Димната завеса на мнимите “медии”

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Мартин ДИМИТРОВ, Мила ЧЕРНЕВА

Сайтове без ясен собственик и с псевдоновини създават информационен хаос в българския интернет

"Ексклузивно! Владимир Путин за България: Истината е, че има един голям народ в този свят, пишат с наши букви, говорят с нашия език, винаги сме си помагали. Те са наши братя по вяра и по кръв. Дружбата ни е стара и ние няма да ги изоставим, въпреки че станаха фронтова държава на НАТО за война срещу нас. БОГ с нами, а ние с вас…" Ако този текст ви е познат, вероятно до него ви е отвело заглавието "Няма да изоставя България, въпреки че ми забиха нож в гърба", което твърди, че цитира руския президент. Може да сте го прочели в dunavmost.bg, petel.bg, sekirabg.com или bradva.bg – няма и значение къде точно, защото информацията е до голяма степен една и съща. И както сигурно се досещате, невярна.
Няма да намерите допълнителна информация къде, пред кого и по какъв повод Владимир Путин е казал тези думи. Всяка медиа е цитирала предишната – petel.bg се позовава на dunavmost.bg, dunavmost.bg – на dailypress.bg, които пък нямат източник. Такъв липсва и в bradva.bg, но за сметка на това историята е разкрасена, като към "цитата" на руския президент са добавени думите: "Два пъти сме освобождавали тази държава и ако се наложи, ще го направим и трети път."

Вижте цялата инфографика

Това е само един от ярките примери за една по-особена част от информационния хаос в българския интернет през последните години. Някои виждат зад това конспирация и подозират, че сайтовете се финансират щедро с рубли от руския бюджет за хибридна война. За това на етапа няма никакви обективни доказателства. По-вероятното обяснение е, че те са комбинация от журналистически непрофесионализъм и много голяма доза лични пристрастия на хората, които ги списват.
Тази категория сайтове бълват псевдоновини на конвейер, много рядко публикуват оригинално съдържание и почти никога не спазват дори най-базовите правила на журналистиката. Цитират се едни други, много често нямат ясен собственик или издател, а дори и зад тях да стои някаква фирма, според документите за нея обикновено работи само един човек (ако изобщо е нает някой). Смесват фалшиви новини с ШОК-иращи заглавия от ежедневния информационен поток, подобно на кафявите сайтове "Блиц" и ПИК. Всъщност мнимите сайтове често се позовават именно на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, и копират съдържанието им, понякога дословно. Голяма част от тях се разпространяват главно чрез споделяне в социалните мрежи, но има и такива, които попадат в топ 1000 на най-посещаваните български сайтове според класацията на similarweb.com. В комбинация с големия им и непрекъснато растящ брой ефектът от псевдомедиите се мултиплицира. И води не просто до дезинформация, а до сриване на доверието на хората към журналистиката като цяло.

Кои са мнимите медии

Ясна класификация на този тип сайтове няма как да бъде направена. Проследихме някои от тях, без да претендираме за изчерпателност, за да проверим ясно ли е кой стои зад тях и на какви теми залагат най-често. Част от тях официално са агрегатори на новини (RSS), т.е. единственото, което правят, е да намират автоматично нови текстове от други сайтове, които после показват само със заглавията им и връзка към първоначалния източник. Други фактически са агрегатори, макар официално да се представят за информационни агенции. Трети пък са сайтове на регионални медии, които понякога имат и хартиени издания. Дори те обаче не са имунизирани срещу желанието за повече кликове или пък убежденията на собствениците им. Ако се върнем на "новината" за ножа в гърба на Путин, тя първо е публикувана в сайта на най-големия югозападен всекидневен таблоид dailypress.bg, чийто управител до април 2014 г. е общинският съветник от "Атака" в Гоце Делчев Павел Петелов, а към днешна дата според сайта на медиата той е директор "Маркетинг и реклама". Името на журналиста, което стои на текста за Путин, обаче липсва в списъка с работещите за таблоида.
Преди две години българският блогър, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков публикува списък с анонимни "медии". Към началото на декември тази година в него има 65 сайта, за които няма публикувана информация за собственост (физическо лице или име на фирма), както и телефон или физически адрес. След като публикацията на Гаджоков придоби популярност, а той създаде приставка за интернет браузъри, която да предупреждава при зареждането на подобни сайтове, част от тях добавиха информация за собствеността си. Но други като budnaera.com, bradva.bg и bultimes.com остават в списъка. За "Капитал" Гаджоков каза, че причината да започне да класифицира тези сайтове е практиката за тиражиране на клевети от всевъзможни източници, които се приемат напълно безкритично. "Оказа се, че почти никой от тях няма не само източник или автор на материала, но дори и посочено кое физическо лице или фирма притежава сайта", коментира Гаджоков. Той ограничава своето проучване само до сайтове, които претендират да информират гражданите по обществени въпроси, защото те създават нагласи за обществените процеси. "Няма нищо осъдително в това някой да направи интернет медиа, която да печели чрез реклами", казва Гаджоков. Но според него няма логично обяснение за поведението на по-голямата част от тези сайтове. "Имайки предвид тематиката, "шаблона" на "новините" им, систематичността и постоянната посока на техните публикации, те най-вероятно са издържани от хора с интереси да внушават определени обществени тези, предимно клевети и очерняне на политическия противник", смята блогърът.
Друг блогър – Милен Георгиев – пък решава да направи проучване как се финансират подобни медии, след като статии от тях заливат Facebook стената му. Въпреки че не успява да направи конкретни обобщения, Георгиев остава с убеждението, че "сайтовете харчат чужди пари и повечето се опитват да скрият собствеността си". Проучването на блогъра води до следните интересни открития. Собственик на домейна bultimes.com се оказва Крум Фильов Фильовски, а зад сайта не стои търговско дружество. Единствената активна фирма на Фильовски има загуба от 48 хил. лв. за 2011 г., 58 хил. лв. за 2012 г., 69 хил. лв. за 2013. За 2014 г. фирмата има печалба от 10 хил. лв. Георгиев намира още, че budnaera.com е регистриран през 2013 г. на името на Адриан Антонов, който живее в Аръндел, Австралия. "В австралийския търговски регистър намерих само едноличен търговец, регистриран на същото лице, а за този тип фирми там няма счетоводни данни", пише Георгиев.
Влиянието на псевдомедиите изобщо не е малко. Най-големите десет сайта без ясна собственост, които "Капитал" провери, са генерирали общо над 5.5 млн. клика само през октомври тази година.
За същия месец например similarweb.com регистрира 1.6 млн. импресии за bradva.bg, което поставя сайта на 125-о място по посещаемост сред българските уеб страници. Ресурсът, с който се постига огромното количество съдържание (от първия текст на сайта на 23.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са публикувани 21 546 статии), изглежда доста скромен. Според Търговския регистър единствената фирма, която е регистрирана на името на собственика на домейна на bradva.bg – Петър Папакочев, е търговското дружество "Новуз медия" ООД (с предишно име "Акваголд" ЕООД). То има само един социално и здравно осигурен служител освен тримата си съсобственици. В сайта почти няма оригинално съдържание – проверка в търсачката показва, че в 7650 от тези статии екипът на bradva.bg е цитирал ПИК или "Блиц". Много статии пък се позовават на други подобни мними медии, чуждестранни агенции и т.н. Подобна е ситуацията в dunavmost.bg, където според трима запознати източници от медийния пазар в Русе работи само един човек.
"Капитал" се опита да зададе въпроси на някои от сайтовете, които имаха посочени контакти. Не успяхме да се свържем или не получихме отговор от dunavmost.bg, bultimes.com и budnaera.com. А от bradva.bg ни отговориха, че концепцията им е да покрият "максимален брой теми", така че да привлекат по-широка аудитория. "Съдържанието на сайта е тип "дайджест" и отразява всичко – от изчерпателни местни и международни новини до теми за жената, здраве, спорт, пътешествия, история, хумор, астрология и много други", отговарят от екипа на bradva.bg. И добавят, че докато авторските им материали "ежедневно биват разпространявани от други медии", те си сътрудничат "успешно с редица колеги съобразно законите на Република България".

Любимата тема – руското величие

Освен, че често копират съдържанието си от други медии, сайтовете с псевдоновини подхождат крайно тенденциозно към информационния поток. Много от тях имат изключително явна проруска и антиевропейска, анти-НАТО и анти-САЩ насоченост. Прави впечатление например, че сайтовете се заиграват с темата за разпадащия се и слаб ЕС, чиито устои според тях биват подривани от бежанците (виж инфографиката). Друга любима тема, особено в последния месец, е конфликтът между Русия и Турция. Когато например в руския жълт сайт bloknot.ru политологът Леонид Крутаков е цитиран да казва, че има вариант Турция да затвори морския път през Босфора за руски кораби, "новината" веднага се озовава в "Блиц", а bradva.bg я прецитира оттам със заглавие "Турция затваря Босфора за руските кораби?". "Memoria de futuro" също публикува статия, в която се твърди, че според свидетели от Истанбул десетки руски кораби са се струпали в района на Босфора, и се позовава на РИА "Новости" и РТ. Същата новина излиза и в "Правда". Разбира се, българските сайтове пропускат да отбележат официалното опровержение на РИА, което е публикувано скоро след първоначалната статия и се позовава на Министерството на отбраната на Русия.
Във вътрешнополитически аспект псевдомедиите също имат ясни любимци и хора, които нападат. Тъй като bradva.bg и dunavmost.bg например копират огромна част от съдържанието на "Блиц" и ПИК, тяхната политическа позиция не се различава много от тази на медийните говорители на Пеевски и се състои основно от атаки срещу президента Росен Плевнелиев, Реформаторския блок и вече бившия министър на правосъдието Христо Иванов. "Масово тези сайтове показват крайна сензационност и липса на източник, при положение че е кристално ясно как "новината" не е оригинално тяхна", обобщава Красимир Гаджоков.
Понякога не е трудно за псевдоновините да стигат и до сериозни иначе медии. Водещият на "Панорама" Бойко Василев дава пример: "Лъжите и клеветите се цитират от жълти вестници, оттам – към радиостанции и телевизии – и така, докато по метода на Гьобелс, се превърнат в истина." Така отговорността на сериозните медии става още по-голяма. Защото, както казва Василев: "В тази система от концентрични кръгове на манипулацията журналистите, които цитират, не са наивници, а съучастници."

Задушаващата хватка на псевдомедиите

Освен че не играят по правилата на журналистиката, сайтовете, които разпространяват фалшиви новини, сриват доверието на хората в медиите като цяло. "Замърсяването на публичната среда с неистини е само по себе си опасно. То "разболява" общественото мнение, прави го податливо на всевъзможни внушения, включително на опасен радикализъм", предупреждава Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Според нея честите практики на дезинформация отнемат и от и без това твърде крехкото доверие на гражданите към българските медии. "Остава сянка на съмнение, че едва ли не всички медии и журналисти са лъжливи, склонни да заблуждават публиката или просто че са некомпетентни", добавя Даскалова. А колко важно е доверието припомня с друг пример и Жана Попова, асистент в журналистическия факултет в Софийския университет: "Световните агенции за информация защитават авторитета си, защото от доверието на медиите към информацията зависи абонаментът за тях."
Изкривяването на медийната среда е опасно и според Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама", който казва, че тези сайтове задават фалшива публичност, а оттам и лъжливи мнозинства. "Нормалните, здравомислещите хора започват да се чувстват малцинство, въпреки че не са", казва Василев и добавя: "Пораженията върху обществения морал са доста големи."

Решението е в (само)регулацията

Според Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), в тази ситуация на огромно информационно замърсяване медиите, които претендират за сериозност и високо качество, носят дори по-голяма отговорност. И не трябва да оставят надпреварата за бързина и кликове да остави на заден план проверката на информацията и разговорите с източници.
Освен да следят за собственото си качество обаче, сериозните медии – а и не само те – трябва да водят и активна кампания срещу манипулативните издания. Според медийния юрист Бойко Боев трябва да се акцентира на медийното ограмотяване на публиката, а за проблема да се говори от политици и медии. "Хората не могат да направят разлика между това, което четат в интернет, и това, което гледат по телевизията и четат във вестниците. Трябва да се следи медиите да спазват правилата за съдържанието си. Има начин държавата да направи това", смята Боев и добавя, че е нужно онлайн медиите специално да приемат правила за качеството си, за модериране и отговор на оплакванията. Бойко Василев заключва, че ако в България лъжата не може да бъде различена от истината, проблемът е много по-голям и изисква по-дълбок подход, включително аудиторията сама да си поиска истината.
Сайтовете, които тиражират скандални новини и изопачават реалността, обикновено се радват на голяма популярност сред обществото именно заради сензационния си характер, смята Мария Черешева. "Това ги прави и атрактивни за рекламодателите, дори и на автоматично ниво чрез Google реклама например. Така сериозните медии са поставени в неравностойна конкуренция, защото те инвестират ресурси в подготвени екипи и време в разработката на качествени материали", смята журналистката. Но според нея това не е най-страшното – подобни сайтове лишават аудиторията от основното й право на достъп до информация, като по този начин унищожават репутацията на журналистиката като цяло и сриват крехкото доверие на гражданите в медиите. Затова е нужно подобни сайтове да бъдат отбелязани на медийната карта, да бъдат регулирани или – ако не търпят регулация – манипулациите им да бъдат разобличавани.

Стр. 52 – 53

Годишен доклад на фондация Медийна демокрация за състоянието и тенденциите в медиите през 2012

БНР, 12+3 | 17.01.2013

Годишния доклад на фондация Медийна демокрация за състоянието и тенденциите в медиите през изминалата 2012 г. беше представен днес. И тази година се оказва, че премиера Бойко Борисов е най-споменавания и отразяван от медиите политик, но най-харесван от журналистите е президента Росен Плевнелиев. Освен това, интернет все по-осезаемо измества традиционните медии. Причина за това е, че интернет медиите представят понякога съвсем различна гледна точка. Репортажа е на Светослава Кузманова.
Репортер: Другият двубой – сблъсъка между старите И новите медии е озаглавен тазгодишния доклад на фондация Медийна демокрация. А сблъсъка се оказва повече от голям. Хората все по-малко имат доверие в традиционните медии и все по-често предпочитат да се информират от интернет. Особено осезаем е този процес за недоверието в традиционните медии и при вестниците. Причината за това експертите търсят в икономическата ситуация, в която се намират много издания в момента. Според Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма на фондация Конрад Аденауер, уеднаквяването в отразяването на случващото се отблъсква част от публиката.
Кристиан Шпар: Българските медии и особено печатните са изправени пред промяна и вземане на трудни решения. Има твърде много медии на един доста обозрим пазар, така че по-нататъшната икономическа консолидация става неизбежна. Към това допринася и натиска, който оказва интернет пространството, което бързо се превръща във водеща медия преди всичко за младите хора.
Репортер: А интернет пространството става все по-обемно. Според Орлин Спасов от фондация Медийна демокрация, 68% от българите ползват интернет, а 2.3 млн. имат регистрация във Facebook. Затова и централното събитие през изминалата 2012 е сблъсъка между старите и новите медии. 7 национални ежедневника попадат във фокуса на изследването на Медийна демокрация и Конрад Аденауер. "24 часа", "Труд", "Стандарт", "Преса", "Дневник", "Телеграф" и изданието "Сега". Лидер по споменаване във всички вестници е премиера Бойко Борисов.
Орлин Спасов: Борисов изпреварва 2.4 пъти втория в класирането по този показател, вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Извън първите две места обаче са налице значими размествания. Най-видими са те при Сергей Станишев, който вече е трети, срещу шесто място през 2011, като той успява да измести Симеон Дянков, Росен Плевнелиев и Георги Първанов, които тогава са преди него по брой споменавания. Росен Плевнелиев е без всякакво съмнение всеобщия медиен любимец през 2012. При това той постига тази оценка с далеч по-скромно присъствие от Борисов, Цветанов и Станишев. Плевнелиев е и единствения български политик, харесван през 2012 от медиите повече от Бойко Борисов.
Репортер: Лидера на Атака Волен Сидеров е най-нехаресвания български политик от медиите. Председателя на ДПС Ахмед Доган също е сред най-негативно отразяваните политици. Устойчиво медийно присъствие отбелязва лидера на ДСБ Иван Костов, а Меглена Кунева присъства повече, отколкото през 2011, когато беше кандидат за президент. Къде е радиото като медия през изминалата година?
Богдана Денчева: Радиото става най-запазената медия на фона на прежълтялата от духовен дефицит преса и пожъната от чалгата телевизия. Важни са двете нови радиостанции – радио Бургас, с което регионалните програми на БНР станаха 8 на брой. БНР стартира и изцяло новата интернет базирана програма Радио Бинар. Какви са прогнозите – цифровизацията на ефира ще бъде очакваната топ тема през настоящата 2013. Тема, която с изключение на БНР, останалите радиостанции като че ли засега странят, поне публично.
Репортер: Все по-модно сред политиците става присъствието им в лайфстайл изданията.
Богдана Денчева: Ключово за зоната събитие бе посрещането на холивудските актьори Робърт де Ниро и Джон Траволта лично от премиера Борисов и министъра на културата Рашидов. Представянето на политиците през тази холивудска призма стана популярен подход не само за специализираните, но и за голяма част от останалите медии. Резултата е, че все по-рядко събитията и образите се приемат на сериозно, реалността се е сляла с фикцията, новинарската емисия се е сляла с филма, който следва. Губи се доверието в медиите и в институциите като цяло и нито една новина буди безрезервно доверие. 

Проверките в ТВ+

БНР, Преди всички | 11.01.2013

Водещ: Медии. Един разговор за медиите, който сега, разбира се, може да разширим и покрай последните случаи с проверките в телевизия TV+. Разговор, който ще водим с редактора Светослава Кузманова. Наш събеседник е Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте,г-жо Даскалова!
Николета Даскалова: Здравейте!
Водещ: Само седмица преди да публикувате поредното си наблюдение за медиите, нали така, водим този разговор?
Николета Даскалова: Да, точно така.
Водещ: Тоест, съвсем прясно. Можем да кажем и какви са вашите впечатления. Но преди това Светла да чуем.
Репортер: Може би всъщност от този доклад да започнем, който ще представите, годишен, за който и Силвия каза. Сигурно в него фигурират медийните войни, които се случиха в средата на миналата година. Тогава основни играчи бяха вестници и телевизия. Сега играта е друга, но като че ли е някакъв вид продължение на медийните войни. По-грубо ли е ?
Николета Даскалова: Да, да. Играта загрубява. Нека да започна по-напред от вашия въпрос. Да, другата седмица ще представим нашия годишен доклад, който обобщава развитията в медийната среда през 2012 г., която беше много важна година, защото, така, много категорично бяха казани много остри критики към медиите в България. И от български и от чужди организации и от журналисти. И така че започваме годината с една оценка, обща оценка на това с какво бреме и с какви възможности влизаме в новата година. И както става ясно, влизаме наистина със скандали, с разрастване на т. нар. медийни войни. Да, свикнахме да се водят на терена на пресата, но в последствие бойното поле се разшири, ако мога така да кажа. През изминалата година се прояви едно силно напрежение между традиционните медии и социалните мрежи в интернет. Тук имам предвид и казусите около отразяването на протестите и специално протеста около „Орлов мост”. А сега вече се разгръща и медийна война на нова фронтова линия, свързана с дистрибуцията на медийно съдържание.
Водещ: Някой каза, че това е войната за цифровизацията всъщност.
Николета Даскалова: Ами, да, да. Цифровизацията също се интерпретира като фактор в тези процеси. Но ако погледнем на, така, на казуса отстрани, като наблюдатели, всъщност, това, което прави впечатление, е, че това е един сложен казус с преплитане на много интереси и както виждаме, с много остри маневри от страна на участниците в него и поради този факт е трудно да се даде еднозначна оценка за това какво всъщност се случва, защото тази груба бизнес игра, която наблюдаваме, която пряко засяга публиката, всъщност не се играе с достатъчно открити карти пред същата тази публика.
Водещ: Тоест, ние може да направим тогава тази крачка назад към разговора, който водихме преди малко с г-н Чипев. Всеки очевидно спазва срока и декларира кой стои зад изданията, няма обаче някой, който да е задължен да проверява тази достоверност, освен ако някой нарочно не тръгне да я проверява, каквито обикновено са случаите, когато се намесва конюнктурата или политически и икономически иси. Тогава изведнъж се вглеждаме в собствениците и почваме да ги разследваме, проверяваме и елиминираме.
Николета Даскалова: Да, да, да. И елиминираме като на война наистина, категорично. Но всъщност, тук проблемът дори не опира толкова до собствениците и прозрачността на собствеността, която е дългогодишен проблем в медиите. Наистина, така, радостно звуча, предишният разговор – че медиите спазват закона и декларират собствеността в срок. Но всъщност, един от проблемите, които се вижда от този казус, е… и изобщо, който важи за средата, това е, че няма достатъчно прозрачност за произхода на капиталите и за употребите на тези капитали. Това е един от изводите, който, така, се приема болезнено. А що се отнася до преплитането и на политически, икономически и бизнес интереси, да, това е дълготрайна тенденция. Наистина обезпокояваща. И конкретният казус около „БулСатКом”, BTV и TV+, всъщност, показва, че става въпрос за един много голям залог и този залог е свързан с пари и с влияние. Нека само погледнем участниците, видимите поне участници – най-голямата частна телевизия, един от най-големите доставчици на телевизионно съдържание. Активна позиция, така, хаплива позиция зае и още една телевизия с национално покритие. Произнесоха се и браншовите организации – БАКО, АБРО. Бяха сезирани КРС и СЕМ, които обаче нямат правомощията да се намесват.
Репортер: Да, но не Ви ли се струва странна позицията, особено на КРС, с вчерашна дата?Ако няма съгласие, компетентен е съдът.
Водещ: Всъщност…
Репортер: Не, че не е така, но някак директно…
Водещ: … тук някъде се намеси междинно и прокуратурата, нека да не забравяме.
Николета Даскалова: Да. Прокуратурата каза, че ще допълнително…
Водещ: Разпитва, да.
Николета Даскалова: … ще разпитва за какво точно става въпрос. Но тук центърът около цялото това говорене е, че така, един търговски спор, спор между търговски дружества и така, явно регулаторните органи нямат наистина правото и правомощията по-скоро да се намесват. Сега ако тръгнем да обвиняваме регулаторните органи, че така, не си знаят добре правомощията, това вече е друг казус и друг проблем. Но цялата тази картина съвсем се усложни, когато се намеси „Икономическа полиция” с проверката за данъчни престъпления на телевизионния канал TV+. И всъщност, и тук е трудно да се каже каква е точната връзка между конфликта с участието на „БулСатКом” и BTV от една страна и полицейската проверкав TV+.
Водещ: ами, да. Защото ако се върнем към въпроса за собствеността, от „БулСатКом” казаха, че те не са собственици на TV+…
Николета Даскалова: Точно така.
Водещ: … въпреки че има свързани лица, което … към онзи разговор.
Николета Даскалова: Точно така.
Репортер: Чисто законово няма как това да стане.
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Да, точно така. TV+ и „БулСатКом” категорично и двете дружества, и двата субекта се разграничиха един от друг. Явно това е наистина така. Но те фигурират в публичното пространство и публичното съзнание като много близки субекти и това стои. И точно тази близост и така, развитието на тази акция точно в този контекст, в една много конфликтна ситуация, е… така, може да се разглежда като проблематично. Всъщност, да, въпросът е защо точно тази акция се прави сега и защо точно, нали, точно в този момент и на тази медия?
Водещ: И само там ли дават пари в пликчета?
Николета Даскалова: Да, да. Сами по себе си подобни проверки, нека кажем, че те не са лошо нещо.
Репортер: Абсолютно.
Николета Даскалова: Може наистина да има нарушения, може и да няма. А може и за много други медии да има основания да бъдат проверявани по този начин, но такъв тип проверки не се правят.
Репортер: Между другото, в подкрепа на тезата кой с кого е обвързан говори и това, че когато аз лично търсех позицията на едната и на другата страна, се оказа, че от „БулСатКом” служител ме препращаше към служител на TV+. Ако двете нямат нищо общо, може би това нямаше да се случи. Ако миналогодишните медийни войни стигнаха до ушите и очите на еврокомисар Нели Крус, дори на българска територия тя дойде и се запозна на място с проблема – една голяма среща в представителството на Европейската комисия у нас имаше – то тези медийни войни, които едва сега започват, докъде ще стигнат? Все пак говорим за година на избори.
Николета Даскалова: Да. Г-жа Крус, изобщо ресорният еврокомисар Нели Крус беше спрягана като заплаха от една от страните в този конфликт, така че може би пак ще стигне до нея и тя може би пак ще се произнесе по някакъв начин. Но така, очакванията са, че цялата тази ситуация ще бъде употребена в предизборната кампания тази година. Как точно и защо, това ще…
Водещ: ще го анализирате след това. А ние другата седмица ще се чуем със сигурност отново, когато вече е готов вашият доклад, за да чуем какво точно сте измерили този път от гледна точка на присъствието на власт, опозиция и изобщо на процесите в медиите. Благодаря Ви! Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 17.11.2012 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 17.11.2012

Водещ: Помните ли онази снимка на премиера с Робърт Де Ниро и Джон Траволта? Можеше да бъде видяна във всички медии. Изпратиха им ги през центровете, защото Де Ниро известен със всеотдайността си и перфекционизма си, с жертвите, на които е готов заради ролите. Познат е най-вече със знаменитите си образи на индивидуалист и конфликтен човек с властен характер. Колкото трайно обаче беше това преливане на рейтинги между образа на супер героя от киното и този на министър-председателя? Сигурна съм, не може да сте забравили знаменателната оценка на Памела Андерсън, когато каза „имате много красив премиер”. Ако не сте усетили как дистанцията между Вас и властта е стопена, значи точно тези представителни по холивудски новини, не са си изпълнили целта. Или може би точно това са направили. Рушат в крайна сметка закономерно авторитета. Защото тази преднамереност в посланието няма как да надделее над другото реалити, което се отнася до живота ни. Обаче това, че журналистическо разследване с давност 2 години не трогна особено никого в политиката, докато не беше прочетено в Брюксел, е повод да продължим да мислим по една тема, която почти писна на всички ни. Там ли журналистите да изпращат разследванията си, в Брюксел, за да не отварят работа на Георги Тонев Колев, когато коментирахме и преди седмица, защото съвестно чете разследвания? През тази седмица стана ясно, че за премиера няма сезони и за медиите той винаги е актуален според резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация”. Политика по холивудски и таблоидната есен, която личат цикличност, деморализация, това коментираха експертите. Създава се впечатлението, че политиката не се различава от реалити форматите. Само че ЕК вчера отново отбеляза значението, което отдава на основните принципи на прозрачност и подбор на личностите за високо поставени служби и това, че избраните трябва да отговарят още на изискванията на заслуги и почтеност, което непрекъснато се заявява в докладите по механизма на сътрудничество и оце4нка. Това припомни вчера Марк Грей по повод драмите с Конституционния съд у нас. Борисов чака депутатите да изберат нов член, а пък беше нашата новина по темата. На фона на този новинарски съспенс е редно да отчетем, че едно журналистическо разследване все пак промени нещо. Дали това е пътят, по който медиите, както Мюнхаузен, ще се извадят от блатото на несвободата, бъдещето ще покаже. Важно е обаче никога да не забравяме, че за свободата си, ние журналистите, както и Вие – хората, работим всеки ден. Какво може да направи медиите по-свободни? Ще коментираме след малко с Кристиан Шпар, ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. Какъв беше финалът на сагата Венета Марковска към началото, към средата и към края, ще ни върне един от авторите на разследването – Степан Хинглиен. Как поведенческите модели на политиците, показани в медиите, се възприемат от хората ще коментираме със Спас Къосев от БНТ. Има ли холивудски рейтинг при политиците? Резултатите от изследването на фондация „Медийна демокрация” ще обобщят Боряна Денчева и Ирена Колева. Ще чуем и знаменателният коментар на Венета Марковска от 24 октомври. Кога и къде подаването на оставки е нещо обичайно след журналистически разследвания – ще сравним днес медийните реалности с Германия, САЩ и у нас. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Жанет Николова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Думата сега ни взима музикалният редактор Снежа Спасова, за да продължим след малко. Безспорно темата в последните две седмици, която втръсна на всички ни – Венета Марковска. Как се стигна до тук? Има едно разследване с давност две години – миналата седмица благодарихме на Георги Тонев Колева, че не само го е чел, че не само го помни, ами го прати и в ЕК, и в Парламента, и изобщо там, където трябва. Та, това разследване беше отишло и в парламента преди изслушването на кандидатите от парламентарната квота за конституционни съдии. Но по него никой не се произнесе, но след така нареченото изслушване, на 24 октомври, Марковска направи едно знаменателно изявление пред журналистите. Редно е от там да започнем.
Венета Марковска: /…/Аз не мога да нося отговорност и да отговарям на въпроси на хора, които не са в моето семейство какво имущество имам, какво поведение имам в обществото. /…/
Водещ: Благодаря пък и аз на колегите от медиапул, защото ние нямахме това знаменателно изказване. Добър ден на гостите ми в студиото. Първо разбира се на Степан Хинглиен, един от двамата колеги, направили разследването. Колко неистини чухте с оглед на добре отъркаляния сюжет във времето?
Степан Хинглиен: Здравейте. В тези две минути запис аз чух може би 10 или 11, но след 7-мото противоречие спрях да ги броя. Госпожа Марковска наистина се оплете адски много. Интересно е, че преди две години и половина, когато с колегата Росенн Босев от „Капитал” написахме този текст, който разбуни духовете, тя не пожела да си говори с нас. Изпратихме и един огромен списък с въпроси пред пресцентъра на Върховния административен съд, тя не пожела да им отговори. И след това в продължение на две години и половина никой не обърна внимание на този материал. Единственото потвърждение, че всичко вътре е вярно, е в действията на вътрешния министър Цветанов, който ден след като публикувахме материала, той възстанови на работа двамата полицаи от 6-то РПУ.
Водещ: Това е по повод онова писмо, в което изпълняващият длъжността главен прокурор в момента Бойко Найденов писа на премиер, нали така?
Степан Хинглиен: Точно така. Срещу неизвестен извършител. Всъщност оказва се, че няколко месеца, след като ние пуснахме този материал в медиапул, преди това имаше предходен материал, който беше в „Капитал” на Росен Босев, но той не засягаше частта с натиска, упражнен от Марковска през сфери на влияние нейни в МВР, за да бъдат отстранени тези двама полицаи. Няколко месеци, след като публикувахме ние този материал, се оказва, че в прокуратурата е получен анонимен сигнал срещу Георги Георгиев, който засяга Георги Георгиев. В него става въпрос за търговия с влияние и за подкуп. Аз не знам дали Георги Тонев Колев преди 2 години е пуснал в прокуратурата.
Водещ: Със сигурност не.
Степан Хинглиен: Факт е, че не се прави нищо. Явно това е нещо отлежало в прокуратурата и се вади в един удобен момент, в който вече управляващите нямат полезен ход.
Водещ: Всъщност снощи Бойко Найденов каза пред БНТ, че прокуратурата се е самосезирала по вашите журналистически материали. Добър ден сега и на Кристиан Шпар. Той е ръководител на медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”. За да не се загубим в превода, разчитаме на Борислав Ванков, който вече чувате. И така, как биха постъпили германските медии в такъв случай? Едва ли те разчитат на някой Георги Тонев Колев, който да разпрати разследванията им там, където трябва.
Кристиан Шпар: Добър ден, аз се учудвам най-вече, че е имало журналистическо разследване преди 2 години по този случай. Почти не е имало реакции на това разследване, нито от политически партии, нито на други медии, които да подхванат случая и да продължат да го разследват. Журналистически разследвания, ако трябва да говоря за Германия, те са съществен елемент на журналистическата дейност и на голяма традиция и журналистите имат големи заслуги чрез именно разследваща журналистика. В Германия по-скоро често има дребнава критика към политиците. Например, когато някой министър не отчита правилно някое служебно пътуване или покани някой представител от икономическата сфера на вечеря.
Водещ: А може ли някой политик или висш магистрат, както в случая, да не отговаря на въпросите на журналисти след журналистическо разследване, както се е случило със Степан и с Росен?
Кристиан Шпар: Натискът разбира се в Германия е много голям към участниците в един такъв случай да вземат отношение. Обикновено този натиск се увеличава, политиците ще коментират такива случаи, други медии ще се захванат с това. И идеалният натиск, който се създава, много бързо нараства в този случай.
Водещ: Ако е възможно това да се случи. Добър ден и на Спас Къосев от БНТ. Две предизвикателства ни се налага да коментираме днес. Нека обаче първо да приключим с по-старото. Марковска. Как в новините се повтарят едни и същи новини? То повторението е нарочно, умишлено го направиха.
Спас Къосев: Как гражданите и политиците позволяват това да се случи? От доста отдавна съм споделял моето мнение, включително и тук в това студио, че в България, когато се появи скандал, политиците млъкват, политиците се прикриват, докато в една нормална среда, в момента, в който си настъпен, ти да търсиш журналистите, за да даваш своята позиция.
Водещ: Беше ли вчера по време на, как да го нарека, особената проява пред БНТ и как изглежда това за журналистите от близо? Един политик организира едни хора, които не се държат особено възпитано, а самият той се държи меко казано хулигански и обижда.
Спас Къосев: Всъщност вчера случайно попаднах на БНТ, понеже бях на работа. Интересно, скоро имаше подобен такъв протест пред БНТ. Не смятам, че във времето, в което живеем, е нормално да се събират хора и да обвиняват медии за това, че имат някакъв проблем. Понеже времената много се промениха. Едно време, когато БНТ е била единствен канал за информация, единствен канал за пропаганда, е имало смисъл да протестираш пред БНТ. Сега да обвиняваш медиите за това, че имаш някаква лична несполука…
Водещ: Не звучи много сериозно. Аз лично си спомням, когато имаше разноцветни протести пред БНТ. Беше доста екзотично, но това е назад в годините, когато все пак бяхме в началото на Прехода. Степан, заиграват ли се политиците с натиска към обществените медии?
Степан Хинглиен: Да, определено има такова нещо. То се вижда, личи си и се усеща, особено от хората, които са вътре в кухнята и знаят за какво става въпрос. Аз обаче искам да Ви върна към темата с госпожа Марковска. Преди 2 години и половина с Росен се обърнахме към Етичната комисия на ВСС. Тогавашният и председател не се трогна от това разследване, не предприеха абсолютно никакви действия. Прокуратурата, аз доколкото разбрах от изявлението на госпожа Кожухарова, която е говорител на Бойко Найденов, досъдебното производство е образувано по анонимен сигнал, а не че прокуратурата се е самосезирала.
Водещ: Снощи обаче Бойко Найденов в интервю пред Надежда Узунова в „Панорама” каза, че прокуратурата се е самосезирала.
Степан Хинглиен: Ами прокуратурата да вземе да изясни най-накрая за какво става въпрос, защото в самото началото в прокуратурата изтече информация, че Плевнелиев точно напускаше Конституционния съд и от прокуратурата неофициално изтече информация, че е по сигнал на ГДБОБ. Те не могат да изяснят от кого са получили сигнала, ние очакваме от тях да конкретизират обвинението, което е срещу неизвестен извършител. Впрочем така се случи и с много дуги големи скандали. Спомнете си скандала с Мишо Бирата. Какво се случи? След една година разследване прокуратурата го приключи. Няма данни за престъпление, няма проблем.
Водещ: Но пък видяхме Мишо Шамара как, на беседа ли беше или забравих?
Степан Хинглиен: Ами вчера Бойко Найденов някъде другаде каза, че никой не може да бъде обвиняван за това, за което е, но това е в кръга на шегата.
Водещ: Вероятно там са се объркали на тема Мишо.
Степан Хинглиен: Им огромен проблем и в прокуратурата и с политиците. Прокуратурата смачка и историята с големия скандал Ангел Александров и Румен Овчаров от преди няколко години. Не зная там, изглежда че има някаква практика, в която се образуват едни дела, те седят, държат ги на трупчета, не работят нищо по тях и в един момент, когато е удобна ситуацията на някого да бъдат извити ръцете и да се приключи един скандал, като този с Марковска, изведнъж излизат и казват „ами ние тук имаме едно досъдебно производство и сега президентът е възмутен и си тръгва”. Друг е въпросът /…/ Той има ли право да го прави или няма?
Водещ: Имате ли усещането за някакъв зашит с бели конци сценарий? Спасе?
Спас Къосев: Тук мога да добавя още много примери – делото „Сапард” съвсем наскоро, Красъо Черния, Николай Цонев – без да коментирам дали тези хора са виновни или не. Голям шум, големи дела без резултат., Започва да излиза, че хората влизат в съда, за да си изчистят името.
Водещ: Господин Шпар, какво би се случило, ако пред медия, германска медия политик организира такъв протест, че не е достатъчно добре отразен?
Кристиан Шпар: Мисля, че по-скоро хората биха се смели на един такъв политик без да мога да сравнявам конкретно случаите, все пак нещата са така, че оплаквания към медиите, че не отразяват политиците достатъчно, обикновено не са успешни. В този смисъл е важно и за диверсифицирана медия. Така че най-общото медиите да има баланс на отразяването на отделните партии и политици. И това е повече въпрос на журналистическа и политическа култура, отколкото въпрос на отделни личности.
Водещ: И на фона на всичките тези случаи, които изброиха и Спас, и Степан, прибрани във фризера за удобство на сценария стари дела, какво да кажем за реакцията на хората, която е склонна да обвинява медиите, че не са обективни? Вие и двамата погледнахме във Фейсбук дискусията от вчера. От вчера е активна на страницата на предаването „Клубът на журналистите – БНР”. Като че ли хората са склонни да обвиняват нас, журналистите, а ние какво да направим?
Степан Хинглиен: Може би да има някаква вина и в нас, и в нашата гилдия. И хората имат право да ни обвиняват, но лошото е, че обвиненията не са индивидуализирани, а са на общо основание. Щом е журналист, значи той не става, значи той ни манипулира, значи той прокарва интересите на тези, които ни управляват. Това е проблемът според мен.
Водещ: Спас?
Спас Къосев: Ще се върна пак там, на… Живеем в съвсем различно време. Ролята на медиите вече не е толкова ясно изразена в това да информира, колкото да се опитва да накара хората да мислят.
Водещ: И коментират това, което се случва. Да отговаря на въпроса „защо се случва това?”
Спас Къосев: Често ме питат какъв е смисълът на журналистиката днес, когато имаме Фейсбук, когато имаме форуми, когато имаме страшно много източници на информация. Това, което се опитвам аз да правя в моята работа е, опитвам се по някакъв начин да възпитавам граждани, опитвам се да възпитавам себе си като гражданин, опитвам се да карам хората да мислят, опитвам се да им дам гледна точка, за която те не са се сетили сами. А решението и това, което се случва в тях, зависи от самите тях. Ние не даваме отговори – ние задаваме въпроси.
Водещ: И е лошо, когато не получаваме отговори, а получавам мълчание. Останете с нас, продължаваме след малко.Сега се връщаме към един медиен анализ от седмицата, за да потърсим някои загубени нишки по отношението журналисти – политици. За пореден път фондация „Медийна демокрация” изнесе данни за тежестта на политиците и присъствието им в медиите. Няма колебание кой е по-по-най. Кое обаче е новото? Как се прави политика по холивудски и как жълти сюжети се преливат от телевизиите във вестниците и обратно? Няма как да не помните снимката с холивудските звезди – Джон Траволта и Робът Де Ниро. Аз като видя такава снимка и се сещам веднага за картата с черепите на Жак Савила. Кой е писал сценария за тези снимки, разпространени от медиите? Забележете, от пресцентровете. От там започнахме разговора с експертите от фондация „Медийна демокрация” Богдана Денчева и Елена Колева.
Традиционната „сериозна” преса виждаме, че по-скоро от светски характер, с американизиран сюжет. Спокойно можем да ги вкараме /…/ също и на хора, които се занимават със семиотика, макар и във визуален план.
Водещ: Какво значи да наблюдаваш жълти вестници? Не прелива ли това държание в традиционните медии вече?
Прелива, да и весело, и тъжно е, и е нещо като този любим театрален символ с двете маски – с усмихнатото лице и с тъжното лице. Да. Прелива абсолютно в традиционните медии, даже в последния период, който разглеждахме, се вижда едно интересно, почти синтетично, много гладко преливане на таблоидно съдържание от телевизиите към печата и обратно, което създава усещането, че медиите придобиват функциите на една поточна линия, която започват да се повтарят събития, започва да се случва една цикличност, която е абсолютно може би феномен в последното медийно десетилетие.
Водещ: Каква е съдбата на човек, който търси от медиите анализ, а разбира, че Памела Андерсън и нейното отношение към премиера е една много голяма новина?
Трябва да направим разлика между консуматори и граждани на медийно съдържание, защото консуматорът, той спокойно може да си се разходи по всички медийни продукти и наистина да сметне, че Памела Андерсън е фактор в държавата. Ако един гражданин и такъв е призива ни – бъдете граждани към медийното съдържание, той може пространно да проследи радио, телевизия, интернет, преса и ако наистина тогава Памела Андерсън е номер едно, значи сме стигнали дъното.
Памела Андерсън се появи в таблоидите по-скоро епизодично, а достатъчно други образи имаше, които да бъдат експлоатирани много. Така под прицел попаднаха основно Златка Димитрова и Стефан Данаилов и е много интересно, че всъщност на едно идеологическо равнище се сблъскаха два идола на две различни български културни епохи. Едната е епохата на черно-белите филми, на която представител е Ламбо и другата епоха е тази на силиконовата долина, на която представител е Златка Димитрова.
Водещ: Как да преведем на български език приликата между Робърт Де Ниро и премиера? Това е последното, което би ми хрумнало да си помисля.
Със субтитри. Визуално, интелектуално и даже по-скоро има прилика между премиера Бойко Борисов и Джон Траволта и между министър Вежди Рашидов и Де Ниро. Ако следваме този холивудски сюжет, на който ти показа снимката и аз наистина не мога да разбера и като гражданин кой от всичките е звезда, коя е звездата.На мен ми се струва, че това е пак ПР ход, който гарантира имиджовото представяне на кабинета.
Водещ: Как става точно преливането?
Ние бяхме свидетели на това, че властта не може без медиите и орбатното. Репортажна снимка, протоколна снимка и чрез призмата на нашия премиер Бойко Борисов.
Новината произлиза от снимката, да. Ние отидохме и снимахме тази личност и това за нас е важното в днешния ден.
Водещ: Една прогноза – кога ще имаме новина, свързана с ровене на боклука на някоя звезда или на някой политик?
Скоро. Имахме един много известен български политик, даже от женски пол. Беше заснета да изхвърля своята торбичка с боклук през прозореца на своето софийско жилище. Така че боклукът отдавна ни е любима тема.
Водещ: Ама не разбрахме какво има вътре.
Ами… Явно ще стигнем и до там, че трябва да се поровим.
Водещ: Само че това е работа, роенето в боклука, на жълтите медии. Как реагират обаче журналистите, когато политиците се заиграват по холивудски. Между другото в Германия може би има един изразителен случай, когато канцлерът се беше облякла доста по-артистично. Всъщност от тогава май не се е случвало.
Кристиан Шпар: Частните елементи при отразяването на политиците играят роля и в германския журнализъм има тенденция към повече забавление, към home stories в американския смисъл. Мисля, че това не е непременно погрешно, но е важно тези елементи на забавление да не покриват сериозната политика.
Водещ: Между другото не мога да се въздържа да не Ви попитам, ние сме го коментирали и с други колеги тук. Извинете, кой Ви открива магистралите в Германия?
Кристиан Шпар: Може да е министърът на транспорта, обикновено е той.
Водещ: Защото оставаме с впечатление, че нищо не се открива при Вас. Разбира се ние се шегуваме, но това е така, малко по-горчива ирония. Как да се ориентираме в тези снимки, режисирани от пресцентровете, кой е звездата, Спасе? Вие не ни показахте нищо, защото те бяха тайни тези срещи.
Спас Къосев: Така, да се ориентираме кой е звездата. Сложно е. Трябва да четем между редовете.
Водещ: Степан?
Степан Хинглиен: Степан ще си позволи да цитира министър Вежди Рашидов, който два-три дни след тези снимки каза по една от големите телевизии, че не знам дали беше лапсус, вероятно е лапсус, но звучи доста смешно, че няма нищо лошо да се види господин премиера с Де Ниро и с Траволта, защото той им е кумир. В този смисъл коя е звездата?
Водещ: Да, да, неслучайно… Всъщност смятате ли, че има преливане на рейтинг между тези безспорни холивудски звезди и съмнителното им отношение като към кумир към Борисов?
Спас Къосев: Да със сигурност.
Водещ: Прелива се.
Степан Хинглиен: Според мен това е идеята на ПР. Съветниците на политиците. Това е далеч от журналистиката даже, когато в бара срещна ПР, запознайте се, какво работите?ПР. Аз съм журналист. О, значи работим един срещу друг. Така мислят нашите ПР отдели, до колко се получава, не знам. Няма нищо лошо да се срещнеш с такива хора, когато имаш възможност, но това за мен е по-скоро лична среща, отколкото политическо събитие.
Водещ: Тази седмица с Ивайло Пеев решихме да потърсим коментарите не пред вестникарската будка, а сред студентите по социология, за да научим от тях какво е най-важното за рейтингите и виждат ли те холивудските митинги, продуцирани от политическите пресцентрове в режисираните снимки?
Гражданин: Разбира се, че в часовете по социология ни учат на критично мислене, а относно рейтингите те би трябвало да бъдат обективни. Разбира се те са инструмент за формиране на обществено мнение.
Гражданин: По наше мнение българската социология е обективна.
Гражданин: Даже обективността зависи най-вече от професионализма.
Гражданин: Има такива агенции, които изкривяват данните умишлено, но това няма да споменавам.
Гражданин: Това е рядкост. Българската социология е на ниво.
Гражданин: Нашата информация в повечето случаи винаги може да бъде използвана злонамерено с цел пропаганда и т.н. Плюс това…
Гражданин: Именно около избори смятам,че всички тези рейтинги и данни са голяма част спекула и преекспонирани от реалните данни.
Гражданин: Зависи кой купува информацията, кой ти плаща, за да изнесеш информацията.
Гражданин: Медиите много обичат да използват цифри и проценти, като по този начин влияят и на рейтингите на политиците според мен. Тук има злоупотреба. Всички данни, които биват цитирани в публичното пространство, биват просто цитирани и преекспонирани. За мен най0важна е методологията. Това ни учат според мен, че начинът, по който тези данни са събрани. Разбира се след това анализа им.
Гражданин: Не знам дали си чел на Николай /…/ Там става въпрос по-точно за едни такива специални икономически шокови терапии, при което точно чрез такива трагедии и чрез вкарването на народа в някакво такова състояние на притеснение, се губи критическия разум въобще на обществото като цяло и по този начин се взимат прибързани и не достатъчно обмислени решения.
Ивайло Пеев: Какъв е методът, за да се повлияе на тези социологически изследвания и резултатите?
Гражданин: Това си е професионална тайна, иначе всички ще станат социолози. Когато даден рейтинг се покачи, той показва една по-висока степен на социално одобрение и по този начин хората, когато виждат, че един политик бива одобрен от повече хора, са по-склонни да проявят същото мнение и да гласуват за същия политик, само защото те смятат, че щом повече хора гласуват за него…
Ивайло Пеев: Има ли холивудски рейтинги сред политиците?
Гражданин: Да, има холивудски рейтинги. Ти, когато гледаш по дадена медия всеки ден репортажи за един конкретен политик, който е представен в една бляскава светлина като Супер Любо. Изваян като някаква икона, като някакъв идол. Хората, които имат по-нисък праг на конфорност, този праг на конфорност е пряко свързан с тяхното образование, са много по-склонни да гласуват за този човек. В този смисъл да. Има холивудски рейтинги, които повлияват на по-ниско образованата част от населението.
Ивайло Пеев: Една снимка с Де Ниро и с Джон Траволта дали ще допринесе на имиджа на един конкретен?
Гражданин: Според мен нормалните мислещи и критични люде няма изобщо да се повлияят от нещо такова.
Гражданин: Изводът е, че социологията трябва да е обективна, както и журналистиката трябва да обективна, но за жалост това не се случва.
Гражданин: Самият натиск не е най-вече върху журналистите, а е най-вече върху социологическите агенции.
Ивайло Пеев: Добре, след като Вие като млади социолози, студенти имат ясна представа за положението, как имате желанието да се занимавате с това?
Гражданин: Аз мисля, че вече към настоящия момент, социологията се развива в такава посока – все по-обективна. Точно това е и нашият стремеж, да продължим развитието на социологията в тази насока.
Гражданин: Ние ще променим света.
Водещ: Дали ще променят света, ще покаже само бъдещето. Ние направихме обаче един класическ триъгълник, вкарвайки и социологията в оценката за работата ни, защото ние не можем да не разчитаме на оценката на хората. Спасе, говорихме, докато слушахме социолозите, за това колко примери още можем да вкараме в това клише на случващите се неща, за които разбира се са виновни журналистите.
Спас Къосев: Много интересни неща се случват у нас. Ако искате и това, което се случи миналата седмица със Светия синод. Митрополит Григорий се подписва под избора на митрополит Кирил, произнася слово поздравително. Два дни по-късно си оттегля подписа. Всички казваме „българската църква, какво се случва?” В същото време един друг митрополит, скоро имаше такъв скандал, слага тапети в църквата. До скоро пред „Александър Невски” имаше чалга концерти на стълбите пред „Александър Невски”.
Водещ: На фона на това, че те нямат нотариален акт.
Спас Къосев: Да, в същото време, понеже днес започнахме с холивудски продукции, преди време се снимаше един филм „Хит мен” в България. Ключовата сцена в него беше как руски хеликоптер, въоръжен, тежко въоръжен застава до църквата и изпразва целия си арсенал вътре, в „Александър Невски”. Това е ѝкулминацията на екшън филм. Разбира се за щастие всичко беше компютърно. Друг филм, който скоро мина по кината – „Непобедимите 2”. Спомняте си тогава какъв скандал имаше и медиите се занимавахме около два месеца със съня на прилепите в „Деветашката пещера” и с няколко стъпкване храстчета. В същото време, когато влязох да гледам филма, аз онемях, когато видях, че пред олтара на вековната банска църква, Джейсън Стейтън, преоблечен като монах, сваля расото, вади два ножа и коли няколко от лошите. Аз тогава бях потресен. Ние гледахме филма с брат ми. Той дори каза, че е имало кадър, заснет зад олтара на църквата. Знаете как се влиза там. Така че много неща се случват. Като цяло обаче си мисля, че има и едно изместване от страна на гражданите. Извинявам се за прилепите, но да колиш лоши пред олтар на вековна църква – къде е проблемът всъщност? И къде е обществената реакция? И кой е виновен за това?
Водещ: Този, който го е разрешил. Нека да се върнем обаче пак към Венета Марковска. Защо тя не е интересна за обществото, защо тя не предизвика тези реакции, които предизвикват, ето, прилепите? Да, лошо е да се будят прилепите, защото не се спазват екологични правила, но в случая става дума за нещо много по-сериозно.
Степан Хинглиен: Аз не съм напълно съгласен, че не предизвика реакция. Реакция има.
Водещ: Сега, след две години и половина.
Степан Хинглиен: След две години и половина, да. Тогава нямаше, защото, хайде да го обясним по следния начин, материалът, който излезе тогава, излезе в едни издания, които се четат от едни определени хора. Те не са чак толкова масови – нито „Капитал”, нито „медиапул”. Другите медии тогава не им направи впечатление тази история. ВСС, Етичната комисия и нейният председател тогава не се самосезираха. Полицаите бяха върнати тихомълком на работа. Делото срещу Георги Георгиев беше за хулиганство, беше смачкано. Там между другото…
Водещ: Смачкано е съдебен жаргон, ако…
Да беше смачкано в прокуратурата чрез различни механизми и историята приключи до преди две седмици, когато някой, очевидно който има причини да направи този скандал с Марковска, добре информиран човек – дали е бизнесмен, дали е политически кръг, нямам представа. Използва този материал, за да предизвика тази буря.
Водещ: Господин Шпар, оставате ли с усещането, че ние не сме добри професионалисти като журналисти, не успяваме да задаваме точните въпроси или нещо ни липсва в образованието, в отношението към работата? Защото ние сме на 80-то място по степен на свободата на словото. Вие чухте невероятни предполагам за Вашите разбирания неща.
Кристиан Шпар: Ние преди малко чухме и видяхме добър пример за качествен журналист и журналистическата работа. Не мисля, че качествена журналистическа работа не може да съществува самостоятелно. Ще трябва да падаме в плодотворна почва сред обществото. Политиците, читателите трябва да подхващат това нещо. Освен това са нужни рамкови условия, за да е възможен добър журнализъм. Независимост от политически натиск – това се разбира от само себе си. И прозрачността по отношение на собствеността в медиите. И шансовете на отделните медии в дистрибуцията в същото време, но мисля, че журналистите сами трябва да се организират добре, за да се застъпят за своите собствени права. Те се нуждаят и от повече единство, за да защитават своите права.
Водещ: Ами за съжалени може би трябва да взимаме опит. Как журналистите, в това число между другото в Германия и чуждите кореспонденти, на какво могат да разчитат? На каква помощ могат да разчитат в Германия?
Кристиан Шпар: Очакванията към свободата на медиите в Германия са много високи и това е свързано и с нашата история през 20-ти век. Германия има опит с две диктатури в 20-ти век. И за това свободата на печата в Германия винаги е голяма тема. Ние имаме много прецизни закони за печата, които от една страна осигуряват особена свобода на журналистите в тяхната работа и достъп до информация, но тези закони регулират и отношението между индивидуалните журналисти и техните издатели и те регулират и прозрачността, и икономическите отношения в медийната област. Същевременно имаме и много силна саморегулация. И по-добре казано – собствена отговорност на медиите. Най-вече германският съвет за печата, към който принадлежат всички съществени издателски организации. Винаги е много трудно само чрез закони да се регулират журналистическото качество и морала. За това мисля, че е важно самите журналисти заедно с издателите да дефинират заедно с издателите определени стандарти за качество в тяхната област.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко в опит да намерим някакво решение на нерешимото. Сега ще се опитаме да съпоставим нашия двояк скандал със съдия Марковска, с Венета Марковска по-точно и с един американски генерал, който беше уличен в една любовна афера. Как подхождат по принцип американските медии в такива случаи и в този конкретен случай? Сега ще научим от Рената Велчева.
b> Рената Велчева: Може би един друг тип отношения, но аз мисля, че журналистиката в Америка точно ни показва каква ще бъде журналистиката на бъдещето. Че когато имаш един глобален свят, ти трябва като журналист, когато предаваш едно събитие, да бъдеш наистина субективен и да мислиш за всичките различни слушатели, които ще слушат в света. Сега като гледаме случая с този генарал Петриев, различните вестници фокусират на различни проблеми и на различни теми от целия този случай. Примерно, ако минеш от най-лявата до най-дясната преса, всеки дава различни оценки, различни виждания. Дали наистина неговата любовна афера е истинската причина. Това сега е най-новата. Дали няма нещо повече зад неговата оставка или просто има вестници, които пишат повече женски вестници и списание. Те пък повече засягат моралната тема на цялата история. В армията изневярата се смята за наказуема. Жените защитават или разбират това нещо и дали трябва ние да го съдим или да го съди жена му, защото в крайна сметка това е нещо лично. Той политически не е сгафил. Напротив – много хора казват, че съжаляват, че той си е подал оставката, защото е бил един много кадърен генерал.
Водещ: Всъщност той веднага ли си подаде оставката, след като се разчу за аферата?
b> Рената Велчева: Това е единственият начин да спреш, защото ако той не я беше подал и беше продължил, щяха да продължат да ровят и да излизат още и още неща, макар че те сега пак ще продължат, но не до такава степен. А и самият той в едно от интервютата, които даде и в писмото, което написа, каза че той осъзнава колко много е сгрешил и не иска да отнема вниманието на пресата, на печата, на правителството да се фокусира върху по-важни неща, отколкото е неговият личен живот.
Водещ: Какви нови факти изровиха вестниците въпреки този опит за спиране чрез оставка?
b> Рената Велчева: Това, което в момента има няколко въпроса е първо защо неговата афера се разкри? Защо не се разкрива преди изборите? Десните вестници смятат, че правителството се опитва да укрие нещо и то най-вече връзката и истината за Либия. И смятат, че неговата оставка е истината, че неговата оставка е свързана, че той е бил до Либия и трябваше да се явява пред конгреса. Всъщност в историята на … и ген.Джон Алън, който е бил предложен да стане главнокомандващ на НАТО и за сега неговата кандидатура е поставена на изчакване, на задържане, докато случаят се изясни до колко той самият също има някаква афера и е замесен в цялата история. Отделно другото, другите факти, които в момента излизат и които също така малко шокират лични мои приятели, с които разговаряхме, е самият факт, че федералното бюро за разследване тръгва да разследва не кой да е, а все пак шефът на Централното разузнавателно управление. И за това не знае президентът. Отделно другият въпрос, който в момента си задават хората и вестниците е преди той да бъде избран за шеф на Централното разузнавателно управление, те минават през много добро проучване.
Водещ: И така, оставката е единственият начин да спреш журналистите да ровят. Степан, започнахме с теб с едно сравнително изброяване на лъжите. Колко оставки е редно да има след това Ваше разкритие? Или в годините, ако го продължим?
Степан Хинглиен: На Марковска със сигурност.
Водещ: Това ясно.
Степан Хинглиен: Не знам кой друг трябва да си подаде оставката честно казано, но много хора са замесени в това, което се случва в момента. И то не е морално. Първоначално вътрешният министър потвърди информацията, която ние изнесохме. Възстановявайки полицаите на работа той лично пред мен, в присъствието на човек от пресцентъра си, каза „Марковска имаше среща с един от заместниците ми Вучков или Павлин Димитров” (не мога да се сетя), цитирам Цветанов. „Срещата беше поискана от нея, тъй като жалбоподателя в случая Георги Георгиев, живее на семейни начала с нея.” След това тя каза, че не го познава. После каза, че са близки. Накрая каза, че си е била забравила документите и той е слязъл да и ги върне.
Водещ: Беше си загубила и чантичката. Много се събраха.
Степан Хинглиен: След като Цветанов потвърди преди 2 години и половина, сега при избухването на скандала, той говореше за анонимен донос, който не следва да бъде проверяван, защото не му е ясен източникът кой го подава. Последният ден започна да говори за документ. Искра Фидосова беше абсолютно на абразурата. Никакви лични въпроси към кандидатите. Написа 6 страници писмо на Барозу, адвокат /…/
Водещ: Надвиквахме се дали позицията на ЕК е официална или неофициална. Всъщност доста оставки би трябвало да има, ако приложим американския стандарт. Ако приложим немския стандарт, как ще изглеждат нещата? При разкрития трябва ли да има оставка? Какви са навиците?
Кристиан Шпар: Аз не мога да преценя конкретният случай в България, но в Германия обикновено е така, че трябва да се смята, че политици бързо биха се оттеглили в такъв случай. Да вземем пример с оставката на бившия федерален президент Кристиан Вулф. Той официално не е извършил престъпление, но се създаде впечатлението, че в личния си живот той е станал зависим от приятели, които може би имат същи и политически интереси. И това беше достатъчно, за да предизвика неговата оставка. Виждам обаче една разлика със САЩ. В Щатите натискът по отношение на семейния морал е още по-висок, отколкото например в Германия.
Водещ: Спасе, връщам те пак към началото, към вчерашната случка пред БНТ. Политическа пародия, нека да го наречем за повече разбираемост и към реакциите на слушателите ни на страницата ни във Фейсбук. Те ни обвиняват, че не сме достатъчно обективни. И така, ти поднасяш новините от една страна, от друга страна се срещаш точно с тези хора в БНТ таксито. Как се държат те там?
Спас Къосев: Хората при мен са отрковени. Даже се е случвало да правя такси на тема „какво ще искате от таксито”. Хората казват, че харесват предаването, само дето те си говорят, само че никой н ги чува.
Водещ: Всъщност по това си приличаме с хората, като че ли.
Спас Къосев: Ние журналистите.
Водещ: И най-вече Степан.
Спас Къосев: Смятам, че всъщност положението ще тръгне към добре, когато в България започват да се случват протести в защита на някоя медия, а не против медия. Може би заради това имаме вина и ние самите, защото не успяваме да победим.
Водещ: Италианците казаха как се прави това. Гърците също показаха. /…/ Какво да научим от немските журналисти в това отношение? Как да накараме хората да разберат, че ние работим за тях? Това, че политиците са по-различни и по-своенравни у нас, не е вина на журналистите.
Кристиан Шпар: Не знам дали това е специфична тема за Германия, но по принцип мисля, че журналистите най-вече са с добре разследван, високо качествено отразяване могат да бъдат убедителни. Да защитавам своята свобода спрямо издателит, спрямо политиците. И да се организират добре, за да представляват своите интереси и да стоят в активен политически диалог с издателските съюзи и с политиците.
Всъщност солидарност, като че ли можем да мечтаем за оставки, но също така да сме солидарни. Нали така Степан? Аз много искам да кажа на нашите слушатели, че ние с теб се виждаме за първи път.
Степан Хинглиен: Да, това е точно така. Потвърждавам. За да не ни обвинят в… Има солидарност, но не е достатъчна според мен. Аз получавам солидарност под формата на смс и във Фейсбук. Малко са хората, които изразиха, застанаха на позицията, че това, което ние сме направили с Росен преди две години и половина, не е пасквил. Така, както се опитват да го изкарат редица глашатаи на госпожа Марковска, които ако проследите кои са говорещите по темата в нейна защита, все пак се получава една така, много странна палитра. Да не ги изброявам.
Водещ: Но със сигурност е добре оценено в Брюксел това разследване, защото непрекъснато се…
Степан Хинглиен: Ако ми позволите да направя само едно уточнение, защото това не е ясно. Ние бяхме мотивирани с Росен да го напишем този текст, за да покажем преди 2 години и половина задколисието. Какво имам в предвид? Имам в предвид, че 2012 година беше време, в което министър Цветанов обвиняваше съда поголовно. Тогава нямаше го стабилния Цацаров и ги нямаше онези млади съдии, които си говорят всеки ден с него. Тогава всички черни тоги бяха виновни. Те бяха некадърници, те бяха тези, които…
Водещ: Ние ги хващаме, те ги пускат.
Степан Хинглиен: Точно така.
Водещ: Тази филмова реплика у нас се случи на живо.
Степан Хинглиен: В същото време той, неговият пресцентър ни бомбардираше със съобщения почти ежедневно за операции срещу отдел „Вътрешна сигурност” срещу служители на МВР, които са нелоялни и корумпирани във връзки с определени престъпни…
Водещ: И тук има крилата фраза „почистваме си къщичката”.
Степан Хинглиен: Точно така. Неслучайно материала в медиапул се казваше „някои особености при почистването на полицейската къща”. Защото ой, докато чистеше къщичката и докато всички съдии бяха виновни, така една съдия през сферите си на влияние и контактите си уволни двама обикновени служители от 6-то.
Водещ: Спасе, изходът? Само за това ни остана време.
Спас Къосев: Изходът? Изходът е в принципа. Скоро приключиха изборите в САЩ, понеже днес присъстваме на разговора. Барак Обама каза, че страната му е велика, защото всички имат отговорност един към друг, за загубилият Мит Ромни каза, че изборите минаха, принципите остават. Мечтая. Това нещо разбира се звучи красиво, може и да не е истина, но поне звучи красиво. Мечтая и в България това да стане реалност. И тук пак съм пълен с примери. Най-малкото това, което се случи с кмета на Съединение миналата седмица, който за един ден смени три пъти партията си.
Водещ: Е, определено това не е добър пример, който може да се дава. Секунди останаха.
Спас Къосев: Но това е най-новата пазарна тенденция. Пазаруване на кметове.
Водещ: На вниманието на хората, които се занимават с политически маркетинг. Хубав съботен следобед и бъдете свободни! Разделяме се традиционно.         

Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представя днес актуални резултати от наблюдението на медийната среда

БНР, Преди всички | 15.11.2012

Водещ: Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представя днес актуални резултати от наблюдението на медийната среда, както и промените в картата на медийните зависимости. Репортерката Светослава Кузманова, която ще проследи по-късно събитието сега е в студиото, за да проведем разговора с Николета Даскалова, която е от Фондация Медийна демокрация. Здравейте.
Николета Даскалова : Здравейте.
Репортер: Николета, може би да кажем в началото на какво се базират данните от днешните доклади, които ще представите, през юни, когато беше последното подобно изследване, беше наблюдавано основно пресата и 7 ежедневника, ако не бъркам?
Николета Даскалова : Точно така. Сега ще дадем нови данни за това какво се случва на терена на пресата, същите 7 ежедневници национални продължаваме да следим. Мониторинга обхваща не само пресата, обхваща и други медийни зони като новинарското пространство като цяло, това включва новинарски сайтове, издания на печатни електронни медии, информационни агенции, също така наблюдаваме и други издания като политическа блогосфера, като настроения на потребителите в социалните мрежи, лайфстайл медиите, жълта преса и т.н. Изобщо опитваме се да обхванем ..
Репортер: Шарен свят.
Николета Даскалова : Да, шарен свят, широк периметър. Да не говорим за медиите въобще, а по-диференцирано да …
Репортер: И конкретно в конкретни изводи от наблюдението, как изглеждат медиите?
Николета Даскалова : Да, да допълня само, че изводите и изобщо мониторинга е фокусиран преди всичко върху отношението медии-политика, базирано на изследване на медийно съдържание, медийни практики. Конкретни изводи – има тенденции, които продължават от началото на годината, всъщност и по-стари тенденции се затвърждават, има и някои нови неща. Една такава стара тенденция е запазването на силното гравитиране на медийно внимание, около фигурата на министър-председателя Бойко Борисов, съчетано с ясно изразена позитивно отношение към премиера. Същевременно обаче е налице една слаба тенденция на влошаване на медийния климат около Борисов. Отношението към него продължава да е със знак плюс, но е по-слабо положително в сравнение с миналата година и с последните 2 годиНи. Това е една силна тенденция, която наблюдаваме. Други нови тенденции – всъщност през последния месец оказа се, че политическия субект, който най-активно дава оценка в публичното пространство вече не е Бойко Борисов, а е опозиционната сила БСП, тоест налице е засилване на опозиционния глас през медиите.
Репортер: Наближават изборите просто.
Николета Даскалова : Наближават, това си личи много ясно, наближават изборите, наближават атаките, включително и популистките атаки. Нещо друго много характерно е изпадането от публичното пространство на бившия президент Първанов от медийното и новинарското пространство. Това е много ясно характерно и в пресата и в онлайн медиите. За сметка на това пък настоящия президент Плевнелиев се радва на изключително комфортна медийна среда, през годината той е политикът с най-висок медиен рейтинг. Не толкова отразяан, колкото Борисов, но по-положително отразяван, така да го кажа.
Репортер: Всъщност днес се очаква да говорите и за това как се променя медийния рейтинг на политическите фигури, кой губи и кой печели в годината преди изборите?
Николета Даскалова : Точно така, да.
Репортер: Е кой губи и кой печели?
Николета Даскалова : Както казах, един от ясно губещите е президента Първанов. Засега няма просто и тенденция да съдим,ч е той пък има някакви ясно изразени политически активи и експлоатирането на тези активи. Един от печелещите се оказва, че е Меглена Кунева, това е най-интересната и може би най-важната тенденция. Тя е свързана с отношението към Меглена Кунева. Сред някои издания е налице много отчетлив, много категоричен скок от негативно към позитивно отношение и това са преди всичко изданията на Медийна група България, "Труд" и "24 часа" имам предвид, на чиито страници Кунева вече е представена в положителна светлина и може да се каже, че г-жа Кунева преодолява медийния дискомфорт, който беше изключително характерен за нейното публично присъствие по време на кандидат-президентската кампания миналата година.
Репортер: Вие как обяснявате това? Или по-скоро държите да бъде чиста информация от наблюдение?
Николета Даскалова : Оказа се, че това е много ясна разделителна линия, по която минават медийните войни. Тоест напрежението между двата враждуващи издателски лагера, Нова българска медийна група от една страна и в частност изданието "Телеграф" и както Каза – "Труд" и "24 часа" от друга страна. Така че виждаме едно пренареждане на медийната шахматна дъска и някак си символ на това пренареждане се оказва Меглена Кунева.
Репортер: Регистрирал ли е вашия мониторинг някакво движение, някаква промяна в медийната среда в следствие на засиления интерес на Европа към начина, по който се случва медийната свобода в България, най-общо казано.
Николета Даскалова : Всъщност ако търсим засилване на критичност, на критични послания в медийната среда, те идват от 2 източника. Единия източник е както казахме, това е опозицията, която много популистки си прокарва път в медийното пространство, и другия глас, с по-чиста критика, ако мога така да кажа, това са гласове от европейски институции. Проблема е, че като че ли все още не се обръща достатъчно внимание, не се отговаря достатъчно интензивно, критиките, които идват от Европа. Тези критики са свързани преди всичко с проблеми с правосъдието, с борбата с корупцията, но така също и със свободата на словото и със свободата на самите медии. Изобщо това са мисии, заредени със силен критически потенциал, които могат да бъдат допълнително експлоатирани.
Репортер: Какво си мислите, когато вътрешния министър на една демократична държава започне да открива сценарии в задаването на журналистически въпроси и в тиражирането на отговора след това?
Николета Даскалова : Това е PR ход, няма как да го оценяваме по друг начин. Всеки има правото да се опитва да се представя в положителна светлина и да се опитва да управлява отношението към него. Въпроса е каква е реакцията и каква е реакцията на трибуната, която бива използвана като трибуна, тоест медиите.
Репортер: Традиционно преди избори управляващите започват да дават оценки на това как се справят медиите с отразяването на техните постижения. Вие регистрирате ли, тъй като говорихме за отношението медии-политика, регистрирате ли повишаване на оценъчните коментари за това как медиите съдят за едно или друго направено или ненаправено от властта?
Николета Даскалова : Не, в момента това не е толкова ясно изразено. Това по наши наблюдения при предишни избори става изключително използвана тема по време на избори вече, непосредствено около предизборна кампания. Сега не е ..
Репортер: Още е рано.
Николета Даскалова : Да, още е рано.
Репортер: Жълтите издания и лайфстайл изданията продължават ли да са някакъв силен фактор относно образа на политиките? Тоест те мразят жълтите издания, но харесват лайфстайл, защото от там биха могли да изглеждат красиви? Поне като снимки. Наблюдаваха се предишни такива констатаци.
Николета Даскалова : Да, точно така. Лайфстайл изданията са наистина активно използвани за конструиране на един позитивен образ, на един може да кажа напоследък холивудски образ. Знаем за случаите на черпене на легитимност от демонстриране публично, видимо демонстриране на добри отношения с холивудски звезди от страна на наши политици. Това от една страна. От друга страна представянето в стремежите за представяне на политиците по един по-неполитичен начин, в техния частен живот, като модерни хора, каращи колело, като например президента Плевнелиев или возещи се на яхта като председателя на НС Цецка Цачева. И това минава не само през лайфстайл медиите. Това много добре си проправя път и през медиите с изразен новинарски профил. Като снимков материал.
Репортер: Една от темите, по които днес ще разсъждавате е кои са медиите некролози и какс е злоупотребява със смъртта. Всъщност какво наричате медии некролози?
Николета Даскалова : Злоупотребите със смъртта са нещо, което е много характерно за жълтата преса и именно жълтите медии са медиите-некролози. Това е практика просто да форматират страниците си и съдържанието си като некролог. Злоупотребите със смъртта са нещо, което нашите наблюдатели в съответните зони регистрираха и са свързани най-вече с превръщането в сензация на смъртта на Патриарх Максим. Просто това нещо беше превърнато в сензация, в съчетание с типичния за жълтите медии, как да кажа, тон на съчетаване с новини с по-еротични дори послания. Представете си в един вестник, в който от една страна се говори за .. и се илюстрират голи снимки, в същото време на корицата на същото това издание стои патриарх Максим като некролог.
Репортер: Има ли дефицит на медийни герои? Миналата година по това време говорихме точно за това, вярно че беше по време на избори, но все пак – сег апък е преди избори. Продължава ли да съществува този дефицит?
Николета Даскалова : Медиите сега… дефицит.. не можем да кажем, че сега има дефицит на медийни герои, но има като че ли поизчерпване на харизмата на дългогодишния централен медиен герой, това е Бойко Борисов. Да, неговата харизма сякаш вече не е чак толкова актуална. Но пък същевременно има опити за постигане на позитивно отразяване на премиера през други ниши, като други такива ниши са например новините, свързани със спорта. Медийни герои всъщност можем да посочим още както казах президента Плевнелиев, той засега е най-положителния медиен герой. Да видим как ще се развият нещата и по-нататък.
Репортер: Благодаря ви. Николета Даскалова от Фондация Медийна демокрация. Днес фондацията представя мониторинга на медийната среда от юли до сега.         

Разговор с Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация”

БНР, Преди всички | 17.10.2012 
 
Тема: Изследването Балкански медиен барометър
Гост: Николета Даскалова, Фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Фондация „Фридрих Херберт” и фондация „Медийна демокрация” днес представят резултатите от изследването „Балкански медиен барометър, България 2012”. Заедно с колегата Светла Кузманова, поканихме Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация” да ни каже поне част от резултатите от това изследване. Николета Даскалова е на пряката ни телефонна линия. Здравейте, г-жо Даскалова.
Николета Даскалова: Здравейте.
Водещ: Светла Кузманова е на другия телефон, защото падна жертва на безумния софийски трафик и в момента е някъде по трасето, между дома си и радиото. Здравей, Светла.
Репортер: Добро утро и от мен. Но да започнем все пак с балканския медиен барометър. Да кажем в началото, че България е втората страна от Югоизточна Европа, в която се провежда това изследване. Втората след кого, г-жо Даскалова?
Николета Даскалова: Втората след Босна и Херцеговина. Всъщност балканският барометър стартира съвсем наскоро като пилотният барометър беше в Босна и Херцеговина, в края на миналата година, есента. Българското изследване е второто и го проведохме тази пролет, но…
Репортер: И сега за първи път в България, нали така?
Николета Даскалова: За първи път в България, но поп принцип анализът, който се казва медиен барометър, не е нещо напълно ново. Фондация „Фридрих Херрберт” го прави вече от 2004 г. в три континента, над 30 държави. В някои от тях се повтаря за 4 път се прави. При нас сега стартираме.
Репортер: И къде сме ние сред тези 30 държави? Как изводите в този доклад се вписват сред останалите, спрямо другите държави, къде сме?
Николета Даскалова: Вижте, първо искам да уточня, че методиката на провеждането на това изследване, включва съобразяване с националния контекст и континенталния контекст, в който се анализира медийната среда. Всъщност този медиен барометър е една система за оценка и мога да кажа, самооценка на медийната среда, която я дават представителите на медиите, от една страна и представители на гражданското общество, граждански активисти, които не работят пряко по проблеми, свързани с медиите. Така че от една страна имаме вътрешната гледна точка на практикуващите в медиите, от друга страна , външната гледна точка на гражданския сектор.
Водещ: Любопитно ми е, голяма ли е разликата между оценката и самооценката на медиите в България?
Николета Даскалова: Всъщност това цялото, което правим, е самооценка. Да, всъщност можем да говорим дали има разлика между оценката, която си дават сами на себе си медийните професионалисти и…
Водещ: Точно така, да.
Николета Даскалова: Да, да и оценката, която дават представители на гражданското общество. И двете групи са много критични към ситуацията в България конкретно, като може би, по отношение на качеството на професионалните стандарти, това е една от проблемните области, една от четирите проблемни области, които анализираме, представителите на гражданското общество, като че ли са малко по-критични към това, което те потребяват като медиен продукт, като съдържание в медиите.
Репортер: Като цяло, негативна ли оценка получава страната ни, относно медийната свобода в държавата?
Николета Даскалова: Да, да. Като цяло, оценката е негативна. Изобщо докладът е изпълнен, докладът, който ще представим днес, е изпълнен с много критики, но това Някакси не ни учудва. Предполагам, че и вас не ви учудва. Н фона на наистина засилените критики през последните няколко години към медийната среда в България, конкретно към свободата на медиите, възможността да изразяваме свободно мнение, зависимостите, по-скоро към липсата на достатъчно независимост от политически и корпоративни интереси и т.н. Тези неща ги повтаряме. Т.е. преповтаряме наблюденията, но това не го правят външни анализатори. Това го прави самата среда. Плюс това, самото изследване представя една много детайлна картина на медийната система в 4 основни нейни структурни компонента. Това са свободата на словото, свободата на медиите, от една страна. От друга страна, независимостта, плурализма, разнообразието в средата като цяло. Една зона, която предполагам, на вас ви е интересна, ролята на обществените оператори и тяхната регулация.
Репортер: Как стои там въпросът?
Николета Даскалова: Има критики, но нещо, което е положително и предполагам, че ще ви зарадва е, че като цяло оценката, която се дава на обществените оператори като представяне на по-безпристрастни и по-обективни картини на обществото и по-специално на новините и публицистичните предавания е по-високо, в сравнение с общия фон на ширещи се пристрастия в повечето медии. Така че вие правите добро впечатление, на фона на едно наистина слабо ниво като цяло.
Водещ: Да, Светле?
Репортер: Мислех само да попитам, понеже „Репортери без граници”, тяхната констатация на няколко пъти вече се повтаря през годината, че страната ни е на 80-о място по свобода на словото, правейки се паралел с констатацията от преди няколко години, че бяхме на 35-о, т.е., че разликата е драстична. Дали тук се прави някаква своеобразна класация?
Николета Даскалова: Тук класацията трябва да се направят още изследвания. Да се повтори във времето, за да видим как се придвижва, защото това е, пак повтарям, се прави за първи път и е пилотно.
Репортер: Да.
Николета Даскалова: Но по отношение на свободата на словото и на свободата на медиите, всъщност се анализират няколко фактора. От една страна, това е законовата рамка, доколко тя е добре и доколко гарантира свобода на словото и свобода на изразяване. От една страна, това е така. Има консенсус, че като цяло законодателната рамка е добра, но на практика приложението, правораздаването и упражняването на свободата на словото са на много по-лошо ниво. Така че имаме конфликт между една формално добра нормативна среда и практикуването на практика.
Водещ: И нейното прилагане. И на финала, г-жо Даскалова, може би да ни кажете, имат ли ухо медиите за тези доклади и за тази трайна низходяща тенденция или просто ги приемат за сведение и процесът си продължава?
Николета Даскалова: От опита ни на нас като фондация, с колегите, с които сме работили това да оповестяваме различни резултати, непрекъснато правим мониторинг на средата. Изнасяме наистина неприятни, критични констатации. Има ухо. Тези неща добиват публичност. Проблемът е, че в определени медии добиват … публичност. Просто наблюдаваме, че едни медии избират да представят едно, други друго от критиките, които поднасяме. Но има и нещо друго много тревожно, което мога да го споделя като сравнение между състоянието в България и състоянието в други страни, на фона на различните барометри, които са правени и това е, че в България българската медийна среда има едно много ниско ниво на солидарност между журналистите, както и на синдикална защита, така и на професионална защита и професионална солидарност между колегията. Има някак си едно криворазбрано чувство на конкуренция, това, което споделят участниците в този барометър. Много е тъжно, че единственият, как да го кажа, единственият повод, по който се обединяват ваши колеги, изобщо гилдията като цяло, това е, когато ваш колега е тежко болен. Представете си, колко наистина тъжно е положението.
Водещ: Много тъжна констатация. Никакви други допирни точки, освен човешките трагедии. Още резултати от изследването ще разберем от Светла Кузманова, която ще присъства днес на представянето на доклада „Балкански медиен барометър. България 2012”. Благодаря ви за това включване. Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”.         

Награда за млади журналисти и блогъри

ФМД  | 17.08.2012

Ако сте на възраст до 35 г. и сте отразявали теми и въпроси, важни за Европейския съюз, можете да кандидатствате за наградата за млади журналисти, която ще бъде присъдена от Информационното бюро на Европейския парламент в България.

Условието, освен да отговаряте на възрастовото ограничение, е материалът Ви да отговаря на темата „Време за промяна в ЕС” и да е публикуван/излъчен в периода между 30 септември 2011 г. и 15 октомври 2012 г. Наградата ще се връчи за първи път тази година, като ще бъдат отличени млади журналисти в две категории:
- медии – печатни и онлайн издания, радио и телевизия,
- гражданска журналистика – материали, публикувани в блогове.
 

Организатори:

Информационното бюро на Европейския парламент в България в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България. С подкрепата на Съюза на българските журналисти и фондация „Медийна демокрация”.
Награда е посещение на сесия на Европейския парламент в Страсбург или Брюксел.
 

Срок за кандидатстване:

Срокът за изпращане на материалите е до 15 октомври включително. Наградата ще бъде присъдена през ноември 2012 г.
 

Темата за 2012: Време за промяна в ЕС:

Кризата в ЕС сблъска две различни визии за икономическото бъдеще на Европа – дали то да се основава на консервативни разходи на принципа „харча, колкото произвеждам”, или на насърчаване на потреблението, заетостта и бизнеса като ключови фактори за растеж. И докато в началото ЕС реагира на кризата с ограничения, то през последната година ясно се вижда завой на ляво и стремеж към един по-социален модел. Но това ли е единствената промяна, която виждаме в Европа? Проблемите събудиха и промени в социалните, политическите и гражданските нагласи, поставящи под съмнение, или обратното – легитимиращи основни европейски ценности, каквито са солидарността, многообразието и толерантността. Затова, в тази насока ще бъдат отличени журналистически материали, отразяващи обективно и интересно текущите процеси от общоевропейско значение, независимо дали засягат икономически, финансови, социални, политически или културни въпроси.
 

Наградата:

Наградата на Информационното бюро на Европейския парламент в България за млади журналисти се присъжда на журналисти до 35 години, които са спомогнали за изясняване на значими теми на европейско равнище или са насърчили по-доброто разбиране на институциите или политиките на Европейския съюз. Наградата има за цел да отличи и стимулира качествени журналистически материали на млади журналисти, които разглеждат определена тема, която се обявява всяка година. Наградата се присъжда в дух на зачитане на свободата и пълната независимост на медиите и медийния плурализъм и в контекста на желанието на Европейския парламент за подобряване на комуникацията между институциите на ЕС и европейските граждани.
Наградата на Информационното бюро на Европейския парламент в България за млади журналисти е символична: грамота, както и посещение на сесия на Европейския парламент в Страсбург или Брюксел на разноски на Информационното бюро на ЕП в България.
 

Материалите

Материалите, с които можете да кандидатствате:
- една статия или един репортаж;
- които разглеждат зададената тема;
- които са публикувани или разпространени в периода между 30 септември 2011 г. и 15 октомври 2012 г.;
- които са на български език;
- които са в една от посочените платформи – медии (печатни и онлайн издания, радио и телевизия) или блогове – които от своя страна не трябва през посочения период да са получавали финансиране по медийни програми на Европейския парламент;
- които не са участвали в конкурс или са били публикувани в издание на Информационното бюро на ЕП в България.
Всички конкурсни материали трябва да бъдат изпратени по електронна поща (epsofia@ep.europa.eu), с препоръчана поща или доставени на място, на адреса на Информационното бюро на Европейския парламент в България (София 1000, ул. Московска 9).
 

Определяне на победителите

Носителите на Наградата на Информационното бюро на ЕП в България за млади журналисти се избират от самостоятелна комисия по присъждане на наградата, която е съставена от представители на професионалното журналистическо съсловие и организации, университетски преподаватели, блогъри и представители на Информационното бюро на ЕП в България.

Орлин Спасов, доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ “Климент Охридски”: Медиите се превръщат в мегафони на политиците

в. Жълт Труд | Пламен ПЕТРОВ | 08.08.2012

Орлин Спасов е доцент във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Климент Охридски". Преподава медийни и комуникационни изследвания и интернет култура. Изпълнителен директор е на фондация "Медийна демокрация", която е създадена през 2007 г. с идеята да работи за подобряване на състоянието на българската медийна сцена и решаването на някои проблеми, свързани с прозрачност на собствеността, отношението на зависимост между медиите и властовите конюнктури. През последните години прави мониторинг на българската преса, като въз основа на него изработва т.нар. "карта на медийните зависимости", проследявайки чрез съдържанието, кое печатно издание в подкрепа на коя политическа сила или фигура работи.

- Г-н Спасов, върху кои печатни медии насочихте вниманието си при последното изследване?

- Това са седем от най-влиятелните вестници: "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Дневник", "Сега", "Стандарт" и "Преса".

- Кои са най-сериозните проблеми пред тях?

- Първо трябва да насочим поглед към критиките, които различни авторитетни международни и български неправителствени организации отправиха към състоянието на българската медийна среда през последните години. Проблемите на пресата не могат да бъдат отделени от проблемите на цялостната медийна среда. Тази много сериозна критика за проблеми със свободата на словото, непрозрачността и прекалената таблоидизация на съдържанието с пълна сила се отнася и за българската преса.
Струва ми се, че именно българската преса в хода на прехода роди и един от най-сериозните проблеми – това е булевардизацията на съдържанието. В самото начало на прехода българските вестници много бързо наложиха един модел на хибридизиране на по-"жълто" с по-сериозно съдържание. Този модел, който беше създаден от "24 часа", се възприе и от цялата останала преса, а в голяма степен и от телевизиите.
Постепенно България се превърна в една страна феномен – много силна доминация на булевардната преса и ограничени позиции на сериозни печатни издания. Това е един от най-сериозните проблеми.
Друг важен проблем е свързан със собствеността на много от изданията, тъй като и до момента няма яснота за това кое издание на кого принадлежи де факто и какви са механизмите за финансирането им.

- От какво са породени тези проблеми?

- Основни са два фактора. Първият е свързан със самия пазар, а вторият -със състоянието на самата журналистическа професия.
Пазарът се изкривява от няколко неща – непрозрачната собственост, а също така и често спекулативното разпределение на рекламата. През последните години един от най-сериозните играчи се оказа държавата, която често предоставя финансиране чрез реклама на подбрани медии и по този начин допринася за изкривяването на пазара на рекламата.
Друг голям проблем е свързан с разпространението, като в тази сфера също така се получи голямо изкривяване, тъй като някои медийни групи се опитаха да го монополизират, правейки това в своя собствена полза и във вреда на конкуренцията. На практика се стигна до ситуация, в която, особено в провинцията, големи централни всекидневници не достигат до хората.
Ако говорим за ниското качество на съдържанието в много медии, то се дължи до голяма степен и на това, че самото качество на журналистическата професия невинаги е на ниво. Много медии разчитат на млади и неопитни журналисти, които университетите бълват на кило и които нямат и житейския опит да се съпротивляват на манипулации. Тези млади хора доведоха до едно драстично поевтиняване на журналистическия труд.
Журналистиката загуби голяма част от репутацията си като професия именно защото се превърна в една сравнително нископлатена професия, което е свързано и със свръхразвитостта на медийния пазар.

- Доколко масовият вкус влияе върху медиите?

- Има два възгледа по този въпрос. Единият е, че публиката на медиите е нещо, което практически не съществува. Според тази теория тя е фантомна и не може да се натоварва с отговорност. Тя се разглежда като потърпевша от работата на медиите.
Има и друга гледна точка, която е особено разпространена в България. Според нея собствениците на медиите оправдават нивото на журналистическите материали с очакванията на самата публика. Много често може да чуем оправдания от рода на "правим това, защото читателят го иска".
И двете тези не са достатъчно прецизни, но мисля, че в много случаи чрез своя вкус публиката може силно да влияе върху медиите.

- Може ли да приемаме медиите за "четвърта власт"?

- У нас те постепенно загубиха този си статут. Ключовите им проблеми се дължат на патологията на отношенията в триъгълника политика – капитал – медии. Те престанаха да работят за публиката си и гражданското общество, а в много по-голяма степен обслужват политически или икономически интереси. Те абдикираха в голяма степен от ролята си на "четвърта власт", която се изразява в това да се формира общественото мнение и чрез него да се влияе на политиката.

- Обвинявате ги, че Бойко Борисов е най-споменаваното политическо лице, но това не е ли търсено и провокирано от самия него?

- Разбира се, че е търсено и провокирано от него. Самият феномен на Бойко Борисов като политик беше произведен от медиите и разчитайки на тази своя свръхвидимост и на интереса към него, още на един ранен етап той постепенно изгради своята политическа кариера. Тази свръхдоминация на министър-председателя е голям проблем, защото тя е аспект от
зависимостта на медиите от властовата конюнктура. Много често неговото свръхприсъствие не е мотивирано от сериозни поводи. В повечето случаи това е една инсценирана публичност – спортни прояви, откриване на незначителни обекти и т.н. Но мисля, че постепенно се достигна една точка на насищане и оттам нататък махалото ще тръгне в обратната посока. Медиите могат да насърчат както изгряването на един популистки лидер, така и неговия залез.

- Казвате, че той присъства в медиите четири пъти повече от президента Плевнелиев. Не е ли обяснимо това, след като сме се превърнали в "министърпредседателска република"?

- Може би има някаква логика от гледна точка на конституционната уредба на страната премиерът да присъства повече, но това не е оправдание за безсмисленото присъствие и на самия пиар. В България политическият пиар полека-лека започна да измества реалната политика и тя започна да се прави през самите медии. Те удобно предлагат себе си, като мегафони за усилване гласа на политиците вместо да останат в една отстранена и критична позиция, която е нормалната за тях.

- Кои са медиите, които най-много слугуват на управляващите?

- Ако трябва да се посочи медия, която в най-голяма степен подкрепя министър-председателя, ГЕРБ като партия, правителството като институция, това е вестник "Телеграф". Останалите медии са в известна степен по-балансирани, защото макар и повечето от тях да имат подчертано положително отношение към премиера, повечето имат критично отношение към правителството като цяло и към партия ГЕРБ. Те се опитват поне да намерят някакъв баланс.

- Как си обяснявате медийната война между пресгрупите?

- Тази война до голяма степен се дължи на кризата, защото ресурсите намаляха. Но, струва ми се, че основните причини трябва да бъдат потърсени в тези изкривени отношения в триъгълника власт – капитал – медии. Когато имаме един неясен, недостатъчно регламентиран, нечестен, сив медиен пазар, то и предпоставките за действията на него с нечестни средства и за брутална разправа с противника вече са налице. Големият потърпевш от тази битка е публиката, защото твърде много енергия на медиите изтича в посока на тази битка.

Стр. 13

Разговор с доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация Медийна демокрация

БНР, 12+3 | 31.07.2012

Тема: Доклад за проблемите пред медиите в България
Гост: доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация Медийна демокрация

Водещ: Фондация „Медийна демокрация” публикува доклад „Медиите в България. Карта на проблемите”. Това е един доклад, направен, подготвен с подкрепата на „Отворено общество”. Там става дума за медийната среда в България, една среда, която би трябвало да бъде безкрайно или поне максимално чиста и максимално честна, защото нали това са хората, това са изданията, това са институциите, които ви разказват света. Те ви разказват това, което се случва в България и това, което се случва по целия свят. Значи, ние би трябвало да имаме доверие на тези институции, само, че както сигурно и много от вас са забелязали, все повече и повече в последните години имаме изключително големи съмнения за това, че нещата, които ни разказват вестниците, телевизиите, радиостанциите е вярно. Много често се оказва, че техният разказ съвсем не е мотивиран от това да бъде дадена една максимално точна картина за света, а по-скоро е мотивирана от това да се угоди на един или друг собственик, на един или друг политически деец. И понеже имаме тези съмнения, ми е много интересно какво се казва по този повод в доклада на фондация „медийна демокрация”, озаглавен „Медиите в България. Карта на проблемите” и затова поканих доц. Орлин Спасов, който е изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация” и преподавател в журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Добре дошли.
Доц. Орлин Спасов: Здравейте.
Водещ: Вашият доклад какво показва? Какви са основните идеи, които са заложени в него?
Доц. Орлин Спасов: Ние първо отдавна наблюдаваме медийната среда и с тревога виждаме, че през последната година и половина-2, критиките към развитието на нещата на българската медийна сцена се увеличиха, както от страна на известни международни организации, така и от реномирани български НПО, които следят тенденциите в тази сфера и това, което решихме да направим, е да съберем всички критични доклади за периода от година и половина, да ги анализираме и да видим какви са критиките в тези доклади, защото ние непрекъснато чуваме критики, идващи от различни адреси, но всичко това създава доста аморфна картина.
Водещ: Кои са основните критични моменти? В кои сфери е насочена критиката преди всичко?
Доц. Орлин Спасов: И всъщност ние, анализирайки тези доклади, откроихме няколко зони, в които критиката е съсредоточена, проблемни зони. Най-много критика, с най-много голямо ниво на тежест има, по отношение на политическите зависимости на българските медии и по отношение на плурализма в българската медийна среда. Това са тези две зони, които акумулират най-голяма тревога и какво означава на практика анализът на тези проблеми? Открива се наличието на една постоянна зависимост на медиите от властовата конюнктура. Също така много от наблюдаващите организации констатират откровено нарастване на политическия натиск над много български медии. Също така една тревожна тенденция е, че много медии работят в една изключително конформистка насока и се отказват от това да критикуват властовото статукво. Също така един от големите проблеми е, че не малко медии доброволно се насочват към предлагане или направо продаване на новинарско съдържание на определени политически субекти. Също така критиките установяват една друга много тревожна тенденция: наличието в част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които трябва да бъдат отразявани единствено в положителна светлина…
Водещ: Сериозно ли има такива списъци?
Доц. Орлин Спасов: Да, да.
Водещ: Примерно се казва:Тия партии и тия лидери няма да пишем лошо тях?
Доц. Орлин Спасов: Да. И обратно има списъци…
Водещ: Само лошо?
Доц. Орлин Спасов: Забранителни, които не допускат отразяването на дадени теми или на дадени личности, табуизиране на определени персони или на определени теми, така че мога да продължа с този списък. Той е дълъг на проблемите. Често на локално ниво проблемите са много тежки, защото много регионални печатни медии са силно зависими от местната власт и въобще се констатира едно цялостно, доста тежко политизиране на медийната среда, което се изразява във всички тези форми на пряк натиск и в крайна сметка, повечето от докладите, които ние анализирахме, за да сумираме всички тези проблеми, да ги изведем в една карта на медийните проблеми, показва, че в България, за голямо съжаление, за момента липсва политическа и медийна воля за справяне с тези проблеми и със застрашената медийна среда.
Водещ: Как ще има воля като на политиците това им е изгодно? На тях, тези, които управляват, им е изключително изгодно.
Доц. Орлин Спасов: Което на практика означава, че България лека-полека достигна в една ситуация, в която самият статус на медиите като четвърта власт започна да става проблематичен, тъй като много медии доброволно се отказаха от тази своя публична и обществена роля.
Водещ: Защо, защо се отказаха от своите критични функции медиите?
Доц. Орлин Спасов: Причините са много, но централната причина е, бих казал, защото настъпиха тежки патологии в триъгълника на отношение между капитал, политика и медии и медиите загубиха своята автономност и в много голяма степен започнаха да обслужват по-скоро политически и икономически интереси, отколкото интересите на своята публика. Това, разбира се, се дължи на историческата еволюция на българския медиен пазар във времето на прехода. Много пъти сме коментирали, че медийният пазар е изкривен. Той не е достатъчно прозрачен. Има много медии все още, за които и ние не знаем на кого точно принадлежат, нито пък можем да кажем какъв е икономическият принцип, на който те работят. Знаете, че българският медиен пазар е свръх развит. Той е ненормално свръх развит за една страна като България, което означава, че голяма част от медиите практически не биха могли да съществуват на чисто пазарен принцип. Те обслужват…
Водещ: Т.е. получават някакъв вид дотиране?
Доц. Орлин Спасов: Да. Те получават някакъв вид дотиране през реклама или през някакви други източници. Практически са по-скоро едни институции за усвояване на някакви средства, отколкото институции, които принадлежат на реалната пазарно ориентирана медийна икономика. Така че имаме един болен, изкривен, и на моменти до патологичност, медиен пазар, което води до изкривяване на цялостната картина и до попадането на много медии в тежки зависимости, защото тогава, когато ти не действаш на един открит пазарен принцип, ти си много по-зависим от други извън пазарни фактори, политически или икономически. Това е в основата на загубата на свобода.
Водещ: Казах, че вие преподавате и в софийския университет във факултета по журналистика. Какво ще посъветвате младите хора, които искат да станат журналисти? Ние в момента им казваме, вие ще попаднете в една среда, където всичко е корумпирано. Всичко се продава и се купува. 90 % от медиите не си изпълняват функциите. Те са просто придатък към властта и ли към някакви икономически олигархични центрове. Какво да им кажем на тия хора?
Доц. Орлин Спасов: Все пак, когато описваме тази тъмна картина, трябва да направим уговорката, че тя, Слава, Богу, не се разпростира върху целия медиен спектър. Има все пак медии, които в България все още могат да бъдат давани за пример. Слава, Богу.
Водещ: Все по-малко стават?
Доц. Орлин Спасов: Да. Все по-малко са. Не са от най-влиятелните, за съжаление, поне част от тях, но така или иначе, на студентите по журналистика има какво да бъде дадено за пример. Има образци за качествена журналистика и в България, но проблемът е друг. Фактически възникна едно много голямо напрежение върху това, което се преподава на това, което се преподава на бъдещите журналисти, защото то като цялостен концептуален модел на преподаване е ориентирано по модела на качествената преса, която функционира в едно нормално демократично общество. Това е, така да се каже, базисът на университетската програма по журналистика. Най-добрите образци там се преподават, но тази идеална картина влиза в много тежък конфликт с медийната практика в България, защото нашите студенти стават много бързо част от тази практика. Може би 70-80 % от тях започват да работят в медии още през първи или най-късно през втори курс, така че…
Водещ: Всички високи образци, които им преподавате?
Доц. Орлин Спасов: Всички високи образци, които им преподаваме, те ги приемат с известна усмивка, като нещо, което има твърде малко общо с практиката, което е много тежък проблем. Разбира се, те недоволстват от това, което се случва в много от медиите, но така или иначе са под икономическия натиск да се съобразят. Това е наистина много тежък проблем на това поколение с правилата на играта. Друг е въпросът, че този изкривен медиен пазар непрекъснато се нуждае от такива млади попълнения, защото те много лесно могат да бъдат манипулирани.
Водещ: Могат да бъдат манипулирани.
Доц. Орлин Спасов: Изпълняват практически всякакви задачи, защото нямат още, ако щете, житейския опит, за да се противопоставят на подобни неща. Освен това, те са и една много евтина работна ръка. Това до известна степен, този пазар, това производство на медии по-скоро, което е ориентирано към евтиното продуциране на медийно съдържание, до голяма степен функционира именно, благодарение на огромната маса от млади хора, които работят в този отрасъл. Казвам, отрасъл, имайки предвид наистина неговата икономическа значимост, защото медиите в България са една икономика, която независимо от това дали е изкривена, дали е сива, дали на този пазар се следват откритост и демократични принципи, така или иначе, извън всичко това, тук има поприще за много хора и това, че този пазар е свръх развит, позволява на много медии, именно да снижат изискванията и да снижат цената на крайния продукт.
Водещ: Преди малко си говорихме с вас за отговорността на публиката, за отговорността на публиката, която потребява жълти издания, лоши издания. Тук имам предвид, не само вестници, имам предвид и телевизии и изобщо сайтове, всякакви неща. Т.е. на мен ми се струва и че за това трябва да говорим. Когато потребяваш такъв тип продукт, ти всъщност го легитимираш, нали?
Доц. Орлин Спасов: Вижте, това е много интересна тема. По принцип има два подхода, възможни. Единият е да се каже, той е познат в социологията. Тръгва още от Уолтър Липман, 20-те г. на 20 век, когато се твърди, че всъщност публиката не е хомогенна. Тя е, както я нарича и Уолтър Липман, един от известните теоретици. Тя е фантом. Само можем да си я представяме като една съвкупност и след като тя е фантом, то от нея не можем да очакваме и някаква отговорност, тъй като тя не е способна на истинско колективно мислене и на вземане на решенията, така че публиката от тази перспектива може да бъде разглеждана единствено като потърпевша, така да се каже, от функционирането на медиите. Другата гледна точка е тази, която вие представихте след малко, която е много разпространена като ключов мотив за много български медии, тогава, когато те трябва да оправдаят нивото на своето съдържание, те казват, ами…
Водещ: Това се търси.
Доц. Орлин Спасов: Това се търси. Хората излизат на пазара. Те, така да се каже, всекидневно участват в един референдум за нейното съдържание. След като нейното съдържание се купува, то защо да не бъде предлагано в този вид? Ние всъщност действаме демократично, удовлетворявайки изискванията на тази публика. Но струва ми се, че и двата подхода са едностранчиви. Едва ли може просто да се каже, публиката не съществува, защото и второ, при определени обстоятелства, публиката може все пак да поеме известна отговорност и да действа съзнателно, но въпросът е коя публика. И тук струва ми се, че ако направим един по-сериозен анализ, ще трябва да говорим за две публики, които се появиха вече и в България. От една страна имаме традиционната публика, на традиционните медии, която е свикнала да потребява съдържание в условията на една еднопосочна комуникация и една новопоявила се публика, която полека-лека изкристализира в социалните мрежи и медии и която постепенно започва да дефинира себе си като бившата публика на средствата за масова информация…
Водещ: Поколението „Фейсбук”?
Доц. Орлин Спасов: Да. Поколението „Фейсбук”, но не цялото поколение „Фейсбук”. Това е една много важна уговорка, защото поколението „Фейсбук”, казано така обобщено, също е до голяма степен консервативно и аз си мисля и съм го казвал това много пъти. Самият факт, че ти потребяваш активно новите технологии, не означава, че ти ще заемеш гражданска позиция по много теми. Няма такава пряка корелация, но има една неортодоксална, една интересна, малка част от поколението „Фейсбук”, която действа неконюнктурно, която е граждански активна и която напоследък видяхме около различни протести срещу Акта, срещу промените в закона за горите, това, което стана около „Орлов мост” и т.н. Най-вече…
Водещ: Малко хора, но активни?
Доц. Орлин Спасов: Да, с малко хора, но активни и главно две каузи тук привличат тези млади хора. Едната кауза е екологичната, но под екология трябва да разбираме много широко нещата.Това е екология, ако щете, на медиите, не само природата, екология на политиката, екология на бизнеса. Тези хора имат едно екологично мислене, не само едно зелено мислене и трябва да разбираме тези движения малко по-широко. И втората голяма платформа, която мобилизира тази малка част от поколението „Фейсбук” е каузата, свързана със защитата на интернет като една зона на свобода и там именно тези млади хора се мобилизираха, около Акта, около различни опити да се ограничи ползването на сайтове със свободен достъп до съдържание, тази свръх защита на авторски права и т.н., така че това са двете зони. Но пак казвам, това е една малка част от новото поколение. За съжаление, все още малка, но пък тя е много активна, много шумна и може да лидира един процес на мобилизация. Може да оказва в различни невралгични точки натиск тогава, когато нещо не се прави добре и когато се прави под натиск на лобистки интереси. Именно тази група, която използва новите технологии много активно е изключително успешна и поне моите надежди са свързани с нея.
Водещ: Надежди има в тази насока. Много ви благодаря. Доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”. Говорихме за доклада на фондацията „Медиите в България. Карта на проблемите”.         

Българските медии разболяват демокрацията

Фондация "Медийна демокрация" I 2.07.2012

За свободата на словото, медийните войни и натиска върху журналистите с доц. Орлин Спасов разговаря д-р Тодор П. Тодоров, сп. "Обектив"

 
Доц. Спасов, вие следите отблизо епикризата на медийните деформации у нас, къде сме в момента, на кой етап от заболяването, ако приемате подобна метафора?
Неотдавна в един разговор казах, че българските медии разболяват демокрацията. Когато днес авторитетни организации като Freedom House констатират, че медиите у нас са „частично свободни”, това неизбежно е и диагноза за състоянието на демокрацията, тя също е „частична”. Именно тази демократична недостатъчност е в основата на епикризата. За всеки компромис с демократичността на медиите се плаща твърде висока цена. Не можеш да ограничаваш или контролираш медиите и същевременно да мислиш, че обществото и политическата система са в отлично здраве.
 
Какви ще са според вас естествените последствия и трайни следи, произтичащи от настоящото състояние на медия сферата в България?
В структурно отношение медийната сфера не е напълно автономна. Случващото се в нея е ефект от развития, които имат много по-широк контекст – политически, икономически, културен – и които на свой ред се влияят от развитията в медийната среда. Става дума за скачени съдове. Ето защо в крайна сметка се стигна до там, че вместо да насърчава и контролира по-нататъшната демократизация във функционирането на основните институции в страната, медийната система постепенно сама се превърна в основен проблем. Казано максимално обобщено, огромната част от традиционните медии в България – и печатни, и електронни – до голяма степен компрометираха статута си на четвърта власт. Те започнаха да бъдат възприемани и да се държат като придатък на политическото статукво.

Наскоро се състоя изслушване по проблемите на свободата на българските медии в Брюксел. Какво се случи там и очаквате ли някакъв ефект върху медийната среда в България?
Бях на изслушването. Основното ми впечатление е, че сред чуждестранните участници събитието предизвика шок и срам от това, което става с българските медии. Посланието към България беше, че ние се превръщаме в проблем за имиджа на Европейския съюз. Това беше казано в прав текст. Как Европа да бъде модел за свободата на словото и на медиите в света, и да изисква от други държави да спазват високи стандарти в тези сфери, когато вътре в самия ЕС страни като България и Унгария компрометират същите тези стандарти? Ето това беше основното притеснение на ключовите фигури от Европейския парламент, които присъстваха на изслушването. Беше поет много сериозен ангажимент за мониторинг на медийната среда у нас и за натиск по всички възможни линии за промяна на ситуацията. Изразът „няма да допуснем” се чуваше често по време на срещата. Искам специално да подчертая, че международната общност е изключително добре информирана за ситуацията с медиите у нас и внимателно следи всички развития.

Считате ли, че това беше поредният ход в ескалиралите през последните години медийни войни у нас? Кой или какво се оказа жертва на тези войни?
Ако имате предвид дали медийните войни са били изнесени в Брюксел, трябва да кажа, че дори някой да е имал подобни намерения, ефектът от изслушването не беше такъв и нямаше печеливш. В Европейския парламент медийната среда у нас бе разгледана в нейната цялост и с основните й проблеми – ограничаване на свободата и плурализма, натиск над журналисти, неясна собственост, обвързване между медийни, корпоративни и политически интереси и т.н. Това се проблеми, които в една или друга степен засягат почти всички играчи на медийната сцена. Що се отнася до големия губещ от междумедийните войни у нас, това, както във всяка война, е „цивилното население”, тоест публиката. Струва ми се, че нейното доверие в традиционните медии започва видимо да ерозира. Сред ключовите участници в тези войни няма очевидна „добра” страна, с която да е възможна позитивна идентификация. Единствената надежда е, че някак като по чудо воюващите взаимно ще се разобличат и победител няма да бъде излъчен.
 
Корпоративно-криминални ли са мотивите, определящи поведението на медиите у нас? Какво според вас ще произведат изнесените неотдавна записи на Любомир Павлов във в. „Преса“, разкриващи престъпни механизми в отношенията на медийните собственици и държавата?
Дали и кога дадено действие има престъпен характер, се определя от съда. И точно тук е проблемът. У нас справедливостта се превърна в голям дефицит. Много трудно можете да я получите през системата на правосъдието. По принцип сблъсъците между медии не са нещо необичайно за Западна Европа и САЩ и могат да имат много положителен ефект върху демокрацията. Ще дам само един пример. Във Великобритания разкритията срещу изданието на Рупърт Мърдок News of the World добиха особена дълбочина и значимост благодарение на вестник Guardian. Оказа се, че в News of the World са подслушвали телефони на политици, на известни публични фигури, че са плащали подкупи на полицаи срещу получаване на конфиденциална информация и т.н. След разкритията веднага последваха арести, много бързо се задвижи системата на правосъдието. Стигна се до закриване на самия News of the World, издание с почти 170-годишна история и с отлична репутация в минали периоди. Ето това е справедливост. А у нас ние дори не знаем кой кой е в медийната сфера и всеки по-значим факт е обречен на медийна амнезия още на следващия ден, изместен от нов и „свеж” скандал. Това, което се е случило преди няколко дни, обикновено вече няма никакво значение, защото липсват журналистическа енергия и интерес за проследяване на връзките между причина и следствие. Фактите не резултират в нищо, обикновено те просто не получават развитие. Изконсумирани са със самата си поява. Така през медиите се налага една изключително едноизмерна картина на света.
 
Как ще коментирате надигащата се напоследък вълна от публично недоволство срещу една от най-успешните електронни медии в България – bTV, както и появилите се по същото време разкрития на бивши журналисти от медията за очевидно и брутално потъпкване на свободата на словото и нарушаване на основни журналистически правила?
Публичното недоволство, за което говорите, се надигна в онлайн пространството по повод на начина, по който традиционните медии отразиха зелените протести на Орлов мост през юни тази година. Протестите се разгърнаха в момент, в който българската медийна среда е силно критикувана като недостатъчно свободна. Участниците в акциите дадоха неочаквана допълнителна видимост на този факт. За тях политиците и журналистите се оказаха от една и съща страна на барикадата – от другата страна. От страната на обединените интереси. Ето защо, в момента са налице две все по-ясно обособяващи се групи: една, която се информира от традиционните медии, и друга, която в много по-голяма степен разчита на социалните мрежи онлайн. Втората група вече не е публика в традиционния смисъл на думата. Тук хората са и автори, и разпространители на информация и мнение. Това им дава независимост. Дистанцията между тези две групи се увеличи и днес за тях медиите все по-отчетливо се разделят на „нашите” и „вашите”. За тези млади хора, които подкрепиха екопротестите, bTV и останалите традиционни медии постепенно се превърнаха в символ на статуквото, което трябва да бъде отхвърлено. Но все пак ми се струва, че за момента „старите” медии не са застрашени от сериозен отлив. Те ще се сблъскат по-скоро с кризата на доверието на активната част от младите към тях, но не и със значително намаляваща публика. Тези, които сега декларират оттегляне на доверието си – най-вече по-младите хора, комуникиращи предимно онлайн – така или иначе не гледат телевизия. Що се отнася до конкретните засегнати журналисти, каквито за съжаление има във все повече медии, основният проблем отново опира до ограничените възможности за търсене на справедливост през съдебната система. Ако си уволнен неправомерно или собственикът, или редакторът налагат цензура в работата ти, какво по-естествено би имало от това да потърсиш защита през съда? Но у нас това просто не работи. Обратно, съдът често се използва за натиск върху журналисти.
 
Как дефинирате поведението на Диана Найденова (в интервюто й с еколога Петко Цветков по bTV) и считате ли, че компетентни институции (Комисията по журналистическа етика, Съветът за електронни медии, а защо не и ръководството на самата медия) би трябвало да вземат отношение в такива случаи?
Гледах предаването и останах неприятно изненадан. Видяното може да се преподава на студенти по журналистика като пример какво не трябва да се случва между интервюиращ и гост в студиото. Найденова беше неподготвена, реагираше афектирано и, в крайна сметка, нейната непохватност провали и желанието й да защити бития по време на протестите на Орлов мост оператор от телевизията. Но нека не забравяме, че след предаването Найденова се извини както на аудиторията, така и на екоактивистите. Това е рядък жест в българската журналистическа практика. Зная, че в интернет той не беше приет, но лично аз все пак го ценя. Смятам, че той до голяма степен решава по добър начин етичния проблем. Всеки може да сгреши, но в българския културен контекст извинението най-често се тълкува единствено като израз на слабост и затова твърде рядко се практикува. Проблемът на Диана Найденова е, че без да иска се превърна в емблема на статуквото, онагледи онзи образ на традиционните медии, който сега се отхвърля от неконформистката част на новите млади.

В момента работите върху проект, изследващ формите на несвобода в българските медии. Къде разпознавате тези форми и респективно къде българската журналистика е най-уязвима откъм свобода и плурализъм?
Трябва да се направи сравнение между Унгария и България, за да се откроят някои особености на ситуацията у нас. В Унгария правителството на Виктор Орбан се опитва да контролира медиите със средствата на регулацията и с овладяване на обществените оператори. В България бързо беше осъзнато, че регулацията и обществените медии са особено чувствителни зони, подложени на внимателен мониторинг от страна на различни неправителствени организации. Затова се избягват сериозни намеси в тези две сфери, като в същото време с финансови инструменти – с постоянно недофинасиране – се запазва възможността за контрол. Сериозните проблеми с медийната свобода и с плурализма идват обаче от частния медиен сектор. Това е специфичната особеност на България. У нас възникнаха мощни мрежи, в които се преплетоха корпоративни, политически и медийни интереси. Именно това доведе до постепенната ерозия на медиите като четвърта власт. Огромна част от частните медии загубиха статуса си на морален коректив на властта и на бизнеса, и заработиха като техен PR. От друга страна, приравняването на медиите до обикновен магазин за плод и зеленчук, по израза на Красимир Гергов, от където всеки си купува каквото му трябва, само на пръв поглед насърчава плурализма, но всъщност го ограничава. Сляпото придържане към пазара в крайна сметка води до доминацията на онези няколко основни продукта, които най-добре се продават. Така от медийната сергия постепенно изчезват различното или маргиналното мнение, културният продукт, който не е ширпотреба и т.н. И всичко това – за сметка на изобилието от реалити формати, сериали и шоу.

Упражнява ли се репресия върху журналистите в българските медии, имате ли информация за оказване на натиск? Под какви форми и в какви мащаби се случва това?
Има много примери за оказване на натиск. Начините за прилагането му са разнообразни, те варират от физическа разправа с журналисти, до налагане на теми табута в много редакции. Има журналисти с подпалени лични автомобили, има бомби, избухващи пред редакции, има нападения, заплахи и т.н. Да си журналист във високия смисъл на упражняване на професията стана или невъзможно, или направо опасно. Знае се, че особено уязвими са журналистите в провинцията, но напоследък имаме индикации за засилващ се натиск над журналисти в големите централни медии. По правило става дума най-вече за частните медии. Обществените медии засега успяват да запазят по-голяма дистанция спрямо властта и да предложат по-плуралистичен поглед към политиката, бизнеса и културата.