www.dnevnik.bg I 04.05.2015г.

Президентът Росен Плевнелиев ще назначи за член на Съвета за електронни медии Бетина Жотева, съобщиха от прессекретариата му. В момента тя е говорител на Министерството на външните работи.

Бетина Жотева притежава дългогодишен опит в областта на медиите и връзките с обществеността. Професионалното си развитие започва през 1990 г. в Българска национална телевизия като водещ новини и редактор на международните новини, се отбелязва в съобщението.

В периода 2000-2005 г. е кореспондент на в. "Труд" и директор на бюрото на вестника в Брюксел. От 2005 г. до 2007 г. е консултант и анализатор към НАТО, а от 2007 г. до 2010 г. заема длъжността Първи секретар по въпросите на връзките с медиите и комуникационните стратегии в Постоянното представителство на България в Европейския съюз, Министерство на външните работи. Работата й в НАТО и в Постоянното представителство на България в Европейския съюз й позволява да навлиза директно в проблематиката на европейския и световния обществено-политически живот, се казва в мотивите на президента.

В момента Бетина Жотева заема длъжността говорител на Министерството на външните работи, а през последните пет години работи в администрациите на четири български правителства. През 2014 г. е част от политическия кабинет на вицепремиера по икономическа политика и министър на регионалното развитие в служебния кабинет Екатерина Захариева и отговаря за медийната политика, връзките с обществеността и междуправителствените връзки в икономическия сектор. Била е директор на Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерството на финансите по времето на Симеон Дянков и директор на същата дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката в служебното правителство през 2013 г.

Бетина Жотева притежава бакалавърска степен от Държавен университет – Будапеща, Унгария, и магистърска степен от Софийски университет "Св. Климент Охридски" по философия и философски науки. Владее свободно четири езика – английски, руски, френски и испански.

Мотивите на държавния глава да номинира Бетина Жотева за член на Съвета за електронни медии са професионалната й квалификация и богат опит, придобит през 25-годишната й практика в областта на медиите и връзките с обществеността. Друго основание са нейният авторитет, принципната и отговорна гражданска позиция. Професионалните и лични качества на Бетина Жотева са предпоставка, че като член на СЕМ тя ще се ръководи от интересите на обществото, ще защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

 

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 02.12.2014г. 

Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев ще подаде оставка като председател на парламентарната комисия по култура и медии, ако се оттеглят зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов и областният управител на София-град Веселин Пенев. Двамата са назначения на Народна партия "Свобода и достойнство – част от Реформаторския блок, които от Патриотичния фронт искат да бъдат отстранени, за да не оттеглят подкрепата си от правителството.

Бинев съобщи за намерението си на едночасова пресконференция в Народното събрание, която даде заради реакцията на интелектуалци, културни дейци и медии срещу избора му. Другите варианти, за да се оттегли от поста, са оставката да му бъде поискана от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който го е предложил на поста, както и ако протестиращите срещу него дадат аргументи, които да не са клишета.

"Не свиря, не пея и не стихоплетсвам"

Слави Бинев е искал да поеме комисията за европейските фондове, но заради политическо решение той е бил пренасочен към друг ресор. Получил е предложението за културата и медиите в късния следобед на миналия четвъртък, по думите му 16.54 ч. Самото гласуване обаче беше три часа по-рано. Първоначално е отказал, но след това преценил, че с неговия седемгодишен опит в европейските институции като депутат в Европейския парламент ще може да привлече повече пари от оперативните програми и фондове. "Едва ли има по-подготвен човек от него по тези теми, ако не в държавата, то в българския парламент", посочи той.

След това припомни, че той бил единственият политик, който повдигнал въпроса за неясната собственост на медиите у нас на европейско ниво, заедно с "обидени и унижени журналисти". Той даде заявка, че ще осветли до физически лица собствениците на медии у нас, "а не да чуваме техните имена само по улиците". "Трябва да освободим медиите от техните зависимости – политически, икономически или каквито там има", добави той.

По думите му той не може да свири, да пее или да стихоплетства, но като шеф на комисията ще бъде мениджър на културните индустрии. Даде за пример културни дейци, които са се занимавали с мениджърски функции, и са похабили таланта си, и не са успели да ръководят, както трябва. По думите му като председател на комисията по култура и медии ще бъде администратор, а няма да дава естетически оценки.

"Не ги познавам тези хора, които ме критикуват по телевизията"

От думите на Бинев се разбра, че той не познавал "като личности" културните дейци и интелектуалците, които го критикували през последните дни в медиите. "Не мога да си представя, че хора, с които никога съм нямал вземане-даване, ме критикуват, все едно цял живот са ходили по мене, до мене, за мене…", посочи той и малко по-късно добави, че е видял много отмъстителни погледи сред тези хора.

По думите му сред недоволните срещу него имало и платени интелектуалци, и хора, увлечени от общото недоволство, и хора, които просто търсят лошия. На въпроси кои са платените културни дейци, Бинев посочи критикуващите го по медиите, но отказа да уточни кои са точно те. На питания кой им плаща той също не отговори, но не изключи това да бъде Цветан Цветанов от ГЕРБ.

Според него единствено от Българската национална телевизия (БНТ) могат да се чувстват засегнати от негови действия, заради организираните от него протести през април 2013 г. От медията реагираха в неделя срещу назначението на Бинев. "Ако някого съм засегнал, извинявам му се", каза депутатът и по-късно се разбра, че точно в обществената телевизия ще бъде първото му интервю. По време на пресконференцията той нарече БНТ бюджетна телевизия, която се нуждаела от обществен контрол. "Някой трябваше да даде тон за песен. Никой не си зададе въпроса защо правя тези атаки срещу БНТ", посочи той.

За БИАД и чалгата

Бинев коментира и критиките към него, че е бил собственик на БИАД – един от емблематичните столични клубове за чалга музика. "Петьо Блъсков (бел. ред. – в момента главен редактор на в. "Труд") беше казал нещо много готино. Отишъл при него един политик, като мен и му казал, че някаква статия не била коректна. И Блъсков му отговорил, че продава вестници, не ги чете", разказа Слави Бинев. По думите му, ако трябва да направи нещо, което да му носи пари, да бъде бизнес, това ще бъде клуб с чалга.

"Но забравяте, че аз съм основател и на клуб "Библиотеката", където се изявяваха всички музиканти, които бяха отритнати, всички, които бяха опукани от властта", заяви депутатът. Според него репродукциите на Мона Лиза, които се продават около Лувъра, не са добри, но туристите ги купували.

Депутатът заяви, че не е чел само една книга – "Винету", както някои хора, имайки предвид премиера Бойко Борисов. На въпроси коя му е любимата книга, кой му е любимият композитор и коя му е любимата постановка той заяви, че не е подготвен за тази викторина, а никога не бил твърдял, че е най-интелигентният човек.

На въпроси за негови законодателни инициативи – примерно Закон за печата или Закон за продуцентите, Бинев посочи, че е не подготвен по тези теми. А и по принцип в такива ситуации се консултирал и с двете страни – лобита, по темата, за да стигне до решение. 

 

 

Оригинална публикация 

www.dnevnik.bg | 29.08.2013 

Общо четири цифрови канала ще има Българската национална телевизия след окончателното преминаване от аналогово към цифрово излъчване. Това съобщи в Пловдив председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов, цитиран от самата телевизия.
Освен БНТ 1 и БНТ 2 обществената медия ще пусне още два канала.
Няколко са идеите за нови програми – за детски, спортен и образователен канал.
28 телевизии вече имат лиценз за преминаване към цифрово съдържание. Повечето от тях не са нови. По данни на регулатора в телевизионната мрежа у нас отново са се появили пиратски програми, затова от есента започват масови проверки, най-вече на кабелните оператори.
Лозанов допълни, че вече е решено т.нар. канали за възрастни да са изцяло кодирани, за да се предпази детската аудитория. Ще се проверява и силата на звука на рекламите по телевизиите.

Оригинална публикация