Гост: Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация”
Водещ: Фондация „Фридрих Херберт” и фондация „Медийна демокрация” днес представят резултатите от изследването „Балкански медиен барометър, България 2012”. Заедно с колегата Светла Кузманова, поканихме Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” да ни каже поне част от резултатите от това изследване. Николета Даскалова е на пряката ни телефонна линия. Здравейте, г-жо Даскалова.
Николета Даскалова: Здравейте.
Водещ: Светла Кузманова е на другия телефон, защото падна жертва на безумния софийски трафик и в момента е някъде по трасето, между дома си и радиото. Здравей, Светла.
Репортер: Добро утро и от мен. Но да започнем все пак с балканския медиен барометър. Да кажем в началото, че България е втората страна от Югоизточна Европа, в която се провежда това изследване. Втората след кого, г-жо Даскалова?
Николета Даскалова: Втората след Босна и Херцеговина. Всъщност балканският барометър стартира съвсем наскоро като пилотният барометър беше в Босна и Херцеговина, в края на миналата година, есента. Българското изследване е второто и го проведохме тази пролет, но…
Репортер: И сега за първи път в България, нали така?
Николета Даскалова: За първи път в България, но поп принцип анализът, който се казва медиен барометър, не е нещо напълно ново. Фондация „Фридрих Херрберт” го прави вече от 2004 г. в три континента, над 30 държави. В някои от тях се повтаря за 4 път се прави. При нас сега стартираме.
Репортер: И къде сме ние сред тези 30 държави? Как изводите в този доклад се вписват сред останалите, спрямо другите държави, къде сме?
Николета Даскалова: Вижте, първо искам да уточня, че методиката на провеждането на това изследване, включва съобразяване с националния контекст и континенталния контекст, в който се анализира медийната среда. Всъщност този медиен барометър е една система за оценка и мога да кажа, самооценка на медийната среда, която я дават представителите на медиите, от една страна и представители на гражданското общество, граждански активисти, които не работят пряко по проблеми, свързани с медиите. Така че от една страна имаме вътрешната гледна точка на практикуващите в медиите, от друга страна , външната гледна точка на гражданския сектор.
Водещ: Любопитно ми е, голяма ли е разликата между оценката и самооценката на медиите в България?
Николета Даскалова: Всъщност това цялото, което правим, е самооценка. Да, всъщност можем да говорим дали има разлика между оценката, която си дават сами на себе си медийните професионалисти и…
Водещ: Точно така, да.
Николета Даскалова: Да, да и оценката, която дават представители на гражданското общество. И двете групи са много критични към ситуацията в България конкретно, като може би, по отношение на качеството на професионалните стандарти, това е една от проблемните области, една от четирите проблемни области, които анализираме, представителите на гражданското общество, като че ли са малко по-критични към това, което те потребяват като медиен продукт, като съдържание в медиите.
Репортер: Като цяло, негативна ли оценка получава страната ни, относно медийната свобода в държавата?
Николета Даскалова: Да, да. Като цяло, оценката е негативна. Изобщо докладът е изпълнен, докладът, който ще представим днес, е изпълнен с много критики, но това Някакси не ни учудва. Предполагам, че и вас не ви учудва. Н фона на наистина засилените критики през последните няколко години към медийната среда в България, конкретно към свободата на медиите, възможността да изразяваме свободно мнение, зависимостите, по-скоро към липсата на достатъчно независимост от политически и корпоративни интереси и т.н. Тези неща ги повтаряме. Т.е. преповтаряме наблюденията, но това не го правят външни анализатори. Това го прави самата среда. Плюс това, самото изследване представя една много детайлна картина на медийната система в 4 основни нейни структурни компонента. Това са свободата на словото, свободата на медиите, от една страна. От друга страна, независимостта, плурализма, разнообразието в средата като цяло. Една зона, която предполагам, на вас ви е интересна, ролята на обществените оператори и тяхната регулация.
Репортер: Как стои там въпросът?
Николета Даскалова: Има критики, но нещо, което е положително и предполагам, че ще ви зарадва е, че като цяло оценката, която се дава на обществените оператори като представяне на по-безпристрастни и по-обективни картини на обществото и по-специално на новините и публицистичните предавания е по-високо, в сравнение с общия фон на ширещи се пристрастия в повечето медии. Така че вие правите добро впечатление, на фона на едно наистина слабо ниво като цяло.
Водещ: Да, Светле?
Репортер: Мислех само да попитам, понеже „Репортери без граници”, тяхната констатация на няколко пъти вече се повтаря през годината, че страната ни е на 80-о място по свобода на словото, правейки се паралел с констатацията от преди няколко години, че бяхме на 35-о, т.е., че разликата е драстична. Дали тук се прави някаква своеобразна класация?
Николета Даскалова: Тук класацията трябва да се направят още изследвания. Да се повтори във времето, за да видим как се придвижва, защото това е, пак повтарям, се прави за първи път и е пилотно.
Репортер: Да.
Николета Даскалова: Но по отношение на свободата на словото и на свободата на медиите, всъщност се анализират няколко фактора. От една страна, това е законовата рамка, доколко тя е добре и доколко гарантира свобода на словото и свобода на изразяване. От една страна, това е така. Има консенсус, че като цяло законодателната рамка е добра, но на практика приложението, правораздаването и упражняването на свободата на словото са на много по-лошо ниво. Така че имаме конфликт между една формално добра нормативна среда и практикуването на практика.
Водещ: И нейното прилагане. И на финала, г-жо Даскалова, може би да ни кажете, имат ли ухо медиите за тези доклади и за тази трайна низходяща тенденция или просто ги приемат за сведение и процесът си продължава?
Николета Даскалова: От опита ни на нас като фондация, с колегите, с които сме работили това да оповестяваме различни резултати, непрекъснато правим мониторинг на средата. Изнасяме наистина неприятни, критични констатации. Има ухо. Тези неща добиват публичност. Проблемът е, че в определени медии добиват … публичност. Просто наблюдаваме, че едни медии избират да представят едно, други друго от критиките, които поднасяме. Но има и нещо друго много тревожно, което мога да го споделя като сравнение между състоянието в България и състоянието в други страни, на фона на различните барометри, които са правени и това е, че в България българската медийна среда има едно много ниско ниво на солидарност между журналистите, както и на синдикална защита, така и на професионална защита и професионална солидарност между колегията. Има някак си едно криворазбрано чувство на конкуренция, това, което споделят участниците в този барометър. Много е тъжно, че единственият, как да го кажа, единственият повод, по който се обединяват ваши колеги, изобщо гилдията като цяло, това е, когато ваш колега е тежко болен. Представете си, колко наистина тъжно е положението.
Водещ: Много тъжна констатация. Никакви други допирни точки, освен човешките трагедии. Още резултати от изследването ще разберем от Светла Кузманова, която ще присъства днес на представянето на доклада „Балкански медиен барометър. България 2012”. Благодаря ви за това включване. Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”.
