СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 21.01.2012
С главния редактор на първото независимо издание за ЖП транспорт разговаря Андрей Велчев.
Увлеченията ми още от детска възраст бяха свързани с две неща – транспорта и медиите. Още живее спомена в мен, как като дете подражавах на говорителите от „По света и у нас” по Първа програма и как на 5-6 годишна възраст съм казал сложната за едно дете дума „конвенционални оръжия”.
Разбрахме, че преди години сте издавали собствен вестник?
През 1999 г., започнах на чиста авантюра да списвам малък таблоид за регионални новини. „Меридиан нюз” се казваше изданието, печатахме във Враца и беше голяма емоция пътуването с влака, дремането в печатницата и обратното връщане с наръч от 200 вестника, половината от които се изкупуваше още във влака. Излязоха 10 броя и спрях, защото започнах продължително хирургично лечение, а и пазара тогава бе пренаселен, нямаше място за малките медии. Но „Меридиан нюз” си бе моето първо отроче и като такова, още живее в спомените ми – онзи малък регионален вестник, в който нищех наболелите въпроси на регион Монтана…
Казвате, че транспортът е бил другата Ви страст, разбираме, че сте и дипломиран машинист?
Транспортът е страст на всяко едно момче в детските му години, но за мен, той се превърна и в професия. На 13 годишна възраст „хванах” релсите, така да се каже. Пътувах с влаковете, возех се в кабината и попивах от знанията на старите машинисти. На абитуриентска възраст знаех за електрическите локомотиви толкова, колкото млад машинист с 4-5 години стаж зад гърба си. Започнах в системата на БДЖ с навършване на пълнолетие и се гордея с железничарската си професия.
Споменахте, че сте и председател на железопътно дружество, какво е то и с какво се занимава?
Това е организация с нестопанска цел, насочена към популяризиране на железниците и запазване на историческото им наследство. Вече успяхме да спасим два редки локомотива с музейна стойност, борим се и за едни вагони, за които БДЖ нехае.
Да си дойдем на думата. Как се роди „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
Радвам се, че стигнахме и до тук.(смее се) Той е следствие от писането на няколко статии на ЖП тематика, за големи национални медии, както и воденето на един новинарски блог за железници, който обаче не бе функционален и го спряхме.
Явната заявка за независимо ЖП издание обаче бе по време на стачките, когато всяка медия интерпретираше събитията по свой начин. С моя приятел и съдружник в „Български Локомотивен Форум” Павел Вълчев, превърнахме страницата на сдружението във „Фейсбук” в една „жива”, обновяваща се постоянно медия, дадохме и трибуната на нашите читатели, дежурихме, отразявахме…
Нямаше независимо перо, а хората го искаха. И на 12-ти декември 2011 г. го получиха – на сървърите на сайта на нашия колега и впоследствие кореспондент за Габровска област Николай Колев, бе качен сигналният, малоформатен 1-ви брой на „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”.
Искате да кажете, че от „Фейсбук” е тръгнала цялата идея?
Да, точно така си беше. Вестникът, който мнозина четат в интернет и познават е отроче на една рубрика от страницата ни във „Фейсбук”.
А има ли голям интерес към изданието?
На седмица ни четат по над 700 души, което за специализирано издание, не е никак малка бройка.
Всяка медия си поставя цели и задачи, вашите какви са?
Да предоставяме на обществото информацията от света на железниците, такава, каквато е, да променим статуквото на зависими и официозни медии в сектора, да покажем проблемите в истинските им мащаби и светлина, да пресечем практиката, определени хора да променят мнението на хората и да ги принуждават да казват, че бялото е черно.
Срещате ли трудности в работата си и какви са те?
Срещаме трудности и е нормално. Като започнем от проблемите, които имаме с БДЖ при контактите си с техния пресцентър, преминем през малката численост на екипа ни – за сега, редколегията ни е само от пет души, работещи от ентусиазъм и за слава, и завършим с техническите проблеми.
Как ви приемат останалите в сектора?
Като напълно нормална медия, дори ни се възхищават. Тук искам да изкажа голямото си възхищение и от пресцентъра на НК „Железопътна инфраструктура”, те първи отвориха вратите си за независимото перо.
От прегледа на качените в интернет общо 6 броя на изданието, забелязвам, че то е направено изключително професионално. Как всъщност правите „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
Приятели ни предоставиха програмата за страниране и предпечат, другото е ентусиазъм и опита ми от „Меридиан нюз”. Редакцията ни представлява два компютъра – един настолен и един преносим.
Самата подготовка на броевете става чрез средствата за комуникация в интернет – използваме „Скайп” за планьорките, за корекцията. Работим в синхрон, но далеч един от друг. Но това не се вижда от читателя, той получава едно готово, издържано стилистически издание, приятно за четене.
По-горе споменахме за технически трудности, в какво се изразяват те?
Техническите трудности са основно в липсата на нормални средства за отразяване на събитията и провеждане на интервюта и репортажи. Може да е странно, но нямаме дори един диктофон, пише се на тефтери, в работа влизат МР3 плеъри, от чиито запис после нищо не се разбира.
А фотографската ни техника не искам да я коментирам… Но тъй като нямаме политически или корпоративен гръб, за друго средства няма.
Само електронно ли е разпространението на „ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ВЕСТНИК”?
За сега сме електронни, но днес, буквално часове преди да разговаряме с Вас, бях на тежки преговори с една печатница, която ще ни подаде ръка почти на 100% и може би от следващата седмица, нашите читатели ще имат изданието на хартия, черно на бяло, ще бъдем истински вестник.
Имате ли бъдещи планове около изданието?
Да. Да издадем брой 100, после 200 и така. И отново да разговаряме на тези „юбилеи”.
——————————————————————————————————————————
Марио Евстатиев е роден в София на 4 март 1985 г. Завършил е образованието си в Монтана, през 2011 г. придобива и професия „Машинист на релсови самоходни специализирани машини и дизелови локомотиви с малка мощност”. Абсолютен железопътен ентусиаст, председател на сдружение с нестопанска цел „Български Локомотивен Форум”, основател и главен редактор на първото независимо издание за железопътен транспорт – „Железопътен вестник”. Той е сред най-новите членове на „Клуба на младия журналист“ към СБЖ и мечтае да стане член на съюза.