. Тогава Татяна Дончева от БСП размаха мухобойка срещу него. Но тези плакати не й донесоха успех. Въпреки че се запомни. Така бе и с клипа, в който соцлидерът Сергей Станишев подкара трамвай. Да не говорим за плакатите с “Гласуваш за Борисов, получаваш Костов” и за клипа с брадвата. Те обаче бяха от “трето лице”, т.е. от името на партия “Зора”, един от партньорите на БСП в “Коалиция за България”. В дъното на тази негативна кампания бяха израелските пиари на соцпартията – специално ангажирани и както се говори, твърде добре заплатени.

Е, сега ЦИК забрани такива номера и партиите или ще трябва да измислят нещо ново, или ще говорят от първо лице.

Оригинална публикация

 

Росана Лаво: До края на 2011 г. ръстът на интернет рекламата ще се запази

Агенция КРОСС  | 09.09.2011

Албена /КРОСС/ Ръстът на интернет рекламата ще се запази и през второто полугодие на годината, което е в контраст като тенденция със спада в офлайн медиите. Това заяви Росана Лаво – медия директор „Интернет реклама” на Пиеро 97, след края на дискусията „Новите медии и рекламни техники в Интернет – предизвикателство за старите кучета от индустрията”, която се проведе в рамките на втория ден от провеждащия се дванадесети Фестивал на Асоциацията на рекламните агенции – ФАРА 2011 в Албена. По думите на Росана Лаво, интернет дава ясната алтернатива за рекламодателите, да видят конкретно как се разходват инвестициите и каква е степента на възвращаемостта им. „Имиджовата реклама остава едно много съществено перо на българския дигитален пазар. Банерната реклама формира 70% до 80% от инвестициите в интернет, като тази тенденция ще се запази”, прогнозира тя.
Росана Лаво изрази позицията, че рекламодателите трябва да започнат да гледат на Фейсбук, като на дългосрочна комуникация и канал, през който те да комуникират стратегически и дългосрочно, а не на кампаниен принцип.
Медия директорът „Интернет реклама” на Пиеро 97 посочи, че и през първото полугодие на 2011г., продължава да се наблюдава тенденцията на сериозен спад и отлив на рекламодатели най-вече от пресата (вестници), и в по-малка степен от списанията. Прогнозата на Росана Лаво е, че тази тенденция ще се запази. „Офлайн изданията все повече наваксват пропуснатото, като акцентират в развитие на сайтовете си”, заяви Лаво. „За да укрепят позициите си на пазара, е нужно те да развиват качествено онлайн съдържание”.
Предпоставка за успешното развитие на онлайн медиите според Росана Лаво е доминиращото развитие на видео съдържание, което от своя страна ще улесни привличането на чисто телевизионните рекламодатели към интернет рекламата. „Очаквам, че рекламодателите в традиционните медии, ще стават все по-смели и ще заложат на онлайн съдържание и видео рекламите,” заключи Лаво. В дискусионния панел „Новите медии и рекламни техники в Интернет – предизвикателство за старите кучета от индустрията”, взеха участие и Ирина Цекова- мениджър в маркетинговия отдел на „Carat Bulgaria”, Венцислав Костов – управител на Httpool България, Николай Чакъров – Съучредител на Българската Уеб Асоциация, създател и собственик на Yvox, българския портал за маркетингови комуникации,творчески директор на рекламна агенция Freelancer. „Freelancer” и Александър Варов – директор „Стратегическо развитие” на Mail.bg и временно изпълняващ длъжността директор „Операции” в Investor.bg.

Оригинална публикация

И в интернет кипи безмислен труд

в. Пари | Иван БЕДРОВ, Ивана ПЕТРОВА | 09.09.2011

Партии и фирми все по-често наемат платени коментатори по форумите с идеята да привлекат избиратели или клиенти. Засега напълно неефективно

Ема, Пламена и техният приятел, популярен като Men, работят на едно място. Ползват един и същ компютър. И тримата харесват Йорданка Фандъкова и искат тя да спечели още един кметски мандат в София. Когато прочитат в сайта Pari.bg обещанието на Фандъкова, че "До две години в София ще се движат 50 нови тролейбуса", и тримата изпитват спонтанно, едновременно и независимо един от друг желание да напишат своя коментар под новината. И го правят. Първа е Ема: "Хайде, пък до две-три години – и нови влакове и релси!" Няколко минути по-късно Пламена сяда на същия компютър и написва: "Браво – модернизират София!" Само няколко минути по-късно Пламена става от компютъра и Men решава също да добави коментар под публикацията. Сяда зад същия компютър. Неговото изречение е: "Освен новите тролейбуси Фандъкова прави още много неща!"…

Да, ама не

Вече със сигурност си мислите, че това е пълна глупост и че отново някой в медиите се опитва да ви продава измислени истории. Прави сте. Минимална е вероятността това да е истинска история. Но трите коментара са истински, а общото между тях е, че са написани от един и същ IP адрес (какво е IP – виж карето). Напълно очевидно е, че става дума за организирани коментатори. Те могат да бъдат активисти на политически партии или специално наети "писачи на коментари". "Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време," обяснява експертът по политически маркетинг Арман Бабикян.

"Не сме ние"

"Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход," предполага Михайлина Абрашева, експерт в политическия PR. Други представители на бранша също твърдят, че управляващата партия го прави. "Не го прилагаме," беше лаконичният коментар на представителите на пресцентъра на ГЕРБ. Всъщност всички PR специалисти на основните политически сили отричат да използват този метод на агитация. И въпреки това всички са убедени, че Ема, Пламена и Men са един и същи човек, който е част от организирана мрежа за писане на позитивни коментари. В различни периоди и в различни форуми подобен вид коментари са се появявали в полза на различни политически сили. Не е незаконно, но това пък не е достатъчно основание за щабовете да си го признаят.

И какво от това

"Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, който получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено," казва председателят на Българската асоциация на PR агенциите Александър Дурчев. Според него негативните коментари след "съмнителните" коментари показват много ясно как останалите потребители приемат това. "Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени" допълва Арман Бабикян. Михайлина Абрашева е по-директна: "Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората", защото подобен опит за контрол над пространството веднага става видим за умните хора.

Не става само с ядене

Подобни методи на публична комуникация използват и представители на корпоративния бранш. Сред най-коментираните новини обикновено са тези за мобилните оператори. Прекалено позитивните и прекалено многото коментари в полза на някоя от тези компании също говорят са използване на този метод. Досега обаче нито едно партия или компания не е успяла да го приложи успешно в България. "Коментарите" си приличат, посланията са елементарни, не успяват да провокират разговор или да насочат дискусията в определена посока. Затова парите, които щабовете не си признават, че харчат за подобни дейности, очевидно са хвърлени на вятъра. И то в добрия случай. Защото като в онази стара реклама -не става само с пари и група организирани коментатори, трябва и акъл.
***
Дефиниция
IP (internet protocol) е уникален номер, чрез който всеки компютър се свързва с други компютри в интернет. IP адресите се използват за реализиране на връзките със сървърите на уебсайтовете. По този начин машините, предаващи информацията, знаят къде да я изпращат, а тези, които я получават -откъде идва.
*Част от цифрите в IP адресите
са заличени умишлено, за да не се разкрива
самоличността на коментаторите
***
ГЕРБ
Не го прилагаме
БСП
Не използваме този подход. Нямаме пари, а и не е почтено
ДПС
Нова е практиката и само сме го чували. Не го правим
ДСБ
Не сме чували за подобно нещо и не го правим
НДСВ
Разбира се, че не го правим

Стр. 8

Коментари

Тези кампании разчитат единствено на някой по-лабилен в убежденията си потребител

в. Пари | 09.09.2011 I Стр. 9
Иван Стамболов, рекламен консултант: Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни.
Аз също го наблюдавам, но не мога да кажа кой го прави и колко плаща за това. Бях чул, че Първанов има 20 души на две смени от по 10, които следят интернет и пишат с различни акаунти. ГЕРБ поддържа голям (може би най-големия) щат от хюман ботове и това е очевидно. Но много от тях според мен са активисти, защото не могат да пишат, не са съвсем убедени в това, което пишат, и тези работи си личат. Ефектът от това не е голям, защото дори и да създадеш в интернет впечатлението, че 20 души ревностно обичат дадена партия, това не са 20 действителни личности, които ще подадат 20 гласа на избори. Тези кампании разчитат единствено на това евентуално някой по-лабилен в убежденията си потребител, като ги чете, да си каже: "Брей! Колко много хора харесват тази партия или този кандидат! Сигурно има защо да го харесват. Я да започна да го харесвам и аз, че да не остана по-назад." За щастие обаче интернет не е някой телевизионен фолк канал, където вкусовете се възпитават предимно по този начин. Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни. За да формират мнението си, те се нуждаят от много сериозна аргументация, каквато ботовете не предлагат. Но сигурно има някакъв ефект, щом продължава да се прави. Ако се съди по някои коментари, особено под новините в електронните издания, такива екземпляри се подвизават в мрежата, че с тях всичко е възможно да направиш. Особено ако отпушиш омразата и словесната агресия.

Този подход се среща доста често

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг: Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни.
Този подход се среща доста често, дори не само на тези избори. В по-голяма степен се ползва за обругаване на конкурентни политически елементи. Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време. Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени. Особено когато се прекали, имат негативен ефект. В момента ГЕРБ го правят.

Платените коментари не са начинът за постигане на позитиви

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Михайлина Абрашева, PR експерт: Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат.
Адекватният метод за предизборна активност сред младите хора в интернет е Facebook. Това е мрежа, която, ако се ползва както трябва, носи много позитиви. Според мен платените коментари не са начинът за постигане на позитиви. Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат. Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората. Смята се, че интернет е място, лишено от цензура, и с този опит за контролирането му става точно обратното. Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход.

Манипулирането на съдържание в интернет e рисковано начинание

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Александър Дурчев, председател на Българската асоциация на PR агенциите: Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация.
Манипулирането на съдържание в интернет медиите би могло да бъде много рисковано начинание поради анонимността на средата и възможността на потребителите й да изкажат моментално мнението си. Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, която получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено. Сами може да проследите негативизма в коментарите под помпозните статии за велики политици или компании. В подобна среда най-логично е да се подходи внимателно към посланието и да бъдем готови да влезем в конструктивен диалог с десетките хора, желаещи да изкажат своето мнение. 

Пиар агенцията на “Бийтълс” лъскала имиджа на Кадафи

в. 168 часа | 09.09.2011 

Срещу $2 млн. лобистите уреждат срещи на високо равнище във Вашингтон

Докато САЩ и Великобритания са подготвяли Преходния национален съвет с предварително раздадени смарт-фони и написани на тях есемеси, които трябва да пускат на населението в Либия, Кадафи вече има натрупан опит с пиар агенция, която е лъскала имижда на режима пред света. Той е ползвал услугите на нюйоркското дружество Brown Lloyd James, чийто президент е Питър Браун, в миналото е работил с "Бийтълс", пише в. "Фигаро." Наскоро публикувани документи на американското министерство на правосъдието доказват, че първите контакти на Brown Lloyd James със семейство Кадафи са били през 2008 г. Те са осъществени с посредничеството на либийския предприемач Хасан Татанаки. Той плаща услугите на лобистката агенция, която работи най-вече за имиджа на сина на Кадафи – Сейф ал-Ислам. Brown Lloyd James организира твърде успешна визита в САЩ на спрягания за наследник на управлението по това време син на полковника и дори му урежда среща с Джордж Буш. Агенцията се грижи и за имиджа на либийското представителство в ООН и осигурява логистична подкрепа по" време на визитата на Кадафи в Ню Йорк и неговото слово пред Общото събрание на ООН. Общата сума, която агенцията е получила по сметките си за услугите си към Либия чрез Танаки, е 2 млн. долара. Интересен факт е, че сред клиентите на агенция Brown Lloyd James фигурира и сирийският президент Башар Асад. С падането на режима на Кадафи работата на западните пиар и лобистки агенции в Либия не свършва. Според американското списание "Атлантик" две американски агенции – Patron Boggs и Harbour Group, вече работят с Преходния национален съвет на Либия. Те лобират пред западни правителства и международни организации за събиране и размразяване на финансови средства за Преходния национален съвет.

Стр. 39

Нова война между Грозев и Павлов за пресгрупа “Утро”

в. Банкер | 10.09.2011

Русенският вестник "Утро" се превърна в поредната ябълка на раздора между съдружниците в "Медийна група България холдинг" ООД.

Мажоритарните собственици на вестниците "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов оспориха правото на съдружника си Христо Грозев да притежава регионалното издание. Любомир Павлов опитва да спре сделката чрез Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). До момента антимонополният орган не се е произнесъл по казуса, установи проверката на "БАНКЕР".
Представляваната от Христо Грозев и регистрирана в Австрия "БГ Приватинвест" купи 100% от дяловете в русенската "Пресгрупа Утро" ЕООД на 22 юни тази година. Веднага след това съдружниците на Грозев в "Медийна група България – холдинг" Огнян Донев и Любомир Павлов подадоха жалба пред КЗК. Повод за това двамата намират в решение на антимонополния орган отпреди шест години. Тогава комисията позволи на бившия собственик на "Труд" и "24 часа" – ВАЦ, да придобие "Медия холдинг" АД, но само ако не издава русенския вестник, защото това би било концентрация на пазара. Твърденията на Донев и Павлов са, че чрез тази сделка, като техен съдружник, Грозев на практика осъществява концентрация на вестникарския пазар в България.
В жалбата им се твърди още, че новият собственик на "Утро" "БГ Приватинвест" е част от "БГ Принтмедия", която притежава 17% от акцииите в "Медийна група България холдинг". Затова Донев и Павлов заключават, че Грозев е нарушил Решение 205 на Комисията от 2005 година.
По-различна версия за случващото се разказа Христо Грозев пред "БАНКЕРЪ". Той твърди, че преди сделката му за "Утро" Любомир Павлов е отправил подобна оферта на бившите собственици на изданието. "Реакцията им е паническа и много лицемерна, а жалването им е абсурдно. Една от причините, поради които ние се включихме въобще в тази сделка, е опитът на г-н Павлов да преговаря със собствениците на "Утро", без да ни информира. Ако те бяха честни в твърденията си пред КЗК, това би било много по-голяма нарушение, тъй като те имат контрол върху "Медийна група "България", докато ние нямаме такъв контрол", обясни Грозев.
Той допълни, че според актуалните документи за собствеността на "Труд" и "24 часа" все още е съдружник с тях. "Не сме били канени на общи събрания на компанията от края на март. Годишният отчет на групата за 2010 г. е приет на заседание на акционерите, на което ние не само не сме присъствали, но и не сме и поканени", обясни Грозев. Той е убеден, че КЗК ще вземе "правилното решение" и няма да спре тази, по думите му, "малка тяхна сделка". Грозев отказа да съобщи цената с мотива, че това е търговска тайна. Вестникът щял да се развива съгласно настоящия мениджмънт и без никакво вмешателство от негова страна по време на предстоящата предизборната кампания за местна власт и президент.
В момента "Утро" е собственост на Грозев, Карб Хабсбург и Даниел Рутц. Последният се замразил участието си в "БГ принтмедия" заради скандалите с Павлов и Донев. "Рутц се оттегли от дружеството в желанието си да помогне в един критичен период с г-н Любомир Павлов, който имаше лична неприязън към него.Те влизаха в остри конфликти при всички наши преговори. Това доведе до едно много "мъжко" решение на Рутц да се оттегли временно от сделката, докато постигнем споразумение. Тъй като не постигнахме консенсус и Павлов ни измами, той реши да се върне като инвеститор. Всички наши медийни инвестиции в Европа са направени от името на трима ни", разясни Грозев.
Съсобственикът на "Медийна група "България" Огнян Донев обясни, че той и съдружникът му Любомир Павлов очакват КЗК да даде отрицателно становище за сделката. "Мога само да изразя учудване как човек, който няма пари да прави сделки?", заяви той пред "БАНКЕРЪ". На въпроса откъде знае, че Грозев няма пари, Донев отговори: "От личните ми наблюдения". След което посъветва вестника ни да го попита откъде е взел средствата за Пресгрупа "Утро".
"Първо, г-н Донев дължи отговори на обществото. Като например обещанието му отпреди няколко месеца до три дни да обяви имената на моите "кредитори", на които уж дължа шестцифрени суми. Аз съм много търпелив и все още не съм започнал дела за клевета и обида срещу него", отговори на обвиненията Христо Грозев.
Огнян Донев също заплаши съдружника си със съд заради изявленията му, че не е инвеститор по сделката за "Труд" и "24 часа", а "лихвар, който си дава парите срещу много висока лихва". Това е неговото разбиране на "финансов инвеститор", заяви той. Огнян Донев повтори, че желанието на Христо Грозев било той да даде парите за покупката на медиите от ВАЦ и да не допусне да стане съсобственик на компанията. "Смятате ли, че това е нормално?", попита Донев.
Междувременно стана ясно, че Национална следствена служба е започнала разследване на обстоятелствата около прехвърлянето на акции от "БГ принтмедия" към "Медийна група България холдинг" на 27 март тази година. Разпитани са и тримата участници в медийния скандал. Направена е и графологична експетриза на подписите им.
"Тук става въпрос за едно разследване за това, дали правомерно или с измама са били прехвърлени почти два пъти повече дялове от "БГ принтмедия". Както моите, така и адвокатите на господата Павлов и Донев са в постоянен контакт с Националната следствена служба и се страхувам, че не мога да коментирам разследването. Очевидно то ще бъде обявено през следващите месеци и по никакъв начин не искам аз да му преча, обясни Грозев.
Огнян Донев обаче заяви: "Христо Грозев твърдеше, че някой му е подправил подписа. Оказва се, че той си е негов. Това показа графологичната експертиза. Трябваше следствието да го докаже! Извикаха ме там и ми я прочетоха. Всичките подписи под документите са си негови."
Според актуалния учредителен акт на издателя на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев притежава 40%, Любомир Павлов – 43%, а "БГ Принтмедия" – 17 процента. Собствеността в последната е разделена между Любомир Павлов с 47% и "БГ Приватинвест" с 53 процента.

Стр. 35