Тетрадки, купени! Учебници, купени! Смартфон? Kупен! Списъкът с покупки за новата учебна година вече включва и смартфони

Днешните студенти и ученици се нуждаят и от най-различни технологични джаджи, сред които последен модел лаптоп и стилна флаш памет.

Разговор с Нидал Алгафари и Николета Даскалова за PR-кампаниите и медийната роля в започващите избори

БНР, Преди всички | 12.09.2011

Тема: Кандидат-президентските избори, PR кампаниите и медийната роля в изборите
Гости: Нидал Алгафари, PR специалист, Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Експертен поглед в следващите минути към кампанията за президентски и местни избори. На телефона е Нидал Алгафари, който аз предпочитам да представя така – човекът, за когото се твърди, че в значителна степен е допринесъл за победата на Георги Първанов преди десет години на президентските избори и Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”. С тях ще говорим за PR-кампаниите и медийната роля в започващите избори. Добро утро, г-н Алгафари.
Нидал Алгафари: Добро утро на вас и на вашите слушатели, на „Хоризонт”.
Водещ: Аз не зная хората, до колко си спомнят какви са били интригите около кандидат-президентските кандидатури, но доколкото сте бил вътре в кухнята, как ви се струва това, което се случва в момента с БСП и с това голямо очакване кой ще е вицето?
Нидал Алгафари: Разликата между тогава и сега е огромна. Тогава лидерът на партията пое кръста и сам, за да влезе в битката, с което заложи и кариерата си, заложи и политическия си живот, бъдеще, всичко заложи на една карта, в името на това да спаси партията, която вече беше тръгнала в някакъв подем. И въпреки това се очакваше от него някаква победа да има, защото до тогава имахме все такива тип загуби. Разликата между тогава и сега е, че тогава имаше такъв оформен лидер, който можеше да поеме, за да бъде кандидат за президент. Докато сега БСП с ръководството на Сергей, за съжаление, в продължение на много месеци ходиха и се молиха на кого ли не: „Хайде, моля ти се, да станеш президент, хайде, моля ти се”. И всички им казват: „Къш, махай се”. Което е обидно за една партия на 120 години. И същото нещо се получава сега и с вицето. Ходят, молят се на един човек, той отказва. Молят се на втори, той отказва. Което е голям срам и резил за една партия на 120 години.
Водещ: Твърди се даже, че…
Нидал Алгафари: … не е виновна.
Водещ: Да. Лидерите.
Нидал Алгафари: Лидерът. Основно лидерът, който докара партията до това срамно положение в момента.
Водещ: Твърди се даже, че изборът на вице минава през собствените страхове на Сергей Станишев да не би някой да направи авторитет и да поиска неговата лидерска роля. Пак ще ви върна, доколкото познавате Георги Първанов, доколко са реални притесненията на Станишев от Първанов и връщането му в БСП?
Нидал Алгафари: Аз не виждам какво може да се притеснява Станишев от това, че ще се върне Първанов. Първанов пое партията в много тежък момент след 97-а година, когато партията като цяло беше бита, мачкана, беше паднала на колене. Тъкмо се обърсваше, както се казва кървищата от боя, който й понесоха ‘97-а година и успя да я възстанови и лека-полека по някаква много тежка схема да я изкара пак на пистата, на това да бъде значим фактор.
Водещ: Сега БСП в такова състояние ли е?
Нидал Алгафари: Точно обратното е. Сергей Станишев получи от Първанов една общо взето добре мобилизирана партия с що-годе добър организационен живот. Сега в момента това, което съм видял, от обиколките, които имах сега тук из България, че партията се намира в едно насипно състояние. Защото нямат идея, нямат политика, нямат нищо. Имат само едно говорене за Сергей Станишев трябва да се пребори с Бойко Борисов и някаква лична битка между тях двамата, която е неравностойна. Водещ: Т.е. време ли е Първанов пак да поеме партията, доколкото пък той преди това я прие в това състояние от Жан Виденов?
Нидал Алгафари: Ами, за съжаление, не знам дори Първанов като дали да я поеме или да не я поеме. Но тя е в такова състояние, че ще е изключително трудно за когото и да било да я поеме. Тя наистина е в насипно състояние.
Водещ: Г-н Алгафари, тук искам да включим в разговора и Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте.
Николета Даскалова: Здравейте.
Водещ: Вие вече наблюдавате ли как се случват изборите, преди официалния старт на предизборната кампания?
Николета Даскалова: Да. Нашата фондация и медийният мониторинг, който ние правим, така, сме активни – ние и мониторингът. Планираме, така, официално нашите наблюдения да ги оповестим на пресконференция непосредствено преди изборите и след това, пък после да анализираме промените, ако има такива промени в медийните настроения.
Водещ: Успявате ли да разграничите къде има преплитане на държава и предизборни прояви?
Николета Даскалова: Вижте, това е едновременно и силен, много силен процес на разграничение и в същото време, лесно уловимо, дори и от широката аудитория, които обикновени зрители, слушатели и читатели са как да кажа, уморено от предизборната кампания. Според тях, преди да е започнала предизборната кампания, според тях, тя вече съществува. Има се предвид най-вече акциите на управляващите, откривания на обекти, магистрали и т.н. Това се интерпретира от аудиторията като вече една активна предизборна кампания. Но и нещо друго, просто предизборната кампания още от последните избори през 2009 г. тя почти не е спирала. Предизборното говорене, от тогава досега съществува … и в страниците на пресата. Нещо друго, което можем да кажем от досегашните ни наблюдения е, че медиите в момента те са готови за предизборната кампания, за отразяване и регистриране на действията на …
Водещ: Готови, в смисъл, доброволно искат да го правят?
Николета Даскалова: Да, да. Те са готови за новини, те са готови за предизборни новини и общо взето очакват кандидатите да им предоставят тези новини.
Водещ: Г-н Алгафари, винаги около избори си говорим за това как властта употребява тези избори. Между другото, чухме, че вътрешният министър Цветан Цветанов, докато е в отпуска като шеф на щаба, ще плаща от парите на ГЕРБ бензина си. Но всичко онова, което представлява охраната на вътрешния министър, ще трябва да плаща държавата. Така беше и преди. Няма нужда да се правим, че не се е случвало. Това, според вас, неопредолимо ли е или просто трябва да го приемем, че когато властта е на власт, тя използва кампанията по този начин?
Нидал Алгафари: Не, вижте, за конкретния случай, за министър Цветанов смятам, че това е доста дребнотемие. Това е човек, който би трябвало да бъде пазен, след като са решили така от ДСО или от самото МВР да го пазят него. Той не променя статута си. Така че това е много дребно дали трябва той да си плаща охраната той или не. Освен това, че той си купувал бензина от парите на ГЕРБ. Ами, взима достатъчно голяма субсидия от държавата, за да има тази възможност да си плаща.
Водещ: Добре. Но когато след 23 септември, той отиде да наобиколи някой град и се появи с целия този антураж, с който се движи, това, според вас, какъв знак е към избирателите?
Нидал Алгафари: Вижте, това да ни е проблемът. Ако беше само до това…
Водещ: А кое ние проблемът? Кое ни е проблемът, според вас, тогава?
Нидал Алгафари: … се опитват в момента да го вкарат в някаква предизборна кампания. Т.е. наистина това да откривам, да режа лентички и всичко да е около тези местни избори, то е явно за хората, че то е опит за предизборна кампания, което няма да помогне. Проблемът на мен ми е друг обаче с тази кампания, особено с президентската кампания. Не знам дали като се опитате да разчетете играчите в тази кампания ще видите, че те всичките са от „В” отбори. Не А, не Б, а В отбори. Навремето Първанов влезе в качеството си на А отбора на БСП. Сега от ГЕРБ какво излиза? Не излиза А отбора Бойко Борисов, не излиза Б отбора Цветанов или другия вицепремиер, а излиза Плевнелиев, който е В отбор. Същото нещо излиза при г-жа Кунева. Не излиза Симеон Сакскобургготски, не излиза Милен Велчев или Николай Василев, или Христина, а излиза Кунева. БСП същото – не излиза Сергей Станишев, не излиза Румен Петков или Румен Овчаров, а излиза един човек, който дори не е член на партията. Единствените, които излизат от А отбори си, това са двама души. Единият е Волен Сидеров, другият е Алексей Петров. Всичко друго е В отбор, което е много смешно за една кампания. Все пак това е президентски пост. Другите са го правили години наред по един и същи начин – и БСП, и СДС. Логично е да бъде така, няма да можем да го променим.
Водещ: Добре де, но това е така част и от цялостното неглижиране на тази институция и репликата: „Ами, какво толкова, все пак, министър-председателят решава всичко”.
Нидал Алгафари: Да, вярно е. Само че ние не сме министър-председателска държава.
Водещ: Е, парламентарна сме. Не сме и президентска.
Нидал Алгафари: Да, за съжаление, не сме парламентарна. Ние само по документи сме парламентарна, а иначе се превърнахме в министър-председателски тип.
Водещ: Значи, затова е така?
Нидал Алгафари: Но има и друго. Представяте ли си вие как например един Росен Плевнелиев казва вето на Бойко Борисов? Аз лично не мога да си го представя, даже ми изглежда малко смешно. Нали, някой, който е от В отбора в екипа, да ти каже на тебе, „А” отбора, вето. Абсурд, просто не мога да си го представя.
Водещ: Добре, но…
Нидал Алгафари: Затова смятам, че е нелогично. Трябваше да излезе А отборите. А с това обиждат въобще целия народ в България, като се крият зад някакви други фигури.
Водещ: Един от кандидатите за участие в изборите Атанас Семов нарече Росен Плевнелиев медиен продукт, нещо като Мадона. Николета, вас искам да ви попитам. Как ви изглеждат медийно кандидатите? За PR специалиста това за В-отборите. За вас? Ясно ли е, хората разпознават ли през тези хора наистина амбицирани държавници, мъже или жени, които искат да променят нещо в тази институция?
Николета Даскалова: Сега, дали хората ги разпознават е въпрос на друг тип изследване – изследване на общественото мнение. От изследването на медиите трябва да кажем, че всъщност, да, наистина, А играчът е Бойко Борисов, ако трябва да говорим конкретно за кандидатурата на ГЕРБ. Но и Росен Плевнелиев се радва на, така, завиден медиен рейтинг.
Водещ: Засега. Все още не сме го видели в кандидат-президентската му роля.
Николета Даскалова: Да, все още не сме го видели. Но пък именно влизането му в кандидат-президентската му роля засилва неговия медиен рейтинг. Тоест той започва все по-активно да присъства и все по-често ще го слушаме на така, ще го виждаме на предни позиции и на челни страници. Това че ще бъде така, просто данните го показват от мониторинга. Но има нещо друго интересно. Интересно е доколко А играчът Бойко Борисов ще успее да прехвърли, той все още остава, така, най-фаворизираният политик, макар и да има в медиите, така, една слаба тенденция на изразяване на критика, на едно по-критично отношение към него… Та да си продължа мисълта, интересно ми е доколко този все още най-символизиран политик и А играч ще успее да прехвърли рейтинг и позитивно отношение към В играча, който е, Росен Плевнелиев. Видяхме, че на предишните избори Борисов беше достатъчен да обслужи цялата си партия.
Водещ: Само, че това беше преди две години. Сега какво ли е положението? Г-н Алгафари, искам с вас да завършим и с така едно сваляне на картите. Вие работите за кампанията на Алексей Петров, нали така?
Нидал Алгафари: Да.
Водещ: Защо? Ако не е неудобен този въпрос?
Нидал Алгафари: Защо да е неудобен. След като работя за кампанията му, какво да има неудобно. Затова, първо, аз искам да работя за човек, който е А отбор. Второ, което ми харесва, това, което предлага Алексей Петров, е да се опита по някакъв начин тези привилегии, които ги имат политическите партии, да се спрат. Той този мораториум, който той обяви, мораториум върху дейността на политическите партии – в един момент да се разбере, че всичките тези играчки, които в продължение на толкова много години се играха, в продължение 15-20 души се въртяха по всякакъв начин помежду ни, че трябва да се спре, че има един народ, който трябва да живее по някакъв елементарен стандарт. И госпожата преди малко каза, че как Бойко Борисов щял да си прехвърли рейтинга…
Водещ: Не, тя попита дали ще го прехвърли? Това е въпросът, който всички си задаваме.
Нидал Алгафари: Да. Ама смешното е, че един народ седи и гледа как този, някакви рейтинги се опитват като все едно, че е някаква купа с боб, нали прехвърлям от тук в едната чинийка, прехвърлям в другата чинийка. И никой не си задава въпроса за тези средностатистически българи, как живеят.
Водещ: Да си говорим честно и да продължим по този начин. Ако Алексей Петров нямаше проблеми с правосъдието, щеше ли да бъде сега, според вас, кандидат за президент?
Нидал Алгафари: Най-вероятно нямаше. Защото той е един от тези хора, които са жертвите на прехода и на насилието, което се получи в тази държава, да се разчистват сметки по един безобразен начин. Аз съм убеден, че Алексей Петров не е това, което се представяше досега.
Водещ: Добре. Тогава как да си обясним, че един такъв елемент от биографията става повод да търсиш политическа кариера – чрез тази кампания той иска да ни каже нещо, което той не можеше да ни каже като бивш таен сътрудник ли
Нидал Алгафари: Той винаги може да излезе и да каже много неща по най-елементарен начин. Излиза на една пресконференция и си разказва всичко. Въпросът е, че в един момент този човек има една кауза за себе си и тази кауза иска да я реализира, че до тук бяхме. Т.е. е бил по някакъв начин в мисленето си като държавник да работи. И работил е в ДАНС като такъв, и в службите е работил с идеята за държавност. В един момент се оказва, че тази държавност се обръща срещу него самия заради някакви дребни далаверки, които са имали висшите кръгове.
Водещ: Така. Това е…
Нидал Алгафари: Ако имаше нещо, досега… Едно нещо да имаше доказано срещу него, макар и минимално, бъдете сигурни – нямаше да излезе от там.
Водещ: Има ли той, според вас, някакви реални шансове? Пак си говорим честно.
Нидал Алгафари: Аз напълно вярвам в това нещо, че ако успее да се качи на пистата на говоренето, ако той медийно не бъде смазан, това, което се опитва в момента да направи лично Бойко Борисов, аз смятам, че има шанс.
Водещ: Добре. Но поне до тук няма някакви разтърсващи разкрития, които да го вкарат в новините. Какво, това ли го съветвате вие?
Нидал Алгафари: Това, което го съветвам аз в момента е това да бъде това, което е той. Той има една кауза за себе си. Съвсем скоро се доказа, че той иска да го направи този мораториум. Има още две-три неща, които ще каже постепенно в кампанията си. Стига да успее да мине през тези канали, които се запушват отвсякъде, на медии, които обслужват в момента интересите на Бойко Борисов.
Водещ: Е, ако има възможности и средства, може да го направи. В крайна сметка човек може да си плаща за кампанията, ако иска да бъде чут. Това ли е?
Нидал Алгафари: Може да си плаща. Само че стига да ги има тези възможности. Аз не смятам, че Алексей Петров има тези възможности да плати – това безумие, което се нахвърли и изхвърли срещу него.
Водещ: Може ли Нидал Алгафари да повтори успеха си отпреди десет години?
Нидал Алгафари: Аз съм убеден.
Водещ: Добре. Ще се чуем отново и по-нататък, за да коментираме и кампанията, и резултатите. Нидал Алгафари и Николета Даскалова в един PR-медиен разговор за кампанията, която вече тече, все още неофициално до 23 септември, след което вече ще тръгне по едни други нива.

Кампанията, която “скъса” с традициите

сп. SignCafe | 03.08.2011

След Cannes Lions 2011 нищо вече не е същото. Отново. Всяка година след седмицата през юни, в която титаните на рекламата и PR-a се събират, за да премерят идеите си – поне месец след това нищо не е същото. Креативният сблъсък за всяка една от категориите е толкова могъщ, че ударната вълна от него неизбежно продължава месеци наред. Все още близо до епицентъра му, сигурни сме, няма специалист no PR, отделил време да се запознае с някои от близо 1000-та ентрита (състезаващи се само в PR категориите, без да броим останалите), който да остане равнодушен към този истински идеен мегаспекакъл. Като медиен партньор на Cannes Lion, SIGNCAFE ще публикува всички кампании, които вдъхновяват, шокират, впечатляват. Изборът няма да е лесен, признаваме си. Един брой също няма да е достатъчен. В този решихме да фокусираме цялото си внимание върху едно единствено ентри – това, което журито единодушно определи за PR GRAND PRIX’2011. За да бъдем максимално ефективни, поканихме и пет български PR експерти, които накратко да споделят с нас професионалните си впечатления от него.

PR Lions GRAND PRIX’ 2011
Агенция: Clemenger BBDO Мелбърн, Австралия
Клиент: National Australia Bank (NAB)
Ситуацията: В Австралия е много разпространено схващането, че четирите най-големи банки в страната – Commonwealth, Westpac, ANZ и National Australia Bank (NAB), ca подписали картелно споразумение и работят на еднакъв лихвен процент, за да елиминират конкуренцията. Истината за една от банките – NAB, обаче е доста далеч от това.
Кампанията: NAB в продължение на 2 години инвестира време и ресурси в това да реализира различни реформи, с които да намали лихвените проценти и да премахне банкови такси – все усилия в полза на клиента. Въпреки това, заради предразсъдъците и заради това, че хората си мислят, че и тази банка е "част от онези", клиентите отказват да забележат промените. Така се стига до реална необходимост от комуникационна кампания, която да привлече вниманието на клиентите към нововъведенията в банката.
Вместо кампанията да е насочена по посока опровергаване на съществуващата ситуация, PR агенцията на банката решава да
тръгне в съвсем друга посока – да създаде своеобразно "реалити", в рамките на което, буквално пред цялата общественост, NAB да "скъса" (метафорично) с останалите банки. Чрез всеки елемент от кампанията по раздялата хората трябва да разбират по един елемент от промяната в политиката на NAB. Наред с това, всеки етап е измислен така, че да е възможно той да бъде споделян както в социалните мрежи, така и да бъде атрактивен и подходящ за новинарските емисии. Кампанията започва с обикновена публикация в Twitter, чиято тема са "наранените чувства". Тъй като темата е доста "неочаквана" за профил на финансова институция, всички единодушно я възприемат като грешка на някой банков служител и започват да я коментират като такава, а новината за нея се разпространява мигновено от профил на профил. На втория етап следва много лично писмо за прекратяване на връзката на NAB с всички останали банки. Писмото е публикувано във всички големи австралийски вестници, докато едновременно с него онлайн се появяват и 60 клипчета, в които служители
на NAB "късат" с други национални банки. И двете акции генерират огромно медийно покритие. В третия етап медиите буквално започват да се надпреварват кой какво да покаже в тази история и тогава NAB организират своеобразна "засада" на другите банки, реализираща се в съобщения за раздяла, които се появяват по улиците пред другите банки и дори в небето около сградите. На финала, когато медиите са отразили всички гледни точки по темата до този момент, екипът създава "блог на раздялата", където провокираните от темата откриват всяка една промяна в новата политика на NAB.
Резултатите: Кампанията променя нагласата на хората по отношение на банката буквално "за една нощ". След нея австралийците започват да разпознават NAB не само като "различната банка", която е по-честна и "конкурентоспособна", но и като много по-човечна и близка. Този "сценарий на раздялата" генерира $5 милиона медийно покритие на ден.

КОМЕНТАРИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ:

Любо Аламанов,
Managing Director, APRA Porter Novelli
По компонентите: Добър бриф, клиентът знае какво да поиска от агенцията си. Иска да се промени мисленето на хората, а не иска 10%-но увеличение на нещо си. Ясно осъзнава разликата между стратегическа цел и последствията от нея. Много добър анализ на ситуацията. Явно и в Австралия хората са консервативни по отношение на финансите си. Затова и решението за масирана кампания е добре взето. Нищо по-малко е нямало да проработи. Брилянтно използване на всички възможни комуникационни канали. Днес трудно се постига масова кампания само с един канал. Перфектно използване на социалните мрежи: Twitter, блогове и др. – въвличането на клиентите в самата кампания още повече увеличава силата на внушението. Показателно е как вече се губят границите между традиционните рекламни и PR агенции. Или си всичко, или си нищо. Малко е рано за подобна кампания в България. Ние все още робуваме на феодални разбирания за банки и финанси. Една кампания, показваща как банка "къса" с други банки може да се посрещне зле. А и все още в BG народопсихологията "късането" е нещо лошо, докато явно в Австралия това се възприема като начало на нещо ново и хубаво. И последно, браво за хубавата кампания, но най-важното е, че има резултат. Защото и най-креативната кампания е безсмислена, ако няма резултат.

Деница Сачева, изпълнителен директор, IntelDay Solutions
Кампанията впечатлява в редица отношения – познаване на средата и народопсихологията, чувство за хумор, пречупване на тенденции чрез влизане в ситуацията, почти сливане с нея, но не съвсем. Понякога хората толкова вярват на нещо, което не е истина, че единственият начин да ги накараш да проумеят обратното е точно този – да ги оставиш да си мислят, че са прави, но да ги
конфронтираш no най-неочакван начин. Радвам се, че по света има такива свободни професионалисти, които имат възможност да работят за свободни общества. Представих си подобна кампания тук… Щеше да бъде една жестока история…. В професионален план много умело са използвани всички съвременни канали за комуникация, които допринасят за разгръщането на кампания и за постигането за кратко време на много голям мащаб на разпространение на новината. Но изкуството на медийното планиране нямаше да е достатъчно, ако я нямаше забавната история на "банковия развод". Тя сама по себе си предизвиква интерес и кара всички да говорят.

Васил Николов,
PR експерт, BWorks
Безспорно кампанията е образец за съвременен и иновативен подход в комуникационната стратегия, която е приложена по един блестящ начин. През последните години се наблюдава сериозно израстване в глобален мащаб на мисленето на добрите PR специалисти. Безполезната непримиримост с неистинността и непрестанната борба да накараш хората да повярват в определени твърдения вече са изместени от правилното и умело управление на информацията. Отдавна вече е ясно, че промяната на човешките нагласи няма нищо общо с описания в книгите процес, при който трябва да покажем на потребителя, че е сгрешил, атакувайки неговата съвест. Развенчаването на митове е не само сложно, но в определени случаи може да бъде и вредно. Именно днес, когато доверието в банковата система е толкова разклатено, идва и тази уникална кампания, в която ставаме свидетели на управлението на една криза чрез изключително умел контрол на информацията, а и на самата ситуация като цяло. Вероятно всяка друга посока би била грешна, но не и тази. Комуникационните експерти са уловили момента и са се възползвали именно от слабостта на своя клиент. Вместо да се противопоставят на общоприетото твърдение, те го "употребяват" с много находчивост, чувство за хумор и вдъхновяваща креативност.

Д-р Александър Христов
Акаунт директор, CIVITAS България
Председател на БДВО
Кампанията очевидно е грандиозна по своя мащаб, изключително креативна и силна. Стратегията да потвърдиш нещо, което би трябвало да не съществува или поне не би трябвало да го обявяваш, е доста смела и с видимо феноменални резултати в този случай. Но всъщност не по-малко важен и иновативен момент в кампанията е активното използване на социалните мрежи в една такава доста консервативна сфера. Иска ми се обаче да знам какво стои зад твърденията, че общественото мнение е било тотално преобърнато "за един ден" и зад цифрата от 5 млн. долара, която се цитира. Малко ми е трудно да повярвам, че в тази сфера са възможни толкова бързи резултати – където и да е по света. Дали една такава идея може да е приложима в България? Не съм убеден. Или поне мен би ме било шубе да я предложа или приема. За да се случи, първо трябва да има break-up по отношение на две много важни рамки на българския пазар. Първата е разпространеното сред нас мнение, че "всички са маскари". В такъв контекст една подобна силна кампания би могла да постигне обратен ефект – не като публичност, а като влияние върху продажбите. Втората е така нареченият системен риск при банките, комбиниран със страхове у родните потребители, реминисценции от сравнително близкото минало. Това води до ситуацията, че проблеми или съмнения около една банка автоматично се пренасят върху останалите. Имаше такива случаи сравнително наскоро.

Людмил Каравасилев,
Мениджър PR & Спонсорство, ОББ
"Раздялата" на National Australia Bank не е нещо ново като комуникационна кампания в англосаксонския свят, където сравнителната реклама и позоваването на конкуренцията са допустими от гледна точка на законодателството. Презумпцията е, че свободата на словото позволява да сравняваш или споменаваш конкурента в своя кампания, стига да можеш да го докажеш впоследствие в съда. Подобна кампания за първи път правят Burger King през 80-те години в САЩ, доказвайки чрез сравнение и измерване, че в техните сандвичи кюфтето е по-голямо от това на McDonalds.
Ситуацията, в следствие на която National Australia Bank демонстрира раздялата си с другите големи банки, прилича на българската – и тук 4 големи банки доминират във финансовия сектор, следвани плътно от още 5-6 други. И тук потребителите на банкови услуги вярват, че банките са се разбрали зад гърба им да печелят за тяхна сметка. И в България, и в Австралия това не е вярно, но гражданите не могат да осъзнаят това.
Защо обаче подобна кампания е невъзможна в България? Първо, защото сравнителната реклама или споменаването на конкурента не се допуска от българското законодателство, а Комисията по защита на конкуренцията е особено чувствителна на тази тема. При това не само за банки, но за каквито и да е други видове бизнес. В голяма степен конкретно за банките това се дължи на финансовата криза от 90-те години, заради която фалираха множество банки, а десетки хиляди клиенти изгубиха спестяванията си..
Използваните техники и комуникационни канали с лекота могат да бъдат приложени и тук – блогове, Twitter, видео и други, но ще се сблъскат с традиционния скептицизъм на българските граждани.
факт е, че никоя българска банка не би си позволила подобна акция заради почти джентълменската конкурентна борба, която водим – без компромис към конкурента, но с "едно на ум" за общата представа, която създаваме за сектора. И досега в банковите среди се помни популярното през 90-те години сравнение – че с вестник можеш да убиеш и муха, и банка.

Стр. 76 – 77, 78 

Българи създадоха нова международна социална мрежа

Wellwer е глобална социална мрежа, която свързва потребители, фирми и градове по един различен начин. Ние ви даваме възможността да споделяте неограничено до хората от цял свят.

Квалификационна програма CIPR Diploma in PR, с акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания

От януари 2011 г. стартира новият курс в България на британската квалификационна програма за PR специалисти с по-висока квалификация – CIPR Diploma in PR. Регистрацията за участие е отворена до края на декември 2010 г. в Apeiron Academy – акредитиран квалификационен център на Британския институт за PR (CIPR, UK).

CIPR Diploma in PR е най-високата следдипломна квалификация на Британския институт за PR (Chartered Institute of Public Relations, UK) и отговаря на Level A7 (Master Level) от британската Национална квалификационна рамка (NQF, UK). Програмата е подходяща за професионалисти с познания и опит в сферата на пъблик рилейшънс. Успешно завършилите студенти на CIPR придобиват международно и професионално разпознат сертификат за професионална компетентност.

Основните теми, които покрива курса, са:

 - PR като управленска функция
 - PR планиране
 - Водещи теоретични направления в науката за PR
 - Управление на репутацията
 - Корпоративна социална отговорност
 - Взимане на решения и управление на кризи

Продължителността на курса е 12 месеца, като включва общо 48 лекционни часа. Лекциите се водят от акредитирани гост-лектори на CIPR от Великобритания. CIPR издава и документите за постигнатото ниво на професионална компетентност – Certificate или Diploma.

Apeiron Academy, Aкредитираният център на CIPR, управлява организацията и реализирането на програмите на CIPR в България като следва и прилага всички изисквания, критерии за качество и стандарт на обученията на Института, включително осигурява и кконсултация при избор на подходяща професионална квалификация. Атестационната комисия на CIPR контролира работата на Акредитирания център по управлението на квалификационните програми.

Кандидатите за CIPR Diploma in PR трябва да покриват някои основни изисквания, свързани с познания и практически опит в сферата на комуникациите. Пълната информация за квалификационната програма, включително критерии и начин за кандидатстване, могат да бъдат открити на сайта на Apeiron Academy http://apeironacademy.com/cipr/diploma.html .

За допълнителна информация и регистрация, можете да се свържете с екипа на Apeiron Academy.

Т + 3592/ 8117855
Е apeiron@apeironcommunication.com
W http://apeironacademy.com/index.html

Допълнителна информация: http://www.eventbox.bg/events/1177