в. Стандарт, Weekend | 30.04.2011
31-годишният продуцент е маниак за фитнес и скуош, внимава какво яде и колко пие
- Последният скандал около вас тръгна от страниците на жълтата преса, че сте изнасилили момиче в Банско.
- Това са абсолютни глупости. Само в това не ме бяха обвинявали. За щастие досега не ми се е налагало да прилагам сила. Не знам по какви причини, но жените горе-долу са били склонни да са с мен, без да ги насилвам.
- Защо сте едни от любимите мишени на тези вестници?
- Защото говорим глупости сами за себе си. Например истории за алкохол. Те са силно преувеличени. Въпреки че в някакъв ранен период е имало голяма доза истина в тях. В момента лично аз съм се вманиачил да спортувам всеки ден – фитнес, скуош, тичам, внимавам какво ям. Променил съм начина си на живот. Имахме много силни години по заведенията, но вече сме в запаса. Просто вече не ми е забавно. Предпочитам да седна с приятели вкъщи или в ресторант. Плюс това вече съм хипохондрик и съм над 30 – пазя си здравето.
- Като грешка ли отчиташ, че разкри личния си живот с Даниела?
- Да. Грешката беше моя. Оттук нататък няма да говоря за личния си живот. Така или иначе от двете неща – брака ми и "Станция Нова", поне остана успешното – "Станция Нова".
- Би ли се оженил отново?
- Колкото и тъпо да звучи, аз много не вярвам в институцията брак. Това не означава, че няма да го направя пак. Но просто няма да бързам.
- Какво те дразни?
- Не се усмихваме и това е сериозен проблем. В България намръщените и претенциозни хора се приемат за интелигентни и успешни, а усмихнатите и непретенциозни – за тъпаци. От този модел страдат много кадърни хора.
- Кога за последно се качи в градския транспорт и видя как изглеждат хората там?
- Не мога, изморен съм от популярността. След 11 години в телевизията и с Иван буквално течахме и от чешмите. Имам нужда да съм сам. Затова преди няколко месеца се преместих да живея извън София, в къща. Има полянка, много е хубаво и тихо. Под наем съм, но не се оплаквам финансово. Изкарвам добри пари. Просто пробвам как ще ми се отрази животът на село. Ако ми е добре, може да стана траен жител на някое село.
Стр. 5
