Дарик Радио, Кой Говори I 23.03.2012

Тема: Коментар на „Голямото жури” на темите от седмицата
Гости: Емил Спахийски, журналист, Ина Бонева, Център за приобщаващо обучение, Деница Сачева, ПР специалист, Виктор Лилов, музикален продуцент

Водещ: „Голямото жури” в състав днес журналистът от в-к „Сега”. Здравей, Емо!
Емил Спахийски: Добър ден!
Водещ: И Ина Бонева. Добър ден е при теб, да. Вече 10 ч. и 10 минути. Ина Бонева от неправителствения сектор.
Ина Бонева: Здравей!
Водещ: Здравей, Ина! „Център за приобщаващо образование”, вече втори път в „Голямото жури”. PR специалистът Деница Сачева. Здравей Деница!
Деница Сачева: Здравей, Нина!
Водещ: И музикалният продуцент и издател Виктор Лилов.
Виктор Лилов: Здравей, Нина!
Водещ: Сутринта ми каза един таксиметров шофьор, че по някой път започваме много негативно разговора в „Голямото жури”. Затова поех ангажимент да започнем позитивно този разговор. Това е седмицата, в която дойде пролетта, навън вече е слънчево. Да се направим, че забравяме високите сметки за парно, които дойдоха заедно с тази пролет и нещо позитивно и хубаво можем ли да започнем разговора?
Емил Спахийски: Да. Пролет Велкова има имен ден, цяла пролет.
Водещ: Добре. По-близо до микрофона, ми дават знак. Пролет има имен ден, като че ли цяла година.
Виктор Лилов: Ами, аз да кажа сега за позитивното мислене две приказки.
Водещ: Виктор.
Виктор Лилов: Специално на вниманието на шофьора, който ти е направил забележката. Позитивното мислене не е слагането на розови очила, през които гледаме света. Самото значение на думата positum означава цялост. Тоест, ако се фокусираме естествено само на негативните страни на някакви явления, ясно, че ще звучим кофти, песимистично и без някаква дългосрочност в погледа и в коментарите. Разбира се, важно е да видим и тия неща, които са позитивни. Например негативно мислене би било да кажем – тази страна вечно ще си тъне в мизерия. Позитивно е да кажем – може би ще се промени в скоро време, и кои са сигналите и знаците за тази промяна, да ги открием.
Водещ: Аз мисля, че ние така говорим. Ние имаме правилното, второто говорене. Това е. Всеки казва с емоция, с аргументи това, което е минало през него, това, което го е зарадвало, ядосало, провокирало. Ние не сме мрънкащи хора. Ние сме мислещи хора, които изразяват позицията си на глас. Нещо позитивно. Емо Спахийски ме гледа подозрително… на моя ентусиазъм.
Емил Спахийски: Защото съм без очила. Трудно ми е да те фокусирам. Вчера случайно, не случайно де, гледах един филм за Петър Динков. Това е диск, който ние, в-к „Сега”, в момента продаваме. Образно казано, продаваме, защото искаме хората, които искат да мислят позитивно, да се вгледат в този човек. Гледах филма вчера и си казах – какви хора е имало навремето в България? И са били наистина хора, които са водили не само народа, и са заразявали всичко с нещо позитивно. Уникален човек е и сега, ако тръгна да цитирам неговите думи за позитивизма и позитивното мислене, ще откараме до утре сигурно.
Водещ: Само нещо може да кажем.
Емил Спахийски: Всичко е в мислите. Значи, ако мислиш позитивно, ако мислиш позитивно, преодоляваш всякакви препятствия в живота си, и болестите включително. Според него дори, лекуването на болестите, лекуването на обществото тръгва с позитивното в себе си. Не може да бъдеш излекуван, ако не мислиш позитивно. Ето Ви позитивно начало на деня.
Водещ: Ето позитивно начало. Ина!
Ина Бонева: Аз много се радвам. Днес в София има, в 32-ро училище, състезание, първото от местните състезания по “Spelling bee”. Това е едно национално състезание за спелуване на английски думи, в които над 4 500 ученика от цялата страна се включиха, напълно доброволно. С техните учители организират се, учат думи, спелуват, състезават се. Той е такъв, американски, английски, вече световен формат от много години, 60 или 80. Децата се изправят пред микрофона в една зала пред всички, дава им се дума и те я спелуват. Тоест, това е много трудно, много е състезателно, а те го обожават. И чакаме с нетърпение, нали, националното – финалът е на 12. май.
Водещ: И победител е този, който какво? Който най-бързо го направи, най-правилно…
Ина Бонева: Най-правилно. Защото състезанието продължава до тогава, до когато… те отпадат един по един. В момента, в който сбъркаш дума, звук, отпадаш. И така остава последният, който нито веднъж не сбърка. И миналата година на националното състезание беше много хубаво, защото минаха два часа, минаха три часа, дойде американският посланик да ги награди и той имаше час и половина. Те не грешат, те продължават да не грешат. Ние вече нямаме сложни думи, които да им дадем, те продължават да не грешат. И това беше прекрасно.
Водещ: Прекрасно. Деница!
Деница Сачева: Аз също си мисля, че начинът, по който мислим, определя начина, по който живеем, така че… Бърз преглед на профилите на моите приятели тази сутрин във Facebook показа, че всички се радват на слънцето, всички се радват на това, че идва пролет, всички се радват на това, че е петък. Тоест, щастието очевидно е в дребните неща и затова бих призовала всеки да намери нещо дребно около себе си, което да го направи щастлив днес.
Водещ: И да си направим собственото пролетно почистване, ново начало. Правителството вече си направи пролетното почистване. Това интересна тема от седмицата ли е за Вас?
Емил Спахийски: Е, да.
Водещ: Да. Айде, Емо!
Виктор Лилов: Прискръбна.
Емил Спахийски: Не е прискръбна. Според мен, се развихри наистина голямата метла този път. Не този път, за пореден път, ако бъдем честни. Но всичките мотиви, които са в публичното пространство, по никакъв начин не им вярвам, защо точно си отиде Трайчо Трайков. Здравният министър, имам някакви бегли представи защо би могъл да си отиде, но категорично не е това дали се е справил със ситуацията или не се е справил. За да се направи здравна реформа, мисля, че Деница най-много може да говори, трябва да има политическа воля и много ясна концепция на управляващата партия какво трябва да се случи и това да се наложи. Значи, налагането на концепцията и волята на правителството, това е нещо, което може да направи реформа в здравеопазването, а не един министър. Колкото до Трайчо Трайков, със сигурност не е това, Катар, нито е плажът, нито каквото там ни пробутват. Но очевидно нещата, за които си е отишъл, не могат да ги кажат публично, да ги изрекат. Но на мен ми прави впечатление, още в самия момент, в който разбрах, че в Катар отиват повече от седем министри накуп, това ми направи впечатление, че там ще се случи нещо…
Водещ: Беше знак, че нещо ще се случи.
Емил Спахийски: … защото, според мен, ей такива изнесени заседания на правителството и на важните хора в ГЕРБ отиват възможно най-далече, от където ДАНС може да не ги следи и подслушва. За мен затова е знаково, че си отиде и един емблематичен човек в ДАНС, което е също част от метлата, която се зададе. Така че следствията от тук нататък ще покажат какво се е случило точно. Факт е, че около Трайчо Трайков в момента се измита всичко, което са били негови хора.
Водещ: Факт е обаче, че се опитват като че ли да му намерят работа на него. Тоест, така Емил Спахийскиизглежда…
: Да му запушат устата, един вид.
Водещ: Да му запушат устата, да.
Емил Спахийски: И както се казва в жаргона, да си преживя спокойно от това, което е направил за себе си или за хората около себе си. Но факт е, че в това, което се случваше около енергетиката, не е само международната политика, т. е. много важните сделки, които се случват в чужбина – между Русия и България, между Америка и България, между всички тези болни за България теми, като АЕЦ, шистов газ, газопроводи, трансгранични проекти, които са толкова големи, че България е малка в тях. Но става въпрос и вече за заиграване в лобита вътре в самата страна. И това, което е със сигурност, е, че… което има такива и факти – че се е заигравал с хора от БСП или по-скоро близки до Първанов, което според мен му е коствало главата.
Водещ: Ако политиците не могат да говорят ясно и не казват ясни аргументи, ако винаги трябва да се търси втори план на думите и да наблюдаваме жестовете им, просто да четем, така, между редовете това, коео се казва, ние можем да си говорим спокойно в свободния ефир на „Голямото жури” на „Дарик радио”, като неполитици. Тъжна ли, как нарече тази смяна на министри Виктор?
Виктор Лилов: Ами, за мен е прискръбна. Първо, защото не отговаря на целите, може би обществените, икономическите цели, които е поставено на едно общество, като нашето. За мен Трайчо Трайков беше един от малкото експерти в правителството, който си стоеше на мястото. Другото, което ми направи впечатление в тази седмица на усилено приказване около тази министерска смяна, бяха нещата, които Трайчо каза след като напусна поста си. И те бяха свързани основно с енергетиката и с „Белене”.
Водещ: Винаги започват да говорят много интересно, когато паднат от власт, когато вече не са…
Виктор Лилов: Ама не всички.
Водещ: Ето, и Първанов. Докато беше президент, нямаше толкова интересно говорене, ясно. Сега много интересно говори.
Виктор Лилов: Ами, на Първанов пък изобщо не му прави чест да се обажда, след като разчисти мястото си в президентството, но това е друг въпрос. Тук по-скоро за Трайчо –това, което на мен най-силно впечатление ми направи, бяха едни въпроси, отправени към прокуратурата и по-точно въпросите за „Белене”. Може би сме забравили и това, което Трайчо каза, е, че всъщност”Атомекспортстрой” беше избран за строител на втората АЕЦ "Белене", защото по условие офертата трябваше да бъде свързана с използване на оборудването, доставено преди 89-а г. по тогавашния проект за „Белене”. Малцина от нас знаеха, че реакторът, който беше доставен от “Skoda”, от заводите “Skoda”, престоя 18 години на площадката. И това ако не е пример за безстопанственост, на мен ми е трудно да обясня за какво е. И може би малцина от нас знаят, че беше продаден след това обратно на „Атомекспортстрой” за 205 млн. Евро, което е може би една четвърт от цената, ако не е и по-малко. Също така беше разграбено или разпродадено на цена за скрап огромна част от оборудването. Може би малцина знаят, че 80% от оборудването за АЕЦ "Белене" беше доставено отпреди 89-а г. Помислете си за какво говорим! И Трайчо попита – аз, каза по-точно: аз съм сигнализирал прокуратурата за това нещо от преди много време и няма никакви действия. Значи…
Водещ: Нещата много често достигат в прокуратурата и не се придвижват никъде, стоят там някакви папки при прокурорите.
Емил Спахийски: … Комарнитски, която звучеше с, нали, главния прокурор, като едно малко … чисти пода. И пишеше: хем по-чисто, хем по-лесно, с помощта му е чудесно.
Водещ: Великият Комарнитски. Трябва да го поканим. Защо избягва медийни участия?
Водещ: Деница Сачева. Сега за смяната на здравния министър. Направи ми най-силно впечатление при неговата смяна това завещание, което той остави на новия здравен министър. Помните ли какво каза той?
Деница Сачева: Да, разбира се. Аз лично го намирам за много странно. Той каза, че за да оцелее на поста си, Десислава Атанасова трябва да не прави големи реформи, трябва да не бърка в канчето на фармацевтичния сектор, освен ако не пие от него…
Водещ: Освен ако не пие от него, да.
Деница Сачева: … и че трябва да казва винаги „да” на големите хора. Аз мисля… Първо, искам да кажа…
Емил Спахийски: Много мъдро ми звучи това.
Виктор Лилов: Като заветите на Фердинанд към сина си.
Деница Сачева: Ами, то зависи от гледната точка, да ти кажа, Емо, защото…
Емил Спахийски: От нашата гледна точка въобще не е добре
Деница Сачева: … аз не го намирам за мъдро. По-скоро пък искам да кажа, че ако трябва да коментираме това поведение на Стефан Константинов, аз пък по-скоро бих му казала за в бъдеще жабата като види, че подковават коня, да не вдига и тя крак. Какво имам предвид? Значи първо, когато говорим за здравеопазване,наистина, нали, този сектор е много комплексен и в него не може просто да си добър лекар, за да можеш да бъдеш добър здравен политик. Няма такъв механизъм. Това е сектор, в който има и икономика и право и информационни технологии и медицина, като част от целия сектор, глобален, и фармацевтичен сектор и т. н. Тоест, здравеопазването трябва да се разглежда цялостно, защото то засяга абсолютно всички политики и в крайна сметка има отражение върху всички публични политики. Тоест, човекът, който управлява тази система, трябва да има широк поглед и широк мащаб.
Водещ: Трябва да е мениджър, с една дума казано.
Деница Сачева: Трябва да е мениджър. Освен това, аз съм малко скептична по отношение на политическата воля, защото според мен политическа воля в този случай имаше, просто нямаше добри решения, които да бъдат представени. Аз не мисля, че има политическа сила, която би се отрекла от добри решения в здравеопазването, защото всяко добро, положително решение в здравеопазването носи повече гласове. Това е повече от ясно. Няма друг такъв сектор, който да засяга еднакво 7 млн. Граждани.
Водещ: Вече имаме първо решение на новия здравен министър Десислава Атанасова – отпадат лимитите за лечение на деца, лимитите от 180 000 лева отпадат.
Деница Сачева: Това е нейно предложение, което е позитивно и ние го подкрепяме, всички, предполагам. Тук в това студио сме говорили за това. То е предложено в момента на Министерски съвет и предстои да бъде гласувано от Министерски съвет и към него предстои да бъдат разрешен и отпускането на 5 млн. Допълнителни лева за този фонд. Така че битката, за мен, все още не е приключила. Разбира се, Десислава Атанасова направи добра първа стъпка. Това беше добра. Да видим от тук нататък какво ще се случи. Във връзка със смените обаче, трябва да… пак ако погледнем по-глобално на нещата, трябва да си дадем сметка, че има два сектора в бя, фармацията и енергетиката, които са ключови за развитието на държавата и в които ще корабокрушират много политици, които влизат там без да са наясно какво точно трябва да правят.
Водещ: Без да са подготвени. За възрастта на министрите не знам дали Ви се говори. Този „Клуб 30”, министри на 33. Дават ми знак, че трябва да спираме. Само Ина да чуем. Ина, за смяната в двата важни ресора, стратегически?
Ина Бонева: Аз честно казано се притесних малко от възрастта на здравната министърка. Не толкова от възрастта, колкото от опита, защото нещата са…
Водещ: Административният опит имаш предвид.
Ина Бонева: И административният опит, и житейският дори. Понеже й предстоят много сложни, трудни, комплексни, рискови, опасни неща да направи. Не знам дали ще има този опит и тази психическа устойчивост да се справи. Това ме притесни.
Емил Спахийски: Поне гледаше много щастливо, като я представяха.
Ина Бонева: Горда изглеждаше, но дали това стига, да.
Водещ: Край, край на първа част на „Голямото жури”. Много неусетно мина времето. Новините на „Дарик” и след това се връщаме.
Водещ: Стига бе. Това, което чухте е Деница Сачева, ПР специалиста. Стига сме си говорили, извън ефир. Време е да продължим да си говорим сега и в ефир. Петък, „Голямото жури”, запазена марка на „Дарик” радио. Говорим си с Емо Спахийски, журналист от в. „Сега”, говорим си с Деница Сачева, ПР специалиста, с Ина Бонева от неправителствения сектор, центъра за приобщаващо образование. Говорим си с Виктор Лилов, музикалния продуцент и издател. Започнахме много логично с позитивното, пролетно мислене, с новото начало и с пролетното почистване на кабинета. Една тема, която като че ли сега само фактите обсъждаме, но последствията от нея са много интересни. И както ние си говорим много пъти за, против „Белене”, какви са интересите, до какво ниво стигат интересите, колко са лобитата, които действат. Трябва ли референдум? Идеята за референдум. Не е нова, обаче се появи. пак се пусна Някъде в пространството за „Белене”, да се строи ли? Да има референдум?
Емил Спахийски: То е абсолютна утопия, че един референдум може да реши проблема на АЕЦ „Белене”, първо, защото това е изключително тежка материя, която е строго специфична и изобщо не касае обикновения човек, говоря като експерт…
Водещ: Много трудно можеш да формулираш въпроса за този референдум. Да?
Емил Спахийски: Не можеш, точно това е най-важното, да го формулираш. Да или не? Той и в момента е да, общо взето и е не, в същото време, така че всички печелят към този момент и това е едно безвремие, което в една каца с мед се бъркат едни лъжици от вече сигурно 30 години и няма свършване. Ако говорим за дали да се развива ядрената енергетика, да или не, това бе вечен въпрос, който стои, може да стои на дневен ред, но пак това е решение, което обикновеният човек няма как да го реши. Обикновеният човек, той няма представа дори сигурно какво представлява ядрената енергия.
Виктор Лилов: Момент.
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Той Трайчо, между другото, беше много точен, извинявам се, че пак ще го цитирам него, но…
Емил Спахийски: Да?
Виктор Лилов: Но той каза точно по въпроса за въпроса на един такъв евентуален референдум. Даде пример с два въпроса: Единият е: Искате ли България да продължи да бъде център на ядрената енергетика? Да, не. Отговорът е очевиден и искате ли да потребяваме ток, 4 пъти по-скъп от този АЕЦ „Козлодуй”? Отново имаме очевиден отговор.
Водещ: Да или не.
Виктор Лилов: Така че много е хлъзгава тази плоскост на референдума, популистка…
Емил Спахийски: … Но ако говорим за ядрена енергетика, аз тука, от както е създадено голямото жури, сме говорили много пъти за „Белене” и за АЕЦ „Козлодуй”. Моята теза винаги е била много по-проста, че ако става въпрос за чисто икономическа обосновка, дали трябва да се развива енергетиката или не и какво ни е необходимо като България, много по-лесно е да се построят нови енергоблокове в „Козлодуй”, отколкото да се прави „Козлодуй”, защото само с един или два реактора само в момента, ако се направят в „Козлодуй”, решаваме проблемите на България, в рамките на…
Водещ: В този дебат обаче се използва и емоция.
Емил Спахийски: Естествено, че…
Водещ: Емоция е думата „независимост”. България дали да бъде независима енергийно или да бъде зависима.
Емил Спахийски: Ако зададем въпроса на референдум, бихте ли си купили по-евтин ток от Турция, от Гърция или от България? И ще видите какъв ще бъде референдума.
Виктор Лилов: Или по-евтин газ.
Водещ: Ина…
Ина Бонева: Тук, според мен, трябва много сериозна експертна оценка да се направи. Ние имаме ядрен институт към БАН и там има добри специалисти. Тук въпросът, който според мен е важен и много рядко се обсъжда е за какво правим с отработеното ядрено гориво, защото там можем да влезем в друга зависимост, нали? Ядрената енергетика има много за и много против. Аз, моето лично мнение е за, но трябва много внимателно да се подходи, да се обмисли и да се изчисли, защото това е проблем, който също къде го извозваме в момента отработеното ядрено гориво? Какво правим с него? Ако стане повече, то това е скъпа услуга. Къде отива? Кой се грижи за това?
Емил Спахийски: Трябва поддръжка за векове.
Ина Бонева: Именно, именно. То не може референдум. Това е нелепо.
Виктор Лилов: Точно затова…
Водещ: Ако не се реши от хората на референдум, тогава този въпрос на какво ниво ще се решава? Ма на политическо ниво, нов България…
Ина Бонева: Първо експертно и после на политическо, според мен.
Виктор Лилов: Може…
Деница Сачева: Излязоха вече много разнопосочни твърдения за решението, което е взето. Ние чухме дори, че вече твърдо е взето решение, че няма да се строи АЕЦ „Белене”, включително и от…
Водещ: Обаче не…
Емил Спахийски: Но ще си купим реактор.
Деница Сачева: Също така, че ще го платим, също така, че ще има и референдум. Ние чухме…
Водещ: Но че ще удължим и срока, но и че ще помислим кое е по-изгодно, така че в едно изречение чухме всичко, без запетаи.
Деница Сачева: Реално чухме всички възможни варианти, но референдум със сигурност би било абсолютен популизъм и по никакъв начин не би спомогнало за взимане на едно справедливо икономически обосновано и политически разумно решение, защото действително, когато говорим за независимост, тя, независимостта, не се изразява само в икономиката. Тя се изразява и в политиката, така че много е важно дали ние ще бъдем политически независими, специално, когато се говори по тази тема.
Ина Бонева; И също стратегически, според мен, трябва да се погледне. Да се види какви други типове енергия можем да развиваме, дали вятърна, дали слънчева?
Водещ: Т. нар. зелена енергия.
Виктор Лилов: Всъщност, когато се говори за ядрена енергетика и свободен капацитет, като че ли в дискусията непрекъснато се пропуска един много важен фактор и това е енергийната ефективност. Средствата, които бяха похарчени за доставка на оборудване за „Белене”2, в кавички. Тези средства, ако бяха вложени в програми за енергийна ефективност, този реактор щеше да се обезсмисли напълно. Мисля, че това е ясно на повечето от експертите. България, по отношение на енергийна ефективност, е на последно, на дъното от всички страни от ЕС, на дъното. Абсолютно неефективно, липсват всякакви програми. Липсва кредит и за домакинства и за малки и средни предприятия за подобряване на енергийната ефективност. Т.е. тези проблеми едва сега тръгват. Не трябва да се говори изобщо за нови мощности, при условие, че ние не сме изчерпали потенциалите и това е една неприятна страна на нещата и по отношение на референдум, в случай, че се стигне до нещо такова, всъщност ние чрез референдум, ще останем останали затънали в това блато, на липсата на взимане на адекватни решения, по отношение на енергийната ефективност.
Водещ: Ако приемем социалната мрежа „Фейсбук”, вие често сте там в нея, че е своеобразен референдум на общественото мнение, какво преобладава там?Виктор, дали…
Виктор Лилов: Много е сложен този…
Деница Сачева: Не, няма проблем. Разнообразни са мненията там.
Виктор Лилов: Да.
Деница Сачева: Доколкото виждам, по същия начин, както и правителството излъчва разнопосочни сигнали, такива са и реакциите на хората във „Фейсбук”.
Виктор Лилов: И всъщност липсата, именно на визия, на ясна визия, предизвиква тази разнопосочност, разнобой, защото аз забелязах, че и във „Фейсбук” има един доста остър конфликт между привържениците на възобновяемите енергийни източници и привържениците на традиционната енергетика. Именно това подсказва липсата на визия, на политическа воля, защото ние живеем в едно общество на изключително бързо технологическо развитие. Ние, ако говорим за ядрена енергетика, след 5 или след 10 години, ще има ново поколение реактори, които няма да имат проблем с отработено гориво по начина, по който в е в момента. И в момента има реактори, които са микрореактори, които са с много по-малък капацитет и които могат да реагират много по-гъвкаво на своеобразните енергийни нужди, но това е разговор за…
Деница Сачева: Което със сигурност обаче можеш да видиш във „Фейсбук”, това е, че липсва доверие в хората, че правителството ще вземе правилното решение и решението, което ще бъде полезно. Точно, защото постоянно има разнопосочни сигнали, защото информацията е откъслечна и защото има периодично различни проблеми и скандали, които избухват и които не се разнищват докрай, за да стане ясно какво стои зад тях.
Водещ: Иска ми се да поговорим малко за имиджа на България пред света и това как се лъска имидж на една страна, провокирани, разбира се, от този лобистки скандал „Хохегер”, който вече втора седмица залива медиите. Ти си ПР специалиста. Затова гледам към теб?
Деница Сачева: Да, благодаря, но вижте. За мен първо изразът „лъскан имидж” е абсурден, защото имидж не може да се лъска. Въобще изобщо нашата професия никой не говори вече за имидж. Всички говорят за репутация, което е много по-важно и много по-сериозно. Ако говорим за държавата България, и не само въобще за държавата България, на каквото и да е, за да му правиш ПР, то първо трябва да има съдържание, първо трябва да има какво да покажеш и какво действително да представиш пред света в такъв план, че някой да ти обърне внимание. Това, което е в случая много показателно, че години наред България няма адекватна комуникационна стратегия, не само, по отношение на ЕС, а изобщо по отношение на представянето си пред света.
Водещ: Всеки път, докато пуснем CNN тук, докато тече „Голямото жури” или някое друго предаване, има толкова прекрасни клипове на други страни, които вървят. Добре измислени, с хубави кадри, с много ясни послания, които се дават и изглежда, с кеф са ги похарчили тия пари, защото достига до всеки един човек това, което върви по CNN.
Деница Сачева: Това е рекламната страна на нещата. Аз мога да ви кажа, че точно същата тази 2008 г., която толкова много се дискутира, тогава знаете, че за страната ни имаше доста негативни публикации. Затова, че спряха ни еврофондовете. Тогава имаше много критики за корупция. Имаше страшно негативен ПР във всички вестници в Германия, Франция.
Водещ: Аз само това не разбирам. Може би, защото не съм пр.
Виктор Лилов: Басейни са дадени…
Водещ: Не разбирам защо трябва да се дават пари, за да се поправя имиджа, вместо да се поправи проблема. Ако се оправи проблема, тогава вече и имиджът ще е поправен.И ще ви дам един пример, който никога няма да забравя. Когато излезе скандалният филм за Могилино, филмът по BBC, нали помните, за дома в Могилино, и тогава излязоха политиците от правителството и казаха: Те злепоставят страната. Злепоставят ни репутацията и това, с което…
Емил Спахийски: И щяхме да съдим BBC.
Деница Сачева: Да.
Виктор Лилов: (…)
Водещ: И щяхме да съдим BBC, да. И ние тогава си казахме: Това не е точно така. Сега нещата са малко по-добре. Тези неща не трябва да се показват пред света. Ние си ги знаем тук. И това, което направи тогава правителството, за да отвърне на това, беше да направи един филм, бих казала, блудкав, за един дом, който един от малкото. Които са добри, долу-горе прилични, защото няма добър дом, горе-долу прилично живеят децата там и да покажем този филм. Вместо да решим проблема и да изведем тези деца от институциите, да им предоставим качествена грижа и услуга. Наливат се. Това са грешни пари, според мен.
Ина Бонева: Или първо … на мислене?
Деница Сачева: Всяка страна има своя комуникационна стратегия и всяка страна има свои хора, които се занимават именно с това, как изглежда тази държава пред света. Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е това, което казваш ти, че когато имаш проблем, комуникационен, в случая някой пише негативно за теб, ти трябва да намериш адекватния отговор на това нещо, което може да бъде, както включително и представяне на друга гледна точка за България, така и решаване на самия проблем, в случая с Могилино. Ние имахме много, България беше дъвкана, общо взето, в BBC, много дълго време за какво ли не. Спомняте си скандала с Иван Славков, спомняте си и журналисти, други, които бяха тука точно, по време на газовата криза, когато представиха България в едно изключително мизерно състояние, едва ли не хората тука се топлеха само на печки и на дърва.България има голям проблем със своя образ и този проблем обаче е не само в полето на ПР-ите. Той е и в полето на политиците. Исках само да ти кажа, че точно тогава, в тази 2008-а година, когато по медиите, чуждите, бъкаха от публикации за нас, за корупция, за това, че тук няма административен капацитет за европейски фондове и програми. От друга страна, комуникационната стратегия на външно министерство по онова време беше да се правят концерти, да се правят, включително имаше и някаква среща на българо-чешката интелигенция и бяха давани пари за обучение на сръбски и турски журналисти в България. Това беше 2008 г. Не може от едната страна да имаш такива проблеми, а от другата страна отговорът да ти бъде един концерт. Когато те обвиняват в корупция, няма как просто да с получи този имидж на България.
Водещ: И когато те обвиняват в нещо такова като Могилино, всички сме чувствителни на тази тема. Според мен, логиката, най-човешкото и нормално, излизаш и казваш: Да, има проблем. Това са проблеми, натрупани с години. Ужасно съжаляваме. Ще направим нещо веднага, сега, днеска, утре. Ще измислим, ще направим нещо. Дайте ни малко време. Заповядайте след 2 месеца и нещата ще видите, че ще се оправят.
Виктор Лилов: Точно това е …
Водещ: Мисля, че е просто.
Ина Бонева: Да, но то не се е оправило. И до ден днешен не се оправя и десетки милиони са отишли в тези домове и моето лично мнение по този въпрос е вероятно цинично, но аз мисля, че в тези домове има страшно много пари и децата въобще не са в…
Водещ: Права си. Държавата дава пари за издръжката на тези деца. Да.
Ина Бонева: Да, но тези пари се консумират от други хора.
Водещ: Да, така е.
Ина Бонева: И те са много удобни. И това, което се случи с последните милиони, които дойдоха за деинституционализация, една тотална глупост. Когато вместо децата да се изведат от тези домове и да се настанят например няколко в апартаменти, които има свободни във всеки град, поради излишното строителство, а се построиха нови домове. Т.е. тези новите милиони отидоха в МРРБ, за да се строят нови домове от строителни фирми. Защо?По-фотогенични къщички, в които да настаним по 15 деца. Това не е деинституционализация. Това са усвояване за пореден път на парите за децата за нещо друго. Децата са с периферно значение. Ние говорим за това, че децата трябва да излязат от там от 89-а, нонстоп, но те не излизат и има причина за това, защото някой печели. Един дом в едно село издържа цялото село. Половината работи в селото, другата половина взима от помощите и даренията, които са безотчетни все още. Сега последните напъни, сериозни усилия отново за много милиони, десетки милиони. Какво да правим? Строим нови домове. Защо? Защото не можем да ги сложим в някой апартамент в София и те да ходят на детска градина и на училище? 5 деца с двама възрастни да живеят и да бъдат реално включени и приобщени. Не, ние ще построим нови домове. Ще ги преместим и някой ще усвои старите. Някой ще построи новите. Това не е. Това отново са някак си децата отново са извън…
Деница Сачева: И още по-важният проблем е защо децата, ние говорим за това, че те трябва да излязат, но не говорим затова защо те влизат.Защо въобще има такива…
Ина Бонева: Защо този мораториум не се наложи? Да?
Деница Сачева: Защо има толкова много деца в България, които са изоставени?
Водещ: И нерешаваме проблем,ние не можем да ги изведем децата от домовете, при условие, че те продължават да влизат в тия домове.
Ина Бонева: Да, именно.
Водещ: И този проблем е много, много сериозен и днес сигурно, по статистика, поне 2-3 деца на ден се оставят в домовете. И днес са оставени и къде да ги заведем тези деца?
Ина Бонева: Увеличено е.
Виктор Лилов: И един друг проблем има и той е чисто комуникационен. Той е в полето на комуникацията. Все още обществото ни не е преодоляло тези изключително негативни стереотипи, както по отношение на изоставените деца, така и по отношение на децата с малформации и всякакви други увреждания. Продължава да е тема табу. Продължава да не се говори за нея. Тука би трябвало да се насочат усилията на съответните институции. Хората да разберат, че не е лошо тези деца да бъдат осиновени и ако няма кой да го направи в България, то това да стане в чужбина. Не е лошо и тези деца да се гледат на някакви семейни начала, приемни семейства и т.н. Напротив. Това е позитивното и трябва да бъдат насочени усилията в тази посока.
Ина Бонева: (…)
Водещ: Мисля, че всички ние имаме заслуга за това, че постоянно говорим и има много приемни родители вече. Недостатъчно, разбира се, но много хора, които го правят.
Виктор Лилов: Да, но това не е редно. Това не е работа на неформалния сектор, нито на медиите.
Водещ: Нее решение на проблема. Работи най-вече неправителствения сектор, но това, което не мога да простя аз на много ромски НПО-та, ромски лидери, въобще политици, които търпят, това са милионите, откраднати от т. нар. ромска интеграция и продължават все още ромите да живеят в някакви ужасни гета. Да не знаят какво е презерватив, да крадат, да убиват, да правят всички тези неща, защото не знам. Хайде, Емо, кажи нещо да не се пеня аз.
Емил Спахийски: Пак ли аз?
Деница Сачева: Между другото, това за ромските лидери и за толкова много милиони, пак има в това голяма доза неяснота пред обществото, за какво точно са изхарчени тези пари и колко от тях, къде са отишли, защото аз мога да говоря за проект, който е свързан със здравеопазването. Там имаше наистина дадени много пари по програма ФАР. Тези пари отидоха за медицинска техника и апаратура, която медицинска техника и апаратура трябваше да прави мобилни прегледи по ромските квартали и по малките села, където има приоритет на ромско население. Тази мобилна техника и апаратура, по време на предишната предизборна кампания, беше раздадена в градове, където имаше подходящи водачи на листи. Така че спорно е, нали, аз не отричам, че има хора от ромска общност, които са злоупотребявали с парите, но също така бих казала, че има и обратната страна на нещата, защото наистина се дадоха много пари, но реално България като държава, отделя точно 20 хиляди лева годишно за ромската декада. Това е. Като държава. Всичко останало са международна общност, международни проекти, европейски финанси.
Водещ: Европейските са много пари. Те са много пари?
Деница Сачева: Да, да, но държавата досега не е направила никакъв опит да ги контролира тези средства, как влизат, какво. По някакъв начин да хармонизира всички тези проекти, по които толкова много хора работят в най-различна област.
Водещ: Никакъв ефект. Отпадат от училище ромски деца. Не можеш да ги вкараш в училище. Не знам. Това е такава бомба със закъснител, която цъка и докато търпим, хайде, и следващите избори, да купим гласове и по-следващите и така. И след 20 години…
Ина Бонева: Те отпадат и български деца.
Водещ: И български деца, да.
Ина Бонева: Различна е статистиката, но над 200 хиляди деца отпадат.
Водещ: Кажи нещо мъдро, без емоция, да. Нещо по-така, по мъжки мислене?
Емил Спахийски: И двете теми са много тежки изключително. Специално, което е за децата, които са с увреждания, според мен, при всички положения, едно изсветляване на процесите би дало много дисциплина в това отношение. Т.е. всеки един проект, ако бъде публично представен в някакъв сайт, където може да се следят сметките, кой какво е правил, защо е правил и какъв е крайният резултат от цялата работа, ще бъдат на бял свят доста неща. Другото нещо, което е, че в България това, което е проблем е, че услугата, която се дава в такива жилища, защитени или които са услуги в общините, се ръководят от самата община. Те назначават, те администрират, което според мен, е изключително вредно. Те, за да спестят по този начин. Родители от Пловдив знам със сигурност такъв случай, достатъчно заможни, за да могат да си позволят да спонсорират защитено жилище, тъй като детето им е с церебрална парализа. Дават пари. Построяват жилището. Всичко, което трябва да се направи. Те искат да се назначат специалисти, които разбират и им пука от тази работа. Общината обаче, тъй като тя е монополист на услугата, си назначават лелята на тази, лелята на онзи, чичото на онзи и в един момент в самия дом отиват хора, които не работят с деца, а които си взимат заплатите, които са относително мизерни, но така или иначе са поставени. И дотам с добрата воля, Ако има конкуренция на идеите и на управлението на услугите, тогава за самите деца ще бъде добре, защото в крайна сметка е важно детето. Дали е, ако примерно то е с церебрална парализа, да има достатъчно рехабилитатори, да има достатъчно хора, които работят с него, за да развиват компесаторни, всичко, което може да компенсира тези неща, в които са му вреда. Мисля, че могат да се получат добри резултати. Мисля, че в Холандия беше, в един страхотен проект, където в един град в супермаркетите има каса, където е за деца с увреждания. Те работят на тази каса и всички, които искат да подкрепят тези деца, отиват и се нареждат там. Могат да чакат и 20 минути, могат да чакат и 1 час, но те, по този начин ги подкрепят.Като отиват и се нареждат, губят от времето си…
Водещ: На въпросната каса?
Емил Спахийски: Да. И по този начин всички знаят, че има тази каса. Работи човек с увреждане. Отиваш и го подкрепяш по този начин, по който му даваш и морал и не само.
Водещ: Да, защото това показва, както е измислено, показва, че даваш не само пари, но и че даваш отношение. Даваш от времето си. Можеш да чакаш и 20 минути, но ти го правиш много съзнателно. Божидар Манов вече дойде. След малко кино премиерите на седмицата и за „София филм фест” ще говорим разбира се. Имаме финални минути от разговора на „Голямото жури” за тема, която не успяхме а кажем, но тя е ваша тема, тема от седмицата, която ви е провокирала, освен тези, които споменахме. Виктор?
Виктор Лилов: Аз нямам някаква конкретна тема от седмицата. По-скоро бих искал да кажа отново на слушателите да подкрепят българската култура и да си купят книга или да отидат на някой концерт, ако няма концерти в зали, то поне в някой музикален клуб.
Водещ: Лейди Гага ще идва в България.
Виктор Лилов: Ами, не знам дали това е особено културна новина, но…
Водещ: Деница.
Деница Сачева: Ами, аз тази седмица не бях в България. Върнах се от Косово. Бях там и за мен, аз още съм под влияние на това, което ми се е случило там, тъй като това е една много интересна държава, която е изключително млада. Средната възраст там е 26 години. Според последното преброяване, 70% от населението е между 18 и 38 години. Изключително зареждащо, независимо, че районът се намира след война, изключително зареждащо е да вървиш сред много млади хора, да общуваш с много млади хора. Там дори президентката е на 37 години. По-малка е от мен. И мисля, че това е една държава, която в рамките на Балканите трябва да бъде много сериозно наблюдавана, защото тя ще има много голям потенциал за развитие. Хубавото е, че в Косово много обичат българите, имат традиционни добри взаимоотношения, добро отношение към нас и мисля, че ще има потенциал за много съвместни проекти.
Водещ: Колко интересно. Деница ни дава за пример Косово. Ина.
Ина Бонева: За мен тази седмица бяха децата, във връзка и с училищните състезания – колко малко им трябва от нас, с колко много те правят това, което даваме и колко ние можем да им дадем е важно и ключово за тях и дали успяваме да им го даваме винаги.
Водещ: Образованието. Децата да им е интересно в училище, да не им е скучно, да направим образованието, така, по-достъпно и интересно. Емо.
Емил Спахийски: Аз си мислех и за трите неща, което казаха. Специално Косово, понеже на мен също ми е болка и тръпка. Това, което каза Деница, се сетих в Прищина вечерно време, когато излезеш, особено през уикендите, централната улица, която е, така се нарича стъргало да кажем, имаш чувството, че се намирам преди 30 години в Несебър или в някой от курортите по време на ваканция, където семейства с много деца, глъч постоянно нещо се прави, нещо се случва и има някаква много такава позитивна атмосфера. Страхотни музикални клубове са направили в Прищина, което е уникално. И да не говорим за обслужването, което ние може да ги гоним по отношение на обслужване в заведения. Специално заведенията, защото на другите места още не са се…
Водещ: Може ли да отидеш като турист в Косово?
Емил Спахийски: Може, абсолютно.
Деница Сачева: Разбира се. Има много интересни неща…
Водещ: Интересно.
Емил Спахийски: Първо, там има и много българска история в Косово, особено в Призрен, където …
Деница Сачева: Е обявено Второто българско в царство в Призрен.
Емил Спахийски: Самият град е много красив и се намира, така, в подножието на планина, една много красива река, нагоре по течението на реката се намират и много останали такива български, как да ги нарека, малцинства. Там са горе, наше, бугаре. Хора, които много често правят фестивали музикални, които …
Деница Сачева: Има и ромски филмов фестивал в Косово, всяка година, април месец. Това е тема, която за теб ще бъде много интересно.
Водещ: Добре. Много интересно е и че в неделя, не е интересно, много е хубаво, че в неделя е Благовещение. Сега, ако беше Любо Братоев, щеше да ни каже за този хубав християнски празник. Но мисля, че всички го усещаме и знаем. И само да завършим с това, че на Благовещение ще бъде създадена една нова партия.
Емил Спахийски: Как ще се казва тя – Блага вест?
Водещ: Не знам как ще се казва. Ние няма да го разваляме, обаче ще следим създаването на тази партия. Благодаря на „Голямото жури”.