в. Монитор | Елена КРЪСТЕВА | 2010-05-01

Повдига ми се от “Биг брадър"

- Г-н Филипов, станахте на 80 години, получихте и награда "Златен век", каква е равносметката?

- Не е лоша. Когато човек помисли за изминалото време, след като е прекъснал трудовата дейност, трябва да си направи рекапитулация – добре ли му е минал животът? Моят е минал добре. След като съм работил това, което обичам. Имам 38,5 години стаж само в Комитета за телевизия и радио. Седем години в радиото и останалите в телевизията.

- Наркотик ли е телевизията?

- Да, абсолютно. Когато дойдоха колегите да предават тук, от дома ми, замириса ми на телевизия и аз се разтреперих. Нямате представа какво удоволствие е телевизионната атмосфера.

- Защо днешните тв лица се изхабяват толкова бързо?

 - Преди много години правих характеристика на длъжността "говорител". Тогава се наричахме така – говорители, сега са водещи. Пратих запитване до ЮНЕСКО с искане да ми уточнят какво пише в тяхната спецификация за тази професия. Отговорът беше "Препоръчваме след 10 до 15 години работа пред камера да се сменя профилът, защото човек се изхабява". За тях максимумът е петнайсет години, след това човек не е отговорен какво прави, защото е обръгнал. А аз бях пред камера 32 години. Винаги съм казвал: "Ако човек не си обича работата, няма смисъл да я работи".

- Стига ли ви пенсията?

- До голяма степен да. Сам се грижа за себе си. Не ходя по ресторанти. Не пия и не пуша, тъй като преди десет години оставих цигарите. Е, случва се по някое уиски, но не е системно. Книги вече не купувам, защото зрението ми много отслабна. Така че разходите ми се ограничават само в ежедневието. Купувам главно дискове с музика.

- Какви предавания гледате?

- Наскоро гледах "Норма", защото музиката е много красива. Непрекъснато се връщам към един дует.

- Как преценявате актуалната медийна картина?

- Ще ви отговоря косвено – никога не бих гледал "Биг брадър". Гледам предимно политически предавания, важно е да са смислени. Много обичам предавания за литература, но за съжаление само БНТ излъчва такива. Интелектуалната страна на телевизията ми харесва и следя. От "Биг брадър" ми се повдига.

- Защо риалити форматите доминират?

- Това е въпрос на времето. Когато аз работех в телевизията, времето беше едно, сега е друго. Ако работех сега, никога нямаше да остана 32 години в телевизията. И то не защото работата е напрегната и сгъстена. Аз съм актьор по професия и мога да се оправя с това. Но е тягостно да вършиш неща, които не ти харесват. Когато случайно попадна на откъси от "Господари на ефира", те ми показват кондензирано интересни моменти от битието на телевизиите и главно на кабеларките. Като ги гледам, ми става тъжно. Но не за телевизиите, а за българина, който гледа такива неща.

- Как живее българинът сега?

- Като в Биг брадър.

- Преди също бяхме в системата на Големия брат…

- Това е много спорен проблем. Никога не съм бил в тези сфери, за да ви кажа какво е било. Никога не са ми предлагали да бъда агент на Държавна сигурност, никога не съм ходил по лагери, никога не съм видял бити, убити, осакатени, така че много ми е трудно да говоря. Живеех в някакъв остров, наречен телевизия. Вършех си работата. Сменил съм 17 директори и всеки се е отнасял с много добро чувство към мен. Принципът на говорителската работа беше такъв: "Аз съм господар на студиото". И когато вляза там, никой не може да ми каже каквото и да е. Никога не са ми правили корекции на текстовете, а аз съм правил много пъти поправки.

- Добър ли е правоговорът на днешните тв водещи?

- В общи линии, да. Но има твърде много чуждици и езикът ни стана малко нечист. Не че не обичам думата "уикенд". Но "почивни дни" ми звучи много по-добре на български. Изключвам термините от компютърно естество, защото те са задължителни.

- Защо лошата новина продава?

- По законите на свободната пазарна икономика продава се това, което интересува хората. А от времето на дядо Адам и кака Ева хората винаги са се интересували от лошото. Какво е тяхното в Рая – Ева съблазнява Адам, той пада в клопката и край.

- Коя е най-лошата новина, която се е налагало да прочетете в ефир?

- Откровено казано, тогава ние четяхме за природни бедствия, за смъртта на известни хора. По наше време нямаше пиетет към лошата новина, на първо място идваше добрата. А сега е обратното. Гледайте сегашното издание на "Биг брадър" и ще ви стане ясно какво харесва българинът. Продуцентите специално са търсили такъв род хора – безработни, сервитьорки, коафьорки, продавачки по сергии. Това е нивото. Но то е нарочно търсено, за да се покаже какви не трябва да бъдем.

- Доколко хората там са представителна извадка за българското общество?

- За съжаление, интересът към "Биг брадър" показва, че е така. Хората го гледат настървено, защото винаги са обичали да повдигнат юргана нависоко и да видят какво правят двамата под него. Това е любопитството. Забелязали ли сте, че когато двама се сбият, около тях се събира тълпа и гледа. Никой няма да ги разтърве, но ще ги гледат с удоволствие, защото това гъделичка някакъв атавизъм в човека, останал от праисторическо време. Такива сме хората, какво да правим!

-  Как се промени нацията ни след двайсет години демокрация?

- Не към добро, но това е нормално. Все едно на един човек, който досега е ял само боб, в един момент да му дадеш шницел по виенски. В първия момент ще му е интересно, после ще му доскучае и ще се върне към бобеца.

- Политиците ни добре ли стоят на екрана?

- Това е тема, която не бих искал да коментирам. Освен да се смея, нищо друго не ми идва на ум. Има една американска максима, която казва: "С политика се занимават хората, които не могат да правят нищо друго". Може би има някаква истина.

- Преди десетилетия със Слава Рачева разказвахте приказките на Педя човек – лакът брада. Каква приказка искате да разкажете сега?

- В българските народни приказки винаги има много мъдрост, но забележете, в тях побеждава доброто. А в холивудските продукции побеждава онзи, които има повече пищови. Така че каква приказка да разкажеш? Единственият животински вид в света, който убива себеподобните за удоволствие, е човекът. Това е разликата между човешкия вид и останалите.

- Разочарован ли сте от човека?

- Не. Разочароваш се, когато не можеш да разбереш нещо. Но на моята възраст и това, което съм прочел за 67години, знам какво е животът и какво отношение да взема. Агресията неизменно е аксесоар на човешкото развитие.

- Другият неизменен аксесоар като че ли стана стремежът да купиш, да имаш…

- Има два вида хора – за едни парите са смисъл, за другите са средство. За мен те винаги са били средство да имам хубави книги, музика, хубави коли, дрехи. А има хора, които следват парите, трупат ги, а живеят като животни. По този повод се сещам за един автентичен случай от биографията на Рокфелер-старши. Когато тръгнал да умира, лежейки в леглото, извикал родата и казал: "Сега  да ви кажа три думи: "Аз съм милиардер, оставям ви богатство, което не може да се изброи ми. Но вижте какво има на масичката ми – половин чаша мляко и една четвърт ябълка. Това е, което мога да ям. Тогава, когато трябваше да ям сочни стекове, правех икономия на центовете, за да мога да ги натрупам. Е, натрупах ги, каква ми е ползата от това? Никаква".Това трябва да го проумеят всички пишман бизнесмени у нас, които са станали богати, но зад тях я няма културата, която да облагороди това богатство. Чърчил също е бил богат, но е Чърчил, раснал е в друга среда.