Интервю с Оливие Базил, директор на европейския клон на „Репортери без граници”

БНР, Събота 150 | 23.10.2010

Водещ: Правозащитната организация „Репортери без граници” публикува годишната си класация за свобода на медиите. От 27-те страни на ЕС 13 са в челните 20 места на класацията, другите 14 са под 20-то място, а някои от тях са много по-ниско, като Италия на 49-то място, Румъния на 52-о, а Гърция и България си поделят 70-ото място. Обезпокоително е, че именно нашата страна продължава да слиза надолу в класацията, въпреки трите години членство в ЕС. Защо – попитахме Оливие Базил, който е директор на европейския клон на „Репортери без граници”.
Оливие Базил: Проблемът в България е едновременно политически, икономически и социален. Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители. В същото време има и група от истински професионалисти, които не получават нужното уважение в тази държава, която все пак е член на ЕС. Някои от тези журналисти работят чудесно, борят се и понасят на гърба си неволите от своята професия, особено в провинцията. Да работиш в София не е същото като да работиш във Варна или други части на страната. Политическата класа просто не желае да търпи медийна критика. Другият проблем е свързан с пазара. Поради слабите чуждестранни инвестиции в сектора част от медиите са в сивата икономика. Техните инвеститори ги контролират чрез рекламата, с която се играят много задкулисни игри. Въпреки че формално се оповестяват собствениците на медии, зад някои от тях стоят едри предприемачи, които ги използват за собствените си икономически интереси. Мнозинството от репортерите често работят без трудов договор при тежки социални условия. Следователно те лесно могат да бъдат уволнени, ако поради някаква причина са подразнили определени хора. За щастие, тази година няма случай на агресия срещу журналисти като този с Огнян Стефанов, това обаче не трябва да ни успокоява. Трябва да е ясно – не само на местно, но и на европейско ниво, че е нужна по-силна подкрепа за независимата преса в България. Защото тя е входна врата към Европа на други близки държави, където има много по-тежки проблеми със свободата на словото – като Русия и страните от Централна Азия.
Водещ: Според вас съществува ли тенденция сред водещите печатни и електронни медии в България да се премълчават теми или да се въздържат от критика срещу правителството или срещу президента?
Оливие Базил: Що се отнася до електронните медии, трябва да кажа, че блогосферата в България е много свободна. Практически всеки може да критикува на своя блог в интернет политическата класа. Само че както в повечето страни от ЕС мнозинството от гражданите се информират основно от телевизията и радиото. Също и от вестниците, но с големи уговорки. Като сериозна журналистика може да се определи съдържанието на в. „Дневник” и седмичника „Капитал”. Разбира се има качествени материали и в „24 часа” и „Труд”, на чиито първи страници обаче наблюдаваме и друг тип журналистика. Не отричам, че има и други таблоиди, способни да правят журналистически разследвания. Те обаче за един ден могат коренно да променят редакционната си политика. Влиянието на телевизиите обаче, частни или държавни, остава много силно. А там влиянието на правителството или на политическата класа е безспорно. Особено ако погледнем назначаването на кадрите или организацията на обществените медии, едва ли можем да говорим за независимост. Огромен е проблемът със социалния статут и липсата на сигурност за журналистите. Така те са подтиквани към автоцензура. Нормално е хората да не желаят да се правят на герои, защото мислят за семействата си. Често оставането им на работа зависи от това да не отразяват определени теми. Икономическата зависимост от рекламните бюджети също оказва влияние, особено по време на избори, когато големите приходи от реклама отиват в онази медия, която има по-доброжелателна редакционна политика. В България има индивидуалисти, които се противопоставят на това, но професионалните организации на журналистите са много слаби. Срещал съм много малко български колеги, които имат доверие на профсъюзите. Да не говорим за липсата на всякаква защита от страна на правосъдната система. Журналисти печелят дела, но рядко. В повечето случаи ги губят. Правосъдието не е на страната на свободната преса в България. Трябва да признаем, че както и други сфери, тя е гангренясала от корупция. Има цял списък от теми, които не се разследват от медиите, защото съответният журналист незабавно ще си има проблеми със съда. Ако сте нископлатен независим журналист и сте застрашен от съдебни глоби,надвишаващи в пъти месечните ви доходи, едва ли ще изложите на риск себе си и своето семейство, особено след като нямате подкрепа от никого. Липсва и журналистическа солидарност. Хората се познават и се уважават, но когато някой срещне проблем, останалите се разграничават и не желаят да го защитят, защото и те ще пострадат. И всичко това става в страна от ЕС. Не може българските евродепутати да гласуват резолюции, осъждащи липсата на свобода на словото в други държави, след като в собствената им страна образът на медийната свобода е плачевен.
Водещ: Имате ли сигнали от вашите източници за натиск или цензура срещу журналисти от БНР?
Оливие Базил: Не, но БНР е като националната телевизия, то зависи от държавната субсидия, т.е. от финансовото решение на правителството и парламента. Има и проблем с начина на назначаване на директорите на обществените медии. То не винаги става заради тяхната компетентност, което повдига въпроси. Този проблем съществува от много години, и тук не става въпрос за поставяне на дилемата за или против правителството на Борисов. Това важи за цялата политическа класа, защото държавната субсидия за обществените радио и телевизия зависи единствено от добрата воля на парламента. И тук си задавам въпроса дали депутатите трябва да имат пълната свобода да решават този бюджет съобразно това дали им харесва дадена редакционна политика или дадено предаване. Националната телевизия трябва да има много повече воля да разследва всички онези теми, които са в интерес на българите, но които никога не са разследвани.
Водещ: Споменахте някои предишни нерешени случаи на агресия срещу журналисти. Можете ли да цитирате по-скорошни случаи на натиск срещу колеги в България?
Оливие Базил: Сигнализираха ми за натиск върху семейството на журналиста Атанас Чобанов. Неговите родители са били посетени от представители на кметството на град Царево и са били заплашвани, че техен имот ще бъде съборен, тъй като не отговарял на изискванията. Друг често споменаван журналист е Асен Йорданов, който продължава да работи, но и продължава да получава заплахи. Много независими журналисти се оплакват, че трябва често да си сменят мобилните телефони. Проблемът е, че ние не можем да излизаме с комюнике всеки път, когато това се случва. Но има и други случаи, които можем да посочим. Както в Италия и Гърция в България има много журналисти, които ни се обаждат, за да се оплачат от агресия, но не желаят ад съобщаваме името им, защото повече няма да си намерят работа. Цяла група журналисти са сложени в черен списък. Първо те са били уволнени не поради липса на професионализъм, а именно защото са си свършили работата. След това те не могат да си намерят друга работа, тъй като никоя редакция не желае да ги вземе, защото знае, че веднага ще последва реакция от властовите кръгове. Те ще поискат уволнението на въпросния журналист като в противен случай следва икономически натиск върхумедията.

Leave a Reply