Медийната агитация на референдуми отваря нова схема за точене на бюджета

в. Сега | Светослав СПАСОВ | 12.01.2016

Едва ли може да се очаква много от анализа, който Централната избирателна комисия (ЦИК) пише в момента по повод отминалите общински избори. През декември комисията излъчи неколцина свои членове, които да разгледат и обобщят проблемите, срещнати по време на изборния процес. Въз основа на техния труд след това ЦИК ще представи на парламента свой прочит на недъзите на изборната система и ще предложи промени в законодателството. Засега не е ясно дали текстът ще бъде готов за началото на дискусиите в НС дали да се въведе възможността за дистанционно гласуване по електронен път. Този дебат бе вменен в дневния ред на депутатите, след като референдумът на 25 октомври м.г. изпълни условието в него да участват над 20% от избирателите, гласували на предишните парламентарни избори. Дори докладът на ЦИК да стане готов през следващите дни и да бъде внесен в парламента, малцина хранят надежди, че той ще предложи наистина работещи решения, а няма да се плъзне по повърхността и да заоре в чисто технически детайли. Песимизмът изглежда напълно основателен, след като повечето от членовете на ЦИК вече показаха, че са част, а не решението на проблемите.
Една от точките, по която НС предстои да заседава, е какво да прави с т.нар. медийни пакети, предвидени за информационни кампании преди референдум. За пръв път държавата ги въведе в рамките на допитването "за" и "против" е-вота м.г. За целта парламентът реши да се отпускат по 40 000 лв. под формата на ваучери на всички извънпарламентарни партии и граждански комитети, регистрирали се за участие в разяснителния процес.
С тези пари те получиха правото да сключват договори с медии, в които да агитират в едната или другата посока. След е-вота ЦИК призна, че като идея медийните пакети са добро хрумване, но като изпълнение първата по рода си кампания е куцала. Затова комисарите обещаха да помислят сериозно по въпроса как да направят този информационен механизъм по-полезен за обществото.
Все по-малко избиратели обаче още вярват на обещания. Ако ЦИК наистина искаше кампания №1 да се получи смислена, членовете й имаха достатъчно възможности да го покажат. Вместо това в месеца преди и след референдума на 25 октомври ясно се видя, че ЦИК действа като класическа бюрократична структура, която не може да отсее зърното от плявата. На заседанията, които са публични и могат да се гледат и слушат в интернет, членовете й се разправяха с часове дали да изплатят хонорар от 50-100 лв. на някой член на ОИК, работил извънредно да напише защита срещу жалба или по друг повод. В същото време ЦИК позволи с абсолютна лекота и с отношение проформа през пръстите й да изтекат над 150 000 лв. държавни пари. С благословията на голяма част от хората в нея сумата бе изплатена на един доскоро напълно анонимен сайт, към който насочиха средства няколко инициативни комитети (повечето регистрирани във Видин) и извънпарламентарни партии. По описаната схема около 10% от общата субсидия, предвидена от държавата за агитация, бе узурпирана от 3-4-има души, разполагащи с мрежа от НПО-та и свързани с тях сайтове. Въпреки че бе очевидно, че върви операция "Съмнително усвояване на средства от републиканския бюджет", през цялото време ЦИК гледа напълно безучастно. А някои дори биха казали, че гледа благосклонно. Случайно или не, оказа се, че в миналото шефката на комисията Ивилина Алексиева е била служител на бившия царски депутат Борислав Цеков, върху когото паднаха напълно основателните подозрения, че е мозъкът на целия този замисъл.
Затова днес е трудно да се повярва, че ЦИК ще преживее катарзис и ще предложи правила, които да спрат лесното усвояване на пари на данъкоплатците чрез подставени лица и мрежа от НПО-та и сайтове. В същото време обаче е добре да се знае, че при следващ референдум резултатите от това усвояване може да са много по-сериозни и да предизвикат дори нужда от актуализация на бюджета.
Цяло щастие бе, че за участие в кампанията на 25 октомври се регистрираха само около 30 извънпарламентарни партии и инициативни комитета. За тях държавата предвиди под 1 200 000 лв. за медийни пакети. Можем обаче да сме сигурни, че за рехавия закон и за щедрата ЦИК вече се е разчуло. Затова няма да е никак чудно, в случай че "Шоуто на Слави" успее да предизвика ново допитване, ако за агитация в него се регистрират не 30, а 300 или дори 1000 партии и сдружения, които също поискат по 40 000 лева. Този път в операцията може да участват не само инициативни комитети от Видин, но и от Пловдив, и по-специално от "Столипиново", от Самоков, откъдето на миналия референдум имаше само един, от Сливен, от Хасково и т.н. Мащабът на далаверата вече ще звучи другояче и ЦИК ще получи искания да разплати не един милион, а много повече.
Ако НС наистина реши да предотврати възможността да се точи бюджетът чрез т.нар. медийни пакети, без да ги забранява, мерките могат да започнат от сравнително простички неща. Например формациите, които имат право на държавно финансиране, да не могат да насочат цялата сума към една медия. Звучи логично не повече от 10% от 40-те хиляди лева да отидат в един сайт, в една телевизия или в едни вестник. Ако парламентът сложи една подобна бариера, усилието да се регистрират инициативни комитети и да се прави мрежа от фиктивни медии, за да се приберат 5-6 пъти по 4000 лв., няма да има същия ефект, какъвто в момента има същото усилие заради 5-6 пъти по 40 000 лв.
И нещо не по-малко важно – ако референдумът съвпада с друг вид избори, за неговата информационна кампания трябва да се помисли много по-внимателно, отколкото бе досега. В допитванията също трябва да има ясни правила за агитация, както и при останалите гласувания. В противен случай ситуацията с кампанията за е-вота, която се претопи и изчезна в морето от кандидаткметски клипове, дебати, кръгли маси и т.н., ще се повтаря всеки път.

Стр. 14

Междинни резултати в изборния ден ще могат да се публикуват във Facebook

www.capital.bg I 02.10.2014г. 

ЦИК забранява информация от екзит пол да се публикува в онлайн медии, но не и в социалната мрежа

Резултатите от екзит половете в хода на изборния ден в неделя ще могат да се публикуват във Facebook, показва становище на Централната избирателна комисия (ЦИК) от вчера. Медиите, включително и тези онлайн, имат забрана да публикуват междинни резултати преди края на вота според Изборния кодекс. Това обаче явно няма да важи за страниците им в социалната мрежа.

Тълкуванието на ЦИК идва след запитване от страна на доставчици на медийни услуги от края на септември. В него те попитаха спрямо кои категории медии комисията ще прилага забраната и как ще гарантира равно третиране на медиите.

Част от онлайн медиите стандартно публикуват данните от екзит пол под формата на метафори – напр. като футболни отбори, песни, животни и пр. Това се случва на всички избори и е начин да се заобиколи забраната в Изборния кодекс, в деня на вота да не се публикуват данни за хода на гласуването, докато то не приключи. Според тълкуванието на ЦИК обаче Facebook, както и блоговете, не са доставчици на медийни услуги и не попадат в тази забрана.

По време на изборите за Европейски парламент през пролетта на 2014г. в ЦИК постъпиха сигнали за неспазване на правилото от десет онлайн медии. В същия ден Комисията разпрати писма до пет уебсайта – Блиц, ПИК, e-burgas, bnews.bg и dnevnik.bg.

В България има 4.07 млн. интернет потребители, а по данни на Digitribe Report и дигиталната индустрия 3 млн. от тях използват социални мрежи. Това значи, че дори и нито един уебсайт да не публикува междинни резултати по време на вота, има теоретична възможност тази информация все пак да достигне до почти всички интернет потребители.

Оригинална публикация 

 

Закон предвижда забрана на неофициалната информация в медиите по избори

www.mediapool.bg I 18.07.2014г.

Всички медии – обществени и частни радиа, вестници, телевизии и онлайн издания – ще имат право да публикуват само официална информация по време на избори. Това е записано във внесените промени в Изборния кодекс от трима депутати от БСП, публикувани на интернет страницата на Народното събрание (НС).

Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов предлагат медиите да носят отговорност, ако допускат "накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността".

Според разписаните текстове медиите няма да носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред; цитати от официални документи; точно възпроизвеждане на публични изявления; при цитиране на документи не се допускат изменения, а новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.”

Въпреки, че подобни изисквания има и в етичния кодекс на медиите, вменяването на законово задължение за ползване само на официална информация, е опит за налагане на цензура под "дулото" на заплахата от санкции.

От текстовете, обаче излиза, че когато политик накърни доброто име на някого или призове към бойкот на конституционния ред, санкции няма да има – нито за медиите, нито за политика.

В проектозакона е записано, че ЦИК ще контролира провеждането на предизборната кампания от радиата и телевизиите чрез мониторинг на СЕМ. За печатните и онлайн изданията мониторингът ще се извършва от юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано като наблюдател.

В предлаганите изменения се поставят се и по-строги изисквания за платеното отразяване на предизборни събития. Те ще трябва да се обозначават с надпис или озвучаване, гласящи "Платено съобщение". Видът на знака за платени съобщения всяка медия ще трябва да публикува преди началото на кампанията заедно с тарифите и условията, които предлага за тази услуга.

Онлайн медиите и пресата трябва да предоставят едни и същи условия и цени на всички партии, като ги публикуват не по-късно от 40 дни преди изборите. Заплащането се извършва предварително, изрично е записано в текста.

Всяко нарушение ще се наказва с глоба от 20 000 до 50 000 лева.

В изменения на друга разпоредба от закона (чл. 200) пък четем, че "при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания всички, включително и гражданите, ще могат да сезират ЦИК, РИК или ОИК, а жалбите ще се гледат до 24 часа от постъпването им".

Потърсена за коментар, депутатът от БСП Мая Манолова, автор и на действащия Изборен кодекс, и на предложените поправки, заяви, че идеите за новите текстове са на наблюдатели.

"Това са изводи на наблюдатели – мога да цитирам Михаил Мирчев от ГИСДИ. Доколкото знам, текстовете а съгласувани със СЕМ. Бяха предложени на последното заседание на гражданската комисия в НС и ги внесохме от добра воля", обясни Манолова пред Mediapool.

По думите й промените няма да бъдат обсъждани от този парламент, а ако медиите се тревожат, че по този начин ще им се наложи цензура, когато БСП ги внесе в следващия парламент, ще ги редактира така, че да не притесняват никого.

"И пак казвам – това са предложения на наблюдатели, на база проведените избори за евродепутати", каза Манолова.

На последните избори на 25 май, обаче политиците създадоха прецедент с дадената от тях възможност за регистрация на хиляди уж независими наблюдатели, които всъщност се ползваха за партийни цели.

Основното съмнение за безконтролната им регистрация тогава беше дали ще създават шум в системата на независимите наблюдение и дали ще дават "експертни оценки", които под благовиден граждански претекст да обслужват партийни интереси.

Исканите изменения на Изборния кодекс задълбочават тези съмнения.

Георги Лозанов: Журналистиката не бива да се превръща в политически пиар

Председателят на СЕМ Георги Лозанов потвърди пред Mediapool, че промените в Изборния кодекс са минали за съгласуване през институцията, но те не са одобрени изцяло.

"Категорично съм несъгласен с предложението по време на предизборни кампании медиите да могат да използват само информация от официални източници. Това ще превърне цялата журналистика в политически пиар. Това е много опасно", коментира Лозанов пред Mediapool.

Той изрази несъгласие и с идеята в закон да се запише, че трябва задължително да има разделение между информацията и журналистическия коментар. "Не може една професионална норма да се превръща в законова. Не може Изборният кодекс да предопределя жанра на медиите", допълни той.
 
Доц. Лозанов каза, че е съгласен с останалите предложения и най-вече с разширяването на регулацията за платените предизборни публикации към регионалните медии.

 

Оригинална публикация