Интервю Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия

БНР, Събота 150 | 07.05.2011

Водещ: Следващия разговор в „Събота 150” е посветен на Международния ден на радиото и телевизията. Той се отбелязва днес, 7-ми май. Избираме този ден да говорим за бъдещето на радиото като медия с Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия. С нея ще коментираме и другите акценти от проведената в Рим асамблея на Съвета за радио и телевизия. Здравейте, г-жо Константинова!
Райна Константинова: Добър ден!
Водещ: Нека започнем нашия разговор тук с Вашата оценка за проведената последна асамблея в Рим?
Райна Константинова: Годишната асамблея, радио асамблея на ЕС за радио и телевизия, посветена на радиото, 17-та под ред, се проведе в Рим в края на миналата седмица при много голям интереси и, бих казала, огромно участие – 160 делегати от 56 страни членки на съюза. Много сериозна дискусия за бъдещето на радиото. Споменахме, разбира се, неговото минало, защото ние се гордеем с него, радиото е основоположник на модерните комуникации. Благодарение на радиото има телевизия, има интернет, радиото е огромен социален феномен, особено в дигиталния век. Но говорихме предимно за бъдещето и се състоя много сериозна дискусия. Също така стратегията на обществените радио оператори в Европа и новите предизвикателства, които стоят пред тях. Много интересна асамблея и с презентациите. Най-вече това, което се смята в момента, че е радиото на бъдещето – хибридното или DNS радиото, за културните предавания на радиото, за ролята на социалните медии, които както видяхме от априлските революции в Северна Африка, са в състояние да обърнат света. И разбира се, имахме избори.
Водещ: Споменахте обсъждането на бъдещето на радиото?
Райна Константинова:ю не само има бъдеще, то има много добро бъдеще, защото радиото е много гъвкаво, много достъпно и радиото е социален феномен, както казах. В момента то е на не по-малко от 9 платформи. Дигиталният век за радиото беше не изпитание, не проблем, а една голяма възможност, така че днес радиото може да се слуша и дори да се гледа на 9 различни платформи – по интернет, дори по дигиталната телевизия, на мобилните телефони, всякакви уики апликации. Абсолютно никой не поставя под съмнение доброто бъдеще на радиото, именно защото то технологически е много приспособимо към развитието на дигиталните технологии.
Водещ: Към днешна дата, как мислите, кои основни предизвикателства стоят пред този тип медии?
Райна Константинова: Това е и сърцевината на този доклад (…), който беше приет, между другото, много рядко събитие, с пълно мнозинство от ЕП – за бъдещето на медийния модел в Европа. Европа има дуалитичен медиен модел за разлика от Америка, за разлика от много места в Азия. Това са обществените и комерсиалните оператори. Предизвикателствата, особено сега, бих ги разделила в 4 основни посоки. Първите са политически, разбира се. Много голямо внимание се отделя в момента на независимостта на редакционната политика, на свободата на изказа, на плурализма на мненията. Между другото, всички ние смятаме, че наличието в Европа на двата модела – комерсиален и обществен, подпомага именно плурализма на мненията. На второ място бих казала, че предизвикателствата са икономически. Не просто някаква икономическа или финансова криза, въпросите за развитието на медиите, за инвестициите, за достъпността. Говорим страшно много и в момента в ЕК се създава специален комитет за наблюдение на спектъра, защото спектърът, както знаем, е едно обществено богатство, който обаче е доста изчерпаем, и е много важно как щ есе разпределя този спектър. Особено важно е в икономически аспект да осигури стабилното финансиране на медиите. Има най-различни модели. Нито един от тях не постоянен, не е траен, но в средносрочен план е важно да има стабилен модел за финансиране, защото доброто финансиране осигурява и независимостта на редакционната политика. И разбира се, технологически проблеми. Обществените медии, както и комерсиалните, трябва много бързо да реагират на всички новости в технологическия свят. Радиото става реалност благодарение на технологията, но само технологията не е достатъчна. И разбира се, въпросът за стандартизатите. В момента в Европа има само 16 стандарта, което прави медийния пейзаж много труден, но ние се надяваме, че в близките 10 години вече ще има един много по-разумен, контролируем стандарт, който, между другото, ще подпомогне и цялата индустрия. И разбира се, за обществените медии бих казала основно важен въпрос е програмният. Независимо каква технология имате, ако нямате добри програми, няма кой да Ви слуша. И затова високото качество на програмите са от особена важност. И тук вече можем да говорим и затова какви са предизвикателствата пред програмите във връзка със социалните медии, с блоговете. Някой може да си помисли, че всеки може да бъде журналист като отвори една интернет страница или един блог, и започне да разказва на света своите собствени мисли, чувства и наблюдения. Ние трябва да покажем, че журналистиката е много повече от това, че има отговорност, че има качество, че има отношение, че има равнопоставеност.
Водещ: Как определяте ролята и мястото на БНР в сравнение с останалите обществени радио оператори в Европа?
Райна Константинова: Много хубав въпрос и много съм горда да кажа, че БНР в сравнение с останалите обществени оператор в Европа е модерно, с много добро управление. То има характер, има качествени програми, т о е стабилно и разпознаваемо, бих казала, видимо. То има личности, има таланти, които съумя да опази, и таланти, които съумя да привлече и развие. БНР има свой собствен глас и е един пример за политиците как трябва да се работи, за целия народ, за всички, за националното обединение и националния напредък. Искам да пожелая на всички Ваши слушатели, на всички колеги от БНР – честит празник! Радиото има бъдеще и в дигиталния век радиото е красиво!
Водещ: нека така да завършим. Благодаря Ви. Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия. 

Leave a Reply