www.capital.bg I 03.04.2015г.

Вестник "Дума" ще продължи да излиза, грижата за него се поема изцяло от БСП, The New York Times, CNN и The Economist подготвят приложения за Apple Watch, Airbnb ще бъде сред официалните партньори на олимпийските игри през 2016 г.

The New York Times, CNN и The Economist подготвят приложения за Apple Watch

На 24 април светът ще се запознае лице в лице с Apple Watch – умния часовник на компанията от Купертино. Възможностите, които устройството предлага, са вече забелязани от редица рекламодатели и създатели на съдържание. The New York Times, CNN и The Economist са сред първите издатели, които подготвят специални приложения за Apple Watch.

The New York Times залага на по-традиционния подход – потребителите да получават известия с най-важните новини, както и да потребяват съдържанието чрез специално създадената категория "Новини в едно изречение". Читателите ще имат достъп и до пълните новини на мобилния си телефон само с един клик.

От CNN поемат по друг път, като разработват специална система за персонализиране на получаваната информация. Тя ще бъде съставена от 12 категории, сред които "Топ новини", "Политика", "Технологии", "Здраве" и "Забавление". От компанията посочват, че Apple Watch ще служи за тестова площадка на този нов подход, който в бъдеще би могъл да бъде прехвърлен и към по-традиционните устройства.
The Economist пък възприемат умния часовник като продължение на мобилния телефон, от който потребителите могат да слушат аудиоверсията на тяхното издание. Така Apple Watch ще бъде просто дистанционно, с което слушателят да подбира и контролира информацията.

Вестник "Дума" ще продължи да излиза, грижата за него се поема изцяло от БСП

Вестник "Дума" ще продължи да излиза, като БСП ще финансира изданието от продажби и абонаменти. Това съобщиха в четвъртък председателят на партията Михаил Миков, досегашният издател на вестника Николай Малинов и главният редактор Юрий Борисов по време на съвместна пресконференция. "Вестникът ще продължи да излиза, защото е необходим на българските граждани и на левицата в България", каза Миков и допълни, че журналистите ще бъдат преназначени към Националния съвет на БСП, "като едно временно, преходно решение до структуриране на юридическо лице, което ще бъде на партията". Според лидера на левицата БСП ще поеме и ангажимента абонираните за в. "Дума" "и след неделя да го получават така, както са сключени договорите".

Съществуването на партийния вестник беше поставено под въпрос в началото на годината, когато досегашният му издател Николай Малинов заяви, че ще продължи да го издава до партийния конгрес на БСП на 5 април. По информация на "Капитал" водачът на национално движение "Русофили" Малинов ще продължи професионалния си път като част от екипа на TV7. Все още не е ясно каква позиция ще заеме там, но е вероятно да оглави борда на директорите, пише dnevnik.bg.

Airbnb ще бъде сред официалните партньори на олимпийските игри през 2016 г.

Airbnb ще бъде официалният партньор на олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г., който ще се грижи за алтернативното настаняване на гостите. Такъв тип партньорство се случва за пръв път в историята на модерното олимпийско движение и се налага поради недобре развитата хотелска мрежа в града. Все още няма официална информация каква сума е заплатила компанията, за да бъде спонсор на събитието, но представители на организаторите разказват пред Mashable, че линкове към предложения за настаняване от Airbnb ще бъдат добавени във всички сайтове на олимпийските игри.

Партньорството на платформата Project Agora с медии в Гърция и Румъния показва добри начални резултати

През декември 2014 г. Project Agora – programmatic проектът на компанията TailWind, стъпи на пазарите в Гърция и Румъния. Няколко месеца по-късно са налице първите резултати от партньорството на платформата с 18 медии (43 сайта) в Гърция и 8 медии (81 сайта) в Румъния. За първите 60 дни дигиталният пазар за реклама на Project Agora е монетизирал 21 млн. импресии сред румънските потребители, като eCPM (ефективната цена на милион импресии – бел. авт.) се е равнявала на 0.61 евроцента. На гръцкия пазар проектът е реализирал 36 млн. импресии, а CTR (click-through rates, процентът на кликове, съпоставени към общия брой импресии – бел. авт.) е бил средно 0.23%, а потребителите, видели закупените рекламни позиции, са достигнали средно 62% при среден процент за страната от 45%.

Сред рекламодателите, доверили се на Project Agora в двете страни, са Air France, Vodafone, Emirates, BMW, Mondelez и Skoda. Успехът на programmatic платформата в Гърция и Румъния е първата тестова стъпка за TailWind. Очаква се скоро компанията да стъпи и в Унгария и Дубай.

Новини в 140 знака:
- Приложението Riff на Facebook ще създава виртуални видеа, които потребителите ще могат да допълват и разпространяват сред своите приятели.
- Twitter ще публикува рекламни съобщения в самите профили на своите потребители, а не само в новинарския поток.
- Pepsi ще използва платформата за live stream Periscope, за да достигне до феновете на Mountain Dew.
- ZenithOptimedia намали прогнозираните глобални рекламни инвестиции за 2015 и 2016 г.
- Уенди Кларк се завръща като маркетинг директор на Coca-Cola за американския пазар.
- Google представи нов инструмент, с който да увеличи инсталациите на приложения чрез видеореклами и in-app съобщения.
- Rubicon Project придобива компанията за ретаргетинг Chango, за да предложи по-добри таргетиращи възможности на programmatic платформата си.
- Facebook и Twitter ще държат една трета от пазара на интернет реклама в САЩ до 2017 г.
- AOL и Fox Sports влизат в партньорство за споделяне на видеосъдържание между сайтовете на компаниите.
- LiveRail на Facebook ще конкурира programmatic системите на Google.
- ESPN ще си партнира с платформата за съдържание Outbrain, за да предостави по-добри предложения за native реклама на медията.
- До 2017 г. инвестициите в мобилна реклама се очаква да надвишат двойно тези при настолните устройства.
- Инвестициите в реклама на алкохол в САЩ са се увеличили с 400% през последните 40 години, но това не води до повишение на консумацията.
 

Оригинална публикация

в. Дума | 10.01.2013

С административни хватки "Инвестбанк", оглавявана от Петя Славова, успя тихомълком да придобие собствеността върху "Медийна група България Холдинг", под чиято шапка са вестниците "24 часа" и "Труд", съобщи "Галерия". На 21 декември, в последния работен ден на 2012 г., "Инвестбанк" и медийната група, представлявана от Любомир Павлов и Венелина Гочева, сключват договор, с който банката отпуска на медийната група кредит в размер на 15 млн. евро. По този начин Славова изкупува дълга на вестникарското издателство към "Уникредит Булбанк" срещу залог от дружествените дялове на "Медийна група България холдинг" в изданията на холдинга. Според договора "Инвестбанк" получава право върху настоящи и бъдещи вземания по сключени договори от и над 100 хил. лв.
До схемата за промяна на собствеността се стигна след поредица от скандали, свързани с бившите издания на ВАЦ. Любомир Павлов и Огнян Донев влязоха в остри пререкания с бившия си съдружник Христо Грозев, който дори наложи временен запор върху собствеността на издателската група. Заваляха поредица дела около неизясненото преразпределение на дяловете в медийната група. Разследване за пране на пари срещу Донев и Павлов, инициирано от материали в конкурентни медии, доведе до запориране на имотите им. Появиха се и информации, че премиерът Бойко Борисов се е срещнал с бизнесмените и ги е убедил да се откажат от медийния бизнес. Бившата главна редакторка на "24 часа" Венелина Гочева стана изпълнителен директор на холдинга, а в изданията на "Труд" и "24 часа" започна поредната вълна съкращения и рокади в ръководните постове.

Стр. 4 

в. Дума | 30.07.2012

"Много сме напреднали в партията, след като имаме двама души като Георги Кирков", възкликнал Янаки Стоилов, когато разбрал, че тазгодишните носители на наградата за политическа журналистика и публицистика са двама, свидетелства председателката на журито Велислава Дърева.
От тази поляна е тръгнало нашето слово преди 121 години. Впрочем само левицата има своя историческа поляна, защото сме вкоренени в историята и се надяваме, че нашето бъдеще ще се определя от левицата, заяви Юрий Борисов. Изпълняващият длъжността главен редактор благодари на читателите за доверието, подкрепата и обичта, които осмислят труда ни. "Въпреки че наградата е персонална, аз я приемам като награда за колектива на в. ДУМА и дано през тези 22 години нашите анализи да са направили по-разбираем света, в който живеем. И дано сме успели да ви предадем нашата надежда, че по-добър свят е възможен", каза Борисов.
Пред толкова много хора, събрани на тази поляна – млади, възрастни, красиви, умни, силни и смели, трябва да сваля шапка, каза Павел Писарев и го стори. Известният публицист получи приза "Георги Кирков-Майстора" за 2012 г. за статиите и анализите си в пресата. "Скоро ще се явим пред урните, трябва да свалим от власт това правителство на ГЕРБ, което носи на българския народ бедност и нещастие. Ние имаме сили за това", сигурен бе ветеранът-журналист.

Стр. 3

News.bg I 9.11.2011

Прекратен е договорът на главния редактор на „Дума" Ивелин Николов, предаде ТВ7.

Николов е смятан за близък до президента Георги Първанов.

Издателят на партийното издание и член на тясното ръководство на БСП Николай Малинов ще е и.д. главен редактор, става ясно от редакционното каре.

Ивелин Николов който преди около година премина в пропрезидентския лагер на "Позитано" 20 и присъства на 11 ноември м.г. на учредяването на президентското движение АБВ, отдавна е в конфликт с издателя на вестника на социалистите Николай Малинов.

През април т.г. на Николов дори беше приписвано авторството на анонимна статия в изданието в подкрепа на президентското движение АБВ. Стигна се и до заповед към пазача на сградата да не допуска главния редактор в редакцията.

Оригинална публикация

www.vesti.bg | 04.05.2011

Доклад за българските медии на бившия посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни изтече в "Уикилийкс"

"Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им се концентрира в ръцете на все по-малко хора.
Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват определени новини, за да публикуват пропагандни материали под формата на новини, и не публикуват информации, които не се харесват на спонсорите им.
Корупцията в медиите очевидно ограничава тяхната способност да служат като глас на гражданското общество."
Това е мнението на бившия американски посланик Нанси Макълдауни за българските медии, което тя описва в класифициран доклад, изпратен до Държавния департамент на САЩ през 2009 г. Докладът беше публикуван от "Уикилийкс" и Биволъ.
Повечето българи се информират основно от телевизията, а не от вестници, но печатните медии все още са най-важният фактор при формирането на общественото мнение, смята американският посланик.
В много телевизионни програми се четат заглавия и цели статии от вестници, което увеличава тяхното влияние далеч над числото на тиража им.
Сивият сектор и корупционните бизнес практики сериозно застрашават разследващата журналистика и медийният плурализъм в България, пише още Макълдауни.
В документа посланикът отбелязва, че с приближаващите парламентарни избори (през 2009 г.) последиците от концентрираната собственост и корупцията в медиите са вече на показ.
Въпреки че някои малки независими медии оцеляват, обществото като цяло е изгубило вяра в традиционните медии и се обръща към жълтата преса за разнообразие, пише Макълдауни.
На пазара, залят и от традиционни, и от нови медии, много играчи не могат да оцелеят само с приходите си от реклама и разчитат на спонсори.
Новите собственици на медии, за разлика от предшествениците си, нямат опит в журналистиката. Те използват медиите за да влияят на обществото и за да обслужват бизнес интересите си чрез избираемо публикуване на информация и насочени атаки, пише в доклада.
Сред доминантните играчи е новосформираният конгломерат "Нова българска медийна група", за която се твърди, че притежава три национални всекидневника, един седмичник, един регионален вестник и телевизия, както и че планира да си купи още една, пише Макълдауни.
Посланикът отбелязва, че групата е стартирала експлозивно през лятото на 2007 г. с покупката на три вестника, един от които – "Телеграф", е най-тиражният всекидневник в страната с повече от 100 000 броя в събота и с около 60-70 хил. през седмицата.
Според слуховете групата принадлежи на кръг от компании, близки до ДПС, отбелязва Макълдауни.
Посланикът отбелязва още, че собственикът на групата – Ирена Кръстева, доскоро е работела на служба, от която няма как да е спечелила средствата, необходими за такава инвестиция.
Медиите в България редовно прилагат автоцензура и дори имат черни списъци с политици или конкурентни бизнесмени, за които никога не пишат, пише Макълдауни.
"Нова българска медийна група" наскоро публикува във всичките си издания един и същ текст, очевидна атака срещу политическите и бизнез опонентите си. Групата поне още два пъти е прибягвала до тази практика – по време на газовата криза през януари и по време на кризата с боклука през април в София, се казва още в грамата.
Националните всекидневници "Сега" и "Стандарт" също са получавали критики за публикуване на материали, които, макар и по-завоалирано, обслужват интересите на собствениците им. Подобни тенденции се наблюдават в телевизионните медии, но на много по-висока цена за бизнеса и политиците, отбелязва Макълдауни.
В доклада й се отбелязва контраста с вестниците на ВАЦ – "Труд" и "24 часа", чиито стремеж към увеличаване на приходите чрез по-сензационни заглавия е довел до спад в качеството.
Тъй като чуждестранните им собственици не се интересуват от местната политическа сцена, главните редактори на вестниците имат пълна власт върху отразяването на политическите новини. Въпреки че за "Труд" и "24 часа" не е известно да имат черни списъци, е лесно да се види, че някои политици получават повече отразяване, може би заради близост с главните редактори.
С появяването на новите медии и безброй вестници с кратък живот, много от традиционните вестници се оплакват, че читателите им намаляват.
Редактори се оплакват, че по време на предизборната кампания продажбите падат по традиция, тъй като читателите знаят, че материалите са платени.
Много компании намаляват своята реклама и започват да действат като посредници при покупката на рекламно пространство за политически партии.
Заради намалелите приходи и ограничените ресурси по-малките вестници понякога отразяват новините през телевизията, по която често може да се види спонсорирано съдържание. Въпреки трудностите, по-големите печатни издания все още имат достатъчно персонал, за да отразяват важни събития.
В частни разговори журналисти признават, че политически партии плащат на репортери, редактори и продуценти за интервюта и новинарско покритие, без това да се декларира никъде.
Партиите открито спонсорират вестници. Такъв е случаят с "Дума" (спонсорирана от БСП), вестник "Атака" и телевизия "Скат" (спонсорирани от националистическата партия "Атака")
Заради недоверието си в традиционните медии, българите се обръщат към жълтата преса
Вестникарският пазар е залят с жълти вестници с кратък живот и анонимни собственици. Според представителите на традиционните медии тези собственици са част от сивата икономика и освен, че не плащат данъци, не спазват и журналистическата етика.
Заради неясна собственост и големия брой неподписани статии обществото няма как да се защити срещу клевета.
Жълтите седмичници "Уикенд" и "Шоу" са сред най популярните и влиятелни вестници, с общ тираж от около 450 хил. броя. Увеличаването на тиража им пък тласна дори уважавани политици да им дават интервюта.
Няколко дни преди евроизборите премиерът (Станишев) даде обширно интервю за "Уикенд", в което описва идеите на партията си, пише още посланикът.
Политиците са наясно как се играе тази игра
Журналисти описват опитите на ДПС да засили влиянието си чрез медиите като част от стара традиция политически фигури да инвестират в медии, когато властта им е застрашена.
Социалистите и НДСВ също са си плащали за медийно покритие. Десните партии СДС и ДСБ досега са плащали само за реклами.
В миналото ГЕРБ разчиташе основно на личната харизма на неформалния си лидер Бойко Борисов, който често директно се обаждаше или пишеше есемеси на журналисти, се казва още в документа.

Оригинална публикация

БНР, Преди всички | 2010-04-26

Водещ: 20-те години на в. „Дума” ще започнем с цитат от рубриката „Ние пак сме тук” на изданието тази сутрин. Автор е Велислава Дърева. „За 20 години българската журналистика пожълтя съвсем, изгуби своя инстинкт за самосъхранение, днес пише обратното на това, което е писала вчера, за да пише утре обратното на онова, което пише днес. Без памет и без свян. Има един вестник, който не извърши тази измяна към журналистиката, това предателство към читателя, това престъпление към обществото въпреки. Въпреки всички неистови усилия, въжделения, мераци, помисли, подлости на твърде много персони и персонажи. Този вестник се казва „Дума” – вестникът, който пречи, който е неудобен, който е трън в дебелото око на всяка власт и камъче в нейната божествена пета. Който е свободната територия на българския печат, защото свободата не е нито трън, нито камък, а талант.” Ивелин Николов, главен редактор на в. „Дума”, член на НС на БСП е наш събеседник на 20-ата годишнина на в. „Дума”. Добро утро и честит празник! Пречеше ли „Дума”, г-н Николов и тогава, когато БСП беше на власт?
Ивелин Николов: Мисля, че да. Пречеше разбира се на тези, които се опитваха да упражняват властта некадърно, доколкото ги е имало. И казваше истини, които бяха неудобни на всички. Но това е типично за в. „Дума”, защото един основен принцип е истината на информацията, във вестника да има различни мнения и да има хора с позиция.
Водещ: По-трудно ли се прави сега вестникът на фона на наистина пожълтяването на пресата, което е очевидно?
Ивелин Николов: По-трудно да се прави не бих казал, по-трудно върви неговото разпространение, тъй като вестникът освен борба за чистота на словото и професионална журналистика, води и борба с фирми на разрпостранителския пазар, които очевидно се влияят по някакъв начин от новата диктатура и трудно се намира вестникът, и въпреки че го даваме на пълна консигнация, него го няма по павилионите.
Водещ: Верни ли са ви читателите, какво сочи вашата собствена социологическа проверка?
Ивелин Николов: Нашите изследвания, преди около 3-4 месеца имахме представително изследване за читателската аудитория, това е вестникът с аудиторията, която има най-голямо доверие на вестника. Знаете, някога се разказваха анекдоти за това, но за нас това е важно, че имат доверие в позицията на журналистите и в информацията, която имаме. Оказва се, че и вестникът с най-голям процент хора с висше образование в аудиторията, с най-много хора,ползващи Интернет. Мисля си, че въпрос на кауза е вестникът да бъде такъв, какъвто е.
Водещ: Поехте го в много труден момент, когато беше дори въпрос на оцеляване дали ще се намери кой да подкрепя финансово вестника?
Ивелин Николов: Да, не искам да си спомням за тези времена. Тогава, когато се случи, че новият екип започна да работи в „Дума”, вестникът беше на минимума на възможния тираж за всекидневник. Десетина души правеха всекидневник, което всеки журналист знае, че е невъзможно. Мисля си, че този момент е преодолян и настроението в колектива е много различно.
Водещ: Аз поне доколкото ми се налага да чета вестника ви професионално, забелязвам, че давате възможност на изява и на представители на мнозинството. Кажете обаче как успявате да осигурите място на толкова многото течения и идейни различия, които самата партия продуцира?
Ивелин Николов: Не е лесно, но така или иначе за нас всяко мнение, в което няма интрига или лична нападка и обида е важно. Ние имаме специална страница, в която пискаме различни мнения с различни възгледи. Така че някой път може да се забави някоя публикация, но в никакъв случай не я отказваме.
Водещ: Как бихте определил моментът, в който се намира сега, този настоящия, БСП. Днес отново темата е актуална във всички вестници с твърденията, че събира подписка, която да инициира извънреден конгрес за смяната на Сергей Станишев. Между другото във в. „Стандарт” се твърди, че вие, Кирил Добрев, Корнелия Нинова и Антон Кутев стоите зад тази подписка?
Ивелин Николов: Звучи несериозно. Не ми се иска днес да говорим за измислици. Вие правилно цитирахте днешния коментар на Велислава от първата ни страница. Очевидно много хора подмениха словото с ласкателство, лакейство и какви ли не измислици. БСП е в трудна ситуация, но всичко, което се случва около нея означава, че БСП е жива партия и че в нея има много хора с идеи за нейното развитие. Убеден съм, че при такъв интерес и извън БСП към партията тя има много силни възможности да върви напред. Времето е покаже. Тъй като все пак в БСП се произвежда политика и не се правят снимки пред камера.
Водещ: Това е интересен подход към случващото се в партията. Виждате ли обаче и хора от средите от БСП, които предпочитат снимките пред камера и публичните събития вместо това да работят за партията?
Ивелин Николов: Сигурно ги има, има ги навсякъде, но аз си мисля, че през последната година тези хора не са сред тези, които вземат решенията и определят политиката. За мен е важно на днешния ден, когато ние събираме своите почитатели в 19 ч в Народния театър, отново да си кажем, че четенето на „Дума” е гражданска позиция. Особено във времена, когато тотално се нарушава свободата в България. Мисля си, че е време гражданска позиция да вземат колкото се може повече хора.
Водещ: Между другото като казахте за свободата и за нарушаването й, винаги е актуална темата за закон за печата. Напоследък отново покрай новия председател на СЕМ Георги Лозанов беше припомнено, че такива намерения има. Как гледате на това?
Ивелин Николов: Аз си мисля, че идеята за етичен кодекс на журналиста е достатъчна и той няма нужда да бъде правен от законодателите. Той има нужда да бъде правен от журналистическата колегия. Може би закон срещу пошлостта всеки трябва да има в своята глава, тъй като в момента пошлост се появява не само от електронните медии.
Водещ: Да, то всъщност пошлостта няма как да я насочим към една конкретна професия, пък и понякога ние журналистите просто отразяваме тази пошлост и тя стига в медиите…
Ивелин Николов: Стига да не я създаваме ние. Вижте, очевидно нищетата и озлоблението и омразата водят и до някакъв вид естетическа нищета. Напоследък става все по-модерно и чалга телевизията, и чалга културата и чалга политиката. Нормално е обаче да има стожер. Българското в българина не е изчезнало, както човешкото.
Водещ: Надявам се това да е така. Въпреки че вие предпочитате да не влизаме в тази тема, аз все пак не мога да не ви попитам и за това. Това, което се случва в БСП по някакъв начин е уникално, защото ако в другите партии има някакви разделения, течения, те, да кажем, се превръщат в други партии. При вас обаче всички, които критикуват настоящото ръководство на партията, не се отделят от нея, а стават нейни идейни течения. Това някакъв специален социалистически феномен ли е?
Ивелин Николов: Той не е феномен от вчера, той е феномен още от 91-а година. Когато споделяш едни и същи ценности и имаш само спор по начина на правене на политика, нормално е тогава хората да търсят свобода на своето мислене и защита на позиции. Това, да кажем, е един от принципите пред колегите във френската социалистическа партия. Там една година преди конгрес всички, които искат да участват в ръководството, изготвят свои идейни течения и там се борят с платформи на конгреса. Нормално е. Така беше и 90-а, и 91-а в БСП за тези, които не си спомнят. Важно е разбира се спорът да бъде на принципна основа, а да не бъде за някакви лични интереси.
Водещ: Така ли изглеждат нещата в момента с появата и на новото гражданско движение на Татяна Дончева и със заявките, които дават левите? Принципно ли е?
Ивелин Николов: Различно изглеждат нещата. Винаги е имало хора, които спорят на принципна основа и хора, които искат да запазят мястото си в политиката. Движението на г-жа Дончева е едно от многото граждански движения. Аз самият членувам поне в три граждански движения. Не всяко едно от тях иска да променя политиката. По презумция от политологията се знае, че когато едно гражданско движение влезе в политическия процес,то даже без да е регистрирано се превръща в партия. Колегите от т.нар. ляво крило са хора, което очевидно имат идеи как да се води по-лява политика, досега не са формулирали кое политическо действие е по-ляво. Аз с интерес моля колегите от вестника да разговарят с тях, да търсят тяхното мнение. Те винаги имат място на страниците на вестника.
Водещ: Последно, вашата прогноза, извънреден конгрес на БСП още преди лятото или тогава, за когато е насрочен? Какви са настроенията, които…
Ивелин Николов: Конгресът още не е насрочен. Съгласно устава той трябва да се провежда всяка година. Аз си мисля, че най-вероятно конгресът ще си има своето заседание в началото на есента. Това е нормално. Предишният конгрес беше октомври. Така или иначе БСП има постоянно действащ конгрес и аз не виждам идеи защо трябва нещо извънредно да се свиква.
Водещ: А смяна на лидерските елити?
Ивелин Николов: Това може да го направи всяко заседание на конгреса. Въпросът е дали делегатите преценяват, че е необходимо. За мене в момента ръководството от седмица на седмица работи все по-ефективно. Да, искам ми се още повече и още повече действия, но не винаги това, което ни се иска е възможно.