www.dnevnik.bg | 31.01.2011
Да се върви към прозрачност на собствеността на медиите и да се мисли за прага на концентрация на собственост – тези принципи са залегнали в концепцията за написване на нов медиен закон, съобщи днес председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусия на тема "Обективността на медиите и медийното законодателство", организирана от Института за социална интеграция и фондация Фридрих Еберт". Той допълни, че концепцията ще бъде внесена днес в Министерския съвет, а работната група се е обединила около тези два принципа.
В документа обаче няма подробности как ще се върви към по-голяма прозрачност на собствениците на медиите и как ще се ограничи прагът на собственост. Работната група беше натоварена от премиера Бойко Борисов със задачата до края на ноември миналата година да бъде изготвен нов медиен закон. На първото публично обсъждане на намерението в края на юли идеята да се запишат специални текстове, които да ограничават броя на притежаваните медии тогава беше оспорена от представителя на Нова българска медийна компания – собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7.
Според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения в първия си брой за годината всички медии печатни публикуват каре, в което посочват действителния си собственик или собственици.
Лозанов посочи още, че най-големи противоречия в работната група има около това дали са необходими два закона – за частните и за обществените медии или един общ. Той смята, че не са необходими отделни закони, но трябва ясно да се разпише обществената функция на обществените медии. По думите му идеята за обединение на БНТ и БНР е оставена "на трупчета".
За специален закон за обществените медии се обяви депутатът от левицата Петър Курумбашев. В него, по думите му, трябва да се разпише тяхното финансиране и да им се постави определена държавна задача срещу получаваните средства – например да заснемат 12 театъра, 12 предавания за българската история и култура, 6 игрални филма. По думите му трябва да се създадат "оазиси на независима журналистика" и един от инструментите за това е през обществените медии.
По-рано при откриването на дискусията лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че има проблем със свободата на медиите в целия ЕС и България не прави изключение. Като пример той посочи противоречивия медиен закон в Унгария. Подобни идеи за регулация на медиите се появиха и в България, отбеляза Станишев и цитира думите на съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, че е необходим нов закон по отношение на клеветата, тъй като не можело "да плюеш по институциите и по хората безнаказано". По думите му опитът да бъдат подчинени медиите е целенасочена политика на управляващите.
" България има концентрация на собственост на медиите от икономически групировки, което поставя журналистите в зависимост, има монополизация на рекламния пазар и ясна тенденция за монополизация на разпространението на печатните медии", обобщи лидерът на БСП. Според него жълтите медии се превръщат в политически инструмент за формиране на обществено мнение с информации, в голямата си част недостоверни.
Валерия Велева от в. "Труд" посочи, че една част от медиите са проводници на корпоративна журналистика. И сега, както и при предишното правителство, има много медии, които се издържат от държавни поръчки, посочи тя.