в. Дума | 11.04.2016 | Стр. 5

Централноевропейската инициатива (CEI) и Югоизточноевропейската медийна организация (SEEMO) в партньорство с фондация "Конрад Аденауер" обявиха начало на конкурса "Изключителни заслуги в областта на разследващата журналистика – 2016 г.", съобщиха от СБЖ. Паричната награда в категорията за професионалистите е 4000 евро, а младите журналисти професионалисти може да спечелят 1000 евро. Отличието е за разследващи журналисти от всякакви медии. Наградата е учредена през 2008 г., а организаторите твърдят, че тя е доказала своя значителен принос за представянето на най-качествените разследващи репортажи в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Тя е признание за трудната, но забележителна работа на разследващи колеги от медиите от този регион. В надпреварата могат да се включат колеги от Албания, Австрия, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Унгария, Италия, Македония, Молдова, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.
Международното жури е съставено от журналисти и медийни експерти от региона. Те ще вземат под внимание обществената значимост на проблемите, обект на разследване от участниците, качеството на репортажите в контекста на използваните документи, данни, начин на отразяване, както и на съдържащите се в тях послания и влиянието им върху обществеността. Победителите в конкурса ще бъдат наградени по време на Югоизточноевропейския медиен форум, който ще се състои в Белград, Сърбия, на 21-22 ноември 2016 година. Документите за кандидатстване ще се приемат до 31 май 2016 година. Повече информация може да се получи след запитване на press@cei.int.

Стр. 5

Водещ: Помните ли онази снимка на премиера с Робърт Де Ниро и Джон Траволта? Можеше да бъде видяна във всички медии. Изпратиха им ги през центровете, защото Де Ниро известен със всеотдайността си и перфекционизма си, с жертвите, на които е готов заради ролите. Познат е най-вече със знаменитите си образи на индивидуалист и конфликтен човек с властен характер. Колкото трайно обаче беше това преливане на рейтинги между образа на супер героя от киното и този на министър-председателя? Сигурна съм, не може да сте забравили знаменателната оценка на Памела Андерсън, когато каза „имате много красив премиер”. Ако не сте усетили как дистанцията между Вас и властта е стопена, значи точно тези представителни по холивудски новини, не са си изпълнили целта. Или може би точно това са направили. Рушат в крайна сметка закономерно авторитета. Защото тази преднамереност в посланието няма как да надделее над другото реалити, което се отнася до живота ни. Обаче това, че журналистическо разследване с давност 2 години не трогна особено никого в политиката, докато не беше прочетено в Брюксел, е повод да продължим да мислим по една тема, която почти писна на всички ни. Там ли журналистите да изпращат разследванията си, в Брюксел, за да не отварят работа на Георги Тонев Колев, когато коментирахме и преди седмица, защото съвестно чете разследвания? През тази седмица стана ясно, че за премиера няма сезони и за медиите той винаги е актуален според резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация”. Политика по холивудски и таблоидната есен, която личат цикличност, деморализация, това коментираха експертите. Създава се впечатлението, че политиката не се различава от реалити форматите. Само че ЕК вчера отново отбеляза значението, което отдава на основните принципи на прозрачност и подбор на личностите за високо поставени служби и това, че избраните трябва да отговарят още на изискванията на заслуги и почтеност, което непрекъснато се заявява в докладите по механизма на сътрудничество и оце4нка. Това припомни вчера Марк Грей по повод драмите с Конституционния съд у нас. Борисов чака депутатите да изберат нов член, а пък беше нашата новина по темата. На фона на този новинарски съспенс е редно да отчетем, че едно журналистическо разследване все пак промени нещо. Дали това е пътят, по който медиите, както Мюнхаузен, ще се извадят от блатото на несвободата, бъдещето ще покаже. Важно е обаче никога да не забравяме, че за свободата си, ние журналистите, както и Вие – хората, работим всеки ден. Какво може да направи медиите по-свободни? Ще коментираме след малко с Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. Какъв беше финалът на сагата Венета Марковска към началото, към средата и към края, ще ни върне един от авторите на разследването – Степан Хинглиен. Как поведенческите модели на политиците, показани в медиите, се възприемат от хората ще коментираме със Спас Къосев от БНТ. Има ли холивудски рейтинг при политиците? Резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация” ще обобщят Боряна Денчева и Ирена Колева. Ще чуем и знаменателният коментар на Венета Марковска от 24 октомври. Кога и къде подаването на оставки е нещо обичайно след журналистически разследвания – ще сравним днес медийните реалности с Германия, САЩ и у нас. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Жанет Николова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Думата сега ни взима музикалният редактор Снежа Спасова, за да продължим след малко. Безспорно темата в последните две седмици, която втръсна на всички ни – Венета Марковска. Как се стигна до тук? Има едно разследване с давност две години – миналата седмица благодарихме на Георги Тонев Колева, че не само го е чел, че не само го помни, ами го прати и в ЕК, и в Парламента, и изобщо там, където трябва. Та, това разследване беше отишло и в парламента преди изслушването на кандидатите от парламентарната квота за конституционни съдии. Но по него никой не се произнесе, но след така нареченото изслушване, на 24 октомври, Марковска направи едно знаменателно изявление пред журналистите. Редно е от там да започнем.
Венета Марковска: /…/Аз не мога да нося отговорност и да отговарям на въпроси на хора, които не са в моето семейство какво имущество имам, какво поведение имам в обществото. /…/
Водещ: Благодаря пък и аз на колегите от медиапул, защото ние нямахме това знаменателно изказване. Добър ден на гостите ми в студиото. Първо разбира се на Степан Хинглиен, един от двамата колеги, направили разследването. Колко неистини чухте с оглед на добре отъркаляния сюжет във времето?
Степан Хинглиен: Здравейте. В тези две минути запис аз чух може би 10 или 11, но след 7-мото противоречие спрях да ги броя. Госпожа Марковска наистина се оплете адски много. Интересно е, че преди две години и половина, когато с колегата Росенн Босев от „Капитал” написахме този текст, който разбуни духовете, тя не пожела да си говори с нас. Изпратихме и един огромен списък с въпроси пред пресцентъра на Върховния административен съд, тя не пожела да им отговори. И след това в продължение на две години и половина никой не обърна внимание на този материал. Единственото потвърждение, че всичко вътре е вярно, е в действията на вътрешния министър Цветанов, който ден след като публикувахме материала, той възстанови на работа двамата полицаи от 6-то РПУ.
Водещ: Това е по повод онова писмо, в което изпълняващият длъжността главен прокурор в момента Бойко Найденов писа на премиер, нали така?
Степан Хинглиен: Точно така. Срещу неизвестен извършител. Всъщност оказва се, че няколко месеца, след като ние пуснахме този материал в медиапул, преди това имаше предходен материал, който беше в „Капитал” на Росен Босев, но той не засягаше частта с натиска, упражнен от Марковска през сфери на влияние нейни в МВР, за да бъдат отстранени тези двама полицаи. Няколко месеци, след като публикувахме ние този материал, се оказва, че в прокуратурата е получен анонимен сигнал срещу Георги Георгиев, който засяга Георги Георгиев. В него става въпрос за търговия с влияние и за подкуп. Аз не знам дали Георги Тонев Колев преди 2 години е пуснал в прокуратурата.
Водещ: Със сигурност не.
Степан Хинглиен: Факт е, че не се прави нищо. Явно това е нещо отлежало в прокуратурата и се вади в един удобен момент, в който вече управляващите нямат полезен ход.
Водещ: Всъщност снощи Бойко Найденов каза пред БНТ, че прокуратурата се е самосезирала по вашите журналистически материали. Добър ден сега и на Кристиан Шпар. Той е ръководител на медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. За да не се загубим в превода, разчитаме на Борислав Ванков, който вече чувате. И така, как биха постъпили германските медии в такъв случай? Едва ли те разчитат на някой Георги Тонев Колев, който да разпрати разследванията им там, където трябва.
Кристиан Шпар: Добър ден, аз се учудвам най-вече, че е имало журналистическо разследване преди 2 години по този случай. Почти не е имало реакции на това разследване, нито от политически партии, нито на други медии, които да подхванат случая и да продължат да го разследват. Журналистически разследвания, ако трябва да говоря за Германия, те са съществен елемент на журналистическата дейност и на голяма традиция и журналистите имат големи заслуги чрез именно разследваща журналистика. В Германия по-скоро често има дребнава критика към политиците. Например, когато някой министър не отчита правилно някое служебно пътуване или покани някой представител от икономическата сфера на вечеря.
Водещ: А може ли някой политик или висш магистрат, както в случая, да не отговаря на въпросите на журналисти след журналистическо разследване, както се е случило със Степан и с Росен?
Кристиан Шпар: Натискът разбира се в Германия е много голям към участниците в един такъв случай да вземат отношение. Обикновено този натиск се увеличава, политиците ще коментират такива случаи, други медии ще се захванат с това. И идеалният натиск, който се създава, много бързо нараства в този случай.
Водещ: Ако е възможно това да се случи. Добър ден и на Спас Къосев от БНТ. Две предизвикателства ни се налага да коментираме днес. Нека обаче първо да приключим с по-старото. Марковска. Как в новините се повтарят едни и същи новини? То повторението е нарочно, умишлено го направиха.
Спас Къосев: Как гражданите и политиците позволяват това да се случи? От доста отдавна съм споделял моето мнение, включително и тук в това студио, че в България, когато се появи скандал, политиците млъкват, политиците се прикриват, докато в една нормална среда, в момента, в който си настъпен, ти да търсиш журналистите, за да даваш своята позиция.
Водещ: Беше ли вчера по време на, как да го нарека, особената проява пред БНТ и как изглежда това за журналистите от близо? Един политик организира едни хора, които не се държат особено възпитано, а самият той се държи меко казано хулигански и обижда.
Спас Къосев: Всъщност вчера случайно попаднах на БНТ, понеже бях на работа. Интересно, скоро имаше подобен такъв протест пред БНТ. Не смятам, че във времето, в което живеем, е нормално да се събират хора и да обвиняват медии за това, че имат някакъв проблем. Понеже времената много се промениха. Едно време, когато БНТ е била единствен канал за информация, единствен канал за пропаганда, е имало смисъл да протестираш пред БНТ. Сега да обвиняваш медиите за това, че имаш някаква лична несполука…
Водещ: Не звучи много сериозно. Аз лично си спомням, когато имаше разноцветни протести пред БНТ. Беше доста екзотично, но това е назад в годините, когато все пак бяхме в началото на Прехода. Степан, заиграват ли се политиците с натиска към обществените медии?
Степан Хинглиен: Да, определено има такова нещо. То се вижда, личи си и се усеща, особено от хората, които са вътре в кухнята и знаят за какво става въпрос. Аз обаче искам да Ви върна към темата с госпожа Марковска. Преди 2 години и половина с Росен се обърнахме към Етичната комисия на ВСС. Тогавашният и председател не се трогна от това разследване, не предприеха абсолютно никакви действия. Прокуратурата, аз доколкото разбрах от изявлението на госпожа Кожухарова, която е говорител на Бойко Найденов, досъдебното производство е образувано по анонимен сигнал, а не че прокуратурата се е самосезирала.
Водещ: Снощи обаче Бойко Найденов в интервю пред Надежда Узунова в „Панорама” каза, че прокуратурата се е самосезирала.
Степан Хинглиен: Ами прокуратурата да вземе да изясни най-накрая за какво става въпрос, защото в самото началото в прокуратурата изтече информация, че Плевнелиев точно напускаше Конституционния съд и от прокуратурата неофициално изтече информация, че е по сигнал на ГДБОБ. Те не могат да изяснят от кого са получили сигнала, ние очакваме от тях да конкретизират обвинението, което е срещу неизвестен извършител. Впрочем така се случи и с много дуги големи скандали. Спомнете си скандала с Мишо Бирата. Какво се случи? След една година разследване прокуратурата го приключи. Няма данни за престъпление, няма проблем.
Водещ: Но пък видяхме Мишо Шамара как, на беседа ли беше или забравих?
Степан Хинглиен: Ами вчера Бойко Найденов някъде другаде каза, че никой не може да бъде обвиняван за това, за което е, но това е в кръга на шегата.
Водещ: Вероятно там са се объркали на тема Мишо.
Степан Хинглиен: Им огромен проблем и в прокуратурата и с политиците. Прокуратурата смачка и историята с големия скандал Ангел Александров и Румен Овчаров от преди няколко години. Не зная там, изглежда че има някаква практика, в която се образуват едни дела, те седят, държат ги на трупчета, не работят нищо по тях и в един момент, когато е удобна ситуацията на някого да бъдат извити ръцете и да се приключи един скандал, като този с Марковска, изведнъж излизат и казват „ами ние тук имаме едно досъдебно производство и сега президентът е възмутен и си тръгва”. Друг е въпросът /…/ Той има ли право да го прави или няма?
Водещ: Имате ли усещането за някакъв зашит с бели конци сценарий? Спасе?
Спас Къосев: Тук мога да добавя още много примери – делото „Сапард” съвсем наскоро, Красъо Черния, Николай Цонев – без да коментирам дали тези хора са виновни или не. Голям шум, големи дела без резултат., Започва да излиза, че хората влизат в съда, за да си изчистят името.
Водещ: Господин Шпар, какво би се случило, ако пред медия, германска медия политик организира такъв протест, че не е достатъчно добре отразен?
Кристиан Шпар: Мисля, че по-скоро хората биха се смели на един такъв политик без да мога да сравнявам конкретно случаите, все пак нещата са така, че оплаквания към медиите, че не отразяват политиците достатъчно, обикновено не са успешни. В този смисъл е важно и за диверсифицирана медия. Така че най-общото медиите да има баланс на отразяването на отделните партии и политици. И това е повече въпрос на журналистическа и политическа култура, отколкото въпрос на отделни личности.
Водещ: И на фона на всичките тези случаи, които изброиха и Спас, и Степан, прибрани във фризера за удобство на сценария стари дела, какво да кажем за реакцията на хората, която е склонна да обвинява медиите, че не са обективни? Вие и двамата погледнахме във Фейсбук дискусията от вчера. От вчера е активна на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Като че ли хората са склонни да обвиняват нас, журналистите, а ние какво да направим?
Степан Хинглиен: Може би да има някаква вина и в нас, и в нашата гилдия. И хората имат право да ни обвиняват, но лошото е, че обвиненията не са индивидуализирани, а са на общо основание. Щом е журналист, значи той не става, значи той ни манипулира, значи той прокарва интересите на тези, които ни управляват. Това е проблемът според мен.
Водещ: Спас?
Спас Къосев: Ще се върна пак там, на… Живеем в съвсем различно време. Ролята на медиите вече не е толкова ясно изразена в това да информира, колкото да се опитва да накара хората да мислят.
Водещ: И коментират това, което се случва. Да отговаря на въпроса „защо се случва това?”
Спас Къосев: Често ме питат какъв е смисълът на журналистиката днес, когато имаме Фейсбук, когато имаме форуми, когато имаме страшно много източници на информация. Това, което се опитвам аз да правя в моята работа е, опитвам се по някакъв начин да възпитавам граждани, опитвам се да възпитавам себе си като гражданин, опитвам се да карам хората да мислят, опитвам се да им дам гледна точка, за която те не са се сетили сами. А решението и това, което се случва в тях, зависи от самите тях. Ние не даваме отговори – ние задаваме въпроси.
Водещ: И е лошо, когато не получаваме отговори, а получавам мълчание. Останете с нас, продължаваме след малко.Сега се връщаме към един медиен анализ от седмицата, за да потърсим някои загубени нишки по отношението журналисти – политици. За пореден път фондация „Медийна демокрация” изнесе данни за тежестта на политиците и присъствието им в медиите. Няма колебание кой е по-по-най. Кое обаче е новото? Как се прави политика по холивудски и как жълти сюжети се преливат от телевизиите във вестниците и обратно? Няма как да не помните снимката с холивудските звезди – Джон Траволта и Робът Де Ниро. Аз като видя такава снимка и се сещам веднага за картата с черепите на Жак Савила. Кой е писал сценария за тези снимки, разпространени от медиите? Забележете, от пресцентровете. От там започнахме разговора с експертите от фондация „Медийна демокрация” Богдана Денчева и Елена Колева.
Традиционната „сериозна” преса виждаме, че по-скоро от светски характер, с американизиран сюжет. Спокойно можем да ги вкараме /…/ също и на хора, които се занимават със семиотика, макар и във визуален план.
Водещ: Какво значи да наблюдаваш жълти вестници? Не прелива ли това държание в традиционните медии вече?
Прелива, да и весело, и тъжно е, и е нещо като този любим театрален символ с двете маски – с усмихнатото лице и с тъжното лице. Да. Прелива абсолютно в традиционните медии, даже в последния период, който разглеждахме, се вижда едно интересно, почти синтетично, много гладко преливане на таблоидно съдържание от телевизиите към печата и обратно, което създава усещането, че медиите придобиват функциите на една поточна линия, която започват да се повтарят събития, започва да се случва една цикличност, която е абсолютно може би феномен в последното медийно десетилетие.
Водещ: Каква е съдбата на човек, който търси от медиите анализ, а разбира, че Памела Андерсън и нейното отношение към премиера е една много голяма новина?
Трябва да направим разлика между консуматори и граждани на медийно съдържание, защото консуматорът, той спокойно може да си се разходи по всички медийни продукти и наистина да сметне, че Памела Андерсън е фактор в държавата. Ако един гражданин и такъв е призива ни – бъдете граждани към медийното съдържание, той може пространно да проследи радио, телевизия, интернет, преса и ако наистина тогава Памела Андерсън е номер едно, значи сме стигнали дъното.
Памела Андерсън се появи в таблоидите по-скоро епизодично, а достатъчно други образи имаше, които да бъдат експлоатирани много. Така под прицел попаднаха основно Златка Димитрова и Стефан Данаилов и е много интересно, че всъщност на едно идеологическо равнище се сблъскаха два идола на две различни български културни епохи. Едната е епохата на черно-белите филми, на която представител е Ламбо и другата епоха е тази на силиконовата долина, на която представител е Златка Димитрова.
Водещ: Как да преведем на български език приликата между Робърт Де Ниро и премиера? Това е последното, което би ми хрумнало да си помисля.
Със субтитри. Визуално, интелектуално и даже по-скоро има прилика между премиера Бойко Борисов и Джон Траволта и между министър Вежди Рашидов и Де Ниро. Ако следваме този холивудски сюжет, на който ти показа снимката и аз наистина не мога да разбера и като гражданин кой от всичките е звезда, коя е звездата.На мен ми се струва, че това е пак ПР ход, който гарантира имиджовото представяне на кабинета.
Водещ: Как става точно преливането?
Ние бяхме свидетели на това, че властта не може без медиите и орбатното. Репортажна снимка, протоколна снимка и чрез призмата на нашия премиер Бойко Борисов.
Новината произлиза от снимката, да. Ние отидохме и снимахме тази личност и това за нас е важното в днешния ден.
Водещ: Една прогноза – кога ще имаме новина, свързана с ровене на боклука на някоя звезда или на някой политик?
Скоро. Имахме един много известен български политик, даже от женски пол. Беше заснета да изхвърля своята торбичка с боклук през прозореца на своето софийско жилище. Така че боклукът отдавна ни е любима тема.
Водещ: Ама не разбрахме какво има вътре.
Ами… Явно ще стигнем и до там, че трябва да се поровим.
Водещ: Само че това е работа, роенето в боклука, на жълтите медии. Как реагират обаче журналистите, когато политиците се заиграват по холивудски. Между другото в Германия може би има един изразителен случай, когато канцлерът се беше облякла доста по-артистично. Всъщност от тогава май не се е случвало.
Кристиан Шпар: Частните елементи при отразяването на политиците играят роля и в германския журнализъм има тенденция към повече забавление, към home stories в американския смисъл. Мисля, че това не е непременно погрешно, но е важно тези елементи на забавление да не покриват сериозната политика.
Водещ: Между другото не мога да се въздържа да не Ви попитам, ние сме го коментирали и с други колеги тук. Извинете, кой Ви открива магистралите в Германия?
Кристиан Шпар: Може да е министърът на транспорта, обикновено е той.
Водещ: Защото оставаме с впечатление, че нищо не се открива при Вас. Разбира се ние се шегуваме, но това е така, малко по-горчива ирония. Как да се ориентираме в тези снимки, режисирани от пресцентровете, кой е звездата, Спасе? Вие не ни показахте нищо, защото те бяха тайни тези срещи.
Спас Къосев: Така, да се ориентираме кой е звездата. Сложно е. Трябва да четем между редовете.
Водещ: Степан?
Степан Хинглиен: Степан ще си позволи да цитира министър Вежди Рашидов, който два-три дни след тези снимки каза по една от големите телевизии, че не знам дали беше лапсус, вероятно е лапсус, но звучи доста смешно, че няма нищо лошо да се види господин премиера с Де Ниро и с Траволта, защото той им е кумир. В този смисъл коя е звездата?
Водещ: Да, да, неслучайно… Всъщност смятате ли, че има преливане на рейтинг между тези безспорни холивудски звезди и съмнителното им отношение като към кумир към Борисов?
Спас Къосев: Да със сигурност.
Водещ: Прелива се.
Степан Хинглиен: Според мен това е идеята на ПР. Съветниците на политиците. Това е далеч от журналистиката даже, когато в бара срещна ПР, запознайте се, какво работите?ПР. Аз съм журналист. О, значи работим един срещу друг. Така мислят нашите ПР отдели, до колко се получава, не знам. Няма нищо лошо да се срещнеш с такива хора, когато имаш възможност, но това за мен е по-скоро лична среща, отколкото политическо събитие.
Водещ: Тази седмица с Ивайло Пеев решихме да потърсим коментарите не пред вестникарската будка, а сред студентите по социология, за да научим от тях какво е най-важното за рейтингите и виждат ли те холивудските митинги, продуцирани от политическите пресцентрове в режисираните снимки?
Гражданин: Разбира се, че в часовете по социология ни учат на критично мислене, а относно рейтингите те би трябвало да бъдат обективни. Разбира се те са инструмент за формиране на обществено мнение.
Гражданин: По наше мнение българската социология е обективна.
Гражданин: Даже обективността зависи най-вече от професионализма.
Гражданин: Има такива агенции, които изкривяват данните умишлено, но това няма да споменавам.
Гражданин: Това е рядкост. Българската социология е на ниво.
Гражданин: Нашата информация в повечето случаи винаги може да бъде използвана злонамерено с цел пропаганда и т.н. Плюс това…
Гражданин: Именно около избори смятам,че всички тези рейтинги и данни са голяма част спекула и преекспонирани от реалните данни.
Гражданин: Зависи кой купува информацията, кой ти плаща, за да изнесеш информацията.
Гражданин: Медиите много обичат да използват цифри и проценти, като по този начин влияят и на рейтингите на политиците според мен. Тук има злоупотреба. Всички данни, които биват цитирани в публичното пространство, биват просто цитирани и преекспонирани. За мен най0важна е методологията. Това ни учат според мен, че начинът, по който тези данни са събрани. Разбира се след това анализа им.
Гражданин: Не знам дали си чел на Николай /…/ Там става въпрос по-точно за едни такива специални икономически шокови терапии, при което точно чрез такива трагедии и чрез вкарването на народа в някакво такова състояние на притеснение, се губи критическия разум въобще на обществото като цяло и по този начин се взимат прибързани и не достатъчно обмислени решения.
Ивайло Пеев: Какъв е методът, за да се повлияе на тези социологически изследвания и резултатите?
Гражданин: Това си е професионална тайна, иначе всички ще станат социолози. Когато даден рейтинг се покачи, той показва една по-висока степен на социално одобрение и по този начин хората, когато виждат, че един политик бива одобрен от повече хора, са по-склонни да проявят същото мнение и да гласуват за същия политик, само защото те смятат, че щом повече хора гласуват за него…
Ивайло Пеев: Има ли холивудски рейтинги сред политиците?
Гражданин: Да, има холивудски рейтинги. Ти, когато гледаш по дадена медия всеки ден репортажи за един конкретен политик, който е представен в една бляскава светлина като Супер Любо. Изваян като някаква икона, като някакъв идол. Хората, които имат по-нисък праг на конфорност, този праг на конфорност е пряко свързан с тяхното образование, са много по-склонни да гласуват за този човек. В този смисъл да. Има холивудски рейтинги, които повлияват на по-ниско образованата част от населението.
Ивайло Пеев: Една снимка с Де Ниро и с Джон Траволта дали ще допринесе на имиджа на един конкретен?
Гражданин: Според мен нормалните мислещи и критични люде няма изобщо да се повлияят от нещо такова.
Гражданин: Изводът е, че социологията трябва да е обективна, както и журналистиката трябва да обективна, но за жалост това не се случва.
Гражданин: Самият натиск не е най-вече върху журналистите, а е най-вече върху социологическите агенции.
Ивайло Пеев: Добре, след като Вие като млади социолози, студенти имат ясна представа за положението, как имате желанието да се занимавате с това?
Гражданин: Аз мисля, че вече към настоящия момент, социологията се развива в такава посока – все по-обективна. Точно това е и нашият стремеж, да продължим развитието на социологията в тази насока.
Гражданин: Ние ще променим света.
Водещ: Дали ще променят света, ще покаже само бъдещето. Ние направихме обаче един класическ триъгълник, вкарвайки и социологията в оценката за работата ни, защото ние не можем да не разчитаме на оценката на хората. Спасе, говорихме, докато слушахме социолозите, за това колко примери още можем да вкараме в това клише на случващите се неща, за които разбира се са виновни журналистите.
Спас Къосев: Много интересни неща се случват у нас. Ако искате и това, което се случи миналата седмица със Светия синод. Митрополит Григорий се подписва под избора на митрополит Кирил, произнася слово поздравително. Два дни по-късно си оттегля подписа. Всички казваме „българската църква, какво се случва?” В същото време един друг митрополит, скоро имаше такъв скандал, слага тапети в църквата. До скоро пред „Александър Невски” имаше чалга концерти на стълбите пред „Александър Невски”.
Водещ: На фона на това, че те нямат нотариален акт.
Спас Къосев: Да, в същото време, понеже днес започнахме с холивудски продукции, преди време се снимаше един филм „Хит мен” в България. Ключовата сцена в него беше как руски хеликоптер, въоръжен, тежко въоръжен застава до църквата и изпразва целия си арсенал вътре, в „Александър Невски”. Това е ѝкулминацията на екшън филм. Разбира се за щастие всичко беше компютърно. Друг филм, който скоро мина по кината – „Непобедимите 2”. Спомняте си тогава какъв скандал имаше и медиите се занимавахме около два месеца със съня на прилепите в „Деветашката пещера” и с няколко стъпкване храстчета. В същото време, когато влязох да гледам филма, аз онемях, когато видях, че пред олтара на вековната банска църква, Джейсън Стейтън, преоблечен като монах, сваля расото, вади два ножа и коли няколко от лошите. Аз тогава бях потресен. Ние гледахме филма с брат ми. Той дори каза, че е имало кадър, заснет зад олтара на църквата. Знаете как се влиза там. Така че много неща се случват. Като цяло обаче си мисля, че има и едно изместване от страна на гражданите. Извинявам се за прилепите, но да колиш лоши пред олтар на вековна църква – къде е проблемът всъщност? И къде е обществената реакция? И кой е виновен за това?
Водещ: Този, който го е разрешил. Нека да се върнем обаче пак към Венета Марковска. Защо тя не е интересна за обществото, защо тя не предизвика тези реакции, които предизвикват, ето, прилепите? Да, лошо е да се будят прилепите, защото не се спазват екологични правила, но в случая става дума за нещо много по-сериозно.
Степан Хинглиен: Аз не съм напълно съгласен, че не предизвика реакция. Реакция има.
Водещ: Сега, след две години и половина.
Степан Хинглиен: След две години и половина, да. Тогава нямаше, защото, хайде да го обясним по следния начин, материалът, който излезе тогава, излезе в едни издания, които се четат от едни определени хора. Те не са чак толкова масови – нито „Капитал”, нито „медиапул”. Другите медии тогава не им направи впечатление тази история. ВСС, Етичната комисия и нейният председател тогава не се самосезираха. Полицаите бяха върнати тихомълком на работа. Делото срещу Георги Георгиев беше за хулиганство, беше смачкано. Там между другото…
Водещ: Смачкано е съдебен жаргон, ако…
Да беше смачкано в прокуратурата чрез различни механизми и историята приключи до преди две седмици, когато някой, очевидно който има причини да направи този скандал с Марковска, добре информиран човек – дали е бизнесмен, дали е политически кръг, нямам представа. Използва този материал, за да предизвика тази буря.
Водещ: Господин Шпар, оставате ли с усещането, че ние не сме добри професионалисти като журналисти, не успяваме да задаваме точните въпроси или нещо ни липсва в образованието, в отношението към работата? Защото ние сме на 80-то място по степен на свободата на словото. Вие чухте невероятни предполагам за Вашите разбирания неща.
Кристиан Шпар: Ние преди малко чухме и видяхме добър пример за качествен журналист и журналистическата работа. Не мисля, че качествена журналистическа работа не може да съществува самостоятелно. Ще трябва да падаме в плодотворна почва сред обществото. Политиците, читателите трябва да подхващат това нещо. Освен това са нужни рамкови условия, за да е възможен добър журнализъм. Независимост от политически натиск – това се разбира от само себе си. И прозрачността по отношение на собствеността в медиите. И шансовете на отделните медии в дистрибуцията в същото време, но мисля, че журналистите сами трябва да се организират добре, за да се застъпят за своите собствени права. Те се нуждаят и от повече единство, за да защитават своите права.
Водещ: Ами за съжалени може би трябва да взимаме опит. Как журналистите, в това число между другото в Германия и чуждите кореспонденти, на какво могат да разчитат? На каква помощ могат да разчитат в Германия?
Кристиан Шпар: Очакванията към свободата на медиите в Германия са много високи и това е свързано и с нашата история през 20-ти век. Германия има опит с две диктатури в 20-ти век. И за това свободата на печата в Германия винаги е голяма тема. Ние имаме много прецизни закони за печата, които от една страна осигуряват особена свобода на журналистите в тяхната работа и достъп до информация, но тези закони регулират и отношението между индивидуалните журналисти и техните издатели и те регулират и прозрачността, и икономическите отношения в медийната област. Същевременно имаме и много силна саморегулация. И по-добре казано – собствена отговорност на медиите. Най-вече германският съвет за печата, към който принадлежат всички съществени издателски организации. Винаги е много трудно само чрез закони да се регулират журналистическото качество и морала. За това мисля, че е важно самите журналисти заедно с издателите да дефинират заедно с издателите определени стандарти за качество в тяхната област.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко в опит да намерим някакво решение на нерешимото. Сега ще се опитаме да съпоставим нашия двояк скандал със съдия Марковска, с Венета Марковска по-точно и с един американски генерал, който беше уличен в една любовна афера. Как подхождат по принцип американските медии в такива случаи и в този конкретен случай? Сега ще научим от Рената Велчева.
b> Рената Велчева: Може би един друг тип отношения, но аз мисля, че журналистиката в Америка точно ни показва каква ще бъде журналистиката на бъдещето. Че когато имаш един глобален свят, ти трябва като журналист, когато предаваш едно събитие, да бъдеш наистина субективен и да мислиш за всичките различни слушатели, които ще слушат в света. Сега като гледаме случая с този генарал Петриев, различните вестници фокусират на различни проблеми и на различни теми от целия този случай. Примерно, ако минеш от най-лявата до най-дясната преса, всеки дава различни оценки, различни виждания. Дали наистина неговата любовна афера е истинската причина. Това сега е най-новата. Дали няма нещо повече зад неговата оставка или просто има вестници, които пишат повече женски вестници и списание. Те пък повече засягат моралната тема на цялата история. В армията изневярата се смята за наказуема. Жените защитават или разбират това нещо и дали трябва ние да го съдим или да го съди жена му, защото в крайна сметка това е нещо лично. Той политически не е сгафил. Напротив – много хора казват, че съжаляват, че той си е подал оставката, защото е бил един много кадърен генерал.
Водещ: Всъщност той веднага ли си подаде оставката, след като се разчу за аферата?
b> Рената Велчева: Това е единственият начин да спреш, защото ако той не я беше подал и беше продължил, щяха да продължат да ровят и да излизат още и още неща, макар че те сега пак ще продължат, но не до такава степен. А и самият той в едно от интервютата, които даде и в писмото, което написа, каза че той осъзнава колко много е сгрешил и не иска да отнема вниманието на пресата, на печата, на правителството да се фокусира върху по-важни неща, отколкото е неговият личен живот.
Водещ: Какви нови факти изровиха вестниците въпреки този опит за спиране чрез оставка?
b> Рената Велчева: Това, което в момента има няколко въпроса е първо защо неговата афера се разкри? Защо не се разкрива преди изборите? Десните вестници смятат, че правителството се опитва да укрие нещо и то най-вече връзката и истината за Либия. И смятат, че неговата оставка е истината, че неговата оставка е свързана, че той е бил до Либия и трябваше да се явява пред конгреса. Всъщност в историята на … и ген.Джон Алън, който е бил предложен да стане главнокомандващ на НАТО и за сега неговата кандидатура е поставена на изчакване, на задържане, докато случаят се изясни до колко той самият също има някаква афера и е замесен в цялата история. Отделно другото, другите факти, които в момента излизат и които също така малко шокират лични мои приятели, с които разговаряхме, е самият факт, че федералното бюро за разследване тръгва да разследва не кой да е, а все пак шефът на Централното разузнавателно управление. И за това не знае президентът. Отделно другият въпрос, който в момента си задават хората и вестниците е преди той да бъде избран за шеф на Централното разузнавателно управление, те минават през много добро проучване.
Водещ: И така, оставката е единственият начин да спреш журналистите да ровят. Степан, започнахме с теб с едно сравнително изброяване на лъжите. Колко оставки е редно да има след това Ваше разкритие? Или в годините, ако го продължим?
Степан Хинглиен: На Марковска със сигурност.
Водещ: Това ясно.
Степан Хинглиен: Не знам кой друг трябва да си подаде оставката честно казано, но много хора са замесени в това, което се случва в момента. И то не е морално. Първоначално вътрешният министър потвърди информацията, която ние изнесохме. Възстановявайки полицаите на работа той лично пред мен, в присъствието на човек от пресцентъра си, каза „Марковска имаше среща с един от заместниците ми Вучков или Павлин Димитров” (не мога да се сетя), цитирам Цветанов. „Срещата беше поискана от нея, тъй като жалбоподателя в случая Георги Георгиев, живее на семейни начала с нея.” След това тя каза, че не го познава. После каза, че са близки. Накрая каза, че си е била забравила документите и той е слязъл да и ги върне.
Водещ: Беше си загубила и чантичката. Много се събраха.
Степан Хинглиен: След като Цветанов потвърди преди 2 години и половина, сега при избухването на скандала, той говореше за анонимен донос, който не следва да бъде проверяван, защото не му е ясен източникът кой го подава. Последният ден започна да говори за документ. Искра Фидосова беше абсолютно на абразурата. Никакви лични въпроси към кандидатите. Написа 6 страници писмо на Барозу, адвокат /…/
Водещ: Надвиквахме се дали позицията на ЕК е официална или неофициална. Всъщност доста оставки би трябвало да има, ако приложим американския стандарт. Ако приложим немския стандарт, как ще изглеждат нещата? При разкрития трябва ли да има оставка? Какви са навиците?
Кристиан Шпар: Аз не мога да преценя конкретният случай в България, но в Германия обикновено е така, че трябва да се смята, че политици бързо биха се оттеглили в такъв случай. Да вземем пример с оставката на бившия федерален президент Кристиан Вулф. Той официално не е извършил престъпление, но се създаде впечатлението, че в личния си живот той е станал зависим от приятели, които може би имат същи и политически интереси. И това беше достатъчно, за да предизвика неговата оставка. Виждам обаче една разлика със САЩ. В Щатите натискът по отношение на семейния морал е още по-висок, отколкото например в Германия.
Водещ: Спасе, връщам те пак към началото, към вчерашната случка пред БНТ. Политическа пародия, нека да го наречем за повече разбираемост и към реакциите на слушателите ни на страницата ни във Фейсбук. Те ни обвиняват, че не сме достатъчно обективни. И така, ти поднасяш новините от една страна, от друга страна се срещаш точно с тези хора в БНТ таксито. Как се държат те там?
Спас Къосев: Хората при мен са отрковени. Даже се е случвало да правя такси на тема „какво ще искате от таксито”. Хората казват, че харесват предаването, само дето те си говорят, само че никой н ги чува.
Водещ: Всъщност по това си приличаме с хората, като че ли.
Спас Къосев: Ние журналистите.
Водещ: И най-вече Степан.
Спас Къосев: Смятам, че всъщност положението ще тръгне към добре, когато в България започват да се случват протести в защита на някоя медия, а не против медия. Може би заради това имаме вина и ние самите, защото не успяваме да победим.
Водещ: Италианците казаха как се прави това. Гърците също показаха. /…/ Какво да научим от немските журналисти в това отношение? Как да накараме хората да разберат, че ние работим за тях? Това, че политиците са по-различни и по-своенравни у нас, не е вина на журналистите.
Кристиан Шпар: Не знам дали това е специфична тема за Германия, но по принцип мисля, че журналистите най-вече са с добре разследван, високо качествено отразяване могат да бъдат убедителни. Да защитавам своята свобода спрямо издателит, спрямо политиците. И да се организират добре, за да представляват своите интереси и да стоят в активен политически диалог с издателските съюзи и с политиците.
Всъщност солидарност, като че ли можем да мечтаем за оставки, но също така да сме солидарни. Нали така Степан? Аз много искам да кажа на нашите слушатели, че ние с теб се виждаме за първи път.
Степан Хинглиен: Да, това е точно така. Потвърждавам. За да не ни обвинят в… Има солидарност, но не е достатъчна според мен. Аз получавам солидарност под формата на смс и във Фейсбук. Малко са хората, които изразиха, застанаха на позицията, че това, което ние сме направили с Росен преди две години и половина, не е пасквил. Така, както се опитват да го изкарат редица глашатаи на госпожа Марковска, които ако проследите кои са говорещите по темата в нейна защита, все пак се получава една така, много странна палитра. Да не ги изброявам.
Водещ: Но със сигурност е добре оценено в Брюксел това разследване, защото непрекъснато се…
Степан Хинглиен: Ако ми позволите да направя само едно уточнение, защото това не е ясно. Ние бяхме мотивирани с Росен да го напишем този текст, за да покажем преди 2 години и половина задколисието. Какво имам в предвид? Имам в предвид, че 2012 година беше време, в което министър Цветанов обвиняваше съда поголовно. Тогава нямаше го стабилния Цацаров и ги нямаше онези млади съдии, които си говорят всеки ден с него. Тогава всички черни тоги бяха виновни. Те бяха некадърници, те бяха тези, които…
Водещ: Ние ги хващаме, те ги пускат.
Степан Хинглиен: Точно така.
Водещ: Тази филмова реплика у нас се случи на живо.
Степан Хинглиен: В същото време той, неговият пресцентър ни бомбардираше със съобщения почти ежедневно за операции срещу отдел „Вътрешна сигурност” срещу служители на МВР, които са нелоялни и корумпирани във връзки с определени престъпни…
Водещ: И тук има крилата фраза „почистваме си къщичката”.
Степан Хинглиен: Точно така. Неслучайно материала в медиапул се казваше „някои особености при почистването на полицейската къща”. Защото ой, докато чистеше къщичката и докато всички съдии бяха виновни, така една съдия през сферите си на влияние и контактите си уволни двама обикновени служители от 6-то.
Водещ: Спасе, изходът? Само за това ни остана време.
Спас Къосев: Изходът? Изходът е в принципа. Скоро приключиха изборите в САЩ, понеже днес присъстваме на разговора. Барак Обама каза, че страната му е велика, защото всички имат отговорност един към друг, за загубилият Мит Ромни каза, че изборите минаха, принципите остават. Мечтая. Това нещо разбира се звучи красиво, може и да не е истина, но поне звучи красиво. Мечтая и в България това да стане реалност. И тук пак съм пълен с примери. Най-малкото това, което се случи с кмета на Съединение миналата седмица, който за един ден смени три пъти партията си.
Водещ: Е, определено това не е добър пример, който може да се дава. Секунди останаха.
Спас Къосев: Но това е най-новата пазарна тенденция. Пазаруване на кметове.
Водещ: На вниманието на хората, които се занимават с политически маркетинг. Хубав съботен следобед и бъдете свободни! Разделяме се традиционно.         

www.glasove.com | 17.03.2012 

„По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011” е озаглавен новият доклад на фондация „Медийна демокрация”, който е качен на страницата на организацията. Той е изготвен от Лабораторията за медиен мониторинг, чийто екип e от млади медийни изследователи, и е подкрепен от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”.
В самото начало на доклада изпълнителният директор на „Медийна демокрация” Орлин Спасов прави уговорката, че изследването се появява в контекста на засилващи се критики към българската медийна среда, особено като се има предвид и докладът на „Репортери без граници” за 2011 г., според който България е на 80-то място по свобода на пресата, с девет позиции по-надолу спрямо м. г.
Според Орлин Спасов, това се дължи на нерешените и през 2011 г. проблеми: неясната собственост и финансиране на редица медии, неефективната медийна саморегулация, липсата на синдикална защита на журналистите, тенденцията към олигополизация на пазара. Освен това, според данните, събрани от агенция „Маркет Линкс”, Спасов отчита, че най-големите губещи в битката за вниманието на медиите през 2011 г. са парламентът (57% по-слабо отразяване в сравнение с 2010 г.) и МВР (54% по-слабо отразяване). Медийният изследовател откроява и няколко ключови тенденции: ограничаване на представянето на политическото до два полюса: на единия – Борисов, а на другия – всички и всичко останало; появата на нови фигури и нови теми става за сметка на съществуващото статукво; водещите политически партии – ГЕРБ и БСП, приоритизират статуквото, което ограничава силно възможностите за медийна изява на по-малки и по-нови политически формации. „Тези възможности са допълнително ограничени и от наложените платени форми на политическа реклама в хода на предизборната кампания”, пише Спасов.
По-нататък в анализа, посветен на медийната регулация и нейните ефекти и дефицити, председателят на СЕМ Георги Лозанов акцентира върху необходимостта от законова промяна по отношение на предизборните кампании в медиите. Според него при тази промяна трябва да се изключи авторитарно звучащия термин „агитация”; да се въведе понятието „политическа реклама”; и от общия избирателен закон, приеман преди всички политически избори, да се изключат изискванията за поведението на медиите и те да се предвидят в медиен закон.
От останалите анализи на медийната 2011 г. интерес предизвиква изследването на Елена Колева, посветено на пресфотографията. В него тя отчита, че през 2011 г. е започнало, макар и спорадично, развенчаване на образа на Бойко Борисов като „месия” и „спасител”, защото на последните му публикувани снимки той е все по-често уморен, мрачен и с надменен поглед. А изследването на Калина Петкова, посветено на неполитическото съдържание в медиите, като че ли обяснява защо Борисов е мрачен дори когато журналистите „не го окупират” с въпросите си. Оказва се, че и неполитическото съдържание става все по-често обект на бизнес договорености. Така през 2011 г. медийният маркетинг успява да се утвърди като основна отправна точка и при подбора на съдържание в сферите извън политиката и икономиката. „2011 г. донесе дори конфликт между двете най-гледани телевизии – bTV и Нова телевизия, и жалба в КЗК”, припомня Петкова.

Текстът е публикуван в последния брой на в. "Култура".

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.04.2011

Водещ: Държавният департамент на САЩ отчита продължаваща корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт в България. В обедния осведомителен бюлетин чухме повече подробности за Годишния доклад за правата на човека, в който се говори и за натиск над журналисти. В изводите за свободата на словото и на печата се отбелязва, че българското законодателство гарантира тези свободи. Има обаче сигнали, че хората с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Цитирани са случаи, в които журналисти получават пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки, за да ги представят в положителна светлина. В много случаи не могат да бъдат определени истинските собственици на някои медийни компании, се казва още в доклада на американския държавен департамент. Страхът е най-древното човешко оръжие. Много рядко обаче се говори за него, когато се говори за свободата на словото. Най-често употребяваните думички за свободата на словото са цензура, собственост, монопол, интереси. По дирите на изгубената свобода на словото, седнаха вчера журналисти в пресклуба на БТА, поканени от Съюза на българските журналисти, за да обсъдят тежката диагноза – четвъртата власт не е никаква власт, защото не е свободна. Ами не е и няма как да бъде, защото свободата е нещо, за което хората се борят всеки ден. И не само журналистите. Определено не забелязах никакъв дискомфорт от факта, че голяма част от дискутиращите колеги, чиито имена бяха огласени в едни списъци със зависимости от бившата Държавна сигурност. Едва ли случайно единственият лустрационен текст в закон в България е този в закона за радиото и телевизията, отнасящ се за шефовете на обществените медии. Подробности, би казал някой, обаче нали дяволът е в подробностите.. Разбира се, имаше доста колеги, избрали мълчанието. Още една подробност. Четивото в „Труд”, посветено на вчерашното събитие е неподписано. Не мисля обаче, че това е цензура. По-скоро е личен избор. А цензурата е бичът на медиите. На първо място обаче е личната. Този страх да не се намеси човек нейде в калта и да не се окаже между шамарите или сред сритващите се атове. Това е новина от по-миналия век, припомни с цитат Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Не знам как можем да родим солидарността между нас. Ще цитирам един вестник за един автор. Този автор е казал много отдавна, че „много нещо липсва на българина. И свобода му липсва и така и така, и така…” – казва. „Най-важното, което му липсва на българина, това е солидарността”. Това е в-к „Знаме” 1874 г. Авторът е Христо Ботев.
Водещ: Несвободата на словото вчера бе наречен монопол, който пълзи към двата най-тиражни вестника у нас. Какво е спасението? Ще попитаме председателят на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков и Сашо Диков, необичайно мълчалив на вчерашната кръгла маса. Разбира се, няма да пропуснем и най-цветната позиция, която се чу вчера – тази на Велислава Дърева. Как реагираха на политическите скандали традиционните и нетрадиционните медии, както напоследък е модерно да се наричат социалните мрежи, ще коментираме след малко с експертите на фондация „Медийна демокрация” Николета Даскалова и Марина Кирова, както и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Християна Христова. Безспорно най-горещият политически сюжет на седмицата беше енергийният. Различен подход към събитията се надявам да донесе Александър Кръстев, създателят на сайта „аз чета”,място далеч от кампаниите, които идват и си отиват, място, любимо на четящите хора, за които със сигурност може да се каже, че всеки ден търсят истината по един доста почтен начин, чрез четене и споделяне. Александър Кръстев е номиниран за „Рицар на книгата”. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Кристина Рильовска, Деси Сапунджиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз, Ирен Филева.
Клубът на журналистите
Водещ: Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион, двата най-тиражни български вестника – „Труд” и „24 часа”. Това дискутираха вчера журналисти, поканени от Съюзът на ългарските журналисти в пресклуба на БТА. Безспорно най-цветният коментар, който се чу на тази дискусия беше този на Велислава Дърева.
Велислава Дърева: Тогава един от неговите създатели, един от създателите на в-к „24 часа”, произнесе сакралното изречение „аз не правя вестник, за да се чете, а – за да се купува”. Сега вече новите монополисти, като в еволюция могат да кажат спокойно – ние не правим вестници нито за да се четат, нито за да се купуват, а за да купуват. Те да купуват. Да купуват, да продават, да препродават, въобще да въртят всякаква търговия. Когато говорим за монопола, в собствеността, в разпространението, в рекламата, пропускаме това, че този монопол означава монопол на цензурата. Цензурата е тотална. Тя също е монополизирана. Защото тя принадлежи, значи както всичко принадлежи на интересите на властта, така и цензурата е в нейните ръце. Ако тук, там е останал някой цивилизован остров, то просто е по някакво стечение на обстоятелствата, може би. Не зная. В момента позата замени позицията, интригата замени истината, клеветата замени принципите. И можем да продължим с тези тези и антитези. Това е печалният факт. Извинявайте много, но 20 години българските журналисти се самооблащаваме с измамата, че сме някаква четвърта власт. Няма такъв филм. За най-велико наше съжаление, една много голяма част от българските журналисти са всъщност най-долнопробен обслужващ персонал на властта, която и да е тя и докато е на власт. Защото т. нар. четвърта власт, ужким, медиите най-много обичат сутрин да се събудят в чаршафите на властта.
Водещ: Добър ден сега на председателя на Съюза на българските журналисти, г-н Милен Вълков! Как да бъде спрян октопода?
Милен Вълков: Добър ден и на Вас! Ами, вижте. Значи, всъщност искам да направя едно уточнение, че тази наша дискусия, посветена на медийната концентрация, както сме свикнали да казваме, беше насрочена доста преди да избухне скандала с бившите ВАЦ-ови вестници. Използвам това, понеже е по-ясно на всички. Така че това е част от нашата програма за обсъждания по актуални журналистически въпроси. Значи, ние си даваме ясната сметка, че с една дискусия трудно може да се попречи на опитите за пълна концентрация на медиите, но нашата основна цел е да започнем да говорим за това открито, с участие на самите журналисти от една страна и от друга страна, да се опитаме да привлечем вниманието и на властимащите и на тези, които могат да окажат някакво влияние върху този негативен процес.
Водещ: Повечето от включилите се в дискусията вчера говориха за солидарност. Направи ли Ви обаче впечатление, че мнозина мълчаха?
Милен Вълков: Вижте, това, което аз от години повтарям е при нас в България липсва т. нар. журналистическа солидарност. Тя съществува в много държави. Но за това ниво на този процес в България естествено има значение и икономическият фактор и най-вече – политическият фактор. Аз ще си позволя да не се съглася с една от констатациите на Велислава, която дълбоко уважавам и в повечето случаи винаги е била права. Аз не бих казал, че журналистите са сведени. По-скоро собствениците на медии, които диктуват условията, принуждават журналистите да играят тази роля, т. е. Да работят по тяхната свирка. Аз много добре знам, че в цял свят собствениците диктуват условията на определени медии, но тогава, когато концентрацията съществува, тогава вече и собствениците се обединяват и по един и същ начин влияят, и в една и съща насока, върху работата на журналистите.
Водещ: Между другото, една дребна подробност. Материалът, посветен на вчерашната дискусия в „Труд” е неподписан. Защо, според Вас?
Милен Вълков: Ами, според мен, въпросът не се нуждае от отговор. Значи, вижте…
Водещ: Напротив, нуждае се.
Милен Вълков: Ами, то е ясно. Защото очевидно новите собственици на двата най-големи вестника, както сме свикнали да наричаме „Труд” и „24 часа”, просто не желаят да заемат позиция по този въпрос. Но тъй като те не могат да отминат дискусията, тя е важна, жизнено важна, затова именно прибягват до този, изпитан много отдавна, способ – публикуване на каре без автор и без позиция отдолу с автор.
Водещ: Не е каре. Цяла страница е.
Милен Вълков: Не, не. Аз имам предвид… Не, не, не. Разбирате ли? Аз имам предвид, това може да е каре, може да е цяла страница, може и да е две. Но въпросът е тогава, когато дадената…
Водещ: Публикувано е даже изложението на Ива Николова, обаче авторът?
Милен Вълков: Вижте, това показва, че една от целите, които посочих по-горе, със свикването на подобна дискусия, все пак започват по малко да се постигат. Тоест, да започнем да говорим и това да стане достояние на обществото и самите ние, журналисти, говорим по тези въпроси.
Водещ: Аз много исках да чуем и Сашо Диков, но засега той не си вдига телефона. Той вчера беше необичайно мълчалив. Даже пропусна похвалите за телевизията, в която работи. Аз, обаче, един друг въпрос искам да Ви задам. Можете ли да мотивирате вашите членове, когато са с власт, да не злоупотребяват с нея или да не участват в локаут на колеги журналисти, например?
Милен Вълков: Вижте, ние се опитваме да мотивираме колегите, но за съжаление този процес е двустранен. Докато самата колегия не осъзнае, че без това няма начин просто да съществува свободно и в интерес на обществото или както сме свикнали да казваме, да изпълняваме журналистическите си функции, трудно би могло да се постигне това нещо. Но аз мислих и тук искам да отворя едни скоби и да кажа. Преди месец ние имахме една среща посветена на най-общо казано, журналисти срещу корупцията. Това ни беше втората дискусия. А третата дискусия, която предвиждаме след месец, тя ще бъде, посветена на колективното договаряне и рамкиране на условията на журналистическия труд. Тези три въпроса са изключително важни и в крайна сметка тяхната цел, на всичко това, е да се изгради една, доколкото е възможно, разбира се, обща журналистическа позиция и в крайна сметка да се стигне до солидарност.
Водещ: Да се стигне до солидарност, казвате…
Милен Вълков: Или поне до зачатъци на солидарност, нещо, което аз не бих казал, че съществува в България.
Водещ: Имате ли коментар за подробностите, които чухме, за Годишният доклад за правата на човека на Държавния департамент на САЩ, в който се говори за това, че свободата на словото и печата са защитени от българското законодателство формално, но неформално картината е друга?
Милен Вълков: Вижте, за съжаление това е факт и ние до преди няколко години бяхме на по-добра позиция, сега сме, мисля, че сме след 67-о място по отношение свободата на медиите. Да. Погледнато нормативно, от гледна точка на законите, имаме, включително и в Конституцията, заложени моменти, които фиксират и регламентират това нещо, но това, на практика, не се използва. И знаете ли, аз тук ще кажа, че голяма е вината на властимащите, независимо от какво, дали са леви, десни, центристи и т. н. Аз веднага ще Ви върна към началото, когато немската групировка ВАЦ закупи „Труд” и „24 часа”. Ами тогава, вече не си спомням точно от коя страна беше сезирана Комисията за конкуренция, но тя след доста дълго време излезе с едно абсурдно решение, че видите ли нямало никаква опасност от монополизация. Така че това, което се случва днес, то е резултат на дългогодишно нежелание на властимащите да не допуснат това негативно явление. Тук веднага искам да Ви кажа, че подобни явления съществуват и в доста европейски държави, т. е. Негативни явления, разбира се, като вземем примерно Берлускони, във Франция и т. н.
Водеща: Това е така, да. Факт е. Нашите по-ревностни слушатели знаят как една френска банка изкупи регионалния печат и влияе на селскостопанските политики. За Берлускони е излишно да казваме, разбира се.
Милен Вълков: Точно така. Да, вижте, но тук стигаме пак до солидарността. Всички ние сме свидетели какво става в Италия – постоянни журналистически акции срещу това нещо.
Водещ: Достатъчно е да гледаме и в Гърция какво се случва в момента.
Милен Вълков: Да. Аз щях да кажа. Вие ми взехте думите. Да. В Гърция, във Франция има. При нас – още сме далеч, за съжаление, от тази масова проява на колегията.
Водещ: Ами, може би просто дяволът е заровен в подробностите и трябва да се замислим и за това. Благодаря Ви за това включване! Милен Вълков, председател на Съюза на българските журналисти, с коментар за вчерашното събитие, вчерашното обсъждане в пресклуба на БТА. СБЖ го организира. Ставаше дума за свободата.
Клубът на журналистите
Водещ: „Клубът на журналистите” започваме с коментар за най-горещата, най-горещият политически скандал на седмицата – енергийният. Мнозина експерти твърдяха, че неговото разрешение ще дойде в неделя. Струва ми се, че посоката беше начертана още снощи след интервюто на премиера в „Панорама”. Как реагираха традиционните медии, класическите медии и социалните мрежи, които експертите все по-често наричат нетрадиционни медии? Това ще коментираме днес с експертите от фондация „Медийна демокрация” Марина Кирова и Николета Даскалова и с политологът от фондация „Конрад Аденауер” Христина Христова. Здравейте!
Групово: Здрасти! Здравейте!
Водещ: Николета, да тръгнем от най-подвижните, от сайтовете, новинарските сайтове. Как реагираха на противоположните новини, които идваха?
Николета Даскалова: Започвам с това изказване, което Вие направихте в началото, че дяволът, може би, е в подробностите. Ако се възползвам от това ваше сравнение, трябва да кажа, че новините бяха изключително дяволити, т. е. Изключително изпълнени с подробности – и по този скандал, скандалът с подписването на документите по проекта АЕЦ „Белене”, и по другият голям скандал от последните две седмици – скандалът със собствеността на „Труд” и „24 часа”, бившите ВАЦ-ови вестници. Мога категорично да кажа, че в консенсусния дневен ред на медиите, позовавам се основно на новинарските сайтове, мисля, че тази констатация важи изобщо за новинарските медии, новината за подписването, скандалът около подписването на документите по АЕЦ „Белене” предизвика изключително мощен интерес. Само за, данни ще цитирам, само за три дни тази новина предизвика, така, беше топ новината в новинарските сайтове. В три поредни дни беше топ новината и само за три дни успя да предизвика 77 уникални информационни единици. Не броим тук мултиплицираните, мултиплицирането на информацията от сайтове, които копират други сайтове.
Водещ: Нека тук за секундичка да спрем, защото имаме редкия шанс да чуем и Сашо Диков, когото очаквахме малко по-рано да чуем. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, ако искате да го чуете! Добър ден на Сашо Диков! Г-н Диков, здравейте!
Сашо Диков: Здравейте!
Водещ: Вчера бяхме заедно на кръглата маса, организирана от Съюзът на българските журналисти и посветена на свободата на словото, където главният виновник за несвободата беше посочен октоподът, който пълзи към двата най-тиражни български вестника. Необичайно мълчалив бяхте обаче. Защо?
Сашо Диков: Ами бях необичайно мълчалив, защото в един момент ми идваше вече да, някъде към петдесетата минута да прекъсна това празнословие, защото не виждах никакъв смисъл от и нищо ново от това, което се говореше там. Отделно от това, след 11 ч. Трябваше да си тръгна, защото трябваше да отида в Парламента. Тук ние продължаваме да си говорим, от пусто в празно да претакаме, без да има каквато и да е било полза и без нещо конкретно да се каза. Плаши се октопода, в лицето на Ирена Кръстева, Делян Пеевски, митичният банкер Цветан Василев и т. н. И т. н. Без нищо да излиза наяве, но по-лошото е, което е по-лошото, че то едва ли от една такава дискусия нещо може да стане, но по-лошото е, че нищо не правят и органите, които трябва да направят това нещо. Аз съм задавал директно въпроса, и на Симеон Дянков и на Бойко Борисов, какво става, защото първоизточникът на цялата тази история е, какво става със съдбата на парите на държавните фирми, които са в частните банки? Нали то имаше едно открито, когато изпищяха единайсетте главни редактори миналата година в един момент, когато видяха, че нещата с разпространението ги изтърват и са на практика монополизирани. Изпищяха, излезе една информация за как са разпределени банките. Видя се, че почти половината пари са в Корпоративна банка, след това и … банк, и Си Банк и т. н. След което уж щяха да се взимат някакви решения за…
Водещ: Обаче минаха трите дни и чудото…
Сашо Диков: Минаха. Всяко чудо за три дни. Някакви обтекаеми правила уж бяха възприети. В крайна сметка така и не се разбра какво е новото положение. Наскоро питах Дянков в Парламента какво става с парите на държавните фирми, нещо и той смотолеви. Преди около месец, може би, питах Бойко Борисов какво става, щяхте да взимате някакви мерки. И той нещо смотолеви. Никаква конкретика.
Водещ: Никаква прозрачност
Сашо Диков: Никаква прозрачност по случая. Наскоро правих интервю с Алексей Петров, преди десетина дена, в което той ясно и категорично каза, че парите се взимат при лихва от държавните фирми 1% и се раздават на 10% след това лихва за клиенти на банката. От там се генерира сериозен ресурс. Той каза при положение, че в Корпоративна банка има около 500 млн., 10% са си едни 50 млн. Само че абсолютно никой не взима никакво отношение и мерки. Казвам никой от страна на управляващите. От там трябва да се вземат. И интересно е, че никой до този момент, а вече година и половина става близо, нищо – мълчание, траене, увъртане, усукване и т. н.
Водещ: И сигурно заради това хора с икономически и политически интереси сплашват журналисти и това е един от основните изводи на Държавния департамент на САЩ в Годишния доклад за правата на човека?
Сашо Диков: Държавният департамент и той да пише дълбокомислени доклади, два пъти по линия на евро социалистите се организират кръгли маси, дискусии, и тук и в Брюксел, и нищо и половина. Може би единственият доклад беше това, че когато имаше в Брюксел конференция за свободата на медиите с, така да се каже, съдокладчици Валерия Велева и Боби Цеков, при двама специални пратеници на „Труд” и „24 часа”, на другия ден една сричка не излезе в двата вестника. Така че печалните примери в тази насока са безбройни. Иначе сълзливите призиви от тази дискусия вчера, виждате ли как нямало солидарност. Абе, каква солидарност в този зверски капитализъм? За каква солидарност да говорим и за какви там, нещо, едва ли не някакво съюзяване, синдикални глупости и тем подобни неща.
Водещ: Няма как да има солидарност при положение, че някак си членове на една организация участват в локаут на журналисти, защото…
Сашо Диков: Ама не. Тъй че нещата са, според мен, пределно ясни, жестоки, очевадни и къде… ще отчитаме някаква дейност, правим някакви дискусии, казват се някакви очевадни неща, от които нищо не последва. Пак казвам, основната беда е в това, че управляващите, които могат нещо да направят, те очевидно и очевадно имат някакъв интерес да не правят нищо. Това е очевадно, защото не може всичките пари, доколкото знам, в енергетиката да са в една банка. Никой да не казва при какви условия. Никой да не казва, може би пък наистина Цветан Василев да е гениален банкер и да предлага най-добрите условия, но някой да каже. Някой да каже да, така са нещата. И така, като гледам, продължават. Какво да, какво да…
Водещ: Всъщност няма място за изводи. Свободата е нещо, за което трябва всеки ден да се борим и да задаваме тези въпроси, докато не получим отговор. С риск да бъдем набедени за черните овци.
Сашо Диков: Ами, сега това е така. Нали? Ние сме. Премиерът Бойко Борисов скоро каза, основната функция на журналистите е да задават въпроси, докато не получат отговори. Само че не е лошо и той да почне той да дава пример в тази насока и най-после да … там Дянков или когото трябва и най-после да дадат отговор, този отговор, който го чакаме от сума ти време, сигурно ще стане година вече, за държавните, за парите на държавните фирми в частните банки. Защото става дума за наистина, ако схемата, която Алексей Петров описа и която още миналата година, даже не миналата, а по-миналата, 2009, малко след победата на ГЕРБ, той я е описал, тази схема, пред омбуцмана тогава още като служител на ДАНС – значи, какво правим? Схемата е ясна, само че за едно денонощие тази групировка обърна позицията си и изведнъж от най… от Боко Тиквата, Боко Тиквата се превърна в принца, за тях. И какво правим? Изведнъж тишина. Тишина и никой не казва какво става и как става. Така че…
Водещ: Ами, сега се сещам, че те може би са намерили жабата, целунали са я и…
Сашо Диков: Ами, нещо си има. Не че нищо не последва. В момента, когато Алексей Петров прати писмо до Дянков как да се свалят лихвите по пазарен принцип, а именно да се изтеглят парите на държавните фирми и да се пратят в държавната банка, насърчителната банка, след един месец го арестуваха. Другият, който, Дамбовеца, т. нар. Дамбовец, който прати писмо, че иска да управлява „Кремиковци”, само да му дадат при финансиране, осигурено всичко, след 15 дена – оп и той в ареста. Не знам да има такъв случай в световната история, някой да иска нещо да прави за държавата, да осигурява работа, пристанища, жп и всичко останало, и двамата вътре в ареста с този смешен и измислен октопод, тъй като с това започнахме.
Водещ: Тъй като много се говори за това, че не сме никаква четвърта власт, може би, за да бъдем по-ефективна четвърта власт, не само не трябва да питаме, но и не трябва да забравяме, образно казано, „История на заболяванията”, защото в цитираните от Вас случаи, така, дяволът е в подробностите, може би?
Сашо Диков: Ама каква четвърта власт, като на мен, аз се чувствам крайно неудобно, ние то бива, бива, то не знам докъде е безхаберието на журналистите, докъде е страха на собственици или главни редактори и от къде до къде стига слугинажа. Сега не може. Освиркват заместник-министъра Димитър Тодоров в зала 1 на НДК и никой да не смее няколко дена дума да каже. Ако каже, „Труд” каза нещо, го каза на трийсет и не знам коя страница, на майната си, накрая забито нещо, което е за първа страница отвсякъде. Защо? Защото освиркаха го в опита му да прочете приветствие на премиера. Слугинаж безподобен. Премиерът каза „ай, гледай си работата, на теб ще отговарям”. Не знам дали на колежка каза, на мен ли? Няма значение Същото мълчание. И хиляди други неща, които…
Водещ: От Нова телевизия, да.
Сашо Диков: … показват уникално, аз, просто, не ми е ясно и не мога да проумея за какво става дума. За да стигнем до този апотеоза, с историята, който Ви обясних за Брюксел и конференцията и свалянето на материалите на специалните пратеници на „Труд” и „24 часа”. Това в 2011 г. се случва, което ми е вън… че аз не знам, не знам? 2011 г. да се свалят материали за събитие, където си пратил хора в Брюксел, където българи участват, където темата е свобода на медиите. Някакви такива неща или очевадни факти, да не говорим…
Водещ: При което картината за България беше най-бледа. Там най-изразителни бяха италиански и френски репортери.
Сашо Диков: Не, не. Оставяме ги. Имаше хиляда варианта да излезеш от ситуацията. Естествено. Какво толкова ги уплаши? Валерия Велева ли? Какво ли? Де да знам и аз? Аз си продължавам да чакам отговор на въпроса – защо? Ей така поставих въпроса там, защо. Пример, който аз не помня от години да се е случвал. При това става дума за два частни вестника. Разбирам там държавната телевизия, радио. Въпреки че съжалявам, че в идеалната ситуация, която е сега, при този тотален слугинаж, с изключение на конвулсиите на, сега,тотален слугинаж, сега е златният момент за Националното радио и телевизията да изпъкнат, като някакви такива медии. Поне аз, айде за радиото не искам да казвам, отнасям се със сериозно отношение към немалко неща, които се правят, но телевизията, една година от новото ръководство, да стигнат до идиотската идея, до „Екип 5”, което говори, ми говори на мен, за такава импотентност, творческа и програмна, че няма накъде повече. Но пак казвам, това са някакви мои, ей такива, поредни чудения и маения и блещения, които вече не знам дали има нещо, което да ме учуди на нашата мизерна медийна сергия.
Водещ: Очаквате ли, примерно Валерия Велева да потърси работа при Вас?
Сашо Диков: Ами, дали очаквам или не, не знам. Това, този въпрос е към нея. Този въпрос е към нея. Аз, доколкото знам, сега си е намерила работа в Нова Телевизия. Тъй като Валерия Велева е голяма фирма и голямо име, предполагам, че тя ще иска и съответната голяма витрина, пред която, така, да показва качествата си. Тъй че…
Водещ: Ясно.
Сашо Диков: … може би, може би не случайно…
Водещ: Солидарността определено не се случва на кръгли маси.
Сашо Диков: Няма как да се случи. Няма. Това са…
Водещ: Тя се случва в ежедневието. Тогава…
Сашо Диков: Това са някакви глупости, които са, по начало не виждам как могат да стана.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар! Сашо Диков пред „Клубът на журналистите”.
Ние спряхме, спряхме на най-интересното май, с Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” – там, където обяснявахме за броя на публикациите.
Николета Даскалова: Да. Обяснявахме за масирания новинарски интерес към скандала с проекта АЕЦ „Белене” и конкретно с подписването на въпросното допълнително договорно споразумение. Наистина достигна едни много високи, пикови стойности, съизмерими, засега процесът и явлението е в движение, очакваме бъдещи развития, но може би ще се, може би е съизмеримо с големият новинарски интерес в началото на годината към СРС-тата. Засега това се очертават, във вътрешната политика, двете големи теми и големи скандали от началото на годината. Както знаем, скандалът още, не от вчера и от днес, е много силен, много мощен инструмент за привличане на внимание в медийното, изобщо в публичното пространство, в политическото пространство. Но ако трябва, едно друго интересно сравнение, ако трябва да съпоставя двата скандала и новинарският интерес към двата скандала, политическия и медийния,, трябва да кажа, че с много по-ниска новинарска стойност е скандалът, свързан със собствеността на „Труд” и „24 часа”. Да, да. Чисто като новинарски интерес, като новинарска стойност.
Водещ: Християна Христова, политолог на фондация „Конрад Аденауер”. Да Ви попитам намерена ли е точната мярка, така щото новинарският поток да стигне до хората, а не да ги накара да спрат да слушат и да се интересуват?
Християна Христова: Аз мисля, че не е намерена точната мярка, тъй като липсва една мащабна информационна кампания. Тъй като, от една страна, виждаме, че се представя позицията на президента за референдум в полза на „Белене”. От друга страна, излязоха данни на Център за изследване на демокрацията, според които населението е много слабо информирано, в Европа ние сме на едно от последните места. И на фона на събитията в Япония, на фона на европейските реакции за стрес-тестове на АЕЦ-овете, аз мисля, че това просто е една задача от жизнено значение, да се направи една мащабна информационна кампания и да се представят позициите и на отделните партии, тъй като, като четем различни медии, виждаме съвсем различни представяния. Някои казват, според някои медии „Белене” трябва да се строи, тъй като има най-добрите предпоставки за сигурност. Според други, „Белене” се намира в земетръсна зона и трябва да се премине към алтернативата изграждане или доизграждане на „Козлодуй”. Така че тук, според мен, …
Водещ: Много започнати разговори. Много започнати разговори и коментари, които са…
Християна Христова: Да, да. Едно объркване на читателя. Това е…
Водещ: И как реагира обърканият читател? Марина Кирова следи социалните мрежи, които експертите непрекъснато наричат новите медии.
Марина Кирова: Да. Много интересно реагират читателите и тяхното мнение определено се различава от това, което четем в т. нар. традиционни медии, било то преса, било радио и телевизия. Факт е, значи, двата големи скандала, за които Ники спомена, да се разцепят и за АЕЦ „Белене” и да предизвика широк медиен интерес. Какво се получи обаче? Това, което се появява като официална позиция на страниците на традиционните медии, в традиционните медии, било то преса, няма значение, телевизия. Това е официалната държавна политика. Тук, таме и някой вкарва някой експерт, като това е рядко срещано. Анализи и коментари също не са чести. Как реагира обикновеният читател, зрител? Какво пише той? Много интересен начин. Неговото мнение коренно се различава от това, което е на традиционните медии. Има много често, разбира се, съвпадащи. Има хора, които смятат, са поддръжници на това правителство и смятат, че…
Николета Даскалова: Мисля, че час и половина, след като Трайчо Трайков обяви, че ще уволнява Красимир Първанов, излезе във Facebook, двете странички излязоха, после едната изчезна, но пак се появи.
Марина Кирова: Да. Това означава изключителна активност на тези хора, които имат достъп до информация и целта им е и другите техни съподвижници, съмишленици да имат също достъп до информация. Те целят всичко да е прозрачно. Но това, което те направиха е, че ако до миналата година Бойко Борисов беше един доста по-положителен герой в социалните медии, било Facebook, било блогове, било различни форуми, сега той става основен антигерой. Какво се получава? Значи, много от тях са разочаровани и казват, аз досега подкрепях г-н Борисов, но целият този скандал с Мишо Бирата, замесване на името му в корупция, сега с АЕЦ „Белене” и със скандала Трайков-Златев…
Водещ: Дянков?
Марина Кирова: Не. Златев. Скандалът Трайков-Златев и после Трайков-Дянков, показва едно много различно… Нали бяхме с Ангела Меркел, нали бяхме за Европа. Какво става? Защо сме за Русия? Включително, мен ми е неудобно, има такива реплики, които не бих искала да ги кажа в ефир, но много крайно вече е мнението на социално-ангажираните потребители, на хората, които са в нета и за съжаление, мисля, че точно на този фронт, на фронта на социалните медии, той показва истинското мнение на обществото и те показват една картина, която съвсем не е в полза на правителството.
Водещ: Което значи, че традиционните медии трябва да обръщат повече внимание на този канал за общуване с хората, защото това е един от шансовете да се научи какъв е дневния ред на хората. Останете с нас. Продължаваме след…
Клубът на журналистите
Водещ: … хората да не бъдат убедени, да не вярват на тезите, с които ги облъчват. Какъв е изводът? Политологът от фондация „Конрад Аденауер”, питам Християна Христова. Никой не печели в тази ситуация, като че ли?
Християна Христова: Да, никой не печели. Лошото е, че самата медийна свобода става заложница на интеси, несвързани конкретно с медиите. А според мен, и структурата на собствеността на медиите в момента е много обезпокоителна, тъй като хора, които не идват от медийния бизнес, придобиват медии. На теория, не би трябвало собственикът на една медия да се намесва в редакционната политика, но на практика, знаем, че това въобще не е така и винаги има някакво влияние. Може би не е директно упражнявано, но самите журналисти много пъти са подложени на изкушението на автоцензурата и на едно по-положително отношение към собствениците на медиите.
Водещ: Всъщност автоцензурата едва ли е въпрос на изкушение. Тя е, може би, въпрос на оцеляване и това е проблемът.
Християна Христова: Да, въпрос на оцеляване. Да. Това е нещо, което се сочи винаги в международните доклади за България. И дори ако погледнем международни институции като „Репортери без граници” или IREX (International Research and Exchange Board) или Freedom House, интересно е, че откакто сме влезли в Европейския съюз, винаги рейтингът на България се понижава. Една много интересна тенденция, тъй като от една страна сме европеизирани, от друга страна, се влошава нашата медийна ситуация.
Водещ: Тоест, ние чакаме общоевропейските правила, които да ни помогнат да излезем от тази мимикрия или как да го наречем?
Християна Христова: Чакаме ги. На теория не би трябвало да ги чакаме, тъй като член на Европейския съюз се предполага, че сме постигнали някаква европейска зрялост. Но може би, да. Има някакъв момент на отпускане и на по-несериозно отношение към задълженията, които сме поели към Европа.
Водещ: Марина Кирова, експерт от фондация „Медийна демокрация”. Какво казват така по-активните хора в социалните мрежи? Какви съвети дават на журналистите?
Марина Кирова: За съжаление, това, което те се обединяват, че на журналистите много, много не бива да се вярва. Смятат, че те казват твърде поръчкови или пък поръчани неща, в смисъл, редакционно поръчани, което никак не е добре за имиджа на журналистиката. Никак не е добре за доверието в нея. Получава се едно противопоставяне, наистина, на дневният ред на обществото, който виждаме в медиите.
Водещ: Сега ще Ви върна към едно старо писмо. Цитирам: „показват се репортажи вместо новини. Уж аналитични изследвания спират до поводите за ставащото и подминават причините. Незавършеността на поставените проблеми, кара читатели, зрители, слушатели да вярват, че някой за нещо си плаща, та да се скрие истината. А напоследък родните политикани и всякакви временно управляващи, се научиха да следят и форумите и си правят изводи за отношението на хората.”. Това е едно много старо писмо. То е повод за кнфликт между модератор и човек, който си е позволил да коментира във форума на в-к „Сега”. Не е нещо ново. Да попитам Николета. Сега подобни писма могат ли да се пишат?
Николета Даскалова: Могат, разбира се, да се пишат, но в смисъл, че се случва нещо друго. Просто, гражданите и медиите на гражданите, те вземат една ниша, която в останалите, мейнстрийм медиите, така да ги кажем, отсъства. И това е, т. е. Не само, че отсъства, но е и слабо развито в България – липса на качествената журналистика, именно коментарната журналистика също. И това много ясно си личи в характера на отразяването на такива скандали, изобщо на новинарски значими събития. Ето, да вземем дори най-пресния случай, който сега коментираме. Казахме, че отразяването достига едни пикови стойности, но много гледни точки се даваха, много интерпретации чухме, представителите на почти всички засегнати институции и почти всички политически партии казаха своя глас, дадоха своята интерпретация, но на базата на една морална оценка на това кой какъв е, кой добрия и кой лошия в цялата тази ситуация. В крайна сметка, нещо наистина много важно, какво всъщност е атомна енергия, какво трябва да се прави, оставаме недоизказано,недоговорено. Така, както и Християна цитира доклада на Центъра за изследване на демокрацията, България е най-слабо информираната страна по този въпрос. И в смисъл, че се случва нещо много важно – гражданските, медиите на гражданите, блогърите, потребителите в социалните мрежи, те интуитивно, те усещат липсата на качествена, на коментарна журналистика и запълват тази ниша, сами търсят ориентири във външни медии.
Водещ: Сега е момента в нашия разговор да включим и един кандидат-рицар. Добър ден на Александър Кръстев! Много се радвам, че сте номиниран за „Рицар на книгата”. Вие сте създател на „Аз чета”, сайтът „Аз чета”, който е далеч от кампании. Това е едно място, където се събират хората, които обичат да четат, да споделят и по този начин са избрали да търсят истината. Та в „аз чета” тези, скандалите, за които ние говорим тук, по някакъв начин появиха ли се?
Александър Кръстев: Ами тези конкретно, за които си говорите, не. Но общо взето ние опитваме да покриваме „скандалите”, шеговито в кавички да ги сложа.
Водещ: Класика. Напомняме, че всичко е написано в дебелите книги някога.
Александър Кръстев: Не, друго имах предвид. Скандалите, които се случват примерно около издателския бизнес, около всичко с книгите. И когато миналото лято ГДБОП направи акцията срещу сървърите на сайта „библиотеката”, и както искате го наречете, „читанка”, всъщност при нас се получи доста сериозен дебат, в който имаше за и против. Ние дадохме гледната точка и на издателите. На МВР нямаше как, понеже от там казаха, че много … не общуват, официални искания за интервюта и такива неща. Но отдолу доста активно се включиха обикновените потребители и всеки опитада даде наистина разумни доводи по това какви са две, трите гледни точки и т. н.
Водещ: А достигна ли се до решение?
Александър Кръстев: Ами, година по-късно, почти не.
Водещ: Да. Работа на медиите ли е да ограмотяват хората по отношение на атомната енергия? Питам Християна Христова.
Християна Христова: Да. Разбира се, разбира се медиите имат не само задължение да информират, но и да формират ценности. Така че това е просто, според мен, нещо, за което трябва да се дискутира.
Водещ: Обаче има ли, има ли среда за това? Защото след така, толкова крупни скандали, май не остава много време? Като че ли скандалите запълват изцяло новинарското време и не остава за това време?
Християна Христова: Да, за съжаление много голямо значение се отдава на скандалите и много теми се преекспонират. От някои привидно битови теми, се правят теми от национално значение. Ако примерно техният относителен дял малко се намали, би останало време и за по-важни теми. Тук се споменава темата Европа. Според мен, това също е една от основните теми въобще в българската политика и напоследък темата Европа отново беше, така, една от централните теми във връзка с пакта Евро плюс. Видяхме различни коментари. Някои вестници бяха изцяло за, бяха изцяло в подкрепа на позицията на премиера, нашето присъединяване към този пакт. Други бяха изцяло против, като прочетох заглавия от например типа на „Меркел прави Дахау от Европейския съюз”. Това е доста скандално заглавие, тъй като от една страна, сравнението е абсолютно нелепо, от друга страна, е погрешно и обидно за самата Германия, имайки предвид приноса на Германия в европейската интеграция. И примерно тук, ако на тази тема се отдаде по-голямо значение, Европа все пак е един легитимиращ фактор за България, за българските политици, така че мисля, че ако се променят малко приоритетите и относителният дял на отделни теми…
Водещ: Европа в новинарските сайтове как изглежда? Темата, Николета? Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Европа, още откакто наблюдаваме много подробно, откакто правим нашият мониторинг от края на 2008 г., Европа се появи като силна тема, но като предизборен инструмент. Просто Европа, Християна казва като легитимиращ фактор, но то се използва като една крайна референция, в която се посочва – ето, Европа казва това е добро и това е лошо, ние тук сме длъжни да се съобразяваме. В предизборната кампания, по-добри, по-бързи са тези политици, които са по-близо до одобрението на Европа. Много се спекулира с одобрението на Европа. Европа присъства, фигурите, свързани с Европейския съюз и председателството на Европейския съюз, присъстват най-активно в ситуаци, в които има някакви поводи, свързани с български фигури, български политици. Не е, Европа не е сама по себе си…
Водещ: Тема.
Николета Даскалова: … тема, централна тема.
Водещ: Как изглежда темата за Европа в клюкарника, както някои на галено наричат Facebook и останалите социални мрежи? Марина Кирова.
Марина Кирова: Тя в социалната мрежа също не е толкова дискутирана и както Ники каза, тя е пречупена през темата за българските политици. Европа в блогосферата има често и друг привкус или пък друга гледна точка и това е на хората, които живеят извън България. Сега те, чрез социалните мрежи и блогосферата, те имат възможност да проследят и да кажат. И много често те дават другият ракурс за Европа, както и да направя връзка с това, което казахте за ядрената енергетика, точно как се получава, в блоговете примерно можеш да намериш много повече информация за ядрената енергия, за това примерно, фирмите, които са в Българския енергиен холдинг, за това тока как се изкупува, за ядрената енергия как точно трябва да стане, какви са процентите. В смисъл, това е изключително подробна информация, която може да бъде намерена от ентусиасти, които много често някои…
Водещ: … имат времето и търпението обаче да се ровят. Темата за Европа, в един сайт за книги, как изглежда? Александър Кръстев. Има ли я въобще темата за Европа?
Александър Кръстев: Да. Не знам как да го пречупя точно въпроса, но общо взето, сравнението се прави с книгите, за които пишем чисто, чисто политически, защото в момента в България се издават доста повече нехудожествени книги, доста силно се засилва, освен тези, които са за самопомощ и други езотерични неща, засилва се още…
Водещ: Добре де, ама не минаха ли годините, в които едни трудове, дълги … се издаваха? Пазарна икономика не ги ли лови?
Александър Кръстев: … Ами, не. Има доста по-политически книги, икономически и т. н. Не знам точно за кое става въпрос, тези, които не ги лови пазарната икономика, но общо взето в България, в някои от секторите продължава да липсва пазарното мислене и за съжаление, книгоиздаването е едно от тях. Но точно пък тези книги, за езотерика и самопомощ са общо взето тези, които най-добре се продават чисто на пазара и те изхранват качествените книги, които издават издателствата.
Водещ: Това обаче,според мен, е световна тенденция или бъркам?
Александър Кръстев: Да, така е.
Водещ: Християна.
Християна Христова: Да, има и такава световна тенденция. Тя засяга, между другото и журналистиката. Когато стана дума за това, че има спад на качествената журналистика, това се дължи и на икономически фактори. Но мисля, че все пак остават ниши.
Водещ: едва ли обаче световната икономическа криза е причина да не се правят разследвания или поне – да не се задават един и същи въпрос, докато не дойде отговор?
Християна Христова: Аз не казвам, че въобще не се правят, но просто намаляват ресурсите. Много журналисти казват преди имах време, примерно, три месеца да направя едно разследване, сега имам три дни. И това естествено не може да няма качествени последици.
Водещ: Как кризата се отрази на новинарските сайтове, Николета?
Николета Даскалова: Оказа се, че така, поне по мои наблюдения, знаем, че има печатни медии, които засилиха новинарските си сайтове точно заради кризата, така че… повече посещаемост.
Водещ: Повече посещаемост може би? Вероятно това е резултатът за посещенията на социалните мрежи, може би? Хората си седят повече вкъщи и са винаги на една ръка разстояние от мишката.
Марина Кирова: Факт е. И можеш да получиш много различна и многопосочна информация. И това е факт.
Водещ: А може би имат и повече време за четене?, Александър, или не
Александър Кръстев: Повече време за четене и за споделяне. Това е хубавото на социалните мрежи, понеже повдигнахме въпроса, че много бързо хората, не отнема чак толкова много време да се разровят за тези теми, по които не пишат традиционните медии и доста по-лесно е да ги споделят на своите общности. Ето примерно, понеже си говорим за медии и журналистика, собственост и т. н., доста по-лесно е в момента скандалът, който се вихри с „Труд” и „24 часа”, няма как да го подминем, да бъдат проследени някои нишки, които няма как да бъдат публикувани от другите медии извън „Труд” и „24”, поради някакви обективни причини или пък съответно, няма как и в тези два вестника, просто защото, откакто започна този скандал, те си имат една линия, която се води и да казват няма скандал. От друга страна, чисто според съдържанието, се вижда на чия страна в момента са между спорещите собственици и т. н. Докато в социалните медии, хората си позволяват да кажат, ето примерно тези две или три страни, единият конкретен човек има еди каква си история, другият конкретен човек има еди каква си история, еди какви си цели, примерно, без значение политически, икономически и т. н.
Водещ: Очаквате ли, Християна, политиците да посегнат и на социалните мрежи? И по какъв начин смятате, че може да се влияе върху тях?
Християна Христова: Политиците, според мен, нямат алтернатива.
Водещ: Тоест, няма да се купуват гласове, а ще се купуват юзъри?
Християна Христова: По принцип, засега поне, високата активност в интернет в полза на един политик, примерно във Facebook, не се трансформира автоматично във висока политическа подкрепа. Така че дали едно такова купуване на юзъри във Facebook би се отразило позитивно и на изборния резултат, е спорен въпрос. Но мисля, че въпреки всичко, те нямат алтернатива, тъй като бъдещето е на технологиите и… развиват се
Водещ: Може би все още следят как ще се справи Обама втория път?
Християна Христова: Да, да, да. Имахме амбиция да направим изборна кампания така, от тип Обама, който може би не беше съвсем сполучлив от тази гледна точка, но по-нататък в тази насока ще се ориентираме.
Водещ: Марина.
Марина Кирова: Понеже споменахме Обама, част от резултатите за неговата предизборна кампания, значи от изследванията, които са направени после, става ясно, че 10% от неговия изборен резултат, се дължат на силната му социална активност, на това, че той изключително много използваше социалните мрежи, блогове, Facebook. Изключително много си беше активирал електората.
Водещ: Обаче казвате социална активност, това малко се различава от присъствие в социалните мрежи. Публиката там е далеч по-чувствителна. Като че ли има много по-пряк път за ъздействие и за коментари или нещо друго. Може би това трябва да се има предвид също?
Марина Кирова: Да, но смятам, че с времето все повече, по-голяма сила ще стават социалните медии, в смисъл на това, че ще могат протестите в социалните мрежи да се пренасят и в реалния живот.
Водещ: Колко време? Колко ще бъдат трите дни за чудото окрупняване на собствеността, Николета, според теб на двата най-тиражни вестника?
Николета Даскалова: Това е, всъщност това е въпрос, който зависи вече от съответната съдебна и юридическа намеса, според мен. И въпросът, който дискутираме за скандала със собствеността си има други измерения, ние не може категорично да вземем отношение, защото има много неясноти. Просто ние коментираме в момента гледните точки на засегнатите страни и документите, които самите те цитират. Но има нещо друго, по-важно, според мен. Не е толкова от значение кой как отразява този скандал, а въпросът е в крайна сметка, какво става със съдържанието и какво ще стане със съдържанието на тези медии?
Александър Кръстев: То вече става.
Николета Даскалова: В каква ниша, да, мисълта ми е в каква ниша – ще се развива, ще остане на това ниво, ще пожълтява повече, ще става по-качествено…
Водещ: И за съжаление времето ни изтече. Надявам се, че времето за четене няма да изтече. На Александър Кръстев пожелавам да стане „Рицар на книгата”, заслужава го, за да ни напомня, че трябва да четем.

в. Република | Проф. Петър ИВАНОВ | 14.07.2010

Н. Пр американският посланик днес (вчера – бел. авт.) отново се набърка в родните вътрешни работи. Този път ни каза да купуваме газ от "Шеврон" и да обърнем гръб на "Газпром". В последно време г-н Посланика е изключително активен – само преди дни се зае да ни обяснява как българските медии да станат по-прозрачни.
А българските медии в своята цялост приличат на Холивуд. Пълни са със сценаристи, със застаряващи звезди, не изпускащи кокала, с комици, с обикновени психопати и много отзивчиви субретки, петимни за каквато и да е медийна изява и затова готови на всичко. Може би тази е причината от нашите медии да се заинтересува американският посланик Уорлик – те му напомнят за родната Калифорния, въпреки че, между нас казано, едва ли е много красиво да четеш нотации кое как да става в една суверенна държава. Питам се, дали др. Елена Поптодорова, нашия посланик в САЩ, ще инициира диспут на тема защо там бият (още) негрите и защо не си чистят нефтените петна от собствения си Мексикански залив, и как би се посрещнало това от американската общественост. Не ми се вярва аплодисментите да са бурни.
Дискусията, организирана от германската Фондация "Конрад Аденаур", в която взе участие Н. Пр. Джеймс Уорлик, визираше уж най-важните за българските медии два въпроса – за прозрачността на собствеността на медиите и за свободата им. Както можеше да се очаква от сънародниците на ВАЦ, истинските проблеми за монопола върху печата и върху електронните медии, за "огледалната" реклама, за картелните споразумения, за корупцията и за всички останали мискинлъци в родните медии бяха напълно игнорирани.
В дискусията участваха интересни персони, някои от които с черните си очила "ала Ал Капоне" и със специфичния си дрескод напомняха жанра "ноар" в холивудските филми от 30-те години на миналия век. Самата дискусия беше според мен с предизвестена нулева ефективност. Е и какво като знаем по най-прозрачния начин, че собственикът на сума ти медии е Ирена Ангелова Кръстева, което тя самата ясно съобщи.
Сценаристите у нас са две породи – Агенти и Субретки (от тези, които са готови на всичко). Първите са попревтасали по възраст, но пък са по-преуспели (по нашите стандарти, разбира се), пушат големи пури, карат спортни коли, които въобще не им отиват на селските физиономии. Повечето от агентите, включително и агент Гоце и агент Сава (от Големите Сценаристи) произхождат от ъндърграунда; първият е, както знаем, от с. Сирищник, вторият – от с. Дръндар. Може да си представите какво представляват сценаристите под тях. Даже самите фамилии на повечето сценаристи издават низшия им плебейски произход: коритари, сиромаси, събирачи на бутилки, мангали, конекрадци и др. От определен пост нагоре в медиите всички са агенти на ДС. Агенти се оказаха и символите на жур-налистическата свобода и всеотдайност Гарелов, Коритаров, Димитри Иванов-Джимо и даже о бозе пострадавшия от друг агент (агента Гоце) Иво Инджев. Откровени полицаи (от Симеоновската школа) набързо се преквалифицираха в успешни водещи (Р. Петров), открадвайки заглавие на руско шоу…
В българските медии, колкото по-абсурдни, тъпи, нелепи и отвратителни са сценариите, толкова по – се харчат, толкова по – се харесват. Ето това е проблемът. Този проблем би трябвало да се обсъжда, когато предмет на вниманието ни е масовото комуникиране и неговите средства. А Холивуд в журналистиката си е направо голяма опасност, дами и господа. Защото, както казва в "Дългото сбогуване" любимият ми Чандлър:  "В Холивуд всичко може да се случи – ама всичко".

Стр. 8

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.06.2010

Водещ: Ако журналистите бяха законодатели, едва ли вчера американският посланик у нас щеше да попита защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори. Даже ако само някой беше отговорил на журналистите, когато задаваха този въпрос, пак нямаше да се налага в присъствието на посланици издатели, главни редактори, депутати и медийни експерти, събрани от фондация „Конрад Аденауер”, да си разменят реплики кой кой е и има ли групировки, управляващи българските медии. Всъщност май е крайно необходимо някой да научи детето, което казва на царя, че е гол, да каже на издателите. Важно е да се знае кой е собственикът, защото има значение кой говори. Останалото е манипулация и конюнктура. А от нея никой, ама никой няма нужда, дори май вече и леля Мария, която иначе знае всичко за прането. Защото и политиците трябва един ден да свикнат да не се правят на журналисти. Не може те да пишат заглавията и да напътстват медиите да не бъдат критични. Медиите не са пиари на политиците, по-точно не бива да бъдат. Те са от едната страна заедно с хората и така да правят гражданското общество. От другата страна са политиците и ангажираните с икономически интереси. Това е смисълът на журналистиката. Сега е добре освен журналистите това да го проумеят и останалите, от които зависи какви правила създават. Два закона ще правят прозрачни парите на вестниците и телевизиите. Заявените вчера намерения ще коментираме след малко с Весислава Антонова от в. „Капитал”. И той като винаги, когато има някакви критики към медиите отвън, накрая става дума за БНР и БНТ, няма как да не подминем и започналата вече дискусия как да бъдат финансирани обществените медии у нас. След позабравените в миналото екзотични предложения за такси водомер и електромер, отново се заговори за тях. Логично ли е и кой има полза от това? Защото каквото и да си говорим, винаги става дума за един пари, които едните ще дадат, а другите ще вземат. Какви са нашите и какви са европейските правила и какво се прави в криза – ще коментираме с Бойко Станкушев. И тъй като навлизаме вече в сезона на отпуските, ще се опитаме в аванс да коментираме една предстояща медийна дискусия „Испанското председателство на ЕС и българските медии”. Защо предстои да се говори за това ще коментираме с Копринка Червенкова.

Чии пари стоят зад българските медии, дали дойде времето да се получи някакъв отговор на този въпрос, защото журналистите го задаваме много отдавна? Добър ден на Весислава Антонова от в. „Капитал”!
Весислава Антонова: Благодаря за поканата да говоря по тази тема! Тя, нека да кажа, че е любима на „Капитал”. Казвам го с лека ирония, но иначе съвсем сериозно, това е тема, на която ние много държим в секцията „Медии и реклама”…
Водещ: Тя и на нас ни е много любима тази тема.
Весислава Антонова: Честно казано, времето много отдавна би трябвало да е дошло да говорим за прозрачната собственост на медиите. Сега, нека да кажем, че новото правителство и експертната група, която то е одобрило да пише нов медиен закон, имат нова воля и желание в текста на медиен закон, който да регулира не просто радиото и телевизията, да има записани текстове, които по някакъв начин да са свързани и с печатните медии, и да могат да осветляват собствеността в печатните издания, което е изключително необходимо.
Водещ: да, защото който създава мнение няма право да бъде анонимен, нали така?
Весислава Антонова: Точно така, няма право да бъде анонимен. Защото всеки, който е анонимен съществува риска да бъде и манипулативен. Почти го римувахме с теб, Ирен.
Водещ: Да. Трябваше ли американският посланик да зададе въпроса, който журналисти отдавна задават за собствеността на българските медии, за да тръгнем да търсим отговора?
Весислава Антонова: Бих казала, че по-скоро е тъжно американският посланик да ни го казва, защото за пореден път става ясно, че ние не можем сами на себе си да кажем, че секторът ние журналистите и издателите не разчитаме толкова на саморефлексията, а винаги чакаме някой отвън да ни каже. Би трябвало тези времена вече да са отминали и да са много далеч от нас и самите ние да се опитваме да съхраним здравето и свободното изразяване на медиите. Защото в противен случай демократичното общество означава, че не се е случило. Но пък от друга страна, американският посланик. Америка е държава с традиции в свободата на изразяване. Щом дотам сме го докарали да ни го каже американският посланик, значи…
Водещ: От друга страна пък ,ние журналистите да му благодарим, че…
Весислава Антонова: Знаете ли, направи ми впечатление между другото в неговото изказване и в неговия анализ, че е човек, който се е постарал много добре да се запознае със средата. Разбира се един дипломат много рискува, когато се опитва да навлезе в толкова деликатна сфера, да я коментира и да дава оценка на чужда журналистика. Знаете, че дипломатите обикновено не правят това. Но съдейки по детайлите, по някои от детайлите в изказването на този човек, останах с впечатлението, че той доста добре се е подготвил и доста добре се е запознал със ситуацията. Независимо от факта, че в неговия доклад не фигурираха имена, фирми, компании и т.н. Естествено, че няма как да фигурират, защото наистина едно дипломатическо лице, първо, не може да се ангажира да ги споменава и да говори за тях, и второ, не е нужно. В смисъл, ние достатъчно добре познаваме сектора.
Водещ: А и разменените реплики в залата като че ли поставиха нещата на местата им?
Весислава Антонова: Да, разбира се. В смисъл, това, което трябваше да се каже, се каза от хората, които трябва да се каже. Посланикът просто зададе тона и се опита да каже, че това, което се случва с българските медии не е толкова непрозрачно и за диплотатите и за чужденците в тази страна и че когато една медия е манипулативна и несвободна, това се забелязва от всеки интелигентен човек независимо дали той е българин или просто е чужденец и чужд дипломат в дадена страна. Всеки следи достатъчно добре и политическите процеси, и процесите на формиране на журналистиката, доста добре е запознат с изданията. Така че мисля, че тези обвинения бяха доста пресилени към него.
Водещ: Нека направим една прогноза. Ние с теб много отдавна следим реакциите по повод предложението да има текст в медийния закон, който да регулира по някакъв начин или донякъде и вестниците и печатните медии. Докъде се стигна в тази посока, защото имаше отчетливи реакции срещу такъв текст?
Весислава Антонова: Нека да кажем, че реакции срещу този текст на издателите като цяло, на Съюза на издателите изобщо не е имало. Имаше остра реакция срещу изказванията, че трябва да има закон за печата, което абсолютно не е необходимо и… в смисъл, да не навлизаме в този един друг дебат. Но от друга страна, да, наистина имаше известна съпротива, има известна съпротива от страна на един точно определен издател Ирена Кръстева, управителя на Нова българска медийна група. Нека да кажа, че около нея са вестниците „Монитор”, „Политика”, „Телеграф”, това са основните по-тиражни вестници. Има и други регионални и спортни издания, телевизията ББТ. Та Ирена Кръстева, тя е издателката, която може да се каже, че предизвика най-голямо любопитство и интерес у всички най-остри въпроси, защото през последните няколко години, откакто тя придобива медии и начина, по който ги придобива, особено скандално, не е съвсем по правилата, накара хората така да реагират. Тя произведе новината, искам да ви кажа там. Тя каза, че има нов съюз, алтернативен съюз на издателите и покани всички, които искат да участват в него. И също така каза, че няма абсолютно никаква нужда от нов закон за медиите, а пък още повече за закон, в който да се описва собствеността на печатните издания, защото, ето, дори нейната собственост е прозрачна и всеки, който иска да провери, ще види, че тя е едноличен собственик на нейните издания. Та от тази гл.т. има някаква съпротива, но аз не бих казала, че тя е толкова мощна. Това, което мен по-скоро ме притеснява е, че работните групи, които пишат медиен закон, се опитват много отдавна да го пишат. Много отдавна се опитват да регулират пространството, много отдавна се опитват да вкарат професионални текстове, които да гарантират стабилност на развитието на медийния бизнес като такъв, като свободен, като прозрачен, като такъв, какъвто трябва да бъде и е в повечето развити европейски държави. Притеснявам се те да не бъдат отегчени отново. И както аз написах в моя блог към в. „Капитал”, дано не бъдем свидетели на поредния закон за медийни мечтатели. Дано той все пак се случи, защото това е добре не само за нас журналистите и за издателите на вестници и списания, добре е за аудиторията. Така ще бъдем по-искрени, по-откровени към нея и ще й предлагаме журналистика, каквато тя заслужава.
Водещ: По принцип журналистите винаги помагат на гражданското общество, или поне трябва да го правят.
Весислава Антонова: Трябва сега и гражданското общество по някакъв начин да ни подкрепи, да покаже, че има необходимост от такъв тип журналистика.
Водещ: Но това разбира се е един доста бавен и труден процес…
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А дотогава все пак трябва да се напише този медиен закон. Дали…
Весислава Антонова: Оптимистичният вариант е, че той ще се напише през лятото и през есента ще се обсъжда, но песимистичният вариант е, че това може и да не стане и може всичко да отиде в следващата година. А пък ние с тебе като хора, които сме следили медийната проблематика, отлично знаем, че започне ли нещо да се отлага, да се забавя, нещата стават по-лоши и не се получава.
Водещ: При един поставен срок 30 ноември нещата едва ли ще могат да се случат тази година обаче? Защото това е срокът, поставен на работната група да напише закона и да го предложи в МС.
Весислава Антонова: Аз искрено се надявам, че все пак тази работна група би могла да успее, първо, защото като не коментирам някои изключения и пропуски от моя лична гл.т., без да искам да конкретизирам защо в случая, това не е толкова важно, има достатъчно добри експерти, които много пъти са се опитвали да пишат закони, които добре познават добрите световни практики…
Водещ: Но те са вън от тази група.
Весислава Антонова: Ами на работната група към МС всъщност не мисля, че не й стои в правомощията да покани и тези, които разбират, и тези, които могат, и независимо от това, че те не са влезли в един протокол, в един документ чисто формален, биха могли да бъдат поканени от тази работна група по уважителен, достатъчно адекватен начин, зачитайки усилията им и те да помогнат. Нека… аз лично нямам абсолютно никакви притеснения и не искам да говорим с кодове. Едно от имената, които се наложи през последните повече от 10 години…
Водещ: Нели Огнянова.
Весислава Антонова: Е Нели Огнянова, да, която с огромно внимание следи, първо, всички процеси на промяна в Европа, и второ, винаги е участвала в писането на медийни закони. Надявам се, че независимо, че нейното име не фигурира в списък, подписан и подпечатан от Бойко Борисов, има начин тя да бъде поканена и да бъде консултант на този текст по уважаващ персоната й начин.
Водещ: Защото в крайна сметка не са ни много добрите експерти медийни в България.
Весислава Антонова: Факт, така е, не са много добрите ни медийни експерти. Сега, не го казвам от теоретична гл.т., защото на теория много хора могат да бъдат добри. Нека да кажем, че става дума за добри медийни експерти, в смисъл такъв, да не се подхлъзнат по определени политически влияния и отново да бъдем свидетели на един осакатен медиен закон.
Водещ: Или пък медиен закон с име.
Весислава Антонова: И един закон, който пак трябва за пореден път да бъде поправян, защото пак в него нещо не е доогледано и ненаписано.
Водещ: Да, другата много сериозна опасност е да му бъде лепнато някакво име, защото много често и това се случва в медийните закони.
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А това в никакъв случай не помага нито на журналистите, нито на гражданското общество.
Весислава Антонова: Издава незрялост, за жалост, издава незрялост. Не знам колко време и колко усилия още и колко отегчения трябва да преживеем, за да докажем, че всъщност би могло да има един такъв нормален закон.
Водещ: да се надяваме и на обещаните обществени дискусии. Такива обещания чухме в „Клубът на журналистите” миналия път и от Даниела Петрова, която е председател на медийната парламентарна комисия по култура, гражданско общество и медии, и от Радомир Чолаков, който пък е член на работната група, която работи по написването на закона. Дано тези дискусии ангажират и хората, а не само специалистите.
Весислава Антонова: Дано наистина да има широк кръг от експерти, въпреки че дори и включването на прекалено пък много хора, може да забави и да разводни работата на комисията. Но в смисъл, казвайки това, съвсем не приемайте, че не съм привърженик на откритите и сериозни дебати. Естествено, че трябва да има и естествено, че трябва да има прозрачност. Най-малкото поне текстът да бъде слаган в съответен сайт, така че заинтересованите и образовани хора да могат да го прочетат и всеки, който има желание да изрази мнението си, да го направи.
Водещ: Защото наистина е много важно кой говори и какво говори и да е ясно кой е този, който говори.
Весислава Антонова: Точно така. Но ако ми позволиш накрая да кажа. Нямаме нужда дискусиите за медийния закон да бъдат като дискусиите какво е бъдещето на обществената телевизия и общественото радио. Защото не мисля, че те са емблема на журналистически професионализъм и загриженост за това какво се случва в тези медии. Така че дискусията за медийния закон е сериозна дискусия и в нея при всички случаи няма място за придърпване на килимчето към някакви лични казуси да ни се разрешат.
Водещ: Е, ама те по принцип дискусиите винаги са сериозно нещо и на тях няма място за лични казуси, но за съжаление, нещата така се случват…
Весислава Антонова: Може би трябва да има един форум в интернет, където да има текста на закона и всеки да коментира. И за има някой, който да следи този форум. Така може би ще е по-модерно и демократично.
Водещ: Или може би трябва да завършим с горчивата ирония да поканим американския посланик на тези дискусии.
Весислава Антонова: Ами да, той може би ще ни даде добра идея и модерен подход за провеждане на подобен полезен дебат за нов медиен закон и за прозрачна собственост.
Водещ: А и засега има място за оптимизъм, дано той не се изпари бързо-бързо. Благодаря ти, Веси, за този коментар.

Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме по темата. Критики към българските медии, дошли отвън. Вече коментирахме, как да кажа, въпроса, който зададе американския посланик. Сега продължаваме по този коментар с Бойко Станкушев. Добър ден! Трябваше ли американският посланик да повтори въпросите, които ние журналистите отдавна задаваме за собствеността?
Бойко Станкушев: Е, след като толкова отдавна ги задаваме и нищо не се случа, не само американският, но и всички посланици може би трябва да кажат нещо, за да се размърдат нещата. Лично аз съм скептик, че ще се реши проблемът скоро време. Въобще не вярвам, че до края на годината ще се случи това нещо. Както имам и известни притеснения около тази работна група, който ще прави закона. Тя може да е работна, ако работи, но дали е експертна, след като е работна. Едното не следва от другото.
Водещ: Вече коментирахме липсата на един много сериозен експерт.
Бойко Станкушев: Ще си позволя да взема частично отношение по казаното преди малко от колегата Весислава Антонова от в. „Капитал”. Съгласен съм с всичко, което каза тя и считам, че не е забранено и не е срамно гилдията, т.е. ние, когато настъпват така поне привидно съдбовни моменти за медийната регулация, да си казваме много ясно мнението, а не да използваме кодове наистина. Много странно е, че… за мен лично, човекът с най-голям опит, доц. Нели Огнянова не е в тази работна група. Защото първо тя е експерт, това е мое лично мнение, но аз държа да го чуят хората в ефир…
Водещ: Едно допитване до гилдията би…
Бойко Станкушев: Да, много бих искал и премиерът да го чуе. Второ, тя е човек, който има освен експертни качества високи, има чисто морални качества много високи, и третото нещо, много, много голям опит, главно горчив, което е важно. Защото едно общество, едно съсловие, една гилдия, ако не се учат от грешките си, става много лошо. На път сме това да стане.
Водещ: Всъщност авторитетът в гилдията на проф. Нели Огнянова е толкова голям, защото въпросите, които ние журналистите задаваме и не получаваме отговори, обикновено са и на нейния блог. Това е много важно.
Бойко Станкушев: То в нейния блог през последните години практически всичко е написано. Хубавото е, че е написано, хубавото е, че тя е достъпна. Можеш, ако наистина си изкушен, или пък дори ако направо страдаш от тази проблематика, да отидеш, да се посъветваш, да си изкажеш мнението. За съжаление, в България, която 20 години върви нанякъде с претенцията, че се е върнала в Европа, това не е обичайна практика. Както е тежко нарушена комуникацията между журналисти, не казвам медии, между журналисти и политици, тя е мутирала, защото нито едните, нито другите тогава, когато влязат в някакъв диалог са напълно искрени, така е изкривена комуникацията и между експертите и законодателя и изпълнителната власт също така.
Водещ: Всъщност за да бъдем по-ясни, нека да кажем, не може политици да пишат заглавията, нали така?
Бойко Станкушев: Не, не, това ти го каза в началото. Разбира се, не. Просто…
Водещ: Искам да кажа, че тази деформация води до това.
Бойко Станкушев: Да. И значи, най-убийственото е, че автоцензурата се проявява не само в материалите на електронните и печатните медии, ами се проявява дори и в това неформално общуване и комуникация по кафенета и насам-натам между журналисти и силни хора. Те не си говорят истината. Т.е. отношенията не са искрени. Аз го наблюдавам много години това. Патил съм си заради това. Вярвал съм, че ако си кажа мнението, разбира се по подходящия начин с подходящия тон, ще има полза. Оказа се, че няма полза. Няма полза, защото ние практически не сме имали за всичките тези години, или почти не сме имали хора с държавническо отношение там горе.
Водещ: Може би и не сме мотивирали хората да проумеят, че е много важно правилата да са ясни и точни. И не случайно в крайна сметка всяка една Конституция в демократична страна защитава правото на информираност на гражданите си.
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Това не е случайно.
Бойко Станкушев: Да де, ама в България така са разписани и Конституцията, защото тя има много сериозни трески за дялане, и специфичните закони, защото сега говорим нали за медийния закон, че всъщност обслужват, и то по един безпардонен начин интересите на представителите на големи корпорации. Преходът, някои твърдят, че е свършил, да, той свърши като преход от преминаване от централизирана към пазарна икономика, но това не е демократично общество. Дефицитът на принципи означава, че ние не сме демокрация. Не сме. И на все повече хора им става ясно. След няколкото вълни на адска еуфория им става ясно. И наистина, ако иска това правителство и това мнозинство да остане в историята, трябва да рискува, защото не е лесно. Дори когато си най-горе има риск. Да размърда нещата и да създаде условия за преподреждане на всичките сегменти в този пъзел, за да стане той кристално чист и да започне да функционира една нормална медийна регулация. Ние сме свидетели на абсолютна тъпотия да се дискутира трябва ли, не трябва ли, доколко трябва и как да става ясна собствеността на медиите. Ами извинявайте, ако аз утре отида и си купя нов джип мерцедес веднага ще дотупат онези и ще ме питат: абе, ти откъде имаш тези пари. В същото време, ако аз съм Ирена Кръстева и си купя няколко вестника и телевизии, никой няма да дойде да ме пипа.
Водещ: Да, това е нелогично най-малкото.
Бойко Станкушев: Че къде е принципът? Сега, не казвам, че всички трябва, всички срещу Ирена Кръстева. И в неин интерес е да каже как до еди –коя си година тя, която не е имала нищо, изведнъж става магнат. Нищо страшно. Много други хора бяха поставени, от други сектори бяха поставени под микроскоп. И къде с известен успех, къде без успех обаче нещо почна да се прави. Очевидно, че невъзможността да се види, да се опише , да се докаже собствеността на една или друга медия, води до нейната зависимост. Точка.
Водещ: Може би тук работи правилото, неписаното правило за политиците: не воювай с медиите. Или става дума за друго.
Бойко Станкушев: Това е вярно в демократичните страни. В България има една симбиоза между олигарси, политици и собственици на медии. Някои от които са част от олигархията. Определено. И каква прозрачност ще има, няма да има прозрачност. За съм скептик.
Водещ: Всъщност за каква истина може да се говори, след като винаги съществува подозрението в корпоративни интереси и манипулативност.
Бойко Станкушев: Значи за да няма зависимост, първо, медията Х трябва да е ясно какъв й е произходът на парите. Както идват данъчните и те питат: абе ти защо си си купил апартамент за 500 000, пък доходите са ти 500 лв. на месец. Така. Както например и двете обществени, в кавички, медии БНТ и БНР, вашата, също са тежко зависими. Защото всъщност те са медии на изпълнителната власт.
Водещ: Е, не. Не съм съгласна.
Бойко Станкушев: Къде е гаранцията? Извинявай, как се финансирате…
Водещ: Ами ние с имената си…
Бойко Станкушев: Абе вие, аз не ви обиждам имената, обаче вашето финансиране, значи то идва само от една-единствена тръба и това е субсидията. Ако искаш да ми кажеш, че много печелите от реклама, няма да ти повярвам.
Водещ: Е, аз няма да кажа въобще, че много печелим, защото не е истина.
Бойко Станкушев: Записаният в неизпълянващия се закон текст за финансирането ви не работи. Министърът на финансите ти дава или не ти дава еди-колко си пари. Това е в момента дереджето.
Водещ: Той затова е толкова важен, защото…
Бойко Станкушев: Аз не говоря за г-н Дянков или за всичките му предшественици, говоря за… така или иначе ситуацията, в която са нахендрени.
Водещ: Нека след малко да продължим по темата и да направим някакъв паралел в Европа как това се случва и у нас как може да се случи в условията на икономическа криза.
Появят ли се критики отвън към българските медии и задължително става въпрос за начина на финансиране на БНР и БНТ. Бойко Станкушев ми е гост. Защо има такава странна тенденция или навик, или как да го наречем?
Бойко Станкушев: Защото дори и дотолкова доколкото има някакъв закон, хубав-лош, според мене не е достатъчно добър, аз не съм краен критик на действащия закон, но по-лошото е…
Водещ: Всъщност от действащия закон няма нищо, той е кръпки.
Бойко Станкушев: По-лошото е, че той не действа в частта финансиране, въобще не действа. Ние много добре си спомняме, бе общо взето канавата на този закон се появи, за да бъдат обслужени интересите на новопоявили се тогава частни големи медии, телевизии, първата по-специално Би Ти Ви, с обяснението, че по този начин се стимулират чуждите инвеститори и те влизат. Това е вярно. Но с уговорката, че се прави за известен период от време. По този начин бяха редуцирани възможностите за рекламни постъпления на обществените оператори. Това си продължава и досега.
Водещ: Така е, да.
Бойко Станкушев: А през това време големите телевизии се препродадоха по един-два пъти за суми, които са известни в публичното пространство. Друг е въпросът дали са истински.
Водещ: А съвсем трети е дали има платени данъци.
Бойко Станкушев: Така. Крайно време е, първо, това по един елегантен начин, отчитайки интересите и на търговските, и на обществените медии, да бъде прекратено. Второ, да се създаде действащ законов текст, и респективно орган, който да може във всеки един момент да доказва, поемайки отговорност, че произходът на капитала на една, втора или трета медия е еди-какъв си и еди-колко си. И тогава нещата ще се оправят.
Водещ: Обаче, то вече звучи като сатира, такса електромер, такса водомер…
Бойко Станкушев: Да, общо взето този разговор е безсмислен, но в края на краищата е отговорност на законодателя като е законодател това да направи.
Водещ: Дали обаче това е възможно, имайки предвид…
Бойко Станкушев: Отговорност на журналистите е да ги ръчкаме, да ги подсещаме и евентуално да даваме съвети, включително и експертни.
Водещ: Доколко обаче това е европейската практика?
Бойко Станкушев: Ирен, в голяма част от цивилизованите страни има действащи, перфектно действащи обществени медии, някои от които в Европа годишните бюджети са по 1,2 – 1,3 млрд. евро. Те си работят, обществото е доволно, ничии интереси не са накърнени, дори политиците са доволни. Ако всичко това не означава, че няма как да се вземе тертип и да не се изпада в популистко говорене за електромер, водомер и т.н., здраве му кажи.
Водещ: Всъщност може ли този разговор да отиде по-далеч от електромера и водомера?
Бойко Станкушев: Но с тази работна група тука, която гледам, аз не вярвам това да се случи.
Водещ: И дали е възможно да се случи по време на икономическа криза обаче? Защото…
Бойко Станкушев: Икономическата криза не пречи на произвеждането на правилно законодателство. Икономическата криза…
Водещ: Дали това законодателство ще може да заработи?
Бойко Станкушев: Икономическата криза се казва криза, защото има рамка. Започва, протича и свършва. Те нека да си направят едно нормално законодателство, могат да вкарат някакви временни мерки, с уговорката, че те ще действат примерно до деня Х 2011-2012 г., или нещо такова, или да се обвърже с някакъв коефициент. Например, тогава когато, да речем, стигне ръстът на БВП Х. Нещо такова, това е лесно. Да се сложи един ред, и в момента, в който бъде достигнат, да паднат тези временни мерки. Не пречи. Както нормално се прави във всички държавни в криза, включително и в нашата. В това отношение правителството взима едни не лоши мерки. Не виждам конфликт тук.
Водещ: А има ли смисъл да се задава въпросът, в този закон трябва ли да фигурира евентуалното събиране на БНР и БНТ в едно? Защото това също се превърна във, как за кажа, един вид сатира.
Бойко Станкушев: Този въпрос има смисъл, само ако в доказателствената част на субектите, пледиращи в тази посока, бъде ясно изведено, че ще има икономическа полза, нищо друго. Аз не мога да преценя. Струва ми се, че няма да има, че няма да има икономи, че няма да бъде по-щастлив министър Дянков, ако това се случи.
Водещ: Още повече, че ние имаме съвсем различен опит в това отношение. Вярно, че той е стар, но в никакъв случай не бива да бъде забравян. Говоря за Комитета за радио и телевизия.
Бойко Станкушев: Е, това беше в едно друго време. Хем е пример това, което даваш, хем не е. Защото тогава не беше от икономически съображения сложена под една шапка телевизията с радиото, или обратно, хайде телевизията към радиото, защото радиото е по-старо, от някакви идеологически и други, главно според мене те са си правили някакви илюзии тогавашните партийни лидери на комунистическата държава, че така ще контролират по-лесно гилдията.
Водещ: От друга страна няма разлика между идеологически и икономически причини.
Бойко Станкушев: Когато едно уравнение бъде добре решено икономически, то дава и добър идеологически ефект накрая. Хората се научиха да мислят с главите си, гледайки хладилниците си. Това е разликата от преди 20 години. Видяха свят, бих казал, че доста догми са мъртви, доста илюзии са мъртви, това е добре. Ако трябва да отговоря еднозначно, за не бих си позволи експеримент като възстановяване на Комитет за телевизия и радио. Самата процедура ще е скъпа.
Водещ: А доколко пък е възможен вариантът, моделът Би Би Си? Имайки предвид, че ние не разполагаме с британски, а с български политици.
Бойко Станкушев: Значи, бих могъл да започна да говоря за това дали е възможен моделът Би Би Си, ако преди това се случат няколко неща, от които, пак си почвам аз за краставичката, се реши въпросът с произхода на капитала на медиите. Този въпрос не стои в Обединеното Кралство, не стои в САЩ…
Водещ: И гнилото не е в Дания.
Бойко Станкушев: Това е много важно. Можеш да прегрупираш, да обединяваш, да консолидираш определени сегменти и т.н. в един специфичен пазар, ако можеш преди това да ги дефинираш един по един и ако те са ясни и видими. А тек не знам как ще стане това нещо. Това според мене е невъзможно.
Водещ: Сега се сещам един комичен вариант – данъчните да влязат в тази работна група.
Бойко Станкушев: Разбира се, аз съм голям фен на данъчните.
Водещ: Стана вече ясно.
Бойко Станкушев: Не, не, ние говорим ни повече, ни по-малко за намиране и задействане на механизми за прозрачност. Ние в момента имаме нужда от…
Водещ: Операция „Чисти ръце”.
Бойко Станкушев: Чисти ръце. Значи да се почне – гласност, прозрачност, влиза се в действената фаза чисти ръце, неутрализиране на мръсните, изкарване на бял свет и да бъдат пратени там, където им е мястото.
Водещ: За да може да има наистина…
Бойко Станкушев: Ако Бойко Борисов има намеренията, които афишира, значи веднага трябва да почне да строи поне два нови затвора. Защото ако успее, ще възникне проблем къде да ги подреди, където ще имат време да мислят тези хора и разбира се тези, които бъдат осенени от него, да се поправят и да излязат като други.
Водещ: Лошото е, че няма пари в момента дори за това.
Бойко Станкушев: Защо да няма? Строителството е в криза обаче има работна ръка, която не е скъпа. Имаме си строителни материали, всичко. Според мене това ще бъде един облагодетелстващ кризата ход. Да се направят два национални обекта. Ако ще строят примерно „Белене”, защо не направят един хубав затвор там? Ще има работна ръка, ще има всичко.

Водещ: След като американският посланик се изказа, ние сме в очакване на следващите изказващи се посланици, а такива ще има определено. Шегата настрана разбира се. Испанското председателство на ЕС и българските медии, защо предстои една такава дискусия? Сега, първо рязко ще сменим темата, а после ще се върнем на същата. Добър ден на Къдринка Кърдинова от сп. „Тема”!
Къдринка Кърдинова: И от сдружението на испаноговорящите журналисти.
Водещ: Което също не е маловажно. Защо трябва да се говори, защо испанското председателство иска да разбере за българските медии нещо повече?
Къдринка Кърдинова: Инициативата всъщност е на нашето сдружение. Разбира се посолството ни подкрепя. Срещата дискусия ще ни домакинства Информационното бюро на ЕП. Така че целта е да кръстосаме няколко теми. Какво се случва в България и в българските медии през последните 6 месеца, когато е Испанското председателство? В същото време доколко тези български медии са носители на европейски ценности, самите те, не само като отразител на испанското или което и да е друго председателство. Доколко сме в такт с най-демократичната институция в ЕС – ЕП, където има сблъсък на най-различни мнения, където се ражда истината в един такъв открит спор. Дали нашите медии са достатъчно открити за всички гледни точки днес в ситуацията, в която всички се опитваме да оцеляваме. Доколко кризата влияе и как се отразява на независимостта, има ли я въобще тази независимост на медиите и на отделния журналист. Всичко това ще се опитаме да изясним в един много свободен разговор, за който сме поканили широк кръг колеги от всички медии, до които можахме да изпратим покани. И мисля, че това е една тема, която… разбира се, че няма да стигнем до единна истина, това е ясно, но си заслужава да поговорим за нея. Сега, дали посланици ще се изказват по тази тема, или няма да се изказват, защото аз мисля, че по-важното е ние какво ще си кажем, ние журналистите. Разбира се на нашата среща ще присъства испанският посланик. Поканили сме и белгийския посланик, който е следващият, той ще поеме председателството, белгийското председателство от 1 юли. Поканили сме и унгарската посланичка, която пък е следващата. Т.е. посланици ще има, но нека да не акцентираме всичко върху присъствието на посланиците. По-скоро тяхното присъствие за мене е един вид живия контакт с Европа и диалогът, който се опитваме да постигнем с всички тези така условно наречени европейски ценности. Много ги фетишизирахме вече, но ще се опитаме да разберем за какво става дума всъщност в нашата реална медийна среда.
Водещ: Бойко, смяташ ли, че това ще бъде наистина стимул за един сериозен разговор? Изобщо, ще се превърнал ли европейските посланици в България първи приятели на българските журналисти?
Бойко Станкушев: Ами крайно време беше да спрат да се снимат с някакви набедени за политици хора и да се обърнат към по-нормалните. Бих приветствал, аз се чувствам от много отдавна европейски гражданин. Просто считам, че въпросът е риторичен. Много добре би било, Испания е една страна с големи традиции в демократичния печат, с в известен смисъл сходна историческа съдба, хора, които знаят какво е диктатура, знаят какво е потъпкване на човешкото достойнство, знаят какво е да си несвободен, да ни дават съвети. Прекрасно би било.
Водещ: Дали успяваме да се възползваме от тези шансове или ги пропускаме обаче?
Бойко Станкушев: Ще трябва да се опитаме. Ето, Къдринка каза нещо много интересно. Това означава, че може би тези инициативи не са просто лични инициативи на Негово превъзходителство американския посланик, Негово превъзходителство испанския посланик. Може би това издава някаква грижа, която е координирана грижа. И така се прави обикновено, като почнат да се бият децата в детската градина идва лелката и ги разтървава и им казва: не така. Когато тръгнат да ядат с мръсни ръчички, след като са си играли с кофичките, идва пак лелката, и казва измийте си ръчичките и тогава ще папкате. Така трябва. Казвам го разбира се с…
Водещ: Горчива ирония.
Бойко Станкушев: Не знам, аз не мога да се самоопределям дали съм ироничен или самоироничен, обаче това даже е леко, бих казал обидно, защото моята представа преди 20 години за това, което сега трябваше да бъде, не съвпада с действителността. Аз се чувствам много унизен.
Къдринка Кърдинова: Бедата е, че наистина много мислещи хора в България така се чувстват.
Бойко Станкушев: Нашите усилия доникъде не доведоха. Правиха се независими журналистически организации, Свободно слово, Медийна коалиция. Част от тях имаха високо експертно равнище, част от тях участваха много активно с проф. Неили Огнянова, и с доц. Георги Лозанов и с други експерти в правенето на медийни закони…
Водещ: Но всички си останаха едни мечтатели.
Бойко Станкушев: И какво от това? Нищо не се случи.
Водещ: Можел ли да говорим вече за една по-различна тенденция и доколко трябва да включим и гражданското общество, каквото е равнището му в момента, в такава една дискусия и как да го направим?
Бойко Станкушев: То ние не можем да го включим. То ако не се включи само, просто няма смисъл. Аз малко искам да върна…
Водещ: Достатъчно интересно ли обясняваме това, което се случва?
Бойко Станкушев: Аз не мога да си отговоря ние имаме ли гражданско общество, или това са просто все още едни такива недовършени ферментации, нещо фрагментарно се случва, но ако това е гражданско общество, здраве му кажи. Прекалено много конформизъм, пресъобразяване и мълчание има в това нещо, което ние искаме да стане гражданско общество. Няма нетърпимост. Аз съм свидетел, давам пример, бивши социалистически страни, където, уж, трябва, нали, поради сродната ни съдба, последствията, резонансите, проблемите да са еднакви, но не са. Това ако се случи на един поляк, на един унгарец – абсурд е да мълчи. Хората си изказват без страх мнението, свободно. Те за разлика от нас могат да се самоорганизират и го правят. По различни проблеми. Говорят, оказват натиск в рамките на закона разбира се и принуждават политиците да действат по посока защита на обществените интереси.
Водещ: И не чакат да се случи криза, за да реагират, защото при нас реакциите са винаги и само в ситуации на много остра криза.
Бойко Станкушев: Ще цитирам една от десетте си любими пословици. Тя е турска. Турчинът казал: Ех, да имах на българина акъла, ама дето му идва (…). Така е.
Къдринка Кърдинова: Аз си мисля, че тези общества, за които говорим, и полското, и чешкото, те имат една историческа традиция, все пак, която е доста по-различна от нашата. Можем да се върнем в други времена, когато те бяха, и тогава бяха гражданско общество, докато у нас малко другояче са се развили историческите обстоятелства. На мен ми се иска тук обаче да вмъкна, и все пак нека да бъдем малко и самокритични и да си поговорим за ролята на медиите в този наш дълъг преход. Защото в крайна сметка, има разбира се хубави и щастливи изключения, сериозни медии, включително радио „Христо Ботев”, да е живо и здраво, но нека да погледнем какво се случва в телевизионния ефир. Значи, тази чалгизация, която преля и в политиката, нали тръгна оттам, от телевизионния екран. Аз не знам, не мога да кажа, че… далеч съм от тази вечна позиция на политиците да обвиняват за всичко медиите, абсурд, в никакъв случай не съм на това мнение, но има огромно влияние. Това са скачени съдове. Това гражданско общество откъде да се роди, от Биг Брадър или от разни други такива формати, които възпитават плейметки. Просто няма как да се случи. В крайна сметка тази чалгизация завладя не само избирателите, вече завладява и политическата класа. За съжаление, това е резултатът от тези скачени съдове, които някак си не могат да се разкачат.
Водещ: Как да намерим начин да се самоорганизираме? Ето Бойко ти каза, трябва да се самоорганизираме, както тези общества умеят да се самоорганизират. Как да го направим?
Бойко Станкушев: Ами то и в момента, слагайки на масата тази тема в твоето предаване, ти си започнала да го правиш.
Водещ: Е така де, ама много бавно става.
Бойко Станкушев: Е, с този човешки материал е така. Не си правете илюзии. Между другото има една доста видима дори с просто око корелация. Значи тези медии, които имат ясна собственост, са много, много по-малко изкушени, податливи на чалгизирането на ефира и на печата. И обратно. Не ви ли е направило впечатление?
Водещ: Така е, но то е обяснимо, то е логично.
Бойко Станкушев: Да. Фактически ако трябва да говорим с абсолютни стойности, това изобщо не се случва в БНР и БНТ.
Водещ: Когато знаеш кой ти говори, тогава някак си този, който ти говори има повече отговорност.
Бойко Станкушев: Моралната отговорност. Ако един човек стои в сянка, той е някакъв магнат, обаче не иска да каже откъде са му парите, и дори има случаи, в които не се знае кои са реалните собственици, в България има много такива случаи. Т.е. не може да се докаже. И ако кажа в ефир, някой ще ме осъди за клевета, набедяване и кой знае какво, защото аз не мога да докажа това. На тях това им е силата, че когато усетят, че гражданското общество, по-просветени, по-загрижени за народа си политици се опитват да тръгнат по посока прозрачност, било на капитал, било на други работи, те веднага реагират и светкавично предприемат действия, които обаче с в тъмната част на сектора. Те са конспиративни. Винаги когато се започне дебат що-годе енергичен и честен за съдбата на медиите в България, се започват едни някакви много странни действия, свързани с вадене на компромати, с плювни, със заплахи…
Водещ: Значи да очакваме горещо лято?
Бойко Станкушев: Да, да, разбира се. Хората, които ограбиха страната и осакатиха общественото съзнание и за съжаление може би това ще има тежки последствия за по-младото поколение след време, то вече има сериозни видими наченки, тези хора няма лесно да пуснат кокала. Те в момента инвестират, подчертавам, конспиративно, което значи невидимо, в дискредитирането на свободните гласове, на хората, които искат действително да се изработят правила и механизъм за тяхното спазване, и ще има сблъсъци. Ще има много тежи сблъсъци. Аз очаквам още другата седмица да почнат да излизат гадости в тези издания, които не се свенят да ги публикуват.
Къдринка Кърдинова: Аз се притеснявам и за още един чисто практически рефлекс от всичко това, което се случва, включително и от кризата, която настъпва по частни медии, които се опитват да бъдат независими. Наясно сме, че в повечето медии приходите идват от рекламите. Рекламният пазар в момента е много свит. Какво се случва с голяма част от журналистическата колегия, има много съкращения на журналисти…
Бойко Станкушев: Той е свит и манипулиран.
Къдринка Кърдинова: Естествено. И той се насочва там, където…
Бойко Станкушев: То си е от край време така.
Къдринка Кърдинова: И съответно много хора в колегията в момента са под сатъра на очакваното съкращение. За каква независима журналистика в такава ситуация можем да говорим? За мен това е много притеснителна ситуация.
Водещ: Аз сега се сещам за една друга пословица: който слушка папка.
Къдринка Кърдинова: Да, точно, дотам стигаме. А това е много тъжно за реалното положение на свободата на словото.
Бойко Станкушев: От една страна, ще се почнат много активно платени пиарове мощни и кампании за дискредитиране на една или друга личност от тази страна, от която аз имам претенцията, че съм.
Водещ: Да, защото има хора, за които автоцензурата не работи, независимо от икономическата криза… Накрая да кажем, Къдринка, какво се случва в момента?
Къдринка Кърдинова: В момента има един много хубав празник, в института „Сервантес”, тъй като днес е Ден на испанския език. Дойдох в студиото директно от този празник. Той започна с едно изсипване на буквички, изрязани от хартия от прозорците на института. Имаше игра с думи, с един кубчета на едно пано на паважа, салса, испанска кухня и други такива интересни неща. Всичко това до 3 ч, който желае може да се включи.
Водещ: Очевидно ние журналистите трябва да се възползваме от този метод на привличане на вниманието на гражданското общество, защото очевидно трябва и гражданското общество да се включи в този момент в тази дискусия, тъй като наистина е много важно какви ще са правилата за българските медии.