в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-01-03 

Трябва да кажа, че новините на турски език са най-малкият проблем на българите. По време на Втората световна война по Радио Москва например е имало емисии на немски език, както и по немските радиостанции са предавали новини на английски език. Ако нашите съграждани от турски произход не слушат новините на турски език по БНТ, то ще ги слушат на турски от турските телевизии. А новините на турски език по БНТ все пак представят българската държавна политика, нали?

- Г-н Петров, наскоро стана ясно, че едва 22% от българите сме щастливи… И може би сме най-нещастният народ в Европа. Каква е вашата равносметка за 2009 г.?

- Има една руска поговорка, която твърди, че за да има щастие, трябва да има много нещастие. Може би затова според социологията руснаците са изпитвали най-голямо щастие по времето на Сталин. Защото са се сблъсквали с твърде много нещастие, за да сравняват.
Аз самият не бих се определил като щастлив, но съм доволен от живота си. Европейското разбиране за това дали си щастлив или не е по-скоро практично. Ние, българите, сме свикнали да гледаме ирационално на света. Но като цяло тези изследвания са ужасни с резултатите си. Явно българинът е изтъкан от страхове… Мисля, че в “Труд" четох, че само 4,6% от хората вярват на съдебната система, а само 10% на полицията. Това означава, че българите не вярват, че живеят в държава, която може да ги защити.

- В тази връзка като човек, минал през школата в Симеоново, как ще коментирате “наглите" бандити? Има ли и ченгета сред тях, според вас?

- Има един филм “Тренировъчен ден", спечели “Оскар" преди години. Там Дензъл Уошингтън, който играе ченге във филма, казва: “Някой трябва да пази овцете от вълците. А само вълк може да лови вълци." Тоест у полицая винаги дреме двойствена природа. Ако иска да си свърши добре работата, той трябва да мисли като престъпник, да влиза в кожата му. Това обаче е проблем в целия свят. Защото това е много деликатна сфера – сферата на сигурността и на борбата с престъпността.
У нас след промените през 1989 г. в тази сфера не влезе слон в стъкларски магазин, а направо стадо мамути. И по света понякога хора от службите минават от другата страна, а при нас барикадата между добрите и лошите беше тотално взривена. А всъщност, каква е разликата между това да си агент преди 20 години и да си агент днес? То има разлика, но все пак как ли сега се навива някой да работи за службите? Убеден съм, че в случая с “Наглите" агентура е свършила цялата работа. Но дали човекът, който е донасял за престъпниците, е герой или доносник? Тези престъпници всъщност са негови другари. А той предава ли приятелството им, като донася информация на полицията за тях? Ние като общество не сме си отговорили на тези въпроси.
Аз винаги давам за пример Закона за изтребление на разбойниците – първо по времето на Стефан Стамболов и после при Александър Стамболийски. Държавата, когато е била заплашена (защото след войните се появяват банди от по стотина въоръжени мъже), е решила проблемите си със закон от една страничка. Мога да цитирам 12-и член от него: “Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на Околията."

- Но сега няма как да обесим някого в центъра на София.

- Няма начин, но има как държавата да приведе законите на нивото на престъпността и да я притисне. Във Финландия се оказва, че има повече битови престъпления, отколкото в България. Обаче в центъра на Хелзинки едва ли се разкарват “частни армии" от по 50 души, за да охраняват някого. Или пък едва ли основният проблем на финландците е това дали имат новини на езика на някакво малцинство отвъд Полярния кръг.
И още – във Финландия има абсолютно същия паметник, като нашия на цар Освободител. И на никого, дори по време на най-кървавите войни с Русия, не му е идвало наум да го бутне. Става дума за естествена политическа толерантност.

- Според вас необходимо ли е допитване за съдбата на новините на турски език по БНТ?

- Не. По същия начин може да има референдум дали в България да се излъчват турски сериали. Това пак е нещо странно, като се има предвид, че цяла България сяда вечер да гледа турски сериали. Не може едно програмно решение на БНТ да се променя чрез референдум. Може да се промени законът, защо да се харчат 15-20 млн. лева?!
Знам, че много хора се дразнят, но като се има предвид, че сме в ЕС, в ХХI век, такъв въпрос е даже трудно да се постави на дневен ред. Би могло, но ако сме в 1911 г., например! Или си част от европейската политическа култура, или не.

- Следите ли как се говори в парламента? Имахме си и “хомоскандал" между депутатите наскоро.

- Не може да се говори така в парламента. Ако така си говорят депутатите, как да си говорят обикновените хора? Това е същата ситуация, както е и с референдума за новините на турски език. Обществото ни е ужасно изостанало от това, на което станахме членове. Какво значи да се говори в парламента кой с кого си ляга? Това няма отношение към хората и техните проблеми.
Българинът сигурно би подкрепил управление и на гейска партия, стига хладилникът му да е пълен и да не го грабят през ден.

- Наскоро депутатите приеха на първо четене промени в медийния закон, според които 25% от програмата на телевизиите трябва да са за продукция, създадена от български продуценти. Много ли е това?

- Не, не е много. Има западноевропейски страни, където този процент е в пъти по-висок. Да не говорим за Франция, която е пример в това отношение, как брани културата си. Знаете, че дори в момента тя съди “Гугъл", за това, че са качени копирани френски книги в световната интернет търсачка. Не заради авторското право, а защото в интернет не може да се контролира съдържанието им.

- Но българите продължават да гледат турски сапунки, а не родни…

- Вероятно един епизод на “Перла", например, струва колкото целия сериал “Забранена любов". Но това е, защото турският пазар има над 60 млн. потребители и предполага телевизиите да инвестират много средства в своите продукции. Ето, за да го има филмът “Аватар", са вложени половин милиард долара. Всичко е въпрос на пари и на пазар. А България е малък пазар. Но въпреки това нивото на родните телевизии е доста високо в сравнение с тези в Гърция, уверявам ви.

- Как ще се развие “Шоуто на Иван и Андрей" по Нова тв според човек, който е работил години за подобна продукция?

- Зависи от волята и издръжливостта на двамата продуценти и водещи Иван и Андрей. Зависи и от волята и издръжливостта и на Нова тв. По принцип това е трудна задача в един час, където от години Слави Трифонов господства. Но ако Нова тв има амбиция да налага такова шоу и ако е готова на едно маратонско бягане, никой не знае какъв ще бъде резултатът. В телевизията успехът на едно предаване понякога зависи само от едно негово издание.

- Но Иван и Андрей ще трябва да се борят всяка вечер около 30 минути именно със Слави.

- Виждам потенциал в тях, но знам, че и Слави има потенциал. Това ще е трудна битка. Особено за Иван и Андрей. За тях това е предизвикателство, но ежедневното шоу е голяма машина. Трябва да имаш специална нагласа и ако са преценили, че могат да се лишат от личния си живот, ще имат шанс.

- Да поговорим и лично. Вие ходите ли още на лов?

- Не съм ходил отдавна. Последно беше преди 2 години, улучих глиган. (Смее се.)

- А кога за последно бяхте под прицел – на жени, на политици, на завистници?

- За жените – те да си кажат. Никога не знаеш дали не те държат на мушка, нали? (Смее се.) За политиците – в “Нека говорят" даваме трибуна на всеки, независимо от кой аспект на политическото пространство е – може да гостува Сергей Станишев, Яне Янев, Бойко Борисов или Волен Сидеров. Когато тези хора разберат, че някой е обективен и не се продава за 5 лева, приемат да гостуват без договорки.
За завистниците – ще използвам мисълта на великия Кирил Маричков от група “Щурците", който казва, че ако българите впрегнем завистта си, не ни е нужна никаква АЕЦ. И ще добавя, че тогава ще имаме достатъчно енергия, за да станем световна енергийна сила. Ще си имаме и ток без пари. Направо ще построим Дубай на Балканите.

- След като напуснахте преди година и половина “Шоуто на Слави", се чу, че ще се жените. Избрахте ли кумовете?

- Кумове отдавна съм избрал, само с женитбата изоставам. Но не съм се отказал. Аз съм кум на един мой приятел от детството и предполагам, че той ще се съгласи да ми кумува и на мен някой ден. Въпросът е по-скоро в булката, но работя по въпроса. Догодина имам рожден ден, който не се празнува (40 г. – б. р.).Вече съм на години и се замислям. Но пък ето, промени се Семейният кодекс, вече фактическото съжителство се приравни на брака, така че няма значение дали човек е подписал. Макар че аз съм привърженик на старата мода.

-Тогава по-скоро ще чакаме вести не за кумуване, а за кръщене?

- Да, да. (Смее се.)

Стр. 6 – 7