Академията на Телерик ще обучава 300 начинаещи програмисти през 2012 г. Процесът по кандидатстване вече стартира

На 31 октомври 2011г. Академията на Телерик за софтуерни инженери започва учебната година в нова, модерно оборудвана зала и с възможност за обучение на повече от 300 талантливи момчета и момичета, търсещи своята професионална реализация в ИТ индустрията. Това е трето по ред безплатно обучение в областта на Microsoft технологиите, което Академията на Телерик организира. Заради високия интерес към съвременните курсове по програмиране и отличните резултати, постигнати през изминалите два сезона, тази година Академията ще стартира с три пъти повече курсисти в сравнение с предните издания.

Успешен бизнес чрез социалните мрежи

В събота, 17.09.2011 г. се проведе петият по ред практически семинар за успешен бизнес чрез социалните мрежи. Какви са работещите практики, правилните начини и активните публики, и как да ги използваме - това беше основната тема, представена през призмата на Facebook и Google Plus като конкуренти.

Успешен бизнес чрез социалните мрежи

В събота, 17.09.2011 г. се проведе петият по ред практически семинар за успешен бизнес чрез социалните мрежи. Какви са работещите практики, правилните начини и активните публики, и как да ги използваме - това беше основната тема, представена през призмата на Facebook и Google Plus като конкуренти.

Д-р Каменаров ще реанимира старата госпожа БНТ

www.24chasa.bg | Диана КЪНЧЕВА I 18.09.2011 

Д-р Каменаров стана оперативен директор. Но не си мислете, че ще оперира, макар да е дипломиран лекар. Новите му ангажименти от два дни включват да е оперативният шеф на сложния организъм БНТ.
След 11 години извън “Сан Стефано” Константин Каменаров най-после се върна вкъщи, както казва той. Защото най-хубавите му години са минали на този адрес, надява се и тепърва да му предстои светло бъдеще, макар вече с по-големи отговорности.
Връщам се, защото получих покана от Вяра Анкова да върша неща, които харесвам и има смисъл да се направят, обичам тази телевизия, откровен е журналистът, който последните години се отдаде на частния бизнес.
Още когато Вяра Анкова стана шеф на БНТ, се понесе слух, че Коко, както го знаят всички, ще бъде част от екипа й. Сега, година по-късно, това стана факт.
“Искам БНТ да се промени за добро, телевизията трябва да стане истинска модерна медия, симптоми за което съществуват. Това може да се случи не толкова болезнено, както всички си мислят. Старата госпожа има гигантски потенциал”, нахъсан е новият тв шеф. Амбицията му е БНТ да се превърне отново в телевизията, с която всички се съобразяват.
Как ще се оправи с изборите? Лесно, ще отида да гласувам, типично в свой стил отговаря Коко. Колкото до БНТ, за нея си има специална глава в изборния кодекс и ако се спазва законът, няма да е страшно.
“Наясно съм, че има страхотно много работа да се свърши на този адрес, която не е непременно приятна, но е абсолютно задължителна, защото хората вече много бързо работят с дистанционното. Няма по-бързи избори от тези пред екрана, всички други са вторични”, продължава с амбициите си Каменаров.
Съпругата му, тв водещата Радина Червенова, приела с усмивка и притеснение новата му позиция. Двамата обаче няма да са в конфликт на интереси, защото Радина работи в БНТ много преди Коко да прекрачи прага на “Сан Стефано” 29, а освен това е назначена и с конкурс.
Няма конфликт и с бизнеса си, защото отдавна е продал дяловете си и в това отношение бил “чист като планински ручей”.
Не бих отишъл на друго място за повече пари, многократно е казвал Коко и с връщането си доказва лоялността си към БНТ, която го е създала като журналист и го е направила популярен.
Въпреки частния му бизнес слуховете все го връщаха в БНТ. Преди 3 г. години се заговори, че ще правят семейно шоу с Радина.
През 2004 г. пък се пусна в конкурса за генерален директор. Тогава СЕМ изненадващо предпочете Емил Владков, а в паралелно гласуване журналистите избраха Каменаров.
За живота на Коко се е писало много, но малко известен е фактът, че двамата с Радина са сключили брак преди ефир. Запазили си час за църковната церемония на 19 юли 1998 г., но за нея трябвало да имат граждански брак. Денят бил неделя. Първата възможна дата била за четвъртък вечерта. Но Радина трябвало да води “По света и у нас”, а Коко бил шеф на новините на Ефир 2 и също бил на работа. Двамата буквално избягали от работа. В гражданското на бул. “Витоша” ги чакали кумовете – оперната прима Александрина Пендачанска и бившият лидер на “Гергьовден” Петър Стоянович. Били поканили и гости – колегите Татяна Ваксберг и Милен Минчев. Съпругът на Джиджи – журналистът Найо Тицин, бил оператор и снимал ритуала.
Всичко свършило и тъкмо си мислели как ще изненадат колегите в нюзрума, отварят вратата и що да видят – вода! Навсякъде около бюрата тече вода, листове плуват в локвите, а едни лелички с кофи и парцали им викат да се махат, защото се спукал водопроводът.
Приели го като знак, че ще им върви по вода. Така и станало.
“Много е хубаво човек да е женен, категорични са двамата след 13 години брак. 7 дни в седмицата, по 24 часа на ден сме заедно и не си доскучаваме, твърди гордо Радина.
На въпрос как запазват страстта в семейството си, Коко отговори: “От Господа! На човек или му се случва, или не! Трябва да изпитваш удоволствие”.
Радина пък отвръща: “Понякога адски много ме дразни.” Когато се получи така, водещата наказвала съпруга си с 40-секундно мълчание.
Тв семейството има общо 4 деца. Те ни помагат, за да сме здраво стъпили на земята и отговорни! Много са умни, разумни и свестни, коментира Радина.
Всъщност семейството има 5 деца, но петото е само на Коко.
Преди време той призна, че наистина има осиновена дъщеря, и то не каква да е, а хубава и известна и почти на неговите години! Става въпрос за певицата Хилда Казасян. Оказа се, че преди 20 години покойният Вили Казасян подписал документ, с който дал на Коко даром лицето Хилда Казасян за отглеждане.
Всъщност Коко като малък искал да стане диригент, свирел на пиано, баща му обаче казал, че музикант къща не храни. Така Коко продължил да играе на фунийки, вместо да ходи на уроци.
После искал да стане хирург. Затова и завършва медицина. Макар че на първия му кандидатстудентски изпит го късат, през 1995 г. се дипломира, но няма нито ден, прекаран в болница. Освен задължителната практика, която студентите по медицина трябва да изкарат. Днес Каменаров си позволява да поставя диагнози само на добрия си приятел Чочо Попйорданов.
Загърбил медицината, защото телевизията го засмукала веднага. В началото на 90-те се търсят млади хора, ангажирани обществено, но не и партийно. При дефицита на мъже в журналистическата професия, след няколко репортерски изяви, Коко бързо намира място на “Сан Стефано” 29. Повечето му приятели от онова време са в телевизията. Там го води Евгения Атанасова, с която са съученици и приятели. Първият му репортаж е от забранен митинг на пенсионери. Тогавашната шефка на новините Емилия Иванова го харесва и веднага го взема за репортер в “По света и у нас”, после води новините на Ефир 2, води и “Панорама”. Напуска БНТ като шеф на “По света и у нас”.
Въпреки кариерата в телевизията той й изневерява с политиката. През 1999 г. лично Иван Костов го кани да стане говорител на правителството му. След 104 дни обаче напуска и става говорител на “Мобилтел”. Впоследствие оглавява дирекция “Връзки с обществеността” на мобилния оператор, а доскоро бе съдружник във фирма, която се занимава с комуникации.
“Много харесвам политиката, харесвам и журналистиката, но за мен политиката не е нещо непременно, не е нито срамно, нито позорно да си тръгнеш тогава, когато нещата не се развиват така, както искаш, казва тогава Каменаров.
Само веднъж му се налага да се върне към лекарската си професия и това става в коридорите на властта. Костов има среща с дипломати. Изнервени от чакане, журналистите негодуват. Колега дори колабира от чакането. Тогава Каменаров зарязва дипломатите и се втурва да мери пулса и да носи вода на падналия.
Прадядо му – д-р Христо Танчев, е бил банкер и народен представител. Коко пази портрета и молитвеника му като светиня, защото “не са много хората, които притежават портретите на прадядовците си”.
Преди години бе категоричен, че в БНТ не може да ти е скучно, защото всеки ден имало я интрига, я много работа, я някоя идиотска заповед. Интересно ли ще му е сега, когато заповедите ще пише той?р Каменаров стана оперативен директор. Но не си мислете, че ще оперира, макар да е дипломиран лекар. Новите му ангажименти от два дни включват да е оперативният шеф на сложния организъм БНТ.
След 11 години извън “Сан Стефано” Константин Каменаров най-после се върна вкъщи, както казва той. Защото най-хубавите му години са минали на този адрес, надява се и тепърва да му предстои светло бъдеще, макар вече с по-големи отговорности.
Връщам се, защото получих покана от Вяра Анкова да върша неща, които харесвам и има смисъл да се направят, обичам тази телевизия, откровен е журналистът, който последните години се отдаде на частния бизнес.
Още когато Вяра Анкова стана шеф на БНТ, се понесе слух, че Коко, както го знаят всички, ще бъде част от екипа . Сега, година по-късно, това стана факт.
“Искам БНТ да се промени за добро, телевизията трябва да стане истинска модерна медия, симптоми за което съществуват. Това може да се случи не толкова болезнено, както всички си мислят. Старата госпожа има гигантски потенциал”, нахъсан е новият тв шеф. Амбицията му е БНТ да се превърне отново в телевизията, с която всички се съобразяват.
Как ще се оправи с изборите? Лесно, ще отида да гласувам, типично в свой стил отговаря Коко. Колкото до БНТ, за нея си има специална глава в изборния кодекс и ако се спазва законът, няма да е страшно.
“Наясно съм, че има страхотно много работа да се свърши на този адрес, която не е непременно приятна, но е абсолютно задължителна, защото хората вече много бързо работят с дистанционното. Няма по-бързи избори от тези пред екрана, всички други са вторични”, продължава с амбициите си Каменаров.
Съпругата му, тв водещата Радина Червенова, приела с усмивка и притеснение новата му позиция. Двамата обаче няма да са в конфликт на интереси, защото Радина работи в БНТ много преди Коко да прекрачи прага на “Сан Стефано” 29, а освен това е назначена и с конкурс.
Няма конфликт и с бизнеса си, защото отдавна е продал дяловете си и в това отношение бил “чист като планински ручей”.
Не бих отишъл на друго място за повече пари, многократно е казвал Коко и с връщането си доказва лоялността си към БНТ, която го е създала като журналист и го е направила популярен.
Въпреки частния му бизнес слуховете все го връщаха в БНТ. Преди 3 г. години се заговори, че ще правят семейно шоу с Радина.
През 2004 г. пък се пусна в конкурса за генерален директор. Тогава СЕМ изненадващо предпочете Емил Владков, а в паралелно гласуване журналистите избраха Каменаров.
За живота на Коко се е писало много, но малко известен е фактът, че двамата с Радина са сключили брак преди ефир. Запазили си час за църковната церемония на 19 юли 1998 г., но за нея трябвало да имат граждански брак. Денят бил неделя. Първата възможна дата била за четвъртък вечерта. Но Радина трябвало да води “По света и у нас”, а Коко бил шеф на новините на Ефир 2 и също бил на работа. Двамата буквално избягали от работа. В гражданското на бул. “Витоша” ги чакали кумовете – оперната прима Александрина Пендачанска и бившият лидер на “Гергьовден” Петър Стоянович. Били поканили и гости – колегите Татяна Ваксберг и Милен Минчев. Съпругът на Джиджи – журналистът Найо Тицин, бил оператор и снимал ритуала.
Всичко свършило и тъкмо си мислели как ще изненадат колегите в нюзрума, отварят вратата и що да видят – вода! Навсякъде около бюрата тече вода, листове плуват в локвите, а едни лелички с кофи и парцали им викат да се махат, защото се спукал водопроводът.
Приели го като знак, че ще им върви по вода. Така и станало.
“Много е хубаво човек да е женен, категорични са двамата след 13 години брак. 7 дни в седмицата, по 24 часа на ден сме заедно и не си доскучаваме, твърди гордо Радина.
На въпрос как запазват страстта в семейството си, Коко отговори: “От Господа! На човек или му се случва, или не! Трябва да изпитваш удоволствие”.
Радина пък отвръща: “Понякога адски много ме дразни.” Когато се получи така, водещата наказвала съпруга си с 40-секундно мълчание.
Тв семейството има общо 4 деца. Те ни помагат, за да сме здраво стъпили на земята и отговорни! Много са умни, разумни и свестни, коментира Радина.
Всъщност семейството има 5 деца, но петото е само на Коко.
Преди време той призна, че наистина има осиновена дъщеря, и то не каква да е, а хубава и известна и почти на неговите години! Става въпрос за певицата Хилда Казасян. Оказа се, че преди 20 години покойният Вили Казасян подписал документ, с който дал на Коко даром лицето Хилда Казасян за отглеждане.
Всъщност Коко като малък искал да стане диригент, свирел на пиано, баща му обаче казал, че музикант къща не храни. Така Коко продължил да играе на фунийки, вместо да ходи на уроци.
После искал да стане хирург. Затова и завършва медицина. Макар че на първия му кандидатстудентски изпит го късат, през 1995 г. се дипломира, но няма нито ден, прекаран в болница. Освен задължителната практика, която студентите по медицина трябва да изкарат. Днес Каменаров си позволява да поставя диагнози само на добрия си приятел Чочо Попйорданов.
Загърбил медицината, защото телевизията го засмукала веднага. В началото на 90-те се търсят млади хора, ангажирани обществено, но не и партийно. При дефицита на мъже в журналистическата професия, след няколко репортерски изяви, Коко бързо намира място на “Сан Стефано” 29. Повечето му приятели от онова време са в телевизията. Там го води Евгения Атанасова, с която са съученици и приятели. Първият му репортаж е от забранен митинг на пенсионери. Тогавашната шефка на новините Емилия Иванова го харесва и веднага го взема за репортер в “По света и у нас”, после води новините на Ефир 2, води и “Панорама”. Напуска БНТ като шеф на “По света и у нас”.
Въпреки кариерата в телевизията той изневерява с политиката. През 1999 г. лично Иван Костов го кани да стане говорител на правителството му. След 104 дни обаче напуска и става говорител на “Мобилтел”. Впоследствие оглавява дирекция “Връзки с обществеността” на мобилния оператор, а доскоро бе съдружник във фирма, която се занимава с комуникации.
“Много харесвам политиката, харесвам и журналистиката, но за мен политиката не е нещо непременно, не е нито срамно, нито позорно да си тръгнеш тогава, когато нещата не се развиват така, както искаш, казва тогава Каменаров.
Само веднъж му се налага да се върне към лекарската си професия и това става в коридорите на властта. Костов има среща с дипломати. Изнервени от чакане, журналистите негодуват. Колега дори колабира от чакането. Тогава Каменаров зарязва дипломатите и се втурва да мери пулса и да носи вода на падналия.
Прадядо му – д-р Христо Танчев, е бил банкер и народен представител. Коко пази портрета и молитвеника му като светиня, защото “не са много хората, които притежават портретите на прадядовците си”.
Преди години бе категоричен, че в БНТ не може да ти е скучно, защото всеки ден имало я интрига, я много работа, я някоя идиотска заповед. Интересно ли ще му е сега, когато заповедите ще пише той?

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 17.09.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 17.09.2011

Водещ: Барак Обама, Дилма Русеф и Бойко Борисов умуват как гражданите да участват активно в управлението. Това е новина, която нито една медия днес не пропуска. Вестник „Труд” й слага заглавие „Заедно за народна власт”. Това заглавие ме подсеща да се замисля за властта и това, което тя прави за хората. И в рамките на тази мисъл ми хрумна следното – Жак е собственик на различни имоти, върху които отглежда генетично модифицирана царевица, Жан е любител-пчелар в близост до земите на Жак. Той произвежда мед, предназначен за продажба и собствена консумация, както и прашец. Прашецът може да попадне в меда, прашецът, но и в проби от меда, е установено наличие на ДНК от ГМО от царевицата. Въпросът е дали поради примесването на прашец от генетичномодицифицирана царевица медът и хранителните добавки на основата на този прашец стават подлежащи на разрешителен режим храни и дали е произведен от ГМО. Ами, според съда, на който разчитат Жан и Жак – да. Това е. А мотивът е – високо равнище на защита на човешкия живот и здраве. Жак е журналист в обществена медия, а Жан – в търговска. И двамата са нетърпими към следи от цензура, която е възможно да попадне в коментарите им и в репортажите. Георги е журналист в обществена медия, Петър – в търговска. И двамата се чудят как да обяснят с по-просто думи, че има трябва солидарността на обществото, за да няма следи от цензура, пряко свързана с икономически или властово-политически интереси. Тук обаче въпросите са повече от един – къде е по-вероятно да бъде срещната следа от цензура, която може да прелети и защо за ГМО има гражданска активност, а за цензура – не, след като основно човешко право е правото да бъдем информирани.
И още един случай. Георги е собственик на земи, в които отглежда царевица, Петър има наблизо кошери. Но нито Георги, нито Петър се интересуват от ГМО. Нито пък институциите, чиято работа е да прилагат законите.
Кой си поръчва журналисти, предавания и правила? И така може да зададем въпроса. Какви медийни дискусии се водят в Европейския парламент? По-близо ли сме до общностно медийно законодателство, което да ограничи икономическите зависимости? Какво могат и какво не преди избори медиите у нас и тези в Европа? Днес по темата ще коментират, темата ще коментираме с Огнян Златев от Центъра за изследване на медиите и евродепутатът Илияна Йотова. Свалят ли се предавания и водещи в предавания в български медии заради финансови интереси? Временните резултати от една анкета, която в момента провежда Асоциацията на европейските журналисти в България, ще обобщим с Иван Радев.
Доста регионални френски земеделски медии бяха изкупени от една банка, в Италия проблемите с медиите са безспорно много. Това са все теми, които от година насам, че и повече попадат за дискусии в Европейския парламент. Разбира се, фактът, че повечето европейски медии слизат все по-надолу по степен на свобода на словото има своите обяснения. Но като че ли за Франция, за Италия има доста факти, за България като че ли повече се мълчи. Надявам се съвсем скоро към нас в студиото да се присъедини евродепутатът Илияна Йотова, за да ни каже какво дискутират евродепутатите за медиите. Защото кризата се отразява страшно много на медиите. Но сега казвам добър ден на Огнян Златев от Центъра за развитие на медиите. Ако трябва да направим една съпоставка, да влезем в ролята на една от двете организации, които преценяват степента на свобода на словото, съпоставка на Балканите, България и Европа, какво би показала тази съпоставка?
Огнян Златев: Не особено лицеприятни неща за България. В двете най-авторитетни класации за степента на свобода на словото – едната, която е на „Репортери без граници” и другата на „Фрийдъм хаус”, ще видим, че и в двете, за съжаление, България заема последното място от всички страни-членки на ЕС и е на едно от ниските места, в долната част на таблицата, ако вземем за сравнение само страните от Югоизточна Европа, от Балканите, в която се намираме. Нали, тук има много въпроси, които могат да се поставят за изграждането, за самата методология, по която се правят тези класации, тези рейтинги. Но независимо от това, това са данните и те не могат да не ни притесняват.
Водещ: От години се занимавате с една мрежа за балканска журналистика, за разследващи журналисти. Правилно номер за разследващия журналист е да оцелее. Къде това правило е по-желязно – у нас, на Балканите или…?
Огнян Златев: Смятам, че у нас, на Балканите, значи пак е сложно да се правят някакви абсолютно сравнения между нашите разследващи журналисти и разследващата журналистика, която се прави в, да кажем, страните с по-дългогодишни традиции в демократичното си развитие, по простата причина, че мащабите и средствата, с които една медия, един журналист разполага при нас, на Балканите и в по-развитите страни, те са несъизмерими. И темите, с които нашите разследващи журналисти се занимават тук, са, нали, може би някак си по-съсредоточени върху това, което се случва при нас, отколкото да се търсят някакви взаимовръзки с да речем организираната престъпност, трансграничната организирана престъпност. Слава Богу, че в последните няколко години имаме добри вече примери, че такива вече примери започват да свързват разследващи журналисти от няколко държави едновременно, които работят по една и съща тема тук на Балканите и сега на предстоящата годишна среща, Световна среща да я наречем на разследващите журналисти, която ще се проведе в Украйна в средата на месец октомври, се надявам там да бъдат изнесени точно такива успешни примери. Но пак казвам, възможността за разследваща журналистика, за практикуване на разследваща журналистика и най-вече за публикуване на резултатите от нея, е един от важните критерии, по които се оценява степента на свобода на медиите и свобода на словото в дадена страна. За съжаление, тук при нас на Балканите, пък и особено напоследък в България нямаме много, просто всички го виждаме ежедневно, нямаме много примери за това, за едни добри разследвания. Напоследък виждам, че се появяват такива, свързани най-вече с опити или експониране на лоши практики или направо престъпни практики за закупуване на гласове, предвид предстоящите избори. Но теми, свързани с икономическа престъпност, със злоупотреби с еврофондове ги няма и разследвания по тези теми не се правят. Те са по-скоро инцидентни, отколкото практика. В края на краищата нас по това ни оценяват.
Водещ: Аз, докато говорите, се замислих за връзката между журналистите и обществото, защото тя в Италия, да кажем, е много пряка, във Франция също, във Великобритания напоследък имахме един пример, един пример, в който обществото се намеси тогава, когато стана ясно, че са подслушвани жертви, телефоните на жертви са подслушвани, за да могат да се правят материали, журналистически материали, които имат много висок рейтинг. Имаме ли чувствителност вече у нас на тази тема или е рано да се каже?
Огнян Златев: Имаше, така, периодични изследвания, които се правят за, така, къде са медиите в ценностната система и в степента на доверие на обществата, като такива проучвания се правят редовно навсякъде. И така смятам, че е налице една негативна, регресивна тенденция от последните, да кажа, четири-пет години насам, специално за България, тъй като смятам, че в началото на прехода, в началото имаше страшно висок кредит на доверие от страна на обществото към медиите, което, за съжаление, в последните години, така, доста стремглаво се спуска надолу. И това не е …
Водещ: Въпрос на рейтинг.
Огнян Златев: … точно така.
Водещ: А е въпрос на доверие.
Огнян Златев: И както виждате, това може да го разглеждаме и във връзка с падащите тиражи на печатните издания, с това, че телевизиите се напълниха с риалити програми, с шоу, а не със сериозна журналистика, аналитична журналистика. И това, че все по-голям брой читатели и хора, които искат да кажат нещо и да анализират нещо, или да коментират някаква тема, търсят като платформа за това интернет и новите медии.
Водещ: Добър ден сега и на евродепутата Илияна Йотова.
Илияна Йотова: Добър ден.
Водещ: Говорим за връзката между журналистиката и хората, и подкрепата на хората, разбира се. Тръгнахме от там, че зад френските журналисти застават хората, зад италианските също. В началото цитирахме един от многобройните примери, по-специално за купуването на регионални земеделски медии от една френска банка. Цитирахме, разбира се, и Берлускони, който успя да влезе и в днешния обеден осведомителен бюлетин на Националното радио. Та от доста време обаче това е повод за дискусии в Европарламента. Има ли българска фактология в тези дискусии, досега имало ли е и каква е била тя.
Илияна Йотова: Позволете ми първо да ви честитя празника, защото днес е наистина много хубав празник, на всички, които носят прекрасните имена на Вяра, Надежда, Любов и да пожелая много здраве на вас, на екипа, на слушателите на радио Христо Ботев. Тази дискусия в ЕП не е спряла. Аз бих казала, че с участието на няколко български журналисти на този семинар с фактите, които бяха изнесени от действителността в България, ние зададохме много теми, ние не бяхме в ситуация, нали, просто да констатираме известни факти, нито да коментираме вече до болка познати случаи, а зададохме нови теми, тъй като ситуацията с медиите в страната е може би най-тежка от цяла Европа, независимо от примерите, които дадоха френските колеги, независимо от това, което става в Италия, от този тотален монопол на Берлускони. Както виждате, в ситуацията, в която той в момента е попаднал, дори този монопол не го спасява. Но тук има нещо много сериозно, което за съжаление в България като че ли не само, че не може да се роди до край, да се развие, а сякаш в последните години се прави всичко възможно да бъде унищожено, и това е гражданското общество. Защото френските медии, френските журналисти са подкрепени в своята дейност, в своята работа от хората. И тъй като те имат тази подкрепа, имат този гръб, те са достатъчно смели да го правят. Докато виждате тук, че всяко посегателство над журналист, независимо в каква медия работи той, този колега просто е оставен да се оправя сам, никой не застава зад него. Дори в последните случаи, когато ставаше трансформацията и монополизацията на пресата в България, много кадърни журналисти, само за една нощ, се оказаха на улицата. И аз питам тогава – къде са старите структури на свободно слово, къде са синдикатите на българските журналисти. Това са отдавна изпразнени от съдържание понятия. В България просто те не съществуват. Но оставете тези чисто формални структури. Къде беше гражданската съвест, защо никой не застана на тяхна страна? Как така за една нощ любими за четене журналисти, които са търсени, чийто коментари, с тях се започваха сутрешните блокове на телевизиите и целият ден така минаваше като червена нишка, къде са тези хора? Те бяха оставени просто да се оправят кой както може.
Водещ: Проблемът може би е, че никой не забелязва това. Или малцина забелязаха. Но това в ценностната система на обществото е вероятно на доста заден план.
Илияна Йотова: Г-жо Филева, позволете ми да ви кажа, че това е един омагьосан кръг. Как да го забележат хората? Нали точно журналистите трябваше да застанат в подкрепа на своите колеги и да го напишат. Иначе хората как да се информират. Журналистиката е естественият посредник. Изведнъж всички колеги се свиха. Да, аз разбирам – криза е, трудно се намира работа. Когато останеш на улицата, не е ясно след колко време отново ще си на трудовия пазар. Но в случая всеки един политик, всяко едно управляващо мнозинство и въобще не говоря само и за управляващите, може да се разправя с един журналист по единично. Ето тук е големият проблем. Защото няма солидарност, защото няма професионални сдружения, защото няма елементарна човещина.
Водещ: Между другото, вие често политиците, депутатите казвате, че е важен и духът на закона. Сега, нека да поговорим малко и за духа на закона, онзи дух, който ограничава по един законодателен начин по време на предизборната кампания работата на двете обществени медии – БНР и БНТ. Дали този дух не е част от обяснението за подобни случаи?
Илияна Йотова: Да, аз много се надявах, че ще има промени в Закона за местните избори, който се отнася до тази част – за отразяване на кампанията. Направих си труда тези дни да го изчета отново с всичките поправки. Трябва да ви кажа, че този дух изобщо не е променен. Аз лично имам много тежки въпроси към тези, които са го правили и това мнозинство, което е гласувало този закон. Как е възможно в 21 век, след това огромно влияние на интернет, ти да затваряше една телевизия, едно радио в рамките на някакво изключително измислени диспути, където точно времетраене е казано, точно кой колко време ще има, точно всяка секунда кого след кого, да се върнем пак в началото на 90-те години с едни хронометри, което е смешно. Това не е журналистика, това е чиновническа история с всичките ми уважения към всички чиновници в тази държава. И едновременно с това ти да искаш тази медия да бъде интересна на хората. Извинявайте, но това е някакво раздвоение, което аз лично нямам обяснение как може да стане. И едновременно с това вижте какво се получава – всички частни медии казват „да, трябва да има министерски тарифи за Националното радио и Националната телевизия, защото те са с държавен бюджет”. А всъщност, когато се направи един баланс колко вие получавате от националния бюджет и колко не получавате заради орязаните ограничения и правила за рекламата при вас, всъщност се оказва, че още не знам как функционират Националното радио и Националната телевизия.
Водещ: Г-н Златев, как се работи в условията на този дух?
Огнян Златев: Сложно.
Водещ: Така добре описа.
Огнян Златев: Сложно. Ние самите се чудим как функционират националните медии – БНР и БНТ в, не само в годините на кризата, макар че това в последните две години е доста удобно обяснение за бюджетите, които се отпускат от държавата. Проблемът е в това, че всички много добре знаем всяко едно правителство в последните, от влизането в сила на Закона за радио и телевизия през 1998 година. Нали, председателят на СЕМ доц. Лозанов беше си направил труда да изброи, че има 28 поправки. Значи, мисля, че са 29 или 30 към настоящия момент. И различните правителства в някакъв етап от тяхното функциониране и парламентарно мнозинства съответно поемаха инициативата да направят промени или да пишат нови закони, които всеки един, всяка една от тези промени или всеки един нов закон, който би се написал да ни приближи още по-близо до добрите европейски практики. Защото единен европейски закон няма, нали, това е ясно. И какво се оказва, че ние минаваме само с някакви козметични поправки, вече 13-а година и нищо ново не се случва. Хубаво е, след като очевидно наблюдаваме няколко фактора – от една страна липса на гражданско общество, недостатъчна зрялост на гражданското общество, да го кажем и липса на такова, липса на, трябва ни нещо здраво, на което да стъпим, от което и с което да се сравняваме. Тоест нека да вземем закона. Законът е най-устойчивото и най-здравото нещо. Да стъпим на него и да започнем да градим.
Водещ: А може би не е зле да си дадем сметка, че един от критериите, по които ни оценяват организациите по степен на свобода на словото е именно възможността на държавата да оказва влияние върху медиите. А това е, как да кажа, доста прозрачно.
Огнян Златев: За съжаление, последните години при нас се наложи една, доста, бих казал, перфидна практика, чрез която държавата се намесва директно върху функционирането на медиите. Именно това са така наречените пари за комуникационни, информационни дейности по различните оперативни програми на ЕС. Тези пари се раздават на PR агенции, PR агенциите ги дават на медиите при определени условия.
Водещ: Логиката е – ако слушкаш, ще папкаш.
Илияна Йотова: Или ако правиш реклама, ще папкаш.
Водещ: Така де, да.
Огнян Златев: Искам да ви кажа, че поради естеството на работата си ми се налага доста често да пътувам в държави, които, нали, смятаме за недемократични и са още изостанали в своето развитие, демократично. И там например, особено в, да кажем Централна Азия, в бившите републики от Съветския съюз. Там като ми казаха за първи път понятието „гост заказ”, нали, някакъв вид държавна поръчка и аз тогава се изумих как може в 21 век такива практики да съществуват. Нали, държавата ти казва или правителството ти казва в началото на годината – тази година за медии имаме еди колко си пари, тоест внимавайте какво ще пишете и ще говорите, за да може да получите част от тези пари. В смисъл това се казва съвсем открито, не е нещо скрито, нали, покрито по някакъв начин тайно. Докато тук при нас за съжаление ние от едната крайност, която беше опиянението от свободата, която всички получихме след 89-а година, сега изведнъж отиваме точно в другата – това, че медията, че да може да функционира, трябва да се съобразява с реалностите, тоест, че няма пари и за да може да получи тези готови пари… Миналата седмица, ако сте чели в броя на вестник „Капитал” излезе една справка за най-големите рекламодатели в държавата. И се оказва, че държавата е вторият по обем рекламодател в медиите. Което за мен е скандално в една държава, която претендира да бъде демократична.
Илияна Йотова: Тук нещо много важно искам да кажа. Значи, ние трябва да избегнем от това изкушение да обвиняваме само едната страна. Защото аз бих попитала и много колеги в медиите, включително и в държавните медии – защо някак си доброволно се отказахме от това да имаме силни медии. И тъй като говорим сега за избори, за това как медиите се подготвят за тях, как ще се отразява кампанията, една година преди изборите във Франция например няма телевизия или радио във Франция, което от един определен момент нататък в денонощието да не се подготвя само темата избори – всевъзможни гледни точки, всевъзможни спорове на най-различните им, било то от седмицата, от деня, въобще по принцип свързани с изборите. А у нас ние се отказахме доброволно от публицистиката. Да, прав е колегата, като каза, че риалитито измести публицистиката. Сигурно ще има натиск от държавата. Но ако ние действително искаме като журналисти да бъдем коректив на това, което се случва, такива дискусии са необходими. И затова, когато ти вече си изгубил облика си на такава медия, много лесно след това ти казват “Ами, хайде законът е такъв, направи три диспута, от които в интерес на истината интересните политически играчи често се отказват, защото те в тези пет минути няма какво да кажат”. Само да се покажат на екрана. Това вече изобщо не е важно, това не е БНТ от 90-а година, когато беше единствената телевизия и е важно да те види баба и дядо на село, нали.
Водещ: Докато слушахме „Хиподил”, тук в студиото се обединихме около заключението, че това си беше един жив музикален коментар. Разбира се, шегата настрана. Обещахме преди да дадем думата на „Хиподил” да поговорим малко за собствеността, съда и гражданското общество. Г-жо Йотова, пак ще ви върна към дискусиите в Европарламента. Там стана дума за пряката връзка между изкупуването на френските земеделски медии. Ние знаем колко късно и някак изненадващо Комисията за защита на конкуренцията се самосезира относно монопола – теми, по които ние сме говорили нееднократно, разбира се. Каква може да бъде причината, според вас? И доколко можем да търсим тук обяснение на липсата на гражданско общество, що се отнася до солидарност към журналистите?
Илияна Йотова: Голямо усилие е било от страна на Комисията по конкуренция най-накрая да се самосезира, след като този проблем стои вече няколко години на дневен ред. Всъщност аз искам да ви задам един риторичен въпрос – какво се случи с онова голямо изследване, което беше поръчал г-н Дянков, финансовият министър, за собствеността на медиите в България и за това кой кой е, като собственик на медиите. Едно писмо, което трябваше да бъде публично достояние, в което медиите трябваше да бъдат разказани тези факти. И се оказа, че то някак си потъна така и никой повече не се заинтересува.
Водещ: Аз мога да ви отговоря. С пряка връзка със законодателството.
Илияна Йотова: Ами, добре. Тогава нека не е риторичен въпросът, отговорете ми. Защото аз наистина може би съм изпуснала.
Водещ: А как се установи връзката, как се установи собствеността по законодателен път на българските медии – чрез поправка в Закона за библиотечното право.
Илияна Йотова: Да, можеха със същия успех да го направят с поправка за биоорганизмите, нали, по същия начин, с поправка в този закона. Но вижте, нежеланието на политиците за прозрачност пряко рефлектира върху всички тези закони и върху всички тези действия. И тук искам да бъда разбрана съвсем точно – не е последното правителство, нито първото, вероятно няма да бъде и последното, точно защото няма гражданско общество, което да бди над тези процеси. Съвсем скоро се оплакахме с моите колеги французи, с които имаме сега, най-така допирни точки, защото и те правят кампания, и ние правим кампания. И този, тази вълна, това цунами, което заля тема „Плевнелиев” медиите само преди няколко дни, и то най-вече визирам печатните медии. Кажете ми кога в най-новата история двата най-тиражни вестника – Труд и 24 часа излизат с епично платно – интервю на един и същи човек. Аз, ако съм на мястото на г-н Плевнелиев, веднага бих уволнила PR-ите си, които му подготвят тези интервюта. Как е възможно в един ден в тези два вестника да излизат две интервюта, които са абсолютно написани под индиго, понеже се отнася…
Водещ: Има ли значение дали интервютата са две или едно? Защото пък аз си спомням големи интервюта със Сергей Станишев.
Илияна Йотова: И в двата вестника? Не, аз не си спомням такъв момент. И ще ви кажа защо – защото принцип в нашата работа винаги е бил, че това не е сериозно. Защото всякакъв елемент на достоверност отпада и си личи, че просто са нагласени фалшиви нещата. Аз смятам, че това не прави услуга и на г-н Плевнелиев в случая. Знаете ли, много хора го коментираха. Аз имах възможността това, с този факт да се запозная в самолета. И почти целият самолет коментираше „хайде стига толкова”, нали. Така че реакцията на хората… След 20 години много трудно българинът вече може да бъде заблуден.
Водещ: Как реагираха френските ви колеги?
Илияна Йотова: Ами, показаха ми техния закон, в който ясно е казано, че трябва да има равнопоставеност между политическите партии при отразяването в медиите. Много сериозен закон, със сериозни санкции, и то са санкции за собствениците на вестниците, за ред.-колегиите и т.н. Плюс, аз попитах „Добре, а това означава ли, че например тук е вестник, който е издание на френската компартия, знаете, може би един от последните вестници в Европа, дали и той се ползва със същата привилегия”. Тя каза „Нещо повече, имаме закон, в който правителството, държавата е задължена да подпомага издаването на вестници такива, като (…) само и само да има плурализъм на мненията”.
Водещ: Дискутирали ли сте някакви промени в законодателството, така че да не се различават толкова рязко българските медии от европейските медии?
Илияна Йотова: Не, защото няма обща такава регулация в ЕС по отношение на медиите.
Водещ: Много ли е далеч?
Илияна Йотова: Не, по-скоро, ако я има, тя ще бъде най-вече за електронните медии. Знаете ли, дискусиите в европейските институции вече се измества от тези проблеми. Тук при нас още е малко ориенталска историята на тази тема. Защото сега Европа отговаря повече на нови предизвикателства. Например, усилията ни са съсредоточени преди всичко в интернет. Опазването на хората вече от интернет – това е актуалната там, особено на децата. Тук говорим вече за защита на интелектуална собственост – на литература, на музика, на кино чрез интернет. Тук са най-вече усилията на европейските институции. И когато правим дискусия за свободата на медиите, такива каквито направихме в България или такава, каквато направихме в ЕП, това се счита още така като остатъчни проблеми, които просто трябва да се изживеят, разбирате ли. И затова, когато човек се върне в България и се сблъска тук с действителността, просто разбира, че ние живеем в два свята.
Водещ: Говорите ли с колегите си за промяна на българското законодателство?
Илияна Йотова: С кои колеги да говоря?
Водещ: Ами, с вашите колеги.
Илияна Йотова: С моите колеги от БСП – с г-н Курумбашев и г-н Кутев говорим, да, защото ние смятам, че ние сме колеги, журналисти и имаме своите виждания и сме ги имали през годините. А с управляващото мнозинство не мога да говоря. Опитала съм един-два пъти, срещам стена от мълчание. Може би, защото те не смятат за редно да говорят с никой друг, освен със себеподобните си. Аз по-скоро имам тежки съмнения, че става въпрос за изключително некомпетентен народ.
Водещ: Мислите ли, че ако беше тези избори внесена някаква промяна по отношение на така, белезниците, с които са вързани ръцете на двете обществени медии – Националното радио и Националната телевизия имаше шанс да мине една такава промяна?
Илияна Йотова: Ако бях на мястото на управляващите, веднага ви казвам – бих дала пълна свобода на двете обществени медии и бих направила конкуренцията в медиите по отношение на изборите действително реална.
Водещ: Но да кажем, че когато една политическа сила, една власт, тя няма мотив да го направи, но пък работа на опозицията е да внесе подобно нещо, подобна промяна.
Илияна Йотова: Първо, опозицията не може да събере гласовете, за да направи тази промяна. И второ, точно, ако си на мястото на управляващите трябва да го направиш това. Още повече нека да бъдем реалисти, в момента управляващото мнозинство извън конюнктурата се радва на едно, да речем разбиране в медиите и на бих казала, така, доста голяма липса на критика. По меко от това не мога да се изразя. Но националните медии – радиото и телевизията, наред с другите медии трябваше да има конкуренция кой, как по интересно да представи изборите. Защото в крайна сметка, вижте, това е парадоксално. Всички казват – много зависи от политиците, а ние от година на година избираме все по-малко познати хора. И след това казваме „въй, какво направихме, ами той не се оказа такъв, какъвто го мислехме”. Е, как да се окаже, когато ние този човек не го виждаме. Сега в момента било модерно, управляващото мнозинство казва така „ние нямаме нужда от дебат, в смисъл дебат в медиите, защото всичко, което ние правим, то се вижда от хората”. От тук стъпката към диктатурата е много малка. Когато ти лишиш гражданското общество от този спор, от този дебат, от представата, от сблъсъка на различни идеи, това много напомня времето преди 20 години. А съм сигурна, че в последните години преди 89-а година този диалог е бил доста по-разкрепостен.
Водещ: Ако можете днес да предложите някаква промяна, тя как би звучала в едно-две изречения?
Илияна Йотова: Би звучала така, както го направи ЦИК по отношение на останалите медии. Знаете, че те излязоха с едно решение пред няколко дни – всяка една медия, всяка една ред.-колегия да има възможността да представи пред политическите сили своята визия за отразяване на кампанията, да седнат политическите сили, сигурно ще има някои претенции, но всичко се решава въпрос в рамките на диалога и действително оттук-нататък … Аз мечтая, аз съм кръвно свързана с БНТ. Аз искам по време на тази кампания, в която те ме уверяват, че хората не се интересуват от политика. Това са глупости. Хората се интересуват от политика, просто няма къде да я гледат. По време на кампанията искам националната медия – БНТ да е онази предпочитаната медия, от която хората ще искат да разбират какво се случва за изборите точно от нея.
Водещ: Може и радиото.
Илияна Йотова: Да, и от радиото. Да, и от радиото. Знаете ли, аз съм се занимавала години наред с ПР-ската дейност на БСП. И тези диспути, на които е обречено БНР. Това, на първо място, е подигравка с журналистите в това радио, с тези написани въпросчета и предварително уточнени и този хронометър. А още по-голяма обида е към тези, които участват в диспутите, а най-вече обидата е за тези, които слушат.
Водещ: Асоциация на европейските журналисти провежда една анкета за свободата на словото този месец. Продължава до края на месеца. Тя е в два варианта – за журналисти и за медийните правни експерти. Досегашните данни очаквам да научим от г-н Иван Радев. Добър ден.
Иван Радев: Добър ден и честит празник на всички ваши слушатели и на всички жители на София.
Водещ: Честит празник. Имаме ли повод да си честитим празника – повече свобода на словото, по първите данни, които получавате?
Иван Радев: За да можем да кажем дали е повече или по-малко, ние трябва да разполагаме с данни от миналата година, за да имаме база за сравнение. А всъщност нашата асоциация е новоучредена и за първи път организира тази анкета. Тя е във връзка с един доклад, който всяка секция на Асоциацията на европейските журналисти, всяка национална секция, те са над 30 в цяла Европа, изпраща всяка година до централата на организацията и този доклад се предоставя на Съвета на Европа. И нашата идея е вместо ние да седнем и да напишем доклада на базата на собствените ни наблюдения върху свободата на словото, върху ситуацията със свободата на словото в България, да организираме една анкета, в която ще попитаме всеки един журналист или всеки един човек, който се занимава или е свързан по някакъв начин с медиите за неговото мнение – има ли свобода на словото в България и каква е нейната степен.
Водещ: И ще можете ли да го напишете този доклад по този начин или ще трябва сами да си го напишете? Досегашните събрани данни как…
Иван Радев: Имаме добри данни. Въпросите са няколко вида. Единият от въпросите е – всеки има възможност да оцени самостоятелно по 5-балната система степента на свобода на словото. Всеки е питан дали е оказван натиск върху него в работата му като журналист или дали медията, в която работи е подложена на вид натиск. А има и въпроси, които са оставени отворени като поле за коментари, в които всеки журналист може да разкаже за случаи на посегателство на свободата на словото и да сподели своите виждания.
Водещ: И каква е общата оценка? Около среден 3 ли е? Около среден 3 ли гравитира?
Иван Радев: Ще се въздържа в момента да я кажа. Анкетата продължава до края на септември, може да се промени. Но това, което прави впечатление, че почти няма участник, попълнил секцията, който да не е посочил, че някога в даден момент е ставал обект на натиск и е подложен на натиск в работата си – било на икономически, било на политически, било от друго естество.
Водещ: Ако в първата графа, ще уточняваме допълнително, дали гравитира оценката около среден 3 или някаква друга, в другите две графи преобладава датата, така ли да ви разбирам – натиск върху журналисти, натиск върху медии?
Иван Радев: Да. Определено всеки е ставал свидетел, почти всеки е ставал, да не генерализираме, тъй като … не са упоменати, медията, в която работят е свободна. Но огромното мнозинство някога в даден момент е било за съжаление.
Водещ: Кой проявява повече интерес към анкетата – журналистите или експертите? Защото казахме вече – два варианта са анкетите.
Иван Радев: Да, анкетите са в два варианта. Журналистите, разбира се. Но това е съвсем нормално, тъй като и журналистите са повече, отколкото експертите.
Водещ: Мислили ли сте да правите анкета в три варианта – и за хората? Защото е много важно зад журналистите да стоят и хората. Защото експертите са си експерти.
Иван Радев: … обикновените хора, тяхното мнение е много важно и сме мислили за такъв вариант. Въпросът е чисто организационен, тъй като трябва някакво по-представително социологическо проучване, за да се достигне наистина до цялата аудитория в България и да стане представително за страната.
Водещ: Кога да очакваме да научим точната оценка?
Иван Радев: Резултатите ще бъдат публикувани в началото на октомври, заедно ще бъдат изнесени и казусите, които ни са споделени от журналистите в рамките на това проучване.
Водещ: Предполагам, че после ще ги коментирате в „Клубът на журналистите”?
Иван Радев: Разбира се. Като каня всички…
Водещ: Получавате покана още от сега.
Иван Радев: Благодаря за което. Разбира се, че ще я уважим. Каня всички колеги да попълнят анкетата, тъй като мисля, че досега не е правен точно такава анкета в такъв вид…
Водещ: Добре, нека да ви попитам и нещо друго, на което вие най-вероятно няма да ми отговорите. Но пък аз съм длъжна да ви попитам. Поръчват ли се журналисти в България, поръчват ли се предавания и поръчват ли се правила?
Иван Радев: Ами, на базата на данните от анкетата – да. Поръчката е вид натиск. От наблюденията, които имаме в нашата организация в медиите, които, не само в медиите, в които сме работили, но и от колегите, с които общуваме, има такива случаи. Да, това е…
Водещ: Много ви благодаря. Ще очаквам с нетърпение гостуването ви и коментара ви за тези обобщени данни от тези анкети. Иван Радев от Асоциация на европейските журналисти в България ни разказа повече за продължаващата в момента анкета, която е достъпна до журналисти, до експерти. Дано догодина и до хората. Г-н Златев, обещах да направим една прогноза как ще изглеждат БНР и БНТ след по-малко от седмица, когато влизат законодателните ограничения на нашата дейност.
Огнян Златев: Ами, всичко зависи, тоест до голяма степен зависи от срещата, която ни предстои с политическите партии, парламентарнопредставените и извънпарламентарните, които ще участват на изборите. Тази среща предстои следващата седмица, на която ще се уточни програмата, реда на появяване, как точно ще се случват всички тези неща…
Водещ: И дали ще се дава обществена поръчка за доставка на хронометри.
Огнян Златев: Да. Иначе за съжаление, казвам за съжаление на нас като слушатели и зрители г-жа Йотова е права, че това с начина, по който досега са били организирани тези диспути вече едва ли интересува някого, тъй като слава Богу, благодарение на техническия прогрес информацията буквално ни залива от всички страни и смятам, че хората, които разсъждават, мислят и им пука за това какво ни чака, ще намерят достатъчно много, разнообразни източници на информация, за да вземат своето информирано решение на 23 октомври.
Водещ: Тези правила, по които сме длъжни да работим като обществени медии, законодателно регламентирани, не ни ли превръщат в едни, как да кажа, платформи на ПР послания?
Огнян Златев: Безспорно има такава опасност, тъй като до голяма степен в последните няколко години голямата част от материалите излизат, те са ПР материали, които излизат из медиите, за съжаление. Така че едва ли ще направим кой знае какво изключение, особено във време на избори. Аз по-скоро, така, искам да погледнем за след изборите и за това какво ще се случи тогава и действително как ще продължат да функционират БНТ и БНР, защото така моето мнение е, че това, което ни е необходимо, е едно действително ново законодателство, което да сложи някаква нова рамка и някакви нови правила на масата, за да е ясно как ние, как функционират обществените медии да не чуваме всеки ден обвинения и различни спекулации-манипулации за това как двете национални медии трошат едни пари на данъкоплатците, а пък отсреща няма нито качествена програма, нито е интересно, младите хора не слушат и т.н. Нали, неща, които няма как да се случат, няма как да се получи добро качество, след като то не е обезпечено материално и законно.
Водещ: Хубавото е, че все по-често и експерти, и колеги признават, че в крайна сметка все пак добре, че ги има националните медии, защото това е една територия на свобода, останала все още от икономически зависимости поне.
Огнян Златев: То е така. Неслучайно специално за БНР четохме тези изследвания за аудиторията и виждаме, че БНР действително се радва на една изключително висока аудитория. Хората слушат и предимно слушат БНР, като искат да се информират от радио. Нескромно мога да кажа, че за последната, така, година има някаква положителна тенденция и по отношение…
Водещ: Връщането…
Огнян Златев: … връщането авторитета на БНТ, особено що се отнася до новините и публицистиката.
Водещ: Така, върнат авторитетът сега преди изборите има всички законодателни шансове да се провали обаче с тези хронометри.
Тази седмица се разделихме с председателя на Съюза на българските журналисти г-н Милен Вълков. Разбира се, досега стана дума за солидарност. Това е една тема, по която той много работеше. Нека да си припомним, нека да си припомним неговите амбиции, които дай Боже някой да може да реализира, защото всички сме единодушни, че солидарност на хората с журналистите е необходимо.
Милен Вълков: Според мен, в България липсва така наречената журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това нито на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор, и най-вече политическият фактор. Собствениците на медии, които диктуват условията принуждават журналистите да играят тази роля, тоест да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии. Но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват, по един и същи начин влияят в една и съща насока върху работата. Погледнато нормативно от гледна точка на законите, ние имаме изключително в Конституцията заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо. Но това на практика не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво – дали са леви, десни, центристи и т.н. Тук веднага искам да ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, тоест негативни явления, разбира се. Да вземем примерно Берлускони, във Франция и т.н. Но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо.
Водещ: … смея да гледаме и в Гърция какво се случва в момента.
Милен Вълков: Аз щях да кажа, вие ми взехте думите, да. В Гърция, във Франция има. При нас още сме далеч, за съжаление от тази масова проява на колегията.
Водещ: Имаше една автореклама на предаване в българска медия, която представляваше един хамстер, който се въртеше в една люлка и така текстът зад кадър беше „Има ли друг живот”. Та за Националното радио и Националната телевизия по време на избори има ли друг живот, г-н Златев>
Огнян Златев: Сигурно има и се надявам да сме живи да го видим. Пак казвам, когато очевидна е необходимостта от промяна на правилата, по които да действат двете национални медии, за да станат те действително и обществото да ги припознае като свои, да станат те обществени.
Водещ: А по отношение на солидарността – дали подобен клип би звучал обективно?
Огнян Златев: Значи, за солидарността, тя не може да бъде постигната с такъв тип инструменти, какъвто клипове и агитации. Солидарността е част от народопсихологията, бих казал. И в този смисъл нас са ни необходимо очевидно още дълги години някакви количествени натрупвания, за да се получи действително тази солидарност. Защото, нали, днес е празник, нека да не се връщаме към някакви мрачни страници в историята на държавата ни. Но не е вчера тази солидарност липсва.
Водещ: Ами, в повечето конституции, европейски конституции, във всички тоест европейски конституции е защитено правото на хората да бъдат информирани. Повечето европейци бранят това право. А ние като че ли доброволно се отказваме от него.
Огнян Златев: Защото е по-лесно да гледаш забавното предаване и да не мислиш, особено когато живеем във време на криза, да не мислиш за проблемите, с които се сблъскваш. Хората не си дават сметка за това, че са много по-податливи на различни внушения, идващи от различни политици, когато те не могат, нямат възможността да вземат информираното решение, не са информирани, нямат информация. По-лесно е, още римляните са го казали „Хляб и зрелище”.
Водещ: Обаче отвъд римляните има и други живот, така ми се ще да завършим днес, и този живот е в ръцете ни. Ние правим избора, правим го всеки ден. 

Разговор с Валери Тодоров за радио София

БНТ, Денят започва | 17.09.2011

Тема: Рожден ден на радио София
Гост: Валери Тодоров, генерален директор на БНР

Водещ: Днес празнува и радио София. Четвърти рожден ден. Наш гост в студиото – генералният директор на БНР Валери Тодоров. Добро утро, добре дошъл и Честит празник. Освен на радиото, Честит празник и на София. Какво празнуваме днес, според вас?
Валери Тодоров: Аз мисля, че това, днешният празник не е само на София. Защото е празник на всички хора, които уважават историята, обичат историята и държат на столицата като част от България. Затова мисля, че това е един наш съвместен празник с общината. Радвам се, че знаете, националното радио е стартирало някога като радио София. По-късно има предавания за столицата. Но фактически ние преди четири години, решихме да създадем, да развием една регионална станция за столицата, тъй като това е територия с особена атмосфера. Не искам да говоря за влиянието на столицата върху цялостния обществен, политически, културен живот на страната. Така че ние се върнахме към една много, много стара идея, дълго време отлежавала. Надявам се, че това внимание по никакъв начин няма да бъде оценявано от публиката в страната като един акцент върху столицата. Напротив, ние искаме да покажем онова, което с тези предавания, онова, което и самите столичани не знаят.
Водещ: Всъщност прави впечатление, че екипът е доста младежки. Културната тематика е добре засегната в програмата на радио София?
Валери Тодоров: Да. Средната възраст е около 23-24 години. Така че…
Водещ: Шани, виждаш ли? Време е да ние да си ходим
Водещ: Млади софиянци.
Валери Тодоров: Там само мениджърският екип е от моето зряло… Мисля, че има нужда и от нас с по-дистанциран поглед, по-емоционален и върху история, и върху онова, което е медията като средство – да предава факти, съобщения. Това е една радиостанция, не само най-младата, с изключително интересна програма. Тя има изключително интересна музикална линия. Препоръчвам и на младите хора. Ориентирана е към по-младежката аудитория, към по-необичайни жанрове. Много лека програма, ориентирана за леко възприемане. Същевременно вие там можете да чуете неща, които няма къде другаде да чуете. Тази програма даде първия риалити роман в България. Тази програма спечели две години пред програма на Европейския парламент. И тя издаде също един уникален документ – приказка на брайловото писмо за Европейския парламент – изключително интересно помагало за хората, които имат…
Водещ: Но в крайна сметка, понеже и програмата се казва „София”, а тя и дебютира на 17 септември, ако не се лъжа?
Валери Тодоров: Да, точно така.
Водещ: Преди четири години. С какво мислите, че радио София при сегашните масмедии, като започнем от интернет и свършим до телевизиите допринасят за динамичното развитие, за динамиката на града, за вътрешното развитие, билото в областта на културата, било на организацията въобще?
Водещ: Защо? Един акцент, казахте преди малко – не искам останалата част от България да се чувства подценена. Но защо все пак има нужда от този акцент върху София?
Валери Тодоров: Защото наистина София е град с уникална атмосфера, най-големият град в страната. Същевременно, през последните години, не знам защо като магнит столицата привлече много хора от страната и много хора се оказват свързани със столицата. Така че е хубаво ние да получаваме навреме информацията за този град, в който има много проблеми, които за щастие и се решават. Когато говоря за програмата на радио София и за онова, което тя дава, ами, ако слушате програмата, вие ще можете да знаете, ако пътувате от вкъщи, например за колко време и с какво закъснение можете да стигнете до всяка точка на града, като започнем от работата си и до други обекти. Вие можете да слушате музика, можете да чуете най-полезната информация. Така, както програмата отделя внимание на най-интересните музикални жанрове, ориентирани към младите. Тя е автор на една идея. Тук колекцията „Златен хит”, златен български хит. Това са най-мелодичните песни, това са хитове, създавани през годините, представени през погледа на авторите, на композиторите. Един много интересен акцент. Но не само музикалната програма е онова, върху което трябва да се акцентира. Аз не мога да разкажа всичко. Нека на честотата 94,5 в столицата онези зрители, които обичат радиото, могат да чуят много интересни неща, които, мисля, ще бъдат изненада за тях.
Водещ: Без радио не мога.
Валери Тодоров: Аз също.
Водещ: Рожденият ден. Как ще празнувате?
Валери Тодоров: Неслучайно един от слоганите на радиото е „Чуй София”. И „Виж града”.
Водещ: Празненството, по случай рождения ден, нека да кажем няколко думи за него? Концерт?
Валери Тодоров: Това е един уникален концерт.
Водещ: Предстои?
Валери Тодоров: Организиран, съвместно с Столичната община. Благодарим за домакинството на операта, тъй като през този сезон възникна проблем със залите. Знаете, ние имаме шест музикални състава, едно уникално богатство. Но концертът, сам по себе си, е едно уникално събитие. Защото ще събере не само музиката на „Бийтълс”, но ще събере уникални музиканти, които не можете да видите на едно място – Симфоничният оркестър, под диригентството на Емил Табаков. Милчо Лилиев няма нужда да го представям. Бил е дългогодишен, бил е четири години всъщност диригент на БигБенда на националното радио, Борис Карадимчев, чиито бароков концерт, ще чуете рапсодията „Орфей на Милчо Лилиев и също така сюитата „Бийтълс” на Любомир Денев. Това са произведения, например рапсодията „Орфей”, изпълнявана само веднъж, през 95-а година, така че тя е един своеобразен римейк. Но сега направено с повече мащаб, с повече възможности, с повече въображение. Като добавим и детската група „Пим-пам”, мисля, че почитателите на музиката и при това почитателите на всички жанрове, ще изпитат едно усещане. Препоръчвам ви на вас, на 18-и от 19 часа в операта. Мога от сега да кажа, че има изключителен интерес към това събитие.
Водещ: Надявам се. Последно да ви попитам. Започнахме с това, какво празнуваме днес. С режисьорката Дела Пеева си говорихме за отношението. Вие какво бихте променили? Или какво ви се иска сега, днес да бъде променено?
Валери Тодоров: Знаете ли? Според мен, на София не й стигат, има какво да се направи по организацията на движението. По пътищата много се направи през последните няколко години наистина. На мен лично не ми стига една нова модерна сграда, една голяма зала, казвам, неслучайно сграда, защото я разглеждам като така един мултимедиен комплекс за концерти. Имаме нужда, вече залите, които се използват, и зала „България”, където ние гостуваме и останалите зали, вече не отговарят, започват да изостават от онова богатство, което дава техниката, за да се усети музиката като изкуство, като развитие. Надявам се, аз мисля, че ние ще се опитаме също така да инициираме една такава идея. Надявам се да получим подкрепа. Има нужда. Заслужава си заедно със спортните зали, да имаме и музикални зали.
Водещ: Дай, Боже. Благодаря ви много.
Водещ: Аз мисля, че това беше прекрасен финал за разговора, защото напълно подкрепям вашето становище. Щях да спомена нещо и за сградата на радиото, но тя все пак изглежда доста добре, особено от вътре след някои от ремонтите.
Валери Тодоров: Тя и от страни изглежда…
Водещ: (…)
Валери Тодоров: Това е една от най-старите сгради в София.
Водещ: Прав сте. Благодаря ви за това гостуване. 

След конкурс ;-)

в. Капитал | 17.09.2011 

Най-верният репортер на вътрешния министър стана говорител на градския съд

Преди няколко месеца съдия Владимира Янева – семейната приятелка на вътрешния министър, беше избрана за председател на ключовия Софийски градски съд. И тъй като тя отстъпваше по всички показатели на другия претендент, трябваше да й се доверим, че причината да бъде избрана не е приятелството й с Цветан Цветанов, а нещо трето. След като беше назначена, Янева успя да се забърка в няколко скандала, но бързо беше покривана от властта и всеки обясняваше, че личните й отношения с Цветанов нямат нищо общо с професионалните. Е, не точно.
Тази седмица стана ясно, че репортерът от "24 часа" Блага Георгиева е започнала работа в съда като говорител. Георгиева винаги е била редом до вътрешния министър – и по време на полицейски акции, и при важни моменти от семейния му живот.
Сред последните й материали за работата на вътрешното министерство бяха съветите на Цветан Цветанов за това как се сменят пелени. В публикациите си репортерката ставаше постоянно безкритична трибуна на базираните върху неверни факти нападки на министъра срещу съда.
Георгиева е назначена въпреки неприключилия в момента конкурс за поста. От съда обясниха, че това е заради множество сигнали на журналисти, които искат пресаташе. Постановка, която не е съвсем логически издържана: забавихме се с конкурса и защото се забавихме, назначихме без конкурс, но пък обявихме конкурс, за да бъде назначението без конкурс с конкурс.
През седмицата съдиите в СГС (които са сред най-острите критици както на Янева, така и на вътрешния министър) са получили заповед на Владимира Янева, според която трябва да "съгласуват" медийните си изяви с… Блага Георгиева. Дали става дума за недоразумение, или е поредният опит да се "запуши" устата им тепърва ще разберем.

Стр. 39

Майка за пример

сп. Журнал за жената | Теодора ВАСИЛЕВА | 17.09.2011

Виолета Сечкова бяга от светската суета, шумните скандали и миналите връзки, изцяло отдадена на семейството и малкия си син, с когото обича да играе в пясъчника

Хубавата водеща на "В джаза събота вечер", която се завръща в ефир през септември, далеч от светския облик на предаването и бляскавата си визия, избягва шумните партита и суетата. Съвсем целенасочено страни и от скандалите, в които се опитват да забъркат името й, и винаги много деликатно подминава въпросите за отношенията си със своята пряка конкурентка Венета Райкова.
ДЕНЯТ Й МИНАВА между продуцентската компания no frame media, която с лека ръка управлява заедно с Емил Кошлуков, и семейния дом, където отглежда двегодишния си син Александър заедно с любимия си мъж – бизнесмена Александър Сталийски, за когото слуховете гласят, че е в приятелския кръг на премиера Бойко Борисов, фитнес залата е другото любимо място на хубавицата. Запалила се покрай мъжа си, който е президент на Федерацията по културизъм, и сега не пропуска тренировка три пъти в седмицата. И неведнъж е казвала, че когато до нея стои мъж с толкова добре поддържано тяло, тя не е имала друг избор освен да започне да тренира упорито, въпреки че в началото фитнесът й се струвал скучен.
Според слуховете, на красотата й са били подвластни няколко известни мъже, но тя винаги е заявявала, че предишните й приятели са били съвсем обикновени момчета. Докато се изявяваше в "Сблъсък", я спрягаха за интимна приятелка на Андрей, но това така и не се потвърди. Вили е казвала на шега, че типично по момичешки си е падала по очилатия ТВ водещ, но той така и не й обърнал внимание. Днес двамата са добри приятели и въпреки жестоката медийна конкуренция и преливането на кадри от една към друга телевизия са запазили прекрасни отношения.
ЛЮБОВНАТА ПРЕДИСТОРИЯ между Вили и Александър е достойна за сапунен сериал. Двамата се запознават, когато са обвързани. Той е с Мария Игнатова, а тя – с нейния брат. Напук на клюкарите и слуховете водещата обаче няма пръст в тяхната раздяла. Любовта между Вили и Александър пламва бурно и страстно преди четири години, когато Мария вече е омъжена за един от собствениците на Night Flight – Петко Димитров. Затова двете телевизионни звезди днес поддържат нормални отношения и Вили признава, че много се радва на успехите на "Господарката на ефира", а единствената причина, за да не се виждат толкова често, са професионалните им ангажименти и задълженията на майки.
АЛЕКСАНДЪР Я СПЕЧЕЛИЛ с невероятното си чувство за хумор, веселия си нрав и с това, че нито за миг не я оставял да скучае. Двамата бързо разбрали, че ги свързва нещо повече от приятелство и не могат един без друг. Живеят без брак, защото не искат да развалят романтиката, магията и тайнството на любовта. Плод на обичта им е синът им Александър, който е одрал кожата
на баща си. Вили признава, че с мъжа й са далеч от нормалните и скучни родители, защото се включват в щуротиите на хлапето и дори се радват на неговите бели. Хората, които най-добре познават водещата, не могат да не открият промяната в погледа, спокойствието и топлото и меко излъчване, което е придобила след раждането на сина си. Самата тя не крие, че тотално се е променила и не може да си представи живота без тази мъничка звездичка, с чийто поглед се събужда и ляга вечер. И дори е станала по-емоционална, защото й се случва да се разплаче на някой хубав романтичен филм.
За разлика от повечето известни майки, Вили не разчита на детегледачки и бавачки, които да бдят над Александър. В грижите за него се доверява единствено на своята майка, която я отменя, когато има снимки или важни срещи в продуцентската компания. И въпреки че с мъжа й постоянно са на определен режим на хранене, тя не пропуска да сготви за детето и с радост му забърква пюрета и супички. През останалото време е неотлъчно до сина си, дори и на детската площадка, където обича да играе с него, заровена в пясъчника.
ДВАМАТА С МЪЖА Й искат още наследници, но за момента не кроят планове, защото Александър е твърде малък и не би искала да се разкъсва между обичта и грижите за две деца. Винаги е казвала, че в живота й най-важно е семейството, обича и работата си, но не е кариеристка, затова и мечтите й са свързани с любимите хора и с това да не изпуснат онази топлина и семейно щастие, които са успели да изградят и съхранят.
СН. КОСТАДИН КРЬСТЕВ-КОКО ЗА СП. МАКСИМУМ, БУЛФОТО

Стр. 10 – 11

Виктория Миткова, изпълнителен директор на медийна група “България он еър”: Нe сме наблюдатели, ние изследваме от името на зрителя

в. 24 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 17.09.2011 | 00:01 | Стр. 15

Виктория Миткова е родена в Шумен. Едва 12-годишна идва в София заедно със сестра си, за да тренират художествена гимнастика. Скоро обаче разбира, че спортът не е за нея и се отказва.

Записва да учи педагогика във Варна, но после се прехвърля да следва право в Благоевград.

Кариерата си започва в Централна кооперативна банка. След това е работила във факторингова компания и е заемала длъжността изпълнителен директор на телевизия МСАТ.

В момента е изпълнителен директор на медийна група “България он еър”.

Омъжена е, има две деца.

- Г-жо Миткова, какво представлява телевизия “България он еър”?

- Искаме “България он еър” да е медията на фактите и свободните коментари. Предполагам, че не сме единствените, които желаят това. Но ние имаме отговорността наистина да го направим, защото тематичният ни акцент е върху икономиката, а там спекулацията с фактите и несвободата на вижданията винаги са плащани на много висока цена, и то от хората. Държим стилът ни да е диалогичен, а не пропаганден. Даваме си сметка, че всяка медия застава между аудиторията си и реалността – това е огромен ангажимент! Навсякъде по света телевизиите наблюдават нещата. Ние искаме да изследваме и връзките между тях. И то от името на зрителите си.

Но да разказваш една телевизия, е безнадеждно занимание… Ще видите сами. Излъчваме 24 часа в денонощието и всяка минута от тях може да е потвърждение или отрицание на добрите ни намерения.

- Има ли нужда от подобен вид телевизия у нас?

- Предварителните ни проучвания и обратната връзка с аудиторията показват, че да. Между многото аргументи днес чух от зрителка един допълнителен и затова ще ви го кажа: Новините и коментарите за икономиката носят настроение, защото задължително извират от човешки действия. Идеите на хората, работата им да ги сбъднат – това е великият мотор на живота. В пазарните вести трудно пробиват “блатни” новини: там всеки миг е движение към реализация на нечия мечта.

С ръка на сърцето колко често в медиите говорим за мечтите си?

- Ще се справите ли с конкуренцията си?

- Не харесвам телевизионните войни. Аз съм медиен пацифист. Борбата за рейтинги, както я разбираме тук, е доста потна и не ми допада. Когато в един и същи часови пояс зрителите са разкъсвани между подобни, а понякога и еднакви телевизионни формати, губят всички, а най-много губят хората пред екраните. Иначе конкуренцията е нещо, без което нито един пазар не е истински. Като финансист и юрист знам, че пазарът възниква от факта, че ние, хората, можем да постигнем повече в сътрудничество с други хора, отколкото във война. Но и от факта, че осъзнаваме това.

- Вие как оглавихте “България он еър” и какво ви казаха близките ви хора?

- И преди бях изпълнителен директор на нашата медийна група. Така че всичките ми “разрешения” от близките хора са отдавнашни.

- Това не е първият ви опит на високо ниво в телевизия – как се справяте?

- Уча се всеки миг. И всеки ден откривам нови и нови авторитети. Опитвам да печеля от грешките си, като винаги ги признавам, но се опитвам и да не ги повтарям. Знам, че да имаш кураж, не значи да не се страхуваш, а въпреки страха си да продължаваш напред.

- Как попаднахте в медиите?

- Просто така се случи… Но както знаете, случайност често е псевдонимът на бога. Или на дявола…

- Бихте ли разказали малко повече за себе си – къде сте родена и израсла, какво сте завършили?

- Родена съм в Шумен. На 12 години вече бях в София, при Нешка Робева. Но аз съм от тези, които виреят навсякъде, стига до мен да са любимите ми хора.

- Как се справяте с двете роли – на делова жена и на любяща съпруга и майка?

- Ох, милиони жени търсят този вълшебен баланс. Приемам съвети по този въпрос. Не се колебайте да ми кажете, ако знаете как…

- Колко деца имате?

- Имам две деца с разлика от 6 и половина години помежду им. Надявам се, като пораснат, да си заслужат сами вниманието на медиите.

- Успявате ли да прекарвате достатъчно време с тях?

- Времето никога не ми достига, но извън работа винаги и навсякъде сме с децата. Обичаме да пътуваме, но не ни доскучава и ако просто си останем у дома. Това лято, покрай старта на “България он еър”, имахме свободни само 4 дни, но и те ще ни останат незабравими.

- Как се запознахте със съпруга ви?

- Нашата любов е стара – от онези, старомодните любови.

Но Той много ще ми се разсърди, ако просто си бъбрим за Него…

- Искало ли ви се е някога да застанете на мястото на водещите – да сте пред екрана?

- Не, знам си мястото. Само заради вас използвах студиото – снимките са оттам. Надявам се хората от нашата медийна група да ме разпознават като “фасилитатор”, ако използваме сленга на една телевизионна реклама. Тоест искам да съм “улеснител” за много отговорния и изтощителен труд на журналистите и на всички момичета и момчета от нашия отбор.

Покрива 85% от цялата страна, чрез HD оператори се гледа и в Европа

Реалната програма на телевизия “България он еър” започна да се излъчва на 9 септември. Основният й акцент са новините на всеки кръгъл час. Освен случващото се от деня те включват и борсова информация и както емисиите на останалите телевизии, завършват със спорт.

В медията работят добре познати журналисти.

Сред тях е бившата депутатка и лице на БНТ Милена Милотинова. Освен водещ на новините тя прави и авторско предаване – “Брюксел 1”. И бившата говорителка на “По света и у нас” Радинела Бусерска е в екипа. Тя също информира зрителите за най-важното от изминалите часове.

Веселин Дремджев е шеф на новините, но и автор на информационния блок “Денят он еър”. Той се излъчва от 19,30 до 21 ч и показва репортажи от мястото на събитието, прави коментари и анализи.

Сред останалите предавания на медията са “Бизнес знаци” с репортерски проучвания, “Терминал”- с гледната точка на чужденците и на представителите на външния бизнес, “5 минути книги” – за сериозната бизнес литература, “Бизнес класа” – за нестандартните бизнеси и личности.

Кои са били важните събития на пазара, зрителите ще гледат в “Сделка на седмицата”.

“България он еър” се разпространява по кабелните мрежи и по цифров път в над 85% от цялата страна. В Европа също може да се гледа чрез HD операторите.

Стр. 15 

Водещият на новините на тв “Европа” Ангел Бончев: В “Любен Гройс” лесно влизаш, но трудно излизаш

в. Новинар | 17.09.2011 

Водещият на новините по тв "Европа" Ангел Бончев е родом от Асеновград. Той е един от най-успешните кадри на "Театрален колеж Любен Гройс". Участва в няколко италиански и френски филмови проекта. Със съжаление споделя, че заради новинарството не му остава време да играе в театъра. Смята обаче, че актьорските умения му помагат много в нюзрума, особено когато се налага да "отиграва" някоя извънредна емисия.

- Какво е предимството да си завършил театрален колеж "Любен Гройс"?

- Този колеж има един голям плюс. Той е, че лесно влизаш, но трудно излизаш. При обучението от голямо значение играе т. нар. естествен подбор. Само като пример ще посоча, че в моя курс влязоха 24 човека, а на финала бяхме едва 13. Само който е талантлив и силен и успее да устои на всичките предизвикателства и изкушения, остава до края.

- Кои са били най-големите предизвикателства пред вас?

- На първо място да преоткрия себе си. В тази професия няма как да работиш, ако не си наясно кой си, защото разковничето се крие в това да използваш изцяло инструментариума от всичките си качества. Ако не знаеш какво притежаваш, няма как да го впрегнеш да работи за теб. В процеса на обучението започваш да се преоткриваш – с всяка една роля, с всеки следващ ден, с работата ти с различни режисьори и т.н.
За мен беше трудно да преодолея себе си, силен характер съм. Трябваше да се пречупя и да се оставя в ръцете на тези, които могат да извадят от мен есенцията от качества и да ме моделират.

- Кое е по-доброто училище за един млад артист – театрален колеж "Любен Гройс" или НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"?

- Това е въпрос на избор. Аз избрах моя път и никак не съжалявам. На първо място заради самото име на Любен Гройс. Той е велик творец, но за съжаление повечето млади не го знаят, тъй като е работил предимно в областта на театъра. Все пак не мога да не отбележа, че самият Гройс има много по-големи постижения от Сарафов, но времето в което е работил, а именно репресиите и цензурата, на които е бил подлаган, са го тикали към ъгъла. Комунизъм…!
По-важното е какво се дава на студентите като образование. Не искам да съпоставям двете места, всяко има своите плюсове и минуси. Висшето училище, което съм завършил, ми е дало възможност да се развия като един по-отворен човек, отколкото ако учех в държавно училище. А когато си отворен към света, и той се отваря за теб. Това го доказва в момента и работата ми като журналист.

- Кое е основното, което трябва да знае един млад артист, преди да навлезе в занаята?

- Първо, няма да е лесно. Това не е лесна професия, както повечето хора смятат. Но пък ще бъде ужасно удовлетворен, защото работата носи много удовлетворение и най-важното – всеки ден можеш да "упражняваш" различна професия. Днес си доктор, утре бездомник, вдругиден принц и каквото още си пожелаеш… интересно, нали!

Стр. 23