Иде краят на “пуснаха по телевизията”

в. 24 часа | Георги ЛОЗАНОВ | 2010-02-11 

В общата мъгла на публичното говорене продължава да е неясно дали bTV е продадена и на каква цена. Но изглежда няма как да се размине и сумата ще е впечатляваща. Както вече се случи с НТВ. Просто идва краят на една медийна ера у нас. Можем да я наречем на добрата стара телевизия, чийто пряк наследник е БНТ. Тази, която помним от детството си и която вечер събираше цялото семейство пред екрана. Именно от нейния модел, повече или по-малко дословно, се ползваха двете частни национални телевизии. bTV дори го вкара в наименованието си, като се обяви за "семейна телевизия".
Това беше моделът на свободния ефирен достъп, на политематичните формати (за всекиго по нещо), на собствената продукция и местните подходи, на обществената функция (някои от показателите й в лицензията на bTV бяха по-високи дори от тези за БНТ), на каузата и позицията, въобще на медиите, които говорят от свое име на аудиторията и по роля и авторитет искат да приличат на държавни институции.
Тъкмо този модел се разпада или по-точно “частниците" отново го връщат на БНТ, след като я биха на неин терен. Поне като рейтинг и пазарен дял. И сега ветераните – двама телевизионни магнати със световна слава, слизат без много шум от сцената в обратен ред на появата си. Най-напред гъркът Кириаку с неговата "Антена", а всеки момент и австралиецът Мърдок с неговата "Нюз корп". Тук някъде трябва да се постави и българинът Гергов. Той обаче по правило е сбор от неизвестни, включително и дали ще остане в старата ера, или ще се опита да прави правилата и на новата. Нищо, че законодателят сякаш лично го подтиква да не се отказва, след като прие поправка в ЗРТ, с която му разреши едновременно да упражнява рекламна и телевизионна дейност. А той я коментира в смисъл: за мен е късно, но това спокойно може да е размяна на любезности и алибита.
Така или иначе големите играчи на първата ера си взеха своето (много над предварителните очаквания) и сега оставят на други да "наливат основите" на втората. Още повече че играта обещава да става все по-груба.
Конкуренцията след продажбата на НТВ и без това вече е безмилостна.
Журналистическите формати, а оттам и обществената функция се свиват или трансформират в полза на комерсиалните – колкото по-рискови, толкова по-добре. Което пък влиза в съзвучие с европейската тенденция за либерализиране на търговското слово, отразена с последните поправки и в нашия закон. Тя позволява да се рекламират стоки и услуги извън рекламните блокове и съвсем логично е търсени да са предавания, които съдържателно могат да си го позволят. Ясно е, че сериозната журналистика няма как да е сред тях и тя под една или друга форма все повече ще се оттегля в мрежата. В гражданските медии, които ще възникват там.
Сутрешният блок като политическо токшоу също е пред фалит – и на доверие, и на интерес. Но пък няма да се изненадам, ако интервютата с политици на екрана вече започват с въпроса "Вие откъде се обличате?".
Лицензни формати и чуждите продукти изместват собствената продукция до степен турските сериали да превземат праймтайма. И не е важно дали са турски или други, а че подобен подход досега телевизиите не си бяха позволявали вероятно заради нещо, което може да се приеме като програмен свян, присъщ на старата ера.
В резултат на всичко това независимите продуценти за първи път се почувстваха реално заплашени и се опитаха да си гарантират място в променящата се среда не договаряйки се с телевизиите или конкурирайки се помежду си, а по закон – с минимална квота от 25% за българска продукция. Която така и не получиха. Най-смелите пазарни играчи поискаха закрилата от държавата, тя пък се оказа защитник на пазарния либерализъм.
И това е само преходният етап между двете ери. На "екранните вдовици", които сега водят сутрешните блокове. На жалба по минало, макар да е ясно, че е невъзвратимо.
Втората ера ще се яви у нас с цялото си достолепие, когато големите политематични програми на bTV и НТВ се срутят под собствената си тежест, за да ги заместят множество специализирани по тема и адресат канали, качени на мултиплекс. Посрещане на цифровизацията с нейните почти неограничени възможности и сбогуване със семейната телевизия. Вместо програма "за всекиго по нещо" всеки със своя програма. И ако това не е краят на телевизията, със сигурност ще е краят на телевизора, появил се навремето по аналогия с огнището в структурата на дома и отношенията между хората.
Впрочем и тази ера не я чака светло бъдеще. Още преди да е дошла, вече е започнала да си отива под натиска на аудиовизуалните миксове в интернет, където няма да има смисъл повече да се говори за медии. Само за услуги, от които се ползваш без ограниченията на програмата, времето и пространството…
Да се плашим ли от предстоящите развития и да се настройваме носталгично (БНТ отдавна ни прави подобни предложения), или да им се радваме? Лично аз все пак предпочитам второто, най-малкото защото ще изчезне безличното и затова репресивно "те пуснаха по телевизията" – турски сериали, Първанов, Биг Брадър… "те" все повече ще се превръща в "ние", а "ние" в "аз".

Стр. 24

Leave a Reply