Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представи своя анализ на поведението на медиите

БНР, 12+3 | 25.06.2012

Лабораторията за медиен мониторинг на фондация Медийна демокрация представи своя анализ на поведението на медиите. Става дума за анализ на медийната среда през последните 5 месеца. Ключовите въпроси в изследването са защо медиите продължават да губят свободата си, как изданията на основните участници в медийните войни пишат за премиера и правителството и кой е политикът №1 по брой публикации в пресата, то за това мисля, че няма нужда от изследване специално, че да разберете кой е политикът №1 по брой публикации в пресата. Но ето сега – репортажа на Светослава Кузманова.
Репортер: Че премиера Бойко Борисов е най-споменавания политик в медиите през последните 5 месеца едва ли е изненада за когото и да било. Той е може би най-споменавания в последните няколко години. Разликата обаче между неговото първо място и всички останали е станала толкова голяма, че :
Орлин Спасов: Бойко Борисов от началото на тази година присъства в наблюдаваните медии 4 пъти повече в количествено отношение от президента Росен Плевнелиев и така продължава много силно да доминира информационното пространство.
Репортер: Казва доц. Орлин Спасов от СУ, който е изп.директор на Фондация Медийна демокрация и ръководител на екипа, провел изследването. А то е на базата на пет вестника и едно онлайн издание. "24 часа", "Труд", "Телеграф", "Стандарт", "Сега", "Преса" и "Дневник". Повече от 30 000 са публикациите в тези медии, на чиято основа е анализа, а самото изследване е проведено в периода януари – май. И още от доц. Спасов.
Орлин Спасов: Бойко Борисов остава абсолютен лидер в дефинирането на това какво да се счита за важно в българското информационно пространство. Бойко Борисов до голяма степен е иззел инициативата и продължава доста лично да изговаря и формира поведението и отношението на партията си към ключови събития от дневния ред на страната. Той е централния, основен говорител на партията и там различаваме малко други хора, които изразяват отношение. Почти всички наблюдавани издания, с изключение на в. "Сега" имат подчертано позитивно отношение към премиера през този период от началото на тази година.
Репортер: И все пак – най-позитивен сред позитивните е в. "Телеграф". Изследването отчита, че той е най-близък до властта, защото най-положително отразява работата на кабинета. Но освен към Борисов, "Телеграф" ласкае и ДПС и в частност Ахмед Доган. За това, според Спасов, ако някой говори за коалиция между ГЕРБ и ДПС, то тя вече се е случила на страниците на това издание. Освен това:
Орлин Спасов: Може да се направи извода, че воюващите помежду си пресгрупи, едни събития, на които ставаме свидетели през последните месеци, всички тези пресгрупи без изключение, независимо от това, че воюват помежду си, пишат позитивно за премиера. Ето защо може да се каже, че битките им помежду им са в някаква форма битки за спечелване на благосклонното отношение на Бойко Борисов и сякаш медиите очакват изхода от битките помежду им да бъде решен еднолично от премиера и за това, както казах, почти без никакво изключение те пишат позитивно за него.
Репортер: Според Спасов, медиите помпат рейтинг и работят като PR-и на ключови фигури от политиката. В изследването е интересен образа на председателя на парламента Цецка Цачева. В медиите, присъствието ѝ е маргинално, твърди Николета Даскалова.
Николета Даскалова: Тя е с един медиен образ на политик с представителна функция и с колоритни лични качества. Разбираме, че отказва цигарите и край – фурор. Купува подарък на майка си. Този образ се поддържа най-вече от уеб изданията на печатните медии. Доминиращото отношение е позитивно. Медийния рейтинг на политическите лидери показва фаворизиране на представителите на властта, категорично при премиера Борисов и президента Плевнелиев и ограничено при председателя на НС Цецка Цачева. Сергей Станишев е опозиционния лидер с най-благоприятно медийно отразяване до този момент. А налице е негативен медиен контекст за останалите представители на опозицията.

 

Медиен мониторинг: Някои медии директно работят като пиар на властта

Dnevnik.bg I Георги МАРЧЕВ I 25.06.2012

Разминаването между общественото мнение и медийният рейтинг показва, че голяма част от медиите директно работят като пиар на публичните фигури. Това каза изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" доц. Орлин Спасов. Организацията представи редовните си данни за медийната среда у нас, като изследването обхваща 38 148 публикации за периода от 1 януари до 30 май 2012 г. сред вестниците "Труд", "24 часа", "Телеграф", "Стандарт", "Преса", "Сега" и онлайн изданието "Дневник". Данните са изготвени от агенция "Маркет линкс".

Рейтинг срещу обществено мнение

Данните показват, че премиерът Бойко Борисов има положително или неутрално отразяване във всички изследвани медии с изключение на "Сега". За него има между +4 и 4.5 пъти повече позитивни публикации, отколкото негативни. Медийният рейтинг на президента Росен Плевнелиев е +5, а на председателя на Народното събрание Цецка Цачева +9, но тя е по-скоро "маргинален публичен образ". "При ключови фигури медиите напомпват, "допингират" рейтинга им", коментира Орлин Спасов.

С негативен рейтинг е председателят на БСП Сергей Станишев (-2), лидерът на формацията "България на гражданите" Меглена Кунева с -1, а най-негативен образ в изследваните медии е лидерът на ДПС Ахмед Доган с -10. Доган е оценяван положително само от "Телеграф", където силно позитивно отразяване има и ГЕРБ, което говори, че изданието работи за коалиция между тях, коментира Спасов.

От "Медийна демокрация" сравниха данните от медиите с публикуваното неотдавна изследване на "Алфа рисърч" за общественото доверие към властимащите. За първи път се появи голяма разлика между медийния рейтинг и общественото доверие, каза Спасов. Според "Алфа рисърч" оценката за Борисов също остава положителна – 36%, но почти толкова – 33% от анкетираните, имат отрицателно отношение към него. Общественото мнение е силно поляризирано, но премиерът получава +4-4.5 пъти медиен рейтинг, което е сериозно разминаване, коментира изпълнителният директор. Сходна е ситуацията и с Плевнелиев.

Да споменат името ти 3670 пъти

Данните от изследването на "Медийна демокрация" показват, че премиерът продължава да бъде най-споменаваното име в медиите – 3670 пъти за януари – май 2012 г. Втори е вътрешният министър Цветан Цветанов с 1453 споменавания. Трети и четвърти се нареждат лидерът на БСП Сергей Станишев и президентът Георги Първанов с 1234 и 1224. Според Спасов по-голямото отразяване при тях идва от лидерските битки за председателския пост в БСП, които се разиграха в изследвания период.

Отношението към Бойко Борисов е най-положително при "Телеграф", следван от "Стандарт", "Преса" и "24 часа". Положително към неутрално е при "Труд" и "Дневник", докато "Сега" е преминал от неутрално към преобладаващи отрицателните публикации. Към Цветан Цветанов ситуацията е поляризирана. Положително е оценявана работата му от "Телеграф", а неутрално към негативно за него пишат "24 часа", "Труд", "Преса", "Стандарт". Силно изразени критики към него има във "Дневник" и "Сега", показват данните. Към Плевнелиев единствено критики отправя "Сега", а останалите медии в изследването са изцяло положителни към работата му.

При опозицията Станишев получава по-положителна оценка от всички медии спрямо 2011 г. Най-позитивно е отношението на "Стандарт", неутрално към негативно на "Труд", "Преса", "Дневник" и "24 часа", а негативно – "Телеграф" и "Сега". При Първанов данните показват, че медиите изграждат друг образ на предишния президент – на човек, който има силна роля във вътрешнопартийните игри, посочиха от "Медийна демокрация". Неутрално към положително вече гледат на него от "Стандарт", "Труд" и "24 часа", негативно към неутрално от "Преса". При "Дневник" и "Сега" публикациите са станали малко по-критични, а "Телеграф" задържа най-негативно отношение към Първанов.

И в блоговете също Бойко Борисов е най-споменаван, но по-скоро в отрицателна светлина, посочи наблюдаващата интернет медиите Николета Даскалова. Там 32 000 пъти е споменат премиерът, Плевнелиев – 11 800, следван от Цветанов с 10 900 публикации, а четвърти е Станишев с 9150. Политическите процеси гравитират около фигурата на министър-председателя, докато Доган и Кунева са в периферията на вниманието в интернет, показват данните на фондацията.

За медиите и корпоративната власт по Оруел

Стандартите за новинарска стойност са променени, а бих казала подменени, а стойността на информацията постепенно, но сигурно девалвира, коментира данните Гергана Куцева от "Медийна демокрация". По думите й в новините продължава да доминира институционалното отразяване, което дава на управляващите значително предимство на информационния терен. От 2009 г. до днес информационната зависимост на българските медии от изявите на министър-председателя Бойко Борисов се превърна не просто в норма, а в опасна диагноза, добави тя.

Куцева коментира и последните протести по повод промените в Закона за горите. В онлайн средата се оформиха ясно два различни информационни потока – от една страна са социалната мрежа "Фейсбук", блоговете и някои информационни сайтове, които се противопоставиха на традиционните медии, сред които информационните агенции и онлайн версиите на вестниците, посочи тенденциите тя.

"Като престъпление" определи отразяването на протестите на някои традиционни медии Тодор Тодоров от "Медийна демокрация". Според него ясно са били показани начините за скриването и манипулирането на информация. "Техниките на манипулацията напомнят роман на Джордж Оруел, такива каквито можем да открием в Северна Корея", каза Тодоров. Той посочи за пример Би Ти Ви, чийто оператор Иван Филчев участва в бой с един от протестиращите на "Орлов мост" и последвалото интервю на журналистката Диана Найденова с еколога Петко Цветков, което взриви социалните мрежи.

"Тази засилена загуба на доверие към традиционните медии трябва да носи послание, от което да се притесним", каза още той. Според Тодоров наблюдаваме сериозна девалвация на класическите медии.

Цялото изследване на "Медийна демокрация" може да бъде прочетено на сайта на фондацията – http://www.fmd.bg.

Оригинална публикация 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 5.05.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 5.05.2012

Водещ:Законът за конфискация на незаконното придобито имущество, показната акция на митническите служби и задържането на поредния тир с нелегални цигари, арестът на 30 митнически служители, арестът на Алексей Петров, предложението за преместването на министерства и агенции в провинцията. Това бяха по-важните събития от страната тази седмица. Изборите във Франция, Сърбия и Гърция и придобилата политически при вкус спин афера в южната ни съседка, както и победата на лейбъристите във Великобритания – това пък в международен план беляза новинарските емисии. А ето как изглежда днешният 5 май според първите страници на българската преса. „Сега” – „Под диктовката на ЕС ГЕРБ прие абсурден закон за престъпните имоти”. „Удължихме живота с една година”, твърди премиерът Бойко Борисов от първа страница на „Труд”. „Рекордна безработица”, отговаря „Дума” и цитира данните на Националния статистически институт, според който почти 13% от българите са без работа. „Рушветите в злато-митничарите пазаруват на кило накити в Одрин”, обяви „Стандарт”. А „24 часа” отговаря „Тръгва чистка в митниците”. Според „Монитор” пък чукваш 65 и отиваш на шофъорски курс. „Всеки пети е без здравни осигуровки”, предложи „Новинар” и ни предупреждава за метеоритен дъжд и огромна луна по Гергъовден. Това бяха заглавията от първите страници на днешната преса, а иначе тази седмица светът отбеляза международния ден на свободата на печата. Това даде повод в някои европейски страни едновременно и отново да се дебатира върху проблема за свободата на словото. Ще го направим и ние днес в днешното предаване. Медиите в Европа и свободата на медиите. Това е темата ни днес. Тя е важна не само за нас журналистите. Важна е и за Вас, уважаеми слушатели, така че слушайте ни. Поканата е от целия ни екип – звукорежисъорите Александър Райчев и Валя Новакова, от Цвети Бахариева, която избира музиката, от Ирен Филева – редактор. Поканата е и от мен – Цвета Николова. От 1992 година по инициатива на ЮНЕСКО отбелязваме световният ден на свободата на печата. Неслучайно и американската неправителствена организация „Freedom house” публикува своята класация два-три дни преди този ден. Според нея България е на 78 място в света по свобода на медиите. Това я определи като страна, в която медиите са частично свободни. Частично свободни. Миналата година България беше на 76 място. Тази година делим 78-та позиция с Унгария. А помните всичко какво се случи с медийния закон в Унгария. На първо място по медийна свобода се нареждат Финландия, следвана от Норвегия и Швеция. Сред страните от Централна и Източна Европа България е на 10-то място. В групата на свободните държави в региона „Freedom house” поставя Естония, Чехия, Словакия, Литва, Полша, Словения и Латвия. Тенденцията за страната ни да пада все по-долу се наблюдава и в класацията на „Репортери без граница”. Ето защо толкова често в „Клубът на журналистите” говорим за свободата на медиите у нас. Медиите в Европа и свободата на медиите. Както казах – това е темата ни днес. Кои са явните и кои са скрити заплахи за свободата на словото и как могат те да бъдат преодолени? За всичко това ще разговаряме с гостите в студиото – доцент д-р Орлин Спасов – директор на фондация „Медийна демокрация”, както и с негови студенти, които преди 2 дни взеха участие в дебатите на кръглата маса, посветена на свободата на медиите в Европа. Тя беше организирана от фондация „Медийна демокрация”. Модератор беше колегата от БНТ Бойко Василев, когото чакаме малко по-късно в студиото. Участници в дебата бяха и колеги от Франция и Германия, колегата Гергина Дворецка също взе участие, като успя да направи и няколко интервюта с френските журналисти. Добър ден на всички казвам.
 Орлин Спасов :Добър ден.
 Водещ: Да кажа и имената на младите колеги от факултета по журналистика – Цвети Костадинова и Джейн Димитрова. Радвам се да Ви видя тук момичета и сега Гергина би ли представила на кратко, освен че беше участник в дебатите, както казах, успя и да направиш няколко интервюта с френските колеги. Би ли ни ги представила първо с по едно изречение всеки от тях и след това за какво разговаряхте?
 Гергина Дворецка:Аз лично мога да кажа по няколко думи за всеки един от тримата френски журналисти, с които разговарях, защото ти пък интервюира и участниците от германска страна. И това, което мога да кажа като цяло – това са изключително интересни хора и стойностни професионалисти. На първо място бих поставила разбира се господин Филип Рошо, защото той има една много драматична, бих казала, журналистическа съдба. Той освен, че е журналист международен, роден е през 1946 година, т.е. е зрял човек. Той е имал съдбата да бъде заложник 105 дни по време на конфликта в Ливан през 1986 година. Т.е. това е един човек, който е изстрадал в своята професия и това като че ли го е направило изключително мъдър, изключително позитивно настроен към живота. Той разказа по време на самата среща, а и после в интервюто с мен, в по-лични разговори, какво е преживял, когато е виждал как преди него, тъй като е имало един заложник англичанин, той е бил разстрелян и това е било шок.
 Водещ:За него. Освен това той разказа, че и на самия него са правени няколко пъти постановки за екзекуция.
 Гергина Дворецка:Да, че ще бъде екзекутиран. Т.е. казвам за този човек и го поставям на първо място не само, защото той е и член на „Репортери без граница”, а и защото той наистина е изстрадал своето призвание на бъде журналист. Мисля да не изреждам имената, а просто с всеки от тези, които интервюирах, да имаме възможност да чуем какво той разсъждава по темата. И в случая аз разговарях с господин Филип Рошо за това какво всъщност той извлече като свой извод от дебата в София. И мисля, че това ще бъде интересна основа за разговор, защото той направи сравнение между казаното от германските колеги, от това, което е казал самият той и другите френски журналисти. „Беше интересно да сравняваме какво казаха нашите германски колеги с това, което ние говорихме, защото системите ни са съвсем различни в Германия и Франция. Коя система ще изберат българите? Дали ще се вдъхновят или вече се вдъхновяват от френската или германската система, това времето ще покаже. А що се отнася до разликите – мисля, че германците и изобщо англосаксонците отдават голяма значение на разследващата журналистика. Инвестират много повече средства в журналистика, отколкото ние. Например телевизиите в Германия дори в отделните лендери, те са големи организми. Излъчват много културни, политически предавания, дискусии и т.н. Ние във Франция, струва ми се, имаме по-повърхностна журналистика. Макар че и ние вече се ориентираме към разследваща журналистика и то доста успешно, но във Франция много сме изкушени също така да коментираме фактите. Англосаксонците умеят добре да различават коментарите от фактите. Ние се изкушаваме да ги коментираме. Но може би това е и нашият чар. Това е вече като една професионална тема за това какво представлява журналистиката днес.” То разбира се е и свързано със свободата на словото, до колко си свободен да коментираш като журналист това, което трябва да отразяваш обективно. Ето той е достатъчно самокритичен да открие, аз лично не мисля, че френската преса е повърхностна, но той го каза, може би сравнявайки с разследващата журналистика на Германия и други англосаксонски страни. Сега едно кратко представяне на Жан Кристоф Беше, който е фотограф, но изключително интересен професионалист в журналистиката. Имаше много интересни разсъждения по време на самата кръгла маса, но в разговора с мен отново направи разлика между Франция и Германия и стигнахме до извода, по-скоро той достигна до извода, че свободата на словото се крие и в професионализма на самия журналист. „Когато радиото е държавно, както във Франция например, журналистът се чувства много по-свободен. А когато радиото е частно, човек е задължен да бъде близо до търговската страна на нещата. Но мисля, че пак можеш да останеш свободен. Аз работя в една частна пресгрупа и въпреки всичко се чувствам напълно свободен като професионалист. За това трябва да си личност, трябва да се бориш, да повярваш и да си много добър в професията. И в един момент те приемат. Знам, че когато станеш по-известен, ставаш свободен.” Ето още една тема на разговор. Дали когато човек вече има журналистиката, той може да си позволи и коментари, и изнасяне на факти, които няма да го правят уязвим, просто защото той е фигура. И вече с удоволствие стигам и до Жерар /…/, който е философ, издател и директор на интернет изданието „Sense publique” Той отговори на един важен за мен въпрос – как журналистиката да не се занимава само с по-атрактивните факти в живота, дори по-драматичните, скандалните, а да вдъхва на хората, на читателите малко повече оптимизъм в живота. Ето какво смята господин /…/ – „Много е трудно да покажеш на хората, че трябва да бъдат смели сутринта, когато започнат да четат своя вестник, да проявяват ентусиазъм към нови неща през деня. Мисля, че работата на журналиста трябва да помага на хората да се радват на живота, да се въодушевяват от нещата в живота, а не само да се примиряват с факта, че нищо не могат да променят от положението си”. Това са трите моменти от интервютата ми с френските журналисти, но според мен биха могли да подскажат и много тези.
 Водещ:Трябва да призная, че в „Клубът на журналистите” доста от темите, които се повдигат тук, са били обсъждани вече. Те не са чужди и на българските журналисти. Както вече ти отбеляза, аз пък успях да разговарям с колегите ни от Германия – Кал Гайбел и професор д-р Ралф Швартман. Кал Гайбел е бил главен редактор на няколко германски вестника, както и репортер в Иран, бившия Съветски съюз, САЩ, а пък д-р Ралф Швартман е професор по медийно право и ръководител на специалността право и икономика на медиите. Т.е. и двамата имат много добра представа как свободата на медиите може да бъде ограничавана от личен опит. Коя е най-голямата заплаха за медиите в Европа? Това ги попитах и ето как ми отговори Кал Гайбел. „На първо място това са много дълбоките икономически промени, които текат в момента в Европа. На второ място – това е злоупотребата от страна на властта, от страна на икономическите групировки и други групи в обществото. Тази заплаха съществува и в условията на демокрация.” А кои са гаранциите да се запази свободата на словото? Това попитах д-р Швартман. „Във всяка държава гаранциите са различни. В Германия сме намерили един модел, който работи много добре. Ние сме гарантирали свободата на словото в нашата конституция, а за спазването на конституцията много строго следи Федералният конституционен съд и той именно гарантира спазването на конституцията. И този модел в Германия работи много добре, но не може да бъде пренесен в други страни. Всяка държава трябва да намери своя модел. България е една много млада демокрация и е нужно време, за да установи кои са важните са нея свободи и по какъв начин да ги гарантира.” Забелязва ли се в момента в Германия концентрация на няколко медии в ръцете на един монополист? „Да, разбира се. Днес по случай деня на медиите в момента в Берлин са се събрали журналисти и предприемачи и обсъждат въпроса за нарастващата концентрация на медиите. Съгласно германското търговско право сливането на различни фирми трябва да бъде регистрирано в търговския регистър. Така че ние прекрасно знаем за това кой на коя медия е собственик и как върви този процес”. „Това – концентрацията, се следи не само от търговския закон и не само от законодателството за ограничаване на конкуренцията. Има специални органи, които наблюдават концентрацията на медиите. Например за радиото и телевизията – има специален орган, който на федерално ниво следи този процес и той разполага и с правомощия да ограничава концентрацията. А пък за пресата – тя се самоограничава, защото всяка група от хора, която има различни интереси, се стреми да има и свой вестник”, добави д-р Ралф Швартман. И така, колеги, Вие чухте какво казаха нашите колеги от Франция и от Германия. Аз само трябва да добавя, че на мен с превода ми помогна Надя Станчева и аз тук се уверих, на тази среща имах възможността да се уверя, че днес един или два езика в нашата професия просто не стигат и че човек трябва непрекъснато да се самообразова, ако наистина иска да бъде качествен журналист. Всъщност аз предлагам да продължим нашия разговор след една песен. След като в „Клубът на журналистите” чухме споделеният опит на колегите от Европа за свободата на медиите в Европа, за това какво я застрашава и кои са важните теми, по които там се дебатира, да се пренесем и на местна почва, както се казва. За това как върви дебатът тук в България и ще започнем с професор Орлин Спасов, който следи този процес. Кои са най-големите заплахи за свободата на месиите в България, професор Спасов?
 Орлин Спасов:Доцент.
 Водещ:Извинете. Вместо да кажа д-р, Ви казах професор, но Ви го пожелавам искрено. Както се казва от моята уста, в Божиите уши.
 Орлин Спасов:И дано да е скоро. Наистина ние и във вашето предаване много пъти сме говорили по тези теми. Няма нещо ново. Това е един процес, който с години продължава. И за това беше интересно да имаме тези изключително симпатични, интересни участници, които се включиха в кръглата маса, за която до сега говорихме и която, освен от фондация „Медийна демокрация”, беше организирана от Френския културен институт в София, и от „Гъоте институт”.
 Водещ:И с помощта на организация „Конрад Аденауер” също.
 Орлин Спасов:Да, които участваха като консултант при организирането на събитието. Така че мисля, че този външен поглед към свободата на пресата, беше изключително полезен в няколко посоки. Първо – макар че има много индикации за проблеми със свободата на словото в българските медии и както и вие казахте „Freedom house”, а и други организации определят положението в България по отношение на индекса на свободата като частично свободни медии, въпреки това все пак без това да е успокояващо, видяха, че ние не сме някаква изключителна аномалия в Европа или в света. Видяхме, че подобни проблеми има и във Франция, и в Германия, макар че конкретно тези две страни са много по-напред във всички възможни класации, както може да се очаква. Но мен специално много ме впечатли нещо, което каза Филип Рушо, който чухме преди малко и в интервюто на Гергина. Той представлява и „Репортери без граници” и по време на срещата направи една много интересна уговорка, като каза, че тези оценки на „Репортери без граници” не трябва да се приемат като абсолютни стойности. Те по-скоро имат един по-мек, ориентировъчен характер.
 Водещ:Но все пак очертават тенденции.
 Орлин Спасов:Да, очертават тенденции, но искам да кажа, че това бяха едни изключително оптимистични, толерантни хора, с невероятно уважение към българските медии. В никакъв случай те не бяха дошли тук да ни заклеймяват, да ни назидават и да ни преподават какво да правим с медиите, което за мен беше изключително ценно и това всъщност беше и най-добрият индикатор за висотата на тази дискусия. Така че от гл.т. на този контекст, който чуждестранните участници въведоха, ние можем малко по-широко да разсъждаваме за мястото на България, на българските медии по-специално в контекста на европейските медии. И тук, макар да сме назад, макар да се изравнихме с Унгария, която е обикновено лошият пример по отношение свободата на медиите, защото знаете, че там имаше много опити през последните 1-2 години да се посегне да свободите на пресата и на медиите по-широко чрез инструмента на законодателството. В България имаме аналогични проблеми, макар тук натискът на свободата на словото да не върви през законодателството и през регулацията, а да са други формите на натиск и на ограничаване. Макар това приравняване с Унгария, все пак струва ми се, че би трябвало да анализираме положението в България и в малко по-широк европейски контекст и тук редица неправителствени организации, които наблюдават индекса на свободата на медиите в Европа, отбелязват, че в Европа като цяло има известна криза на свободата на медиите и това се дължи най-вече на недобрите резултати на страни като Унгария, но също така през последната година и на Исландия, която въвежда също едно доста рестриктивно медийно законодателство. Дори на една Великобритания, която също така наложи доста ограничения във връзка с бунтовете, които се случиха миналата година в Лондон, в някои други градове, ограничения при отразяването на тези събития. Но също така и от една страна като Италия, която има своите проблеми, свързани със силнотоѝ присъствие на водещи политически фигури като Берлускони.
 Водещ:И концентрацията на медиите в ръцете на политици.
 Орлин Спасов:Да, така че и „Репортери без граници” въобще отчете, че Европа, която по принцип е лидер в свободата на медиите в света, напоследък, като че ли губи от блясъка си на един безспорен пример и даже беше казано в техния доклад, че пиедестала, на която е Европа, започва лека полека да се разклаща. Така че не само в България има такива проблеми. Що се отнася до нашата собствена страна, проблемът е, че ние сме на последно място в ЕС, това трябва да ни накара да се замислим и да анализираме внимателно причините. Разбира се, когато говорим за тези причини…
 Водещ:Да ги назовем все пак и тях.
 Орлин Спасов: Обикновено най-често се посочват причини, които са вън поставени спрямо медиите. Това са различни форми на политически, икономически натиск, директна или косвена намеса в работата на редакциите.
 Водещ:И като става дума за икономически натиск едва ли може да се каже, че е вън от този натиск, някак си вън от медиите, защото всъщност връзката е много тясна.
 Орлин Спасов:Да, разбира се. Самите бюджети на медиите, включително на БНР и на БНТ не се определят от самите институции. Те се определят вън от тях. Също често се случва с частни медии, когато собственикът има една съвършено налагана доста силово политика по отношение на редакциите. Така че имаме много примери в България за такъв тип икономически натиск. През рекламата често, през характера на собствеността, през разпространението на много медии. Но също така имаме и форма на политически натиск. Критиките към България са именно в тази посока през последната година и те са много основателни. Въобще имаме едно консолидиране на икономическия и политическия натиск върху медиите, което е особено тежка форма. Но разбира се тук трябва да сложим монополизацията, олигополизацията на медийния пазар и редица други фактори, които ние многократно сме коментирали и във Вашето предаване, и на други форуми. Даже бих казал, че в известен смисъл ние малко изтощихме аудиторията да повтаряме всичко това и за това прагът на чувствителност, като че ли падна. И аз мисля, че малко трябва да сменим оптиката.
 Водещ:Това е една от скритите заплахи обаче за свободата на словото. Това, че аудиторията не се интересува от тази тема.
 Орлин Спасов:Така е, но мисля, че не само аудиторията, ами и много месии не се интересуват.
 Водещ:И самите журналисти, да.
 Орлин Спасов:Така че ние в нашата фондация много пъти сме имали този проблем, дискутираме такива проблеми, но когато назоваваме конкретни медии, често не виждаме нашата критика след това включена в предаванията или в страниците на вестниците, които са били критикувани.
 Водещ:А защо избягваме да говорим, разбира се изключвам националното радио, защо избягваме да говорим, самите ние, по тази тема? Ето, ако искате тази среща, която беше проведена на 3 май, беше много слабо отразена в медиите. Ако колегията не разсъждава и не дебатира по тази тема, тогава кой?И добър ден казвам на Бойко Василев, който вече се присъедини при нас в студиото. Той пък беше модератор на тази среща. И там зададе въпроса кой е враг номер едно на свободата на медиите. Всички колеги казаха, че въпросът е 10-ката, докато някои други хора пък, наблюдатели, казаха, че въпросът не е много удачно поставен по този начин. Но…
 Бойко Василев:Аз смятам, че въпросът е глупав, но знам също, че като се зададе глупав въпрос, става разговор. Глупав въпрос подхранва дискусия. И според мен отговорът е – виновни сме си ние самите, защото не искаме да се занимаваме с тези неща, защото сме вирнали главата нагоре и не виждаме, че ни е разкопчан ципът всъщност, че сме зле, че проблемите сме вътре в нас. За това ние не искаме да говорим. Ние смятаме, че сме някакви звезди и правото на свободата на словото се отнася лично до нас, конкретно и особено.
 Водещ:Значи, когато някой друг колега е притиснат, това не касае нас.
 Бойко Василев:Дори да не говорим за притискане. Вижте, притискането в София се решава лесно. Притискат те на едно място – отиваш на друго. Притискането по страната е ужасно нещо. Там има бой с тръбите в главата, има взривяване на бомби в двора, има жена ти я уволняват от работа. Има „детето ти го тормозят в училище”. Все пак в София голямата аудитория защитава по някакъв начин…Точно така. Но искам да кажа друго. Проблемът в София е съвсем друг. Проблемът в София е нашата лична арогантност, нашата неспособност да се погледнем в огледалото и да говорим за себе си самокритично.
 Водещ:Всъщност на тази среща всички колеги подчертаха, че нещата, а това е и моето убеждение, че нещата винаги опират до конкретната личност и до конкретната проява на това чувство за свобода. За това да защитава правото си да казва това, което иска и собствената си смелост и етика.
 Бойко Василев:Може би по-скоро етика. Ние смятаме, че смелостта е да се накараш на някого. В ранния преход аз парадирах тази журналистика. Като бяхме в „Ку ку” направихме едно интервю в Велислава Дърева, пародийно. Извикахме я. Тя беше депутат и аз и се накарах за минута и половина без да и дам думата. Казах и, обвиних я за всичко – като започнете от кризата, катастрофата и за това, че сме на първо място по аборти в страната. И тя накрая каза „Мога ли да кажа нещо?” аз и каза – нали трябва да се изслушваме. И приключих разговора. А значи тази пародия изразява субективното желание в някои от нас да правят това, което на английски се нарича … Това не означава дори коментар. Една степен над коментара. Това означава да излезеш от собствено име и да се изохкаш. Да застенеш на първа страница или в собственото си предаване и да кажеш „той е прав”, „онзи не е прав”, „онзи да отиде да се гръмне”. Това не е присъщо на журналистиката в целия свят. Това издава арогантност, прекалена вяра в себе си, идентификация между медията и персоната и да кажем – това е ядрено оръжия, с което се стреля в много краен случай. Проблемът е, че прекалено много от нас зареждат ядреното оръжие още на 21 годишна възраст. И почват да стрелят с него до дупка. И им свършват патроните точно тогава, когато се налага наистина да се стреля. Тогава нямат никакви патрони, а доверието пред аудиторията съвсем.
 Водещ:Казвайки, че това се случва в една много ранна възраст и много добре подаваш топката за една друга посока на нашия разговор – за качеството на журналистите, за обучението на младите колеги, а и за нашето продължаващо обучение. Но все пак, за да обявим, че влезе в студиото, прекъсна професор Спасов. Тази година просто няма начин да не останете, съжалявам.
 Орлин Спасов: Бих искал да се включа към това, което каза Бойко и наистина понякога мълчанието е най-сериозният проблем. Тогава, когато журналистът знае каква е истината, но я премълчава. Това е най-голямата санкция според мен по отношение на свободата. Но преди да дойда в предаването, тръгвайки от вкъщи, аз, знаейки каква ще бъде темата – за свободата на медиите, си направих труда да разпечатам онези точки от конституцията и от закона за радио и телевизия, които гарантират свободата на словото в медиите и да Ви попитам – Вие четете ли тези текстове, като представители на радиото и телевизията? Знаете ли какви са Вашите права? Защото вижте какво се казва примерно в конституцията – „Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура”. Значи това е член 40 от конституцията. След това законът за радио и телевизия какво казва. Член 5, алинея 2 „Не се допускат цензурирането на медийни услуги под каквото и да било форма”. И по-нататък, един много интересен член. Това е член 13, алинея 3 „Публична критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещите в тях, не е нелоялност към работодателя.” Това означава, че Вие имате право да критикувате БНР и БНТ без това да бъде нелоялност към тези две институции.
 Водещ:Аз вече казвам „господин”, за да не… Но искам да Ви кажа, че що се отнася до обществените медии, тук, надявам се колегата Бойко Василев ще бъде на подобно на моето мнение, че в обществените медии никой не ограничава свободата на колегите да се изказват и да критикуват работата на медията, на ръководството и т.н. Но искам да попитам това дали е възможно с колегите, които работят в частните или търговски медии, и ще кажа, че питам и отговор не искам, защото отговорът общо взето – знаете, че ако това се случи, колегата просто остава без работа.
 Орлин Спасов:Да, докато обаче Вие сте защитени. Тук има още един член, който казва, че Вие може да откажете изпълнението на дадена задача, ако тя не отговаря на Вашите убеждения. И неслучайно аз направих тези извадки от закона. Те са много интересни. Мисля, че в крайна сметка ние имаме едно доста добро законодателство, което гарантира по един хубав начин свободата на медиите, но въпросът е какво се случва на практика и до колко ние имаме истинска правова държава, която стои зад тези основни принципи. И именно тук, струва ми се, е големият проблем за България, защото това законодателство или аналогичните на него практически не действат и съвсем скоро, неотдавна, фондация „Медийна демокрация” участва в едно проучване, което беше организирано по отношението на медийната среда в България от немската организация /…/. И всички журналисти, които присъстваха там, както от обществените, така и от частните медии се обединиха еднозначно около твърдението, че подобни постановки на закона на практика не влизат в употреба и тази защита не действа по отношение на журналистите.
 Водещ:А защо обаче? Защото самите журналисти не ги използват и не се опират на тях.
 Орлин Спасов:Първо, защото самите журналисти, както каза и Бойко, много често особено в по-малките медии в провинцията, работят в едни много тежки условия, където са подложени не на всекидневен, а на ежеминутен натиск. Второ – и това също е един много тежък проблем на медийната среда, тя не е достатъчно добре обединена професионално.
 Водещ:Именно.
 Орлин Спасов:Да, журналистите нямат силно действащ синдикат. Те са много разслоени като група, по медии. Всеки се е затворил в своята собствена ниша и в много малка степен тази професионална група разбира, че тя има свой собствен интерес, който трябва да отстоява и че отстояването на качествената журналистика, на синдикалната защита и на други подобни неща е нещо изключително важно за стойността на тази професия. Когато това не се случва съответно се получава отваряне на различни вратички за натиск върху всеки по отделно и върху професията като цяло.
 Водещ:От това, което казвате, просто буквално извират теми, които непременно трябва да бъдат поставени за дебатиране. И това е синдикалната защита и т.н.
 Орлин Спасов:За мен големият проблем в България е как тези принципи, които тук виждаме в законодателството и в конституцията да бъдат приложени на практика, защото има огромна пропаст между писаните текстове и всекидневната работа в много медии в България.
 Водещ:Да дадем обаче глътка въздух на слушателите с една песен. След , което ще продължим. И тъй като разговорът се завъртя основно върху това какво се е случило на тази кръгла маса, стана ясно, че заплахите се делят на явни и скрити, и между скритите беше спомената невъзможността ясно да се разбере как е направен един материал, как е събрана информацията и не е ли възможно създаването на някаква корупционна практика. Времето напредва и няма как да дискутираме и върху тази тема. И тъй като са тук нашите млади колеги от факултета по журналистика – Цвети Костадинова и Джейн Димитрова, ми се ще с доцент Спасов, а и с колегата Бойко Василев, и с Гергина Дворецка, която също е в студиото да поговорим за обучението на качествени журналисти.
 Орлин Спасов:Ами мисля, че това е много голям проблем, защото нямаме добро обучение по журналистика. Ние винаги ще рискуваме да имаме не свободни медии. Аз мисля, че такава пряка връзка може да се направи, защото, когато на медийния пазар се изпращат завършили един факултет по журналистика млади хора, които не са достатъчно критични, които не владеят инструментите да упражняват тази социална критичност, те са съответно и много по-податливи на всякакъв вид натиск и не са способни да анализират проблемите пред медиите. Да ги анализират смело при това, по един независим начин. Така че мисля, че един от проблемите пред факултета по журналистика, е да намери добър баланс между преподаването на теория и преподаването на практика. И сега в момента има известен конфликт между тези две неща, защото погледнато теоретично обучението по журналистика е поставено върху модела на качествените медии. Ние това преподаваме, но всъщност медийният пазар, на който отиват студентите по журналистика, много често още, докато работят, предлага една съвършено друга парадигма. Тя не е на качествените медии, а е на булевардните, на таблоидните медии. И нещо повече се случва, докато ние ги обучаваме в стандартите на качествената журналистика, пазарът ги превръща по-скоро в чиновници, защото това е един от най-големите на… Автори на материали, които по-скоро се измерват количествено…
 Водещ:Задоволяват по-голям кръг аудитория.
 Орлин Спасов:Знаете какво става в големите редакция. Просто журналистът отива на работа там напълно забравил каква е мисията на тази професия, сяда и получава задачата за деня. Днес да обработи 5 материала, еди колко си информационни единици и нищо повече от него не се иска. В тази ситуация той е принуден да бъде често много по-лоялен към своя работодател, отколкото към гражданското общество.
 Водещ:Момичета?
 Цвети Костадинова:Ние със сигурност като студенти по журналистика сме много изкушени към медийната среда и към начина, по който я възприемаме. И наблюдаваме това, че качеството на журналистиката спада, и това, че свободата на журналистиката също спада. Не знам до каква степен се възприема от аудиторията, защото тя в момента наблюдава една тенденция на много динамична журналистика, много различни медии, много различни продукти и журналистиката в момента е много по-продуктово ориентирана. И мисля, че аудиторията просто се губи в тази ситуация, която е създадена. И ние не би трябвало да забравяме всъщност каква е нашата роля. И да насочваме кое е правилното и кое е качественото.
 Водещ:Вие и двете освен, че учите, и работите в момента. Случвало ли Ви се е вече да правите компромиси със своя професионализъм, за сметка на това да може да мине Вашият материал и т.н.
 Джейн Димитрова:Да, случвало се е. На мен ми се е случвало примерно няма да кажа в коя телевизия, но казват „Няма да снимате от определена партия хора и няма да ги пускате”. Нали казват примерно…
 Водещ:А обясниха ли Ви защо?
 Джейн Димитрова:Ами не, такава е политиката на телевизията.
 Водещ:А Вие попитахте ли защо?
 Джейн Димитрова:А, да, естествено, питала съм. Ами няма отговор. Това е. Или го правиш или не го правиш.
 Цвети Костадинова:Ежедневно се случва това нещо, защото точно тази пазарна роля на медиите, която все повече се увеличава и се търси интересът, отколкото качеството има много по-водеща роля.
 Водещ:А смятате ли, че във факултета по журналистика трябва да има и някакво обучение да речем по психология на комуникацията, за да ви направят някак си по-устойчиви срещу един такъв натиск.
 Цвети Костадинова:Ами то в един момент това се превръща в момент на самосъзнание. Това, което е вградено в човек, той го демонстрира, показва и работи с него. Т.е. университетът наистина ни дава само една база,но от там насетне ние сами се развиваме като хора.
 Джейн Димитрова:Зависи от това какъв човек е самият журналист, защото ти, за да си журналист, трябва да си психически устойчив според мен. Да издържаш на напрежение и така.
 Водещ:Напрежението в работата и чисто физическо натоварване, когато подготвяш един медиен продукт в своето предаване е едно. Аз не говоря за това – аз говоря за устойчивост срещу натиск.
 Джейн Димитрова:Ами те няма как това да ти го предадат според мен.
 Водещ:Има модели, има начини, които в някои страни това се учи.
 Бойко Василев:Според мен, ако има полза във факултета по журналистика, това е тази. И то става не с преподаване, а че ти си в една общност от хора, с които работиш с едни ценности. Да Ви кажа честно, много малко хора от тези, с които работих, станаха подлеци. Просто защото някак имаш модели и вписваш се в тях, и вървиш.
 Водещ:И лични примери.
 Бойко Василев:Да. Някак си създава се отношение към професията. Може би трябва да спрем да го наричаме журналистика това обучение. Трябва да го наричаме обучение по комуникации, защото то има в крайна сметка такава висока научна част, която ти изучаваш комуникации и те какво по-важно нещо в днешния ден. Искам и още нещо да кажа – обучението в това, съзнанието за общност – то важи и за жълтите медии, защото и там може да се прави журналистика. Аз не виждам например българските жълти медии, с малки изключения, да правят истински разкрития. Виждам го по себе си. За мен какви ли не глупости са писани. Че си боядисвам косата, че имам гадже французойка, че заминавам за Майорка, а аз съм във Велинград. Но когато си счупих крака и цяла София ме гледаше така година и половина, никой не успя нито да ме снима, нито да ме види. Значи това означава, че там няма журналистика, там има поръчки, там има изпълнение на поръчки и на добри услуги. От тук нататък журналистиката до тук свършва. С това не искам никой, който ме слуша, да го предизвикам да почне да слухти около тук присъстващите. Искам само да кажа това, че всичко може да научите,но гръбнакът идва от Вас.
 Гергина Дворецка:Аз отново ще припомня едно от интервютата, които направих с Жан Кристоф Беше, който още в самото начало на пресконференцията, преди събитието на 2 май, отправи призив да се купуват повече вестници. Т.е. да има някаква интерактивност между журналистите и хората, които ползват журналистически материали. Читатели, зрители и т.н. – те да си купуват вестници т.н., за да могат да се получават пари за журналистическата работа и той обясни защо. След това премина вече и в професионализма към съвременната френска преса. „От момента, в който няма средства за заплащане на журналиста, той престава да бъде журналист. Хората са задължени да си търсят друга допълнителна професия и ще посвещават много малко време на проучвания, няма да имат средства да стигнат до край в работата си. Това се случва вече в някои списание във Франция, наемат се млади хора, току що завършили училище, във Франция веки може да стане журналист в момента, дори в голямо списание, ако се прецени, че човекът е необходим, го наемат и няма нужда от диплома. И ако работи две години, получава журналистическа карта.” Т.е. по този начин се създават наистина различни хора. Едни хора, които няма да имат достатъчно подготовка и ще се вслушват в това, което им казват техните началници. Но за да има качествена журналистика, за да могат проучванията на журналистите да отиват в дълбочина, наистина би било добре да се влагат…
 Водещ:Започнахме от икономическата независимост на медиите или икономическата зависимост и стигнахме до икономическата независимост на журналистите. И финални думи, доцент Спасов.
 Орлин Спасов:Аз ще се присъединя към това, което каза Бойко и това, което казаха и нашите студенти. Наистина мисля, че свободата не е нещо, което се учи по учебник. Това е нещо, което се отстоява. И ние не трябва да очакваме, че тази свобода, тези възможности, които свободата носи, ще бъдат винаги спускани някъде отгоре, някой друг ще се погрижи за нашата свобода. Ние трябва да бъдем смели и да отстояваме тази свобода всекидневно с нашия опит като журналисти.
 Водещ:Т.е. с едно изречение – финал на разговора ни днес. Свободата е вътрешно състояние, състояние на духа и ще цитирам : „Тя стои на върха на копието”. Благодаря Ви за днешното участие на всички Вас. Благодаря Ви и на Вас, уважаеми слушатели, че бяхте с нас. Останете с програма „Христо Ботев” на БНР.  

Кръгла маса, посветена на медийното законодателство на тема: „Нужен ли е рестарт на медийната регулация?”

БНР, Преди всички | 22.03.2012

Водещ: След малко повече от час започва кръгла маса, посветена на медийното законодателство на тема „Нужен ли е рестарт на медийната регулация?” Заедно с колегата Светослава Кузманова, сме поканили за разговор по темата доц. Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация”. Здравейте!
Репортер: Здравейте и от мен! Защо сега говорим всъщност за рестарт на медийната регулация? Защо точно сега? Нещо очаквате да се случи, или?
Доц. Орлин Спасов: Нямаме някакви конкретни очаквания. Разбира се, централното очакване е, че наблюдаваме едно доста сериозно разминаване между реалните медийни практики и медийната регулация, която като че ли изостава от живота на медиите, особено в условията на цифровизация на медийната среда и на конвергенция на медиите, която конвергенция е един от ефектите на това, което се случва в контекста на дигитализацията. От друга страна, има и много проблеми от друг характер, които като че ли станаха по-видими през последните месеци и може би години. Това са проблемите, добре познати с недостатъчно ясната собственост на някои медии, с концентрацията и т.на., така че има определени наболели проблеми, които, струва ми се, че могат да дадат тласък на този дебат за медийната регулация и да отлепят регулацията от донякъде замръзналото положение, в което тя като че ли се оказа.
Репортер: Когато говорим за медийна регулация, какво точно трябва да имаме предвид? Дали законът за радио и телевизия, или СЕМ, т.е. медийния орган, който наблюдава медиите и следи за изпълнението на закона, или за и двете?
Доц. Орлин Спасов: В това отношение, ние все пак имаме съществуваща регулация, която засяга електронните медии и радиото и телевизията по-специално. Тема на днешната дискусия ще бъде един малко по-особен въпрос. Той е свързан с това, дали има нужда медийното законодателство да се разпростре в някаква степен и върху пресата, върху печатните издания. Все пак…
Репортер: Нали знаете какво се случва, когато вестниците чуят, че искат и тях да регулират със закон? Това се е повдигало много пъти през годината и става страшно.
Доц. Орлин Спасов: Да, знам, но вижте, по принцип, когато се заговори за регулация на пресата, има две нагласи. Едната е тази, за която и вие казвате, става страшно. Представителите на пресата реагират негативно, защото те смятат, че всяко регулиране е вид ограничаване на свободата на словото и на дейността на свободното слово на пресата. Но има и една втора гледна точка, която показва, че регулацията на пресата може обратно, да осигури известни гаранции за свободата на словото. Също така да гарантира известна протекция при упражняване на журналистическата професия. Да не говорим за това, че тя носи едни такива въпроси като тези, свързани с прозрачността на собствеността, концентрацията, разпространението на печатните издания и т.н. и има много примери за страни в Европа, които в по-малка или по-голяма степен предлагат и практикуват по-точно специфично законово регулиране на пресата. Такива са, само няколко примера да дам, Чешката република, Дания, Португалия, Полша, Испания, Швеция, но и доста други страни в ЕС има подобни практики, но разбира се, фондация „Медийна демокрация” и фондация „Конрад Аденауер”, които са съорганизатори на днешния форум, нямат никакво намерение да тласкат медийната среда към вземането на някакво решение. Ние сме напълно наясно, че темата е много чувствителна, когато става дума за регулиране на свободата на пресата. Впрочем, направили сме предварителен запис, за да сондираме мнения както от представители на печатните медии, така и от представители на електронните медии и се получава едно много интересно разминаване в техните мнения, без разбира се, тази анкета да има представителен характер. Но това, което се получи е, че представителите на електронните медии настояват регулацията да се разпростре и върху печатните издания, тъй като те, в известен смисъл, се чувстват ощетени, тъй като само те са в режим на регулация и те казват: Ето, след като ние можем да работим в подобен контекст, може би ще бъде добре да се нормализира и практиката, работата на печатните издания през една регулация. Разбира се, ние не бихме тръгнали да говорим за това, че трябва да се прави специален закон за пресата или за печата. Даваме си сметка, че това наистина звучи много твърдо. Има такива рестриктивни нотки. По-скоро ми се струва, че би било добре, ако има един общ закон за медиите, който да обхване в някаква степен, в една мека форма и тези най-наболели проблеми, свързани с пресата, за които вече споменах.
Репортер: Опасявам се обаче отново да не чуем оправданието от печатните медии, че има закон за издателската дейност, в който всъщност е упоменато, че вестниците всъщност трябва да имат редакционно каре, в което всъщност, освен да бъдат описани журналистите и редакционния екип, да бъде описан и собственика. Опасявам се, че отново ще чуем тези изводи, но все пак, понеже днес акцент, освен рестартът на медийното законодателство, освен регулацията на печатните медии, ще бъде и политическата реклама, аз ви предлагам да чуем сега една съвсем кратка анкета. В 2 минути мнението на хората за политическата реклама и след това отново ще продължим този разговор.
Репортер: Вярвате ли на политическата реклама?
Гражданин: Не.
Репортер: Защо?
Репортер: Едно говорят, друго вършат.
Гражданин: Кой прави политическа реклама?
Репортер: Когато има избори.
Гражданин: Не, защото всеки си държи на своето и на тоя, който ще му помогне в политиката да пробие.
Гражданин: Не вярвам на никой. На Господ не вярвам вече.
Репортер: А на вестника вярвате ли, който четете в момента?
Гражданин: Не. Аз го взимам заради кръстословицата, а сега да си убия времето.
Репортер: Ама вие сега не сте на кръстословицата?
Гражданин: Не съм, само си убивам времето просто.
Репортер: Спомняте ли си последните избори, те не бяха толкова отдавна? Някой рекламен клип, някой слоган, някакво обещание?
Гражданин: Магистралите, обещаха, че ще ги направят и вярвам, че ще ги направят. Друго не си спомням.
Репортер: А помните ли конкретно кой какво е обещал?
Гражданин: Бойко Борисов и Плевнелиев, президентът, обещаха, че с магистралите ще се справят.
Репортер: А защо им вярвате? Преди малко ми казахте, че не вярвате на политиците?
Гражданин: За други неща не вярвам, обаче за магистралите вярвам.
Гражданин: Обещанията вече не им вярвам.
Гражданин: Да ви кажа, аз много не ги гледам, защото не им вярвам.
Репортер: Кога спряхте да им вярвате?
Гражданин: Много отдавна, защото само ни лъжат.
Репортер: С какво ви излъгаха?
Гражданин: Че в какво не са ни излъгали?
Репортер: Променят ли се медиите, по време на политически кампании?
Гражданин: Медиите да кажат кой, както дойде на власт.
Репортер: Защо го правят?
Гражданин: Затова, защото може да дойде момент да бъдат засегнати.
Репортер: Как?
Гражданин: От тази политическа …
Репортер: Какво може една партия да направи на една медия?
Гражданин: Това не мога да ти кажа. Зависи от ръководството на медията.
Гражданин: Нали го пребиха един журналист Огнян Стефанов? Всичко може да се очаква.
Репортер: Медиите страхуват ли се от политиците?
Гражданин: Сигурно.
Гражданин: Доколкото виждам, не се страхуват.
Гражданин: Не ме интересуват изобщо.
Репортер: Ходите ли да гласувате?
Гражданин: Ходя, ама защо не знам.
Репортер: Как решавате за кого да гласувате?
Гражданин: Ръководя се от тълпата.
Репортер: Случвало ли ви се е някое обещание на политик да ви накара да гласувате за него?
Гражданин: Не. Гласувам напук на другия.
Репортер: Как напук на другия? Гласувате за опонента на този, когото най-не харесвате?
Гражданин: Да.
Репортер: Това р странна логика.
Гражданин: Само да не е той. Така го правя.
Водещ: Доц. Спасов, чухме гласа на хората. Очевидно гората, медиите и политиците имат различна представа за статуса и смисъла на политическата реклама?
Доц. Орлин Спасов: Има, разбира се, мъдрост в това, което казват хората и до известна степен, тяхното разочарование е обяснимо, но то мисля, че стана ясно, от самата анкета, която сте направили. Не разочарование толкова от самата политическа реклама, колкото по-скоро е разочарование от политическите партии, от характера на политическия живот в България. Що се отнася до характера на самата политическа реклама, разбира се, че не можем ние да очакваме, именно тя да ни накара да отидем да гласуваме за някого конкретно, но все пак не бива да я подценяваме , защото в един конкретен момент на предизборна кампания, политическата реклама е носител на ценна информация. Друг е въпросът, как тази информация е поднесена, дали това е правено по добър начин или по не чак толкова добър, чеда се запомни или не, но във всеки случай не бива с лека ръка да отхвърляме политическата реклама това, защото сме разочаровани от политическия живот. Ние днес искаме да поставим някои важни проблеми за обсъждане, свързани с регулацията и на политическата реклама, защото в контекста на последните президентски и местни избори през миналата година, възникнаха доста неясноти, поради една доста проста причина. Оказа се, че всъщност в съществуващото медийно законодателство липсва прецизна дефиниция на това какво въобще е политическата реклама. Затова ние днес бихме си задали такива въпроси като как политическата реклама да се разграничи изобщо от другите форми на политическа информация в медиите, по време на предизборна кампания…
Водещ: Всъщност може би, заради това хората спират да гледат на политическата реклама като източник на конкретна информация просто, защото имат винаги едно наум, как да го кажем, имат съмнения, че политическата реклама не е ясно разграничена, не е обозначена като такава и понякога обикновена политическа информация всъщност носи в себе си реклама?
Доц. Орлин Спасов: Точно така.Това беше големият проблем, че се размиха тези граници, от една страна, между политическа информация, от друга, между политическа реклама и от трета, между търговска реклама, тъй като, според сегашното законодателство, политическата реклама беше приравнена с търговската реклама, което доведе именно и до този проблем, че тя можеше да се появява, без да бъде специално обозначавана като политическа, че липсваше името на кандидата, номера на бюлетината, че много често PR акции на отделни партии в медиите също така не се обозначаваха ясно и се размиваха с рекламата. Така че ето, именно в тази посока ще дискутираме. Струва ми се, че тук има много какво да се направи и още един много важен въпрос има, който бихме поставили днес на обсъждане. Той е свързан с платения характер на политическата реклама България, защото това също е един много сериозен проблем. България изисква заплащане за политическата реклама и в комерсиалните и в обществените телевизии, което донякъде е проблем, защото, в крайна сметка, това е един филтър, спрямо някои кандидати, тъй като на практика достъп до политическа реклама получават само онези, които могат да си платят за нея, което донякъде е проблем на плурализма. Разбира се, трябва да се мисли и за това какво би станало, ако политическата реклама стане безплатна, защото тогава можем да…
Водещ: Ако отпадне този проблем на плурализма, ще има програмен проблем за медиите.
Доц. Орлин Спасов: Да. А може да има и свръхплурализъм…
Репортер: Защото винаги на избори кандидатите стават все повече и повече, а държавата и населението стават все по-малко и по-малко. Накрая само последен въпрос, наистина кратко да ви помоля. Ще има ли представители на законодателната власт? Ще има ли депутати днес на тази дискусия, които да чуят всички тези предложения, защото от тях зависи дали ще има промяна в медийната регулация?
Доц. Орлин Спасов: Поканили сме ги. Поканили сме ги. Поканили сме, както депутати от медийната комисия в парламента, така и представители на различните регулаторни органи – на СЕМ, на КРС, на други, така че надявам се, че днешният дебат ще достигне до този, до който той е адресиран.
Водещ: Благодаря ви. Доц. Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация” преди днешната кръгла маса „Нужен ли е рестарт на медийната регулация?”.         

Медийната 2011 – умора и надменност

www.glasove.com | 17.03.2012 

„По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011” е озаглавен новият доклад на фондация „Медийна демокрация”, който е качен на страницата на организацията. Той е изготвен от Лабораторията за медиен мониторинг, чийто екип e от млади медийни изследователи, и е подкрепен от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”.
В самото начало на доклада изпълнителният директор на „Медийна демокрация” Орлин Спасов прави уговорката, че изследването се появява в контекста на засилващи се критики към българската медийна среда, особено като се има предвид и докладът на „Репортери без граници” за 2011 г., според който България е на 80-то място по свобода на пресата, с девет позиции по-надолу спрямо м. г.
Според Орлин Спасов, това се дължи на нерешените и през 2011 г. проблеми: неясната собственост и финансиране на редица медии, неефективната медийна саморегулация, липсата на синдикална защита на журналистите, тенденцията към олигополизация на пазара. Освен това, според данните, събрани от агенция „Маркет Линкс”, Спасов отчита, че най-големите губещи в битката за вниманието на медиите през 2011 г. са парламентът (57% по-слабо отразяване в сравнение с 2010 г.) и МВР (54% по-слабо отразяване). Медийният изследовател откроява и няколко ключови тенденции: ограничаване на представянето на политическото до два полюса: на единия – Борисов, а на другия – всички и всичко останало; появата на нови фигури и нови теми става за сметка на съществуващото статукво; водещите политически партии – ГЕРБ и БСП, приоритизират статуквото, което ограничава силно възможностите за медийна изява на по-малки и по-нови политически формации. „Тези възможности са допълнително ограничени и от наложените платени форми на политическа реклама в хода на предизборната кампания”, пише Спасов.
По-нататък в анализа, посветен на медийната регулация и нейните ефекти и дефицити, председателят на СЕМ Георги Лозанов акцентира върху необходимостта от законова промяна по отношение на предизборните кампании в медиите. Според него при тази промяна трябва да се изключи авторитарно звучащия термин „агитация”; да се въведе понятието „политическа реклама”; и от общия избирателен закон, приеман преди всички политически избори, да се изключат изискванията за поведението на медиите и те да се предвидят в медиен закон.
От останалите анализи на медийната 2011 г. интерес предизвиква изследването на Елена Колева, посветено на пресфотографията. В него тя отчита, че през 2011 г. е започнало, макар и спорадично, развенчаване на образа на Бойко Борисов като „месия” и „спасител”, защото на последните му публикувани снимки той е все по-често уморен, мрачен и с надменен поглед. А изследването на Калина Петкова, посветено на неполитическото съдържание в медиите, като че ли обяснява защо Борисов е мрачен дори когато журналистите „не го окупират” с въпросите си. Оказва се, че и неполитическото съдържание става все по-често обект на бизнес договорености. Така през 2011 г. медийният маркетинг успява да се утвърди като основна отправна точка и при подбора на съдържание в сферите извън политиката и икономиката. „2011 г. донесе дори конфликт между двете най-гледани телевизии – bTV и Нова телевизия, и жалба в КЗК”, припомня Петкова.

Текстът е публикуван в последния брой на в. "Култура".

Оригинална публикация

Медийна НеСвобода

www.dnevnik.bg I Весислава АНТОНОВА I 1.03.2012

Фондация "Медийна демокрация" публикува годишния си доклад, който оценява състоянието на медийния пазар в България през изминалата 2011 година. Изследването съдържа данни и тематично фокусирани авторски експертизи, посветени на процесите в бранша. В традицията на фондацията и на нейната Лаборатория за медиен мониторинг анализите са насочени както към традиционните медии, така към онлайн медиите и социалните мрежи. Изследването за 2011 година е озаглавено: "По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011".

В доклада се отбелязва, че през 2011 г. сме свидетели на едно още по-опасно сближаване между сферите на политиката и медиите, което "в крайна сметка се изражда до нездрава, връзка между тях". "И днес политическите жестове на управляващите, независимо от техния мащаб, продължават да са неизменно във фокуса на медийния интерес, като самите стандарти за новинарска
стойност бяха про(под)менени", констатира ФМД.

Анализирано е и телевизионното съдържание през 2011 г. Докладът за пореден път констатира, че сериозните, професионални коментатори и публицисти, разследващи журналисти, анализи, дълбочинни интервюта, експертни дискусии и документалистика са изместени от talk show и риалити формати, от развлекателни предавания, които според ФМД "колонизират публичното, телевизионно пространство, инструментализират журналистиката и преформатират възприятието и изискванията към действителността".

В заключението на анализа за състоянието на българските медии ФМД обобщава, че неполитическото съдържание в медиите е все повече обект на бизнес договорености. Начините за създаването му поставят под съмнение свободната конкуренция в България, а 2011 г. донесе дори конфликт между двете най-гледани телевизии – Би Ти Ви и Нова телевизия, и жалба в КЗК. Наред с всички съществуващи опасения от състоянието на отношенията медии-политика това остави допълнителни съмнения за механизмите, по които се създава медийната картина на обществения живот.

Докладът се публикува в контекста на засилващи се критики към българските медии и констатации за разпад на базисните ценности в професията. Тези констатации идват както от авторитетни международни организации, така и от утвърдени български неправителствени организации. Дори от самите журналисти. Годишният доклад на Фондация медийна демокрация (ФМД) стъпва върху всички тези международни доклади и анализи поставящи българската журналистика в мрачния ъгъл на частичносвободните медии. През януари 2012 г. бе публикуван докладът на "Репортери без граници" за 2011 г., в който България заема 80-то място в индекса на свободата на пресата, отстъпвайки с девет позиции надолу спрямо 2010 г. България е класирана последна от страните в ЕС и поделя мястото си в класацията със Сърбия, Чили и Парагвай. Експертите и анализаторите на ФМД анализират и поведението на медиите по време на изборите през 2011 г.

Екипът на фондация "Медийна демокрация" продължава с мониторинга на медийната среда и през 2012 година.

Пълният текст на анализа, който е 116 страници, може да бъде намерен в прикачения файл: Анализът за състоянието на медийния пазар в България (Изтегли)

Оригинална публикация 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 28.01.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.01.2012

Водещ: Тази седмица липсата на достоверност в една новина най-изненадващо стана новина и то водеща. Нещо повече – първа дама или профил. Плевнелиева в интернет. Това са само две от днешните вестникарски заглавия по темата. Съвсем очаквано обаче снегът се превърна във водеща новина и се задържа доста дълго време. Предполагам, че това ще се случва, докато и снегът го има. Другото освен снегът са коментарите за полицията и човешките права или както днес ги нарича главният секретар Калин Георгиев „действията на МВР са удобна политическа дъвка”. Дали 80-тото ни място в годишния доклад на „Репортери без граници” е новина и къде медиите ни класират? По какво си приличат докладът на „Репортери без граници” и годишният доклад на фондация „Медийна демокрация”? Какви са водещите новини в три европейски държави – Швеция, Германия и Брюксел, ще чуем по телефона от Камелия Енчева, Боян Юруков и Божидар Стефанов. Блогъри с традиционен интерес към медиите и критично настроени към обективността на медиите. Казаното от тях после ще коментираме с колегите Алексения Димитрова от вестник „24 часа”, доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. По телефона очаквам да се чуем и с Антон Хекимян от БТВ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас. В „Клубът на журналистите” ще започнем с една разходка в три европейски държави, за да направим едно сравнение с българските водещи новини и европейските водещи новини.Добър ден казвам първо на отличниците в Швеция. Защо казвам отличници? Защото според годишния доклад на „Репортери без граница” и по традиция скандинавските страни са на чело. Добър ден на Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей Ирен. Добър ден.
Водещ:Кои са водещите новини в Швеция?
Божидар Стефанов: Ами водещите новини в Швеция тази седмица са доста сходни с това, което официално се случва. Като цяло отново една от топ новините е свързана с SAAB. Аз съм тук от няколко месеца всъщност. Имам чувството, че почти всяка вечер има задължително по една новина, свързана с тази компания. В момента новината е, че все пак ще се намери начин тя да бъде спасена, въпреки че може би почти през ден се обявява фалита и тук.
Водещ: Както се пошегува в предварителния разговор SAAB фалира още преди ти да отидеш там.
Божидар Стефанов: Да. Има и друга интересна новина, свързана с гаф на техен политик. Мисля, че не само в България се случват такива неща. Става дума за Карл Билд, който е шведският представител в глобалния форум в /…/, който се провежда миналата седмица. Той постнал в twitter.com страница с post, гласящ, че няма търпение за гала вечерята, която ще бъде изключително обилна. Все пак гладът по света е много важна тема и който малко шокира медиите тук. Продължава сагата и с един друг техен политик Хокан /…/, който може би вече три месеца продължава с него нещо като мини скандал за това, че той е използвал пари от партията, за да си плати наема и честно казано до момента не си е подал оставката, но стана нещо като звезда в Швеция. Може би, защото е гост в популярни предавания.
Водещ:Сега ще продължим след малко с теб, Божидар. Нека сега да чуем от Боян Юруков какви са водещите новини за германските медии. Здравейте, Боян.
Боян Юруков: Здравейте. Като цяло Германия има три водещи новини. Едната от тях, която тече от доста време и вече по някаква причина всички медии я въртят, е за президента им Вулф, който имаше доста сериозни проблеми с властите по повод недекларирани заеми, които той е взимал. Този скандал експлодира преди доста време, но все още немските медии занимават хората с него. Втората тема е естествено Гърция. Голяма тема в Германия и най-вече всички мнения на абсолютно всички политици по темата, какво е мнението, какво трябва да се случи. Какво се очаква от Германия да спаси Гърция е доста голяма тема тук. И последната голяма тема е /…/ Въобще медиите скандират лозунга, че Германия трябва да спаси Европа и че Германия е водеща икономическа сила и в /…/, така че те възприемат едва ли не ролята и какво трябва да направим за всички останали. И като цяло това са основните теми. Темата за „Репортери без граници” не съм я видял почти никъде.
Водещ:Нека за темата „Репортери без граници” да продължим след малко. Сега да чуем и в Брюксел кои са водещите новини от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Водещите новини са стачката. Това е водещата новина. Очакваме и се подготвяме като България за пътища и сняг. Стачката спира като цяло функционирането на държавата за един ден и в момента обсъждаме, се обсъжда до колко е правдоподобно, дали сега е правилният момент или не. Топ 3- имаме проблеми също и с индексирането на заплатите. Значи икономическите новини за Белгия минават на второ място. Все па януари месец, нали знаете, нови заплати, нови закони, дали така трябва да бъде, дали да не трябва. А нали знаете, че осткоро имаме ново правителство. Т.е. всички промени, които бяха договорени в последствие на формиране на правителството, сега трябва да влязат в сила, така че има малки неща, които тревожат все още гражданите дали точно така е трябвало да бъде договорено или не. И това е може би трето място.
Водещ:Така. Това е в Брюксел класацията. Ами сега да се върнем на „Репортери без граници” и техния годишен доклад, който ни нареди на още по-долно място – на 80 място. Как немските медии погледнаха на този доклад? Очаквам да чуя от Боян Юруков.
Боян Юруков: Ами като цяло немските медии не го отразиха това. Аз разпитах дори мои колеги, с които често си говорим. По принцип от висока международна компания, но говорим за различни страни от Източна Европа и те също не го бяха чували. Като цяло това не е тема. Едно обяснение може да е, защото те не се притесняват, защото са нагоре в класацията и не се притесняват в тази област. Но друго обяснение е, че това, което аз смятам, че е по-вярно е, че по принцип немските медии и власти имат един много хубав начин за използване на различи видове статистика за определени цели. Като цяло много обичат да напасват числата. Пример за това е, че Германия няма преброяване и много хора смятат, че това е, защото не искат да знаят колко турци има в Германия. Така че наистина това нещо не се чу в Германия – „Репортери без граници” и някак си медиите не му обърнаха внимание.
Водещ:”Репортери без граница” са зад границите на Германия. Така да заключим. Да чуем в Швеция как стоят нещата. Божидар?
Божидар Стефанов: Ами в Швеция доста вяло беше отразен докладът. Мисля, че по-скоро със закачка погледнаха към него. Все пак Швеция остава сред първата 12-ка. Закачката беше, че Естония ги изпревари, което за тях е… Имат интересни отношения с тази страна. Но като цяло коментарите са доста вяли. Интересно е, че част от техните медии съобщиха, че в наши дни свободата на печата изглежда по по-особен начин, тъй като вече самата среда и самите хора го определят и за пример беше дадено движението, окупирало Уолстрийт, където всъщност самите протестиращи нападаха доста журналистите, опитващи се да го отразят. Това и тук се случи. Така че не мисля, че беше голяма новина.
Водещ:Благодаря на Божидар Стефанов от Швеция. Сега да чуем Германия от Боян Юруков как се коментират подобни… Какви са коментарите за „окупирай” в Германия?
Боян Юруков: Германия от край време има доста активна опозиция дигитална. Тук партията е доста силна. По подобен начин зелените също са много силни и такива протести, подобни на „окупирай”, в които се блокират някакви публични сгради или площади, които се използват като символика подобно на „окупирай Уолстрийт”, е доста често срещана. Така че по-скоро хората са свикнали с тези неща.
Водещ: А свикнали ли са хората да критикуват медиите си? Налага ли се в Германия да се напомня, че журналистите не са врагове? Те просто пренасят една новина, правят я известна.
Боян Юруков: Ами по-скоро тук са свикнали с това. Смисъл, че те не очакват, мисля, че поне от разговорите ми лични с немци, по-скоро са свикнали с идеята, че винаги имат едно наум, когато отидат при определена медия, като отидат при едни очакват едно нещо. Всяка новина се пречупва през призмата на това, което знаеш за тази медия и политически пристрастия има, кого поддържа. Така че те по-скоро са свикнали и за това толкова не ги нападат. Въпреки че преди това имаше много други протести – инциденти на анти/…/, които много критикуваха медиите за това, че заемат една много ясна позиция в защита на АЕЦ. Така че по-скоро хората са свикнали с това и не ги нападат, защото няма смисъл.
Водещ:Благодаря на Боян Юруков. И сега отиваме, за последно спираме в Брюксел, за да разберем в Белгия дали годишният доклад на „Репортери без граници” стана новина от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Последния доклад дойде не като изненада, а както винаги Белгия си заема едно доста стабилно място и сравнително в началото на класацията. Като цяло премина като част от новинарския бюлетин без изненади. Може би единствената изненада е, че нямаше коментар „а, ама защо нашите съседи от Холандия са толкова по-напред?” Това естествено в кръга на шегата. Но класацията показва доста реални проблеми в Европа, разликите.
Водещ:Някой осъмни ли се в достоверността?
Камелия Енчева:Да Ви кажа, методологията е поставена под въпрос само от хората, които са от дъното на класацията. Това винаги е било така и не е изненада, не е нищо ново. Когато сме първи , всичко е ок, методите са правилни. Когато сме последни обаче, това създава малко проблеми и чудене защо така и как попаднахме там. Но тук определено нямаше никакви въпроси към това как е изготвена класацията. Аз мисля, че критериите са доста ясни за всеки, който се интересува. Държавата е в доста добро положение откъм плурализъм. Медиите са свободни. Журналистите са и спокойни, че няма да бъдат пресирани, от която и да е власт или икономически интереси. Такива неща като цяло не са основният проблем тук.
Водещ: А кой е основният проблем на белгийските медии?
Камелия Енчева: Основният проблем е, че гражданското общество изисква много и трябва много информация, която да бъде представена на хората обективно. При всеки един по-необективен репортаж се появява особено голямо противодействие от всички хора в държавата. Така че трябва, колкото се може по-обективно да представят нещата и балансирано като цяло, без да обиждат определени групи. Съответно да дават различни перспективи на новините.
Водещ: Как изглежда това противодействие на гражданското общество? Малко ни е трудно да си го представим тук, в България.
Камелия Енчева: Ами на Вас Ви е трудно, но нашето гражданско общество стачкува вече 2 пъти, в рамките на един месец. Общо взето има и контролни органи, които следят. Най-лесното нещо е да напишеш оплакване до контролния орган, който следи медиите. И мога да Ви кажа, че процесът въобще не е сложен и получаваш отговор в рамките на няколко дни. Можеш да се оплачеш за обидно съобщение на медиите, за неясно съобщение в медиите. Такива неща са сведени до минимум усилия, така че хората да се чувстват спокойни и да изискват повече и повече.
Водещ: Как се развива една стачка в Белгия? Има ли веднага изчисления от страна на изпълнителната власт, че тази стачка вреди на икономиката, особено в период на криза?
Камелия Енчева: Такива изчисления изпълнителната власт със сигурност не прави, но има други организации, които го правят със сигурност. Има такава организация, която следи за интересите на предприятия и търговци. Съответно те си правят изчисленията и това е тяхно право. Но такива изчисления няма да дойдат от изпълнителната власт. Последната стачка вече наистина има малко критики към стачкуващите защо сега и защо не оставят малко място за диалог. Обаче хората имат какво да кажат, имат защо да протестират и мисля, че това няма да ги спре.
Водещ: Очевидно е интересно какви са водещите новини, защото днес „24 часа” публикува една рубрика „Топ 6 на най-четените и най-коментираните новини от вчера”. „Полярният студ” е най-четен, а най-коментиран е „Помилвах дилъри на дрога, защото закон намали наказанието”. Това е интервю с Ангел Марин. Добър ден сега на Алексения Димитрова от „24 часа”.
Алексения Димитрова: Добър ден.
Водещ:И на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Разбира се ние тук си прехвърляхме този вестник „24 часа” заради този „Топ 6”, но нека да направим едно сравнение между новините в три европейски, водещите новини в трите европейски държави, които чухме – от Швеция, Германия и Брюксел, и нашата. Доцент Спасов, в Швеция политиците и SAAB са водеща новини. Единият е бил гладен и е очаквал храната в /…/. Другият пък си платил наема с пари от партийната каса. В Германия пак политиците са водещата тема. Докато в Брюксел стачката, снегът и парите.
Орлин Спасов: Така е.
Водещ: У нас снегът.
Орлин Спасов: У нас снегът, новата президентша, скандалите и т.н. Излизат на преден план и веднага виждаме една много сериозна разлика в самата структура на медиите, защото когато слушах тези включвания от страни в Западна Европа, първото, което забелязах е, че водещите новини отразяват структурата на една качествена преса, защото тук имаме политика, имаме икономика – много важно. Както видяхме в това, което Боян Юруков ни каза, Германия – външна политика – Гърция и т.н. Това са ключови теми. Обикновено качествените медии са, в които доминират тези страни, откъдето чухме репортажи. Докато кодът на нашите нови последни заглавия, обикновено задава структурата на едно жълто отразяване на реалността, където природните феномени, сензацията и скандалите са водещи. Те за съжаление отразяват и търсенето на такъв тип информационна стока, което до голяма степен предопределя структурирането на пазара именно по този начин.
Водещ:Извън ефир говорихме, стана дума с Алексения за едно по-стари проучване на най-четените новини на „24 часа”. Да кажем нещо.
Алексения Димитрова:Ами да. На мен ми е направило впечатление, че винаги, когато в заглавието има думата секс или нещо свързано със секс, то веднага изскача, изстрелва се на най-върхово място. И понеже вероятно от гледна точка на мениджмънта в една медия е важно да има повече кликвания, вече започват да се слагат думи, заради които ще има повече кликвания и на заден план отиват такива сериозни, задълбочени разследвания, за които човек употребява месеци, да не кажа години и които в един моменти виждаш, че усилията изобщо не си заслужават, защото те не предизвикват интерес. И колкото и да се мъчиш да убедиш началниците, че това е нещо, което е важно, което е същностно, което е дълбано години наред, те викат „съжалявам, обаче…”
Водещ: Няма секс в заглавието.
Алексения Димитрова: Да. Вероятно водени от мисълта, че няма да предизвика такъв трафик, което е тъжно.
Водещ:Ами най-коментирани са вече интервюто, което цитирах с Ангел Марин за помилването на дилъри на дрога, „Бандитът публично” – анализ на Генка Маркова, „Една икономическа новина” – интервю с професор Иван Ангелов. Сега дословно ще цитирам най-коментирана новина номер 4 – „Съветник от ГЕРБ надупчи мъж с нож след скандал на пътя”. В подкрепа на казаното, как медиите биха могли някак елегантно да прескочат тази тенденция, доцент Спасов? Защото това е един затворен кръг, порочен.
Орлин Спасов: Ами трудно биха могли да я прескочат в България.
Алексения Димитрова: Да не кажем, че въобще не могат.
Орлин Спасов:Тъй като примерите, които дадохте, които са свързани с различни криминални събития, също са част от този жълт новост на представяне на реалността в медиите. Криминалният код е може би водещ мотив жълтата преса, като част от черната сензация, ако може така да се каже, която се експлоатира в жълто. Така че какво може да се направи – наистина трябва да се върви към подобряване на журналистика. За това много пъти сме говорили. Аз не съм съгласен с често срещащите се обобщения, че ето българските медии са изключително зле или че българската журналистика е много непрофесионална, защото просто това е едно твърде грубо представяне на реалността. Има и много добри медии, изключително качествени, добри журналисти, но за съжаление и тези медии, и тези журналисти са изтласкани някъде в периферията на публичността, в по-малки издания, не им се дават тези възможности, които този тип журналистика би трябвало да има в публичното пространство.
Водещ: За съжаление обаче и докладът на „Репортери без граници” не казва нищо хубаво за българската журналистика. Защо това се случва? Останете с нас. Ще продължим коментара след малко като към него включим и Антон Хекимян от БТВ. Не случайно от началото направихме едно сравнение между водещите новини в три европейски държави и българската. И всичкото това, за да си дадем сметка защо сме на 80-то място в годишния доклад на „Репортери без граници”. Добър ден казвам сега и на Антон Хекимян.
Антон Хекимян : Добър ден, Ирен.
Водещ: Понеже ти се наложи да пътуваш, сега нека да злоупотребя с твоя репортерски поглед. Редно ли е студът и снегът да са водеща новина?
Антон Хекимян : Донякъде може да се каже, че е редно, тъй като хората се вълнуват. От гледна точка на това, че пътуват, имат ангажименти или че се тревожат за близките си. Но моето лично мнение е, че снегът не може да ни бъде водеща новина от гледна точка на това, че просто е зима. Ако беше лято, да.
Водещ: През лятото да завали – да.
Антон Хекимян :Но има и едно „но”. Има едно „но” от гледна точка на това дали държавата може да се справи с един сняг, пък бил той дори 20см. И когато има трудности, когато има невъзможност, тогава е редно да бъде новина.
Водещ: Да. Твоята класация, седмична класация за водещите новини в България.
Антон Хекимян : Занимава се със снега и с така нареченото полицейско насилие преди всичко, Мировяне също беше част от темата за изминалата седмица. Не успях да слушам това, което сте говорили преди това в студиото, но може би да ги подредим така. Все пак донякъде скандалните злополучни реакции в МВР и снегът. Защо да не е в тази последователност?
Водещ:Е, да. Защо да не е? Това обяснява ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граница” според теб? Новината, която подреди на първо място разбира се.
Антон Хекимян : Всичко донякъде, аз си мислех много по тази тема, от известно време ми прилича на един екшън, американски, но от тези – малко по-небюджетните продукции и то от гледна точка на това, че ние гледаме някакви полицейски акции, които много наподобяват филм, но във филмите това, което се случва там, освен че е художествена измислица, там има някакви виновни хора, някакви хора, които са вредни за обществото, но е доказано, че те са агресивни.
Водещ: Но в крайна сметка те получават санкция. Във филмите поне де.
Антон Хекимян :Да, но там виждаме и едни полицаи, които казват „Имате право на” това, това, това и това. Ако човекът по някакъв начин не буйства, най-малкото, което е. Докато при нас влизаме с кубинките и не че искаме да очерним полицията по някакъв начин, защото пък нашата работа е да отразяваме полицията, но пък тези събития могат да бъдат изкривени или пък манипулирани без това да звучи в лош аспект на думата. Могат да бъдат манипулирани и общественото мнение, но не искам да очерня полицията и обществените професии, каквито са например полицаи или лекари. Но пък трябва да разберем, е нещата може би трябва да се случат по някакви критерии. Всички ние да знаем какво е това полицейско насилие, какви са нашите права и дали това, което се случва с нас, арестувайки ни например, или сме се провинили и ни арестуват, дали е правилно или не.
Водещ: Ами според една европейска класация сме на поредната опашка по отношение на спазване на човешките права в Европа. Това е днес водеща тема за вестник „Сега”. Нека чуем сега Алексения. Всичките тези примери обясняват ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граници”?
Алексения Димитрова: Според мен не.
Водещ: Какво го обяснява?
Алексения Димитрова: Първо трябва да сме наясно, че тази класация се прави от българи. Вероятно сътрудници в тази класация са били група индивидуални българи или НПО, неправителствени организации, които по някакъв начин са дали оценки за това какво се случва в България. Според мен едно от нещата, които може би са били водещи в техните оценки, са били продължаващите проблеми със собствеността на медиите в България. В това число тя още не е прозрачна.
Водещ: Отношението към репортерите. Това е натежало доста тази година. Отношението към Миролюба Бенатова, което отразяваше на живот случващото се в Катуница.
Алексения Димитрова: Значи отношението към Миролюба не беше институционално, така че това не може да показва липсата на свобода на словото, на изразяването. Отношението към Миролюба беше от хората във форумите, но не от институциите. Така че на мен би ми се искало, аз съм си отделила едно четиво за уикенда, за да видя какво е надделяло, защото аз под липса на свобода разбирам институциите да пречат, а не разбирам общото отношение на публиката към медиите.
Водещ: Доцент Спасов? 80-то место как да си обясним?
Орлин Спасов: Според мен трябва да тълкуваме това развитите именно като развитие, защото виждаме, че през последните няколко години има една тенденция България да се оказва все по-назад в тази класация, която впрочем е много престижна. И аз се опасявам, че…
Водещ: За някои е престижна, за нас не е.
Орлин Спасов: Да, но имам в предвид авторитетна в оценките си, макар че аз очаквам да се появят в България опити да бъдат омаловажени тези резултати, но аз не мисля, че те могат да бъдат омаловажени независимо от това какво се казва, защото самият начин на правене, на извеждане на тази оценка е много сериозен. Той се опира на различни критерии и наистина тук участват български граждани, както каза и Алексения, но това са все пак не обикновени граждани, а това са професионалисти, които работят именно в медиите най-вече. Не толкова хора от неправителствения сектор и които от своята гарантирана анонимност изказват своето мнение.
Водещ: Между другото в предишния брой завършихме с едно включване по телефона с Веселина Томова, която е собственичка на един сайт. Тя е колежка. Бяха я заплашвали от полицията, че ще я заведат с белезници, за да даде показания като свидетел по един скандал, който е чисто политически, даже имаше и политическа санкция. Общо взето се чухме, след като тя дойде в София. Питали са я от къде знае определени факти за един политик, който разбира се получи политическа санкция за тези неща. Нека сега да попитам и Антон Хекимян. Антоне, липсата на отговор от институциите може ли да го причислим като натиск, защото в крайна сметка дори и хората да искат ние да разработим една тема, ако липсва отговор от институциите и желание такъв отговор да има, какво се случва с темата?
Антон Хекимян : Ами темата донякъде става ялова или безплодна, но не съвсем, защото аз като репортер доста често се сблъсквам именно с това, че отговор от институциите няма или той се появява прекалено късно. Знаете, че за нас и медиите, които следим, актуалните неща – трябва да изкараме събитията възможно най-бързо и всеки се стреми да бъде първи разбира се. Мога да кажа, че полицията като цяло се стреми да бъде най-коректна, но и най-често получаваме отказ от страна на полицията за какъвто и да е коментар. И това може би е правилно донякъде, защото след това спекулациите биха били прекалено големи или обвиненията към институцията, че всъщност е дала грешна информация или невярна. Но не знам колко може да се сметне това като спекула. Много зависи от темата, Ирен.
Водещ:Зависи, разбира се.
Антон Хекимян :И ако темата е корупция или трябва да се вземе отношение по този въпрос, мисля че отново е натиск, със сигурност е натиск и целта е да мине това известно време – дали 3 или 5 дни, след което всичко ще бъде забравено.
Водещ: Как ще коментираш липсата на достоверност в една новина, която направи новината новина? Разбира се, сещаш се. Става дума за профила на президентшата, на първата дама.
Антон Хекимян : За профила?
Водещ:На първата дама и нейната протоколна липса.
Антон Хекимян :За липсата на новина тогава.
Водещ: Тогава това новина ли е или е липса на новина? Как да го класифицираме?
Антон Хекимян :Това е едно любопитно събитие, което за мен се превърна в по-голямата новина дори от стъпването в длъжност на новият президент на България Росен Плевнелиев. По-скоро залагаме на скандалното. Не смятам, че това е новината на деня или пък трябва да вълнува толкова много хора, но нали знаете, че понякога центърът на тежестта се измества именно в медиите.
Водещ: Благодаря на Антон Хекимян. Нека сега, доцент Спасов, да опитаме да направим един анализ за приликите и разликите между класацията на „Репортери без граници” и годишния доклад, който предстои идващата седмица да представите от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Първо има една голяма разлика в самия начин, по който се стига до… Ние следим съдържанието на медиите, докато „Репортери без граници” се занимават с анализ на цялостната медийна среда и неслучайно в този много критичен за България доклад се поставя акцент върху това, че у нас журналисти продължават систематично да бъдат заплашвани или дори умишлено нападани. Знаете, че имаше няколко атентата, свързани с редакции, с имена на отделни журналисти.
Водещ:Между другото гръмналата кола на Сашо Диков е един от аргументите на „Репортери без граници”.
Орлин Спасов: Именно, това имам в предвид. И там се прави анализът, че журналистите продължават да бъдат особено заплашени именно в ситуация, в която се занимават с проблеми, свързани с корупцията и с организираната престъпност. Един от другите мотиви, които свличат България толкова надолу в класацията, е свързан с упадъка на медийния плурализъм, намаляване на медийния плурализъм, което е един много сериозен феномен за медиите в България. Доста единогласни са. Няма голямо разнообразие в мненията, които се изразяват на българската медийна сцена. И въобще този доклад рефлектира едно цялостно тягостно отношение в журналистическата гилдия, ако мога така да кажа за нейните условия на работа, защото има индикации и за засилваща се цензура, което пък е ефект от различните форми на натиск върху редакциите, които далеч невинаги са пряко политически, но така или иначе ги има, осъществявани под някакви форми. И стигаме до този парадокс – една страна като Унгария, която е толкова критикувана заради опитите на Виктор Орбан да наложи контрол правителствен върху медии.
Водещ:Че той направо си го наложи.
Орлин Спасов:Да, макар и да пропада надолу в класациите, все пак е на 40-то място поставена. Докато вижте…
Алексения Димитрова: Това беше един от фактите, които мен много ме изненада, защото това, което се случва в Унгария, е несравнимо с това, което се случва у нас.
Орлин Спасов: Аз не съм чак толкова сигурен дали е несравнимо, защото и това трябва да бъде обект на много сериозен анализ. Аз обратно на Вас мисля, че е сравнимо, но просто тук формите на натиск вървят по други линии. Ако в Унгария в известни линии това става по-цивилизовано през едни официални органи, през регулация, през законодателство и т.н. се прави, т.е. повече или по-малко открито, което пък дава възможност и тези опити да бъдат критикувани, то в България ние изглежда побългаряваме нещата и успяваме да постигнем същите и може би по-лоши резултати без да използваме същите официални механизми. Примерно този контрол на медиите, ограничаването до известна степен на плурализма и на свободата на действие на журналистите, не върви през медийното законодателство или през някакъв друг вид законодателство. Тук има други неофициални задколисни канали, през които тези механизми влизат в употреба и „Репортери без граници” установяват именно промените в тази среда. Такива, каквито ги виждат самите журналисти.
Водещ: За мен беше много интересно това, че в Брюксел има граждански натиск върху медиите да бъдат обективни. Ние у нас, Алексения, имаме само Етична комисия. Има ли граждани, които се обръщат към Етичната комисия в името на обективността, не защото са сърдити на дадена публикация?
Алексения Димитрова: Значи аз бях член на Етичната комисия два мандата – от самото и създаване от 2005 до 2009. И тогава беше много плах опитът на хората да се свързват с нас. Сега не знам какво е положението, защото след тези два мандата членовете вече са други. Не мога да преценя и дали гражданското общество се е активирало, но тогава наистина бяха плахи и доста персонални, защото според правилника на Етичната комисия могат да бъдат сезирани лично засегнати лица, а не просто от хора, които са говорители на гражданското общество или се чувстват такива.
Водещ: Дали е по-добре да търсим реформа в тази посока?
Алексения Димитрова: Ами не знам дали не сме закъснели. Малко ме притеснява, че сме закъснели. Мисля, че хората, медиите всъщност са функция на това, което се случва с цялото общество. Както е примерно липсата на активност по време на избори. Мисля, че гражданското общество вече дълбоко заспива, ако не е и заспало. Мисля, че в тези 15-20 години хората видяха, че грубо казано няма полза от това да са активни. Аз заради това поставям под съмнение класации като тази, за която Вие споменахте, макар че това е в моя вестник „24 часа”, защото има едни дежурни коментатори, които влизат главно, за да хулят и да плюят. Позитивни коментари и не само в нашия форум. Има във всички форуми.
Водещ: Ти подозираш платените от политици блогъри.
Алексения Димитрова:А не, не говоря за политици. Просто хора, които непрекъснато трябва да бълват някакъв негативизъм и по този начин да симулират и да играят ролята на гражданско общество, а според мен това разрушаване и принципно рушене не създава гражданско общество. Според мен в коментарите включително липсва съзидателното, защото какво е гражданското общество освен съзидание, а не рушене?
Водещ: Намиране на решение.
Алексения Димитрова: Намиране на изход. Докато в тези форуми масово хората непрекъснато плюят, рушат и никога не утвърждават нищо или рядко утвърждават нещо. И за това мисля, че преди години имаше едно такова проучване. Ако бъркам точно как е формулирано, нека Орлин да ме поправи, но мисля, че има проучване, че на хората вече им е до тук от негативни новини, от криминални новини, от новини, които им съсипват деня. Не че те не са важни, обаче според мен това изкривява погледа.
Водещ: Доцент Спасов, къде ни е лупата на Артър Конан Дойл, за да намерим добрите новини?
Орлин Спасов: Ами някои медии се опитват вече да ги лансират, даже да ги маркират със специални знаци, удивителни и т.н. в Интернет, което е комично и крайно. Бих искал малко да се върна към този въпрос за регулацията, саморегулацията, защото в крайна сметка от там ние можем да видим дали въобще българските медии ще се развият в посока на качество. И струва ми се, че един от големите проблеми е свързан именно със саморегулацията на медиите, която практически бих използвал един израз „е мъртва” през последните години. Тя е парализиране, не работи добре и това се дължи на няколко причини. Но една от най-важните е може би, че една много голяма група от българските медии изобщо в крайна сметка не се присъедини към подписването на този Етичен кодекс.
Водещ: И ако преди бяха малцинство, сега са мнозинство тези не присъединилите се.
Орлин Спасов:И сега не присъединилите се даже започнаха последните години да дават сигнали,че искат да направят нов паралелен Етичен кодекс, към който да бъдат поканени и другите да се присъединят, което е поредната схизма в България да има два синода, два етични кодекса и т.н. Това е пълен абсурд.
Водещ: Не може.
Орлин Спасов: И за това фондация „Медийна демокрация” има една идея в рамките на тази година да инициираме една дискусия, която да бъде свързана с проблема за съживяването на саморегулацията на българските медии. Ако трябва този Етичен кодекс да се пренапише, да се осъвремени по някакъв начин, но бихме искали да поканим и тези, които не са се присъединили към него да дойдат, да участват в тази дискусия, да седнат на една маса с тези, които са го подписали и в крайна сметка да се изясни какъв е проблемът. Защото не може войните между медиите, между собствениците, на които ставаме свидетели напоследък, особено след като се оттеглиха някои големи инвеститори – чуждестранни и в областта на печатните медии, не можем да допуснем тези между медийни войни да станат на цената на многобройни нарушения на етичните правила и норми.
Водещ: Ако трябва да се сложи заглавие на годишния доклад „Опитите на собствениците да наложат схизма в българските медии” дали ще е подходящо?
Орлин Спасов:Ами, да. Войни в медиите, може би.
Водещ:Войни в медиите.
Алексения Димитрова: Което за голямо съжаление ни връща с 15 години назад, когато действително пак имаше и войни тогава. И аз много се радвах, когато преди 5 години тези войни приключиха и колкото и да се състезаваме помежду си за тиражи, за читатели и т.н. имаше привидно сядане около масата. Между другото аз мисля, че това за пореден път доказва, че българинът е особен род човек. Примерно скоро четох, а не знам дали това е вярно, че в Персия намерили някаква колона, на която пишело „прото българите са хора, които носят високи шапки и оплюват всеки, който знае и може повече от тях.” Ако това е истина, а не е легенда, това показва, че ние имаме някаква страшна карма, страшно негативна карма, заложена в много векове назад, защото това, което винаги ме е впечатлявало в колегите на запад, е за това, че те могат да работят в екипи и големите, животактуващите моменти в развитието на едно общество, те се обединяват и ги изкарват заедно въпреки конкуренцията, която имат. Докато тук, в България, всеки си копае в собствената нива, гледа си собствената или кариера, или интерес и за това медиите, когато са разединени, те не могат да са единни срещу общия враг или срещу общите проблеми, които съществуват. И заради това нямаме силна, за съжаление, журналистика. Разделението няма да ни доведе до никъде и аз се учудвам, че големи, мъдри мъже и жени не го разбират това и продължават да воюват по един детски начин.
Водещ: Доцент Спасов, дали в тази дискусия ще поканите повече журналисти или повече собственици, или ще гледате да са на приоритетен принцип?
Орлин Спасов:Ами бихме искали да има баланс, разбира се, защото и от едната група, и от другата зависи много. Така че най-вероятно ще намерим този баланс, ще поканим и собственици, и журналисти, за да анализираме какво се случва. Защото виждате – ВАЦ се изтегли от България, въобще и от Балканите. По-лошото е, че се изтеглиха в последните няколко години и някои много важни радио станции. Знаете, през тази година „Дойче веле” вече не излъчва в българския ефир. Така че цялото това присъствие и в радио ефир, и на страниците на пресата играеше една много важна балансираща роля, една нормативизираща роля в известна степен.
Водещ:Може би тук е редно да кажем, че в крайна сметка сега обществените медии са тези, които би трябвало да връщат този баланс.
Орлин Спасов: Ами, точно така.
Водещ:Защото така може да бъде променена средата до някъде. Не може да има във всяко заглавия секс. Съгласете се. Някак не е много прилично.
Орлин Спасов:Така е и аз мисля, че трябва да бъде подкрепяна политиката на обществените медии повече, отколкото това се прави в момента. Защото виждаме как през последните години най-вече с бюджетни средства, но и с някои други инструменти, обществените медии до голяма степен бяха поставени в трудни условия на съществуване и това неминуемо се отразява и на плурализма, но ако трябва да говорим за една обективност на представянето на политиката, струва ми се, че тъкмо обществените медии, поне за сега, продължават да бъдат лидери и ако трябва да дам примери за качествена медийна среда, все още тъкмо БНР и БНТ често са най-добрите примери. Така че тук имаме нужда от една политика, която да развива тези медии по-нататък.
Водещ:Между другото натискът при такива разследвания, които застрашават по един или друг начин политиците от страна на институциите, е много силен. Аз ще припомня предишни опити на Надя Обретенова да докаже на предишните избори как се подменят протоколи и сегашното разследване, за което получи награда Росен Цветков в конкурса „Смели репортери.” 60-те лева, по-известно като „60-те лева”, да дадеш гласа си под наем. Но в единия и в другия случай е имало натиск. Разбира се този натиск и е някак лесно да се назове, но има натиск, който няма как да се назове. С него как да се решават въпросите, доцент Спасов?
Орлин Спасов: Ами…
Водещ:Невидимата ръка не на пазара, а на политиците върху медиите как да стане по-видима поне?
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че в България имаме нужда да извървим пътя в посока на гарантиране и защита в по-голяма степен на свободата на работа на журналистите.
Водещ:Как си го представяте това да се случи?
Орлин Спасов:Ами това може да стане първо по линия на саморегулацията, за която говорихме, тъй като тогава, когато самата среда наблюдава себе си и налага добри практики, това е в полза и на самите журналисти, и разширява пространството.
Водещ: Да, ама чухте Алексения какво Ви каза – колкото и да настояваш, че едно репортерско разследване е много важно, ако няма секс в заглавието, какво правим?
Орлин Спасов:Е, разбира се. Не трябва. Вижте сега, така излиза, че трябва да се отчаем и да не правим нищо, защото хората искат това, медиите предлагат именно това, което публиката иска и т.н.
Водещ:Казахте, че ще предизвикате такава дискусия, за това на мен ми е интересно каква ще е тезата, която ще предложите.
Орлин Спасов:Да. Пак Ви казвам – смятам, че саморегулацията е един от пътищата. Другата възможност да се подобри състоянието на българската журналистика и качеството на българските медии като цяло, вероятно може да бъде търсена в някои прецизации в самата регулация. Не на саморегулацията, а регулацията, защото видяхме, сега особено по време на тези избори, че има много сериозни дефицити в българското законодателство, които дават възможност за лоши медийни практики. Само един пример ще дам. Това беше…
Водещ:Заявлението на ЦИК медиите да замълчат и да козируват един час.
Орлин Спасов:Не. Това беше начинът, по който беше използвана политическата реклама в хода на кампанията, защото всъщност се оказа, че няма специализирана законова регламентация за това първо, ако щете, какво изобщо е политическа реклама, как трябва да разбираме това понятие. Тя е регламентирана само в рамките на търговската практика.
Водещ:Мислите ли, че трябва да има нов Медиен закон за електронните медии в рамките на това управление и мислите ли, че в рамките на това управление може въобще да се продума за закон на печата?
Орлин Спасов: Ами мисля, че би могло да се започне такава дискусия. Струва ми се, че тя ще бъде интересна.
Водещ: И безкрайна.
Орлин Спасов: Сега, за самостоятелен закон на печата, мисля, че няма нужда изобщо да се говори. Но би могло, това впрочем беше и една идея на председателя на СЕМ Георги Лозанов, да се стартира една дискусия за един закон за медиите, който да има малко по-широк обхват и който да регулира и някои отношения на пазара на медиите.
Водещ: Алексения, това дали ти се вижда като реално решение на въпроса? Какво ще стане с твоето разследване? Ще изпревари ли някоя секс информация?
Алексения Димитрова: Не, няма, защото публиката е настроена по определен начин. Публиката вече иска да приема по-леките новини. Не иска да се задълбочава. Според мен това е големият проблем.
Водещ:И изходът, доцент Спасов?
Орлин Спасов:Аз смятам, че има какво да се направи и по отношение на публиката. Може да се развие от това, което се нарича медийна грамотност на Запад, да се преподава малко материя, свързана с медиите още от училищата и т.н. Но това ще бъде един бавен, труден процес. Не може ние да чакаме публиката и не трябва и да я подценяваме много. Публиката много бързо се преориентира, ако медиите започнат да правят нещо важно. Мисля, че е много по-лесно от страната на медиите да започне реформата и да не се оправдаваме ето, ама тя публиката иска това…
Водещ:Проблемът е, че медиите не са нещо единно. Медиите са собственици и журналисти.
Алексения Димитрова: Това, което ме впечатлява по света са два проблема. От една страна колегите работят и действат единно, и са доста обединени, когато става въпрос за общ враг. От друга страна забелязваме в последните две години или три, че медиите и там са принудени да следват дневния ред на редовия гражданин. Какво друго е така нареченият “crowd sourcing”? Изключително модерно, да не кажа в западните, но в развитите медии. “Crowd sourcing”, който буквално означава информации, идващи от тълпата, т.е. хората, които дават новините стават репортери – станете репортери и т.н. Те какво пращат? Те обикновено не пращат новини за големи безобразия в собствените си общини, те пращат снимки на времето, снимки на безобразия на някой дребен местен чиновник и нищо повече.
Водещ:Нека накрая да кажем. Ако ти трябва да класираш като журналист, който е активен и работещ, ако трябва да ни класираш вместо „Репортери без граници”, на кое място ще ни сложиш?
Алексения Димитрова: Трудно ми е да преценя, защото аз пак ти казах, аз искам да видя и съм си го отделила да видя доклада, сега, през уикенда, за да видя критериите, по които сме класирани там, защото не съм запозната с методологията.
Водещ:Аз говоря за усещанията. Усета ти – преди 80-то или след 80-то място?
Алексения Димитрова:Ами със сигурност преди 80-то.
Водещ: Доцент Спасов?
Орлин Спасов: Аз не бих тръгнал да оспорвам това място. Мисля, че то е доста точно.
Водещ:И непрестижно.
Орлин Спасов:И непрестижно и за мен важният въпрос е да се запитаме защо тази тенденция продължава, да се сриваме надолу в класациите и какво може да се направи, за да възстановим позициите си.
Водещ:Ами може би това трябва да бъде част от дискусията, която смятате да предизвикате. За кога я предвиждате?
Орлин Спасов: Ами първо ще направим една дискусия през март месец около политическата реклама. Дали може нещо да се подобри, за да има по-ясни регламенти. И след това…
Водещ: Датата на представяне на годишния Ви доклад избрана ли е вече? Другата седмица.
Орлин Спасов: В началото на февруари. Все още не мога да кажа съвсем конкретно, но…
Водещ: Те възможностите са две – или първи, или втори.
Орлин Спасов:Да. Точно така. Но друга наша инициатива, която ние ще развием в сътрудничество с Френски културен институт и френското културно аташе, с негова помощ в България – ще бъде една съвместна инициатива между тях и нашата фондация, посветена на 3 май, който е международен ден на свободата на печата.
Водещ:Защото все повече експерти казват, че от свободата на печата, от оцеляването на вестниците зависи свободата на словото изобщо по света. Благодаря Ви. Разбира се, че времето не ни стигна. Това е един разговор, който няма как да не бъде продължен в „Клубът на журналистите”. Обещавам Ви в следващото издание и репортаж от Етичните комисии, за да проверим там дали гражданското общество се интересува и има желание да предяви някакви претенции към работата на журналистите. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Бахариева, Цвети Николова и от мен – Ирен Филева.          

Ново начало за WikiLeaks

Фондация "Медийна Демокрация" I 13.12.2011

На 5 декември 2011 г. лондонския Висш съд позволи на основателя на WikiLeaks, Джулиан Асандж, да се обърне към Върховния съд на Великобритания, за да обжалва решението за екстрадирането му в Швеция. Австралиецът е издирван за разпит от средата на 2010 г. по обвинения в изнасилване и сексуален тормоз на две от бившите сътруднички на организацията му. Издадена е европейска заповед за задържането му и Асандж е арестуван във Великобритания през декември миналата година. Оттогава създателят на WikiLeaks е под домашен арест в имението на Вон Смит, основателят на Frontline Club и защитник на независимата журналистика, в Елингъм Хол, Норфолк.

Няколко са основните причини, заради които Джулиан Асандж оспорва заповедта за своята екстрадиция. На първо място това е двустранната спогодба, сключена между САЩ и Швеция. Тя улеснява процеса и съкращава процедурата при екстрадирането на граждани между двете държави. Защитата на Асандж не веднъж изрази опасенията си, че връщането на интернет активиста в скандинавската страна директно ще го изправи пред американския съд по обвинения в шпионаж и конспирация. На второ място Европейският съюз е изградил механизми (като системата за законово сътрудничество), които позволяват на Асандж да отговори на всички въпроси на Шведските власти без да се налага да напуска Великобритания. Третата причина, изтъкната от Джулиан Асандж е фактът, че Европейската заповед за неговия арест е издадена от прокурор, а не от съдия. С тези мотиви австралиецът се опитва да оспори екстрадирането си в скандинавската държава. Решението на британския съд на практика дава възможност на Асандж да остане във Великобритания и през 2012 г., когато Върховният съд трябва да реши дали ще разгледа молбата му или не.

Юридическите и финансови затруднения, произтичащи от този процес, блокадата на кредитните гиганти Visa Europe и Mastercard върху дарителските потоци към WikiLeaks доведоха до временното преустановяване дейността на организацията. В периода от 24 октомври до 1 декември спряха публикациите на секретни данни и нови разкрития на интернет адреса wikileks.org. По време на тази „пауза” Джулиан Асандж търси начин за стабилизиране на финансовото състояние на своя проект. И изглежда е успял да го открие, защото организацията възобнови своята работа в началото на декември 2011 г., когато на сайта й бяха публикувани т. нар. „Шпионски документи”. Това са 287 секретни файла, които описват как правителства шпионират собственото си население с помощта на новите технологии. На световната карта са отбелязани най-разпространените методи (интернет, телефонно и GPS проследяване, гласово разпознаване и троянски кон), както и страните, които ги прилагат. Джулиан Асандж се закани, че това е само малка част от документите, с които разполага и които документират дейността на 160 компании от 25 държави, специализирани в наблюдението и прихващането на телекомуникации. Тепърва предстоят нови шокиращи разкрития.

Дни преди последните публикации на WikiLeaks стана ясно, че организацията ще възобнови системата си за електронно подаване на информация. Тя бе спряна преди повече от година и това силно възпрепятства дейността на WikiLeaks. В системата са заложени допълнителни предохранителни мерки, чрез които се гарантира сигурността на информаторите. Междувременно Брадли Манинг, смятан за основният източник на информация за организацията, ще се изправи пред военен съд на 16 декември по обвинения в придобиване и разпространение на държавни тайни на неоторизирани страни, както и в „подпомагане на врага”. Това дело е от голямо значение за съдбата на Асандж и неговата организация, тъй като САЩ се опитва да докаже, че действията на младият военен аналитик Манинг са насърчени от австралийския активист. Ако подобна теза бъде доказана, това би довело до повдигане на обвинения срещу Асандж в заговор за изтичане на поверителна информация и дори шпионаж.

„Рестартът” на WikiLeaks обори твърденията, че проектът е временно явление, което ще загине толкова бързо, колкото и се роди. Организацията на Джулиан Асандж, макар и да се прочу сравнително скоро успя да окаже влияние върху редица сфери от обществения живот. Само за няколко години WikiLeaks успя да се превърне в символ за прозрачност. Джулиан Асандж разкри подробностите около редица глобални и национални процеси, с което предизвика у някои гняв, а у други – уважение. Много са споровете около това, дали публикуваната от WikiLeaks информация наистина ни казва нещо ново или съобщава очевидни факти. Кой например не подозира, че макар Дмитрий Медведев да е президент на Русия, цялата власт е съсредоточена в ръцете на Владимир Путин? Нима има хора, които не са наясно, че броят на загиналите при военни действия обикновено е по-голям от обявения в официалната статистика? Документите, разпространени от WikiLeaks, обогатиха познанието ни за света с малки крачки. За онези, които се интересуват от външна политика тези грами внасят допълнителни нюанси и драматизъм в събитията от света. Освен това не трябва да се подценява фактът, че ако по-голямата част от населението на западните демокрации е наясно с основните глобални процеси, то съществуват страни, където достъпът до подобен тип информация е силно ограничен. Там е налице истински глад за подобни сведения и това е повече от достатъчна причина за съществуването и дейността на организация като WikiLeaks.

Разкритията на Джулиан Асандж и хората около него предизвикаха редица промени. Организацията безспорно взриви сферата на дипломатическите отношения, като публикува на сайта си хиляди класифицирани документи. Последиците от дейността на WikiLeaks не закъсняха. Месец след публикуването на грамите от „Кейбългейт”, Тунис бе завладян от т. нар. „WikiLeaks революция”. Редица посланици бяха преместени, а други – отзовани. Противно на всички обвинения в антиамерикански действия проектът на Джулиан Асандж всъщност подобри имиджа на САЩ в Близкия Изток. Местните жители са впечатлени от критиките, които американските посланици отправят към ширещата се корупция сред управляващия елит. Организацията на Джулиан Асандж въведе обикновените хора в света на дипломацията. Реформата в тази посока е наложителна, тъй като гражданите искат да имат по-активна роля в управлението на страната си.

Дейността на WikiLeaks оказа най-голямо влияние върху работата на медиите и развитието на журналистиката. Макар все още да се водят спорове за същността на проекта, организацията доказа, че с пълно право се нарича медия. Целта на WikiLeaks е оповестяването на значима за обществото информация. Джулиан Асандж и екипът около него внимателно проучват всички сведения преди да ги публикуват. Полагат се огромни усилия, за да се запази анонимността и сигурността на източниците. Всеки документ задължително преминава редакторска проверка, където се отстраняват всички уличаващи лични данни. WikiLeaks изпълнява основните функции на медиите и се придържа към фундаменталните етични норми на журналистиката. Проектът на Джулиан Асандж дори получи редица награди за своята дейност – например от „Амнести интернешънъл” и от фондация „Уолкли”.

И все пак проектът на Джулиан Асандж е уникален по рода си и притежава характеристики, които го разграничават от традиционните средства за масова комуникация. Сред тях са автономността, начина на финансиране и липсата на периодичност. WikiLeaks функционира на базата на дарения, а не на приходи от реклама. Така организацията гарантира своята независимост от рейтинг или рекламодатели и позволява на участниците в проекта да се фокусират изцяло върху информацията. От друга страна именно този метод на финансиране изправи Асандж и неговия екип на ръба на фалита, след като основните потоци на приходи към организацията бяха блокирани от гигантите PayPal, MasterCard и Visa.

При WikiLeaks не е ясно какъв е интервалът между отделните „течове”, защото няма установена периодичност. Асандж и неговите сътрудници публикуват получените данни без продиктувана от събитията необходимост. Не са известни нито характерът, нито моментът на следващото „изтичане”. Липсата на методичност и конкретни събития, които да провокират публикациите на организацията са причините много популярни лица, особено в САЩ, да съзрат терористични намерения в дейността на WikiLeaks. Всички опити да се оспори медийният характер на организацията са продиктувани от едно единствено желание – Джулиан Асандж да бъде подведен под отговорност за разкритието на класифицирана информация. Ако WikiLeaks бъде официално призната за медия, то тогава организацията и нейният създател ще се ползват със всички юридически протекции, които този статут им отрежда. А това ще означава, че действията на австралийския активист не само ще бъдат оправдани, но и поощрени.

Както WikiLeaks, така и медиите се промениха в резултат на съвместното си съществуване. Джулиан Асандж прибягна до услугите именно на онези, които преди това критикуваше с огромна ярост. Освен това той бе принуден да се откаже от първоначалният „уики” модел на сайта на организацията и да редактира съдържанието на документите, с които разполага. Медиите от своя страна се научиха да работят съвместно с Асандж в името на своята аудитория. Сътрудничеството между WikiLeaks и традиционните медии доведе до създаването на петстранен международен медиен консорциум, в който взеха участие Ню Йорк Таймс, Гардиън, Шпигел, Ел Паис и Монд. Подобен съюз осигури юридическа защита на всеки един от участниците в него. Подвеждането под съдебна отговорност за публикуването на класифицирана информация е изключително трудно, тъй като във всяка от страните действа различно законодателство. При евентуални обвиненията срещу една от медиите трябва да се вземе предвид дейността и на останалите. Практиката показва, че е много трудно да осъдиш журналист за това, че си е свършил работата, а вероятността за подобен развой на събитията клони към минус безкрайност, когато на подсъдимата скамейка застанат редакторите на най-авторитетните печатни издания в света.

Друг плюс на медийния консорциум е загърбването на съперничеството между отделните издания в името на правото на информираност на гражданите. Това е рядко срещана практика, но положителните ѝ страни веднага бяха оценени. Гардиън и Ал Джазира вече имат зад гърба си един съвместен проект – „Палестинските документи”. Със сигурност и други медии ще последват примера на WikiLeaks, защото подобно сътрудничество е дългосрочна инвестиция в повишаване доверието на аудиторията към журналистическата гилдия.

Отношенията между Джулиан Асандж и неговите медийни партньори не са гладки. Липсата на координация и последователност при публикуването на секретните документи изигра лоша шега на WikiLeaks. През септември 2011 г. изтекоха секретни документи, съдържащи данни за информаторите на организацията. Това е най-големият пробив в сигурността на WikiLeaks, която до този момент успешно се справя с голям брой хакерски атаки. Джулиан Асандж и сътрудниците му от Гардиън взаимно се обвиняват за този провал. Австралиецът смята, че журналистът Дейвид Лий неправомерно е публикувал в новата си книга паролата за достъп до един от файловете с нередактирано съдържание. Лий от своя страна приписва вината на Асандж, тъй като данните трябвало да бъдат изтрити веднага след тяхното декриптиране, а не оставени в интернет пространството. Разривът между партньорите е окончателен, след като WikiLeaks публикува нередактираните материали на своят интернет адрес под претекст, че така или иначе те вече са достъпни. Джулиан Асандж не може да се откаже от сътрудничеството си с традиционните медии, тъй като именно на тях до голяма степен дължи своя успех. Затова при последния си проект – „Шпионските файлове” той заменя старите си партньори с нови. Сред тях са печатните издания Вашингтон поуст, Еспресо, Хинду, немската телевизия ARD, френският информационен сайт www.owni.fr и др. Ползите и за двете страни са твърде големи, така че за момента WikiLeaks няма да остане без подкрепата на едни или други традиционни медии.

Успехът на Джулиан Асандж се дължи на това, че той откри най-слабите места на традиционните средства за масово осведомяване и се възползва от тях. Организацията му спечели доверието и симпатиите на аудиторията. Той използва дефицита на устойчиви идеологии и медийни авторитети, за да създаде идеалния продукт. Начинанието WikiLeaks показа посоката, в която средствата за масова комуникация трябва да се развиват. Сред основните моменти са понижаване на финансовата обвързаност на медиите и дистанцирането от политическите кръгове. Медиите днес не отговарят на нуждите на своята аудитория. Те отразяват само актуалните събития и процеси, но най-новото не винаги е най-важното. Според Асандж бъдещето на журналистиката се крие в анализа на фактите. Австралиецът настоява журналистиката да се основава на научни принципи. Медиите трябва да публикуват повече „суров материал” и по-малко журналистически текстове, по този начин ще се даде по-голяма свобода на интерпретация от страна на аудиторията. По-малката редакторска намеса в оригиналните материали ще намали подозренията в тенденциозно отразяване на събитията и манипулиране на общественото мнение.

Най-голямата заслуга на WikiLeaks е в утвърждаването на една позабравена практика, наречена от медийните експерти „журналистика на данните”. Основното при нея е, че журналистите се фокусират не върху непрестанния поток от новини, а върху архивни документи, статистически данни и друг вид специализирана документация, и се опитват да ги трансформират в разбираеми сюжети. В информационната ера, в която живеем днес, това би трябвало да е основна функция на медиите, тъй като аудиторията трудно се ориентира в огромния поток от данни. Сглобяването на отделните новинарски парчета в цялостната картина на съвременната реалност е почти невъзможно. Улавянето на тенденции и закономерности, както и прогнозирането са фундаменталните характеристики на журналистиката на бъдещето и WikiLeaks е първата, която „тласна” медиите в тази посока.

Начинанието на Джулиан Асандж е съчетание от традиционни журналистически практики и революционни методи за реализация. WikiLeaks е първият представител на медии от ново поколение. След появата на организацията се раждат множество нейни подражатели, което доказва, че идеята на Асандж бързо набира популярност. След появата на WikiLeaks се появиха редица организации със сходни имена. Най-известните от тях са OpenLeaks и GreenLeaks. Подражателите на WikiLeaks обявяват, че няма да допуснат грешките на Асандж и неговата непоследователност. За момента обаче първообразът има две сериозни преимущества пред своите конкуренти – разпознаваемо в цял свят име и широка мрежа от контакти с медиите. Това е гаранция, че WikiLeaks няма да бъде изместена толкова лесно.

Традиционните медии вече се възползват от наученото от WikiLeaks. Много редакции организират екипи, чиято основна цел е изследването и анализът на бази данни. Медиите полагат повече усилия за защита на своите източници. Стартират учебни програми, които да подготвят кадри, квалифицирани за новите изисквания към медийните служители. С други думи WikiLeaks може да е вододелът между две епохи в развитието на медийната комуникация.

Редица изследователи смятат, че не WikiLeaks, а световната мрежа доведе до всички тези промени в средствата за масова комуникация. Противно на подобни твърдения, обаче, Асандж всъщност се обявява именно срещу трансформациите в традиционните медии, предизвикани от появата на интернет. Асандж използва всички възможности, които World Wide Web му предоставя, но това не означава, че WikiLeaks e просто поредната уеб базирана медия. Проектът на австралийския хакер е много повече от това.

Съдбата на WikiLeaks е неясна. Организацията е наистина млада, а Асандж е твърде непоследователен, за да може да се направи прогноза за бъдещето. Тепърва ще следим развитието на WikiLeaks и нейния създател. Само времето ще покаже истинските измерения на този феномен и следите, които той ще остави след себе си. При всички положения едно е ясно: WikiLeaks ще остане в световната история като дръзко начинание, смутило представителите на най-високите етажи на властта. Името на организацията и репутацията на Асандж предизвикват различни асоциации, но не могат да бъдат отминати с безразличие.

Оригинална публикация

 

МЕДИИТЕ и ИЗБОРИ 2011 – обобщаващ доклад на Лабораторията за медиен мониторинг

Фондация Медийна Демокрация I 18.11.2011

Лабораторията за медиен мониторинг представя финалните резултати от наблюдението на медийната среда в периода на Избори 2011.

ИЗТЕГЛИ ДОКЛАДА

или оттук

http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2011/11/mediite-i-izbori-2011.pdf

Съдържание

ОНЛАЙН НОВИНАРСКОТО ПРОСТРАНСТВО | Николета Даскалова

ТЕМИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ НОВИНАРСКИ САЙТОВЕ | Гергана Куцева

ТЕЛЕВИЗИЯ | Тодор П. Тодоров

ЛАЙФСТАЙЛ МЕДИИТЕ | Силвия Петрова

ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЕМИ В МЕДИЙНИТЕ ПОСЛАНИЯ | Мая Цанева

ПОЛИТИЧЕСКА ВИЗУАЛНОСТ В ПРЕСАТА | Елена Колева

ВСЕКИДНЕВНИЦИТЕ ТАБЛОИДИ | Богдана Денчева

ФЕЙСБУК | Ели Александрова

ПОЛИТИЧЕСКА БЛОГОСФЕРА и ТУИТЪР | Марина Кирова

ТУИТЪР и ГУГЪЛ+ | Юлиан Борисов

Оригинална публикация 

Разговор с Николета Даскалова, фондация „Медийна демокрация”

БНР, Преди всички | 17.10.2011

Тема: Мониторинг на медийната среда
Гост: Николета Даскалова, фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Още малко на тема избори оставаме. Какво показва мониторинга на медийната среда в контекста на предизборната кампания седмица преди изборите на практика. Данните ще представят изследователите от лабораторията за медиен мониторинг на фондация „Медийна демокрация”. Част от тези данни имаме възможност да чуем и да коментираме с Николета Даскалова от фондацията. Добро утро!
Николета Даскалова: Добро утро!
Водещ: В предишния баланс, ако сте имала възможност… в предишния разговор, прощавайте, имахме възможност да говорим за този дисбаланс президентски-местни избори в полза на първите. Регистрира ли се такъв дисбаланс и във вашите данни? Да започнем може би от тук.
Николета Даскалова: Да, да. Много уместно. Аз слушах с интерес разговора Ви с доц. Христова и абсолютно мога да потвърдя това наблюдение, че е налице много, много силен дисбаланс в отразяването на президентската тематика и на местната тематика. Поне два пъти, така, интереса върху кандидат-президентите е по-силен и по-интензивен от страна на медиите и специално в новинарското пространство и в пресата в сравнение с информацията за кандидат-кметовете. Дори, дори и на ниво сравнение между кандидатите за президент икандидатите за кмет на най-важния град, на столицата. Така че това е наистина един от, така, от важните изводи от мониторинга на…
Водещ: Не беше ли предпоставен този извод, г-жо Даскалова? Защото в самия факт на това, че изборите са две в едно.
Николета Даскалова: Не. Защо да е предпоставен? Не, не е задължително да е предпоставен. Би могло да се отделя и някъде по-балансирано внимание и на едното и другото. Но тук има нещо друго, което е интересно. Когато анализираме сегашната кампания и сегашната медийна обстановка, ние неминуемо правим сравнение с кампанията и обстановката на предишната предизборна кампания. Имам предвид кампанията за парламентарни избори…
Водещ: За парламентарни, да.
Николета Даскалова: … 2009. Да, някак си все още имаме спомена за тази кампания, защото тя беше някак си много силна, много зрелищна по-скоро, изключително на терена на медиите. И тя събуди, така, очаквания, че този много силен предизборен период ще се разгърне и сега, но това не стана. А една от причините за очакването на този силен предизборен заряд е някак си акцентът, който медиите поставиха на миналата кампания на персоналните качества на отделните кандидати. И може би, така, медиите продължиха да търсят този източник на вдъхновение, на готови новини, така да се каже, в персоналните качества на кандидатите и за едните и за другите избори. Но се оказаха, че някак си не случват, поне през тази кампания, не случват на толкова ярки…
Водещ: Измамено очакване. Въпреки че в кандидатурата за президентските избори това би трябвало да бъде много важен елемент. Нали, личността, персоналните качества на кандидатите.
Николета Даскалова: Да. И медиите лично търсят този персонален момент и точно затова се, така, се фокусират върху персоналната кампания, така да се каже. Защото президентската кампания все пак е кампания за една представителна функция, за лице на нацията. Докато в същото време интересът към наистина апетитните кметски постове остава на заден план.
Водещ: Ами, може би той не остава на заден план, г-жо Даскалова, в регионалните издания, където пък това изглежда по-значимото, по-важното за хората, които продължават да живеят в този регион. Нали, освен това, че ще гласуват и за държавен глава.
Николета Даскалова: Да, но дори и в регионалните пространства, поне доколкото може да ги наблюдаваме през новинарските потоци, като цяло, се вижда приоритизиране на президентската кампания и там където има по-силен интерес към местните избори, той е най-вече на основата на, как да кажа, преливане на рейтинг от страна на, на рейтинг и информационна популярност, от страна на политическите лидери, от страна на самите кандидат-президенти и, така, на старите муцуни, да се каже, в политическия живот. Те са тези, които дефилирайки из различните населени места, повдигат наистина популярността на дадения, на дадената община и стават фактор за това тя да бъде по-високо отразявана в медиите.
Водещ: А между другото, Вие днес ще, така, представите своите наблюдения в рамките на тази предизборна кампания за това каква е модата, както Вие я наричате, в предизборната политическа визуалност. Има ли нещо, нещо, което е ново, нещо, което не сме виждали, а така, си струва да бъде отбелязано по отношение на тази кампания?
Николета Даскалова: Ами, когато говорим за политическата визиалност, едно от интересните неща е, че някак си все повече се обръща внимание на лайфстайла, на външния вид, на начина на живот на кандидатите … В същото време пък няма кой знае каква голяма изненада в сравнение с политическата визуалност през предишните избори, през предходната кампания. Най-интересното нещо, което се случи е свързано със заигравките от страна на гражданите и на потребителите на медии с политическите образи, с политическите визии на кандидатите. Това е може би, така, най-интересното и най-забавното в същото време. Политическата визуалност остана, както впрочем и цялото, така, цялото медийно присъствие, остана фокусирано върху един играч, който реално не е кандидат нито за президент, нито за кмет и това е премиерът.
Водещ: Тоест, в този смисъл нямаме особена изненада и промяна? Нали, това не беше неочаквано за Вас и за нас?
Николета Даскалова: Не, не беше. Да, не беше. Не беше неочаквано, но пък, да, се надявахме, че ще има някакви по-интересни тенденции, но така се случи.
Водещ: Добре. Това така се получи просто поради естествения ход на тази предизборна кампания или по ваша преценка, това е следствие на някакви стратегии да стане точно така, защото това би било успешното поведение?
Николета Даскалова: Със сигурност се наблюдава едно стратегическо приоретизиране на фигурата на премиера като водеща фигура и това стратегическо приоретизиране идва от страна на опозиционните гласове. Някак си тези избори създават впечатлението, че те не са толкова между отделните кандидати, а са едва ли не за и против сегашното управление и сегашното статукво. Интересното е, че ако съдим от медийното отразяване и от степента на присъствие, изобщо отделяне на внимание към едни кандидати спрямо други, към едни политически фигури спрямо други, трябва да кажем, че така, приоретизирането е изключително силно на статуквото, на управляващите.
Водещ: А няколко думи, буквално с две изречения. Очакванията за присъствие в интернет пространството по време на тази кампания оправдаха ли се или напротив?
Николета Даскалова: В интернет се случи. Да, това е много интересно. В интернет се случи наистина нещо по-различно, отколкото то се случва в традиционните, така да ги кажем, медии, в класическите, и в пресата и в новинарските потоци. Интернет, някак си нещата се развиваха по-интересно там. Но не във всички зони на интернет. Примерно политическата блогосфера някак си стана по-… как да кажа, по-маловажна за сметка пък на активностите във Facebook. Facebook и изобщо социалните мрежи се оказаха много силен терен за разгръщане на политически дейности, идващи най-вече обаче от страна на самите политически актьори не чак толкова от самите потребители, от самите граждани. И нещо друго, което е интересно – че в рейтинга, който, така, се генерира от потребителите в рейтинг, като одобрение за кандидатите, няма нищо общо с рейтинга, който ни показват социологическите агенции
Водещ: Е, ще се…
Николета Даскалова: Има много голямо, много голямо разминаване.
Водещ: Добре. Това може би е някаква интрига, която си струва да проследим. Да видим кой ще се доближи до истината накрая. Благодаря Ви! Николета Даскалова, фондация „Медийна демокрация” в ефира на „Хоризонт”, "Преди всички".