Водещ: След малко повече от час започва кръгла маса, посветена на медийното законодателство на тема „Нужен ли е рестарт на медийната регулация?” Заедно с колегата Светослава Кузманова, сме поканили за разговор по темата доц. Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация”. Здравейте!
Репортер: Здравейте и от мен! Защо сега говорим всъщност за рестарт на медийната регулация? Защо точно сега? Нещо очаквате да се случи, или?
Доц. Орлин Спасов: Нямаме някакви конкретни очаквания. Разбира се, централното очакване е, че наблюдаваме едно доста сериозно разминаване между реалните медийни практики и медийната регулация, която като че ли изостава от живота на медиите, особено в условията на цифровизация на медийната среда и на конвергенция на медиите, която конвергенция е един от ефектите на това, което се случва в контекста на дигитализацията. От друга страна, има и много проблеми от друг характер, които като че ли станаха по-видими през последните месеци и може би години. Това са проблемите, добре познати с недостатъчно ясната собственост на някои медии, с концентрацията и т.на., така че има определени наболели проблеми, които, струва ми се, че могат да дадат тласък на този дебат за медийната регулация и да отлепят регулацията от донякъде замръзналото положение, в което тя като че ли се оказа.
Репортер: Когато говорим за медийна регулация, какво точно трябва да имаме предвид? Дали законът за радио и телевизия, или СЕМ, т.е. медийния орган, който наблюдава медиите и следи за изпълнението на закона, или за и двете?
Доц. Орлин Спасов: В това отношение, ние все пак имаме съществуваща регулация, която засяга електронните медии и радиото и телевизията по-специално. Тема на днешната дискусия ще бъде един малко по-особен въпрос. Той е свързан с това, дали има нужда медийното законодателство да се разпростре в някаква степен и върху пресата, върху печатните издания. Все пак…
Репортер: Нали знаете какво се случва, когато вестниците чуят, че искат и тях да регулират със закон? Това се е повдигало много пъти през годината и става страшно.
Доц. Орлин Спасов: Да, знам, но вижте, по принцип, когато се заговори за регулация на пресата, има две нагласи. Едната е тази, за която и вие казвате, става страшно. Представителите на пресата реагират негативно, защото те смятат, че всяко регулиране е вид ограничаване на свободата на словото и на дейността на свободното слово на пресата. Но има и една втора гледна точка, която показва, че регулацията на пресата може обратно, да осигури известни гаранции за свободата на словото. Също така да гарантира известна протекция при упражняване на журналистическата професия. Да не говорим за това, че тя носи едни такива въпроси като тези, свързани с прозрачността на собствеността, концентрацията, разпространението на печатните издания и т.н. и има много примери за страни в Европа, които в по-малка или по-голяма степен предлагат и практикуват по-точно специфично законово регулиране на пресата. Такива са, само няколко примера да дам, Чешката република, Дания, Португалия, Полша, Испания, Швеция, но и доста други страни в ЕС има подобни практики, но разбира се, фондация „Медийна демокрация” и фондация „Конрад Аденауер”, които са съорганизатори на днешния форум, нямат никакво намерение да тласкат медийната среда към вземането на някакво решение. Ние сме напълно наясно, че темата е много чувствителна, когато става дума за регулиране на свободата на пресата. Впрочем, направили сме предварителен запис, за да сондираме мнения както от представители на печатните медии, така и от представители на електронните медии и се получава едно много интересно разминаване в техните мнения, без разбира се, тази анкета да има представителен характер. Но това, което се получи е, че представителите на електронните медии настояват регулацията да се разпростре и върху печатните издания, тъй като те, в известен смисъл, се чувстват ощетени, тъй като само те са в режим на регулация и те казват: Ето, след като ние можем да работим в подобен контекст, може би ще бъде добре да се нормализира и практиката, работата на печатните издания през една регулация. Разбира се, ние не бихме тръгнали да говорим за това, че трябва да се прави специален закон за пресата или за печата. Даваме си сметка, че това наистина звучи много твърдо. Има такива рестриктивни нотки. По-скоро ми се струва, че би било добре, ако има един общ закон за медиите, който да обхване в някаква степен, в една мека форма и тези най-наболели проблеми, свързани с пресата, за които вече споменах.
Репортер: Опасявам се обаче отново да не чуем оправданието от печатните медии, че има закон за издателската дейност, в който всъщност е упоменато, че вестниците всъщност трябва да имат редакционно каре, в което всъщност, освен да бъдат описани журналистите и редакционния екип, да бъде описан и собственика. Опасявам се, че отново ще чуем тези изводи, но все пак, понеже днес акцент, освен рестартът на медийното законодателство, освен регулацията на печатните медии, ще бъде и политическата реклама, аз ви предлагам да чуем сега една съвсем кратка анкета. В 2 минути мнението на хората за политическата реклама и след това отново ще продължим този разговор.
Репортер: Вярвате ли на политическата реклама?
Гражданин: Не.
Репортер: Защо?
Репортер: Едно говорят, друго вършат.
Гражданин: Кой прави политическа реклама?
Репортер: Когато има избори.
Гражданин: Не, защото всеки си държи на своето и на тоя, който ще му помогне в политиката да пробие.
Гражданин: Не вярвам на никой. На Господ не вярвам вече.
Репортер: А на вестника вярвате ли, който четете в момента?
Гражданин: Не. Аз го взимам заради кръстословицата, а сега да си убия времето.
Репортер: Ама вие сега не сте на кръстословицата?
Гражданин: Не съм, само си убивам времето просто.
Репортер: Спомняте ли си последните избори, те не бяха толкова отдавна? Някой рекламен клип, някой слоган, някакво обещание?
Гражданин: Магистралите, обещаха, че ще ги направят и вярвам, че ще ги направят. Друго не си спомням.
Репортер: А помните ли конкретно кой какво е обещал?
Гражданин: Бойко Борисов и Плевнелиев, президентът, обещаха, че с магистралите ще се справят.
Репортер: А защо им вярвате? Преди малко ми казахте, че не вярвате на политиците?
Гражданин: За други неща не вярвам, обаче за магистралите вярвам.
Гражданин: Обещанията вече не им вярвам.
Гражданин: Да ви кажа, аз много не ги гледам, защото не им вярвам.
Репортер: Кога спряхте да им вярвате?
Гражданин: Много отдавна, защото само ни лъжат.
Репортер: С какво ви излъгаха?
Гражданин: Че в какво не са ни излъгали?
Репортер: Променят ли се медиите, по време на политически кампании?
Гражданин: Медиите да кажат кой, както дойде на власт.
Репортер: Защо го правят?
Гражданин: Затова, защото може да дойде момент да бъдат засегнати.
Репортер: Как?
Гражданин: От тази политическа …
Репортер: Какво може една партия да направи на една медия?
Гражданин: Това не мога да ти кажа. Зависи от ръководството на медията.
Гражданин: Нали го пребиха един журналист Огнян Стефанов? Всичко може да се очаква.
Репортер: Медиите страхуват ли се от политиците?
Гражданин: Сигурно.
Гражданин: Доколкото виждам, не се страхуват.
Гражданин: Не ме интересуват изобщо.
Репортер: Ходите ли да гласувате?
Гражданин: Ходя, ама защо не знам.
Репортер: Как решавате за кого да гласувате?
Гражданин: Ръководя се от тълпата.
Репортер: Случвало ли ви се е някое обещание на политик да ви накара да гласувате за него?
Гражданин: Не. Гласувам напук на другия.
Репортер: Как напук на другия? Гласувате за опонента на този, когото най-не харесвате?
Гражданин: Да.
Репортер: Това р странна логика.
Гражданин: Само да не е той. Така го правя.
Водещ: Доц. Спасов, чухме гласа на хората. Очевидно гората, медиите и политиците имат различна представа за статуса и смисъла на политическата реклама?
Доц. Орлин Спасов: Има, разбира се, мъдрост в това, което казват хората и до известна степен, тяхното разочарование е обяснимо, но то мисля, че стана ясно, от самата анкета, която сте направили. Не разочарование толкова от самата политическа реклама, колкото по-скоро е разочарование от политическите партии, от характера на политическия живот в България. Що се отнася до характера на самата политическа реклама, разбира се, че не можем ние да очакваме, именно тя да ни накара да отидем да гласуваме за някого конкретно, но все пак не бива да я подценяваме , защото в един конкретен момент на предизборна кампания, политическата реклама е носител на ценна информация. Друг е въпросът, как тази информация е поднесена, дали това е правено по добър начин или по не чак толкова добър, чеда се запомни или не, но във всеки случай не бива с лека ръка да отхвърляме политическата реклама това, защото сме разочаровани от политическия живот. Ние днес искаме да поставим някои важни проблеми за обсъждане, свързани с регулацията и на политическата реклама, защото в контекста на последните президентски и местни избори през миналата година, възникнаха доста неясноти, поради една доста проста причина. Оказа се, че всъщност в съществуващото медийно законодателство липсва прецизна дефиниция на това какво въобще е политическата реклама. Затова ние днес бихме си задали такива въпроси като как политическата реклама да се разграничи изобщо от другите форми на политическа информация в медиите, по време на предизборна кампания…
Водещ: Всъщност може би, заради това хората спират да гледат на политическата реклама като източник на конкретна информация просто, защото имат винаги едно наум, как да го кажем, имат съмнения, че политическата реклама не е ясно разграничена, не е обозначена като такава и понякога обикновена политическа информация всъщност носи в себе си реклама?
Доц. Орлин Спасов: Точно така.Това беше големият проблем, че се размиха тези граници, от една страна, между политическа информация, от друга, между политическа реклама и от трета, между търговска реклама, тъй като, според сегашното законодателство, политическата реклама беше приравнена с търговската реклама, което доведе именно и до този проблем, че тя можеше да се появява, без да бъде специално обозначавана като политическа, че липсваше името на кандидата, номера на бюлетината, че много често PR акции на отделни партии в медиите също така не се обозначаваха ясно и се размиваха с рекламата. Така че ето, именно в тази посока ще дискутираме. Струва ми се, че тук има много какво да се направи и още един много важен въпрос има, който бихме поставили днес на обсъждане. Той е свързан с платения характер на политическата реклама България, защото това също е един много сериозен проблем. България изисква заплащане за политическата реклама и в комерсиалните и в обществените телевизии, което донякъде е проблем, защото, в крайна сметка, това е един филтър, спрямо някои кандидати, тъй като на практика достъп до политическа реклама получават само онези, които могат да си платят за нея, което донякъде е проблем на плурализма. Разбира се, трябва да се мисли и за това какво би станало, ако политическата реклама стане безплатна, защото тогава можем да…
Водещ: Ако отпадне този проблем на плурализма, ще има програмен проблем за медиите.
Доц. Орлин Спасов: Да. А може да има и свръхплурализъм…
Репортер: Защото винаги на избори кандидатите стават все повече и повече, а държавата и населението стават все по-малко и по-малко. Накрая само последен въпрос, наистина кратко да ви помоля. Ще има ли представители на законодателната власт? Ще има ли депутати днес на тази дискусия, които да чуят всички тези предложения, защото от тях зависи дали ще има промяна в медийната регулация?
Доц. Орлин Спасов: Поканили сме ги. Поканили сме ги. Поканили сме, както депутати от медийната комисия в парламента, така и представители на различните регулаторни органи – на СЕМ, на КРС, на други, така че надявам се, че днешният дебат ще достигне до този, до който той е адресиран.
Водещ: Благодаря ви. Доц. Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация” преди днешната кръгла маса „Нужен ли е рестарт на медийната регулация?”.