БНР, Преди всички | 30.08.2016 | 09:13

Тема: Заражда ли се нов модел на финансиране на медиите през Гугъл и Фейсбук със задължението, което ЕК иска да им припише па плащат за разпространявано съдържание?
Гост: Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията

Водещ: Заражда ли се нов модел на финансиране на медиите през Гугъл и Фейсбук със задължението, което ЕК иска да им припише да плащат за разпространявано съдържание? Това е темата ни днес в „Евранет плюс”. Издателите и създателите на медийно информационно съдържание може да получат финансиране от Гугъл и Фейсбук, ако се приемат промените, предвидени от ЕК. Мерките са част от поредица планирани европейски промени, инициирани от Комисията, за да се подкрепят правата на създателите на медийно съдържание и издателите във времена на финансови затруднения за традиционната преса. Част от проблема е в новия модел за получаване на информация през социалните мрежи и интернет, където се пренасочва и рекламата. През септември започват консултации по серия от реформи в ЕК под натиска на издатели заради ефекта Гугъл и Фейсбук върху медийния бизнес. Ако иска да публикува новини от новинарските агенции и издания, Гугъл ще трябва да им плаща. Този вид защита, наречен сродни права, вече съществува в музикалната индустрия. Предишните опити да бъде задължен Гугъл да плаща за препечатването на новини и статии обаче удари на камък. Предложенията са част от т.нар. единен дигитален пазар, приет през май 2015 г., който цели намаляване на различията между националните копирайт режими. Как звучи това на човек, който анализира и познава в дълбочина финансовите тегоби на българските медии? На телефона е Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Добър ден! Каква е картината в България? Парите и финансирането на медиите става все по-проблематично, както стана видно и от фалита на КТБ?
Тихомир Безлов: Значи в България след кризата 2008 и 2009 г. имахме сриване на рекламния пазар буквално, примерно от около 500 млн. годишно на около 300, даже под 300. И всъщност най-големите губещи се оказаха българските традиционни печатни медии. Те буквално четворно, петорно намалиха приходите си в края на кризата. За да си представим ситуацията, в момента говорим за около 400 млн. лв. годишно, а докато примерно Фейсбук и Гугъл успяха в рамките точно на този кризисен период да достигнат заедно с още няколко други електронни медии, нови медии около 150 млн. Практически българските медии се оказаха, особено печатните, тези, които произвеждат най-много съдържание или контент, както се казва на английски, се оказаха вероятно най-потърпевши от тази, да я наречем цифрова деструкция.
Водещ: Добре, а вие представяте ли си този принцип да бъде валиден и по отношение на българските медии? Гугъл и Фейсбук да заменят традиционните рекламодатели, да бъдат задължени от ЕК да плащат за препубликуване на новинарско съдържание?
Тихомир Безлов: Значи не става дума само за препубликуване на новинарско съдържание, а става дума по принцип за цялото това споделяне на информация, което минава практически през тези медии. Да кажем, споделяне на част от информацията и т.н. Оказва се, че всъщност те са изключителен фактор в преразпределянето на тази информация, но не споделят част от приходите си. Приходите им растат с изключителна скорост, примерно, ако говорим за 150 млн. вероятно 85% са на Гугъл и Фейсбук. Фейсбук расте през последната година, примерно с 60% на българския пазар, Гугъл 20, но е значително по-голям. Т.е. огромни приходи отиват в тези медии, но те не споделят към практически производителите част от доходите си. Т.е. имат модел, по който споделят, но по всички оценки не достатъчен.
Водещ: А как оценявате капацитета на ЕС да наложи задължения на корпорации като Гугъл и Фейсбук да плащат?
Тихомир Безлов: Ами по принцип той е в доста по-добра позиция, отколкото отделните издатели, както коментирахте случаите с испански закони, немски закони, които се опитват да накарат Гугъл и Фейсбук да плащат, и не само те. Последицата беше, примерно, че да кажем, Гугъл престана да индексира немските медии или испанските медии и те в крайна сметка загубиха приходи, защото хората по-трудно намират информация, ако тя не е индексирана.
Водещ: Т.е. с това индексиране Гугъл има страхотен лост на практика да не се подчинява на каквато и да било регулация?
Тихомир Безлов: Срещу малките е така, но не е същата ситуацията, когато имате един огромен пазар, какъвто е европейският, който се регулира от едно място. Значи в това отношение безспорно европейският пазар е огромен шанс за малките и в това отношение точно случилото се в Англия обезпокоява, защото Европа, най-големият в момента пазар, ще загуби тази възможност за влияние на тези нови технологични гиганти, които естествено се опитват да използват приходите на по-малките, да увреждат приходите на по-малките.
Водещ: Корпорации, които са много по-големи от отделните държави и съпоставими с институция като ЕС?
Тихомир Безлов: Да. В това отношение България между другото е в много, знаем, тежка ситуация, защото целият този модел на изчезване на приходите в последните 7-10 години доведе до модела мама и син, и там Пеевски както му казваме. Модел, в който големи олигархични групи финансират медии, за да влияят върху политиката. И последицата е, че вие практически, ако сравните пазара преди 15 години и сега, имате огромна загуба на съдържание, на качествено съдържание.
Водещ: Добре, един последен детайл. Ефектът Гугъл и Фейсбук върху традиционното място на рекламните бизнес индустрии. Смятате ли, че заради Гугъл и Фейсбук няколко звена в системата могат да се окажат излишни, например PR агенциите, които продават място за реклама?
Тихомир Безлов: Имате предвид рекламните агенции, PR агенциите малко по-други неща правят. Но не, значи Гугъл и Фейсбук действително променят модела, вероятно намаляват ролята на традиционните, старите структури и звена, но така да се каже ситуацията като структура няма как да я промените. Просто посредничеството си има своето място. Големият проблем специално за България е това производство на съдържание, на качествено съдържание, публицистично. За съжаление, българските печатни традиционни медии не могат да използват този т.нар. електронен абонамент достатъчно ефективно, или поне доскоро не можеха, сега се появяват някакви първи признаци на промяна. И едно такова решение на ЕК да повиши отчисляването от тези мегакомпании към българските медии би било действително някакъв шанс за по-качествено съдържание.
Водещ: Благодаря!

www.all-channels.com I 16.12.2014г. 

Кампанията се осъществява в партньорство с Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и Център за изследване на демокрацията

Стартира национална информационна кампания за борба срещу нелегалната търговия на цигари, осъществявана в партньорство с Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и „Център за изследване на демокрацията“. Организатор е Инициативата „Срещу незаконната търговия“, в която пет тютюневи компании в страната се обединяват, за да работят с общи усилия за разрешаването на проблема с високите нива на незаконно потребление на нелегални цигари. Кампанията обединява усилията на бизнеса, държавните органи и неправителствения сектор.

Изследване, регулярно провеждано от независимата агенция за пазарни проучвания AC Nielsen по поръчка на Инициативата „Срещу незаконната търговия“, сочи, че за четвърти пореден период спрямо началото на 2012 г. (15.3%) нараства потреблението на цигари, непредназначени за българския пазар, което e ясен и тревожен сигнал за засилващата се негативна тенденция при нелегалната търговия. За второто тримесечие на 2014 г. нивото на потребление на нелегални цигари средно за страната достига до 20%, а градовете с най-високи нива са Сливен (70%), Свиленград (65.4%), Сандански (48.5%), Пазарджик (45,5%) и Пловдив (43%). Тaзи неблагоприятна тенденция е и една от основните причини Инициативата „Срещу незаконната търговия“ да организира националната информационна кампания за борба срещу нелегалната търговия в сътрудничество с Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и „Център за изследване на демокрацията“.

Нелегалната търговия с цигари включва контрабанда на цигари, предлагане и търговия с цигари без бандерол и разпространение на нелегално произведени цигари и други. В няколко направления са щетите и рисковете, с които тази дейност засяга обществото и държавата, като най-съществени са финансовите и социалните. Според данни на „Център за изследване на демокрацията“, през последните 15 години финансовата щета от нелегалното разпространение на тютюневи продукти се увеличава поради нарастващата тежест на приходите от акцизи в държавния бюджет. От гледна точка на социалните щети, пазарът на нелегални цигари създава постоянна заетост на голям за размерите на България брой хора – близо 15 000 души, които всяка година продават около 140 млн. кутии цигари, а при нива от 20% на незаконна търговия с цигари бюджетът губи между 400 и 500 млн. лв., допълват от „Център за изследване на демокрацията“. Около 400 000 души ще продължат да употребяват нелегални цигари. Тази масовост на престъпното деяние създава специфична култура на сива зона на закона. В дългосрочен план съществуват рискове както по отношение на включване в международни криминални структури, така и по отношение на нарастване на насилие, свързано с преразпределяне на нелегалния пазар на цигари.

Основното послание на кампанията за борба срещу нелегалната търговия на цигари е, че със закупуването на нелегални цигари на практика се подкрепят различни форми на организирана престъпност – трафик на хора, незаконна търговия с оръжие и разпространението на наркотици. То е предадено чрез риторичните въпроси „Ще му помогнеш ли да пласира повече дрога?“, „Ще му помогнеш ли да продаде повече оръжия на улицата?“ и „Ще му помогнеш ли да изпрати повече момичета в чужбина?“, комуникирани върху информационните материали на кампанията.

С тази съвместна кампания Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“, „Център за изследване на демокрацията“ и компаниите от Инициативата „Срещу незаконната търговия“ се стремят да се повиши осведомеността на обществото и да се изостри вниманието към проблема, което е и част от пътя за неговото преодоляване.

Повече за Инициатива “Срещу незаконната търговия“:
Инициативата „Срещу незаконната търговия“ бе стартирана през 2010 г. и участници в нея са Булгартабак Холдинг, Бритиш Американ Табако Трейдинг България, Джапан Табако Интернешънъл България, Импириъл Табако България и Филип Морис България. Целта на инициативата е да се окаже съдействие на правоприлагащите органи в България в борбата с незаконната търговия с цигари. Незаконната търговия е сериозен проблем за българското правителство и за неговото решаване трябва да бъдат впрегнати всички възможни средства, тъй като незаконната търговия стимулира организирана престъпност, лишава държавата от бюджетни приходи, представлява риск за потребителите, улеснява тютюнопушенето сред младежите, вреди на законните търговци и влияе върху заетостта в България. Всяка година компаниите възлагат на независима агенция да проучи равнищата на потребление на незаконни продукти и представят резултатите на компетентните органи и институции, и на обществеността.

Автор:
Красимира Тотева, All Channels Communications Group