в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 24.08.2010

Трябва вече да се открие някакъв концлагер за телевизионни слагачи.

Има невероятни типове днес. Навремето биха ги отстранили без никакви колебания, дори щяха да им изтръгнат езиците. Соцпропагандата не си позволяваше диви крайности дори по отношение на Живков като сегашните лъскачи. Да, имаше немалко хора, които го славословеха – някои го правеха убедено, други от конюнктурни съображения, и все пак спазваха някаква мярка.
Между другото много е забавно например днес да се чете дневникът на един партиен “дисидент" като Христо Радевски, който цял живот беше накичван със звания, а минаваше за инакомислещ, понеже Живков го беше разкарал от Съюза на писателите. В дневника си той пише доста срещу Живков, но иначе на глас никога нищо не каза съществено. В същото време пак там, в дневника, педантично отбелязва всяка нова награда, която получава от същия този сатрап. И никога не му е минавало през ум да не си взема подаянията.
Реплики от рода на “Слава Богу, премиерът Борисов ни гледа!", са недопустими в ефир, ако той, разбира се, се подчинява на някакви правила. Пък и тавтологията е досадна, все едно казваш: “Слава Богу, Бог ни гледа!"
Преди време Иво Казар, когото не познавам, ми изпрати сборника си “VIP". Според скромната ми преценка, има и сполучливи попадения между неговите сатирични рими. Казар определя себе си като “тв воайор, всенароден отпор на измисления VIP и на всеки нагъл тип".
Струва си да бъде цитирано стихотворението му “Барекович":
Ламаринено съм аз петле -
бдя на покрива за ветрове.
И гълча ги, кукуригам,
и въртя се, и намигам
аз на ветрове и урагани -
според както стане.
Техен аз съм назидател,
техен и съм аз ласкател.
Вкратце: ветропоказател.
Не е съвсем изискано, поне по моя вкус, но е дълбоко вярно. Явлението е схванато добре. Но ветропоказателите не са нещо само досадно комично, те са и направо опасни.
Преди време Алексей Лазаров написа по сходен повод нещо любопитно, беше го озаглавил “Защо глупостите на Бареков могат понякога и да са опасни". Той припомня някои примери на възторжена орална любов, които са наистина позорни, но медиите нямат очи за подобни неща. Ще призная правото на съществуване на етичната медийна комисия едва тогава, когато тя се самосезира за вопиющи примери на подмазвачество. Няма да го дочакам, разбира се. В замяна на това тя охотно ще се занимава с мен, ако кажа две думи на кръст срещу циганите.
Същинското заглавие на статията на Лазаров е “Под блога – теле", което е доста точно, то може да бъде разчетено така -
“Под подмазвача – теле"
Продукцията на телешки възторг е нещо заразително за мнозина. В същото време телешкият език е безмилостен към слабия, към политическия опонент на Божеството (както се случи с Мая Манолова в “Здравей, България").
Телешкият възторг обаче е причина да не бъдете допускани до събеседника си, до някаква нова страна от характера му, до някоя дори битова или делнична подробност – тя остава недостъпна за телешките езици. Бойко например – справедливо е да кажем това – гледа с абсолютно пренебрежение на подобни хора. Но пък крие това усърдно, удобно му е с тях. Като силов играч на него му е приятно да ги мачка и успява често в това си намерение. Той е много по-предпазлив към ония, които стоят спокойно срещу него. Другите, които подскачат услужливо на стола си, сякаш ги дразнят хемороиди, са му изгодни, но за кратко. Не можеш да го омаяш с букет гербери. Това би имало ефект, ако си сигурен, че в някои дни от седмицата Бойко има някаква скрита сексуална другост.
Подмазвачеството руши професията отвътре, прави я достъпна за всякакви пришълци, за всякакви случайни хора. Днес да си водещ е нещо като светско занимание. Продължение на връзката ти с някакъв продуцент или шеф на телевизия. Не всяко гадже е подходящо за нещо и извън кревата, но в телевизията малцина го разбират. Професията се превръща също и в демонстрация на фамилните възможности или богатство. Когато Станишев е премиер, изглежда редно да се намери някаква друга издънка на номенклатурна фамилия за шеф на телевизията. Трябва да има хармония, симетрия. На Станишев това му се вижда светско. Хайде, някаква Пръмова все ще я преглътнете. Но доста по-трудно ще се справите с навалицата от водещи, които би трябвало да имат друго предназначение. Изборът на значителна част от днешните водещи се прави насаме по ъглите, нейде в някой ресторант, докато мляскат над питието си. Съвсем други зависимости – а не професионални съображения има зад подобен избор. И сякаш вече дори е по-прилично, когато налагат любовниците си в тази професия, отколкото когато угаждат на влиятелните покровители на разни кокетки.
Подобни хора директно попадат в отдел “Телешки възторг", там се чувстват най-удобно, понеже смятат, че телевизията е място за размяна на сплетни и светско гукане. Нашествието на фолкдиви или бивши манекенки, или просто мадами във всякакво отношение, е видимо. Бивши диджеи също се вреждат. Някой иска да ни внуши, че това е журналистиката. Шансовете на професионалните журналисти стават все по-минимални. Те ще бъдат все по-недолюбвани, ще бъдат унижавани по всякакъв начин, докато ги прекършат. А мадамите са си поначало прекършени. Могат да имат външност, но нямат дух за тази професия, те дори не знаят какво означава дух. Може би си мислят, че това е нещо като “духи" – евтините съветски парфюми. Какво по-хубаво, си казват тайните селекционери.
А отгоре на всичко светското у нас винаги е било комично, то и така е било и заквасено. Посрещането на княз Александър Батенберг е типичен пример. Нашите първенци слагат фракове и цилиндри, а князът слиза на варненското пристанище, облечен в българска народна носия, с потури, калпак и пр.
На днешните светски особи почти винаги им личат потурите.
Ужас и картофи, миличките.
***
Ако някой ден се събудите със странното хрумване да правите интервю с Димитър Цонев, не е лошо да не му се доверявате сляпо. Подгответе се добре и му искайте доказателства за всяко твърдение. Не казвам, че е стопроцентов лъжец, но поне що се отнася до бърборенията му за “Всяка неделя" това е сигурно. Той вижда неща, които никой друг не може да види, провиждат му се призраци.
Преди няколко дни в “Труд" Митко каза някои необмислени неща за предаването си “В неделя с…", като храбро се сравняваше с “Всяка неделя". Да видим сега какво в действителност е оставил зад гърба си.
Предполага се, че едно предаване, особено ако се тътри от около 3 години, към края все пак би трябвало да е набрало някакви силици, някаква инерция, да е привлякло вниманието на публиката, да е оценено по някакъв начин – извън фантазиите на самия Цонев.
Ето какви са фактите за прословутия рейтинг на “В неделя с…" – от 3 януари до 15 август тази година, цели 7 месеца и половина – за аудиторията от 4 години нагоре, тоест – за цялата публика. Като изключим някои проблясъци, Митко е нямал особени утешения.Общо взето, той си е двойкаджия, упорит при това. От 33 предавания, които са разделени на две части – 17 имат рейтинг двойка и нещо процента, 16 предавания са с тройка и нещо, 8 са с направо със зашеметяващия рейтинг единица и нещо, има и едно вълнуващо предаване с рейтинг 0,9. Средният му рейтинг е 3,3. И това е отличникът на БНТ – поне според неговите твърдения. Представяте ли си какви фантазьори има на “Сан Стефано". Има и няколко предавания с малко по-приличен рейтинг – но те не са повече от десетина. Ясно се вижда една категорична тенденция – от март до спирането му през август предаването никога не е имало рейтинг, от който да не те е срам и нощем. При подобен рейтинг по-амбициозните водещи от другите телевизии биха се хвърлили от десетия етаж -заедно с Уляна Пръмова за авторитет.
И никога за този период предаването на Митко, нито веднъж, не е попадало в Топ 50 на телевизионните предавания. Да го оставим него настрана с нещастието му – ами и БНТ като цяло не може да бъде особено щастлива. За периода януари – юли тази година, като изключим световното първенство по футбол, БНТ е успяла да вкара в престижната класация единствено “Шоуто на Канала", както и на два пъти “По света и у нас".
Между другото, БНТ няма никаква заслуга за приличните си рейтинги по време на световното футболно първенство – понеже тя само транслираше криво-ляво срещите, като с удоволствие ги съсипваше с безобразния коментар на пратениците си.
Да се върнем към Митковата горест. И за този негов боклук – ако се изразим с езика на рекламистите – са харчени луди пари.
Ето тъй се създава фалшивото самочувствие, ето тъй някои хора се опитват да създадат някаква представа за скромните си особи. Обаче, както се казва, трябва да си луд, за да спориш с фактите. Има и нещо наистина идиотски смешно в интервюто на Митко: когато повтаряли неговото предаване, то се гледало повече от повторенията например на “Стъклен дом"?! Може ли спокоен разум да изрече подобно нещо – и да не схване какво всъщност казва.
Сега ще ви припомня още малко цифри – пак за 7 месеца, но за периода септември 2004 г. – април 2005 г., когато безцеремонно натириха “Всяка неделя", понеже Първанов имал някакви страхове, а пък мишките от БНТ изобщо не ги интересуваше какво им носи тази програма. Понеже те винаги са се интересували какво ще им донесе нещо лично на тях.
През този период по седмичните изследвания на аудиторията на ТВ ПЛАН “Всяка неделя" е имала среден рейтинг 10,87. Тоест – повече от 3 – три пъти! – по-висок.
Също тогава близо 20 пъти “Всяка неделя" бе в класацията Топ 50. Притежава и рекорда за най-висока гледаемост с едно от своите предавания. Ако периодът на сравнението се увеличи, разликата ще бъде още по-категорична. (Данните са на разположение в редакцията на “Труд".)
Спряха “Всяка неделя" на 24 април 2005 г. На следващата седмица в същия пояс рейтингът се сгромоляса на 1,7. Колкото днешните миткоцоневи радости.
По време на “третата" “Всяка неделя" водещият (сегашният кротък дописник К.К.) и програмата му са поставяни от зрителите начело в 9 представителни допитвания на НЦИОМ.
Предаването е цитирано и коментирано близо 400 пъти. В печата са публикувани около 60 интервюта от “Всяка неделя". Бяха издадени три обемисти книги. Направени бяха над 40 телевизионни моста от 4 континента. Предаването носеше годишно около един милион лева на телевизията (2004 г.). С други думи – имаха всички основания да го спрат. Мерси. През май 2005 г. 83 процента от анкетираните зрители настояваха предаването да се запази.
***
Изобщо не се надявайте, че ще се откажа да опровергавам лъжите и измислиците за “Всяка неделя". Никога няма да се откажа. По този начин правя услуга и на милионите й предани през годините зрители, които много добре знаят истината, но нямат възможност да кажат мнението си.
Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд", в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 11 895 души и бе коментирана от 82 от тях.

Стр. 16