Интервю с Георги Лозанов и Уляна Пръмова

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Разговор за медиите по няколко повода. 13 главни редактори питат в кои банки са парите на държавата. Това беше една обща петиция на Съюза на издателите в България, която беше разпространена и като че ли най-много адресирана до финансовия министър г-н Симеон Дянков. В кои банки държат парите си министерствата и 18 дружества с преобладаваща държавна или общинска собственост се казва в това писмо. Малко по-късно по този въпрос с Галя Прокопиева, която изразява едно от мненията, свързани с издаването на в. Капитал.
В студиото е Александър Кашъмов, който е известен с програмата Достъп до информация и с него мнозина от журналистите са търсили нива на информация,з а които е било забранено да питат, тоест врати и щори, които са били спуснати. Доц. Георги Лозанов, новия председател на СЕМ, разбира се той даде достатъчно интервюта през седмицата, които говорят за един замисъл и част от въпросите могат да бъдат адресирани към него до колкото обществената медия има право да осъжда и своите собствени проблеми. Така да кажа аз от гледна точка на извинението към публиката, че ще занимаваме слушателите и с нашите камбанарийка. Но тъй като следя много внимателно вашите интервюта, г-н Лозанов, ще си говорим на вие, за да може да извървят думите по-дълъг път и да има време за мислене…
Георги Лозанов: Има време разбира се, от мен се очаква да поискат отговори тези въпроси..
Водещ: Едва ли вие вече има те завършен проект, до колкото разбирам. Сега, вие споменавате в интервюто си пред Дарик вчера, че колегите от телевизията били склонни към възможно сливане. Поне така високия мениджмънт с ключови фигури, които участваха в конференция.
Георги Лозанов: Дискусия.
Водещ: Тази дискусия, един репортаж от зала Мати показа един доста ограничен кръг от лица, които я бяха посетили. Стори ми се.
Георги Лозанов: Вярно е. Ограничен кръг. Така или иначе това е една идея, която сега влиза в публичността, започва да се обсъжда, тя не е предстояща пряко, тя е тема евентуално на промяната … на цялостната промяна на един закон за радио и телевизия, който още не е започнал да се пише. Така че единственото, което сме длъжни е действително да дадем максимална възможност повече да бъде обсъждана тази идея. Тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин. Ще спомена BBC, то е очевиден пример. Така че смятам, че в България в момента това ще даде много привилегии, включително и това най-после да … има един модел, който в някакъв смисъл от А и Б на чисто да конструира тези обществени медии, защото до сега те стоят под сянката на държавната медия, слабо реформирана е сферата.
Водещ: Тази идея обширна ли е във вашия съвет? Дали се радва на консенсус, така да се каже?
Георги Лозанов: Ами … аз пак казвам, тя няма все още институционална актуалност. Тя е в сферата на мненията, защото не е започнал да се пише такъв закон, няма такава група, която още да е ясно, която ще пише законите и т.н. Тази група и който се включи в нея ще има ангажимента вече институционално да и търси подкрепа. Аз предполагам, че си заслужава да бъде обсъждан. Тази дискусия впрочем не съм я организирал аз, ами самата БНТ беше организатор. Аз просто се включих и видях, че там идеята се посрещна с разбиране.
Водещ: Има едно съобщение, което изглежда важно. Че г-жа Пръмова няма да желае да изкара целия си мандат, а може би ще се оттегли по-рано. И веднага се хващам за тези думи, тъй като вие смятате, че при избора на генералния директор на двете медии ще се прокара линия, която да облекчи сливането, нещо подобно?
Георги Лозанов: Не. По-скоро се надявам, че при избора на генералните директори ще е важна една по-обща визия за това как се развиват обществените медии в България и как трябва да се развиват. Защото ние някак си излезе въобще темата за обществените медии, за хартата на обществените медии, за дълго от дневния ред на обществото. Вие сама сте участник и свидетел на това, че в предишни периоди това беше много важен акцент, много говорихме за това какво ще гарантира обществения характер на медиите, те такива ли стоят? Последните години по една или друга причина вероятно има по-важни неща, разбира се, тази тема беше избутана назад и на мен ми се струва, че сега така и така ще има конкурси за генерални директори, и е важно тя да се върне пред вниманието на обществото и обществото, колегията да направи един преглед на това какво се е случило до тук. Случило ли се е, посоката наистина ли е в утвърждаване на тези обществени медии, за да може това да бъде база, на което да се решават и конкретни кадрови въпроси като избора на генерални директори, защото ние знаем, че той винаги се свежда накрая до една персонална ,,, сблъсък и решение. Но зад тези персонални решения все пак стоят идеи – идеи за бъдещето на медията, това, което трябва да бъде, и аз винаги би било по-интересно идеята от персоната.
Водещ: За да бъде утвърдено и възприето, че обществената медия е такава по смисъла, по предназначението, по работата си, вие казвате трябва да се премине през един фонд за парите, които държавата дава от тях. Да кажем това е нещо лесно, което може да се уреди.
Георги Лозанов: Еми да, ама те 10 години от както има закон не се уреди.
Водещ: Но аз се боя, че периода, в който се избира директор обикновено е много ясен, за да се направи дисекция, че обществените медии не са такива заради характера на съвета, който излъчва директорите. Тъй като този съвет е политически по характер. Този съвет винаги изразява две напрежения – от страна на парламентарната … на действащото мнозинство и на президентската квота. И за това се боя за вашата роля, много се боя, че вие да кажем бяхте избран с 4 гласа против. Имате ли подкрепата на тези хора за проекта, с който се захващате?
Георги Лозанов: За проекта?
Водещ: Той съдържа много степени. Промяна на начина, по който се правят таксите, цифровизацията, скриването…
Георги Лозанов: Не, това което казвате като оценка за политическия характер на съвета през годините за съжаление до голяма степен е вярно, аз съм бил вътре и нямам особена причина да ви възразявам. Макар ч евсеки път в лично качество, когато стана член на съвета, се опитвам най-малкото чрез публичност за това, което правим и аз да бъда източника на тази публичност, до колкото ми е по силите, да обирам политическите му формати на мислене, ако мога така да кажа. И сега се опитвам да решаваме извън този на квотите фронт. И ето тука едно решение за удължаване на срока на конкурса например. Беше прието с консенсус. И в парламентарната, и в президентската квота, които присъстваха на взимането на това решение, го подкрепиха.
Водещ: Защо? Защо го подкрепиха?
Георги Лозанов: Ами защото наистина е важно преди да решаваме кой ще бъде директора персонално да проведем една обществена дискусия за това как се развива обществената медия, какви са идеите в тая посока и после да взимаме решение.
Водещ: Макар че вие на практика променяте условията в хода на един конкурс. Това е важен момент.
Георги Лозанов: Не условията, само срока.
Водещ: Само срока, но той ще притесни малко кандидатстващите, защото трябва да бъдат проучени за три дни техните документи и също така за принадлежност към Държавна сигурност.
Георги Лозанов: Как за три дни?
Водещ: Дните, които остават от подаването на документите до преслушването.
Георги Лозанов: Добре, това са детайли, но нека да кажа, че документите ще се предадат до 17 май, а пък съвета ще се произнесе на 28 или 29, така че не са малко дните. Още повече, аз предполагам, че няма да е гвардия от кандидати…
Водещ: Разбира се, много уважавам вашите намерения, както се казва, да намалите напрежението около политическия характер на съвета, това е във видимата, в публичната част. Но вие пружините там и силовите действия са безжалостни. Аз не мога да повярвам, че вие не сте имали нито един разговор с представители на ГЕРБ, с когото и да е от тях, с тези, които ви предложиха д а бъдете член на СЕМ.
Георги Лозанов: Аз имах разговори с представители на ГЕРБ в самия парламент когато ставаше избора, но те не бяха разговори, свързани с медиите.
Водещ: Ако до тогава не са разговаряли с вас бъдете сигурен, че ще ви потърсят. Имам предвид..
Георги Лозанов: Вижте, нека малко разчитаме на собствените си биографични ресурси. Аз мисля, че не за пръв съм на този терен, имам някакъв свой опит да с епазя от политически натиск, айде така да кажа, и се надявам, че той ще ми свърши работа и сега.
Водещ: Искам да ви посъветвам да бъдете по-резервиран, ащото горчивия опит говори, че политическите партии не променят намерението си чрез медиите да утвърждават положителното си его.
Георги Лозанов: Не се съмнявам.
Водещ: И също така да се разправят с противници.
Георги Лозанов: Не се съмнявам в това. Тук около конкурса за радиото даже още не е започнала така да се каже, не се е очертала картината. Още стоим в това… Фактически ние удължихме срока в момента, в който още не бяха подадени нито едни документи, което беше едно допълнително основание, че никого не поставяме в едно неравностойно положение. Тоест нека да … може да водим този разговор и аз искам да се води публичен разговор, това е мой приоритет, когато вече станат ясни кандидатите, тогава вече е много важно СЕМ да произведе аргументиран избор. Това ще е единствената гаранция, че този избор не е политически …
Водещ: И тогава ще бъдем единни с вас, че всичко си е по старому. От гледна точка на това, което си казахме, за характера, изразен в тази институция. Сега нека да чуем Уляна Пръмова, тъй като вие казахте, че тя е дала признаци така да се каже, че ще приключи по-рано..
Георги Лозанов: Че има такава възможност, хипотеза, да приключи мандата си тогава, когатто изтичат и мандатите…
Водещ: Добър ден, г-жо Пръмова.
Уляна Пръмова: Добър ден.
Водещ: Дали това съобщение не е преждевременно и на какво равнище сте обсъждали в УС или в други ваши срещи това, че може да напуснете поста на генерален директор по-рано от колкото той изтича. Впрочем кога е окончателния срок на вашия мандат?
Уляна Пръмова: Вижте, мандата ми изтича на 30 септември. Първо дали аз ще се оттегля по-рано или не е въпрос на мое лично решение. Ако говорим за обсъждане, аз съм разговаряла на тази тема и с УС, включително и в постоянната комисия на телевизията, така че всички, които трябва знаят за тази една възможност наистина. Тя е възможна. И защо е възможност, бързам да обясня. Накра яна май, тоест след около 1 месец изтичат мандатите на двама от членовет ена УС на БНТ. Не е редно мисля аз да предлагам нови членове на техни места, при положение, че мандата ми изтича. Така че УС ще остане в състав от трима души, не че той ще трябва да взима кой знае какви решения, но по принцип решенията му биха могли да бъдат оспорими. И втората ми мисъл е, че в телевизията наистина се налагат сериозни мерки във връзка с кризата, трябва да се взимат отговорни решения и няма защо тези решения да се отлагат за октомври месец, когато би трябвало да влезе в действие новия екип. Напротив, колкото по-рано той встъпи в длъжност, толкова по-добре. Защото кризата не търпи много отлагане. Мисля, че ако края на юли бъде избран директора, аз няма два месеца да стоя в кабинета си, нищо да не правя, той да чака от вън да му дойде времето. Просто за мен това не е нормално.
Водещ: Защо споменавате кризата? Какво общо има тя с националната телевизия? В какво състояние е институцията, до колкото можеха да се прочетат различни бележки или пък някои алармираха, че има причини да се треявожите.
Уляна Пръмова: Вижте, аз се тревожа и кризата има отношение към БНТ, защото тя е финансова криза. И тя е в следствие на големия дефицит, който налага сегашния бюджет и който наложи и миналогодишния бюджет на телевизията. Неслучилото се финансиране на БНТ и сливането на държавната субсидия като шагренова кожа довежда до невъзможност телевизията да се развива без промяна в това отношение и без нов закон, който бих искала да кажа, не трябв да бъде като досегашния. Тоест бездействащ закон, тъй като закона, който имаме в момента не се случи в най-важната си част – финансираната. За това се налага нов закон, какъвто и да е той, но той трябва непременно да подреди този механизъм, инструментариума, телевизията и радиото да се финансират като обществени медии, защото ние сме в парадоксално състояние, да бъдем на хартия обществени медии, които са стъпили върху държавна собственост. И които зависят изцяло и предимно от бюджета.
Водещ: Като споменавате собствеността нима мислите, че тя може да бъде преобразувана или продадена?
Уляна Пръмова: Аз не мисля нищо по отношение на собствеността, казвам каква е практиката в Европа, защото обществените медии и камерите, които имат са техни. В много страни и предавателите са собственост на телевизията и сградите, в които те работят.
Водещ: Не и в нашите, уви.
Уляна Пръмова: Да, при нас не е така, за съжаление.
Водещ: Това свиване на шеграна, за който говорите, какви темпове има, има ли опасност да се разорите окончателно?
Уляна Пръмова: Ами вижте, аз съм написала няколко писма и съм алармирала и МФ, и медийната комисия още когато се приемаше закона, сметките са ясни и прости. И телевизията без рефинансиране или промяна на финансирането няма да може да продължи така да съществува, защото тя е производствено предприятие, тук не става дума само да направиш съкращения на лимити и на командировки , нещо, което ние сме свели вече до санитарен минимум. Става дума за програма, която програма струва пари. Филмите струват пари, авторските права струват пари, спорните права струват пари. Производството на новини също струва пари.
Водещ: Каква беше реакцията на финансовите институции и по-скоро на…
Уляна Пръмова: Ами за сега няма реакция.
Водещ: Вярно ли е, че те са поискали от вас съкращения, около 5%?
Уляна Пръмова: Какво да са поискали, извинете, не разбрах?
Водещ: Съкращения, от финансовото ведомство са поискали от вас?
Уляна Пръмова: Не, те от нас не са поискали съкращения, те се налагат съкращения и ние такива сме направили възможно най-адекватните за тази ситуация. Аз не съм човека, който в края на мандата си ще съкрати половината телевизия, първо защото не съм убедена, че това е необходимо, второ защото смятам, че това няма да има икономически ефект. Вие сама знаете, г-жо Маринкова, че при нас заплатите са много ниски. Така че това няма да доведе до голям икономически ефект…
Водещ: Като имам предвид, че ви крадат звезди очевидно е така.
Уляна Пръмова: Точно така, когато на една звезда и дават пет пъти повече пари, тя мисли, мисли и най-накрая решава в полза на добрата финансова оферта.
Водещ: И сега нека обсъдим нещо, което изглежда много примамливо. Това е легатото между радиото и телевизията, колкото и това да се е случило в миналото. Как ви звучи един такъв брак? Защо , г-н доц. Лозанов казва, че това се радвало на одобрение от вашата колегия?
Уляна Пръмова: Радва не е точната дума, нито пък в цялата телевизия това е обсъждано. За това ще кажа какво е лично моето мнение от това, което съм наблюдавала и като европейска практика…
Водещ: Май не ви разбрах, обсъждано или не?
Уляна Пръмова: Не, не е обсъждано. Това е лично мое мнение, което ще кажа. Този брак, ако е брак по сметка, и се случи така, както се говори, че от него се очаква да се случи, има смисъл. Моите обаче лични опасения са, че един нов закон, в който ще разпише този брак, и не заработи този нов закон така, както не заработи и досегашния, ще обрече телевизията и радиото на катастрофа.
Водещ: И ние заедно с вас.
Уляна Пръмова: Ами … как да ви кажа, и ние заедно с вас, естествено. За това казвам, че на теория ако от гледна точка на обединяване на администрация и разширяване на творчески потенциал и качването на един общ мултиплекс, това звучи на теория добре. Но практиката може би ще се окаже точно обратното.
Водещ: Заради пак казваме финасовите условия и проблемите…
Уляна Пръмова: И заради финансовите, включително и заради менажирането. Менажидането на две медии, които тепърва трябва да се съчетаят години след като това се е случило в Европа, изисква много голям опит, професионализъм и много добронамереност. Тук не става дума просто да дойдеш и да съкратиш половината хора и да смяташ, че това е реформа. Реформата не е само съкращение. И т6я обикновено е съпътствана и с необохдимост от финансов ресурс. И с огромна подкрепа от страна на държавата.
Водещ: Чия е идеята всъщност, кой има авторството на идеята за сливане на тези институции? Аз не си спомням кой пръв заговори..
Уляна Пръмова: Трябва да ви кажа, че нямам представа чия е тази идея и от къде идва. Тя витае отдавна, вие сама знаете това, чували сте го. И тя беше публично огласена от г-н Лозанов на тази дискусия в зала Мати, на която бързам да кажа, представителна или не, бяха поканени хора от БНТ, за да чуят проучването, което БНТ беше направила за своите програми и за бъдещото си програмно развитие. Така че тя засягаше изцяло и само телевизията. Но там просто стана дума за този бъдещ закон и за тази възможност, която в него се предвижда от тоя вид.
Водещ: И сега с каква последователност трябва да се решават проблемите при този дефицит на време?
Уляна Пръмова: Ами аз мисля, че последователността вече доста е забавена и доста объркана. И това е много сложно в момента, защото виждате при вас има избор на ръководство, в телевизията предстои след месец-два. Закона не е написан. И физически той не може да бъде приет до лятото. И всичкото това ме навежда на мисълта, че нещата ще се объркат, вместо да се оправят. Просто защото не са подредени във времето. И този закон можеше да се случи преди изборите на генерални директори на БНТ и на БНР.
Водещ: Сега, следва коментар в студиото, благодаря за вашето участие, Уляна Пръмова, генерален директор на националната телевизия. Доц. Лозанов, това усложнява нашата картина. Но смятате ли, че настоящия закон недостига, за да се уредят бързо проблемите на финансовото оздравяване на националната телевизия? От друга страна тук от административното ръководство ме задължиха да ви кажа, че радиото, за разлика от тази институция, е в отлично финансово здраве.
Георги Лозанов: Макар че СЕМ няма пряк надзор върху финансовото състояние на медиите, на обществените медии, това е работа на сметната палата, аз не мога да дам конкретни оценки критически или каквито и да е други…
Водещ: Да, но как ще избирате там директор ако всичко е в (?).
Георги Лозанов: В този смисъл избора на директор на телевизията ще е по-труден и ще има много повече акценти върху тази икономическа страна. Макар че и за радиото това не е маловажно, независимо от сегашното финансово състояние. Не е , защото така или иначе ситуацита е на криза. Тя се отразява на медиите, вярно по различен начин..
Водещ: Това би било едно неравенство, това означава.. нали разбирате какво би значиЛо едно сливане. Някой друг да плати сметката …
Георги Лозанов: Ние не говорим сега сметки точно в този момент. А говорим за принципно конструиране на един модел, който цялостно да промени въобще развитието на медиите. И както стана дума и от това, което каза г-жа Пръмова, нито това за съжаление е предстоящо, то минава през написан не е дори закон, нито както виждам ще стане много лесно като публичен консенсус, виждам че вече веднага започват съпротиви. Почва много да се говори за пари, а пък идеята в основата си е по-скоро свързана със защита на обществената функция и на обществения характер на медията, а не толкова на начин за финансово оцеляване на двете, които да се подпрат като къщичка едно на друго и така заедно…
Водещ: И едното и другото, вероятно.
Георги Лозанов: И едното и другото, но водеща в крайна сметка все пак е тази нужда от промяна на модела, защото каквото и да говорим, независимо, аз съм казвал много пъти, от персоналните възможности и усилия на много хора в тази медия, високия мениджмънт и пред микрофоните и пред камерите, това е една от най-слабо реформираните сфери през всичките тези 20 години. И тази реформа така или инак предстои, за да можем да престанем да ги наричаме държавни, включително и това, за което говори г-жа Пръмова, за собственост, за начин на управление на собствеността и да започнем най-после да ги наричаме обществени. Още повече, че аз съм сигурен, че в цялостен план във връзка с развитието на медиите, във връзка с един нов етап на комерсиализация и специализация, която комерсиалните медии идва, и от цифровизацията, дълъг е разговора и за това няма да го разгръщам, обществените медии все повече сами ще бъдат в собствената си ниша и все по-важни ще стават. За да изпълнят своя обществен характер, все по-малко ще стават другите политематични програми с обществен характер, каквито трябва да поддържа БНР и БНТ. Така че за мен е много важно най-после този модел да се случи. Всички рискове, за които говори г-жа Пръмова и които очевидно и вие имате предвид са налице. Въпроса е дали може да се направи такъв закон достатъчно убедително да преодолява тези рискове.
Водещ: Тази институция е била многократно жертва на подобно сливане, ако всъщност говорим за злополучния опит. Опита да се анализира..
Георги Лозанов: Е, вие говорите за (?) на радио и телевизия…
Водещ: А това води до..
Георги Лозанов: Това беше една шапка в повече, нищо не беше слято даже.
Водещ: И дори извода, че това никога не води до съкращения, а по-скоро до нови административни разточителства.
Георги Лозанов: Аз не мисля, че съкращението е най-важното нещо, макар че разбира се, че трябва и това да бъде структурна реформа в медията е необходима, в това няма съмнение. Но не такива преки прагматични цели. Да съкратим, да намалим бюджета са основните при строенето на този модел.
Водещ: Даже и да успокоявате, тази позиция обаче (?) деформира конформизъм. Страховете от подобни действия.
Георги Лозанов: А не, аз мисля, че конформизъм е затихването в и без това случилите се модели и нежеланието да бъдат пипани.
Водещ: Да, би било грозно да се каже,ч е никой не иска промяна, това е най-…
Георги Лозанов: Да, би било грозно и освен това надявам се …
Водещ: … любимата ни дума от прехода – реформа, нали така?
Георги Лозанов: Е то прехода е това – промяна. То лошото е, че не се случва и не се случва добре.
Водещ: Можем ли да огледаме общото състояние на медиите в България, тъй като ваша грижа, на вас следва тази чест и тази отговорнОст, да кажем каква е фазата, в която сега поглеждате към тях? Какво е положението в цялостната среда?
Георги Лозанов: Ами доста тежко е положението, в този смисъл, че много прилича впрочем на положението, в което аз влязох навремето в НСБТ, защото тогава имаше един развит пазар, радио-телевизионен, и особено телевизионен, кабеларки и прочие, които тепърва трябваше да влязат в регулацията, да започнат да отговарят на закона, да се включват в стандарти . и така, това вече е един мъчителен процес, а всичките политически и други аспекти,за които става дума. Има нещо подобно в цялата работа, защото всичките медии електронни, първо телевизиите разбира се, трябва да се пренесат в тази цифрова ера. До 2012 трябва общо взето да спре аналоговото разпространение на телевизионни програми в България, за да отговорим на европейските условия, тоест отново една цялостна промяна и то много дълбока. Ние като кажем цифрова обикновено ни се струва само технологичната страна, но фактически тя ще доведе въобще до други режими – на свобода на словото, на участие на аудиторията в правенето на програмите. И това не са клишета, това наистина ще са факти, само да започне да работи тази ситуация. По отношение на нея има съпротиви, има големи забавяния, така че ще стане много трудно. Заедно с това когато минават медиите по един нов ход, винаги тов е възможност да огледаме кой стои зад тях, кой ги прави и възможност за това да се търси прозрачност на този, който говори или който определя репертоарите на говоренето в ефира. И от тая гледна точка за мен тази ситуация е важна, за да се възползваме и за един друг тип прозрачност въобще на това как медиите се правят. Освен това има много силна комерсиализация, в телевизията особено, все пак я споменах, през целия преход, особено по- в началото, обществено-политическата проблематика, да я кажа така, беше продаваема. И частните медии от само себе си изпълняваха обществени функции, защото това беше изгодно. Сега това става все по-малко изгодно, по-скоро се отива към развлекателни реалити формати, чрез които да си защитят инвестициите, а пък същинската обществена проблематика остава върху плещите на БНР и БНТ.
Водещ: Тъкмо това исках да ви кажа, че ако има някакъв шанс коректива на управлението да се случи, то е тъкмо на територията на обществените медии, колкото и това..
Георги Лозанов: Така е и по закон.
Водещ: … защото в състоянието, в което са частните медии ние виждаме едно гърчене по посока на това кой плаща музиката. И освен това…
Георги Лозанов: Да, така е, макар че тази поговорка е много…
Водещ: Порочна, безспорно. Но вие непрестанно пледирате да се явяват частни продуценти в обществените медии, да имат право субсидиите на тези две медии да се отделят средства за обществено значими проекти. Как ще се преценява това?
Георги Лозанов: Не казвам частни продуценти, а въобще… към фонда, ако някой ден заработи тоя фонд дай боже, както е записано в закона, то и сега е записано. За да може да се компенсира това, че обществените медии играят на рекламния пазар, а същевременно имат и държавно субсидиране, е нормално частните медии чрез (?), които имат обществена функция да могат да кандидатстват пред този фонд.ще се преценява, този фонд ще има естествено своя борд, който ще разпределя средствата. И той ще има собствена компетентност и ще трябва да създава комисии, които да преценяват това нещо дали един проект си заслужава да бъде финансиран като обществено полезен, ако той е от частните медии. Но имайте предвид, че иначе винаги ще има сянката на голямата конкуренция, с това двойно финансиране, по отношение на частните медии, които пък единствено през реклами се финансират.
Водещ: Не завършихме разговора за националната телевизия, тъй като в него имаше елемент на нещо, което неотменно бързо трявбва да се извърши, какво ще предприеме съвета за финансовото узряване на институцията? Възможно ли е да помогнете?
Георги Лозанов: Аз не мога да си представя, че съвета трябва да върши някаква работа в това отношение, може да съдейства. И в този смисъл действително г-жа Пръмова с това, което предлага по-скоро да се проведе конкурса, за да има един директор, именно който трябва да направи една програма, за да излезе медията от тази ситуация. И тогава ние ако приемем тази програма и на база на него го изберем, естествено съвета според собствените си правомощия, те в това отношение не са много, ще стои зад него и ще му съдейства.
Водещ: Какви темпове давате за потенциалния закон за изработването му, давате си сметка, че не може да бъде…
Георги Лозанов: Не мога аз да дам темпове, този закон ще се изработва вероятно от МС и там трябва да се вземат тези решения. Аз искам всичко да стане бързо, аз вярвам, че ние може до 2012 да завършим цифровизацията. Но май съм единствения наивник, който твърди това.
Водещ: А възможно ли е да се предизвикат изменения в настоящия закон, за да се уредят тези замисли, които обявихте?
Георги Лозанов: Не, чрез никакви изменения това не може да стане. Това трябва да стане с един изцяло нов закон, написан на друга философия. Вижте, ние говорим за цифрова ера, този закон, който действаме, под всичките му кръпки стои едно тяло, създадено изцяло според логиката на аналоговото разпространение, ограничения ефир, тогавашнитеколебания и прочие.
Водещ: Трябва да ви информирам, че предстои конференция за цифровизацията, подготвена отдавна в националното радио идния месец. Но нека да прочетем отново, че вие удължавате срока, това е важно да се каже, и че организирате обществена дискусия, която ще се проведе на 4 май.
Георги Лозанов: Много ви моля, г-жо Маринкова, присъствайте, а и чрез вас да поканим вашите колеги на тази дискусия, защото наистина е важно да поприказваме за това как се развива обществената медия, особено радиото, тъй като сега предстои и конкурс.
Водещ: А по отношение на това дали отделните членове на комисията ще предлагат или ще номинират кандидати за поста на директор?
Георги Лозанов: Членове на комисията?
Водещ: На СЕМ.
Георги Лозанов: Не, той е направен по друг начин конкурса. Там не се номинира член, ами се кандидатства с документи в тези срокове.
Водещ: Има ли нещо друго, което трябва да си кажем по отношение на големите играчи на медийния пазар в България? Тема, която предстои да обсъдим и е свързана с новата медийна група?
Георги Лозанов: Аз само трябва да кажа, че действително разбирам логиката и смисъла на това искане в банките да се разбере как минават държавните пари, така да се каже, през тях. Защото може да се окаже, че освен чрез бюджета пряко, който финансира двете обществени медии, фактически чрез същия бюджет по друг механизъм се финансират и други медии. И тогава обществото много добре трябва да знае това.
Водещ: Това е вашата мечта, ако не греша. Частните медии да си получат своето от държавата.
Георги Лозанов: Не, аз казвам тука обратното. Че там трябва да стават ясни проекти, при абсолютна прозрачност, при видимост, при ясен резултат, та после като този проект се провали да бъде питан този борд – защо му дадохте на този проект субсидиране и т.н. А не невидимото финансиране.
Водещ: А не както е сега, изведнъж един невидим Голиат израства и всички се питат от къде има той толкова издания.
Георги Лозанов: Да. Отивам да поздравя Валери Петров за неговата 90-годишнина и със съжаление, че не мога да участвам до край в този разговор, благодаря за поканата.
Водещ: Пред вас е бъдещето в съвета.
Георги Лозанов: Да сме живи и здрави.
Водещ: Всичко добро ви желаем. 

 

Leave a Reply