Предателството на медиите

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 15.10.2011

Масовата продажба на редакционно съдържание е един от най-тъжните феномени в тази предизборна кампания

Заиграването на медиите с политиците и обратното, на политиците с медиите, е една от най-опасните игри.
Резултатът от нея обикновено е режисирана публичност, в която събитията се представят така, както на някого му е удобно, а не такива, каквито са всъщност. Тези дефекти в медийната публичност най-ясно се виждат по време на избори.
Политическите послания и изборната реклама имат важна роля за информирания избор на хората при вземане на решения. Тези послания в една голяма част от европейските държави и България в това число, достигат до избирателите, след като политиците са си платили на медиите. Темата трябва или не да се плаща за политическа реклама е дискусионна в Европа. За нея не се плаща само във Великобритания, Германия, Дания и още пет държави, докато в другите европейски страни рекламните кампании на партиите се излъчват срещу пари.
Да гледаш клип или рекламни карета във вестниците на някой политик е напълно в реда на нещата. Проблемът идва, когато медиите получават пари, за да публикуват съдържание, което не е обозначено като платено. Точно това се случва в тази предизборна кампания. Учудващо голяма част от медиите продават редакционното си съдържание и практически лъжат своите читатели/зрители, че отразяват тези "събития", защото са интересни и важни. Всъщност те са рекламен пълнеж. В предишния брой на "Капитал" разказахме за няколко такива случаи и за това как медиите имат дори официални тарифи за нещо, което е грубо нарушение на елементарни етични и професионални правила. Тази седмица продължаваме темата, защото вярваме, че честните медии са изключително важни за това държавата да работи правилно.

Етика на ръба

Мръсната тайна в тези избори, която я знаят и щабове, и медии, е, че дописките и репортажите, които са част от платеното отразяване на изборите, изобщо не са маркирани. "Нашата идея е простичка. Отбелязвайте всяко едно платено съдържание с маркер "това съдържание е платено". Нека това да стане във вестниците и електронните медии. Тогава това е честно към тези, които потребяват това съдържание", коментира пред "Капитал" Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда. Организацията е една от най-активната в борбата за прозрачно финансиране и отразяване на предизборните кампании. В допълнение Цонева каза: "Всички, които се занимават с маркетинг, обаче знаят, че платените съобщения се ползват с много ниска степен на доверие от потребителите, що се отнася до корпоративната реклама. Предполагам, че подобно е и положението с политическата реклама. Затова партиите нямат интерес от маркера "платено съобщение". Неофициално дори от няколко политически централи признават, че е така, но публично отказват да го коментират.
В потвърждение на това е и коментарът на главния редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, която обяснява, че медиите имат тарифи за директна реклама и отделно за PR отразяване. "Тарифите за директна реклама включват каретата с плакатите на политическите партии или т.нар. агитационни материали. В пакета за РR отразяване много точно е описано какви дописки, интервю или представяне на кандидата са включени." Тя обясни, че когато подписват договор за PR отразяване обаче, политическите партии или кандидатите изрично искат в текста на договора с медията да е записан текст, че "няма да се обозначава или упоменава, че става дума за платена публикация".
Главният редактор на "Стандарт" отбелязва, че "тази година кандидатите почти не искат да използват формата на класическото интервю. Те предпочитат да сключват договори за съботно неделните ни издания и приложения, които да им гарантират по човешко представяне". Че това е основна тенденция го доказва и фактът, че издателство "Санома-Блясък" (издателите на Cosmopolitan, Elle, Story, "Блясък", "Журнал за жената" и др.), която е в бизнеса с лайфстайл издания, също има "Тарифа – "Избори 2011". Търговският директор на издателството Богдана Черногорова обясни, че до подготовка на тарифата се стигнало след като няколко политици проявили интерес да се появят с PR-публикации във светските им издания "Блясък" и Story. "До подписване на договори не се стигна, защото ние държахме задължително текстовете да са обозначени като платено съобщение. Това обаче не устрои политиците. така, че ние не сме използвали тарифата си", обясни Черногорова.
На въпроса дали е редно да се публикува съдържание, без да се обозначава, че е платено, Антон Кутев, секретар по медийната политика на БСП, отговори: "Това не е проблем на партиите. А питам защо в България предизборните кампании са платени? Етично ли е медиите да получават изобщо пари? Например във Великобритания предизборните кампании не са платени." От пресофиса на Меглена Кунева коментираха, че медиите не трябва да загубват обективността си по време на кампания. "Съдържанието им не трябва да се променя на принципа който плати повече, той определя облика на изданието. Това важи изключително много за печатните и онлайн медии, където журналистическите материали директно се заменят с PR публикации, без това да е ясно обозначено. От това страдат и журналистиката, и гласоподавателите, тъй като журналистите губят своя облик, а на хората е отнето правото да направят своя информиран избор."
От ГЕРБ категорично не пожелаха да коментират

Просто факти…

Главният редактор на в. "Новинар" Десислава Апостолова обясни, че медията има тарифи за политическа реклама и PR, които не се различават от останалата реклама. "Тарифите и за хартиеното издание, и за сайта на в. "Новинар" са публични и могат да бъдат намерени на www.novinar.bg", поясни тя. Според Апостолова платените публикации трябва да се обозначават, но "според мен въпросът е по-кардинален и е свързан не само с политическата реклама, към която сме толкова чувствителни по време на избори, а въобще с PR материалите, било то платени или не, в печатните издания. На този етап – с това законодателство и при тази конфигурация на медийния пазар, пълното разграничаване на тези съдържания ми се струва по-скоро пожелателно и е въпрос на избор и позиция на отделната медия", категорична е Десислава Апостолова.
Категорично "за" обозначаването на платените публикации е и медийният юрист Радомир Чолаков, който е и заместник-председател на Комисията за етика в печатните медии. "След като политическата реклама е платена, за нея важат изискванията за обозначаване, както за обичайната реклама. Винаги ми е било странно практикуваното у нас "остойностяване и ценообразуване" на политически дебат", коментира Чолаков. Задача на медиите действително е да помагат на обществения дебат чрез създаване на информирано мнение, което предполага балансирано представяне на разнообразни гледни точки по значими въпроси, включително и в хода на предизборния политически дебат. "Участието в политическия дебат е благо, което не може да се остойностява в пари. Не знам "Шпигел" или "Гардиън" да имат "предизборна рекламна тарифа", допълни още той и продължи: "Ние, понеже си нямаме доверие, че можем да сме добросъвестни, въвеждаме равнопоставеност чрез пари. Което е друга форма на неравнопоставеност."
Все пак главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова е убедена, че медиите спазват Етичния кодекс. "Те не вземат страна на определен кандидат или партия. Дават всички гледни точки. Опитваме се изборните дописки винаги да са обозначени с банер "Избори 2011", категорична е тя. В заключение допълва: "Разбира се, че платеното съдържание трябва да се разграничава от редакционното. Смятам, че аудиторията не трябва да се подценява, защото тя винаги усеща, когато медията се опитва да й влияе."

Здравословна промяна

Антоанета Цонева смята, че изискването платените публикации по време на избори да са ясно обозначени трябва да се въведе чрез законодателна промяна. "Очевидно Етичният кодекс не се спазва и не може да накара медиите да го спазват, въпреки, че са го подписали."
А дотогава няма да се изморим да напомняме, че в краткосрочен план от платените публикации медиите печелят пари, но подмяната на журналистическата преценка с тази на хората, които плащат, в крайна сметка винаги се усеща от аудиторията. Все пак дори и описани от професионални журналисти, измислените събития и (често) кухите глупости, които се говорят по предизборните прояви, пак изглеждат скучни. Медиите печелят малко пари, но с това продават и без това не особено голямото доверие в себе си…

Стр. 34

“Санома Блясък България” придоби сайта www.gotvetesmen.com

APRA Porter Novelli I 20.12.2010

20.12.2010 г., София. “Санома Блясък България АД” придоби нов интернет сайт – Gotvetesmen.com и добави в своето портфолио любимо място за почитателите на готварството и кулинарните изкушения. Сделката беше финализирана на 20.12.2010 г в централния офис на “Санома Блясък България АД”. Продавачи на сайта са уеб-агенция “Блек Борд Студио” и Юлия Мусева – главен редактор на Gotvetesmen.com.

“Сделката е продължение на нашата стратегия за утвърждаване на позициите на “Санома Блясък България” като водещ издател на списания и сайтове, ориентирани към жените. Заедно с кулинарната секция на Rozali http://recepti.rozali.com/, ще имаме най-богатия онлайн кулинарен справочник с над 4 000 рецепти, повече от 320 000 посетители месечно и 3,2 милиона импресии. От друга страна, с купуването на Gotvetesmen.com почитателите на списание “Кулинарен журнал” – лидер в категорията си, ще могат ежедневно да следят актуални рецепти и кулинарни съвети, а рекламодателите ще имат достъп до атрактивна и таргетирана онлайн аудитория”, сподели Димитър Друмев, изпълнителен директор на “Санома Блясък България АД”.

Oт 2005 г. Gotvetesmen.com обединява близо 2000 оригинални рецепти, изпробвани и препоръчани лично от Юлия Мусева. Средният брой месечни почитатели е 218 000, а импресиите са над 1,7 милиона. Сайтът има своята лоялна аудитория – регистрираните потребители във форума са 25 204,а публикуваните мнения са над 127 240.

„Санома Блясък България АД” ще запази търговската марка Gotvetesmen.com и името на сайта, като бъдещите планове за развитие са свързани с обогатяването с нови функционалности и разнообразяване на съдържанието, увеличаване на популярността на сайта и предлагане на услуги с добавена стойност за потребителите.

За Санома Блясък България

Заедно с www.gotvetesmen.com сайтовете от семейството на Санома Блясък България стават 6: www.rozali.com; www.cosmopolitan.bg; www.bliasak.com; www.moetodete.bg; www.nationalgeorgaphic.bg

Оригинална публикация