Водещ:Днес следобед се състоя премиерата на една поне за мен много важна и много ценна книга. Нарича се „Телевизионното програмиране в общия аудио-визуален контекст”. Книгата е издание на НБУ. Там се състоя, буквално преди броени минути, самата премиера. Автор е Иво Драганов, който имаше и друга книга преди това, свързана с телевизионния мениджмънт. Здравейте, г-н Драганов! Да представите сега вече и новото издание.
Иво Драганов:Новото издание е опит за осмисляне на промените, които се случиха в България в аудио-визуалния спектър, и които бяха много драматични за всички нас, които работихме в киното. Бяха много драматични за развитието на телевизията, защото около близо 10 години, след като беше приета директивата „Телевизия без граници”, нямаше закон, а кабелните телевизии се развиха в една стихийна среда без регулатор от страна на критика. Търсеше се само аудиторията. И аз в тази книга точно се опитвам да направя и един анализ на ниското образователно ниво. Приложил съм една таблица на т.нар. масов зрител, който много силно влияе. Но основната ми теза вътре, те са няколко разбира се, е, че ние направихме, ние българите и управленците по-скоро направиха огромна грешка в областта на културата. Те трябваше да възприемат немския модел, който както знаете дотира и финансира културата, защото в моите очи религията, културата, образованието и науката точно в този ред подредени са базата на обществото, а не средствата за производство. За съжаление, те бяха оставени в ръцете на изцяло комерсиални интереси, които не доведоха до полезни неща в интерес на обществото. Под полезни неща разбирам предавания, които са насочени, така че да се опитат да осмислят нашия живот, да променят някак си съзнанието ни към по-добро, да ни обогатят и да ни развият, общо взето познати неща. Това е едната ми теза. И втората ми е, че телевизионното програмиране е много силна, чудя се каква дума да избера като прилагателно, но много важна социокултурна дейност, защото тя създава модели на поведение, създава или размива граници между добро и зло, може да консолидира или може да разедини хората, може да ги обедини пред екрана пред техни проблеми или пък да подмени проблемите им с (…), и изобщо това е една, както я наричат американците психологическа индустрия с много широки параметри и непредвидими последици. Аз съм се опитал общо взето и на базата на моя опит, и на прочетеното, и на прекараното време в регулаторния орган, пък и опита ми на преподавател да осмисля това, която се случи в българското медийно пространство след 2001 г. насам.
Водещ:Г-н Драганов, защо според вас още от началото на прехода НС не изработи и не прие спешно закон за радиото и телевизията, така както поне имаше изискване дори и в частта на Конституцията?
Иво Драганов:Точно така, в преходните и заключителни разпоредби на Конституцията е прието това нещо. Мога да ви кажа, че проф. Михаил Неделчев в 36-ото НС беше председател на комисията на медиите, той беше пренесъл много сериозен европейски гръцки опит и имаше готов закон и как да се случи приватизацията у нас. А моето предположение, много остро, и това е, че чрез временните лицензии, разрешителни както ги наричаха, и които политиците можеха да вземат във всеки един момент, те искаха да поставят под доста строг контрол прохождащите електронни медии.
Водещ:Златният Телец ли е основната причина още от началото на т.нар. кабеларки та досега, когато човек се разхожда от една телевизия на друга с дистанционното устройство, да гледа едни и същи и бих казала доста елементарни филми и не кой знае колко смислени публицистични предавания?
Иво Драганов:Три са основните фактори. Първият са разбира се комерсиалните интереси, то това е и записано в закона, за съжаление. А пък ЕС казва, че регулаторните органи могат да натоварват, и трябва да натоварват търговските телевизии с обществени функции. Второто, което е много важно, че преследвайки тези интереси точно тогава, тъй като те излъчваха от клас VHS техника, те взимаха някакви видеокасети трета категория кино, такова в Америка не се показва по телевизиите в никакъв случай, и срещу 3 лв. пиратираха права най-грубо и ги показваха. Но още по-важно е, аз давам един пример вече малко по-късно, въпреки че и 92-а година го има, ако отворите на моята таблица, ще видите, 2001 г. 9,7% в България имат висше образование, а към 42% са под основно и средно. Разбирате ли? Това детерминира тяхната нужда. Това е масовият зрител и там точките на Нислен или пийпълметрията у нас е много страшна, тя не търпи никакво разколебаване на рейтинга, защото това означава загуба на реклама. Иначе при радиостанциите е по-различно.
Водещ:Малко по-различно, да, ние се опитваме да даваме информация от цялата страна, при това мисля, специално за БНР, че даваме пъстра картина на важни проблеми от цялата страна. Но при немалка част от телевизионните предавания, съгласна съм тук с една ваша теза, която цитирам от книгата, която прочетох, е, че остава неприятното впечатление, че съзнателно се отклонява и профанизира вниманието на аудиторията от ключови за държавата и обществото проблеми.
Иво Драганов:Ами това е мое горчиво предположение, но мисля, че е точно така. Виждате ли, изчезва публицистиката. Аз бях абсолютно убеден, че носещ програмен модул в една телевизия, и това съм го правел дори в БНТ, пък и след това и в кабелни телевизии, в които съм бил, са важни разсъждения по посока на това какво и как се случи като промяна, имаше ли тази промяна управление, кой плати нейната цена, кои са задържащите и движещите сили на тази промяна, какво стана с този преход, какво спечелихме, какво загубихме, действително ли само тази тяхна територия, за която пише Евгений Дайнов – неолиберализмът – е единствената (…) възможност за развитието на България или пък ние от един крайно ляв модел, под това разбирам съветския сталинизъм и болшевизъм, който е в миналото, но така се опитваше Брежнев да го възражда, отиваме в крайно дясно на Маргарет Тачер и Рейгън, без да имаме протестантската етика, пропускаме френски социалисти, пропускаме християн-социалния съюз на Бавария. Разбирате ли, много неща. Защо, защо, защо се случи този избор? Аз вярвах, че хората искат да разберат истината за това. Духът и битът на българина, 1850 – 1950 година, четири блестящи документални филма, които не бяха показани по БНТ и по нито една телевизия, а те са много важни. Това е… когато идва Франц Йозеф Щраус, отварянето ни към Европа, на България към Европа, а и на Австрия към Изтока, и след това пък затварянето. За 100 години е извършен един кръг. Това е много, много важно, тези процеси в моите очи са важни. А вместо тях се поставиха тези много примитивни, извинявам се, риалити формати, които освен това бяха подчинени на комерсиална гл.т. Аз съм поставил в книгата проблема, че в една Полша например в къщата бяха поканени хора, които дебатираха по съдбовни избори на нацията, политически доктрини, и то не политически ангажирани хора, а симпатизанти. И бяха отстранявани само заради нецензурен език, невежливост, некоректност и т.н. А вие знаете, у нас тези формати легнаха на едно много обикновено семпло воайорство, което доникъде не води. За мен електронните медии, това не съм отстъпил от 92-а година насам като възглед, са най-мощният социокултурен институт на една държава и техните предавания трябва преди всичко да предизвикват размисъл, а не да дразнят първични инстинкти. Основната ми болка и теза в книгата, искам да внуша на всички, точно културата ни, традицията ни,битът ни, духът ни, религията ни, образованието ни са база на това общество. Защото без култура ние развиваме поведение на измама, на мошеничество, на корупция. Вие виждате колко лесно, за съжаление, даже сащисващо за 50 години променихме два пъти формата на собственост, средствата за производство и т.н. Това са механични неща. Обаче културата на експлоатация и поведени на човешки взаимоотношения е базата, която ние все още нямаме и се чудим защо сме нещастни и самотни. Ами ето поради тези фактори.