www.vsekiden.com | Яна Донева | 2010-01-29
Актьорът Камен Воденичаров е един от създателите на студентска програма “Ку-ку”, която тази година отбелязва 20 години от появата си на екран. Предаването отдавна не е в ефира на БНТ, но за него и до днес се говори като за една от емблемите на прехода – трибуна, от която Васил Василев- Зуека, Август Попов, Владислав Карамфилов, Слави Трифонов, Петър Курумбашев, Любен Дилов-син и много други, демонстрираха своите виждания за това що е демокрация и свобода на словото. На “Ку-ку “ принадлежи и онова предаване, което “имитира” авария в АЕЦ “Козлодуй”- шега, заради която програмата бе спряна в средата на 90-те, а създателите й съдени.Г-н Воденичаров, имахте ли усещането за мисия, когато стартира “Ку-ку” през 1990-та?
Всичко започна с ентусиазъм, хъс и желание за промяна. Усещането, че правим нещо по-сериозно дойде по-късно и от начина, по който шефовете в БНТ се отнасяха с нас, от обратната връзка със зрителите, от разчупването на формата и от въвеждането на страшно много нови изразни средства и щуротии. Започна да ни застига и популярността. Особено след “атомното Ку-ку” всички знаеха за нас и предаването, тогава дойде отговорността и усещането, че имаме някаква мисия.
Не се ли страхувахте от последиците, които ще ви донесе “атомното Ку-ку”?
Разбира се и страхът продължи по време на самия ефир, и в дните след излъчването. В онези времена, в които имаше само един тв канал и зрителите нямат алтернативен източник на информация, за да проверят дали е вярно или не, беше доста отговорно и много спорехме дали изобщо да го правим.
А как се предпазвахте от цензурата в БНТ?
С много борба, с отвоюване на онова, което искаш да кажеш, защото цензура наистина имаше.
Има ли място за “Ку-ку” днес в българския тв ефир?
Категорично не. “Ку-ку” е емблема на едно друго време, размирно, изпълнено с надежда и очаквания. Тогава се случваха по-лесно нещата – сега не виждам как би се получило. Днес телевизиите са комерсиални, не се интересуват от младите хора и техните проблеми, а от съвършено други неща.
Но признавате, че “Ку-ку” беше трамплин за вас и останалите от екипа?
Да, естествено. “Ку-ку” беше силно начало и помогна на всеки един от нас да се развие в професията си.
До ден днешен ви наричат “Ку-ку”-вци – дали значението обаче вече не се е променило…
Не, гот е – то е нещо като наша запазена марка. (смее се)
До ден днешен ви наричат “Ку-ку”-вци – дали значението обаче вече не се е променило…
Не, гот е – то е нещо като наша запазена марка. (смее се)
