АЕЖ-България I 25.01.2017

Ирина Недева заменя на поста председател на Управителния съвет (УС) на Асоциацията на европейските журналисти-България Кристина Христова с решение на Софийски градски съд от 12.01.2017 г. Христова, която ръководеше асоциацията в първите шест години от основаването ѝ, се оттегли от председателското място, за да стане директор на Център за култура и дебат „Червената къща”.

Ирина Недева е български журналист и автор на документални филми с дългогодишен професионален опит в обществените електронни медии (БНР и Канал 1, БНТ). В момента е старши продуцент на “Актуални предавания”, редактор и водещ в сутрешни предавания на програма „Хоризонт” на БНР. Тя е магистър по философия от СУ “Свети Климент Охридски”,със специализация по културология, както и множество професионални специализации в Thomspon-Reuters в Университета Кардиф, в централата на RFI, SRI (Swiss Radio International), Phillip Merrill Journalism School, САЩ, в рамките на програмата за междудържавен образователен обмен Fulbright. Радио материалът ѝ “Крайната десница и миграцията в Европа” е единствената досега номинация на материал от програма “Хоризонт” в престижния европейски конкурс Prix Europa в Берлин 2014 в категорията Current Affaires. Има опит и в независими филмови, телевизионни и радио проекти, както и в сферата на публичните дебати.
"Като журналист знам в колко конкурентна среда се опитваме да отговаряме на идеалите ни за професионални стандарти. Сложно, но и вдъхновяващо е да се гради общност от хора, които иначе са противопоставени по най-различни начини – финансови, политически, корпоративни, рейтингови", заяви Недева след заемането на поста.
Ето какво още сподели тя: "Когато преди 6 години бях в ефир в предаването "Преди всички" на Хоризонт (БНР), АЕЖ-България беше единствената организация, която постави под съмнение медийното отразяване на един от поредните брутални криминални случаи и употребата му от управляващите. Спомням си изненадата и възхищението ми от нивото на саморефлексия, проявена от млади колеги, които се замислят за това какво всъщност правим като медии в България. Когато по-късно се запознах с Кристина Христова и останалите членове на организацията вече не бях изненадана. Да стана част от тази общност беше радост. Знаех, че международната АЕЖ-България е създадена преди да се родя, през 60-те години на ХХ век, от 70 журналисти в шест западноевропейски страни, които са отразявали "градежа" на Европа, а днес международната организация има статут на наблюдател към Комитета за медии на Съвета на Европа и продължава да обединява журналисти, които вярват в потенциала на професията журналист да защитава свободата на информацията и на медиите в Европа. Всеки един от нас в Управителния съвет на българската секция на АЕЖ-България може да е в ролята на председател на УС. Решението на колегите от УС в тази роля да съм аз е знак и за важната мисия, която имат обществените медии у нас. Да съм част от каузата на АЕЖ-България за професионална медийна среда е чест и отговорност. Мечтая си да ставаме повече и да сме силни заедно, независимо от колко различни медии и с колко различни жизнени пътища се събираме, водени от желанието журналистиката, която правим, да е наистина професионална и смислена, и то във времена на манипулация на общественото мнение и девалвацията на фактите."

На свой ред първата председателка на АЕЖ-България Кристина Христова каза:

"Промяната е част от развитието и всяка организация, която иска да постигне целите си, трябва да се развива постоянно. Повече от шест години бях на председателския пост – времето, през което организацията се роди, проходи и пое отговорната роля да бъде изразител на журналистите в България. За мен това бяха едни от най-важните години в професионален и личен план, защото бях част от създаването на общност с голям потенциал да променя средата, в която живеем. Сега е време, начело на организацията да застане професионален журналист, запознат с ежедневието, работата и проблемите на българските журналисти. Затова и изборът на Ирина Недева за председател напълно отговаря на новите нужди на АЕЖ-България – да бъде още по-близо до журналистическата общност. В същото време, в Управителния съвет на организацията има силна приемственост, като за развитието ѝ, ще продължават да отговарят Мария Черешева, Камелия Иванова и Иван Радев, с които заедно дадохме начало на АЕЖ-България, и без енергията, отдадеността и познанията, на които, асоциацията нямаше да е това, което е днес. Останалата част на УС са нови членове, професионални и доказани журналисти, като целта ни беше да доближим още повече до журналистическата професия управителният орган на организацията. Нарасналата отговорност на АЕЖ-България в обществения живот на страната, наложи нуждата и от професионален мениджър, който да се грижи за плавното изпълнение на дейностите ни, затова назначихме – Емилия Зафираки, доказан специалист и мениджър човешки ресурси с дългогодишен опит. Аз оставам в организацията като член и съмишленик, и винаги ще подкрепям каузата, за която работих през последните шест години. Пожелавам успех на новия председател и УС, важно е за всички ни да успеете!"
Позицията председател на АЕЖ-България е на доброволни начала, не е свързана със заплащане и не е пряко обвързана с управлението на отделните проекти, по които работи организацията. Различните специфични роли в УС на АЕЖ-България са само инструментални. Освен председателя Ирина Недева, в него влизат Мария Черешева, Камелия Иванова, Иван Радев, Боряна Дамбазова, Димитър Кенаров, Росен Босев. Управителният съвет действа на принципа на общото съгласие за всички важни стъпки на асоциацията. Решенията за позициите се взимат и след обсъждане с всички членове като се стремим към модел на съгласие.
Мисията на организацията гласи: Ние сме тук защото има нужда от нас. Ние сме професионална общност от журналисти, част от Асоциацията на европейските журналисти, независим наблюдател на Съвета на Европа. Нашата цел е да се грижим за подобряване на медийната среда и качеството на журналистиката в България и да подкрепяме журналисти, които са възпрепятствани да вършат (свободно) работата си.
Сред основните предизвикателства пред АЕЖ са преодоляването на негативните тенденции, подобряването на медийната среда, противодействието на деградацията на журналистическата професия и на силите, които имат интерес от слаби и безкритични медии.
АЕЖ-България е организация базирана на индивидуално членство на журналисти, които представляват само себе си, но не и медията, за която работят. Ако искате да станете член на нашата общност, може да кандидатствате тук.

Оригинална публикация 

БНР, Преди всички | 09.08.2016 | 10:41

Тема: Асоциацията на европейските журналисти в България настоя за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС
Гост: Иван Радев, АЕЖ

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя със специална нарочна позиция за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Знаете, че тази тема се нажежи през последните седмици след изнесени в медиите данни, които показват, че обществени пари са получили лица, свързани с министъра на културата Вежди Рашидов и с вицепремиера Меглена Кунева. „Изказваме недоумението си – пишат от Асоциацията на европейските журналисти – и от решението за изпълнител да бъдат избрани четири медии: „Стандарт”, Агенция „Стандарт нюз”, Агенция „Блиц” и Агенция ПИК.” Ще говорим за това с Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. Здравейте!
Иван Радев: Здравейте!
Водещ: Какво е всъщност главното Ви притеснение около този сюжет?
Иван Радев: Да, притесненията са няколко. От една страна, разкритията за потенциален конфликт на интереси. Според публикации в медиите, се оказва, че пари за разяснителна кампания за председателството са достигнали до фирми, които по един или друг начин се свързват със сина на министър Вежди Рашидов. Това трябва да се провери от компетентните органи, според нас и ако е така, това би било недопустимо и трябва да се предприемат съответните мерки. Другото ни притеснение е свързано с медиите, които получават пари, публични средства за тази разяснителна кампания, за начина им на подбор. Тъй като ние нееднократно сме настоявали и правителството се е ангажирало в програмата си да работи за прозрачна и в крайна сметка по-добра медийна среда, считаме, че едни медии и част от медиите, които са получили пари, имат реномето на таблоидни медии, които не са подписали никакъв етичен кодекс и не са известни с това да спазват някакви етични стандарти. А смисълът изобщо да се разпределят пари, публични пари до частни медии е да се насърчи качествената журналистика.
Водещ: Да, впрочем имаше по едно време такова обществено усилие, говорене поне – подписването, присъединяването към етичния кодекс да бъде критерий при отпускането на каквито и да е обществени пари.
Иван Радев: Ами, да. Аз ще го обясня по по-друг начин. Използвам аналогията с Министерството – защо съществува Министерство на културата? Ако то съществува, това е, за да насърчава например симфоничните оркестри, които чисто пазарно не биха се преборили с други стилове, други жанрове музика. Като общество, сме преценили, че е важно за нас да имаме симфонични оркестри, затова сме създали специално министерство, което да разпределя някакви субсидии към тях. По същия начин и с медиите. Ако държавата разпределя обществени средства към медиите, то не трябва да ги разпределя към тези, които по една или друга причина получават огромна популярност благодарение на това, че работят на едно много ниско, много масово ниво. Тоест, тези пари трябва да се използват за контрапункт за една качествена, задълбочена журналистика, която да се създава. Виждаме, че в случая въобще не е спазено това изискване, а напротив – наливат се пари в медии, които се славят, освен с всичко друго, с черни кампании срещу определени лица, т. е. т. нар. медии-бухалки. И в нас остава усещането, че може би им се плаща, за да… с цел да се предотвратят атаки, т. е. тези медии да се настроят благосклонно към съответните министри. Виждаме и всъщност качеството на материалите, които са публикувани с… които съдържат т. нар. таг „#председателство”. … 40 материала отчете правителството. Това основно са PR прессъобщения, PR материали, които са изпратени от съответната държавна администрация. В част от агенциите открихме само това публикувано. А в друга част от материалите, вероятно това вече е след изтичането на договора, са определено… могат да се определят като черен PR срещу определени… срещу министри и то виждаме, че вицепремиерът Меглена Кунева е обект на такава атака през март месец.
Водещ: Колкото по-бързо има реакция и то ясна реакция по въпроса, толкова по-добре. Обаче защо пишете в позицията си, че искате премиерът да вземе отношение по въпроса вижда ли конфликт на интереси?
Иван Радев: Да, много е важно премиерът да вземе отношение дали това е политика на цялото правителство или някакво изолирано действие на Министерството на културата, което е разпределяло тези пари, поне на първоначалния етап. Видяхме, че вицепремиерът Меглена Кунева по един или друг начин сега се разграничи от това. Важно е да го направи доста ясно. И тъй като в крайна сметка това е записано в правителствената програма 2014 – 2020 г., нека премиерът и вицепремиерите, които бяха много активни при приемането на тази програма, да кажат тя продължава ли да е валидна и изобщо какво практически се прави по нея.
Водещ: Още повече, че оттук нататък ще има едни други пари да се разпределят, тъй като този сюжет по някакъв начин е затворен заради годината, в която се случва. Така че оттук нататък какво е важно да виждаме ние, като общество, около това председателство и парите, които се дават за него?
Иван Радев: Да, тези суми, за които сега говорим, всъщност са изключително дребни, някъде 10 – 20 000 евро, на фона на парите, които по принцип се разпределят за медиите и от които тепърва ще се разпределят, разбира се, за… във връзка с председателството. Много, много е важно да не продължава по начина, по който почва, да не продължава със скандал, а България да се опита да се възползва максимално от факта, че ще бъде председател на Европейския съюз, за да постигне, макар и малки, но лесно измерими цели, като качеството на медийната среда – би могла да бъде една от тези цели, която е много важна всъщност, тъй като виждаме, че България продължава и продължава да затъва във всякакви международни класации, което се отразява, като цяло, на цялостната среда и на начина, по който живеят българите. Аз съм убеден в това.
Водещ: Много е показателно какво ще бъде продължението. Благодаря! Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти. 

БНР, Преди всички | 25.01.2016 | 09:48

Тема: Промените в ЗОП за медиите
Гост: Kристина Христова, Асоциация на европейските журналисти

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти България призова президента да наложи вето върху ЗОП и да го върне за ново обсъждане в парламента заради текстовете в него, свързани с медиите. Знаете, покрай дебатите около ЗОП стана ясно, че купуването на медийни услуги ще става вече без обществена поръчка. Всъщност то и сега беше така. Но се очакваше с този европейски закон нещата да бъдат нормализирани. Сега ще говорим за опасенията на Асоциацията на европейските журналисти с Кристина Христова. Здравейте.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: И така, силно изразихте тревогата си от тези текстове. Всъщност и депутатите се притесниха много от това, което се случва. Но бяха притеснени в малцинството си.
Кристина Христова: Да, за съжаление, много е отчайващо това, че само преди една година новото правителство пое ангажимента да прекрати тази порочна практика с даване на пари по неясни правила на определени медии. Което е една изключително опасна практика за влияние върху медиите. И една година по-късно ние направихме крачка назад. Тоест ние останахме на същото място, а имахме възможност да направим крачка напред, тъй като тези правила и сега са включени в ЗОП с оправданията, че това се изисква от ЕС.
Водещ: Да, какво сочи между другото, да, вашият анализ? Вие сте асоциация, която има достъп до другите държави. Може да проверите дали това е задължително изискване.
Кристина Христова: Не, това изобщо не е задължително изискване. Това е криво тълкуване на директивата. Която дори, ако си направите всички тези, не вие, но всички тези, които се обясняват, че това е с европейската директива, от НС си направят труда да прочетат анализа на Нели Огнянова, която е експерт по медийно право, която е изкарала като факти скорошни решения на Съда, Европейския съд, който обяснява защо и в кои области се прилагат тези изключения, и те са изключително свързани със социално … аспекти, и когато медията е възложител. Тоест това е изключително криво тълкуване на директивата, което става в нашия закон. И това изключение, което е вкарано в директивата, е вкарано, за да се запази независимостта на медиите, а ние го прилагаме по начин, по който да ги направим напълно зависими от управляващите.
Водещ: Добре, какво е вашето обяснение? При положение, че знаем какво е състоянието на медиите в България, при положение, че знаем, че публична тайна е, видяхме го и на изборите, виждаме го непрекъснато как в определени медии се излива с разбира се насрещно очакване държавен ресурс. Защо толкова демонстративно да бъде записано и това в закона?
Кристина Христова: Ами, моето обяснение е, че едни тъмни субекти в нашето управление не искат и не могат да еволюират да живеят в по-демократични правила. Те се опасяват от една среда, медийна, която би могла по някакъв начин да бъде независима. Затова се дърпа, дърпа се към дъното постоянно с такива котви, като това да може да се плаща директно на медия без ясни правила за избора.
Водещ: Вярвате ли, че е има някакъв отзвук от страна на президента, или не?
Кристина Христова: Ами, вижте, ние като гласност, този призив сме го направили с единствената надежда, че това е единствената надежда да се върнат нещата назад. Ако не сме имали някаква надежда, нямаше да го направим този призив.
Водещ: Добре, питам, защото следващият въпрос е какво се случва, ако такова вето няма, законът влезе в сила по този начин, имате ли механизъм, по който като институция, като организация или да понастоявате за някакви допълнителни правила, или да станете, така, своеобразен наблюдател на това какво ще се случва с парите оттук-нататък? Или просто ще регистрираме поредния спад?
Кристина Христова: Значи, ние първото, което ще направим, е отново да подадем сигнал и към Съвета на Европа, където имат специална платформа за такъв тип нарушения на закона, застрашаващи свободата на медиите и наблюдават България с повишено внимание през нашите доклади, и второ, самите ние ще наблюдаваме активно. Защото вие си спомняте какво се случи преди няколко години с Министерство на земеделието и Нова телевизия, които вместо да отразяват земеделската програма, всъщност отразяваха колко е добър министърът на земеделието. Това е нашето основно опасение, че отново може да се използва в тази насока – да се прави ПР на отделни министри.
Водещ: А вие знаете, че също така пък голямото подозрение, когато се постави този въпрос е, че става дума за едни медии, които са недоволни, че парите не отиват при тях, а отиват при други.
Кристина Христова: Ами, това е… За да няма такива недоволни, трябва да има правила защо, при какви медии отива и те са част от парите на данъкоплатците, нашите пари са. Искаме да знаем защо отиват при тези медии, а не при онези, на какви основания, какъв е резултатът и за какво се използват също. Всъщност това е основният въпрос – правилата и резултатите от използването им.
Водещ: Ако трябва да обърнем разговора, понеже вашата асоциация от години води този разговор, включително и на високи, престижни форуми тук, в София. Как трябва да изглежда регламентът, така че наистина да има правила, как едни европейски или национални средства отиват в една медия, как се следи дали те отиват, както казвате вие, за реклама на, да кажем добри практики или за имиджа на някого?
Кристина Христова: Да. Основната, според мен, значи, първо, правилата защо се избира една медия. Защо например, когато се прави една реклама на земеделска програма, трябва да бъде избрана тази, а не тази медия, за да достигне информацията до земеделците, как се разпределят парите по земеделската програма. Това, нали, като начало за условия за избор. Второто, което според мен е още по-важно, е да има ясно изискване след приключване на, нали, договора, проекта или търга, там каквито са били условията по него за изпълнение от страна на медията – да има прозрачност какво точно създава медията срещу тези пари – дали това е било предаване, в което се пояснява на земеделците как да кандидатстват по земеделската програма, или е било програма, по която земеделският министър е говорил за успехите си. Това трябва да е публично достъпно, всичко да могат да стигнат до продукта, който е създаден с пари, държавните пари. Това е изключително важно – прозрачност как са разпределени тези средства.
Водещ: Предполагам, че би било важно и да се разбере какъв е бил ефектът и за самите, даваме пример със земеделците в случая, може да бъде дадено за всеки друг, всяка друга сфера на живота, доколко те са научили именно от тези предавания за тази програма.
Кристина Христова: Разбира се, да. Това би било много хубаво, ако може да се вкара също така в изискванията.
Водещ: Знаете ли защо ви питам? Защото сега говорим за България, но най-вероятно това е и такъв европейски проблем, че едни пари се раздават за комуникация, без всъщност изобщо някой да се интересува дали това, дали има ефект от тази комуникация и дали наистина потребителите, за които е било предназначено, е стигнала до тях.
Кристина Христова: Права сте, да. Има го това в много по-голяма степен, отколкото в България.
Водещ: Нали?
Кристина Христова: Да, за съжаление е така.
Водещ: Тоест да не се, нали, проблемът при нас е, че и без това медийната среда е толкова болна, че ако й дадем още една възможност да се доразболява, не е ясно какво може да се случи. Виждаме всички какво се случва в паралелната на традиционните медии действителност.
Кристина Христова: Да, абсолютно сте права. Това е един от основните проблеми, че ако има някакво усещане за нужда от промяна, то трябва да бъде сложено и в закона.
Водещ: Добре. Обаче хайде сега да поговорим за медиите. Защото напоследък прави много силно впечатление, че точно тези медии, които ние смятаме, че са спорни, които нарушават някакви стандарти, всъщност точно тези медии в момента се оказват предпочитани за властта. Видях, че Съюза на …
Кристина Христова: За интервюта имате предвид.
Водещ: Точно така, точно това имам предвид.
Кристина Христова: Това е, много е странно. За мен това е, аз наистина съм изумена. Значи, според мен, това, че нашите управляващи, тези хора, които се появяват в тези медии, които са абсолютно жълти, не спазват никакви професионални…
Водещ: Всъщност наричаме ги вече кафяви.
Кристина Христова: Да, кафяви.
Водещ: Защото жълтите изглежда по-приемливо.
Кристина Христова: Да, вече са кафяви. Те преминаха стадия дори на научната фантастика, когато тръгват да оплюват някой. Но появяването на такива хора в такива медии, това е тяхното мнение за обществото. Те си казват – значи, обществото ни ще приеме като добър сигнал, че ще ги види в кафявите медии. Значи, те имат изключително ниско мнение за народа, който ги е избрал. Защото ако нямаха толкова ниско мнение за избирателите си, те не биха се явявали в такива медии. Много е срамно това.
Водещ: Да, защото да четеш за политическите амбиции на някой, редом с интимни подробности, при това неверни за друг. Не разбирам къде тук е информацията.
Кристина Христова: Много ниска самооценка на тези, които се явяват в тези медии да дават интервюта, много ниска оценка на населението, което ги е избрало. Това е за мен заключението.
Водещ: Чух, че те се канят и телевизия да си правят. Очевидно има голям глад и интерес според техните представи за журналистиката, която прави. Има ли, според вас, някакъв начин, по който да се противопоставим ние като медии на това?
Кристина Христова: Ами, според мен, единственият начин е като ограмотяваме населението какво е допустимо и какво е недопустимо, да правят едни нормални медии и какво всъщност е журналистика. По друг начин не мога … Ние като журналисти, може би в училищата в университетите трябва да се набива в главите на хората, че това, което се случва – оплюване без факти, без доказателства, това не е журналистика.
Водещ: Ако трябва да сравните периода, в който се намират медиите сега, виждате ли някакъв аналог преди време, българските медии, по-назад във времето?
Кристина Христова: Вижте, аз все пак се занимавам с медии може би от десетина година.
Водещ: То през този период точно такава журналистика?
Кристина Христова: Тогава имаше, според мен, едно търсене на високи журналистически стандарти, имаше разнообразие, имаше един импулс и любопитство към това какво е хубавата и качествена журналистика. Но мисля, че това някъде от 2009 – 2011 г. започна грубото падане надолу.
Водещ: За съжаление обаче, това е проблематично и защото се оказва, че човек, който е засегнат в такава публикация, няма и механизъм, по който да потърси правата си, когато става дума, направи ми впечатление, че Съюза на съдиите беше сезирал Етичната комисия с искане да се види дали публикациите, свързани със Съюза на съдиите в Труд отговарят на етичните стандарти. Но се оказа, че всъщност нищо не може да се направи.
Кристина Христова: Ами, не. То може да се направи. Вижте, Етичната комисия в момента работи, приема сигнали, обработва ги и ги анализира, според мен, правилно. Въпросът е, че те нямат достатъчно публичност, тези сигнали до населението. И второ, всъщност тези медии не се хващат – някой им е казал, една Етична комисия им е казала – …
Водещ: Именно.
Кристина Христова: … нарушили Етичния кодекс. На тях не им пука. На тях дори не им пука, дори да ги осъдят. Те са съдени много пъти. Те са си приели, че всъщност ползите им от това да изпълняват политически поръчки, са много по-големи от това да ги осъдят. Въпреки че аз смятам, че ако много хора ги съдят, те ще си променят отношението. Защото аз съм чувала такъв тип – нали, абе, ние след това започнахме да внимаваме, защото малко солено ни излезе.
Водещ: Добре. Значи, какво да кажем – 2 в 1 – да ограмотяваме хората, и когато са нарушени правата ни, да си ги търсим, за да може да е ясно, че пък не може някой просто да те обижда и да те клевети ей така и та казваш – аз няма да му правя трафик. Благодаря ви. С Кристина Христова от Асоциацията на европейските журналисти България завършваме днешното издание на Преди всички. До чуване от нас.

БНР, Преди всички | 23.12.2015 | 09:46

Тема: Свободата на медиите
Гости: Христина Христова, Асоциация на европейските журналисти в България, проф. Ивайло Дичев, културолог

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя за прозрачност относно начина на взимане на решение на Управителния съвет на Българското Национално Радио за сваляне на ефира на предаването на Петър Волгин „Деконструкция”. Сигурно няма да изненадам слушателите, ако кажа, че ние, в Националното Радио, също настояваме за такава публичност и прозрачност, доколкото научихме за сведеното решение на Управителния съвет просто информативно. БНР е обществена медия и затова трябва да е ясно по какъв начин се свалят и слагат предавания. Така ще обобщя написаното от Асоциацията. Сега Кристина Христова ще каже повече за позицията. Здравейте!
Кристина Христова: Здравейте!
Водещ: Много е труден този разговор, доколкото той беше вкаран в двата полюса – соросоиди, грантаджии и путинисти. Така че дали ще можем професионално да се ориентираме по какъв начин е редно да се случват подобни наистина крайни, чух това да казва и Георги Лозанов лозанов вчера, решения, каквото е да бъде свален един водещ и едно предаване в обществена медия?
Кристина Христова: Ами, много Ви благодаря за въведението, защото именно това е и основната точка и в нашата позиция – да се излезе точно от това крайно противопоставяне, което много лесно може да се използва за всякакви цели, например за героизиране на жертви или за обвиняване в, както Вие казахте, путинизъм или соросоизъм. Всъщност, най-важното за една обществена медия е да се знае точно на базата на какви мотиви и след какви действия е взето решение за сваляне на едно предаване. Защото свалянето на предаване е една допустима практика, когато има силни нарушения на журналистическите правила, особено в една обществена медия. За мен това е абсолютно допустимо. Но е важно…
Водещ: Само че това се установява с поредица от действия, на които всички ние трябва да сме били публично свидетели, нали така?
Кристина Христова: Да, точно така. Но важно е да се знае какво преди това е направило БНР, ръководството на БНР преди да премине към сваляне на предаване, какви мерки е предприело, защото това предаване от две години съществува в Българското Национално Радио…
Водещ: Не, то съществува от много отдавна, от повече от две години… е това ръководство ръководство на Радиото, да кажа аз.
Кристина Христова: От много години, но от две години, исках да кажа… от две години по-скоро това, което ние забелязваме, е силно влошаване на качеството на предаването от гледна точка на това, че не се дава второ мнение. Това не е от вчера. Предприело ли е нещо БНР до този момент за това ясно нарушаване на журналистическите правила или не? Какви са мотивите точно на СЕМ също ми е много интересно да видим, публично да видим какви са точно мотивите, заради които е санкционирано Радиото. И на база тези ли мотиви сваля БНР предаването или по собствена преценка? И ако го прави по собствена преценка, а не под външен натиск, какво друго е предприело преди да мине към крайната мярка? Това е важно да се знае, защото иначе изглежда като един много авторитарен жест, което в една обществена медия не би трябвало да бъде…
Водещ: Сега, само да уточним, с тази публична позиция ли оставате или смятате да се възползвате от различни законови възможности, които съществуват, за да получите исканата от Вас информация? Защото ние чухме отговора на ръководството на БНР, че в ефира на Радиото цензура се казва пред „Деконструкция” и Петър Волгин. Няма да коментирам какво значи подобно признание от страна на едно ръководство. Но смятате ли да поискате тази информация от БНР, от СЕМ, за да бъде, да стане тя обществено достояние, пък и на нас даже?
Кристина Христова: Ами, разбира се, че ще я поискаме. Иначе, оставаме в едно…
Водещ: Говорене.
Кристина Христова: … да, говорене, в което… и противопоставяне на празни думи.
Водещ: Добре. Благодаря Ви! Това беше Кристина Христова с позицията на Асоциацията на европейските журналисти. Оттук нататък продължаваме с Проф. Ивайло Дичев. Здравейте, г-н Дичев!
Проф. Ивайло Дичев: Здравейте!
Водещ: Сега аз не мога да не си призная, че до голяма степен въпросът, който Вие зададохте вчера, тъй като този дебат върви и в социалните мрежи, няма спор по въпроса, беше свързан с… ще го цитирам: „Защо говорим за Волгин, а не за Янкулов и Управителния съвет на Радиото?”. И аз това искам да знам. Според Вас, защо е по-лесно да говорим за Волгин, а не за тези, които по силата на концепция и избор отговарят за това, което е Радиото?
Проф. Ивайло Дичев: Ами, вижте, първо, тук се смесват различни неща. Както обикновено, в нашите дебати няма желание за аналитично разграничение на темите. Първо, свобода на словото. Застрашена ли е свободата на словото, отнета ли е тя на Волгин? Ако някой го накаже утре за това, че той хвали Русия или нещо от тоя сорт, аз лично ще бъда един от хората, които веднага ще го защитя и ще протестирам веднага срещу това. Няма такова нещо. Той обикаля по медиите, разказва и т. н. Второ нещо, трудовия му ангажимент. Аз не знам той уволнен ли е или не. Мисля, че не е уволнен, нали?
Водещ: Не, разбира се. Но както се казва…
Проф. Ивайло Дичев: Не е уволнен. Значи, това би било друга тема. Това би било тема на профсъюзи, на там правилник и т. н. Сега, третото нещо, това, за което всъщност трябва да говорим, госпожата преди мен, г-жа Христова го каза съвсем ясно и тя е програмирането на една медия, в случая обществена медия, как става и кой носи отговорност за това. Естествено, че за това носи отговорност нейното ръководство. Г-н Янчулев лично трябва да ходи и да обяснява защо е позволил в неговата подопечна медия да се нарушава законът, както сега беше казано, и то години наред. Значи, има различни форми на въздействие – може да помогне на журналист, може да… Г-н Волгин може просто да се увлича, може да не знае, да няма достатъчно опит, Господ знае какво, нали. Ръководството на Радиото е това, което трябва да каже: чакай сега тук, ти трябва да каниш еди какви си хора, еди какви си хора. И ако той не реагира на тая работа, има някакви форми на наказание, предупреждение и т. н. Така че не знам защо подменихме разговора за програмирането и за облика на… програмния облик на една обществена медия с личните позиции на един журналист, които той има абсолютното право, разбира се, да има и да отстоява.
Водещ: Забравяме и органа, който стои над Българското Национално Радио и Телевизия, този, който трябва да следи за всички тези баланси.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, органът трябва да взаимодейства с директора и с Управителния съвет. Какво общо има тук журналистът, нали? Той е служител на… Аз поне така си го представям. Как да Ви кажа? Отговорност за това, което представлява медията, носи нейното ръководство. Ако е нарушаван законът, разбира се, че това ръководство трябва да понесе тая отговорност. И тук по-големият въпрос, тук който трябва да поставим, е как искаме да изглеждат обществените медии у нас, защото наистина това, което в случая може да се критикува това предаване, е, че то изразява изключително крайни позиции, понякога непроверени, понякога неверни. Аз веднъж бях дълбоко възмутен от едно антрефиле на Андролова с откровено расистка насоченост, което беше за прокуратурата направо. Тези неща, нали, трябва да ги поставяме така на дневния ред. Искаме ли да има представителство на всички възможни чувствителности в нашата държава? Искаме ли в Радиото да има предаване на "Атака" например? Защо да няма на "Атака", нали? Искаме ли да има на тези, които вярват в извънземните, нали? Вижте, казвам, това последното го казвам, то е по-общият проблем. Заливат ни медиите и то включително обществените медии ни заливат с небивалици, с глупости. Скоро тук имаше, по БНТ имаше представена една мумия, която била мумия на извънземно, пък се твърдеше, че била рептил, нали. Всеки ден там има астрология. Оня ден имаше някакво предаване за богомилите, в което някакви съвършени глупости ни се говореха за това как богомилството било със същината на християнството и т. н. Значи, проблемът е генерален. Проблемът е за един по-голям, по-сериозен контрол, по-внимателно… контрол не политически, нали. Контрол, в смисъл на сериозност, на проверяване, на спазване на някакви етични, на някакви … принципи, особено на… понеже частните медии не може да се контролират, поне на обществените медии. Да имаме един център в нашето общество, където да знаем, да се обърнем за някак си за сигурни, еднозначни неща.
Водещ: Добре, ама как да стане това? Знаете от колко години се дебатира по този въпрос или аз така си мисля, че се дебатира. Ето, сега отново е актуална темата за закон за радиото и телевизията, който да обедини двете медии, пък да има някаква обща шапка. Тоест, това решава въпроса…
Проф. Ивайло Дичев: Ако може и тези, онлайн медиите, също да вкараме в това, ще бъде много добре.
Водещ: Чудесно ще ни се получи, да. Въпросът е, че аз от дебатите, които съм чувала през годините за радиото и телевизията, все са били свързани с някакви фискални моменти – кое да икономисаме, кое да направим. А този разговор, за това кой да носи отговорност за това дали обществото получава пълна и достоверна информация, сякаш не го водим. Виждате, че сега дори председателят на СЕМ влиза в политически дебат с Волгин, а не по професионален.
Проф. Ивайло Дичев: Да. Но основното нещо, пак се връщам към това, основният контрол тук, който може да се направи над обществените медии, е чрез техните ръководства. Очевидно е, че ръководството на Радиото не си върши добре работата в момента. Това е ясно на всички. Второто, някаква рамка трябва да се направи за начина, по който функционират БНР и БНТ, най-малко те. Но също така БТА. БТА, която може да се превърне в една онлайн медия и много сериозен източник на информация. Дайте да погледнем към BBC. Англия е страна с изключително комерсиални медии, едни безсмислици се пишат в местта като “The Sun”, като “Star”, такива медии има, които са много напред от нас в тая помия. Но обаче в тази страна има един такъв концерн, който е държавната структура BBC, към която се обръща човек, когато иска сериозна, сигурна информация. Дайте да видим там как е регулирано, как те успяват да удържат някаква сериозност, някаква научност, проверяване на факти, какви са принципите, по които те работят и да ги въведем като един принцип на работа на обществените медии. Като пак добавям, към обществените медии добавям различни сайтове на министерства и т. н. Нали, то това е цялата тая среда, нали, която… Сега няма да можем да регулираме частните медии, там пазарната стихия е твърде силна. Но все пак нека да имаме някакви такива точки, опорни точки в нашата страна, където да се прави сериозна журналистика, сериозна, към която можеш да се обърнеш и може да… Аз мога да Ви дам някакви идеи, ако искате. Вие сте много по-напред от мен, нали, но… Когато става някакъв дебат, когато се покани някакъв… двама души дискутират в някакво студио, единият каже едно, другият каже обратното. Журналистът в следващата секунда, след като свърши тоя разговор, веднага трябва да излезе един експерт, независим, неутрален, който да каже какви са фактите. Fact checking, нали, проверката на фактите. Това е първото условие, от което трябва да тръгнем. И оттук нататък всички останали неща.
Водещ: Само че, знаете ли кое ми се струва най-тъжното в това, което казвате? Абсолютно сте прав, че тези правила, за съжаление, трябва да бъдат създадени от законодателя или от някой, който не е в Радиото, защото ние няма как да си напишем сами правилата, все пак законите се спазват, а пък те нямат никакъв интерес от това, което се случва в обществените медии и това е от години, просто защото искат да ги използват.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, така е. Така е, така е. Но пак казвам, нали, за начало да направим разлика между обществени медии, частни комерсиални медии и вече жълти медии, които пък да правят, каквото си искат. Аз бих разграничил жълтите от комерсиалните с някакво ниво на ДДС примерно, де да знам.
Водещ: Да, това е интересно.
Проф. Ивайло Дичев: Тези, които се ангажират да спазват някакъв общ код на поведение, да кажем, да бъдат облекчени откъм ДДС. Но за обществените медии, които са на държавна издръжка, там е съвсем, съвсем друго нещо, нали. Просто, там трябва да има много ясно разписани правила. Сега това правило, което тук… в което се обвинява Волгин, че не кани различни гледни точки и т. н., не знам дали така трябва да звучи правилно. Постижимо ли е, не е ли постижимо не знам, нали. Аз лично бих гледал по-скоро програмната схема, като цяло.
Водещ: Ами, не. Защото аз това се питам сега, като съм Ви поканила Вас, трябва ли непременно да Ви поканя и друга гледна точка?
Проф. Ивайло Дичев: Аз мисля, че това е глупаво. Но трябва да… все пак трябва да има една палитра от различни гледни точки, различни…
Водещ: Така е, в рамките на програмата да се чуват, разбира се, гледни точки. Обаче, кажете ми, защо университетски преподаватели, като Вас и всякакви други хора над средния интелектуален елит – с извинение, ако някой се обижда от думата елит – също се подхлъзнаха по тази плоскост и оставят някакви хора, такива като мен например, да се чудят какви са – соросоиди ли са или путинисти? Аз трябва ли да правя този избор, според Вас, примерно по казуса „Волгин”? Можем ли за този казус да говорим извън тези две възможности?
Проф. Ивайло Дичев: Значи, то това е една абсолютна глупост с тия соросоиди. Нали се оказа, че Сергей Станишев е бил стипендиант на Сорос, нали, не знам дали си спомняте.
Водещ: Чух, да.
Проф. Ивайло Дичев: Това е абсолютна глупост, нали. Какво значи това? Кой плаща? Който плаща, той поръчва музиката. Ами, какво да кажем за частните медии? Примерно медиите на Пеевски, нали. Какво да кажем за тях? То там пък изобщо трябва да ги закрием, защото там те изразяват директно мненията на своя собственик, нали. Тази логика не е така добра. Аз друго бих Ви казал. Като гледаме палитрата на предаванията, гледните точки и т. н., първо аз бих поглеждал към цялата медия, като такава, дали тя покрива важните съдържателни позиции в обществото. Сега, примерно говорейки за Волгин, хубаво е да има предаване за хора с леви убеждения. Наистина има едно, така, твърде голямо присъствие на десни, неолиберални, либертариански, всякакви такива, и националистически, всякакви такива гледни точки. Малко са представени, така, хора с традиционно леви нагласи. Но значи ли това, че трябва да представяме хора с расистки позиции? Трябва ли да пускаме предавания с антиромска, антитурска и т. н. насоченост? Мисля, че това е… не е редно, нали. Не бива, защото тук има някаква отговорност, която да искаме, да държим държавата да бъде цяла, да бъде здрава. Значи, затова мисля, че трябва да се говори във вашата медия и в другите обществени места за това как да представим важните позиции в обществото без да издребняваме сега дали единият е поканен, пък после ще има обратна гледна точка, защото оттук отиваме в една друга беда, която имат нашите медии и това е дебатите, които се превръщат в пингпонг – единият казва едно, другият казва друго, единият казва едно, нали, и накрая се рипва, се казва: е, не можах да разбера.
Водещ: Нищо не можах да разбера от това, което…
Проф. Ивайло Дичев: Нали, трябва… медията, в крайна сметка, трябва да извади… да стигне до нещо, да стигне до някаква истина, до някакви факти. И това, мисля, че е основният принос, особено на обществените медии. Трябва да ни помагат да разбираме нещата. Да разбираме означава да стигнем до едно ясно, еднозначно, спокойно научно, каквото искате, мнение за случая.
Водещ: За съжаление, обаче в този случай малко по-трудно ще се стигне до подобни отговори, защото самото решение, някак си, е заченато с грях – спуснато, некоментирано, без предизвестие. И аз, не знам Вие дали така мислите, но според мен, политизирането и на този случай ще продължи. На нас много ни харесва да се делим, да се конфронтираме и да живеем взаимно от тази… това отричане.
Проф. Ивайло Дичев: Значи, аз пак Ви казвам, от една страна ми се струва, че трябва да има, във вашето радио трябва да има предаване с леви… ляв водещ. Има нови леви хора, мислещи, западно обучени, интелигентни, морални и т. н. Спокойно може да намерите такъв човек. Това е едното нещо, нали. Другото нещо обаче е темата с тези журналисти, които си правят кариера, които стават интересни на публиката чрез скандал. Вече имахме, г-н Лозанов го спомена Явор Дачков, който от този скандал в обществена медия отиде в частния сектор и така, натрупа много точки и стана много известен. Значи, има такъв жанр журналисти, които чрез много яростен сблъсък, яростна конфронтация си правят реклама. Това е нещото, което трябва абсолютно да се избягва, особено пък в обществените медии.
Водещ: Съгласна съм с Вас.
Проф. Ивайло Дичев: Такива хора не трябва да има.
Водещ: Така е, не трябва да си правим PR дори и от негативите, въпреки че, нали, тъкмо онова изречение беше така, че няма лоша реклама. Благодаря Ви! Ивайло Дичев.
Проф. Ивайло Дичев: Благодаря!
Водещ: Опитахме се да поговорим за това, което се случва около Националното Радио и начина, по който се стигна до свалянето на предаването „Деконструкция”. Дали нашето ръководство ще прецени да ни даде отговор на въпросите, които се поставят в публичното пространство, предстои да разберем. Аз припомням, че хора от Националното Радио от месец май протестират именно заради това, че решенията в БНР се взимат така, спускайки се отгоре, без обяснения и с репликата „ние ръководим, така сме решили”.

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Мартин ДИМИТРОВ, Мила ЧЕРНЕВА

Сайтове без ясен собственик и с псевдоновини създават информационен хаос в българския интернет

"Ексклузивно! Владимир Путин за България: Истината е, че има един голям народ в този свят, пишат с наши букви, говорят с нашия език, винаги сме си помагали. Те са наши братя по вяра и по кръв. Дружбата ни е стара и ние няма да ги изоставим, въпреки че станаха фронтова държава на НАТО за война срещу нас. БОГ с нами, а ние с вас…" Ако този текст ви е познат, вероятно до него ви е отвело заглавието "Няма да изоставя България, въпреки че ми забиха нож в гърба", което твърди, че цитира руския президент. Може да сте го прочели в dunavmost.bg, petel.bg, sekirabg.com или bradva.bg – няма и значение къде точно, защото информацията е до голяма степен една и съща. И както сигурно се досещате, невярна.
Няма да намерите допълнителна информация къде, пред кого и по какъв повод Владимир Путин е казал тези думи. Всяка медиа е цитирала предишната – petel.bg се позовава на dunavmost.bg, dunavmost.bg – на dailypress.bg, които пък нямат източник. Такъв липсва и в bradva.bg, но за сметка на това историята е разкрасена, като към "цитата" на руския президент са добавени думите: "Два пъти сме освобождавали тази държава и ако се наложи, ще го направим и трети път."

Вижте цялата инфографика

Това е само един от ярките примери за една по-особена част от информационния хаос в българския интернет през последните години. Някои виждат зад това конспирация и подозират, че сайтовете се финансират щедро с рубли от руския бюджет за хибридна война. За това на етапа няма никакви обективни доказателства. По-вероятното обяснение е, че те са комбинация от журналистически непрофесионализъм и много голяма доза лични пристрастия на хората, които ги списват.
Тази категория сайтове бълват псевдоновини на конвейер, много рядко публикуват оригинално съдържание и почти никога не спазват дори най-базовите правила на журналистиката. Цитират се едни други, много често нямат ясен собственик или издател, а дори и зад тях да стои някаква фирма, според документите за нея обикновено работи само един човек (ако изобщо е нает някой). Смесват фалшиви новини с ШОК-иращи заглавия от ежедневния информационен поток, подобно на кафявите сайтове "Блиц" и ПИК. Всъщност мнимите сайтове често се позовават именно на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, и копират съдържанието им, понякога дословно. Голяма част от тях се разпространяват главно чрез споделяне в социалните мрежи, но има и такива, които попадат в топ 1000 на най-посещаваните български сайтове според класацията на similarweb.com. В комбинация с големия им и непрекъснато растящ брой ефектът от псевдомедиите се мултиплицира. И води не просто до дезинформация, а до сриване на доверието на хората към журналистиката като цяло.

Кои са мнимите медии

Ясна класификация на този тип сайтове няма как да бъде направена. Проследихме някои от тях, без да претендираме за изчерпателност, за да проверим ясно ли е кой стои зад тях и на какви теми залагат най-често. Част от тях официално са агрегатори на новини (RSS), т.е. единственото, което правят, е да намират автоматично нови текстове от други сайтове, които после показват само със заглавията им и връзка към първоначалния източник. Други фактически са агрегатори, макар официално да се представят за информационни агенции. Трети пък са сайтове на регионални медии, които понякога имат и хартиени издания. Дори те обаче не са имунизирани срещу желанието за повече кликове или пък убежденията на собствениците им. Ако се върнем на "новината" за ножа в гърба на Путин, тя първо е публикувана в сайта на най-големия югозападен всекидневен таблоид dailypress.bg, чийто управител до април 2014 г. е общинският съветник от "Атака" в Гоце Делчев Павел Петелов, а към днешна дата според сайта на медиата той е директор "Маркетинг и реклама". Името на журналиста, което стои на текста за Путин, обаче липсва в списъка с работещите за таблоида.
Преди две години българският блогър, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков публикува списък с анонимни "медии". Към началото на декември тази година в него има 65 сайта, за които няма публикувана информация за собственост (физическо лице или име на фирма), както и телефон или физически адрес. След като публикацията на Гаджоков придоби популярност, а той създаде приставка за интернет браузъри, която да предупреждава при зареждането на подобни сайтове, част от тях добавиха информация за собствеността си. Но други като budnaera.com, bradva.bg и bultimes.com остават в списъка. За "Капитал" Гаджоков каза, че причината да започне да класифицира тези сайтове е практиката за тиражиране на клевети от всевъзможни източници, които се приемат напълно безкритично. "Оказа се, че почти никой от тях няма не само източник или автор на материала, но дори и посочено кое физическо лице или фирма притежава сайта", коментира Гаджоков. Той ограничава своето проучване само до сайтове, които претендират да информират гражданите по обществени въпроси, защото те създават нагласи за обществените процеси. "Няма нищо осъдително в това някой да направи интернет медиа, която да печели чрез реклами", казва Гаджоков. Но според него няма логично обяснение за поведението на по-голямата част от тези сайтове. "Имайки предвид тематиката, "шаблона" на "новините" им, систематичността и постоянната посока на техните публикации, те най-вероятно са издържани от хора с интереси да внушават определени обществени тези, предимно клевети и очерняне на политическия противник", смята блогърът.
Друг блогър – Милен Георгиев – пък решава да направи проучване как се финансират подобни медии, след като статии от тях заливат Facebook стената му. Въпреки че не успява да направи конкретни обобщения, Георгиев остава с убеждението, че "сайтовете харчат чужди пари и повечето се опитват да скрият собствеността си". Проучването на блогъра води до следните интересни открития. Собственик на домейна bultimes.com се оказва Крум Фильов Фильовски, а зад сайта не стои търговско дружество. Единствената активна фирма на Фильовски има загуба от 48 хил. лв. за 2011 г., 58 хил. лв. за 2012 г., 69 хил. лв. за 2013. За 2014 г. фирмата има печалба от 10 хил. лв. Георгиев намира още, че budnaera.com е регистриран през 2013 г. на името на Адриан Антонов, който живее в Аръндел, Австралия. "В австралийския търговски регистър намерих само едноличен търговец, регистриран на същото лице, а за този тип фирми там няма счетоводни данни", пише Георгиев.
Влиянието на псевдомедиите изобщо не е малко. Най-големите десет сайта без ясна собственост, които "Капитал" провери, са генерирали общо над 5.5 млн. клика само през октомври тази година.
За същия месец например similarweb.com регистрира 1.6 млн. импресии за bradva.bg, което поставя сайта на 125-о място по посещаемост сред българските уеб страници. Ресурсът, с който се постига огромното количество съдържание (от първия текст на сайта на 23.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са публикувани 21 546 статии), изглежда доста скромен. Според Търговския регистър единствената фирма, която е регистрирана на името на собственика на домейна на bradva.bg – Петър Папакочев, е търговското дружество "Новуз медия" ООД (с предишно име "Акваголд" ЕООД). То има само един социално и здравно осигурен служител освен тримата си съсобственици. В сайта почти няма оригинално съдържание – проверка в търсачката показва, че в 7650 от тези статии екипът на bradva.bg е цитирал ПИК или "Блиц". Много статии пък се позовават на други подобни мними медии, чуждестранни агенции и т.н. Подобна е ситуацията в dunavmost.bg, където според трима запознати източници от медийния пазар в Русе работи само един човек.
"Капитал" се опита да зададе въпроси на някои от сайтовете, които имаха посочени контакти. Не успяхме да се свържем или не получихме отговор от dunavmost.bg, bultimes.com и budnaera.com. А от bradva.bg ни отговориха, че концепцията им е да покрият "максимален брой теми", така че да привлекат по-широка аудитория. "Съдържанието на сайта е тип "дайджест" и отразява всичко – от изчерпателни местни и международни новини до теми за жената, здраве, спорт, пътешествия, история, хумор, астрология и много други", отговарят от екипа на bradva.bg. И добавят, че докато авторските им материали "ежедневно биват разпространявани от други медии", те си сътрудничат "успешно с редица колеги съобразно законите на Република България".

Любимата тема – руското величие

Освен, че често копират съдържанието си от други медии, сайтовете с псевдоновини подхождат крайно тенденциозно към информационния поток. Много от тях имат изключително явна проруска и антиевропейска, анти-НАТО и анти-САЩ насоченост. Прави впечатление например, че сайтовете се заиграват с темата за разпадащия се и слаб ЕС, чиито устои според тях биват подривани от бежанците (виж инфографиката). Друга любима тема, особено в последния месец, е конфликтът между Русия и Турция. Когато например в руския жълт сайт bloknot.ru политологът Леонид Крутаков е цитиран да казва, че има вариант Турция да затвори морския път през Босфора за руски кораби, "новината" веднага се озовава в "Блиц", а bradva.bg я прецитира оттам със заглавие "Турция затваря Босфора за руските кораби?". "Memoria de futuro" също публикува статия, в която се твърди, че според свидетели от Истанбул десетки руски кораби са се струпали в района на Босфора, и се позовава на РИА "Новости" и РТ. Същата новина излиза и в "Правда". Разбира се, българските сайтове пропускат да отбележат официалното опровержение на РИА, което е публикувано скоро след първоначалната статия и се позовава на Министерството на отбраната на Русия.
Във вътрешнополитически аспект псевдомедиите също имат ясни любимци и хора, които нападат. Тъй като bradva.bg и dunavmost.bg например копират огромна част от съдържанието на "Блиц" и ПИК, тяхната политическа позиция не се различава много от тази на медийните говорители на Пеевски и се състои основно от атаки срещу президента Росен Плевнелиев, Реформаторския блок и вече бившия министър на правосъдието Христо Иванов. "Масово тези сайтове показват крайна сензационност и липса на източник, при положение че е кристално ясно как "новината" не е оригинално тяхна", обобщава Красимир Гаджоков.
Понякога не е трудно за псевдоновините да стигат и до сериозни иначе медии. Водещият на "Панорама" Бойко Василев дава пример: "Лъжите и клеветите се цитират от жълти вестници, оттам – към радиостанции и телевизии – и така, докато по метода на Гьобелс, се превърнат в истина." Така отговорността на сериозните медии става още по-голяма. Защото, както казва Василев: "В тази система от концентрични кръгове на манипулацията журналистите, които цитират, не са наивници, а съучастници."

Задушаващата хватка на псевдомедиите

Освен че не играят по правилата на журналистиката, сайтовете, които разпространяват фалшиви новини, сриват доверието на хората в медиите като цяло. "Замърсяването на публичната среда с неистини е само по себе си опасно. То "разболява" общественото мнение, прави го податливо на всевъзможни внушения, включително на опасен радикализъм", предупреждава Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Според нея честите практики на дезинформация отнемат и от и без това твърде крехкото доверие на гражданите към българските медии. "Остава сянка на съмнение, че едва ли не всички медии и журналисти са лъжливи, склонни да заблуждават публиката или просто че са некомпетентни", добавя Даскалова. А колко важно е доверието припомня с друг пример и Жана Попова, асистент в журналистическия факултет в Софийския университет: "Световните агенции за информация защитават авторитета си, защото от доверието на медиите към информацията зависи абонаментът за тях."
Изкривяването на медийната среда е опасно и според Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама", който казва, че тези сайтове задават фалшива публичност, а оттам и лъжливи мнозинства. "Нормалните, здравомислещите хора започват да се чувстват малцинство, въпреки че не са", казва Василев и добавя: "Пораженията върху обществения морал са доста големи."

Решението е в (само)регулацията

Според Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), в тази ситуация на огромно информационно замърсяване медиите, които претендират за сериозност и високо качество, носят дори по-голяма отговорност. И не трябва да оставят надпреварата за бързина и кликове да остави на заден план проверката на информацията и разговорите с източници.
Освен да следят за собственото си качество обаче, сериозните медии – а и не само те – трябва да водят и активна кампания срещу манипулативните издания. Според медийния юрист Бойко Боев трябва да се акцентира на медийното ограмотяване на публиката, а за проблема да се говори от политици и медии. "Хората не могат да направят разлика между това, което четат в интернет, и това, което гледат по телевизията и четат във вестниците. Трябва да се следи медиите да спазват правилата за съдържанието си. Има начин държавата да направи това", смята Боев и добавя, че е нужно онлайн медиите специално да приемат правила за качеството си, за модериране и отговор на оплакванията. Бойко Василев заключва, че ако в България лъжата не може да бъде различена от истината, проблемът е много по-голям и изисква по-дълбок подход, включително аудиторията сама да си поиска истината.
Сайтовете, които тиражират скандални новини и изопачават реалността, обикновено се радват на голяма популярност сред обществото именно заради сензационния си характер, смята Мария Черешева. "Това ги прави и атрактивни за рекламодателите, дори и на автоматично ниво чрез Google реклама например. Така сериозните медии са поставени в неравностойна конкуренция, защото те инвестират ресурси в подготвени екипи и време в разработката на качествени материали", смята журналистката. Но според нея това не е най-страшното – подобни сайтове лишават аудиторията от основното й право на достъп до информация, като по този начин унищожават репутацията на журналистиката като цяло и сриват крехкото доверие на гражданите в медиите. Затова е нужно подобни сайтове да бъдат отбелязани на медийната карта, да бъдат регулирани или – ако не търпят регулация – манипулациите им да бъдат разобличавани.

Стр. 52 – 53

Topnovini.bg I 8.12.2015

Липса на ясни данни за пазара, неясни действителни собственици, силна концентрация в няколко медийни групи и неморални практики. Това е краткото описание на медийния пазар в България според изследване на проекта “Медиатор”, осъществен от Асоциацията на европейските журналисти – България и с финансовата подкрепа на Фондация “Америка за България”.

“Недостигът на официална и достоверна информация е сериозна пречка пред прозрачното функциониране на медийния пазар”, пише авторът Николета Даскалова. Тя посочва, че липсва обща система за измервана на тиражите на вестниците и списанията. Неясни са както отпечатаните тиражи, така и реализираните продажби. Липсват и публични данни за дяловете от рекламния пазар в радиосектора. Подобна е и ситуацията при онлайн медиите, където индивидуалните пазарни дялове на отделните компании на този етап не се публикуват. Друг проблем е разминаването на официалните данни на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Националния статистически институт (НСИ), както и двойната пийпълметрия при телевизиите, която обърква рекламодателите. “Част от разминаванията се дължат на разлики в подходите (пийпълметрични, маркетингови, социологически, онлайн статистики) или в обхвата на извадката (пълнолетно население или определена целева група)”, смята Даскалова.

Изследването вади на показ и съмнителните практики в отношенията между медии и рекламодатели. “Налице са и практики, при които договорките излизат от сферата на регламентираната реклама и се разпростират върху редакционното съдържание. Такива са например случаите, при които медиите ухажват рекламодателите с бонусни или безплатни PR и имиджови публикации. Друга практика е скритата продажба на съдържание, както и търговията с влияние и с редакционна политика. Явлението е характерно за периоди на политическо напрежение и предизборни кампании, когато журналистическата подкрепа за партии и политици или обратното – поддържането на негативни кампании срещу опоненти, се осигуряват и с корупционни средства. Сред представителите на бизнеса също има случаи на плащане на журналисти „под масата” с цел медийно отразяване в позитивна светлина. Част от сенчестата икономика е и така нареченият медиен рекет – публикуване на неприятни статии срещу избрана фирма с цел фирмата да започне да рекламира в медията и негативната кампания да спре. Подобни употреби с медийното съдържание не само че деформират пазарните принципи, но влошават качеството на медийната среда като цяло”, алармира тя.

Незадоволително е и положението с обявяването на реалните собственици на медиите – главно във вестниците. “Все още съществуват сериозни дефицити на прозрачност. Така например не всички издатели на печатни произведения спазват законовото изискване да декларират действителните си собственици, в резултат на което в публикуваните списъци прозират бели петна. Освен това проследяването на контрола стига до задънена улица, когато идентифицирането на собствеността води до офшорна зона”, пише Даскалова.

И допълва: “Диагностицирането на контрола върху медиите допълнително се усложнява от текущите процеси, свързани с краха на Корпоративна търговска банка през 2014 г. От една страна фалитът на банката осветли медийни зависимости от тази финансова структура в големи мащаби. От друга страна пост-КТБ ситуацията води до динамично преструктуриране на позициите и зоните на влияние върху медийния пазар. Дори докато тече техническият процес на публикуване на настоящите данни в част от тях вече настъпват изменения заради смени на собственост, продажби, окрупнявания и фалити”.

“Българският медиен пейзаж впечатлява със свръхизобилие и формално разнообразие от медии. На практика обаче основните сектори на пазара функционират в режим на силна концентрация, което тушира ефекта от количественото многообразие”, сочи още анализът. “Ако приложим стандарта за измерване на концентрация „топ 4”, ще акумулираме приблизителен пазарен дял (на база рекламни бюджети) на водещите 4 телевизионни групи над 90%. Отчетливо висока е и концентрацията на аудиторни дялове в телевизионния сектор – над 70% за водещите 4 компании. Нещо повече – прави впечатление, че телевизионният сектор фактически е доминиран от само две медийни групи. Техният общ пазарен дял отчита внушителните над 80%, а сумарният им аудиторен дял е над 60%. В сравнение с лидерите bTV Media Group и Nova/MTG, останалите конкуренти в сектора заемат маргинални позиции – с индивидуален пазарен дял под 7%”, гласи изследването.

Състоянието при онлайн медиите също не е цветисто. “Онлайн медиите все повече губят от своята независимост и алтернативност спрямо традиционните медии. Актуалното състояние на онлайн средата отчита мощно присъствие на големите телевизионни и издателски компании в мрежата. Това се случва чрез два основни процеса. Единият се изразява в постепенното и конвергентно разширяване на бизнеса от страна на компании с традиции и наложени марки в пресата и телевизията (например Икономедиа, bTV Media Group, СББ Медиа, Медийна група България). Другият, по-агресивен пазарен подход е чрез закупуване на вече разработени интернет групи. Така например Nova Broadcasting Group и Bulgaria on Air сериозно разшириха портфолиото си през 2013 г., като придобиха две от най-големите онлайн групи – съответно Нет Инфо и Инвестор. Паралелно с тенденциите на консолидация и окрупняване, нарастващото влияние на онлайн средата провокира и допълнителни опити за овладяване на интернет, които отиват отвъд чисто пазарните ефекти. Такива са например практиките на продуциране на квазиновинарски сайтове, както и инсценирането на гражданско мнение чрез платени и контролирани читателски коментари”.

Бизнесът с разпространение на медии и пренос на съдържание също не се развива безпроблемно. “Дистрибуцията на печатни издания често е обект на критики през последните години. Основната тревога е в посока на това, че вертикалната концентрация между разпространители и издатели води до дискриминационни действия срещу конкурентни издания. Критиките се задълбочават след старта на проекта „Лафка” през 2013 г. Опасенията на експерти, граждани и търговци на дребно са, че търговската верига за продажба на вестници, списания, цигари и други дребни стоки е с недостатъчно прозрачна собственост и същевременно придобива монополни позиции на пазара на разпространение на печатни издания”, пише още Даскалова.

В изследването са включени и данни за популярността на различните медии. При радиостанциите ясно се вижда проблемът с двойната пийпълметрия. По данни на "Nielsen" и "Alfa Research за първото полугодие безспорен лидер е програма "Хоризонт" на БНР. Според GARB обаче радиостанция №1 е "Веселина".

При телевизиите лидер е bTV, следвана от "Нова телевизия" с разлика от над 10% от аудиторията. Данните за пазара на печатни издания покават, че най-много се харесват "жълтите" издания на групата медии на депутата от ДПС Делян Пеевски "Уикенд" и "Телеграф".

Пълния анализ и още данни може да видите тук: http://mediamarket-bg.info/index.html#home

Оригинална публикация

www.agencia-sliven.com | 10.05.2013

Асоциацията на европейските журналисти ще извърши второ проучване на свободата на словото в България, съобщиха от АЕЖ.

За пръв път паралелно допитване ще бъде адресирано към изявени блогъри и други представители на „гражданската журналистика“.
Проучването ще бъде проведено от днес, 10 май до 10 юни 2013 г.
Всеки журналист може да попълни анкета чрез сайта на АЕЖ-България – www.aej-bulgaria.org (http://aej-bulgaria.org/anketa/content.php). Анонимността му е гарантирана.
Въпросите са свързани с проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд, ефективност на законодателството, формите на саморегулация и държавна регулация.
Целта на изследването е да се установи състоянието на журналистиката и качеството на медийната среда в България.
„Разчитаме на откровените мнения на колегите по всички поставени въпроси. Всеки журналист има уникален личен опит и би могъл да ни съдейства, за да разберем как трябва да се подобрят условията на труд, професионалната реализация на журналистите и в крайна сметка – да подпомогнем развитието на гражданското общество в България“, коментира председателят на АЕЖ – България Кристина Христова.
Освен анкетата сред журналисти ще бъде направено и паралелно допитване до блогъри и представители на други информационни интернет канали. Стремежът е да се достигне до така наречената „гражданска журналистика“.
Събраната информация ще се използва само в обобщен вид за всички участвали и е осигурена е и солидна защита от евентуални онлайн атаки и опити за манипулации.
Въпросникът до „гражданските журналисти“ ще бъде лично адресиран до изявени представители на тази общност.
Отговорите ще се приемат до 10 юни 2013 г., включително. Резултатите от двете проучвания и техния социологически анализ ще бъдат представени в края на юни по време на публичен дебат на тема „Свободата на словото в България – 2013 г.“
Проектът е посветен на тазгодишния Световен ден на свободното слово 3 май и е продължение на проучването на АЕЖ-България за свободата на словото сред 113 журналисти през 2011 г. Мнозинството от анкетираните журналисти тогава даде категорично негативна оценка за българската медийна среда, като много от тях признаха, че са били подлагани или са ставали свидетели на директен политически и икономически натиск. Обезпокоителните резултати бяха потвърдени и от продължаващото драстично изпадане на страната в класациите за медийна свобода на международни организации като Freedom House и „Репортери без граници”.
Проучването се провежда с финансовата подкрепа на американското посолство в България и с медийното партньорство на OFFNews, БНР, Dnevnik.bg, Profit.bg. 

Оригинална публикация

www.vesti.bg | 21.03.2013

На първото си заседание Министерският съвет прие постановление за определяне на тарифата, по която партиите, коалициите от партии и инициативните комитети ще заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Въпреки икономическата криза, цените на различните форми на медийно отразяване са повишени спрямо предходните предизборни кампании. Асоциацията на европейските журналисти – България /АЕЖ/ в писмо да премиера Марин Райков изразява загрижеността си, че служебното правителство продължава практиката на предходните управления за поставяне на силно ограничаващи бариери за правото на достъп до свободен информиран избор на гражданите.
"АЕЖ-България се опасява, че подобни финансови бариери могат да ограничат конституционно гарантираното право на българските граждани да избират или да бъдат избирани или биха могли да доведат до нерегламентирани или корупционни практики или зависимости, породени от необходимостта да бъдат събрани средства за предизборната кампания. Същевременно подобна финансова бариера поставя в неравностойно положение партии, коалиции, сдружения и/или инициативни комитети, които участват за първи път на избори и не са разполагали с държавна субсидия спрямо тези, които вече са имали такава възможност на разположение.
Неясен е и аргументът защо въпреки икономическата криза, цените на различните форми на медийно отразяване са повишени спрямо предходните предизборни кампании. Правителството посочва, че тарифата е е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР.
Бихме искали да Ви попитаме дали при определяне на цените е било отчетено мнението и на други заинтересовани страни. Припомняме, че Вашето правителство пое недвусмислен ангажимент за консултации с гражданите. Ето защо, изглежда логично подобно важно решение да е съгласувано с представителите на политическите партии и инициативните комитети, специализираните неправителствени организации, журналисти с опит в националните медии, и дори с представители на аудиторията на БНТ и БНР.
Смятаме, че в никакъв случай избирателите не бива да бъдат лишени от информацията, необходима им, за да направят своя избор. Това важи с особена острота за онази аудитория, която разчита главно на обществените медии, които са натоварени със специфични функции.
Намираме, че тарифа от 200 лв. за минута участие в диспут дискриминира извънпарламентарните партии, давайки предимство на големите формации, които ползват значителна държавна субсидия. БНТ и БНР са обществени медии и получават финансиране от държавния бюджет именно за да предоставят равна възможност за достъп до ефир на всички слоеве от населението без оглед на платежоспособността им. Без съмнение, партиите с по-големи възможности ще използват по-пълноценно частните медии за предизборната си кампания. Функцията на националната телевизия и националното радио е именно да компенсират частично този дисбаланс.
Освен това АЕЖ-България намира, че поставените от закона изисквания към партиите и коалициите за регистрация за вота чрез внасянето на определен брой подписи /7 хиляди/ и парична гаранция от 10 хиляди лева е достатъчна предпоставка, както за недопускане на партии-фантоми, които да претоварят обществените медии във времето за предизборна агитация, така и достатъчна финансова тежест особено за нови сдружения, партии и коалиции. По тази причина трябва да се помисли дали допълнителното пресяване на участниците в кампанията по националните медии чрез финансови условия е оправдано.
Поради изброените причини, АЕЖ-България призовава правителството в най-кратки срокове да инициира консултации по темата с участието на заинтересованите страни. След като бъде изслушано тяхното мнение, решението за определяне на тарифите трябва да бъде преразгледано, за да се гарантира равен и справедлив достъп до демократичната надпревара", заявяват от АЕЖ. /БГНЕС /

Оригинална публикация

www.cross-bg.net | 17.01.2013

Българското общество е лишено от възможността да бъде информирано коректно, обективно и в пълнота, за да вземе решение за начина на гласуване на предстоящия национален референдум. Причината за това е поставянето на финансови бариери пред участниците в информационната кампания. Тази позиция изказаха от Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ) намира. От асоциацията настояват за обозначаване на платените информации по темата за референдума в медиите като „платени съобщения".
За съжаление, за пореден път медийното отразяване по време на информационната кампания за референдума в по-голямата си част е платено дори в обществените медии, като същевременно читателите, слушателите и зрителите на медийното съдържание не са изрично информирани, че става дума за платени съобщения.
На 19 декември м.г. Министерски съвет на Република България прие постановление за определяне на тарифа, по която се заплащат предаванията по Българската национална телевизия и Българското национално радио в рамките на информационно-разяснителната кампания за националния референдум на 27 януари 2013 година с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Съгласно тарифите минута участие в дебат по БНТ струва 180 лв., а за същото време в БНР трябва да се заплатят по 70 лв на минута. Хрониките, включващи и разходите по тяхната изработка, струват съответно 920 и 300 лв на минута. Излъчването на встъпителни и заключителни клипове струва по 1400 лв на минута по БНТ и 380 лв на минута до 15:00 ч. по БНР, програма Хоризонт. Видео клиповете по БНТ, за времето от понеделник до петък, между 06:00 и 22:00 ч. струват между 825 и 2255 лв на минута. Правителственото постановление обаче не изисква изрично тези информации, които по своята същност се явяват платени съобщения, сходни с рекламна кампания, да бъдат задължително маркирани като такива. Асоциацията на европейските журналисти-България намира, че по този начин потребителите на медийното съдържание могат да бъдат въведени в заблуждение.
Не по-малко тревожно е, че тарифа от 180 лева на минута за участие в дебат поставя финансова бариера пред плурализма на мненията и предпоставя възможности за ограничаването на този плурализъм чрез икономически механизми. Това от своя страна предполага по-скоро сблъсък на лобита, а не състезание на различни граждански позиции за развитието на страната.
Затова АЕЖ-България настоява всички дебати, репортажи, съобщения по темата за референдума, за отразяването на които участниците заплащат, да бъдат обозначавани по подходящ начин като „платени съобщения". В дългосрочен план тази практика за ограничаване на плурализма на мненията чрез финансови бариери трябва изцяло да бъде премахната като противоречаща на демократичните принципи за право на свободен избор и свобода на словото.

Оригинална публикация

Асоциация на европейските журналисти – България I 4.09.2012

До Заместник-председателя
на Европейската комисия
г-жа Нели Крус

Отворено писмо от български журналисти

Уважаема г-жо Крус,

Ние, група български журналисти, очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас. Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент.

Смятаме, че от срещите ви с представители на институциите или на двата издателски съюза, няма да научите достатъчно за политическата
зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват.

Българският печат е заложник на войната между двата издателски съюза. Голяма част от анализите, коментарите и разследванията целят единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често са в контекста на тази война. Независими гласове извън тази схема пък попадат под ударите и на двете страни. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез поставени лица заема застрашителни размери.

И това не е просто субективно усещане на журналистите. През 2011 и 2012 г. редица авторитетни международни институции и организации отправиха изключително сериозни критики към медийната среда у нас: IREX, Freedom House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници. В доклада „Застрашените свобода и плурализъм на медиите” фондация „Медийна демокрация” картографира проблемите на българските медии като постави политическата зависимост на първо място, следвана от ограничен плурализъм, икономически зависимости, насилие над журналисти, влошаване на качеството на медийното съдържание и наличие на твърде ниски професионални стандарти.

Това не е просто проблем на българското общество, а на целия Европейски съюз, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари. Последният пример е случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил.евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии.

Уважаема г-жо Крус,

ние, група утвърдени български журналисти, искаме да се срещнем с Вас, за да получите достоверна информация за положението на журналистите в България, да предложим решения и да чуем Вашата позиция. Ситуацията на медиите у нас е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз. Ситуацията в България заслужава не по малко внимание от тази в Унгария, когато ЕС (и лично Вие) се намеси и изрази позиция против опитите за ограничаване на медийната свобода. Разчитаме това да се случи и у нас.

С уважение:
(по азбучен ред)

Аделина Марини

Антоанета Цонева

Асен Генов

Асен Йорданов

Асоциация на европейските журналисти – България

Атанас Чобанов

Владимир Йончев

Едвин Сугарев

Иван Бакалов

Иван Бедров

Иво Инджев

Ирен Филева

Ирина Недева

Константин Павлов

Лидия Павлова

Лили Маринкова

Мирела Веселинова

Петьо Цеков

Пламен Даракчиев

Полина Паунова

Ралица Ковачева

Росен Босев

Румяна Червенкова

Силвия Великова

Стояна Георгиева

Тони Филипов, Д-р

Цветозар Томов

Център за развитие на медиите

Юлияна Методиева

Ясен Бояджиев

Оригинална публикация