Дискусия: „Пиперливата политика и ролята на сатирата в медиите”

БНР, Преди всички | 06.03.2013

Водещ: Колегата… Аз все пак ще кажа първо колегата и след това член на СЕМ Мария Стоянова и Кристиян Шпар, ръководител на Медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” преди една дискусия. Утре, една тема, която е много важна за нас като журналисти: „Пиперливата политика и ролята на сатирата в медиите”. Да, днес е ден на траур и ние сме доста по-смирени и мислим за много неща, но всъщност тя сатирата може да бъде и тъжна. В началото да попитам г-н Шпар, как му се струва България през последните дни?
Кристиян Шпар: Аз мисля, че това е едно, тези дни са много важни за България, особено за хората, които са на улицата и които осъзнават, че всъщност трябва да се занимават с политика, не може да минат покрай нея, без да участват в нея. Разбира се, има известни постижения, които са постигнати по време на демокрацията – една парламентарна конституция, България е член на ЕС, много неща са се случили, но същевременно много хора усещат, че държавата не е напреднала толкова, колкото биха желали да бъде. След като е имало години на спокойствие, сега изведнъж отново идват едни малко по-неспокойни времена, неспокойни дни.
Репортер: Няма как, г-н Шпар, да не поговорим за това, че България е в ден на национален траур, породен от това, че един млад мъж във Варна се самозапали, искайки оставката на кмета на града. В Германия също доста често има демонстрации, там има крайно леви, крайно десни, може ли да кажете през годините докъде един знак на протест е стигал до крайност? Защото това, което се случва в България наистина е крайност.
Водещ: Дано поука да извлечем от тях!
Кристиян Шпар: Начинът, по който се провеждат протестите в България, може би не би довело в Германия до оставка на правителството. Ние сме свикнали да имаме протести на улицата, също и в големи градове като в Берлин, където населението участва много активно в политическия живот. Има разбира се и малки радикални групи, леви или десни, които нападат полицията и се опитват с насилие да постигнат своите политически цели, но за щастие, тези радикални групи биват отблъснати с успех. Същевременно това, за което днеска тъжим тук, че един млад мъж е загинал, това има съвсем друго качество, това няма нищо общо с политическо насилие, а по-скоро отчаянието на един индивид, който не е доволен от политическата ситуация в страната, затова е важно да се анализира какво е накарало този млад мъж да посегне на живота си.
Репортер: Днес ще има и блокада на парламента от част от протестиращите. Колко често се случват подобни действия в Германия и докъде там хората притискат политиците?
Кристиян Шпар: Германия е много ориентирана към консенсус. Дори да имаме различни политически партии, хората очакват от политиците, от партиите след кратко време, след определена цезура или след избор отново да създадат едно правителство, което да може да управлява държавата. Мисля, че в България има същото очакване. Има сега два месеца преходен период. Това е време, където всички политически партии трябва да кажат как виждат бъдещето на България. дали има теми, за които трябва да се грижат повече, където трябва да поставят акценти политическите партии. И мисля, че въпреки тази трудна ситуация това е една добра възможност да се дискутира относно целите и посоките на отделните политически партии.
Водещ: Да се хвана за изборите и за предизборната кампания, Мария, ние точно след няколко дни медиите ще сме в отново тази безпрецедентна ситуация да трябва да отразяваме политическите реалности по правилата, създадени в изборния кодекс и в същото време искайки да сме полезни на хората. Къде тук е ролята на сатирата, на провокацията?
Мария Стоянова: Мисля, че сатирата точно тук в този момент може да ни помогне страшно много, защото канализираното напрежение в нашето общество, което избуя напоследък, трябва да намери своя отдушник. А какъв по-добър отдушник от смеха можем да намерим? Смях с подтекст. Смях, оцветен от критика, смях, оцветен от послание, от политическо послание. Защото това представлява сатирата и това е нейната разлика с комедията. Комедията има за цел само да разсмива, докато сатирата има за цел да критикува, но с усмивка. И смятам, че точно сатирата може да ни помогне в този напрегнат момент, да погледнем на себе си, на това, което се случва около нас по улиците, по които се движим, където са се събрали наши близки, познати или непознати, но при всички положения сънародници. Та да погледнем на всичко това, защо не и с усмивка?
Водещ: Г-н Шпар, има ли шанс сатирата в традиционните медии, аз съм сигурна, че в социалните мрежи тя е господар, но в традиционните медии?
Кристиян Шпар: Разбира се, че може една карикатура във вестника да се разглежда като политическа сатира. Но разбира се, ние в Германия имаме една много силна традиция по отношение на политическата сатира. Така е било още пред 19-ти началото на 20 ти век, много силно е била застъпена политическата сатира. От това време германският поет Контухолски казва: Сатирикът това е един обиден идеалист, който желае една по-добра ситуация и със средствата на словото се бори за това, но по един изпълнен с хумор начин.
Репортер: Докъде може да стигне обаче сатирата, така че наистина да провокира мисъл у хората и да не прекрачва границите на грозното? Въпроси към двамата.
Мария Стоянова: Точно това е темата, с която искаме да се занимаваме утре и затова сме поканили хора, които в България се занимават, така да се каже, със сатир. Защото, предполагам ще се съгласите, че ние имаме липса на сатирични предавания в този смисъл, в който ние ги третираме и разбираме, както г-н Шпар.
Водещ: Да, защото шоуто, развлекателното предаване не е сатира. То просто…
Мария Стоянова: Шоуто е развлечение. Ние говорим за нещо повече, ние говорим за послания. Тъй като, за съжаление, тази традиция, за която г-н Шпар говори, в България беше прекъсната. Ние също имаме нашите сатирици – Пенчо Славейков, Петко Рачов Славейков например, Райко Алексиев, карикатурист, Алеко Константинов, кой не знае. И след тях дълго време няма нищо по една или друга причина. А колко хубаво би било сега да се възроди този ценен жанр, който аз оцених в Германия като изключително полезен и много удобен, много удобен да кажеш нещо, без да нараниш непременно, без непременно да обидиш някого, но така да го кажеш, че да остане да кънти в съзнанието на хората. И това е толкова важно в такъв един момент. Та за границата, за добрия вкус, за гаврата и за сатирата, за всичко това искаме утре да говорим с хора, които ще доядат специално от Германия, едни имена в Германия в областта на сатирата, както от политиката…
Водещ: За да видим дали могат да носят.
Мария Стоянова: Точно така, и доколко могат да носят. Един сатирик от вестник, от печатна медия, от „Зюдойчецайтунг”. И един телевизионен сатирик. Хора, които от различни страни и перспективи се занимават с темата ще дойдат тук, за да ги срещнем с техните български колеги и така да си сверим часовниците, а защо не и може би да почерпим нещо от техния опит.
Водещ: г-н Шпар, един от панелите „Взимани ли са българските политици често на мушка?”, взимани ли са германските политици често на мушка?
Кристиян Шпар: Да, мисля, че по това си приличаме двете страни, че журналистите взимат на мушка политиците. Това се случва със сигурност така, както в България, така и в Германия. В Германия, разбира се, политиците са свикнали много повече да бъдат критикувани често, да бъдат гледани под лупа. Специално се разглеждат техните политически действия. Така че политиците са под светлината на прожекторите. И те спокойно, с хумор могат да говорят по всякакви трудни теми. Не всички разбира се, но по-голямата част от тях. Много важно е да разберем, че сатирата е повече от хумор. Както вече беше казано, зад сатирата се крие едно политическо послание, но опаковано в хумор. Често се случва и в Германия различни, да има сатира, която е комедия, но на практика тя да съдържа също така подобно на сатирата политическо послания. Така че е хубаво да се намери тази дефиниция. Това, което е общо между сатирата в двете страни, кое е причината за пораждането на сатирата. От една страна, една политическа тема, от друга страна, става дума за една актуална тема.
Репортер: А проблем ли е когато не писателите, професионалните или журналистите, а народът става автор на сатира? Недоволен от управлението, от политиците.
Кристиян Шпар: Да, въпросът е какво значи професионален писател? Всеки писател започва от малкото и впоследствие става известен. При журналистите е може би малко по-различно, там е необходимо едно определено образование. Но те не са така ясно определени, няма ясни правила там. В крайна сметка важно е качеството на тяхната продукция. Така че точно днес във времето на интернет не мога да прокарам една ясна граница дали един блогър примерно е журналист. Един голям въпрос, по който се карат дори експертите, според мен има лоши журналисти, но добри блогъри или обратното. Просто трябва да се мерят хората по това, което в крайна сметка дават от себе си.
Репортер: Кое най-се услажда на публиката в Германия, коя форма от политическата сатира е най-популярна – телевизионно предаване, или специална рубрика във вестник, или карикатура? Това е въпрос и към Мария, която години наред живееше в Германия, така че познава медиите там?
Мария Стоянова: Мога да кажа веднага коя е любимата фигура за окарикатуряване или сатиризиране. Разбира се, канцлерът Меркел. Тази горката жена, то не бяха прически, първо от там се почна, още преди да бъде канцлер. То не са тоалети, то не е физиономията и, то не е начина на изглеждане. Тази горката жена колкото е преживяла, колкото е осмивана, и как въпреки това (…) с тези хора, които я окарикатуряват по този начин за мен наистина е проява на стоицизъм.
Водещ: Абсолютно и вероятно на повече…
Мария Стоянова: Наистина не може да си представите, ако някога ние в България си мислим, че взимаме политиците под лупа, сме много далеч от това, което те действително правят в Германия. Буквално ги разкостват, казано на чист български. А това е нещо, което на нас досега като че ли много ни липсваше. И аз се надявам тези протести да докарат и до някаква промяна и в журналистиката.
Водещ: Финален въпрос към вас, г-н Шпар. Говорихме за политиците, за тяхната поносимост, за критичността. Говорихме за това как в Германия не е проблем да го правиш, и даже това е въпрос на политическа култура и на стоицизъм да можеш да го понасят и да продължиш да се срещаш с тези хора. В България обаче това все още е проблем. Политиците се обиждат като деца, когато ги критикуваш, когато ги иронизираш, когато правиш колажи с тях. Аз не случайно ви поведох и към социалната мрежа, където най-видимо върви този разговор за критиката на политиците. Какво, години наваксване ли е това, култура, манталитет, какво ни предстои според вас?
Кристиян Шпар: Не мисля, че може да се очаква в социалните мрежи да има критика, която да е емоционална. Тя не може да е същата, каквато е критиката в пресата, но разбира се, когато човек заеме някаква политическа длъжност и носи своите отговорности, тогава наистина човек стои под прожекторите и тогава критиката е нещо нормално. И мисля, че ако критиката се ориентира повече към съдържанието, тогава би трябвало да приемаме тази критика като такава и да се опитваме да разделяме политическото действие от определени аспекти. Знам, че това е трудно, но като политик също е човек, но мисля, че това е пътят, който помага във всяка една политическа дискусия.
Водещ: Да затворим разговора с там, откъдето започнахме, някъде по средата, Мария, около предстоящите избори. Аз намекнах, че сме пред голямото предизвикателство. Любопитно ми е да ви чуя на финала и двамата как е в Германия, как ще бъде тук? Как да бъдем полезни на хората, как да правим кампания, която да е атрактивна и полезна, а не скучна, събрана в едни клипчета, едни хора, които нещо рецитират в някакви секунди.
Мария Стоянова: Това, което ми прави впечатление досега, начина, по който се отразяват протестите. Едно съпровождане, наблюдение на протестите.
Водещ: Да, ние вървим след тях. Те са тук…
Мария Стоянова: Точно така, и ни насочват по кои улици те се движат. Това, което ни липсва обаче, и тук говоря като част от публиката, а не като регулатор, а защо не и като регулатор, това, което ми липсва обаче е анализът, коментарът, общата картина на цялостната ситуация в страната. В момента всичко, което ни се поднася като картина е на парче. Във Варна така, в Пловдив така, пък от Шумен викат за друго, пък в Монтана. Общата картина ми липсва, липсва ми коментара и анализа. И много си хожелавам, и като регулатор, и като човек, който е бил в професията, и като част от публиката, пожелавам си на изборите да успеем да направим тази крачка напред в развитието си като медии, а именно да представим на публиката анализирани и коментирани от журналисти, а не само от едни и същи политолози и социолози събитията такива, каквито ги виждаме ние. Защото това е работата на журналиста, да преведе на публиката събитието, а не да го съпровожда.
Водещ: Г-н Шпар, има ли значение предизборната кампания в Германия? Променят ли изявата по медиите и посланията на политиците нагласите на хората?
Кристиян Шпар: Всички знаем, че по време на предизборната кампания посланията са ориентирани не само към политиката, но и към това, което хората искат да чуят. Но точно затова и отговорността на медиите е много голяма. Именно сега точно в България имаме две ситуации, които се припокриват. От една страна, имаме предизборна борба, от друга страна, имаме протестите. И различни участници имаме там, с различни настройки. И трябва да се коментира кой какво иска и по каква причина. И мисля, че това наистина е много важно, да може да се види, именно нашата фондация се старае да направи един мониторинг, едно наблюдение и контрол на начина, по който се наблюдава предизборната кампания, както и протичащите заедно с нея протести.
Водещ: Значи ще може да коментираме всичко това и след кампанията. Благодаря ви!       

Leave a Reply