БНР, Нещо повече | 27.02.2012
Водещ:Добър ден на колегата Светослав Терзиев от в. „Сега”. Колега Терзиев, днес конференция, мисля, че на фондация „Фридрих Еберт”, не знам и на кого друг…
Светослав Терзиев:…СБЖ.
Водещ:И на СБЖ, добре. „Професионалните стандарти в българската журналистика”, нали така, а не изобщо в журналистиката.
Светослав Терзиев:Да.
Водещ:Добре, първо, има ли я журналистиката у нас, има ли почва тя сега у нас? И второ, ако има журналистика, има ли професионални стандарти в нея?
Светослав Терзиев:Има я и журналистиката, тя съществува отдавна, има и богата история, но е на изчезване. Защото журналистиката по обективни причини, не само разбира се действащи в България, но и въобще, преживява тежък период на трансформация и на обща криза. Което е свързано с невъзможността и тя да се самофинансира пряко от своя пазар, от информационния пазар, т.е. от обществото. Журналистиката все повече се превръща в безплатна професия, в хоби и по тази причина тя олеква, тя става евтина, медиите стават лесни за купуване, защото отслабват, и съответно с тях се злоупотребява. Тъй като нямат опора в обществото, те и не носят толкова вече отговорност към него.
Водещ:Доста точно казано. Ти беше медиатор-анализатор на тази конференция, нали така?
Светослав Терзиев:Аз бях един от докладчиците.
Водещ:Докладчици. Добре и докъде стигнахте там на конференцията? Има ли наистина твърди, стабилни професионални стандарти, спазват ли се те?
Светослав Терзиев:Стандарти има, те са написани, но те са като законите, ако не се прилагат, си остават на хартия.
Водещ:Добре, аз съм казал, че нито един от законите в България не се спазва, включително Конституцията, така че ако са като законите…
Светослав Терзиев:Това е бедата. Всъщност стандартите са познати и журналистите много добре разбират каква трябва да бъде тяхната отговорност пред обществото, защото в крайна сметка журналистиката не е нищо друго, освен пазител на човешкото право на информация. Т.е. тя е защитник професионален на едно основно човешко право, което е гарантирано с други закони. Както да кажем лекарите са пазители на правото на здраве или…
Водещ:И на живот даже, да.
Светослав Терзиев:Но става така, че журналистите, вършейки своята работа, все повече я вършат доброволно. Защото обществото има нужда от техния труд, но няма как техният труд, не е измислен механизъм да се заплаща вече в ерата на интернет. Традиционните медии изчезват. И се превръщат в електронни издания, които много си приличат, защото са мултимедийни, които обаче не могат да се самофинансират. Какво обаче това означава? Това означава, че издатели, които имат друг бизнес, които се занимават с някаква друга търговия, могат да отделят средства да закупят медии заедно с целия им състав и да ги употребяват за свои цели.
Водещ:Това преобладава, така ли?
Светослав Терзиев:Ами всичките сериозни медии, които заслужават да бъдат наричани така, в момента са от т.нар. корпоративен тип. Т.е. те не се самоиздържат от това, че извършват журналистическа работа. Те са притежание на собственици, които имат друг бизнес и които могат да отделят средства, за да добавят недостигащите средства за издателска работа, за журналистическа работа, за медийна дейност. И това води до много условности. Защото онзи, който се е нагърбил с медии, си дава сметка, че навлиза в територии, които могат да го поставят в конфликт с влиятелни кръгове, в конфликт с властта, в конфликт с други търговски среди. Защото журналистите са призвани да защитават общият интерес на обществото да бъде информирано, да знае какво се случва в него. Докато всички онези кръгове, включително и властовите, имат интерес едно или друго да не достига до обществото, да не се знае, за да не бъдат контролирани, съответно да няма натиск върху тях.
Водещ:Стана ли днес дума за войните, които избухнаха в т.нар. медийни среди, в медиите тук?
Светослав Терзиев:Стана дума, защото те послужиха по-скоро като илюстрация, макар че съвпадението беше случайно. И амбицията да се създава нов съюз на издателите е много показателна, защото става дума за съревнование точно между такива корпоративни кръгове, които в крайна сметка виждаме, че борбата между тях не е за журналистическата етика и за медийните стандарти, въпреки че се провъзгласява и такава…
Водещ:Не е.
Светослав Терзиев:А по-скоро борбата е еднопосочна, кой да стои по-близо до властта, така да се каже до дясното коляно на властта, за да ползва облагите. И ако проследим, ще видим, че новоучреденият съюз е съставен главно от медии, които са близки или се финансират по някакъв начин от Корпоративна търговска банка, в която пък са концентрирани капиталите на държавните предприятия. И по този начин банката косвено фактически установява държавен контрол над въпросните медии и съответно неслучайно те са най-благосклонните към властта, най-хвалебствено е тяхното настроение към властта, и което е още по-важно – няма значение кой е на власт. Във всеки момент, в който се смени партията или лицето, което е на власт, те могат да сменят на 180 градуса своята политика, както се видя през лятото на 2009г. От другата страна са медии, които се издават главно на търговски принцип, т.е. от издатели, упражняващи друга дейност, които обаче имат интерес също да са близо до властта, за да не се пречи на другата тяхна дейност. Те са зависими от лицензии, зависими са от регламенти, от обществени поръчки. Имат притеснения понякога, когато се правят проверки за техните операции финансови и т.н. Т.е. те предпочитат да не са в конфликт с властта. И се оказва така, че и двете групи издатели на практика са заинтересовани от добри отношения с властта и много по-малко са заинтересовани да разобличават пред обществото онези безобразия, които се случват всекидневно.
Водещ:Добре, с едно изречение?
Светослав Терзиев:С едно изречение картината е много печална и перспективата не е за подобряване. Затова, за да се спаси по някакъв начин журналистическият образ и да не се превърнат журналистите в пиари, т.е. в платени пропагандисти…
Водещ:Това е ужасно, това е ужасно! Няма ли такава тенденция журналистите да стават пиари?
Светослав Терзиев:Това е много силна тенденция. Тя се вижда още от факултетите, където две трети вече от студентите изучават PR и само една трета журналистика. Но се наблюдава и в медиите, защото много от медиите се държат точно като пиари. И за да не се стига до това падение, което ще бъде много жалко и не само за журналистиката, не само за медиите, но и въобще за обществото, защото то ще бъде лишено от своето основно право да бъде информирано, би трябвало да се потърси и някакъв баланс, някаква контратежест, така че журналистите да не бъдат просто предмет на покупко-продажба, както става сега, а и самите те да имат своя глас. Може би чрез СБЖ, но чрез трансформиране на тази организация, която е творчески съюз в по-силна синдикална организация.
Водещ:Синдикална, това съм го искал преди 22 години. Благодаря!
