Водещ: Повторно по „Хоризонт” тази седмица Иво Инджов ще представи проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг”. Впрочем, това изследване много нашумя, тъй като става дума за избирателното отношение на българската преса, на българските медии общо, към съобщенията, които са свързани с пороци в българската банкова система. Повод за това е темата „Гнилите ябълки в банковата система”, която е препечатка от сайта bivol. Добър ден, г-н Инджов! Така Вие може да тествате, както се казва, българските медии къде минава разделителната линия между тях и да кажете също, че вероятно това, което се знае – една голяма част от българските медии са функция на банковия капитал.
Д-р Иво Инджов: Добро утро, г-жо Маринкова!
Водещ: Добър ден!
Д-р Иво Инджов: Добро утро и на слушателите на „Неделя 150”! Сега, темата за гнилите ябълки в банковата система, това е по една грама, която бившият американски посланик Байърли, която изтече във Wikileaks и в България беше публикувано в сайта за разследваща журналистика bivol. Значи, това е само една от темите табу, които ние сме тествали. Те са общо 16. Тук искам просто да групирам темите в три групи. Става въпрос теми, свързани с властта, с капитала и с човешките права. Но защо журито оцени… Те са 16 табуирани или силно маргинализирани теми. Ние ги представихме на силно компетентно жури, седемчленно, което оцени, че именно пълното информационно затъмнение, наложено върху тази част от грамата, свързана с непубликуването на имената на седем банки – те са няколко банки, пет или шест, трябва да видя точно списъка – е нарушило в най-голяма степен обществения интерес, т. е. правото на гражданите да бъдат информирани за важни неща в България.
Водещ: За българската банкова система?
Д-р Иво Инджов: За българската банкова система. Значи, защото някои от вестниците съобщиха останалата част от тази грама – колко е стабилна банковата система в момента, но какво се е случвало преди това, как някои от банките са натрупали своя първоначален капитал, те си спестиха имената на тези банки, на този важен пасаж. Ето, пример за манипулация, за избирателно отношение към информацията. Това важи абсолютно за всички вестници. Нито един вестник не спомена името на нито една банка, както тя беше упомената в тази грама.
Водещ: Това в заглавието вероятно е свързано с хамлетовския въпрос за Дания. Но когато узнаваме това, че печатът се въздържа да посочи тези факти, взети от дипломатическа поща, как анализирате този факт?
Д-р Иво Инджов: Ами, това е много избирателно отношение към публикациите във Wikileaks. От една страна, знаете, банките са най-големите оператори, заедно с мобилните оператори, в печатните издания. От друга страна, има един рестриктивен закон за кредитните институции, който предвижда сурови санкции и глоби при оронване на престижа на съответната банкова институция и вестниците просто са си наложили автоцензура, намирайки се под удара на тези два фактора. Но те си налагат автоцензура и по други теми, свързани с миналото на премиера – пак по Wikilieaks, но и по други източници. Свързани с произхода на капиталите на неговата бивша приятелка Цветелина Бориславова и с други фактори по темите власт, капитал, човешки права.
Водещ: Как е решен този проблем, когато засягаш интереси на рекламодател, в независимата преса другаде?
Д-р Иво Инджов: В другите страни? Ами значи, има едно, така, бих казал толерантно отношение, когато се случи нещо с рекламодателя и то не е лицеприятно и не е някакъв голям, грандиозен скандал, да не се информира с голяма острота първия път, ако в същото време рекламодателят е активен, т. е. да, публикува реклама в съответното издание. Но това не може да бъде постоянна политика. Ако скандалите с работодателя продължат, съответното издание, разбира се, започва да информира за него. Значи, има един известен толеранс навсякъде по света, доколкото аз съм запознат с практиките в развитите медийни демокрации, но кредитът на доверие не е вечен. Няма, там няма теми табу, така да го кажа. Поне в качествените вестници и списания.
Водещ: Всеки самоуважаващ се издател, редакцията им, просто се страхува да попадне в такова положение.
Д-р Иво Инджов: Разбира се, защото неговият най-ценен капитал е не доверието на банките в медията, макар че и това е важно – медията трябва да информира коректно и обективно за всяка една банка, а най-важният капитал за всеки издател е доверието на читателя, респективно на зрителя. Той легитимира съответната медия.
Водещ: В България през изминалите седмици се случи нещо, което представлява ескалация на напрежението между властта и медиите, доколкото беше използван назидателният громящ израз „мафия”. Но когато говореше за това, че сенчестият бизнес е създател на медии, г-н министър-председателят избегна банковия сектор. Факт.
Д-р Иво Инджов: Това е, че и аз не си спомням точно изявлението му, но мисля, че нямаше за медии, принадлежащи на банки. Той сам дефинира мафията, раздели я на няколко сфери, но мисля, че за банки не спомена нищо.
Водещ: Факт е, че избегна този сектор. От друга страна, не мислите ли, че се постигна една градация, която е твърде, как да кажа, трудно се живее при такава демаркационна линия?
Д-р Иво Инджов: Ами, когато министър-председателят смята, че журналистите обслужват интересите на мафията и излиза с голословни твърдения и общи приказки, това е достойно за съжаление, както достойно за съжаление е, че по-голяма част от журналистите не реагираха, по-голяма част от изданията или ако реагираха, реагираха много меко. Представяте ли си канцлерът на Германия да каже нещо подобно или пък бившият министър-председател Силвио Берлускони? Ами, той колкото медии имаше под крилото си и контролираше, имаше и доста опозиционни медии, които веднага биха го разкъсали, образно казано, на часа в публичното пространство. А в България такова нещо не се случва.
Водещ: обстоятелството, че има проблем със собствеността на медиите и че там в дъното винаги има нещо неизяснено – офшорни фирми или пък недостатъчно чист бизнес, предполагам, ще продължи да тежи по-нататък в България, колкото и близо или далеч да са изборите.
Д-р Иво Инджов: Разбира се. Собствеността на по-голяма, на част от медиите, така да го кажем, особено на печатните, е проблемна. Тя е много неясна, въпреки че бяха приети едни изменения в закона за задължителното депозиране на печатните издания, където веднъж годишно всеки вестник трябва да публикува в редакционното си каре кой му е собственик. Но това е, много либерално е подходено в България. В Германия има закони, които задължават издателите, мисля, че два пъти в годината да публикуват собствеността си, включително всички видове медийна собственост, не само в печатните издания – кръстосаната медийна собственост, всички проценти. Въобще, пълна прозрачност. Докато в България малко, така, беше завоалирано този принцип. Но действително, да, част от медиите са собственост на офшорни компании. Това няма как да бъде забранено, защото ако се забрани да бъдат собственост на офшорни компании, това значи, че трябва и всички други бизнеси, които са собствености на офшорни компании да бъдат забранени. Това няма как да стане, но трябва да има прозрачност. Поне информираният читател и зрител да знае кой го информира, кой стои зад този, който го информира.
Водещ: Като се връщам на вашата основна тема, свързана с гнилите, с има нещо гнило в българската банкова система, Вие как смятате, че трябва да продължи тази тема? Примерно.
Д-р Иво Инджов: ами значи, трябва да има еманципация, постепенна еманципация на медиите от техните рекламодатели. Сега, факт е, ние като анализирахме отношението към мобилните оператори, то е доста по-диференцирано в сравнение с това за банките. Доста беше критикуван М-Тел през първата половина на миналата година заради проблемите в потребителската платформа, заради големите сметки, заради нередности в обслужването. Доста теми, свързани с мобилните оператори – с неправилното съхранение на лични данни, с вредата от GSM антените, некоректно отношение към потребителите намират излаз в медиите, макар че по-често вестниците пишат, използват сборния образ на мобилните оператори, избягват да цитират конкретно. Но както казах, в случая с М-Тел, когато бяха засегнати много потребители, които същевременно са и читатели на вестниците, нямаше как да не споменават имената на М-Тел. В същото време този модел, критичен модел на информиране върви ръка за ръка с многобройни PR публикации за мобилните оператори. Много пъти журналистически текстове, PR публикации се маскират като журналистически публикации. Личи си, че те са писани директно в PR отделите на телекомите. Но все пак там ситуацията е доста по-добра. Гражданите са доста повече информирани за разлика от това, което се случва в банковата система. Просто, трябва повече гражданска смелост от страна на журналистите и повече професионализъм, по-добре подготвени репортери, които да изпипват дописките си и да се аргументират с факти, с различни твърдения, събрани, за да могат да не попадат под ударите на закона за кредитните институции.
Водещ: Колкото повече тайни, толкова повече манипулация. Като че ли това ни оставя повече в ръцете на всякакви видове операции. Но, г-н Инджов, да кажем, че тази ваша пресконференция, това ваше изследване е полезно за българските медии. Това единствено изследване ли ще бъде или ще продължите?
Д-р Иво Инджов: Това беше пилотен проект. Ние сме се опитали да приложим на българска почва сходни проекти, които се реализират и постоянно се извършват всяка година в Съединените Щати и в Германия. Да, ние смятаме да продължим. Дано да имаме финансиране осигурено за догодина. Работим и по този въпрос. Но смятаме да включим и регионални печатни медии и онлайн медии на този етап, защото това, което се случва в националните всекидневници и седмичници в България, тези негативни тенденции, които установихме, е в пъти по-негативно и повече вредящо на читателите в регионалните вестници. Там има местни рекламодатели, местни величия, които дерибействат в много по-силна степен, отколкото това, което наблюдаваме в София. Така че хората трябва да знаят. Трябва да има една критична контрапубличност, пък каквото стане.
Водещ: И да се отърсят от страховете си, ако могат.
Д-р Иво Инджов: Ако могат, да.
Водещ: И също така непрестанно да бъдат нащрек тези, които работят на полето на свободната журналистика. Благодаря Ви! Иво Инджов, който представи проекта „Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг” на Института за модерна политика.